05-03-2022 | 21:23 ч.

Проф. Анастас Герджиков: Няма срок за трансформацията на университетите

Проф. Анастас Герджиков: Няма срок за трансформацията на университетите


Проф. Копрев и проф. Илиев: Да не се строят небостъргачи в имотите на МГУ и ЛТУ

 

 

 

 

проф. Анастас Герджиков, председател на Съвета на ректорите и ректор на СУ, чл. кор. проф. Иван Илиев, ректор на ЛТУ, проф. Ивайло Копрев, ректор на МГУ, в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 5-ти март 2022 г., заявиха позиции по следните теми:


Участието на проф. Герджиков в президентските избори.

     „Проф. Герджиков, Вие бяхте кандидат за президент и набрахте много голямо мнозинство за изключително кратък период от време в трудни условия. Съжалявате ли?", попита Беновска. Анастас Герджиков отговор, че не съжалява. Смята, че за него явяването на президентските избори е било полезно, поучително, а доста неща, които дотогава са били под повърхността, са станали видими.

   „Как щяхте да се чувствате, ако бяхте станал президент, с този кабинет?", продължи Беновска. Ректорът на СУ отговори: „Без връзка с кабинета - труден период за България, а и за цяла Европа!". Беновска го попита дали ще повтори опита си, защото изборите винаги предстоят. Герджиков отговори, че не смята да се явява отново на избори.

Предложението за обединяване на университети в по-големи структури.

    „Сякаш предстоят много промени във висшето образование, в програмите на средното образование, в старта на учебната година за учениците. Да започнем от Вас, проф. Герджиков, на 22-ти февруари Вие организирахте Съвет на ректорите, присъства и министърът на образованието академик Денков. Какво се случва във висшето образование?", попита Беновска. Анастас Герджиков отговори, че реформата продължава вече 7-8 години и се движим в правилната посока. Прекратен е порочният финансов модел, който стимулира ректорите да търсят количеството, а не качеството. Самата държава е била казала, че се отказва от качеството. В момента не е така, парите вече не следват просто студента, а качеството. Приемът е намален и кандидат-студентите вече са повече от местата, а преди е било обратното. Не се откриват нови филиали. „Изобщо ректорите бяха инициатори и партньори в една реформа, която беше тежка за висшите училища, особено за малките! Затова не е редно да ги упрекваме, че пречат на реформата. Напротив, те бяха главният двигател. Също така не е редно да казваме, че реформата сега започна с някакви нови идеи. Всъщност минаваме към нова фаза. Аз съм напълно удовлетворен от това, което постигнахме досега. За да е успешна следващата стъпка, тя трябва да стане отново в партньорство с ректорите!", категоричен бе ректорът на СУ.

   Проф. Герджиков каза, че на срещата на 22-ри февруари са се казали някои важни неща. Едно от тях е, че обединението на висшите училища трябва да става под формата на консорциуми със запазване на юридическите лица, а не юридическо сливане, така че да остане само един университет със своето име, а останалите да изгубят името и историята си. Станало е ясно също така, че трябва да има ясни критерии, а обединяването да бъде доброволно.

   „Ще се опитаме да направим един анализ на това, което се случи на 22-ри февруари и след това да го синтезираме по вашему. Сега искам да включа ректорите на МГУ и ЛТУ, тези два университета бяха посочени от министър Денков като такива, които ще се обединят заедно с още един в тази реформа!", продължи Беновска. Проф. Илиев обясни, че реформата във висшето образование е в две насоки. Първата е към подобряване на качеството на висшето образование и науката. Тя включва подобряване на системата на акредитация на преподавателите и борба с плагиатството. Всички ректори подкрепят тези действия. Втората насока е свързана с видимостта на университетите. „Позволявам си да кажа, че визираните университети, Вие казахте само два, но те са 5. Освен МГУ, ЛТУ и ХТМХ, там са и ВТУ, както и Висшето училище по телекомуникации и пощи. Аз продължавам да не разбирам как с катова механично сливане на университетите може да се постигне по-голяма видимост!", заяви ректорът на ЛТУ.

