Новини

Илия Лингорски: ББР, освен, че е фактор в Централна и Източна Европа, е корпоративно социално отговорна за децата, образованието и малкия и средния бизнес


Илия Лингорски: ББР, освен, че е фактор в Централна и Източна Европа, е корпоративно социално отговорна за децата, образованието и малкия и средния бизнес

25-02-2020 21:37


Интервю на Илиана Беновска с Илия Лингорски, главен икономист на ББР, в съвместната рубрика на „Радио К2" и ББР „Радио К2" пита ББР" от 25 февруари 2020 г.

 

 

Илиана Беновска: Днес ще разговаряме с Илия Лингорски, главен икономист на ББР, добър ден!


Илиан Лингорски: Здравейте, г-жо Беновска, благодаря за поканата и за възможността да дискутираме актуални теми пред вашата аудитория!


Илиана Беновска: И аз Ви благодаря за участието, сега да видим доколко ще бъдем откровени и конструктивни. Знаете, че темата за „Зелената сделка" стана повод в България министър-председателят разпореди да се създаде „Зелен съвет" под патронажа на вицепремиера Томислав Дончев и той работи в момента по съставянето му, даже през миналата седмица в предаването „Беновска пита" той заяви, че в този комитет ще има представители на всички институции, които имат отношение към управлението на държавата, в това число и президента. Но нека да отидем към ЕС, коментарите са много, но все още няма яснота за това какви ще са свръхзадачите, ако мога така да се изразя, нито в какви срокове и в какви параметри ще се разиграе това. Това е европейска програма и стратегия, която нека да напомня на нашите слушатели, цели преминаването към нисковъглеродна икономика или декарбонизация, както се нарича на професионален език. Какви перспективи и възможности открива тази инициатива за бизнеса и предприемачите, включително в ЕС и в България?


Илиан Лингорски: Действително темата е много актуална, положително е, че имаме все по-широка дискусия по нея, но освен, че е актуална, тя е много дългосрочна и много мащабна, както за ЕС и европейската икономика като цяло, така и за страните членки, особено в нашия регион. Може би си струва да повторим още веднъж каква е основната цел на „Европейския целен пакт", за да може на разбираем език да посочим възможностите, които се очаква той да открие за икономиките и за социалните системи на страните от ЕС. Основното и на първо място дефинирано от ЕК по отношение мисията на тази политика е да подобри благосъстоянието на хората. С други думи това не е просто екологична инициатива, това е мащабна икономическа и социална политика, която цели да обхване и насърчи всички сектори на икономическа дейност и бизнеса. От едната страна на уравнението винаги имаме рискове, от другата възможности. Колкото по-големи са едните, толкова по-големи са и другите, тоест ако има големи рискове, това обещава и големи възможности. Може да се спори в каква степен през последните години и десетилетия икономическата активност, човешката дейност сами по себе си пораждат условия и рискове по отношение на климата, до каква степен е тежестта на естествените процеси, но едно нещо е безспорно, а именно, че в днешната глобално свързана икономика, с глобални вериги на снабдяване, с много висока динамика, глобална търговия рисковете, свързани със средата, в която живеем, климатичните рискове се проявяват на съвършено друго ниво и със съвършено различна скорост, отколкото само преди 50 години, първата половина на миналия век и всички епохи преди това. Не случайно финансовите институции през последните години поставят все по-голям акцент, стават все по-ангажирани с внедряването на инструменти, с анализа на рискове, свързани с климатичните промени. От другата страна на уравнението е възможността и именно нова, голяма възможност за активиране на инвестиционната активност, тоест ако съчетаем умело и рационално „зелените" европейски политики с технологичните постижения в тази сфера и с естествения мотив на бизнеса за по-висока ефективност, за по-висока конкуентност, виждаме, че има много възможности за ускоряване на икономическото развитие. Спадът на инвестиционната активност се превърна в хроничен, дори системен проблем за Европа след последната финансова криза. Тази тенденция е особено характерна в условията на потиснта растеж и ако мога да взема на заем жаргона на ЕЦБ - прекалено дълъг период на прекалено ниска инфлация. Макроикономическите данни за последните няколко тримесечия показват тенденция на нов цикъл на забавяне на центъра на индустриалното производство на ЕС, което прави темата за стимулиране на инвестиционната активност още по-актуална и неотложна. В същото време трайно ниските лихви ни осигуряват подходящ момент за мащабни и особено важно - дългосрочни инвестиции в тази посока, тъй като едва ли има краткосрочни решения, които могат да доведат икономиката до това устойчиво, нисковъглеродно, климатичнонеутрално състояние, което целим до средата на века. През последните две десетилетия Европа не се нареди в челото на дигиталната индустрия и трансформация със свои индустриални шампиони. В тази сфера конкуренцията в момента като че ли е между Северна Америка и Азия. Но пък Европа притежава традиции, съчетани с капацитет и много голям потенциал да бъде лидер не само по отношение на стандартите, но и по отношение развитието на технологиите, които са необходими, за да преминем към кригова, нисковъглеродна и климатичнонеутрална икономика. Това е технологично лидерство и конкурентно предимство във всички сфери и затова „Европейският зелен пакт" е насочен към всички сфери на икономиката, както енергийния сектор и мобилността, така от друга страна сградите, промишлеността, енергийната ефективност. Без да влизам в детайли искам само да подчертая, че именно секторът на малките и средни предприятия, стартъп екосистемата, стартиращите бизнеси са източникът на иновативност, на иновации, на нови решения, които могат да ни дадат този устойчив икономически растеж и които имат нужда от стимул, от подкрепа и от катализиране на инвестиционна активност в тази посока. Това е част от мисията на ББР и затова гледаме много сериозно на тази възможност, особено в контекста на нашето партньорство с ЕИБ и европейските финансови институции.


