13-10-2019 | 11:35 ч.

Александър Петров: Демокрацията по български на моменти е тягостна, трябват ни четка и сапун, а не дезодорант

Александър Петров: Демокрацията по български на моменти е тягостна, трябват ни четка и сапун, а не дезодорант

Интервю с поета Александър Петров, излъчено в предаването „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 13 октомври 2019 г.

 

 

Илиана Беновска:  И особена културна и човешка радост изпитвам, сега ще поканя следващия гост, това е поета на знаковите песни на промяната и на много други такива Александър Петров! Много ми е драго!

Александър Петров: Благодаря за поканата!

Илиана Беновска: Конкретният повод да те поканя е голямата новина, че на 15-ти октомври в 19 часа в зала 1 на НДК ще се състои голям концерт на песни, на които ти си автор на стиховете. Може ли да ни разкажеш повече за това?

Александър Петров: Историята тръгва оттам, че през миналата година излезе моята стихосбирка, първа, вероятно и последна ...

Илиана Беновска: Защо последна?

Александър Петров: Да ти кажа какво ми е наум, понякога си мисля, че ако има награда за дебют в трета възраст, би трябвало поне да съм номиниран.

Илиана Беновска: „Бъди какъвто си", това е част от една твоя едноименна песен.

Александър Петров: Знакова бих казал за цялото това поколение песен от група „Тангра" изпълнена. И всъщност концертът неслучайно е рок поезия, защото ще звучат бих казал емблематични песни в изпълнение на „Тангра", „Сигнал", Д2, БТР, Кирил Маричков, „Фактор", Боби Косатката, един уникален глас. Сигурно ще пропусна някой. Но този концерт така го обявявам, той няма да се повтори, защото е абсолютно невъзможно според мен да се съберат на едно място всички тези музиканти легендарни и с емблематични песни.

Илиана Беновска: Носиш ми дискове ли?

Александър Петров: Да, нося ти дискове.

Илиана Беновска: „Рок поезия", Александър Петров.

Александър Петров: Това е издадено в края на миналия век, така че нека зрителите да не ги търсят, да не си губят времето. Просто съм много щастлив, че всички тези песни все още звучат в ефир, това наистина ме прави много удовлетворен.

Илиана Беновска: Преди да вляза в студиото една колежка ме попита, на нея й предстои раждане, тя ме попита - ти като имаш толкова много деца, имаш ли си любимо? Аз й казвам - не, всяко си има своята хубост. Щях да те попитам и аз като нея - имаш ли си любима песен?

Александър Петров: Любима нямам, всяка си има своя чар, своята хубост, както казваш. По-скоро имам песни, които са ми свързани с някаква лична история и имам по-особено отношение към тях.

Илиана Беновска: Кажи нещо!

Александър Петров: Например песента за прочутата, легендарна хазайка с „каничка кафе и виенска кифла". Наистина следвах във Велико Търново, не ми стигна бала за СУ и ме приеха във Великотърновския, тогава живеех в една мансарда ...

Илиана Беновска: Как беше „Дали хазайката ще идва рано, с виенска кифла, с каничка кафе"!

Александър Петров: Ще помисля да направим песен с теб. Всъщност по-голямата част от песните, стиховете, които съм писал за песни, защото искам да отбележа, в тази стихосбирка и на този концерт ще звучат стихове, облечени в музика, а не обратното, затова аз смятам, че са стихове, а не текстове.

Илиана Беновска: Добре го казваш. Аз също употребих „стихове", ако обърна внимание, даже се дразня, когато чувам - „той пише текст за песен". Не, той пише стих!

Александър Петров: Много е смешно и може би само тук в България е някакъв феномен ...

Илиана Беновска: Даже „текстописец".

Александър Петров: Да, „текстописец", „текстописец храбър". Просто много примитивно звучи. Навсякъде по света има съвсем други определения за тази професия, защото това е професия.

