10-07-2021 | 22:01 ч.

Александър Петров: В голямото изкуство трябва да си почтен и откровен към публиката

Александър Петров: В голямото изкуство трябва да си почтен и откровен към публиката

Александър Петров, поет, в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 10-ти юли 2021 г., заяви позиции по следните теми:

Денят за размисъл.

    Александър Петров заяви, че наличието на ден за размисъл му малко странно, защото, ако човек не се е определил 24 часа преди изборите за кого ще гласува, значи просто не е в час. Така че в някаква степен приема определението ден за размисъл като малко витиевата форма.

   „Не знам защо ни карат да мислим в този единствен ден, като че не трябва да мислим в другите дни!", отбеляза Беновска. Гостът ѝ отговори, че това е допълнение към казаното от него. Човек ако не мисли непрекъснато, няма на кого да се сърди за съдбата си.

   Водещата попита Александър Петров какво би казал на хората в деня за размисъл. Той отговори: „„Гласувайте, не псувайте!".

Как се става поет.

    „Как се става поет?", попита водещата. Александър Петров отговори, че не се става. Според него това е въпрос на особена чувствителност, на възможността да формулираш послания, да смесваш образи. Поезията е начин да кажеш нещо и разбира се да имаш какво да кажеш.

   „Хората често се изкушават да прикриват истината, когато пишеш стихове, ти трябва да си максимално откровен, как го постигаш това нещо?", попита Беновска. Александър Петров отговори, че във всяко изкуство човек трябва да е откровен към публиката и към себе си. Почтеността е неразривно свързана с голямото изкуство. За съжаление голяма част от днешното изкуство е доста меркантилна, което влияе и на качеството. Например сега е правят така наречените летни хитове, което е безсмислено, това означава „да работиш на конвейер". Това е безсмислен труд. „По-добре да работиш по-малко, но да оставиш нещо за следващото поколение, това е голямото изкуство!", категоричен бе Петров.

„Безсъние".

     „Самото заглавие на това стихотворение показва, че ти си човек, който непрекъснато иска да е буден и да буди другите! Не знам дали ти е хрумвало, че ти дори да мълчиш, хората започват да се питат той не говори ли с мълчанието си. Как написа тази песен?", попита Беновска. Александър Петров отговори, че е написал стихотворението през 1984 г. и го е дал на Борис Карадимчев, който е написал великолепна музика. Чочо Владовски е изпълнил прекрасно песента. „Ако човек не страда от безсъние, ако не е социално ангажиран към нещата от живота, просто не е истински! Това е някакъв вид вътрешна потребност да казваш неща по определен начин и да караш хората да се замислят и всеки да открива по нещо, макар и дребно за себе си!", каза Петров.

   Водещата пусна клипа на песента „Безсъние" и сподели, че според нея от 1984 г. досега нито песента, нито текста са остарели.

    Александър Петров разказа, че днес отваряйки Фейсбук е видял, че точно преди една година е публикувал стихотворение, написано още през 2016 г., което се казва „Време". В него се казва „Време е да се събудим след сезони тишина, след илюзии, заблуди днес не вярвам в чудеса. Разпилените надежди искам пак да събера и на хората отново утре да ги подаря. Време е да се събудим след сезони тишина, бъдещето да сънувам, нямам време за това. Време е да се събудя, после ще събудя друг, той пък ще събуди други, тишината ще е звук!". Петров добави: „Смисълът е да бъдем будни!". Стихотворението още не е превърнато в песен.

Блиц въпроси.

    Водещата разказа, че руският блогър Лариса Парфентиева, автор на книгата „100 начина да промениш живота си", е публикувала 25 провокационни въпроса към себе си. Тя помоли госта си да отговори на някои от тях, като довърши фразата: „Много се страхувам, че ще ми се наложи да се разплащам за ...?". Александър Петров отговори: „За нищо!".

    Беновска продължи: „На кого е трябвало да кажеш - извинявай, не бях прав, но не ти стигна духа?". Александър Петров отговори: „Обикновно съм се извинявал, когато съм се усещал, че правя грешка. Ако съм пропуснал да се извиня, моля да бъда извинен!".

   Беновска попита: „Ако 0% са лош човек, а 100% добър, то на колко процента оценяваш себе си?". Александър Петров отговори, че понякога сме добри, понякога не толкова, добротата е много динамична.

    Беновска попита: „Колко хора ще ти бъдат благодарни за това, което си направил през живота си, когато вече няма да бъдеш тук?". Петров отговори: „Мислил съм си, нека не звучи нескромно, че с помощта на моите колеги съм си издигнал някакъв скромен паметник приживе. Едно време фараоните са си градили огромни строежи, за да бъдат запомнени. Аз съм сигурен, че немалко песни, на които съм автор на стиховете, ще останат след мен. Затова съм удовлетворен и нямам никакво притеснение от деня, в който „ще гушна букета"!".

   Беновска попита: „На какво те учи днешния ден?". Александър Петров отговори: „Дотук ме срещна с един изключителен човек, госта преди мен Мариус Донкин, чух от него изключителни неща!".

   Водещата зададе още един от въпросите на Лариса: „Ако можеш да запазиш само един спомен от живота си, кой би бил той?". Александър Петров отговори: „Дъщеря ми, която от много години завърши в САЩ, там има успешна кариара, сега е тук в командировка и съм много щастлив. Имаме прекрасни отношения, рядко идва в България, но се виждаме по света. Така че ако има спомен, без който не мога, това е детето ми!".

„Циркът".

    Александър Петров разказа, че това е една много стара история с група „Тангра". Музиката отново е на Борис Карадимчев. Той каза: „В песента се пее „Всяка година по същото време циркът пристига в нашия град, два пъти дава представления и отново поема", чудя се дали в тази цикличност на избори, когато се оформя един цирк, всеки прави фокуси, илюзии, обещания, накрая на хората какво им остава - „Само там на асфалта блести като живо станиолче от дъвка балон"!".

   След като изслушаха песента Беновска каза: „За политика не можем да говорим, но от утре ни чакат нови две представления, дано не остане само „станиолче от дъвка балон"!". Александър Петров отговори „Живеем с усещане, че нещо ще се промени за по-добро, това е нормално човешко чувство и дано този път хората имат късмет!".

„Терминалът".

   „Тук беше Йонко Мермерски, с него беше дъщеря му Бела, родена и израсла в САЩ, губим ли ние децата си, като напускат България?", попита Беновска. Александър Петров отговори, че не ги губим, напротив, даваме им възможност да видят един много голям свят, да бъдат оценявани по коректен начин. Той добави, че не съжалява за избора на детето си, другото би било старчески егоизъм - „Стой си тук, тати, за да ми подаваш супената лъжичка, когато ми се разтреперят ръцете!".

   „Но все пак трябва да помнят къде им е родината!", отбеляза Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че когато заминеш в чужбина на 17 години, тогава нещата, които те свързват с родината, стават все по-малко. Той каза, че не харесва термина „децата бягат".

    „Защо написа „Терминалът"?", попита Беновска. Александър Петров отговори, че е било като фотография, защото разделите не са най-приятното нещо, но когато си убеден, че е за добро, ти я приемаш и си щастлив от саможертвата, че си дал на децата си и те да избират.

   Водещата разказа, че песента се изпълнява от племенничката на Александър Петров Ния. Той разказа, че Ния е победила в „Гласът на България" преди няколко години. Гласът ѝ е много характерен.

Кога за последно се е отказвал от мечта?

    „Кога за последно си се отказал от своя мечта?", попита водещата Илиана Беновска. Александър Петров отговори: „Нямам много мечти, имам хрумки. Хрумва ми нещо и обикновено го правя. Исках да обикалям по света, всички континенти ги обиколих, някои по два пъти. Мисля, че съм един много щастлив човек! Може би мечта ми е да запиша песен с „Ролинг стоунс"".

    „А ако можеш да се избавиш от един свой навик, кой би бил той?", попита Беновска. Александър Петров отговори: „Имам един детски навик, правя си шум в ухото и това ме откъсва от света. Понякога съм изпадал в нелепи ситуации, защото и пред камера ми се е случвало. Бих искал от това да се отърва!". „В колата си имам един рапан, ще ти го подаря да го слагаш до ухото си!", отвърна Беновска.

   „Кой ще бъде теб, ако ти си като другите?", попита Беновска. Александър Петров отговори: „Животът празно не търпи и все ще се намери някой, който да бъде, ако не 100% мен, но ще бъде подобие, надявам се да бъде по-доброто издание на това, което съм!". Така завърши разговорът между Александър Петров и Илиана Беновска в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 10-ти юли 2021 г.