    „Извинете за шегата, но както в акробатиката, има една поддържаща основна фигура, отгоре се качват вторият и третият. Да не би да е такъв замисълът, за да се постигне по-голяма видимост?", попита Беновска. Проф. Илиев отговори, че едва ли по този начин може да се постигне по-голяма видимост, тъй като отделните университети имат самостоятелна дълга история. Лесотехническото образование например има 97 годишна история. Той продължи, че първо в медиите са били тиражирани 5 такива групи за обединение, а след това са останали само две. Министър Денков казва в едно от последните си интервюта, че има доста малки университети, които не успяват ефективно да използват средствата си. Той добави: „Моля за малко повече конкретика! Аз бих си позволил да възразя на подобно твърдение, с дълбоките ми уважения към министър Денков. Заговори се за сливане на тези малки университети, но аз бих попитал малки по какво? Спомена се малки по прием, стана дума, че има университети с под 500 студенти. Аз искам да кажа, че ЛТУ има над 3000 студенти и запълва 91%-92% от приема си!".

   „Проф. Копрев, Вие се оказахте един от най-ярките противници на тази реформа, на това обединение, защо?", попита Беновска. Проф. Копрев отговори, че е категоричен противник на това механично обединение на университети. Той обясни, че висшите училища работят в мрежа от университети. „Качеството на висшето образование е функция от компетенциите на преподавателите в тях. Механично като обединят 5 университета с 5 различни типа преподавателя - не виждам как ще се повиши качеството! Това е нонсенс! Отрицател съм, защото връзката наука, бизнес, образование е много тясно свързана със специализираните университети. Съгласен съм с проф. Илиев, че финансовите резултати на така наречените малки университети са добри. Ние не тежим на бюджета на държавата, независимо, че изпълваме прием от около 80%, защото парите, които ни отпуска държавата, са за този прием, който сме покрили! Всичко останало си добавяме под формата на научни разработки и изследвания! Например за последните 2 години МГУ е удвоил приходите си от наука. Освен това МГУ има двама преподаватели в прословутата Станфордска класация за 2% от най-добрите учени! Така че малките университети правим наука и то много добра! Наука в полза на нашата държава!", категоричен бе Копрев.

    Водещата обясни, че е поканила и министър Денков да участва в предаването, но той е бил възпрепятстван, затова се надява в бъдеще този разговор да се проведе. Тя продължи: „Поставям се на мястото на проф. Герджиков в момента, ректор на най-стария, най-големия, най-престижния университет. Като ректор на ректорите той може би слуша със загриженост. Но тук става въпрос за различни нива. Четох някъде, че и СУ щял да се обединява, така ли е?". Проф. Герджиков каза, че няколко пъти е подчертал, че трябва да се определи какви ще са принципите на евентуалното обединяване. Един от важните принципи е какъв тип университети се обединяват. Според проф. Герджиков обединяването на големи университети ще постигне в по-голяма степен целта, посочена от министър Денков, а именно по-голяма видимост. В момента нито един от родните университети не е видим за Европа и за големите международни класации. „В този смисъл аз подкрепям идеята за постигане на по-голяма видимост. В страни като Франция големи университети се обединиха с още по-големи и създадоха мегауниверситети, за да бъдат по-видими! Но ние не можем да го направим без да мислим. Трябва да седнем и да обясним на обществото причината да го правим. И най-вече критериите - ще обединяваме университетите на доброволен принцип, те ще се обединяват, за да се допълват, а не да правят едно и също? Или обратно, ще се обединяват, защото са големи и има смисъл от обединението? Или обратно - защото са малки? Това са все легитимни тези, но трябва да се разберем коя от тях ще изберем!", категоричен бе ректорът на СУ.

    „Говорихте кои са малки и кои големи. Аз ще ви предложа един друг критерий, градската легенда разказва, понеже МГУ и ЛТУ имате много имоти на хубави места, които стават и за строене, и за експлоатация - дали няма тук някаква имотна интрига? Дали някой не иска да вземе имотите например на МГУ? Проф. Копрев, какви имоти имате?", попита Беновска. Проф. Копрев отговори, че кампусът на МГУ, който наистина се намира на изключително добро място, е 70 декара. Той продължи: „Така че, ако хипотетично се тръгне в тази посока, това би бил добър изход от ситуацията, защото много лесно някой чиновник може да обяви сградите на МГУ за неефективни енергийно и да бъдем преместени в сграда Х или У. Тогава тези 70 декара на метростанцията биха станали страхотен квартал на София например! Но аз смятам, че това е само хипотеза, далече от истината! 70 годишната история на университета, 30 000 завършили студента, 4500 от тях са топмениджъри и това е отговор на видимостта, която искаме да постигнем, е достатъчно силен аргумент да продължим да отстояваме автономията и независимостта на нашия университет!".

