Пламен Димитров: На Борисов, БСК-Радосвет Радев, не заяви, че „бюджетът убива бизнеса“, но защо го каза на президента Радев?

16-12-2018 09:07

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Срещата на президента с работодателите и изразените критики на работодателските организации към Бюджет 2019.

    „Не за Вас ставаше дума в заглавието на темата „Властта, парите, хората и президента", макар че Вие сте президент на КНСБ, ставаше дума за това, че президентът започна да проявява една прагматично активна роля, може би се опитва да си вземе повече права, отколкото има. И нека да напомня за срещата, която се състоя тази седмица с работодателските организации по повод на строителната камара. Вие с какво отношение сте?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че по Конституция президентът има доста ограничени правомощия, но на моменти те са много важни. Например преди две седмици на срещата в Катовице за пакта за климата той е изразявал позицията на страната ни. „Тоест срещата с работодателите не беше за строителната камара, а за енергетиката?", уточни водещата Илиана Беновска. Президентът на КНСБ обясни, че срещата на синдикатите с държавния глава е била посветена на енергетиката и тогава Румен Радев е заел доста прагматична позиция, в посока на това, което правителството прави и това, което синдикатите са искали от него. Тази единна позиция по надпартийни, национални теми, като енергетиката, е похвална и е добре да продължи. „Когато обаче става дума за конюнктурни въпроси смятам, че не е много удачно президентът да търси от всеки въпрос опит за противопоставяне, какъвто беше случаят с работодателите. Аз не разбрах по каква причина той сподели техните виждания или по-скоро някои от тях, които касаят икономиката. Припомням, че новият изпълнителен председател на БСК Радосвет Радев заяви, че бизнес климатът в България е влошаващ се!", заяви Пламен Димитров.

     „Нека де го цитираме точно, той каза, че „бюджетът убива бизнеса". Как звучи това от устата на председателя на една от най-големите работодателски организации?", припомни водещата думите на Радосвет Радев и помоли своя събеседник за коментар. Той отговори, че е изненадан от такава оценка. Пламен Димитров обясни, че в НСТС, макар и с известни забележки, от БСК са подкрепили бюджета за 2019 г. Имало е съвсем ясни положителни оценки за това, че данъчната система е запазена в сегашния си вид. Не е имало никакво оплакване от страна на работодателите, че има увеличение на данъците, а то всъщност и няма.

   „Нека да прибавя към изявлението на Радосвет Радев и друг председател на работодателска организация, г-н Велев от АИКБ, който се обръща към президента с думите - „Г-н президент, разчитаме на Вас да промените средата!", продължи водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че бизнес средата в България в момента е по-добра от тази в доста други държави. В последната класация на Световната банка за данъчното натоварване на бизнеса, която обхваща 150 държави, България е поставена на 29-то място. Президентът на КНСБ обясни, че у нас кумулативният данък върху бизнеса е 27%. За Германия този процент е малко под 49%, за Австрия е над 52%, в Чехия е 50%. „Тоест не виждам как наполовина горе-долу облагане на бизнеса от всички държави членки или средно, имайки най-ниските ставки всъщност кумулативно облагане - 10% данък печалба, 5% данък върху дивидента, може да стигне накрая до извода, че данъчната осигурителна среда като цяло или бизнес средата била лоша. Според мен има проблем с уменията на част от бизнеса да прави бизнес в тези добри условия и оттам идват редица проблеми!", категоричен бе Пламен Димитров.

   „Как тогава след всички тези факти и цифри, които Вие изреждате, можем да си обясним думите на Радосвет Радев, че „бюджетът убива бизнеса" и молбата на Велев към президента да промени средата? Не Ви ли намирисва малко на началото на политически сговор?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че може би когато работодателите са били в тази среда, така им е изглеждало по-добре да говорят. Той беше категоричен, че е слушал изказванията на председателите на работодателските организации по отношение на бюджета и на срещата с премиера, и на заседанието на НСТС, и тогава те са звучали съвсем различно. Имали са известни разногласия по отношение на максималния осигурителен праг, но по останалите въпроси позициите са били доста близки.