Илиана Беновска: Аз съм много щастлива, че тази пролет успях да те запаля и заедно с „Тангра", Косьро Марков и целия екип на „Тангра", Боби Косатката солист, направихме една песен за дуалното и професионалното образование „На прага на живота".

Александър Петров: Беше голямо удоволствие! Беше голямо предизвикателство за мен, защото много ме запали идеята, благородството в идеята.

Илиана Беновска: Аз съм щастлива, че ти се запали и това стана наистина стих, а не текст.

Александър Петров: Да, не набор от думи в някаква кръстословица. Но това, което искам да кажа за тази песен „На прага", както я озаглавихме, искам да кажа, че винаги съм се стремял да направя песен или стих, която да остане във времето, която да носи някакво послание, която, макар и не веднага, ще се разбере и като влак ще тръгне бавно да набира скорост. Може би това е въпрос на начин на мислене. Не си падам по летните хитове, където просто един сезон „щракам си със пръсти" и т.н. Бих искал това, което правя, да остава във времето.

Илиана Беновска: Понеже ти написа и много песни за така наречената „промяна", казахме го с надежда и възторг, сега не че те провокирам да кажеш нещо обратно, а просто да си кажеш мнението - що е демокрация по български?

Александър Петров: Демокрацията по български е нещо доста тягостно в определени моменти, защото ние взимаме нещо от миналото и вместо да го променяме радикално, ние се мъчим да го запазим. Животът има нужда от четка и сапун, а не от дезодорант. Това е моето определение.

Илиана Беновска: Това прозвуча почти като „стрийт стих", „уличен стих". Пишеш ли нещо в момента?

Александър Петров: Не. Всъщност пиша, излъгах. Излъгах, защото в момента главата ми е на вълната на концерта. Направих две великолепни песни за Кирил Маричков, който сега ще издаде албум във връзка с неговия юбилей. Жоро Янакиев от „Сигнал", басиста, има много интересни музикални идеи. С „Тангра" имаме планове след успеха на песента „На прага", която все още е в националните класации.

Илиана Беновска: Да, тя върви по класациите.

Александър Петров: Да, на БНР. Като цяло имам работа и не се натискам много да работя, защото естетиката вече малко излезе встрани от моята естетика и както обича да казва дъщеря ми „не се ръцам" на всяка цена да участвам на картата.

Илиана Беновска: Разбирам какво искаш да кажеш, но пък и не бива интелектът да се отдръпва, залят от, не знам дали да го нарека „ню уейв", защото това има друго значение, от вълната на лесното изкуство, лесните думи, от лесните музикални схеми, защото говоря в момента за песни и за стихове!

Александър Петров: По-скоро, ако ми позволиш да кажа, по-скоро искам да срещам единомишленици в музикалната естетика, с които заедно да правим това, което ни харесва, защото човек, ако не си харесва работата, това не е добре. Аз съм много щастлив и с това свършвам - моята работа ми е хоби и за това ми плащат!

Илиана Беновска: Сашо, ще те помоля да свършим с друго, напомни още веднъж, концертът е на 15-ти, ти го кажи към камерата!

Александър Петров: Ето, виждате ме на живо, аз съм Александър Петров и искам да ви поканя на 15-ти октомври, вторник, в 20 часа в зала 11 на НДК, където ще чуете „Тангра", „Фактор", „Сигнал", БТР, Д2, Боби Косатката и големия Кирил Маричков.

Илиана Беновска: Желая ти успех и за успех ще ти подаря една тениска на „Беновска пита"! Дано успеем и в кампанията за дуалното и професионалното образование! Тамън ти е, успех ти желая! И една умна книга, в продължение на разговора ни що е демокрация по български, това е разговор с Ахмед Доган, който е от 1992 г., но с извинение е все още валиден. Ще ти чуя анализа.

Александър Петров: С интерес ще я прочета, защото съм жив свидетел на онези времена.

Илиана Беновска: Много ти благодаря! Успех ти желая!

Александър Петров: Благодаря!