07-06-2020 | 19:58 ч.

Димитров, Манолов и Велев: Борисов да разбере ,че НСТС е с решаващо значение за управлението му

Димитров, Манолов и Велев: Борисов да разбере ,че НСТС е с решаващо значение за управлението му


Пламен  Димитров, президент на КНСБ, Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа" и Васил Велев, председател на АИКБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заяви позиции по следните теми:


Резултатите от последния НСТС

Илиана Беновска посрещна Пламен Димитров, Димитър Манолов и Васил Велев в студиото и ги представи като „най-важните мъже, от които зависи съдбата, поминъка, парите и бъдещето на хората" по отношение правото на труд и социалните права. Тя сподели, че Васил Велев й е казал, че е предположил, че в разговора ще се окажат трима на един, а Беновска е приела това като покана, защото е работодател, но не е от калибъра на неговата организация. Стана ясно, че Пламен Димитров и Димитър Манолов ръководят по едно малко или средно предприятие и като работодатели са четирима на нула, но не и като интереси.

Беновска попита дали Борисов им се е обадил за среща, дали е видял резултатите от последния Съвет за тристранно сътрудничество, дали Мариана Николова го е запознала с тях. Тя припомни, че миналата седмица се е наложило КНСБ и КТ „Подкрепа" да пуснат прессъобщение с точките, по които са се споразумели с работодателите. Пламен Димитров обясни, че наистина са поискали среща от името на всички организации в НСТС, писмото е от края на миналата седмица в кабинета на министър-председателя, а те са направили съответните неформални разговори с вицепремиера Дончев, както и с Горанов. Те са получили уверение, че разглеждат мерките и мислят по тях и г-н Димитров се надява забавянето да не означава, че не искат да се видят, а че се подготвят за срещата.

Димитър Манолов си позволи оценка и да даде акъл на Борисов, защото е с 1 година по-голям от него и каза, че на негово място би отделял повече време за социалните партньори, защото те реално представляват държавата и осигуряват труда. Лошото според него е, че Борисов е свикнал да ги възприема като една цяло, един елемент и г-н Манолов се притеснява, че в неговата глава тежат толкова, колкото Асоциацията на ресторантьорите, на които им дават ДДС. Това е тежка грешка според него.  Васил Велев каза, че членовете на  4-те работодателски организации, обособени в АОБР дават работа на 86% от наетите в България и създават г/д толкова и от Брутната добавена стойност. Двата синдиката представляват около една четвърт от всички работещи и те са най-представителният глас на труда. Димитър Манолов отбеляза, че средата по време на коронавируса е динамична и се променя всеки ден, а с нея се променят и фактори, отношения, обстоятелства и каквото и да кажат, ще бъде моментна снимка. „Който иска да управлява процеса оптимално е хубаво по-често да чува гласа на тези, които са вътре в този процес най-много.", каза той. Беновска се върна на казаното от него, че Борисов разглежда НСТС като една цяло и заяви, че тя не е съгласна и според нея работодателите са повече на вниманието на министър-председателя, отколкото синдикатите. Пламен Димитров се съгласи, но отбеляза, че те се борят да не е така и затова предлагат ясни и конкретни виждания, които всеки трябва да ги чуе. „Когато бизнесът и трудът се разберат за нещо, то не става лесно и тогава значи е вярно от гледна точка на обществения и широкия социално-икономически интерес.", каза той. Г-н Димитров отбеляза, че от края на миналата седмица вече имат ресурс и обясни, че обикновено притесненията в неформалните отговори от Горанов и премиера, че гледат да спестят парите за момент, когато потрябват. „Към този спор от миналата седмица се добавиха 13 милиарда евро." заяви Пламен Димитров и каза, че ресурсът по думите на Томислав Дончев, защото още няма нищо черно на бяло, е 9,7 милиарда. Числото е по-малко, защото около 9,7 милиарда са грантовете от ЕС, а около 3 милиарда са заемите. Според г-н Димитров има един огромен ресурс, който може да финансира 54-те мерки, приети на НСТС. Беновска попита кой ще уплътни този ресурс, защото сякаш се чакат предложения от бизнеса, а Пламен Димитров отговори, че те са вътре в мерките.