Илиана Беновска: Точно това исках да Ви попитам, г-н Линдорски, наскоро, мисля преди около месец беше, ББР заяви от високия форум на „Юромъни" във Виена, че 15% от проектите, които подкрепя, тоест кредитира, ще бъдат „зелени" проекти, виждате ли се вие ББР като активен играч и даже бих казала обединител в прехода към кръговата икономика?


Илиан Лингорски: Неизбежно и това е естествена роля, естествена отговорност на всяка национална банка за развитие, дори бих казал не само в ЕС. Но такива са вижданията на ЕК по отношение на механизмите за финансиране и програмите, свързани с „Европейския зелен пакт". Ролята на националните банки за развитие е много съществена, както на национално ниво, както и в сътрудничеството с ЕИБ, която ще мобилизира много значим ресурс за тези програми. Важното е, че тези програми за трансформация към устойчиви „зелени" проекти и ниутрална икономика трябва да бъдат банкируеми и ефективни, трябва да бъдат мотивирани от търсене, но също от измерими резултати и растеж, който спестява енергия, спестява гориво, спестява ресурси и щади околната среда. През новия бюджетен период, който е за следващите 7 години, се акцентира все повече и повече на предоставянето на финансови гаранции и финансови инструменти към бизнеса, вместо към грантовете. Това предполага очакваните инвестиции да имат възвръщаемост и поставя въпроса за проектната готовност както на частния, така и на публичния сектор. Именно във Виена в дискусиите, в които участва нашият главен изпълнителен директор и екипът на банката бе поставен голям акцент върху важността на публичния сектор и подкрепата от страна на правителствените програми за катализиране на инвестиционна дейност в тази посока, но не по-малко на важността от ангажираност и иницатива от страна на частния сектор за проектна готовност с която може да се възползва от новите инструменти, които ще бъдат предоставени. И действително във времето цената би била голяма за всеки, който не се възползва, тъй като не говорим просто за изоставане от климатичните цели на Европа, но говорим и за риск от изоставане по отношение на конкурентоспособността след 5-10 години, тъй като инвестициите, които ще бъдат усвоени през следващите години за тази голяма и мащабна цел, именно те ще предпоставят и кои ще са индустриалните шампиони, кои ще са водещите компании в своите сектори по отношение на конкурентоспособността поне до средата на века.