   „Избягвате с конкретни оценки за тези двама председатели на работодателски организации!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че не му се иска да създава конфликти. „Аз не Ви карам да правите конфликти! Ние трябва да сме наясно. Аз в началото в коментара си зададох въпроса леко шеговито, ползвайки един известен филм „Виж кой говори". Защото напоследък много се говори около нас и звучат най-различни верни и фалшиви тонове и ние трябва да се ориентираме в средата. Така че аз Ви моля, ще прибавя и още един говорещ, това е един от съпредседателите или съсобствениците, не знам точно какъв му е рангът, който е и председател на „Произведено в България", г-н Кънчо Стойчев, който пък е казал, че „правителството на Борисов е левичарско"?", помоли за коментар водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори: „Без коментар оставям това! То не само, че звучи абсурдно, а и няма данни, които могат да го потвърдят. Вярно е, че бюджетът за следващата година е по-щедър от миналогодишния, но заради това в никакъв случай не могат да се лепят такива етикети, които се раздават, без да има някаква логика защо ги раздават!".

   „Ако Кънчо Стойчев квалифицира управлението на Борисов като „левичарско", той като работеше чрез своята социологическа агенция „Галъп интернешънъл", нека да не бъркаме истинския „Галъп" с това производно в България, как тогава може да разчитаме, че той прави обективни социологически проучвания?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че не иска да влиза в такива оценки. Той продължи, че за него е по-важно, че има безпочвени говорения, които нямат никакви аргументи, както и тенденция пред един да се говори едно, а пред друг друго, което е доста странно и смешно. „Това за мен е смешно, защото или имаш системна и ясна позиция и я излагаш, независимо пред кого, или просто нямаш така и конюнктурно заемаш неверни или поне неподплатени с аргументи тези!", категоричен бе президентът на КНСБ.

   „Между другото сещам се нещо, като така деликатно се опитвате да не ми отговорите на преките въпроси за представителите на бизнеса, подсещате ме да напомня, че в този сет трябваше да участва и изпълнителният председател на БСК г-н Радосвет Радев, който, не си спомням, може би няма 24 часа откакто ми отказа чрез своя пиар на БСК, защото бил възпрепятстван. В същото време това не му попречи да се яви сутринта в Нова телевизия. Г-н Радев, здравейте, ще Ви чакаме следващия път с г-н Пламен Димитров, така че ние си провеждаме нашия разговор. И продължавам нататък - ако тези бисери от работодателите ние сега в момента ги коментираме, сега се сещам да попитам, Вас например някога „Галъп интернешънъл" анкетирал ли Ви е за нещо лично?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че не е. На въпроса дали познава някой, който е бил анкетиран, той отговори, че не са му споделяли такива неща. „Бихте ли могли да направите едно, мисля, че няма нищо предпоставено в едно такова проучване, колко от вашите синдикални членове някога са били обект на анкетиране на „Галъп Интернешънъл", за да разберем каква всъщност е представителната извадка на тези проучвания?", продължи с въпросите си водещата. Президентът на КНСБ отговори, че такова проучване би могло да се направи, но според него това не е най-важното. По-важното е какво се говори от председателите на работодателските организации, защото хората в предприятията говорят по-различни неща. Той още веднъж подчерта, че бизнес средата и данъчната система не са големият проблем на бизнеса, макар че има и известни корупционни практики, срещу които трябва да се борим още по-жестоко. Големият проблем на бизнеса е липсата на кадри. „И натам многократно се опитвам да насоча усилията, енергията на дебата и на решенията. Но като че ли скандалите и опита да направим една или друга оценка в една или друга посока, за да бъдем удобни или изгодни на този или онзи доминират и това е много тъжно!", категоричен бе Пламен Димитров.

Подкрепя ли КСНБ възстановяването на техникумите и специализираните училища в средното образование?