„Кое е най-важното, за което се споразумяхте, определящото за БВП, за възнагражденията? Кое не успяхте и кое предстои?", попита водещата. Васил Велев обобщи, че 54-те мерки, по които са постигнали съгласие, са от различен порядък. Една от тях е план за възстановяване на модернизация на страната, т.е. за инвестиране на тези 12-13 милиарда. Според г-н Велев друга мярка, за която са постигнали съгласие, е как действат при подобни кризи - законодателство, което да дава регламента. Той даде пример, че през април е имало голям ръст на безработица, защото не сме били готови като Австрия, Германия, които имат законодателство за такива случаи и е нужно то само да бъде стартирано. По думите му, в България е трябвало „на коляно" да се разработват такива мерки. Васил Велев допълни, че трябва да има план, когато се затваря един бизнес как ще се компенсират постоянните му разходи, защото спирането на приходи не означава спиране на разходи. Според него трябва да има алгоритъм и поуки от грешките и успехите, за да се знае как да се действа в бъдеще при нужда. Пламен Димитров обобщи, че до момента част от мерките са стигнали до хората и до бизнеса за около 6% от БВП на България, т.е. около 6 милиарда лева. Той подчерта, че не всичко е стигнало до хората, но е решено и се движи по някакъв начин. Беновска попита: „До кои хора, до синдикалните членове?", а г-н Димитров поясни, че става дума не до синдикалните членове, а до хората, бизнеса, малките фирми, самоосигуряващите се. Той подчерта обаче, че шестте процента са малко и това е спора с бизнеса и даде пример, че решените мерки в Германия са между 12 и 15% от БВП.  Пламен Димитров заяви, че са се опитали да сложат втори пакет мерки в България, който да мобилизира поне няколко милиарда лева. Според него е много важно, че има и „свежи пари", към които трябва да се посегне правилно през следващите 6-12-18 месеца, когато се възстановяваме, защото част от тях ще бъдат налични и през тази есен. В секторен план допълнителните мерки трябва да бъдат в - туризъм, но не само ресторантьорство, всички видове транспорт, енергиен сектор, където има драматична нужда за пари, допълнителни мерки и трансформация, за да стане по-ефективен сектора и сектора на селското стопанство. Това, което обединява тези предложения е, че досега не е имало секторно измерение на подкрепата, а сега съгласувано между бизнеса и синдикатите се дава браншовия ъгъл за това какво е нужно за най-засегнатите сектори. Това според г-н Димитров е спешно да се случи.

Беновска попита г-н Манолов защо всъщност му е министър-председателя и така шеговито е казал, че е с 1 година по-голям от него и би го посъветвал да се срещнат, след като са го решили на НСТС. Димитър Манолов поясни, че НСТС не е орган, който взима решения, а е консултативен орган, а водещата отбеляза, че вицепремиерката Мариана Николова е част от този Съвет също. Г-н Манолов каза, че му се иска в НСТС да има по-ярко лидерство, защото не го вижда сега, а водещата попита дали Томислав Дончев често не заема лидерското място. „Има по някой път ярко правителствено присъствие, примерно Деница Сачева, която си е на мястото, занимава се с нейния ресор, но тя няма тези правомощия. От тук нататък остава за нас да се надяваме, че това, което сме си говорили там, ще бъде преразказано по съответния начин в МС и правителството ще вземе съответното отношение.", каза г-н Манолов.


Проблеми в енергетиката

Водещата попита дали не е редно, ако на НСТС са приели тези предложения, вицепремиера Николова да изготви писмено предложение до МС, а не да им го разказва. Димитър Манолов потвърди, но допълни, че разказването на ухо в заседанието никак не е излишно, защото могат да се пресъздадат аргументите на някои от страните, които не винаги се виждат в протокола. Г-н Манолов сподели, че се е чудил как да се обади по темата за енергетиката, която г-н Димитров я е закачил „по тангентата", а тя е изключително важна. Той каза, че от тук нататък им предстои да работят в неизвестната среда на зелената сделка, по този повод е направен съвет. От края на този месец им предстои да работят в среда, в която КЕВР е присъдила 0 производство на най-големия ТЕЦ на Балканския полуостров - ТЕЦ „Марица-Изток 2" за една година напред. Васил Велев отбеляза, че това е за трета година подред, но г-н Манолов твърди, че сега е по-различно. Президентът на КТ „Подкрепа" каза, че главният прокурор се занимава с неща, които са станали преди 20 години с приватизацията, а сега това нещо става пред очите му. „Някой иска да открадне ТЕЦ 2 по схемата от края на 90-те години.", заяви той и допълни, че целта е да се свали на колене, да спре да произвежда, а когато стане частен, всичко ще се случва „кой както си поиска". Васил Велев не вярва, че някой иска да краде ТЕЦ 2. Пламен Димитров увери, че няма да допуснат да се случи това, което каза г-н Манолов, защото двата синдиката са решени ТЕЦ 2 да работи толкова, колкото трябва и ще направят необходимото. Той допълни, че не е сигурен дори дали трябва да занимават премиера.