 

Илиана Беновска: Нека да Ви попитам още малко за ролята на ЕИБ в икономиката на Централна и Източна Европа, ако екстраполираме вашето присъствие, нека да напомним, че главният изпълнителне директор на ББР, Вие го споменахте, г-н Стоян Мавродиев, участва точно в панел, посветен точно на устойчивата икономика в Централна и Източна Европа, какъв е българският анализ за пътя на постигането и българската роля в нея?


Илиан Лингорски: Да, това може би беше и панелната дискусия, която предизвика най-голям интерес. Г-н Мавродиев формулира някои от тезите, които станаха естествени изводи и акценти от тази дискусия. Аз вече се опрях на неговите думи за намиране на рационалното, за съчетаване на ефективността, стремежът на капитала към възвръщаемост, стремежът на бизнеса към ефективност и конкурентоспособност с политическите цели на програмата за „зелен преход", ако мога така да обобщя, за важността на публичните инвестиции и ролята на публичния сектор ръка за ръка с частния. Но той направи една много интересна прогноза, около която се обединиха и останалите дискутанти за следващите 20-25 години, а именно, че това е период, в който „зелените" компании ще станат висококапитализирани, не само висококапитализирани, но и изключително ценни за инвеститорите на капиталовите пазари, може би не по-малко, а в бъдеще и по-ценни и търсени от днешните дигитално-технологични лидери и индустриални шампиони. В същото време ББР натрупа добър опит през последните години, работейки по Националната програма за енергийна ефективност, споделяйки този опит с дискутантите и гостите на дискусиите във Виена предизвика също голям интерес, тъй като едно от основните пера в „Европейския зелен пакт" е именно повишаването на енергийната ефективност на сградите. Около 40% от всичко, което е свързано и с емисиите, и с оптимизиране на енергийната консумация, свързано с модернизацията на сградния фонд, както за жилищни нужди, така, така и индустриални. В този контекст ББР работим и по създаването на нови програми и продукти за индустриална енергийна ефективност, свързани изключително с използването на собствени източници на енергия на базата на възобновяеми източници за собствена консумация, перспективи и направления, които ще мобилизират много технологични решения у нас, а и в цяла Европа и тези, които бъдат предприемчиви и имат проектна готовност и напреднта с иновации в тази област, ще имат възможността, излизайки от България да получат достъп не само до европейски, но и до глобален пазар за своите технологични решения и иновативни методи както за енергийна ефективност, така и за друг вид енергоспестяващи технологии и решения.


Илиана Беновска: Г-н Линдорски, позволете ми с гордост да отбележа, че ББР се представя успешно на форума във Виена на „Юромъни", но нека да отбележим и хубавия факт, че това беше първото участие на банката на тази среща на инвеститори от най-високо ниво и най-висок клас. Как гледат на нас инвеститорите в Европа?


