Мария Илиева: “Величие” ще върне мечтите и бизнеса на България!

05-04-2026 13:25

Мария Илиева: "Величие" ще върне мечтите и бизнеса на България!

Мария Илиева, „Величие", пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 4-ти април 2026 година. 

Коя е Мария Илиева?

   Мария Илиева каза, че е водач в 16 МИР Пловдив. Тя разказа, че е родена в София. Има две висши образования, икономика и философия. Започнала е професионалната си кариера като предприемач в една авиокомпания с космонавта Георги Иванов. Илиева продължи: „Беше много интересно преживяване, мога да кажа, че там съм получила най-много уроци, защото беше точно след промените, можех да науча много неща. Пазарът беше такъв, че можехме да прилагаме всичко, което ни дойде на ума. Заминах да уча в Англия, върнах се и започнах работа в банковия сектор. Първо в БМП Дрезднер банк. Бях третия назначен главен счетоводител. След като се върнах от майчинство станах ръководител частно банкиране, въведох първите инвестиционни фондове, занимавах се с частните клиенти, основно чужденци. Това беше единствената чужда банка, която се занимаваше с чужденци. След това звънна телефона един ден на бюрото и ме търсиха  от хедхънтърска компания за изпълнителен директор на чужда банка, която влиза в България. Отидох от чисто любопитство, но вярвах, че нещо може да се случи, но исках да видя коя е тази чужда банка и какво ще прави тук. Оказа се, че това е Банка Аустрия, която през ХипоФерайнц банк искаше да влезе на пазара, чудеха се дали да правят зелена инвестиция или да купуват банка. Приех и станах изпълнителен директор. Купувахме „Биохим", правих дю дилиджънса там, обикаляхме клонова мрежа на „Биохим", направихме доклада, купихме я и сляхме ХипоФерайнц банк с „Биохим". След това вече като изпълнителен директор там купихме „Хеброс банк", сливахме се. Аз и двата пъти бях начело на сливането, защото отговарях за клонова мрежа, там е най-голямата работа. По средата на сливането „Уникредит" ни купи, купи ХипоФерайнц банк. И беше едно огромно тройно сливане, в което очевидно външните хедхънтърски компании, понеже са знаели, че от трите банки няма как всички да останат в изпълнителното тяло, „Байерише Ландесбанк" беше купил „Юнион банк" точно тогава. Тогава получих предложение пак от хедхънтърска компания, пак участвах в конкурс и ме избраха за главен изпълнителен директор и председател на УС на МКБ Юнион банк. След като банката се продаде на ПИБ, аз реших, че нямам работа в българска банка, тъй като там бяха съвсем различни начините на управление. И се заех с нещо, което ми беше мечта отдавна - коучинг! Аз съм треньор и обучавам треньори!".

Коучингът.

  „Така като ме гледате, през годините, в какво бихте ме тренирали?", попита Беновска. Илиева отговори: „Ние нищо не тренираме там, това е голямата разлика. Ние обучаваме хората как да покажат на хората техния потенциал! Вие трябва да знаете какво искате. Повечето хора не знаят и се надяват някой отвън да дойде и да им каже какво да направят. Затова, когато дойдат при нас, първите въпроси са какво искаш, защо ти е важно, какво ще се промени в живота си, ако го постигнеш?".

   „Добре, ето един отговор, искам да съм щастлива, работата, която върша, да е полезна не само за мен, но и за другите! Ще добавя без да ме е страх, искам да съм богата, да живея добре!", продължи водещата. Мария Илиева я попита защо ѝ е важно да е богата. Беновска отвърна, че го е прибавила, защото човек трябва да има инструменти, дори за да инвестираш собствени пари в дадена кауза. „Щастие, пари, работа, кое от трите?", попита Илиева. Беновска отвърна, че те са обединяващи. Гостът ѝ я попита кое обединява трите. Беновска отвърна: „Има една теория, когато работата ти доставя удоволствие, ти я вършиш с кеф, не ти тежи! Искам животът ми да не ми тежи! Не да си казвам сутрин - оф, сега трябва да стана, да отида тук и там! Не, напротив, да съм вдъхновена, че отивам да върша това, което работя и то има смисъл не само за мен, но и за обществото!". Мария Илиева попита какво ще се промени, като го постигне. Беновска отвърна, че никога няма да го постигне, защото винаги ще иска още и още!