Васил Велев каза, че има много възражения по т.нар. „зелена сделка", но тя не бива да води до ситуации както преди седмица - АЕЦ „Козлодуй" да не работи на пълна мощност, където цената е 54 лева за мегават, за да може ТЕЦ 2 да работи, където цената е 135 лева за мегават. По думите му, това не значи да се затвори ТЕЦ 2, а да работи през зимата и през останалото време по механизъм за капацитет да се плащат постоянните разходи и заплатите на хората. Беновска отбеляза, че срамежливо се премълчава съществуването на ТЕЦ „Марица Изток" 1 и 3. Васил Велев заяви, че трябва най-накрая да се стигне до това, което преди 3 години се говори, че всеки момент ще се случи - да се прекратят договорите с ТЕЦ „Марица" 1 и 3, да се създаде механизъм за капацитет и търг, на който те да се явят, заедно с ТЕЦ 2 и други ТЕЦ-ове от страната и чужбина. „Вие вярвате ли си?", попита Беновска, а г-н Велев отговори, че това са направили другите страни, а ние сме единствените, които не сме го направили. Той допълни, че така те могат да получат държавна помощ по този законен европейски път, за да си покриват постоянните разходи в рамките на този механизъм и когато цената през зимата се качи над променливите, да продават на пазара и да работят. „Това е през следващите 5 години начин за съществуването на тези централи.", каза г-н Велев.

В отговор на въпрос на водещата дали ще поставят този въпрос на министър-председателя, стана ясно, че те са го поставили отдавна. Пламен Димитров смята, че това е тема за поне две предавания и сега единствено могат да „начоплят" темата. За да приключи темата, той заяви, че с Димитър Манолов няма да позволят това да се случи, а кой каквото иска да говори.

Г-н Манолов предложи да говорят за законопроекта за т.нар. „спящи акции", който също се опитва да бъде пуснато по тангентата. Пламен Димитров отбеляза, че това не е сред мерките и трябва да се говори за това, което предлагат и работят над 2 месеца. В студиото се разрази оживен диалог за това, че мерките, за които са се обединили работодателите и синдикатите са на дневен ред и трябва да се говори за тях.

„Ние не говорим за харчене на пари, а за инвестиране на пари", заяви г-н Велев и допълни, че макар и по-голямата част от средствата по линията на 750-те милиарда заем, който ще вземе ЕС, по-голямата част от нашите 12-13 милиарда са за публични инвестиции, а не за раздаване на калпак. Затова е важно да има обществено съгласие какви трябва да бъдат тези инвестиции - ще има ли енергийна ефективност, трансформация на маришкия комплекс, изграждане на инфраструктура. Беновска отбеляза, че тези въпроси вече са обсъждани и открои като най-важно от техния разговор, че вицепремиера Николова трябва да транслира по съответния ред, който й е в правомощията, всичко това, което те са решили. Пламен Димитров предположи, че тя го е направила, но въпросът е какъв е резултатът и за него е проблем, че не стигат до изход и няма диалог. Според него не трябва да се отделя толкова време на процеса, а на съдържанието. По думите му, за следващите години България трябва да направи 3 неща: 1 - да продължава да прави инфраструктура във всичките й измерения, има пари от оперативни програми и част от 9-те милиарда могат да отидат там, което ще доведе до заетост и ръст на БВП; 2 - да се модернизират индустриите, които имат шанс да продължат в рамките на зеленото и дигиталното да се развиват; 3 - да се даде шанс на малките и по-големи индустрии, които имат шанс да пробият в ай ти сектора. „Ако не направим това, всички тези милиарди някак ще увиснат във въздуха и само ще има битка на следващите избори кой да вземе властта, за да ги похарчи.", каза Пламен Димитров. Като гражданин Беновска каза, че това, че те казват тези неща по телевизията не означава, че хората ще бъдат по-уверени в бъдещето си, ще бъдат по-уверени ако тези предложения се превърнат в решения на МС. Според г-н Манолов тогава пак ще има група креслив народ, които ще бъдат убедени, че всичко е откраднато. Пламен Димитров отбеляза, че има 4-5 мерки, които касаят ефективността и инвестицията в жилищни сгради с участието и съфинансирането на семействата. За финал Димитър Манолов каза, че предизвикателствата стават все повече и диалогът трябва да се задълбочава, защото от него всички имат полза. Той допълни, че е хубаво началниците на държавата, които и да са те, трябва да разберат, че това е автентичният глас на обществото и не може да бъде заменен с говорене на някой от името на граждани, без да е упълномощен. Така завърши разговорът между Пламен  Димитров, Димитър Манолов, Васил Велев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 7 юни 2020 година.

Беновска: Борисов, Радев, Пеевски, Главчев! Чий „Христос“ ще възкръсне на 9.6.24? Вашият или на България?

Беновска: Борисов, Радев, Пеевски, Главчев! Чий „Христос“ ще възкръсне на 9.6.24? Вашият или на България?

27-04-2024 | 21:52 ч.

Прочети повече

Беновска: Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии, Урсули! Фалшив живот! До кога?

Беновска: Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии, Урсули! Фалшив живот! До кога?

04-05-2024 | 21:04 ч.

Прочети повече