         Проф. Илиев разказа, че ЛТУ има две учебно-опитни горски стопанства на Юндола и Бързия. Там студентите провеждат своите практики и стажове. Водещата попита за какво могат да се приспособят. Събеседникът ѝ отговори, че те са приспособени за обучение на студентите. Подобни имотни въпроси не са били разисквани с министъра на образованието и по време на Съвета на ректорите. „Надявам се, че никой няма да посяга на имотите на висшето образование!", категоричен бе проф. Илиев.

 


    Проф. Герджиков заяви категорично: „Аз не вярвам в такава конспирация! Министър Денков и преди, на различни постове, е доказал, че се интересува от развитието на системата. Аз мисля, че в момента целта му е да продължи реформата по най-добрия начин. Мисля, че ще се получи, ако го направи в партньорство с ректорите. А моят личен опит, като ректор, показва, че ако държавата реши да ти отнеме имот - няма нужда от никаква обосновка или реформа. На нас това ни се е случвало два пъти, нямаше въобще предупреждение и никаква компенсация! Но нека да се върнем към реалния проблем. Той е, че в опита си да продължи реформата по най-добрия начин министър Денков трябва да го направи в партньорство с ректорите и обсъждайки добре нещата!".

    „Ние заедно погледнахме страницата на МОН, аз останах с впечатление, че след 22-ри там ще бъде качен този проект за обществено обсъждане, това направено ли е?", попита Беновска. Проф. Герджиков отговори, че още е рано за това, дори би било вредно да се качи за обществено обсъждане, защото още не е готов проектът. Трябва първо да се изготви, а в момента има само общи идеи. Водещата попита ще бъде ли направена работна група. Ректорът на СУ отговори, че ще се сформира, но няма конкретен срок. Води разговори с някои от ректорите, вероятно ще се съгласят да участват и от МОН.

   „А не се ли опасявате, че всички ректори ще искат да участват, особено от засегнатите 2 групи. Вие, проф. Илиев, ще искате ли да участвате?", попита Беновска. Проф. Илиев отговори, че Съветът на ректорите има управителен съвет и е убеден, че той ще подходи по най-добрия начин.

   Проф. Илиев обясни, че са създадени хибридни специалности между различните университети, има големи проекти и държавата ги финансира. Проф. Герджиков каза, че такива общи специалности са били обсъждани, има ги с чужди университети, но малко помежду ни. Затова МОН финансира със специална програма подобни общи програми, обща квалификация и така нататък. „Така че ние сме партньори в групи университети, а тези групи, за които чуваме сега, са различни. Тоест ние финансираме общите програми на дадени университети, а сега евентуално обединяваме други. Всичко това смущава, затова искаме обсъждане. А колкото до състава на групата, разбира се, че УС ще участва, някои от споменатите вече групи униерситети ще участва, но най-вече ни се иска да участват различен тип университети!", добави той.

   „Вие бихте ли искали, проф. Копрев, да представлявате вашата група от университети, да имате представител в тази работна група?", попита Беновска. Проф. Копрев отговори, че въпросните две групи трябва да имат представители. Той добави: „Групата по изкуства трябва да имат свой представител. Нашата група от 5 университета, ние, бидейки поставени в тази ситуация, имаме изключително близък контакт. Ако МОН са искали да си говорим всеки ден, то трябва да ги поздравим - успяха! По няколко пъти на ден се чуваме ректорите и обменяме информация как се справяме с тази кризисна ситуация, защото тя е кризисна и за бъдещата ни кандидат-студентска кампания. Как да проведем тази кампания, като МОН заявиха, че вероятно през септември новият субект ще работи?".

    Беновска продължи: „Децата се готвят, родителите им ги готвят да учат определена специалност и изведнъж се оказва, че това се преражда в нещо друго. Как ще се справите с този въпрос?". Проф. Герджиков отговори, че специалностите се запазват, дори и при обединение. Той продължи, че ако се стигне до обединяване в консорциум със запазване на юридическите лица, на доброволен принцип и по подходящ начин - това ще привлече допълнително студенти, а няма да ги отблъсне. „Аз съм оптимист в това отношение, досега МОН винаги е появявало разум! Ние ще намерим такъв начин за продължаване на реформата, че да е най-полезен за обществото!".

   Проф. Илиев заяви, че не споделя мнението на проф. Герджиков. Той обясни, че в България в момента местата за кандидат-студенти са 70 000. Кандидат-студентите са около 45 000 - 48 000. „След като загубим видимостта си, което смятам, че ще е така, ще загубим още повече кандидат-студенти!", заяви ректорът на ЛТУ. Проф. Герджиков на свой ред не се съгласи. Той обясни, че всъщност броят на местата е по-малък отпреди и точно това е повишило качеството. Според него проблемът на подобни обсъждания не е, че ще се отблъсне някой кандидат-студент. Проблемът би бил, ако се започне набързо реформа без сериозно обсъждане.