  Мария Илиева попита: „А какво бихте искали да постигнете в нашия разговор в момента?". Беновска отвърна: „Проявявам интелектуално любопитство какво би ме посъветвал човек, който има квалификация, ако мога така да го нарека, да притежава правото да насочва мисленето на хората! В момента се опитвам да разбера по каква причина Вие си мислите, че можете да ме насочвате!". Мария Илиева отвърна: „Чудесен въпрос! Защото тук е разликата между коучинга и всички други менторски, треньорски програми, в които хората дават съвети на някой друг. Разликата между коучинга и всички останали е, че ние никога не даваме съвети! Дори да знаем отговора, тук разбирането е, че всеки човек е индивидуален, той си знае неговите отговори, те се намират в него самия! При нас основното е, че човек знае всичко! Ние само задаваме въпроси на неговия език, така че той да си отговори на всички въпроси, които го интересуват!".

  „Един мой близък човек с квалификация психология, те после започват да се вглеждат в близките си, и ми казва - виж какво, ти трябва да отидеш на психолог. Аз питам по каква причина? Ами ти нямаш жени приятелки! Питам и какво от това? Ами трябва да видим причината, ти никога не си отишла с жена на почивка, не знам къде с жена. Как протичат женски срещи? Скоро ме бяхте видели с мои съученици в ресторант наблизо, даже ми обърнахте внимание, казахте ми, че седя на централното място. Аз просто влязох, видях как са се разположили и казвам - я стани оттук, че тук е моето място, разбираш ли ти! Казвам го с известна доза самоирония. Ние клас от който доста известни хора излязоха. И питам какво като не съм отишла с жени, какво да правя с тези жени? Та как протича една женска среща, и то с известни жени, успели жени, към които и аз се числя! Пристига едната, сяда и казва - ох! При което на мен ми се изправя косата без фризьор, разбирате иронията. Питам какво? Казва ми - боли ме гърба, боли не не знам какво, теб не те ли боли гърба? Казвам - не! Пита ме защо? Казвам не знам. Пристига следващата и казва - ох, колко съм напълняла. Казвам - хигиена на храненето, спорт, повече положителни емоции! Идва третата и казва - ох, мъжът ми знам какво, изневерява ми, не ме харесва! Казвам ѝ - ами ти сама не се харесваш! Нали разбирате! Пристига четвъртата, купила си едни ей такива гащури, защото трябва да побере там нещо. И започваш да губиш интерес! Как да отида на морето, аз съм плувец, на плажа, с тия дето сигурно я е страх от морето? Аз влизам 5 километра натам, 5 на връщане на едно влизане! Къде е моята вина за това, че нямам жени приятелки?", попита Беновска. Мария Илиева отговори: „Нямате никаква вина! Няма нещо, което трябва да бъде, което да е дефинирано!".

  „Добре, кое е неестественото, даже да го нарека неприличното?", попита водещата. Мария Илиева отговори: „Няма такива неща! Вие сте тази, която сте, правите това, което искате и е в синхрон с това, което сте Вие! Край! Кой как се чувства с вашето поведение си е негов проблем, не Ваш! Въпросът е защо си задавате този въпрос!".

