Михайл Миков: Конституцията ще определя отношенията 42 НС - изпълнителна власт

08-06-2013 17:16

Михайл Миков, председател на 42-то НС, в интервю за Илиана Беновска, "Радио К2", заяви позиции по следните теми:

42-то НС:

Ситуацията по учредяване на 42-то НС е безпрецедентна. В годините не е имала такава сложна обстановка, именно при учредяването на законодателния орган в парламентарната република.

Правилникът на 42-то НС повтаря в 80-90% повтаря уредбата на законодателния орган през всички 20 години. Никога не е имало дискусия по парламентарния ред, които се приема независимо дали си на власт или в опозиция. Главната промяна в Правилника е създаването на нова Комисия, която да направи парламента по-достъпен за гражданския сектор и неправителствените организации. Засилва се парламентарния контрол, а не каквато беше практиката в 41-то НС, министрите да се крият. Те ще се явяват в комисии или в пленарна зала и ще дават отговор по наболели политически въпроси, по политика на правителството не само на народните представители, а и на цялото общество. 

Преразглежда се въпроса с мандата на народния представител. Има ли свободен или императивен мандат? Аз лично съм на позицията която проповядва и българската Конституция- мандата на народния представител е свободен! Мнозинството в 41-то НС се разглеждаше като аритметическо, а не като политическо мнозинство. Това дискредитираше институцията. Не бива да се ограничава народния представител да напусне и да предяви политическа позиция. Народния представител е свободен да има политическа позиция. Времето на темата за императивния мандат е отминало. Също така, след избирането на народния представител, оценката за него се случва на следващите избори, колкото и да трае мандата, каквото и поведение да има. Предсрочното прекратяване на мандата може да доведе до недопустим натиск, който се изключва от Конституцията, а и е вреден за демокрацията. Защо народни представители напуснали една ПГ, да не могат да сформират друга? През годините от левицата сме отстоявали политическия начин за търсене на подкрепа и съюзи, а не механичния, не генното инженерство на парламентарното пространство.

В парламента трябва да стъпим върху смисъла на Конституцията, нормалност в политическия живот и демокрацията. Винаги търсим изкривените примери, превръщаме ги в правило и слагаме критериите. Конституцията би трябвало да бъде опорна точка на обществото.

Смисълът на моята дейност като народен представител и председател на 42-то НС възраждането на духът на конституционализма в България. Всички народни представители трябва да осъзнаят смисъла и съдържанието на Конституцията. Време е да прочетем по-сериозно и социалните права, произтичащи от Конституцията. Тя трябва да бъде прочетена откъм правата на човека и правата на гражданина. Българската Конституция е модерна, европейска конституция. 

Връщането на авторитета на институциите, връщането на конституционния парламентаризъм изисква да познаваме правилата и да ги уважаваме. Над 50 отчета на органи избрани от НС не са гледани от 41-то НС и ни остават като наследство. От 2011 година не е намерено време да се проведе парламентарната дискусия по докладите на висшите магистрати например. Механизмите ги има, зависи доколко действащият парламентаризъм ще бъде активен, така че да се случва отчетността на терена на НС. Боксуването на демокрацията, което изкара хората на улицата не е в правилата, то е по-скоро в непознаването и неприлагането им. 42-ят парламент може да бъде добър пример за връщането на институционализма и авторитета на институциите.

Съдебната система:

През 2007 година беше създаден съдебния инспекторат, той тръгна, заработи, а и ЕК оцени тази практика като добра и даваща резултати. Народното събрание не е обсъдило 2 години подред, какво се случва в съдебната власт. (като примери) Има достатъчно механизми, които дават възможност, включително в независимата съдебна власт да се упражнява надзор и отчетност, не говоря за контрол. Инспекторатът е много добро средство, проверките на Дисциплинарната комисия ВСС също. Трето средство е триинстанционността по същество. Може да се търсят промени в законите, които да затварят вратите за противоречиво тълкуване на закона. Важен е морала на магистратите. Необходимо е повече динамика на изслушването, надзора и отчетността.

СГС е оглавяван от човек на Цветанов: Е какво, избран е от ВСС? Възможни са два подхода, да почнем заклеймителска дейност- "каушката", или "московската правда" да бъде образец за решаване на един казус- няма да вляза в това. Другият подход е с всички законови средства да се види дали този съд функционира нормално.

Нямаме намерение да променяме закона за да може да се смени ВСС (поради присъствието на повече хора на ГЕРБ), не може заради персоналния субстрад да рушим устойчиви принципи на демокрацията.

Главният инспектор на Инспектората ще бъде избран, когато се формира парламентарно мнозинство за това. Повече от година не може да се постигне. Тук трябва да се отбележи и другия голям въпрос- доколко българските политици могат да постигат съгласия? Това е големия въпрос на демокрацията.

Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши д-вни и обществени длъжности, работодателите и Тристранката:

Разбирам, че работодателите имат заявена среща с премиера, аз също ще ги поканя следващата или по следващата седмица. Ще дискутираме въпроса исканите от тях промени в Закона за публичност на имуществото. Ще търся разбиране и съгласие с парламентарните групи, за да се върне това законодателно решение в рамките на разумното. Смятам, че в тази ситуация ние ще трябва да преразгледаме това решение, надявам се, че никой няма да злоупотреби медийно и популистки с това.

Медииния комфорт на новите управляващи:

Ние никога не сме били в медиен комфорт, даже когато бяхме в управлението. Някои медии са били бременно с нас, други са ни изменяли, много са малко тези, които са последователно критични. Персонализацията винаги е с временен характер, а ние като по-стара партия сме свикнали и с едното, и с другото.

Не знам за договорка- парите на държавата да останат в КТБ, а и не може да има такава.

Нека правителството да генерира идея в посока финансиране на медиите, чрез конкурсното начало, дискусията в парламента няма да избяга. Едно по-справедливо решаване на този въпрос, независимо дали става въпрос за критици или ласкатели, ще създаде по-нормална медийна среда в България.