   „Вие ще подкрепите ли едно такова искане, което може би ще доведе до известна съпротива вероятно в МС, няма да визирам сред кои, защото може би има параметри, но аз си направих труда, защото се занимавам от година с дуалното и професионално образование, да помоля всички министри да ми отговорят те искат ли да се върнат тези средни училища, които съществуваха по-рано като техникуми? Вие самият зная, че сте завършил техникум. Следващият ми гост, министърът на земеделието Румен Порожанов, също е завършил техникум. Това бяха много престижни среди учебни заведения, които даваха една силна подложка на икономиката. Та всички министри изразиха мнение, че искат да се върнат тези средни училища и мисля, че скоро това ще бъде направено и като предложение на министър-председателя. Бихте ли го подкрепил като една икономическа и социална нужда?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че КНСБ са развили този въпрос като тези и като конкретни предложения как това да се случва оттук нататък, как да се усъвършенства системата на професионалното обучение и образование. Президентът на КНСБ продължи, че не само дуалното образование, но и обучението през целия живот и преквалификацията също могат да решат проблема с липсата на кадри. Той каза, че от 10 години се опитва да въведе темата за секторните фондове за квалификация и преквалификация, при които бизнесът и трудът заедно финансират и по този начин се грижат за ежедневната квалификация и преквалификация в съответствие с нуждите на пазара и новите технологии. „Като седнем с бизнеса не водим тези разговори дълбоко, а започваме за някакви други неща да си говорим, което не ми харесва. И отново казвам, за да изчерпаме тази тема - бюджетът за следващата година наистина създава предпоставки за малко повече средства за хората, това е хубаво. И не раздава на калпак, а всъщност стимулира работещите българи и в сферата на администрацията, и в сферата на образованието, здравеопазването, културата. И всичко това, за да можем да подплатим и да подпомогнем пазара на труда да върви нагоре. Финансовият министър каза онзи ден нещо много важно и той го каза и като се приемаше бюджета, не знам бизнесът защо не го чува - времето на евтиния труд в България отмина! И бизнесът, ако това не може да разбере всъщност и не може да нагоди своите бизнес практики, стратегии и проекти в тази посока, за дейности и за инвестиционни проекти с по-висока добавена стойност, всъщност ние няма да имаме и нови инвестиции!", категоричен бе президентът на КНСБ.

   „Сигурно боли, г-н Димитров, защото пък е дошло и времето на много скъпо платения труд на мениджърите на големите компании и може би оттам се получава това раздвоение!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че ако бизнесът не проумее реалностите, тогава няма да има сериозни инвестиции.

Решението на президента Радев да прати част от текстовете в Закона за Бюджета в Конституционния съд.

   „Президентът Радев прати в Конституционния съд някои текстове от Закона за бюджета, едни от които например се отнасяха до концесията на летище „София", както и правото на държавните служители да работят след пенсия. Как тълкувате тази намеса в бюджета от страна на президента Радев?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че в следващите дни КНСБ ще подготви своя позиция с експертни разработки. Трябва и да се видят конкретните аргументи на президента като детайли. Президентът на КНСБ отговори: „Дори и да има някакво противопоставяне на правото на труд, което е конституционно право, и правото на пенсия, което е производно право на правото на труд, пенсията поначало замества това, че аз не мога повече да се трудя. Затова се казва „пенсия за стаж и възраст", тоест аз съм стар и не мога вече да се трудя, затова ми дават пенсия или по-точно започвам да получавам това, което съм си заработил през всичките тези години. Та тези две права юристите често ги противопоставят, като казват - това може, пък това не може, значи това е дискриминация. Това прави в момента и президентът Радев, което аз смятам, че подлежи на дебат, не съм сигурен, че точно това, което казва, е вярно!".

   „А за концесията на летище „София", това всъщност няма ли да препятства процеса, по който ние разчитаме косвено да бъде оздравено и БДЖ?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че тук не вижда никаква противоконституционност. „Може да има нарушение на Закона за сребърния фонд, но то се прави с друг бюджет, който всъщност дава обяснението защо тези средства няма да влязат, когато стане тази концесия, ако стане, Вие знаете, че нашият синдикат има по-особено отношение по този въпрос специално, но ако стане тази концесия, тези средства няма да отидат за подкрепа на пенсионната система, а ще отидат за подкрепа на железницата, която не е по-малко важна. Бързам да кажа обаче, че аз не приемам, че по този начин пенсионната система се поставя под съмнение, както казва президентът Радев, защото тя се финансира ежегодно от нашите данъци, за да бъдат гарантирани правата, догодина ще бъдат 3,7 милиарда повече допълнително от данъци освен вноските. Оттам може да дойде проблемът, а не от това, че 300, 500 или 600 милиона няма да отидат в Сребърния фонд, а ще отидат в бюджета, за да подкрепят конкретно железницата. Можем да спорим по този въпрос!", завърши Пламен Димитров разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 16-ти декември 2018.