  Водещата продължи: „Ще разкажа още малко, защото е любопитно, казвам ми този човек да си избера психолог. Поглеждам някакви лели на моята възраст, някакви каки наджукени, някакви момченца с голи глезенчета. Аз разглеждам и падам от смях, не мога да си избера. Казах ѝ да ми избере. Посочи ми един професор. Отивам, лято! Къщичка на центъра, дървета, слънчице, вкарва ме в една стая и ме слага до стената. Пред мен една масичка, която ни дели с него. И една кутия кърпички за плачене. Сядам. Задушно. Аз идвам отвън, 9 сутринта, лято. Питам може ли да отворим вратата? Не! Защо? Не може! Трябва да сме изолирани, каза ли ми, не ми ли каза, не помня. Започва нещо да ме разпитва. Аз съм от хората, тук студиото е малко, но ставам, ритам топка, разхождам се, сменям си мястото със събеседника. Аз съм човек, който се движи по време на ефир. Нещо говоря и ставам и той ми казва, че нямам право да ставам. Аз така се изразявам, какъв е проблема? Питам може ли малко музика да пуснем, аз имам отношение към музиката, това също е интелектуален стимул? Нищо не може! Пита ме какъв ми е проблема? Казвам му - „две години не съм направила нито един клип, нито един филм, не съм написала нищо художествено, а аз имам такова образование, имам и филми, песни, клипове"! И той ми казва това не е проблем! Питам за кого не е проблем? Питам се къде бъркам? Питам какъв е проблемът? Кое е проблем? Той казва, например, той пие и ме бие! И аз му казвам, че няма да го бавя, аз съм от хората, които, като има проблем, го решават! И сега ще започнем да анализираме кой защо пие, защо бие и не знам какво! И така се разделихме по живо по здраво!".

  Мария Илиева попита Беновска как се е почувствала след тази среща? Тя отговори: „В две посоки. Първо самокритично, защото поглеждам така към себе си! Аз усетих, че нещо или не съм в матрицата ли, или съм се държала екстравагантно, според него, но леко виновна, с извинение, че никой не пие и не ме бие! Или ако пие и бие, аз отдавна ще съм го оправила този въпрос! И че изпитвам творчески нужди. Това първо. Другият ъгъл - искрено се разсмях, това ли е психолога? Това ли са тези така наречени, които ти помагат да анализираш живота си и сам да намериш отговора? И трети ъгъл бих добавила сега, Вие ме провокирате, каква е тази мода дето стана да търсим съвети от другите? Питам една известна жена защо ходи на психолог? За да ме изслушва! Казвам ѝ - ела вкъщи, ще ти изкопая една дупка и си кажи в дупката каквото искаш! Иронично! Отговорете ми Вие на тези въпроси, защото човек, който се занимава с политика, не може само с декларации да се занимава, Вие трябва да имате проникновеност? За настройките на хората, как да разберете техните нужди, да им помогнете да се саморазберат, но и да го поведе по верния за тях път!".

  Мария Илиева отвърна: „Бих Ви попитала, след като казахте тези неща, които казахте, как сте се почувствала по време на срещата, какво бихте направила различно следващия път? Ако Ви кажат да ходите на такава среща? След което да дефинирате нещата, които са важни дали да ходите изобщо там, или не? И след това кое е важното нещо, което бихте направили вместо това, ако се стигне до това, че не е Вашето място? Кое е Вашето място и върху какво бихте се фокусирали, върху вината, върху вдъхновението, върху това да разберете другите? За да се фокусираме върху едно нещо и да стигнем дотам какъв резултат си представяте от една сесия днес, която обикновено е максимум 40 минути, за да бъде полезна за Вас? И когато това са 5,7, максимум 10 сесии, хората си отговарят на много въпроси, които обикновено не се задават, защото те са свикнали да се носят по течението, слушат другите, гледат телевизия, и те никога не са се обърнали към себе си да видят кое е това, което синхронизира с тях. А то е там, чака да бъде попитано и тялото включително им говори. Това, което правим. И когато хората разберат какво им е важно, защо им е важно, по какъв начин да го постигнат, как ще се промени живота им, ако това се случи, те първо добиват поска, знаят къде и защо отиват. И това са техните отговори, не някой да им е казал! Той е собственик на това, държи правата на собствеността, носи отговорността и добива една самоувереност. Нещо, за което много съжалявам, защото повечето хора, за да бъдат поведени по начина, по който се водят, и ако говорим за политиката в нашия контекст, са хора, които наистина не вярват в себе си, които не знаят, че са способни на чудеса! Защото ние физиологически сме едни и същи, нашите тела се състоят от едни и същи органи!".

  „Но позволен ли е в една такава сесия подобен разговор? Аз не прехвърлих ли очакванията?", попита Беновска. Мария Илиева отговори, че никога не отговарят на въпроси и не дават съвети. Тя продължи: „Аз се заех с тази професия, защото бях свикнала да казвам на хората какво да правят, аз бях ръководител, от мен се очакваше. До такава степен, че вече около мен в семейството ми казваха - ама това не ти е банката! И отидох в другата крайност, в която мълчиш, ти не си някой, който знае повече, тук става въпрос за партньорство!".

