31-05-2020 | 22:03 ч.

Проф. д-р Петко Салчев: Няма как да има измами с клинични пътеки за Covid-19, НЗОК засича данни от РЗИ и НОЩ

Проф. д-р Петко Салчев: Няма как да има измами с клинични пътеки за Covid-19, НЗОК засича данни от РЗИ и НОЩ

Проф. д-р Петко Салчев, председател на  НЗОК, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2 заяви позиции по следните теми:

Коронавирусът и НЗОК

Илиана Беновска посрещна проф. д-р Петко Салчев и двамата си размениха книги като подаръци. Водещата определи като странно съвпадение това, че той е станал председател на НЗОК в деня, в който беше обявено извънредно положение в България и го попита как му се е отразило това и как е преформатирало работата му. Проф. д-р Петко Салчев отговори, че е трябвало още на първия ден да се взимат решения не дали ще се справи НЗОК, а как ще се справи. Още тогава той си е задал въпроса какво ще стане след като отмине епидемията. Някои от дейностите, които е трябвало да се извършат са се преформатирали, за да може да се реши как в период на криза да бъде подпомогната системата, така че да не спрат да работят договорените партньори - общопрактикуващите лекари, болничните заведения, което са успели да направят. Също така е било важно да се направи анализ как да продължи да функционира касата след това, да се подготви плана за следващия период, бюджета за следващата година и анекс към Националния рамков договор.  Проф. д-р Петко Салчев изказа благодарност на всички, които са работили към НЗОК и районните каси, защото голяма част от тях са подпомагали районните здравни инспекции. Те са били заедно с колегите си при карантинираните лица и са били извън основната си дейност на Касата. Въпреки това НЗОК е продължила да извършва оперативната дейност без прекъсване.

Водещата припомни, че по-рано е говорила с Йордан Цонев, чиято парламентарна комисия ще проверява как са изразходвани средствата по време на коронавируса и предположи, че и НЗОК ще подлежи на тази проверка. Беновска попита как ще обори появилите се слухове, че се „наричат", че хора са болни от коронавирус, за да може да се дадат пари на болниците да бъдат поощрени. Проф. д-р Петко Салчев заяви, че в петък за отчели на интернет страницата на НЗОК всички данни - колко са хоспитализирани по клинични пътеки, по клинични процедури, колко са карантинираните в болница със заповед на директора на РЗИ. Така се виждат колко са пациентите, които са имали контакт с коронавируса, а клиничната пътека №104 е 680 лева, а клиничните процедури за тежкоболните от коронавирус в реанимациите са 780 лева на ден. Така разходите на един пациент са до 29 хиляди лева. Общо разходите на НЗОК за пациенти с коронавирус са 1,2 милиона за периода от март до 24 май.

Може ли НЗОК да плаща за пациенти, които не са лежали в болница?

Беновска отбеляза, че много пъти има платени пътеки от НЗОК към болниците за уж извършени манипулации, а после се оказва, че пациентите, които фигурират като лекувани, не са помирисвали болница. Тя попита госта си дали той ще направи поименна проверка. Проф. д-р Петко Салчев заяви, че вече тече проверка от 28-те регионални здравно осигурителни каси и всяко лечебно заведение, което е приемало пациенти се проверява, за да се види дали са изпълнени алгоритмите за лечение. Обхванати са над 1100 пациенти, които са били лекувани от коронавирус. Това са всички, които са подадени към информационната система на НЗОК. В петък вече 22 каси са изпратили данните.

Беновска попита дали ще се направи поименна проверка и на пациентите, а проф. д-р Петко Салчев отбеляза, че в случая с това заболяване пациентът няма как да не е бил в лечебното заведение, защото се засичат данните и от РЗИ и от НОЩ. Той увери, че всички нужни проверки ще бъдат направени, за да е ясно за какво са дадени тези пари. Във връзка с обвиненията, че са започнали проверки още преди да приключи епидемичната обстановка, проф. д-р Петко Салчев обясни, че НЗОК върши своята работа и нека който каквото иска да говори.

