02-02-2020 | 18:53 ч.

Красимир Вълчев: Решително работим за образованост

Красимир Вълчев: Решително работим за образованост


Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2", заявиха позиции по следните теми:


Как ще върнем загубеното в образованието?; Нетна външна миграция; Точка на безразличие

Беновска посрещна министъра на образованието и науката с въпроса „Как ще изпълните един от най-важните приоритети на ГЕРБ - образованието? Кога и как ще му върнем загубеното в прехода?". „Като общество и като държава трябва да инвестираме повече в образование, да инвестираме повече в учителите, но и системата на образованието трябва да работи по-добре. Трябва да направи така, че да компенсира пропуските от последните десетилетия по отношение на интеграцията на децата от семейства, които нямат отношение към образованието, защото имаме възпроизводство на неграмотността. Ако се справим с интеграцията на тези деца, България ще бъде едно добро място от гледна точка на социално и икономическо развитие. Добро място за живот, да направим обучението по-интересно, да въведем компетентностния подход - да настроим образователната система към поколенческите характеристики на децата на 21 век, които по-трудно се мотивират да учат и трябва да чувстват по-пряко връзката на това, което учат, с уменията, които възпроизвежда обучението" отговори министърът на образованието и науката. Беновска помоли да се приведе това на по-разбираем език за децата, родителите, бабите и дядовците. „Много се говори с един термин за нетна външна интеграция. Какво означава това?" попита водещата. Вълчев обясни, че това е разликата между тези ,,които напускат страната и тези, които се връщат". Последните десетилетия в България се наблюдава нетна външна миграция, сподели Вълчев, но този процес намалява с всеки процент увеличение на доходите. „Веднага поставяме наравно с Вашия дълг да запалите децата и родителите да знаят, че образованието е свобода и сила, но и отговорността на държавата да осигури по-добро заплащане на тези родители, за да могат те да си гледат по-добре децата тук в България" подчерта Беновска. Вълчев обясни, че основният фактор за задържане на хората в България е нивото на доходите. Министърът коментира, че при секторите с по-висок ръст на доходите нетната външна миграция се обръща -„хората, които се връщат от IT сектора основно от Великобритания, са повече от тези, които напускат и обратното - секторите и районите, в които има по-ниски доходи, се запазват по-високи нива на външна миграция. Това е нормално - имаме освен икономическа и културна, и образователна миграция, но основната си остава икономическа". Вълчев подчерта, че държавата в началото на века е стартирала с много ниско ниво на доходите - 28 % от средноевропейските измерения по .... Покупателната способност, сега страната е на 52 %. „Ако запазим положителната икономическа динамика и не правим глупости, до 7-8 години ние можем да обърнем нетната външна миграция. Тя всъщност много скоро ще се обърне, но повече се връщат хора в пенсионна и предпенсионна възраст" съобщи Вълчев. Той цитира изследване от 2019 година на института „Иван Хаджийски", че 4 пъти за 10 години е намаляла склонността за миграция сред 17-18-годишните. „Ако достигнем 60-65-70 % доходи по прекупувателна? способност, икономистите това го наричат точка на безразличие, когато един млад човек си казва - по-добре да остана тук с по-ниски доходи от средноевропейските или някоя друга държавата, отколкото да мигрирам навън. Това се е случило в някои сектори, случва се и в някои райони, просто ни трябват още 7-8 години. Тези 7-8 години ще бъдат най-трудни от гледна точка на недостига на хора и затова е много важно да преструктурираме приема в системата на висшето образование, приема в системата на професионалното образование, да задържим повече млади хора в страната и регионите, да обезпечим най-важните отрасли, които ако има недостиг, ще има най-голяма икономическа загуба - технологичните отрасли" каза още министърът на образованието и науката.