Илиан Лингорски: Действително за ББР това беше първото такова представяне, но то беше и един вид завръщане на България на този форум, през последните мисля 8, ако не и повече години България не е имала такова представяне. Благодарим много и на колегите от Министерството на финансите, заместник-министърът на финансите Маринела Петрова участва в панела, който организирахме по темите за инвестиционните перспективи специфично в България. Инвеститорите гледат с мотивиран интерес към нашия регион в голяма степен породен и от това, че възможностите за доходност в развитите икономики в Европа и глобално са потиснати вече твърде дълго време. И тогава финансовите и портфейлни инвеститори търсят следващото най-добро, което им предоставя по-висока доходност. В момента всичко повече от 0 изглежда добро. Две са направленията, към които беше насочен интересът, едното е „зелената" трансформация, преминаването към енергийноефективна и природосъобразна икономика в Централна и Източна Европа, където предизвикателства са по-различни отколкото в скандинавските страни и други части на ЕС. Второто беше инвестиции в дялов капитал, което също е във фокуса на дейността на ББР, под лидерството на г-н Мавродиев ние създадохме, мисля, че сме първите в България, като подобна банкова институция, създали фонд за дялови инвестиции. Трудността на портфейлните инвеститори от международните финансови пазари и интересът им е свързан с това, че са необходими компетентни местни институции, които да агрегират портфейли от обещаващи инвестиции в дялов капитал на дружества, които вече да имат достатъчни мащаб, за да могат да привлекат интереса на големите портфейлни инвеститори от традиционните финансови центрове в света. И това всъщност ще бъде приоритет през следващите години - иновациите и иновативните сектори винаги имат висок апетит, особено в началната фаза за подкрепа на ниво дялови инвестиции и доста по-малко до кредит или достъп до финансиране под формата на дълг, тъй като в началната фаза потенциалът е това, което ги движи, приходите на компанията все още не са такива, че те да наберат кредитен ресурс.  И ние виждаме нова възможност за това, защото българското стартиращо предприемачество показва много висока динамика през последните години, слава Богу вече имаме участници на пазара, които инвестират в стартиращите компании. Ние виждаме нашата мисия и добавена стойност като инвеститор, когато говорим за дялови инвестиции, във фаза ускоряване на техния растеж и преминаване вече на следващо ниво на дейност, на търговски капацитет и потенциал и респективно постигането именно на такава трансмисия, която може да привлече ресурсите на инвеститорите от международните финансови центрове към нашата икономика на базата на това, че виждат силен и традицонен партньор в ролята на ББР, което може да им обезпечи достъпа до портфейлни инвестиции.


Илиана Беновска: И именно в тази връзка, г-н Лингорски, нека да Ви запитам ББР работи, за да стане фактор в Централна и Източна Европа, каква е, ако мога да се изразя на икономически жаргон, температурите на макроикономическото ниво в региона, имаме ли повод за притеснение, или пък имаме повод за гордост от бъдещи планове?


Илиан Лингорски: Страна ни и регионът като цяло е от тези икономики в ЕС, които показват по-голям растеж, по-добри макроикономически показатели през последните години, отколкото по-развитите икономики. От друга страна всички сме ангажирани във все по-тясно интегрирани вериги на снабдяване, на добавена стойност както в рамките на ЕС, така и глобално, така че външните рискове и шокове неизбежно са от голямо значение и трябва да бъдат следени внимателно, защото биха имали своя ефект върху желания растеж. За нашите икономики поддържането на устойчив ускорен растеж е изключително важно от гледна точка на конвергентните ни цели, а именно това да догоним нивата на по-развитите икономики в ЕС и конкуренцията за инвестиции безспорно ще продължи да бъде голяма. Но благоприятното е, че именно нашият регион предоставя възможност за по-висока доходност на тези инвестиции, което в тази макроикономическа среда на твърде дълго продължил период на практически нулеви лихви, на относително скромен растеж в големите европейски индустриални центрове, това привлича интереса на финансовите инвеститори и инициативата и намирането на решения, особено когато са дългосрочни, би ни дало това предимство, когато става дума за привличането на инвестиции в нашата икономика и в региона като цяло. Много често свързаността със съседните икономики открива нови перспективи тъкмо защото ни дава по-голям мащаб, който може да привлече инвестиции на съответното ниво, а паралелено с това разширява и търговските връзки. В този контекст ББР гледаме все повече към подкрепа на български компании, които искат да разширят своето присъствие в региона, не само търговско, но и инвестиционно. Това е напълно в контекста на приоритетите и на ЕК, и на европейските институции, когато става дума за регионалното развитие в Югоизточна Европа, където се намираме и ние. Разбира се перспективите, дори да бъдат положителни, изискват инициативата както на частния и на публичния сектор, особено говорейки за „зелената" политика, от голямо значение е намирането на работеща и рационална симбиоза на публично-частно партньорство, което да ни даде мащаб и дългосрочност и ролята на банките за развитие, каквато е ББР, в този процес ще бъде незаменима през следващите години.