Политиката.

   „Пренасяме го в политиката, как ще ме мотивирате мен и тези момчета тук да намерят отговори на въпросите какво искат за своя живот и къде е мястото на така наречените политици в този живот?", попита Беновска. Мария Илиева отговори, че първо хората трябва да си дадат сметка, че политиката по някакъв начин влияе на техния живот. И ако не харесват живота си, да поискат да променят нещо в политиката!

   „Скоро чух нещо, 20 евро щели да дават на някой си, който има нисък доход, но има кола. Гледам някакъв човек, разпитват го какъв е, колко пари взима пенсийка? Казва 400-500 евро, ама не ми стигат за нищо! Но ще изкараме някак! И един такъв чичо, втори, някаква жена млада и всичките с такова примиренческо отношение. А вие казвате какво зависи в живота на хората от политиците!", продължи водещата. Мария Илиева отговори, че има много хора, които се движат по инерция и не се запитват това харесва ли им, този ли живот искат да живеят. В момента, в който си зададат тези въпроси, ще започнат да се оглеждат наоколо и да виждат хора, които живеят по по-различен начин!

  „А защо изключвате, че всеки си мисли, че онази моя съседка, например,  живее по-щастливо от мен! И лека завист, и не се питаш аз какво да подобря в себе си, а си мислиш тези как са се нагласили, намерила си добър мъж!", попита Беновска. Мария Илиева отговори, че това е ролята на жертвата.

   Мария Илиева заяви, че никой не е очаквал от „Величие" да влязат в НС, но те са го направили и са показали, че са различни. „И първия път се случи, и  втория се случи, и сега пак ще се случи. Показахме, че има начин. Факт е, че продължаваме да сме там!", добави тя. Беновска отвърна: „Не беше безпецедентно, с помощна на много хора се случи, интелигентни хора на позиции!". Мария Илиева отговори, че те са помогнали, защото виждат във лицето на „Величие" нещо полезно.

  „А защо да ви се доверявам да сте на кормилото?", попита Беновска. Мария Илиева отговори: „Може да видите ние какво сме направили! Дали съвпада с Вашите ценности, дали Ви харесва, дали се припознавате по някакъв начин в това, което правим ние!".

   „Веднага ще Ви кажа, аз умишлено не съм влязла в политиката! Излизате Вие, Катинарова, нещо говорите от трибуната, подвикват ви нещо, обикновено от „Възраждане"! Защо един ден не казахте - „Костадин, я се изправи! Не ми говори седнал! Не ми подвиквай!"?", попита Беновска. Мария Илиева отвърна: „Правила съм го! Той подвиква отстрани, вика „лелче"! Аз му казвам, че не сме роднини, не се познаваме! Дала съм му знак, че не приемам начина, по който го прави. Хората го виждат това! Според мен мнозинството от хората са така устроени, че клонят към това да има едни по-нормални човешки отношения! Това,  което се случва, се наблюдава от хората. Аз често гледам в камерата напред и говоря на хората навън. Защото тези вътре ги виждаме какво правят! Но хората отвън, които трябва да направят избор утре, вдругиден, трябва да направят избор кои са хората, на които те се доверяват и модела, който налагат там. И смея да твърдя, че „Възраждане" от известно време са много по-умерени в техните обиди, не е това, което беше в началото. Чувам и че други партии говорят за етичен кодекс, за това какъв пример даваме на децата! Чувам ИТН, които държат най-остър и нецензурен език, как ние трябва да сме отговорни пред децата, какво правим като родители. Което беше чудо на чудесата! Чуваме Рая Назарян, която казва, че това е НС и не можем да си държим тук такъв език! Започват да се налагат едни наказания. Може да е бавно, постепенно, но тонът, който даваме там, започва да се възприема от другите! Защото те виждат, четат се всякакви коментари под постове. Смея да твърдя, че ние никога не сме се държали невъзпитано, арогантно с присъстващите там! Не че не сме могли, всеки може да отиде и да изговори един куп неща  от всякакъв характер, но не сме го направили!".