Преструктуриране на приема във ВУЗ и системата на гимназиалното образование; Допълнителни стипендии

Беновска го попита дали предпланират в момента нуждите от различни специалисти във висшите учебни заведение, в средните училища. Министърът отговори, че правят политика за преструктуриране на приема и системата на гимназиалното образование, увеличили са с 5% приема за професионално образование, 6% увеличение на приема в профили, свързани с математика, техника и природни науки. „В системата на висшето образование по време на прехода е заложен един крайно либерален подход, вярвайки, че пазарът на висше образование ще донесе положително развитие, но това не се случи. Избуя нерационалното търсене на висше образование, предимно в социалностопанските и правните науки. 2015 година започнахме да провеждаме политика на преструктуриране на приема. Приемът в професионално направление „Икономика, администрация и управление" с тазгодишното намаление, което ще бъде направено, ще бъде 80% по-нисък от този, който е бил през 2015 година" коментира Вълчев. Той добави, че това засяга и правото, социологията, политологията, а същевременно се увеличава приемът в инженерните и педагогическите специалности. Предоставят се допълнителни стипендии за приоритетните професионални направления, втора стипендия, увеличава се финансирането на висшите учебни заведения за тези направления. Относно втората стипендия, министърът обясни, че е за приоритетните професионални направления, в които бъдещето търсене на пазара на труда ще е по-голямо от днешното търсене на образование. „Имаме два отделни пазара - пазар на труда и пазар на образованието. Не е задължително те да бъдат в синхрон" каза Вълчев.

„Колегата Патарински Ви поздравява. Вижте в общия план зад гърба Ви - една здрава българска червена ябълка върху книга като символика да успеете в мисията си" съобщи Беновска. Министърът благодари и съобщи, че миналата седмица на министерски съвет са гласували трета стипендия за най-добрите ученици, които завършват гимназия и ако се включат в инженерно и педагогическо професионално образование. „Най-добрите образователни системи са тези, в които най-добрите ученици стават учители. Технологично най-развити са страните, в които най-добрите ученици стават инженери" подчерта министърът на образованието и науката.


Ценностите, интеграцията и образованието; Учителската професия; Увеличение на заплатите в образованието; Какви кадри са необходими на трудовия пазар?

„Какво ще правим с тези - вие преди малко казахте „точката на безразличието"? Аз сега ще употребя мой термин - „точката на различието". Главният прокурор Иван Гешев вчера мисля, че каза, че той може да се пребори с битовата престъпност, но не може да се пребори, цитирам го малко свободно, с необразоваността, с отсъствието на семейни ценности, с отсъствието на идеали. Нека да не звучат абстрактно тези неща. Взимам конкретен пример - този субект, който преряза гърлото на момичето в Галиче и я изнасили после брутално вече мъртва, извинявайте, че го изричам всичко това, но това трябва да прозвучи. Този субект, който кръшни репортерици го наричат „момчето", но това не е момче... Къде да се е научил този да не върши тези неща, когато родителите му са го мъкнали кой знае къде? Вие имате ли представа за съдбата на този убиец?" попита Беновска. Красимир Вълчев коментира, че ако се проследи през последния век-век и половина историята на образованието, можем да кажем, че всяко следващо поколение е било по-образовано от предишното. „Всяко следващо поколение е ерудити. За първи път имаме увеличаване на дела в последните десетилетия на родителите с по-ниско образование. Това е заради демографското възпроизводство на родителите с по-ниско образование. Факт е, че образователната система последните години не успява да се справи с интеграцията на децата от семейства, които нямат отношение към образованието" каза министърът. „Как ще привлечете наистина ефективно, знаете, че и ВМРО го искат това със своя специална стратегия, ромските деца, други, които получават социални помощи да идват децата им не само за закуската и за обяда в училище, а да идват от първия час и да седят до последния?" попита Беновска. Министърът на образованието и науката съобщи, че формулата в опростен вариант звучи така - „решителни действия от страна на държавата, всички институции. Това направихме 2017 година, направихме механизма. Факт е, че до тогава не проследявахме упражняването правото на образование. Това беше вменено на общините, но общините отговарят за изпълнението на 150 нормативни акта и не могат да го правят. Когато, обаче, всички институции работят заедно и не си прехвърлят с преписки отговорността, тогава отговорността е налице. Записахме ги, но много по-трудно е да ги накараме да ходят ежедневно. Там вече вторият фактор - най-важен е факторът учител. Ако учителят работи ежедневно с родителите и с детето, подпомаган от другите институции няма кой друг да го направи" подчерта Вълчев. „Как да е мотивиран този фактор, сега ще ми кажете за увеличението на заплатите - хубаво, когато този фактор учител се феминизира и овъзрастява? Мъжете отсъстват, младите хора не искат" попита Беновска. Вълчев отговори, че всички страни имат проблем с ниската склонност на младите хора да се включват в педагогическо образование и професия. Според министъра това е така, защото времената, в които живеем предполагат търсене на все по-бърз успех и така се променя тяхната психология - учителската професия дава предвидимост, а не дава бърз успех. „В икономиката има един термин, че младите не са риск-избягващи, а са риск-търсещи - искат бързия успех и затова се възприемат политики в редица страни средните заплати на учителите да бъдат по-високи от средните заплати за страната като компенсация за тази несклонност" коментира Вълчев.