   Проф. Копрев обясни, че няколко пъти от МОН са давали за пример Тракийския университет. Само че той е създаден през 1995 г., а станал видим едва преди няколко години. Той продължи, че критериите трябва много внимателно и подробно да се изработят и да мине време. Не трябва обединението да се прави по начина, по който се предвижда в момента.

    Проф. Герджиков заяви, че министър Денков предлага нещо, което е напълно безспорно - темата за акредитацията и атестацията. И двете неща имат нужда от подобрение и тук той има подкрепата на всички ректори. Той призова: „Да да решим спорните неща, за да не изпуснем нещата, по които имаме пълен консенсус, те са още по-важни!".

   „Университетите освен да образоват, трябва да развиват и науката. И този критерий трябва да се включи, какво ще стане?", попита водещата. Проф. Герджиков отговори, че атестацията е свързана с това. „Как ще разберем кой е по-професор - Копрев или Илиев?", попита Беновска. Ректорът на СУ отговори, че не става дума за това, а за повишаване на критериите и то не само за постигане на дадена длъжност, но и след това. „Защото, ако постигна и стана доцент или професор, имам възможност след това да не правя наука, а не бива да е така! Трябва атестацията периодично да проверява какво съм свършил за последния период! Да не се вторачваме в това на колко години трябва да се пенсионират професорите, а да се съсредоточим върху това, че на всяка възраст трябва да дават резултати. И ако не го правиш, на 65 или на 30, да бъдеш освободен, а ако го правиш - да не мислим за ранно пенсиониране!", заяви ректорът на СУ

    Проф. Копрев се съгласи, че трябва да се разработят ясни и точни критерии за атестиране, за да може всеки преподавател да се развива непрекъснато. Той продължи: „Светът върви напред и аз тук отново ще се върна на позитивната страна на така наречените малки университети. Малкият екип позволява да бъде по-добре контролиран. Ако се създава мегаструктура, която да контролира голям екип от хора, тогава каквито и правила да направим, ще потънем в бюрокрацията!".

   Проф. Илиев каза, че се съгласява с казаното относно критериите за атестация, но още веднъж подчерта, че механичното сливане на университети няма да повиши качеството. Той припомни, че след 1990 г. са били открити много факултети, филиали и колежи. Сега в концепцията на МОН се предвижда създаване на нов университет в Северозападна България на принципа на обединяване на съществуващи колежи, разположени в различни градове.

       „Как ще се разположи във времето формирането на тази работна група, критериалната система, етапите на обсъждането?", попита Беновска. Проф. Герджиков отговори: „Не мога да предвидя, работната група може да бъде съставена още утре, но колко време ще продължи работа и дали ще се разберем по всички въпроси е друга тема. Ние ще я инициираме, министър Денков предпочете да го направим ние. Ако с МОН работим в партньорство, както досега, тогава се надявам сравнително бързо да решим този проблем, както казах има и други аспекти на реформата, които са дори по-важни. За да пристъпим към тях трябва да изчистим този проблем, той да стане нещо положително, а не тема за отрицателни дискусии по медиите, както продължава вече цял месец!"

Подаръците.

    „Сега малко ще разведря напрежението, имаме правителство, оглавено от харвардски възпитаници, уважаеми професори, ръководители на български университети, ще Ви подаря по една тениска Harvard!", продължи Беновска и подари на госта си новия подарък на предаването. Проф. Герджиков благодари и каза: „Аз съм завършил Хумболт университет и имам тениска на моя университет, но щом се налага!". Беновска отвърна: „Това е шеговит подарък, още повече, че Вие бяхте и в политиката, макар и за кратко. Гиньо Ганев навремето казваше, че трябва да има чувство за хумор и вдъхновение. Това наистина ще бъде разговор с продължение. Да видим другата седмица, ако дойде академик Денков, вярвам, че ще дойдете и вие!". Проф. Илиев на свой ред се обърна към Беновска: „Позволете и аз да Ви подаря една брошура за структурата на ЛТУ и една книга за столичен район „Студентски", където се намира не само ЛТУ, но и други университети! Така завърши разговорът между проф. Анастас Герджиков, чл. кор. проф. Иван Илиев, проф. Ивайло Копрев и Илиана Беновска в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 5-ти март 2022 г. 


Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече