10-07-2021 | 21:44 ч.

Аксиния Михайлова: Творческият акт е индивидуален, пиша, когато стихотворението ме застигне

Аксиния Михайлова: Творческият акт е индивидуален, пиша, когато стихотворението ме застигне

Аксиния Михайлова, поет, в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 10-ти юли 2021 г., заяви позиции по следните теми:

Как се става поет?

    „Как се става поет?", попита водещата Илиана Беновска. Аксиния Михайлова отговори, че поет не се става, човек просто трябва да се роди такъв. Тя уточни, че под понятието поет разбира малко по-широкия смисъл, защото човек може да живее като поет и да се наслаждава на света като поет и без да напише нито едно стихотворение. „Творческият акт при всеки е различен, всеки се подготвя по различен начин, има различен ритуал. Всеки, който започва да пише, е важно да проучи тези неща, но не бива да се идентифицира, защото няма единен творчески акт, при всеки стихотворението идва различно и не бива да следва чужди модели, а да намери собствен!", обясни Михайлова.

   „Ако някой трябва да опише живота на Аксиния, какво ще напише? Как съвместявате живота и творчеството, защото е ясно, че когато човек твори, много трудно съвместява реалния живот - деца, готвене, чистене? Как пишете?", попита водещата Илиана Беновска. Аксиния Михайлова отговори: „Когато дойде, когато имам някаква потребност. Нямам нито определени ритуали, нито време от денонощието, просто когато те застигне някое стихотворение, когато си на честотата и вибрациите на това стихотворение, тогава го пишеш. Понякога се получава, понякога не!".

Стиховете ѝ.

    Аксиния Михайлова представи последната си книга „Изкуството да се сбогуваш", която съдържа стихотворения от всичките й досегашни книги. Тя прочете част от своите стихове:

„Посърнала поляна има в мен и агне като бяла луна в средата,

Любимият му върза въженце, ковачът на селото звънче,

Да го пази от хищници, когато пасе по хълма на невинността.

Завистливи пастири от другата страна на реката точат ножове за Гергьовден или друг милостив празник.

Сега е време на дъждове и на мътни въртопи в мислите.

Прииждат вълци, тъмно слънце виси над поляната като погибел,

Която опустошава по пладне.                                                                                                    

Но агнето не се бои, защото не ги носи в очите си!

   Водещата попита кой е агнето? Аксиния Михайлова отговори, че агнето е във всеки един от нас. Когато човек е чист, има чисти помисли и живее чисто, това му създава една защита, дори той да не я осъзнава.

    Беновска отбеляза, че агнето често е символ на беззащитност. Михайлова отговори, че човек привлича същото, което носи вътре в себе си. Ако носиш злоба и завист, тогава привличаш такива  хора по пътя си и това е своего рода защита.

Аксиния Михайлова продължи със стихотворението „Аз не съм":

Ноември е, градът на моите носталгии се събужда като нова Ниневия,

Манекени прекрачват с трясък витрините и тръгват голи сред тълпата,

По гробовете им никнат топли макове извън сезона,

Които дъждът коси и отвежда в канализационната шахта на страховете ни,

А някъде далеч, на дъното на корабите, прекосяващи вътрешното ни море, спи непробудно Йона.

Приятелите в знак на съпричастност се окичват с чужд имена,

Архипелазите на мнимата ми принадлежност се разпадат  и ставам самотен остров върху географска карта с обозначен мащаб.

Ни облак, ни смокиново листо, които да прикрият голотата на името ми.

Ако сега се озовем на една маса, ще приличаме на хора, говорили някога общ език, от който са останали само гласни и многоточия!

Аксиния Михайлова прочете стихотворението „Не е само един":

Откъде се взе този сняг в Сараево в средата на май,

Изглежда времето придобива лошите навици на хората,

Нещата се повтарят, говорят мъжете в кръчмата,

Балканите са набъбнала вена, която Европа разрязва през няколко десетилетия, за да пречисти застаряващата си кръв.

Най-важните неща започват от пазара,

В началото и края на века от един разбунен пазар,

Също като пролетта, която винаги идва в петък и избира кръчмата с кръгли маси,

Където смисълът на всяка премълчана дума е видим отвсякъде,

Като невинните ни ръце в средата на масата,

Закрилящи пъпа на света!

Аксиния Михайлова продължи с едно стихотворение, което е  писано преди 30 години, но продължава да е актуално:

Приятелите, с които пиехме чай на верандата и очаквахме големия кораб, отглеждаха по една птица в очите си

Хранеха я с поетически прегръдки и стискаха мечти в джобовете си,

Така неусетно навлязохме в последния двор на лятото

Заякнаха крилата на птиците и приятелите се запиляха някъде.

Сега съм сама с трима новодошли, говорим за важни неща,

Като неочаквано ниските температури за този сезон на Балканите,

За това, че свободата става все по-неразбираема.

Купчина картички в чекмеджето и една избеляла снимка,

6-ти октомври, пълнолуние,

Разхождаме се по улиците на Тавира,

Океанът не търпи неприсъствие,

Пияници по тротоарите, момчето прибира последните столове.

Този „шоу" от витрината толкова би ти подхождал, но ти не обичаш „шоуве".

Няма значение, казваш ми, светът е прекрасен не защото е различен, а защото постоянно отключва спомени, непостижими като товарния влак на моста и огромната луна в празния вагон.

Няма значение, пишеш ми, никой не би разпознал Бретон в това предградие.

И разбирам, макар и да траят по-дълго от прегръдките на плътта, поетическите прегръдки не закрилят изгубването ни в нищетата на света! 

Наркотиците и светът на изкуството.