Беновска попита министъра дали са раздали вече увеличенията. Вълчев отговори, че над 90 % от училищата и детските градини са го направили от януари месец - 17-18%. Финансирането е на брой ученици и брой паралелки смесено - има малък процент училища и детски градини, които не успяват да достигнат процента, а други дават по-висок процент, но средно 18% процента увеличение на средната работна заплата. „Миналата година за първи път от доста години, учителската заплата надвиши средната за страната, въпреки ръста на средната заплата за страната, който не е нисък - близо 10-11 процента последните години. Много се надявам, ако искаме, това, с което Вие започнахте - да върнем необходимото на образованието, да има един политически консенсус с учителските заплати да се поддържат на 120 % от средните за страната, тогава можем да очакваме, че по-добрите ученици ще станат учители. Като се направи увеличението догодина, ще достигнат около 125-130% от средната за страната и оттам нататък те не бива да падат като процент от средните за страната" подчерта Вълчев. Беновска цитира една мисъл на политик, че „политиката променя света бързо, но за кратко, а културата, образованието, науката и изкуството променят света бавно, но за дълго".

„Колко дълъг ще бъде трендът, за да може в крайна сметка ние да постигнем нарушеното равновесия между недоброто качество на образование, дезинтересираност от образованието, липса на работна ръка на пазара по нуждите на реалността?" попита Беновска. Министърът на образованието и науката подчерта, че всичко трябва да се прави възможно най-добре и бързо, но това е трудно, защото не знаем как ще се промени светът и дали няма да се смени посоката. „Преди 20 години си казахме, че е най-важно да увеличим изучаването на чужди езици, сега пък виждаме, че уменията в математическите и природните науки са тези, от които най-много страда пазарът" коментира Вълчев. Беновска даде конкретен пример за това как политиката бързо променя света - „вчера бях в Перник на старта на първата копка на министъра на икономиката Емил Караниколов на водопровода София-Мало Бучино и там разговаряхме със специалисти - няма хидроинженери, няма и работници, обаче. Ние ги учим да са компютърно грамотни, а там трябва един да копае за тръбите". „Ние можем да правим относителни прогнози в период до 10 години. В тези 10 години знаем, че най-много ще ни трябват технически кадри - със средно и с висше образование. Последните десетилетия най-много падна приемът на инженери. Единици записват хидроинженерство. Направихме я защитена специалност - само 2000 от завършващите 52 000 се явяват на матура по математика, 14 000 на матура по английски, 20 000 на матура по език общ. Те трябва да захранят инженерни специалности, икономически, природоматематически, дори педагогически. Най-големият недостиг е на учители по математика и по физика, затова е ключово важно да ги хванем децата отрано в тези дисциплини и това ни е един от фокусите. Със сигурност ще навлезем след 10-15 години в период на още по-ускорени трансформации в резултат на развитието на информационните технологии и изкуствения интелект и това, което знаем и можем да прогнозираме с някаква увереност е, че голяма част от професиите ще предполагат взаимодействие с машини и алгоритми. Дори учителската професия, която няма да бъде заменена, учителят ще трябва да работи с програми, които ще анализират и персонализират обучението на учениците" каза Вълчев.


Най-важните промени в образованието

„Кои са основните промени и в тази посока ли са, които обсъждахте на едно изнесено заседание с парламентарната комисия по образованието по промените на закона за висшето образование? Кое е най-важното, което решихте?" попита Беновска. Министърът на образованието и науката обясни, че едно от нещата е държавата да бъде партньор с висшите училища в стратегическото развитие. На нас ни трябват висшите училища за това да преминем към един модел на развитие в по-голяма степен базиран на иновациите, на научните изследвания, на технологиите. В началото на 90-те години беше регламентиран един крайно затворен модел на академично самоуправление, което го доведе до самодостатъчност, до самостойност на развитието на висшите училища. Сега висшите училища са по-свързани в мрежи, по-работещи с бизнеса, с държавата, в центъра на иновационни екосистеми. Това, което се случва в другите страни, трябва да се случва и в България" коментира министърът. Той добави, че се надява промените, договорите за управление и финансовите инструменти да се случат. Министърът съобщи, че работят и по акредитацията - оценка на възможностите за предоставяне на качествено обучение и кои висши са по-добри от други.


Стойността на педагогическата професия; „Малката матура" и възраженията на родителите

„Как ще повишите стойността на педагогическата професия? Тя не може да бъде привлекателна за младите хора единствено и само заради заплащането. Тя трябва да се превърне в мисия" попита Беновска. Министърът на образованието и науката подчерта, че тя трябва да бъде и творческа професия, да носи удовлетворение, учителят да е по-свободен в час. „Направихме няколко крачки, те не са достатъчни - премахване на тематичното разпределение, префокусиране на работата на регионалното управления към методическа подкрепа, към това да не проверяват документа, да насърчават креативните учители, да насърчаваме иновациите" обясни Вълчев. Беновска подчерта, че има доста ограничения, защото някои родители биха били ревниви, ако учителят е прекалено креативен и биха протестирали. „И с това се сблъскваме, защото родителят иска да даде най-доброто на детето си. Когато, обаче, се отклони учителят от учебната програма или от учебника и вместо да предаде урок провокира децата да дискутират, да проблематизират, да им създаде умения по този начин - родителят пише жалба, че се е отклонил и по този начин детето няма да бъде подготвено по най-добрият начин за изпита. Затова трябва да променим изпита. Пак е при нас топката" коментира Вълчев.

„Не ми се говори за възраженията, които се получиха, по отношение на т.нар. малка матура за 4 клас" каза Беновска, а Вълчев обясни, че всички образователни институции имат външно оценяване и то не трябва да притеснява родителите. „Слушах разни глупости, че затова, че някакъв записан четец щял да им чете диктовките. Ще им ги чете, какво има?" коментира Беновска. „Четенето ще бъде достатъчно бавно, съобразено с учениците, с ясна дикция" подчерта Вълчев. „Както разбират клиповете и филмите, които гледат по интернет и което може би не би трябвало да бъде толкова допустимо, особено за малки деца, така да бъдат любезни и да разбират онова, което им се чете на изпита. Така ли е?" попита Беновска. Министърът на образованието и науката коментира, че има възрастови особености и различни мнения сред педагозите - началните учители са 23 000 и е чул най-различни мнения, но това е международен стандарт и не е нещо, за което децата не могат да бъдат подготвени.


Най-важното за 2020 година - последна за сегашния мандат на ГЕРБ

„Кое е най-важното тази година? Тя е и последната в управлението на ГЕРБ в този мандат" попита Беновска. „Трябва да довършим, да направим по-добре тези неща, които започнахме през предходните години - работата по интеграцията, обхващането на всяко едно дете, това да ги накараме ежедневно да ходят на училище, да облекчим малко учебните програми, особено по математика, където не остава време на учителите да затвърждават знания и да спрат да решават задачи. Сигурно малко ще променим учебния план, ще заложим повече обучение по дигитална креативност. Компютърното моделиране за 4-5 клас ще го продължим 5-6-7 клас, защото днешното поколение деца ще работят такива професии, които изискват умения в областта на дигиталната креативност" обясни Вълчев.

„Едно пожелание от мен като родители - опитайте се да ги научите и повече да мислят, отколкото да заучават - ПИЗА ни показа, че децата ни не могат да мислят" заключи Беновска. „Трябва да успеем да накараме децата да четат повече. Основната компетентност е комуникационната. Четенето в най-голяма степен формира умения" подчерта Вълчев. Беновска призова да продължат работата съвместната си кампания за дуалното и професионалното образование.


Така завърши разговорът между Красимир Вълчев и Илиана Беновска в седмичното обзорно предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 2-ри февруари 2020 година.

Беновска: Борисов, Радев, Пеевски, Главчев! Чий „Христос“ ще възкръсне на 9.6.24? Вашият или на България?

Беновска: Борисов, Радев, Пеевски, Главчев! Чий „Христос“ ще възкръсне на 9.6.24? Вашият или на България?

27-04-2024 | 21:52 ч.

Прочети повече

Беновска: Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии, Урсули! Фалшив живот! До кога?

Беновска: Кирчовци, Кокорчовци, Лени, Деляновци, Бойковци, Радевци, Корнелии, Урсули! Фалшив живот! До кога?

04-05-2024 | 21:04 ч.

Прочети повече