  „Сега се сещам, разговарям в старото НС с Румен Овчаров, не помня в какво качество. Аз съм слязла в стола или как се нарича там и трябва нещо да изясним. И отивам и му казвам най-възпитано - Румене, може ли за секунда да изясним този въпрос? Той се пльосна на стола и ми казва - да, кажи! Започваме нещо да диалогизираме и той продължава да седи на стола. При което аз изтърпявам 2-3 минути и му казвам - би ли се изправил, като разговаряш с мен! Не е ли възпитано? Аз съм жена, но когато седя и дойде мъж, аз ставам, за да се ръкуваме, не седя кръстосала краченца!", попита Беновска. Мария Илиева отвърна: „Аз искам да Ви попитам Вие искате ли такива хора да седят в НС? Пльоснал се, обижда? Или искате едни по-възпитани хора? И утре, като отидете да гласувате, за кого ще гласувате Вие? Ето, питате ме как да Ви мотивирам! Ако искате да има там такива, които седят, крещят „лелке, много си проста, слез, спъни се, падни", които не говорят по същество, които не са експерти по никаква тема! Там се говорят всякакви небивалици!".

   „Нека да видим двете решения на НС, подписани от Рая Назарян, за Исторически парк и комисията Сорос! Нека да ги изгледаме, изслушаме и припомним, защото това е в основата на измамната атака срещу Ивелин Михайлов! Казвам го чисто юридически и ще изясним защо е незаконосъобразно, пледирам и тези дни ще имам малко повече време, говоря с юристи да потърсим каква насрещна престация можем да сме ние в едно производство по Закона за отговорност на държавата! Защото НС е държавна институция, над тях не е небето, а ние не сме техните измивачи на краката!", продължи  Беновска и пусна решение на 50 НС от 8 август 2024 за Исторически парк:

РЕШЕНИЕ на 50 НС от 8 .8. 24

по доклада за дейността на Временната комисия за проверка на всички факти и обстоятелства на данни за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов - идеолог на ПП „Величие" и изградения в с. Неофит Рилски, община Ветрино, културно-исторически комплекс „Исторически парк", в т. ч. престъпления, свързани с пране на пари и обвързаности на представители на местната и централната власт с този комплекс и неговото изграждане

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Приема Доклада за дейността на Временната комисия за проверка на всички факти и обстоятелства на данни за извършени престъпления във връзка с дейността на Ивелин Михайлов - идеолог на ПП „Величие" и изградения в с. Неофит Рилски, община Ветрино, културно-исторически комплекс „Исторически парк", в т. ч. престъпления, свързани с пране на пари и обвързаности на представители на местната и централната власт с този комплекс и неговото изграждане

.
Докладът заедно с Приложение № 1, с ниво на класификация TLP-AMBER - за ограничено ползване, да се изпрати по компетентност и предприемане на съответните действия на Прокуратурата на Република България, Държавна агенция „Национална сигурност", Министерството на вътрешните работи и на Министерството на финансите.

Решението е прието от 50-ото Народно събрание на 8 август 2024 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

РАЯ НАЗАРЯН

НС

   След това Беновска пусна решението за преустановяване на дейността на комисията за влиянието на Сорос:

И помни Ивелин Михайлов, и.ф. главен прокурор Боби Сарафов е нелегитимен.

Противоконституционно е да Ви иска имунитета!

И комисията в НС за исторически парк е НЕлегитимна! Противоконституционна!

Както е нелегитимна Комисията за Сорос. И НС я прекрати!

ГЕРБ прогласи и НС гласува, че:

4.12.25-та

ПГ на ГЕРБ внесе проект на решение за преустановяване на временната комисия относно дейността на Джордж Сорос в България

Парламентарната група на ГЕРБ внесе в деловодството на Народното събрание проект на решение за преустановяване на съществуването на временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България, финансиращи български физически и юридически лица и неправителствени организации, както и установяване на свързаността им с политически партии, магистрати, образователни институции, медии, бизнес структури и органи на държавна власт.

"Народните представители нямат правно основание да разследват частни лица или фондации. Народното събрание на Република България не е разследващ орган", пише в мотивите на решението.

