08-03-2022 | 22:40 ч.

Кирил Петков и Ана Бърнабич: България и Сърбия – със свързаност енергийна сигурност

Кирил Петков и Ана Бърнабич: България и Сърбия – със свързаност енергийна сигурност

Министър-председателите на Република България и Република Сърбия Кирил Петков и Ана Бърнабич отговарят на въпроси на Илиана Беновска на пресконференция в Белград от 8-ми февруари 2022 г., излъчена директно във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz.

 

 

Илиана Беновска: Илиана Беновска, телевизия и радио К2. Министър-председатели Бърнабич и Петков, какви трябва да са съвместните усилия между България и Сърбия и в целия Балкански регион за преодоляване на енергийната криза и задаващата се след нея в малък мащаб засега икономическа криза?

Ана Бърнабич: Когато говорим за енергийна криза, ние все пак живеем в много предизвикателни времена, в много трудни времена живеем на голяма несигурност и нарастване на цените на енергоносителите. моето мнение е, че кризата няма да приключи скоро и цените няма да се върнат на предишните си нива. Различни са причините за това, но като сериозно правителство трябва да обмислим какво ние можем да направим, за да осигурим по-голяма стабилност на енергийната система. Нашите икономики трябва да станат конкурентоспособни спрямо икономиките на останалите държави. В този смисъл мисля, че ние показахме как работят отговорните страни. Ние започнахме всичко, което е необходимо и е възможно да се започне в момента, за да се осигури енергийна сигурност. Преди всичко изграждането на Балкански поток, който бе завършен през януари 2021 г. тогава газ от нашата връзка с България пристигна в Република Сърбия и Република Сърбия стана транзитна страна за газ, а не страна, която купува газ през Унгария. Това е изключително важно, защото предполагам, че ако ние не бяхме направили това и не бяхме вложили в този проект няколко милиарда евро и в рекорден срок го приключихме, мисля, че днес ние не бихме имали достатъчно газ. В момента нашите домакинства щяха да са на студено и щеше да има много сериозни последици за икономиката. Много е добре, че ние направихме това навреме и показахме нашата отговорност.

    От друга страна, практически от 2015г. ние работим с нашите партньори от България и други страни от ЕС за планирането на другия интерконектор от Ниш до българската граница, за да осигурим диверсификация на източниците на газ. През 2015 г. ние започнахме да говорим с ЕС за този проект. Проектът е избран като един от 6 приоритетни проекта и ние получихме значителни средства от фондовете на ЕС за изграждането на тази връзк и сега от 1-ви февруари ние започнахме нейното изграждане. Тази връзка благодарение и на сериозността и отговорността на българските ни партньори ще ни даде възможност да имаме достатъчно газ и от lNG терминал от България, от Азербайджан, Кипър и други източници. Така че това ще ни осигури допълнителна сигурност, но и конкурентоспособност, за да можем по-добре да водим преговори от кого купуваме газ, на какви цени, какви ще са сроковете.

    Ние говорихме за енергийна сигурност в много трудни времена - ние направихме всичко, което е възможно да  направим. Ние говорихме, президентът Вучич също говори с българския министър-председател Петков - ние говорим за всичко, което можем да направим. Ние знаем, че България мисли за разширяване на ядрените си мощности. Това може да е интересно за нас като инвестиране, като допълнителен източник за снабдяване. Не само за източници на енергия говорим, но и за далекосъобщителни мрежи и всичко, което би ни осигурило по-добра позиция в преговорите за купуване на енергоносители, но и като производител на ток преди всичко.

Кирил Петков: Благодаря за изчерпателния отговор, това бяха част от дискусиите, които обсъдихме на нашите общи срещи. Реално, за да имаме стабилност в енергийната сфера и независимост, ние точно това трябва да направим. Трябва да обединим обемите на потребление на газ от целия регион, за да може заедно да преговаряме за по-добри цени. Това ще бъде особено важно, когато се водят преговори за втечнен газ, защото едно е България да иска да купува 3 милиарда кубически метра, Сърбия 6, Република Северна Македония например 2, друго е заедно да се опитваме да търгуваме и да купим едно общо количество, което да се търгува на един общ пазар с максимална диверсификация, максимални възможности да се купува от различни места. Това ще ни даде и по-добри цени, по-конкурентни условия, по-голяма диверсификация, което всъщност отговаря на отговора за по-голяма независимост, което е важно. Едновременно с това капацитетът и възможностите за изграждане на общи мощности, включително и говорейки за потенциални коинвестиции в ядрената сфера, особено ако България успеем да направим следващ проект в Козлодуй, това също би било много добре да разделим риска от един такъв проект, защото, когато се споделя крайния резултат, се споделя и риска и аз мисля, че това може да е един много добър проект, който ще работим заедно.