Илиана Беновска: Г-н Лингорски, позволете ми да завърша с две позитивни новини, да Ви напомня, че преди десетина дни асоциацията на работодателите подкрепи инициативата на „Радио К2", на „Канал 3" и на „Беновска пита" да акцентираме върху положителните новини.


Илиан Лингорски: Поздравявам Ви, г-жо Беновска и целия Ви екип за тази инициатива!


Илиана Беновска: И аз Ви благодаря, надявам се, че ще ни подкрепите, ето сега две позитивни новини за ББР. Наскоро съобщихте, че дъщерното дружество на ББР - „ББР Лизинг" е влязъл в Българската асоциация за лизинг. „ББР Лизинг" е създадена през 2019 г като част от групата на ББР, за да допълни финансовите услуги, предлагани в изпълнение на мисията на банката за подкрепа на българското предприемачество, а компанията подпомага бизнеса, като подпомага растежа и увеличава обема на производствената дейност. Може ли кратко да обясните на прост език какво точно ще представлява това за предпиемачите?


Илиан Лингорски: Благодаря Ви, че внасяте и тази тема, аз споменах фонда за дялов капитал. „ББР Факторинг" и „ББР Лизинг" бяха създадени през миналата година със силен фокус подкрепата на малките и средни предприятия, особено говорейки за „ББР Лизинг" приоритет е внедряването на технологии и оборудване, които повишават конкурентоспособността и производителността на бизнесите. Търсенето и пазарната ниша в това отношение е налице и действително със създаването на тези нови дружества вече ББР се оформя като една пълноценна и пълноправна банкова група с две дъщерни дружества. Тук трябва да спомена и Националния гаранционен фонд чрез който ББР мобилизира ресурс заедно с търговските банки за подкрепа на малкия и средния бизнес и микрофинансиращата институция „Джобс", насочена основно към стартиращи предприятия и микропредприятия с продукти за микрофинансиране. Заедно с „ББР Факторинг" и „ББР Лизинг" вече имаме инструментариум, който може да предлага специфични финансови решения в целия цикъл на бизнес дейността на клиентите ни и още по-ефективно да финансира тези пазарни лихви, които остават недофинансирани поради един или друг специфичен или общ за икономиката ни фактор.


Илиана Беновска: И още една позитивна новина, г-н Лингорски, на която Вие бяхте главното действащо лице днес, Вие, като глане икономист на ББР, получихте отличие, признание от Сдружението на SOS детски селища в България на церемония в Централния военен клуб в София. Награждаването на най-големите корпоративни дарители на организацията беше част от събитията за отбелязване на нейния 30-ти юбилей. Вие като банка традиционно подкрепяте Сдружението SOS детски селища, което осигурява семеен тип грижа за деца от 0 до 18 години и лишени от родителска подкрепа. Ще си позволя да цитирам това, което Вие казахте при получаването на тази награда - „ББР е част от тази усърдна кауза, която дава шанс на стотици български деца да получат любов, закрила и кураж да продължат напред". Каква е вашата корпоративна социална отговорност и какво още предстои да видим, че прави ББР, не само като институция на бизнеса, но и като институция, която осъзнава своята хуманна роля в обществото?