"Временна комисия с такъв предмет на дейност атакува гражданското общество, което прокарва линия на авторитаризъм и е несъвместимо с принципите и ценностите на парламентарната демокрация. Демокрациите работят с правила и закони, а не с лов на вещици", се подчертава още в проекта на решението.

В проекта се посочва, че предметът на работа на комисията излиза извън конституционно определените правомощия на Народното събрание, което упражнява законодателна власт и парламентарен контрол. Позовавайки се на Конституцията и Правилника за организацията и дейността на НС, в мотивите се подчертава, че временните комисии могат да извършват единствено проучвания и анкети по конкретни въпроси, но не и разследвания на частни лица или фондации.

Преустановяването на дейността на временната комисия ще бъде стъпка в посока на възстановяването на общественото доверие и намаляване на поляризацията в българското общество и ще освободи време и енергия на народните представители за реализиране на приоритетите на гражданите.

   Беновска попита: „Законът ластик ли е, веднъж НС да го опъва с чаталцето в посока Ивелин Михайлов, а след това да го опъва в полза на Сорос? Това някаква частна институция ли е? Един и същ председател, две народни събрания? В единия случай да има право да прави комисия, която да го разследва за пране на пари, да го дава на ДАНС?". Мария Илиева отговори: „Една от причините да се намирам в НС е точно тази временна комисия! Аз бях на един протест и бях абсолютно възмутена като човек, който се занимава с тази сфера и се питам как частна инвестиция на частни инвеститори, без някой от инвеститорите да се е оплакал, народните представители разследват частна инвестиция? Предприемачи събрали се, решили да правят нещо, и дори да имат някакви претенции помежду си, това е частноправен въпрос, отиваш в граждански съд. Какво прави НС без една стотинка държавни средства, европейски, общински, каквито и да са, частен капитал изцяло, да го разследва НС! Аз бях в пълен шок! И затова аз вярвам, че един ден държавата ще си плати за това нещо, защото НС е държавен орган!".

   „Лошото е, че държавата ще си плати, а не  конкретните извършители!", отвърна Беновска. Мария Илиева заяви: „Нека хората хубаво да видят, да си отворят очите защо е важно да се отиде в политиката! Аз не съм искала никога да отида там! Докато хората не кажат, че не може за частен бизнес, защото днес е „Исторически парк", утре ще е ресторантчето на ъгъла! Някой ще си каже - я на какво хубаво място, я да му пратя проверки, да го затворя за 3 месеца и после да го изкупя на ниска цена. Трябва да се прави нещо, защото другото е фантазия! Всяка мечта, ако не предприемеш конкретно действие, си остава фантазия! И ще си фантазираш от дивана колко хубав може да е живота ти, но ето на! И да разбереш, че не трябва да разчиташ на някой друг, ти лично ставаш, запретваш ръкави и тръгваш! Ако не си стой там, играй ролята на жертва, но това ще засегне и децата ти, и внуците и всички поред!".

   „Малка ви е лодката!", обърна се към госта си Беновска. Мария Илиева отговори, че не им е малка лодката, защото разчитат на гражданското общество. Водещата цитира третия закон на Нютон. Илиева каза: „На тяхната сила, на тяхното противодействие, имам предвид голямата лодка, има равно по сила и обратно по посока противодействие и това сме ние! И в нашата малка лодка сядат всички останали, гражданското общество, което не гласува, не ги харесва, никога не ги е харесвало, няма да се продаде, няма да се купи! Защото иначе шанс няма!".

   „Много съм любопитна, не знам дали не сте по-конвенционална да се виждате в онзи калъп, в който се представяте. Аз се опитах да ви дръпна в това, което аз съм видяла в един съвременен човек. Даже умишлено не употребявам думата жена, защото виждам, че отношението „лелче" към Вас в НС е абсолютно сексистки! Затова казвам - Костадинов, изправи се, като говориш с мен! Така ще подвикваш на жена си, ако имаш! Искам да Ви видя в тази роля!", продължил водещата. Мария Илиева отговори, че голяма част от хората в НС са комплексирани.