    Аксиния Михайлова каза, че обикновено творците са свикнали да стоят под светлините на прожекторите и когато тези светлини отслабнат, тогава тяхното его започва да ги кара да се върнат отново там. Ако не могат да се настроят на честотите, на които творят, тогава търсят нещо, което да ги стимулира. Тя добави: „Не ги съдя, всеки се стреми да оцелее по някакъв начин. В света на изкуството това понякога е извор на вдъхновение, но и нещо, което може да те свали надолу!".

Коя е Аксиния Михайлова?

     Аксиния Михайлова разказа за себе си, че е родена в едно село в Северозападна България. То присъства като топос в творчеството ѝ. Тя изтъкна, че коренът е много важно нещо и той присъства в теб, дори и да не го виждаш. Беновска попита дали селото все още съществува. Гостът й разказа, че селото го има, но не е същото както през 70-те години, когато е живеела там. Тогава е било доста населено, дори е имало кино, в което всеки ден са се прожектирали различни филми. Имало е книжарница, кафе, училище с две паралелки.

     „Но защо се стигна до това обезлюдяване на селото, кой е виновен?", попита водещата Илиана Беновска. Аксиния Михайлова отговори, че просто в момента светът се движи по този начин. Тя продължи, че в нейното детство е било съвсем естествено за едно дете да чува звуци от кокошки, петли, кучета. Тези неща вече ги няма, а в зоологическата градина вече показват на децата животни, които допреди няколко години са били типични за нашите земи. Беновска отбеляза, че едно от нейните деца дори бърка чесън и лук.

     „Но коя е днешната Аксиния?", попита Беновска. Аксиния Михайлова каза, че е живяла в различни градове, завършила е френска гимназия, след това българска филология. Работи като преводач. Поезия и литература превежда от френски език. Тя подчерта, че за да е добър преводач, човек трябва много добре да усеща българския език и речникът му на български да е много богат, за да намери точната дума, която трябва да сложи.

    „Имате ли още дух, вдъхновение да влезете вкъщи внезапно, да се затичате към любимите хора, които Ви чакат и да им кажете, че ги обичате?", попита Беновска. Аксиния Михайлова отговори, че го прави. Тя продължи, че нейното поколение е пречупило сдържаността на предишното и смята, че трябва да покажеш обичта към детето си.

От какво се страхува и има ли някой, на когото не се е извинила?

    Водещата зададе на госта си блиц въпроси от книгата на Лариса Парфентиева. Беновска помоли госта си да довърши фразата: „Много се страхувам, че ще ми се наложи да се разплащам за ...?". Аксиния Михайлова отговори: „За нещата, които съм искала да направя, но съм се страхувала!".

   Беновска продължи: „На кого е трябвало да кажете - извинявай, не бях права, но не Ви е стигнал духа?". Събеседникът й отговори, че е зодия овен, бързо се пали, но след това се извинява, така че няма човек, на когото не се е извинила. Ако има такъв, моли за прошка.

Представата ѝ за Бог.

    Аксиния Михайлова каза, е има Бог, но не може да се обясни. Тя продължи, че под Бог разбира една вселенска хармония, която има собствени правила и ние сме част от тези правила. Михайлова продължи, че не е съгласна с израза „Бог наказва" и добави: „Не Бог наказва, ти сам се наказваш, когато не спазваш тези правила, които са заложени във вселенската хармония!".

Кое я наранява?

     „Коя мисъл Ви кара да страдате най-много? Коя постъпка, Ваша или чужда, Ви наранява, защото човек може да се самонарани от собствените си действия или мисли?", попита водещата Илиана Беновска. Аксиния Михайлова отговори, че има много неща, които човек не си позволява да направи, понякога от невежество, друг път от страх. Беновска добави: „Или за да отговориш на очакванията към теб!". Гостът ѝ отговори, че за съжаление често хората около нас създават един модел, на който трябва да отговаряме и някои хора прекарват целия си живот в опити да отговорят на този модел. Това обаче е едно от най-големите престъпления, които човек може да извърши спрямо себе си.

Как дъщеря ѝ се отнася към нейната поезия?

    Водещата попита своя гост как дъщеря ѝ приема нейната поезия. Тя отговори, че идва на четенията ѝ, но е сдържана. Наблюдава как реагират околните по време на четенията и след това споделя. Михайлова продължи, че дъщеря ѝ чете много поезия и литература. Беновска каза: „Моята майка също пишеше стихове, веднъж попитах едно от децата си харесваш ли стиховете на баба си? Тя отговори - да, харесвам ги, но са много разревителни!".

Работата ѝ в школата по писане „Заешката дупка".

    „Защо „Заешката дупка"?", попита водещата Илиана Беновска. Аксиния Михайлова отговори, че самата тя не е автор на името. Организаторите са я поканили да води упражненията като ментор по писане на поезия. Тя продължи, че в школата идват хора от най-различни възрасти и професии, идват адвокати, психоаналитици, музиканти, които сами искат да си пишат текстовете. Аксиния Михайлова разказа, че се опитва да разбере всеки един човек какъв тип поетика предпочита, защото поетиката е усещане към света. След това го препраща към съответния автор от българската традиция, за да може да намери себеподобния и да се разшири. Важни са и прийомите за саморедактиране. Михайлова обясни: „Ако човек носи в себе си литературата, такива като мен с опит в превода са помощници и учители, доколкото могат да се развият. Но ако идващият не носи нищо в себе си, нищо не можеш да направиш!". Така завърши разговорът между Аксиния Михайлова и Илиана Беновска в „Беновска пита" във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 10-ти юли 2021 г.