Скъпи лекарства в държавни и частни болници

Беновска припомни, че преди да напусне неговият предшественик д-р Дечев е поставил въпроса за това че определени скъпи лекарства за държавните болници се получават с обществени поръчки, а частните болници ги взимат директно от доставчика, който често е дъщерно дружество или е свързан с притежателя или мениджмънта на съответната частна болница. Гостът й отговори, че има проверка от компетентните органи, но не може да коментира преди тя да завърши. Водещата попита дали ще инициира промяна в закона, макар и да няма законодателна инициатива. Проф. д-р Петко Салчев смята, че е най-добре да представят анализите и да кажат къде има тесни места в законодателството. В тази връзка Беновска попита дали не е най-честно да се каже и частните, и държавните болници да получават скъпи лекарства с обществена поръчка. Според госта й това не е решение, решението трябва да е на базата на съответните анализи и моментното състояние на законодателството. Беновска обясни, че ако например една частна болница взима едно лекарство за 1000 лева, а държавна болница взима същото за 100 лева, но НЗОК плаща лекарството и на двете болници и така се получава наливане в частни болници на държавни пари. Проф. д-р Петко Салчев отбеляза, че НЗОК плаща еднакво на всички болници независимо от тяхната собственост. По думите му Касата плаща на максималната цена, определена от друга държавна институция - Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. В отговор на въпрос на Беновска какъв е прогнозния срок за резултати от проверката на НЗОК, проф. д-р Петко Салчев каза, че не може да отговори, но в момента анализират от тяхна страна какво се случва, за да може да се решат проблемите. Като по-важен проблем за него е да се премахне 25%-товото реимбурсиране от НЗОК на най-масовите заболявания - сърдечносъдови, мозъчносъдови и т.н. Той даде пример, че ако трябва да се закупи лекарство а 1 лев и НЗОК върне 25 стотинки, пациентът плаща 3 пъти повече от Касата и може да се яви като пречка за получаване на лекарството. Проф. д-р Петко Салчев обобщи, че усилията им са насочени не да намалят броя на леченията и лекарствата, а да преструктурират лекарствената политика на НЗОК, за да може повече хора да получават повече лекарствени продукти.

Осигурителни вноски на държавни и частни служители

Беновска отбеляза, че държавните служители не плащат осигурителна вноска, а държавата я плаща на осигурителния праг, докато в частния бизнес се плаща на тавана за осигуряване. Тя даде пример, че ако се осигурява на 3000 лева, а държавния служител се осигурява на 500 лева от държавата, получават еднакво лечение по качество, но частния служител го е заплатил с 6 пъти по-скъпо. Проф. д-р Петко Салчев каза, че приходната част е политически въпрос, а той ръководи институция, която се занимава с разходната част и парите, събрани от здравноосигурените лица. Той допълни, че освен държавните служители, държавата осигурява и други категории лица. Беновска попита дали така не се купуват избиратели, а събеседникът й отрече, защото държавните служители са само около 200 хиляди. Водещата смята, че те са поне 800 хиляди. Проф. д-р Петко Салчев допълни, че държавата също плаща и за пенсионерите, но Беновска предложи да ги оставят тях настрана и да бъдат солидарни, защото те се нуждаят от помощ. Гостът й обясни, че за да може държавата да задържи специалистите на работното им място, им дава бонуси, както и частната фирма и това е въпрос на политика на държавните и частните предприятия какви пакети ще предоставят на служителите си. Проф. д-р Петко Салчев отбеляза, че никой не си е задал въпроса защо всички са се насочили към НЗОК в периода на криза, която е останала единствената стабилна институция. Той попита защо не сме се обърнали към застрахователите, а Беновска каза, че нямаме такава застраховка, както няма застраховка срещу безработица, банкови фалити. Водещата смята, че държавата и застрахователите да направят общ застрахователен пул и предложи да подемат такава инициатива с проф. д-р Петко Салчев. Събеседникът й каза, че може и с пенсионните фондове, където забелязват проблем с т.нар. дългосрочна грижа за възрастните хора. Проф. д-р Петко Салчев заяви, че когато се направи общ пул между пенсионни, здравни и социални фондове, може да се решат много от проблемите на хората, които са възрастни и сами.

Беновска попита събеседника си каква инициатива ще предприемат заедно с НЗОК, Канал 3 и Радио К2, а той отговори, че НЗОК не прави инициативи, а изпълнява закони. Водещата каза, че може нещо ограмотително и информативно да направят и проф. д-р Петко Салчев се съгласи да помисли за нещо, което ще бъде полезно на гражданите. За финал Беновска попита кое е най-важното, което иска да е изпълнил на края на 5-годишния си мандат. „Удовлетвореността на гражданите, които са вложили вноските си в НЗОК.", заяви той и допълни, че това ще си проличи, ако намалеят оплакванията, ако те не са „пощальони" в системата, а получават реална административна услуга и ако договорните партньори също са доволни. В тази връзка Беновска предложи на определени периоди да правят проучвания. Така завърши разговорът между проф. д-р Петко Салчев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2 на 31 май 2020 година.