  „По време на мутренските времена имаше много мутри, които се отварят, влиза ми насреща с колата. При което аз решавам, аз съм малко мъжкарана по характер, от малка ме научи да стрелям, да се бия, да се катеря. Излиза мутрето и ми вика - ти знаеш ли кой съм аз? Аз излизам с токчетата и му казвам - а ти знаеш ли коя съм аз? Той нещо ми се отваря и аз му казвам - виж какво, сега ще ти махна главата! Не знаете какво потресаващо въздействие, на една мутра да му каже една жена! Използвайте въздействието на личността!", продължи водещата. Мария Илиева отговори: „Лека полека започвам да се уча! В моя живот не ми се е налагало да съм в такава среда с такива хора и да държа такъв език! Явно съм минала между капките! Уча се! Аз след първата комисия за децата 3 часа ревах в градинката, не можех да повярвам, че не ги интересуват децата!".

Книгите.

  Мария Илиева подари книгата „Как обикновените хора правят необикновени неща" от Джо Диспенза. Тя каза, че другата книга, за която се е колебаела, е била „У дома при Бог", там обаче се говори за духовността, а първата книга е малко по-практична. „Хората, като им кажеш нещо духовно, да не отидат в темата секта. Това е квантова физика, има наука!", обясни тя. Илиева добави, че хората трябва да разберат, че бъдещето им зависи от тях.

Осъществяването на мечтите.

  „За финал ще Ви помоля, искам да ме разберете не само като политики, но и като психолог, като коуч, като жена, като Мария, която няма да плаче повече в градината! Мечтата! Ние имаме една мечта! Как ще ни помогнете да осъществим нашата мечта? Нали мечтите са за това, г-жо коуч, да се осъществяват! А не да се потискат!", продължи Беновска и пусна коментара от 17 януари 2026 г.:

Илиана Беновска: Добър ден! Днес е 17 януари 2026 г.! Доживяхме осми предсрочни избори! Как сте? Дали ще бъдат в края на март или през април, Великден, ще видим. Но по този повод се сетих за един наш стар клип за Великден, който е много актуален днес!

Беновска: Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии, Урсули! Фалшив живот! До кога?

Великден! Възкресение Христово! Тичаме напред-назад с червени яйца в шепите...

А душичките ни са се свили в ъгъла... И пресмятаме стотинките... И разбираме, че бъдещето на децата ни не зависи от нас... И фалшифицират живота ни  разни Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии... Урсули стават трилионери, като ни забиват  убийствени ковидваксини.

Чий Христос ще възкръсне? На България или на заробилите я фалшификатори?

Какво е казал Йордан Радичков в „Ние, врабчетата":

Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!

Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните. Трудният урок иска много пот, но като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.

За финал. Това, което сега ще чуете съм произнесла преди 13 години!

Ужасното е, че нищо не се е променило! А е станало много по-зле!

До кога, братя, ще търпим?

5 ноември 2011-та

Илиана Беновска: Ще се боря разни медии да спрат да ни заливат с кал и злоба, ще се боря управляващите са спрат да са рекламни лица на просташките и жълти издания, ще се боря да имаме право на информация и на информиран избор. А вие, какво правите, вие?

Още преди да се пробудя се чувствах щастлива. Носех се, като лятно облаче, на повърхността на съня и знаех, че съм си аз. Вятърът лекичко ме носеше в синьото небе и знаех, че докато съм спала не съм се превърнала в някоя друга. Че съм си останала такава, каквато бях преди да заспя - просто аз. Чувствах се безгрижна и нова, готова да преживея всичко такова, каквото е. Имах по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак - значи, приличах на останалите. Значи, и аз съм като тях. А, те са като мен. Значи, ще успеем да се разберем. Усещах се сякаш имах рожден ден. И, знаех защо е така. До мен тихичко похъркваше той, а недалеч от него сладко дишаше детето ни. И те имаха по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак. И те щяха да се събудят с чувството, че имат рожден ден, защото щяха да знаят, че имат мен. Приличаща на тях. Тяхна. С по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак. Някакво врабченце се разхождаше наперено по перваза , въртеше се насам- натам и чуруликаше, че се е събудило, че има това и това, и че може да чурулика, че майка му и баща му са се събудили, че имат същото, което има и то, и че могат да чуруликат. Черницата отвън също се беше пробудила и си шумолеше някаква своя песен, прането на въжето също се беше пробудило, и тихичко си плющеше. Въздухът също се беше пробудил и си въздишаше неговата си песен, оттатък майка ми също беше будна, и си припяваше нещо, палачинките в тигана цвърчаха, радиото мърмореше, баща ми боботеше, дори възглавницата под главата ми си мрънкаше нещо и всичко беше толкова хубаво, светло и празнично, че на мен ми се прииска цял живот да остана така - в това легло, в тази стая, в тази къща, на този свят.

