Беновска: Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии, Урсули! Фалшив живот! До кога?

04-05-2024 21:04

Великден! Възкресение Христово! Тичаме напред-назад с червени яйца в шепите...

А душичките ни са се свили в ъгъла... И пресмятаме стотинките... И разбираме, че бъдещето на децата ни не зависи от нас... И фалшифицират живота ни  разни Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии... Урсули стават трилионери, като ни забиват  убийствени ковидваксини.

Чий Христос ще възкръсне? На България или на заробилите я фалшификатори?

Какво е казал Йордан Радичков в „Ние, врабчетата":

Когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!

Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните. Трудният урок иска много пот, но като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.

За финал. Това, което сега ще чуете съм произнесла преди 13 години!

Ужасното е, че нищо не се е променило! А е станало много по-зле!

До кога, братя, ще търпим?

5 ноември 2011-та

Илиана Беновска: Ще се боря разни медии да спрат да ни заливат с кал и злоба, ще се боря управляващите са спрат да са рекламни лица на просташките и жълти издания, ще се боря да имаме право на информация и на информиран избор. А вие, какво правите, вие?

Още преди да се пробудя се чувствах щастлива. Носех се, като лятно облаче, на повърхността на съня и знаех, че съм си аз. Вятърът лекичко ме носеше в синьото небе и знаех, че докато съм спала не съм се превърнала в някоя друга. Че съм си останала такава, каквато бях преди да заспя - просто аз. Чувствах се безгрижна и нова, готова да преживея всичко такова, каквото е. Имах по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак - значи, приличах на останалите. Значи, и аз съм като тях. А, те са като мен. Значи, ще успеем да се разберем. Усещах се сякаш имах рожден ден. И, знаех защо е така. До мен тихичко похъркваше той, а недалеч от него сладко дишаше детето ни. И те имаха по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак. И те щяха да се събудят с чувството, че имат рожден ден, защото щяха да знаят, че имат мен. Приличаща на тях. Тяхна. С по пет пръста на всяка ръка и на всеки крак. Някакво врабченце се разхождаше наперено по перваза , въртеше се насам- натам и чуруликаше, че се е събудило, че има това и това, и че може да чурулика, че майка му и баща му са се събудили, че имат същото, което има и то, и че могат да чуруликат. Черницата отвън също се беше пробудила и си шумолеше някаква своя песен, прането на въжето също се беше пробудило, и тихичко си плющеше. Въздухът също се беше пробудил и си въздишаше неговата си песен, оттатък майка ми също беше будна, и си припяваше нещо, палачинките в тигана цвърчаха, радиото мърмореше, баща ми боботеше , дори възглавницата под главата ми си мрънкаше нещо и всичко беше толкова хубаво, светло и празнично, че на мен ми се прииска цял живот да остана така - в това легло, в тази стая, в тази къща, на този свят.

Ето така искам да се събуждам сутрин - да изпитвам простички, нормални, човешки чувства. И като отворя вестника да чета компетентни и отговорно написани анализи за политиката на управляващите и за поведението на опозицията. Но е точно обратното. Сутрин пускам телевизора и разни услужливи водещи задават услужливи въпроси на управляващите. И в очичките им се чете надпис, като в анимационен филм: „Колко сте велики!"

И фалшифицират живота ни разни Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии... Урсули стават трилионери, като ни забиват  убийствени ковидваксини.

Чий Христос ще възкръсне? На България или на заробилите я фалшификатори?

Докато търпим безропотно лица, които нямат ценз, нямат ценностна система, нямат знания, ум и мъдрост няма да постигнем мечтата си за законова и развита държава, не е ли ясно?!

Да, гордеем се, че нямаме пленено в битка българско знаме, но не съзнаваме ли, че злобата и цинизмът в живота ни пленяват великия ни български национален дух и ни превръщат в тъпо, покорно стадо?

Аз съм Беновска - един нормален човек, който има своето право да живее в нормална държава.