Огнян Донев разговаря с Илиана Беновска, в седмичния обзор „На шестия ден” по „Радио К2” Част 2-ра

02-04-2011 19:45

Има ли бунт, скрит или явен, недоволство, преминаване от един в друг лагер, в журналистическото съсловие в  Труд, 24 часа, 168 часа

Бунт няма. Разбира се, че все пак има напрежение. Все пак свършва една 20-годишна епоха. Това означава, че повечето хора са свикнали с едно статукво и имат не много светли очаквания, тревожност, ако това статукво се променя. Но животът е доказал, че който не умее да се променя, отпада от развитието. Мисля, че лека-полека никого не сме форсирали да сменя от днес за утре някакво мнение, или да има заповед за това нещо. Всеки по свой начин ще си обясни, ще тълкува какво се случва. На някой ще му харесва, друг в началото няма да му харесва, след това ще открие нещо, което му харесва. Единственото, което наистина не е правилно, когато минава бързият влак да легнеш на релсите. Винаги при такива процеси... Не знам вече кое подред придобиване ми е... В началото има ступор. Хората не знаят какво се случва. Дава им се време, да преосмислят нещата. Обикновено за жалост някои хора правят грешката и мислят, че ще се върне миналото. На много хора има харесва 1962 година. Светът се движи напред, не назад. Тогава те сами са виновни, когато легнат на релсите. Бързият влак не спира.

За свободата на словото, журналистическата независимост, плурализма

Когато се опитах да обясня на някои журналисти, че тълкувайки някакъв проблем, те не са компетентни. когато става въпрос за ясна некомпетентност... Знате Лисабонската стратегия - хората трябва постоянно да се учим. Няма съвършени хора, няма човек, който всичко е научил в този живот. Когато се опитах по някакъв начин чисто приятелски, и то в личен разговор, да изтъкна някои несъвършнества на нещо, и да предложа как биха изглеждали по-добри, в този момент ми обясниха, че се намесвам в свободата на словото. Затова се въздържам вече от всякакви разговори относно информационното съдържание, защото съм последният човек, който би искал да ограничи свободата на словото. Но за себе си направих извод - курсове по следдипломна квалификация трябва да се правят. Много хора трябва да отидат да учат. Аз се чувствам компетентен, разбира се, за бизнесчастта на едно издание. При политиката е по-сложно, там всичко е по-преплетено. Има нужда от следдипломна квалификация.

За  парите инвестирани  в работата, живота, оцеляването, развитието на вестниците, за възнагражденията и   свободата на журналистите

В България взаимоотношенията собственик-наемен работник е много изкривено по принцип. Има едни рамки, които ако се прекрачат, стават видни. Разчита се на човешкият разум най-вече. Мисля, че който е инвестирал, заявява и критерия кое е честно, кое е правилно, полезно за фирмата. Да не забравяме, че печатните издания са фирми. Те трябва да си правят сметката така, че да не станат в положение да губят пари и да са зависими от нечии корпоративни интереси. Особено при мен е много деликатно.

Нужен ли е Закон за печата

Не бих казал чак закон. Не законът е пречката, а по-скоро в каква степен се прилага. Винаги може и най-простото действие да осъществявате, и някой да ви попречи да го осъществите.

Жълтите издания

Всяко нещо си има совето място на пазара. Аз съм привърженик на пазарната икономика. Всеки, който има желание, нека да опита. Не трябва да ограничаваме по някакъв критерий стопанската инициатива. Всеки може да прави със собствените си пари да прави каквото иска. Хора откриват магазин, той не върви, затварят го. Много дълго време българите нямахме въдзможност за инициатива, сега я има. Има достатъчно много и печатни издания, и електронни медии, радиа, телевизии. Множествеността е гарантирана.

Какво е финасовото състояние на 24 часа, Труд, 168 часа

Много добро от гледна точка на това, че се намираме във финансова и икономическа криза. И надявам се, че това е добра база да са чудесни, когато цялата макрорамка в България се промени.

Имате ли промяна в позицията на Донев за икономическа самостоятелност и политическа отговорност за свободата на словото, плурализма и гражданското общество като собственик на най-влиятелните медии и Грозев

Абсолютно не. Тази случка я възприемам като една поука. Сигурен съм, че това цветарско разхождане на Грозев на ощипаната мома по медиите ще спре. Лошото е, че човек, когато изглежда млад, интелигентен, с плам в очите, хората му вярват. Обикновено измамниците изглеждат точно така. Той подлъгва много хора, създава опозиции, безредия. Обещава кой ще стане главен редактор, ако той завладее собствеността. Разбира се, през цялото време е говорил, както разбирам, „недейте да слушате тея, аз ще ги отстрелям". С които неориентираните хора не знаят какво да правят. 4 месеца от нашият живот или нашата работа в тези медии, се оказаха загубени заради присъствието на г-н Грозев. Във всяко лошо нещо аз се стремя да видя положителното. Тази ръчна спирачка Грозев няма да може повече да спира развитието и модернизацията на тези медии. А те са си достатъчно добри, и акобъдат малко модернизирани ще бъдат флагмана на българската журналистика надявам се още дълго време.

За медийните изяви

Нямам проблем с медийните си изяви. Единственият проблем е това, че те бяха предизвикани от редица неверни твърдения, които за жалост в България поради липсата на критерии и познание хората считат за верни. Бях длъжен да изляза и да защита своето реноме. Не смятам, че разумни хора и познаващи това, което съм сътворил през последните 20 години, ще си променят мнението си за мен. Поне стотици мои бизнес колеги, приятели са се обаждали да ми кажат, че просто това са едни глупости. Те разбират, но не всеки те познава.

Г-н Грозев си позволи няколко квалификации по мой адрес, за което ще го държа лично отговорен.

*Радио К2 имаше предварителна уговорка да включи от Австрия по телефона и г- н Христо Грозев. Радио К2 през цялото време търсеше Христо Грозев да се включи в разговора.  Равнопоставеността беше осигурена. След разговора Илиана Беновска получи есемес, че се е бил повредил телефонния апарат на г-н Грозев