Ето така искам да се събуждам сутрин - да изпитвам простички, нормални, човешки чувства. И като отворя вестника да чета компетентни и отговорно написани анализи за политиката на управляващите и за поведението на опозицията. Но е точно обратното. Сутрин пускам телевизора и разни услужливи водещи задават услужливи въпроси на управляващите. И в очичките им се чете надпис, като в анимационен филм: „Колко сте велики!"

И фалшифицират живота ни разни Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии... Урсули стават трилионери, като ни забиват  убийствени ковидваксини.

Чий Христос ще възкръсне? На България или на заробилите я фалшификатори?

Докато търпим безропотно лица, които нямат ценз, нямат ценностна система, нямат знания, ум и мъдрост няма да постигнем мечтата си за законова и развита държава, не е ли ясно?!

Да, гордеем се, че нямаме пленено в битка българско знаме, но не съзнаваме ли, че злобата и цинизмът в живота ни пленяват великия ни български национален дух и ни превръщат в тъпо, покорно стадо?

Аз съм Беновска - един нормален човек, който има своето право да живее в нормална държава.

Илиана Беновска: Да, имаме право да живеем в нормална държава! Ще кажете стари спомени, Беновска! Нищо не се е променило. Искам да мога да се събуждам щастлива, да заспивам щастлива, деца мои, и вие да сте щастливи! Но дали тези, които ни управляват, мислят за нас? не! Най-жалкото е, че всичко, което съм казала, е актуално и днес! Какво правим, хора? Знаете ли, ще цитирам и Валери Петров. Кой разбрал, разбрал!

В иносказателната детска пиеса „Копче за сън"... Великият поет Валери Петров е сътворил фразата, че: „Има някои неща, свързани с баба ми... "На умните - няма да тълкувам. За другите - да ходят "У" Гърция! Ясно ли е?!

И друго от Валери:

„Има неща, мой приятелю млад, които не могат да се върнат назад. Например, има, счупени вази, петна по килима, лъжи като тази..."

Илиана Беновска: Да, има някои неща, които не могат да се върнат назад! Но хайде да се опитаме да вървим напред! Готови ли сте? Хайде да видим!

   Беновска продължи: „Това е писано преди 13 години, окартинено е сега! Но поставя страшно много въпроси. Как Вие ще ни върнете правото на нормален живот?". Мария Илиева отговори: „Ще отговоря и като коуч, и като политик. Много сте права, казахте това вече е минало. Било каквото било. Нека да гледаме напред. И ако искаме да ги осъществим, и след като констатирахте, че управляващите дали мислят, и ако отговорът е не, трябва да направим нещо, за да може нашите мечти да се случат и те да зависят от нашите действия, а да не си останат една фантазия! Това, което можем да направим, е да се огледаме наоколо и да видим има ли такива, които ще помогнат нашите мечти да се случат! Ако има такива, гласуваме за тях! Ако няма такива,  взимаме нещата в свои ръце, отиваме и взимаме властта, за да може да ни се случат мечтите! Какво друго по-важно има да правим в този живот? Обидно кратък! Освен да потърсим смисъла и да си върнем мечтите! Аз не намирам друг смисъл! Така че, който иска да си помисли върху тези неща, избор правим всеки ден! И да действа, разбира се! Имаме план. От голямата визия вървим надолу към конкретната стъпка, сега, днес, утре, всяко действие е подчинено на голямата цел. Но това е път и трябва да го извървим!". Така завърши разговорът между Мария Илиева и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, Канал 3 и по "Радио К2" на 4-ти април 2026 година.