Илиан Лингорски: Много Ви благодаря за това, че повдигате и тази тема. За мен беше привилегия и удоволствие да представлявам ръководството и екипа на банката на церемонията и с огромна благодарност към SOS детски селища в България, които ни направиха свой партньор през последните вече повече от 11 години, ако не се лъжа нашето сътрудничество датира от 2009 г. и както бе надслова на това празнично събитие - „Едно семейство", за нас е изключително удоволствие да бъдем част от това семейство на SOS детски селища България, защото корпоративната социална отговорност не е само белег на съпътстваща дейност, това става все по-централно в ценностите на корпоративните представители у нас именно защото все по-осъзната е ролята за това, че не може да има успешно общество, ако няма равна възможност и равен достъп до подкрепа за всеки един участник в това общество. От това зависи успехът на бизнеса, на икономиката и на всяка друга социална дейност. Много радостно и окуражително е, че не сме единствената, а напротив, много други финансови институции и водещи български банки с които сме партньори, споменавам ДСК, които са наш акционер, участват в тази и в много други инициативи на корпоративна социална отговорност. През 2020 г. освен разширяването на сътрудничеството ни с SOS детски селища, възнамеряваме да поставим силен акцент и на дейности, които са свързани с подкрепа на образованието и предоставянето на възможност за първи предприемачески стъпки на младежи, които излизат от университетите и училищата и търсят възможност да направят своите първи стъпки като предприемачи. От тази гледна точка не само финансовата подкрепа е от значение, но тук виждаме и възможността да подкрепяме тези прекрасни млади български таланти със знанието и опита на нашия екип, които биха се открили пред тях, използвайки мрежата от контакти и корпоративното семейство на ББР. Надяваме се това да даде добри резултати за години напред и да изявява тези наистина феноменални таланти, които виждаме у нас и които да имат все повече възможност да реализират таланта си тук и да добавят стойност за обществото и за своите семейства в градовете, където живеят, с възможностите и мечтите, които могат да реализират у нас.


Илиана Беновска: И накрая ще си позволя да напомня на нашите слушатели, че ББР и „Радио К2" миналата година станахме партньори в кампания за дуалното и професионалното образование под надслов „Знам, мога, богат съм и щастлив", под патронажа на вицепремиера Томислав Дончев, всички министерства и особено МИ Емил Караниколов, МОН Красимир Вълчев, МТСП. Това е една кампания, с която ние се опитваме да привлечем младите хора към това да знаят, че ако получат и занаят в ръцете си, това ще им даде повече възможности за едно по-добро бъдеще. Още повече знаете, че в България липсва такъв квалифициран персонал на средно равнище в почти всички индустриални сфери. Така че да съобщим, че ние ще подновим тази кампания някъде към края на март, защото после ще предстои учениците да се ориентират след 7-ми клас, заедно със своите родители, баби и дядовци, да могат да направят своя избор.


Илиан Лингорски: Очакваме с нетърпение новата фаза на тази инициатива. Дуалното образование е много важен приоритет, както от гледна точка на уменията, за които казахте от страна на учениците и новопостъпващите на пазара на труда, но все по-изразена нужда от страна на бизнеса, особено в тази среда, в която безработицата практически отсъства в България, пазарът на труда е изключително тесен, ако мога да използвам професионалния термин и възможностите за хората, които отрано се захващат с усвояването на занаят и умения, търсени на пазара на труда, ще растат изключително устойчиво през следващите години. Гледаме с много голяма сериозност и амбиция в тази посока!


Илиана Беновска: Ще си позволя, г-н Лингорски, вярвам с Ваше съгласие, за финал на нашия позитивно завършващ разговор и изпълнен с много важни новини в първата част, да пусна част от песента, която ние с вас създадохме с автор на песента Александър Петров, музика Константин Марков и в изпълнение на група „Тангра", към която създадохме и видеоклип, който съпътства кампанията „На прага". Поздравявам Ви с тази песен и Ви зареждам с енергия за следващите важни дела!


Илиан Лингорски: Благодаря Ви много!


Илиана Беновска: И така, г-н Лингорски, главен икономист на ББР, благодаря Ви много за този съдържателен разговор, завършващ позитивно!


Илиан Лингорски: Благодаря Ви и аз и ако позволите, нека тази песен бъде поздрав към аудиторията на „Радио К2", които ни слушат, с окуражение за позитивен поглед към всичко, което предстои!


Илиана Беновска: Благодаря Ви и аз, желая Ви приятен ден!


Можете да чуете цялото интервю ТУК

По време на Извънредното положение Беновска ще пита в неделя, 29 март 2020 г. от 16. 16 часа след обед

Кой и на какво основание Иска, но и Може ли да управлява България?

Беновска: Г-н Радев, а ако Гешев Ви накаже ,че разпространявате фалшива новина за „смъртта“ на свободното слово?

Беновска: Г-н Радев, а ако Гешев Ви накаже ,че разпространявате фалшива новина за „смъртта“ на свободното слово?