15-09-2019 | 12:45 ч.
Красимир Вълчев: Стартираме награда за креативни учители
Красимир Вълчев: Стартираме награда за креативни учители
Красимир Вълчев, министър на образованието, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3", заяви позиции по следните теми:
Приоритет ли е образованието?
„Има една песен, която бих могла да нарека химн на образованието, която години наред поколения са я пяли на 24-ти май - Деня на просветата и писмеността, нея перифразирам като тема на нашия разговор, а тя е „Върви народе възродени, към светли бъднини върви". Пее ли се тази песен, г-н минисър?", попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че песента се пее, преди всичко от учениците, но и от всеки един от нас.
„Е ли образованието приоритет, не ми казвайте, че то е приоритет на програмата на ГЕРБ, че е приоритет на вашето правителство, че като вземем ресора на Мария Габриел, то се вписва хубаво в картината, а реално, сложете си ръка на сърцето? Защо намаляват, ясно, раждаемостта е по-ниска, първокласниците? Защо обаче след 3-ти, 4-ти клас започват да се ронят, да се лющат, след 7-ми съвсем?", продължи водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че ако, като отговорни родители, си помислим какво искаме да дадем най-напред на децата, то отговорът е, че на първо място искаме да им дадем възможност за щастлив живот. Това най-често става като се опитваме да ги запишем да учат в най-доброто училище, да имат по-добър достъп до образование. Към това трябва да се стремим като общество. „Образованието е това, което ни обединява, образованието е системата, в която ако се случват добри неща, ще имаме и вяра в бъдещето! В този смисъл е приоритет за всички нас, ние като правителство трябва да го свържем с политиката, с инструментите на политиката, с бюджета, с подкрепата за учителите!", категоричен беше министърът.
Ролята на учителя.
„Професор Тотев каза, че навремето, като са пеели „Върви народе възродени" са носили едни ленти „отличник", може да звучи наивно на някого, но такива са били съвременните символи на изразяване. Ние с вас често говорим за образование, потапяме се и в неговите различни аспекти, предлагам ви да направим една рубрика „учителите отличници"! Ние не ги виждаме, много малко млади хора вече искат да са учители!", предложи водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев цитира мисълта, че „светът утре е това, което днес се случва в класната стая", там учителят е тихият герой, който ежедневно работи, но рядко директно виждаме неговите резултати от работата. „Знаем, че образованието е важно, че то променя живота ни, че влияе на всички човешки взаимоотношения, на всеки квадратен сантиметър материална среда, създадена около нас, но забравяме, че учителят е най-важният. Една такава рубрика ще бъде много успешна. Ние искаме да направим и една награда за креативните учители, с която да стимулираме тези учители!", обясни министърът на образованието и науката. Водещата каза, че това би била чудесна съвместна инициатива.
„Министър Вълчев, сега поглеждам и въпросите, задавани към Вас, основният въпрос наистина е не само за посещаемостта на училищата, но и за учителите, защо ние не създаваме достатъчно високо равнище на заплащане за младите хора, за да желаят те да завършат и педагогическо образование и да имат квалификацията да преподават?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че през последните години тези неща променят, особено през последните 2 години, взето е решението за двойно увеличение на заплатите на учителите. През 2021 г. учителските заплати ще бъдат поне с 20% по-високи от средните за страната. Средствата вече са планирани. През миналата година при дебатите със синдикатите е взето решение в максимална степен да се увеличат минималните заплати, тези, които са за млади учители. Отделно от това трябва да се осигурят учители за отдалечените населени места като се предоставят повече средства за училищата и детските градини там.
„Четох, че ще правите класификатор, информационна система, в която могат да се запишат?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че това се прави, защото доста млади хора питат къде са тези работни места, тъй като не могат да започнат работа като учители. „Но такава система не е ли правена досега?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че информационна система е съществувала и работните места са се обявявали, но сега ще се направи нещо повече. Сега всеки млад човек, който завършва с педагогическа специалност, ще се регистрира в кои общини иска да работи. От друга страна се знае кои учители предстои да се пенсионират и по този начин ще се покаже търсенето и предлагането, ще се картографира къде има недостиг.
Програмата „Еразъм".
„Четох, че „Еразъм" била програма, в която са включени 9 милиона студенти досега, от които са се родили 1 милион бебета. Леко иронично, ще си запазя моето мнение за себе си в момента, и че щели да бъдат включвани и пенсионерите в тази програма. И от тези 1 милион бебета, които са се родили от това международно смесване, ако мога да кажа, на гени, раси, религии и култури, това била новата европейска раса?", постави водещата Илиана Беновска темата за програма „Еразъм". Красимир Вълчев отговори, че не би го определил по този начин. Той продължи, че програмата е образователна. Чрез нея се стимулират добри практики, когато учителите се посещават взаимно, системите все повече се развиват заради това, че учителите и училищата се учат едни от други. Той продължи, че малко или много през следващите години ще изграждаме европейско образователно пространство, ще има европейски университетски мрежи, също финансирани от „Еразъм", студентите ще получават общи европейски дипломи, висшите училища, които са в тези мрежи, ще обучават едновременно тези студенти. „Ние ще бъдем все по-свързани и по-интегрирани с ЕС, не само формално. Това е шансът и новото поколение деца да се чувстват по-пълноценни, по-щастливи тук в България, а не да бъдат в Европа, бидейки по-свързани с Европа. Европа все още е най-доброто място за живеене, континентът, който дава най-добри шансове, дава смислен и пълноценен живот! Разбира се вътре в него можем да дискутираме, страните са различни, но нашите шансове за добро развитие са в рамките на ЕС!", категоричен бе министърът.
Приемът във висшите учебни заведения.
„Има ли възможност за прием без резултат от конкурсен изпит само по диплома?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че в доста университети има възможност за прием само с оценка от държавния зрелостен изпит. Въпрос на решение на висшето училище е дали да организира изпит. Всички висши училища избират как да балообразуват. Той продължи, че системата е достигнала крайна масовизация, от 30% преди 30 години, до над 80%. През 2016 г. са започнали промени, с които приемът се е преструктурирал, бил е намален от 58 000 на 43 000. 37 000 е държавно финансираният прием през настоящата година след завършване на училищно образование. До 2 години ще бъде намален на 30 000, което означава под 60% от завършващите.
„Това ще означава ли, че някои специалности ще станат затихващи?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че това е така и вече се нулира държавното финансиране в 28 професионални направления, предимно в социалните, стопанските и правните науки. „Така че ние намаляваме приема, но той все още е висок, трябва още да се намали, още ще го намалим, но по-големият проблем е структурният - проблемът е, че не отиват да учат за инженери, а отиват да учат предимно социални, стопански и правни науки!", обясни министърът на образованието. Той добави, че СУ не е показателен, защото заради високата оценка за качество там не се намалява приема и има свободни места. По-точно в СУ приемът е по-малко намален. „Но не се ли получава най-голямата девалвация - най-престижният университет в България да приема оттук и оттам всякакви, за да си попълва бройката?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че и там приемът ще бъде намален, но от друга страна се прави преструктуриране от училищата с по-ниска оценка към тези с по-висока.
По отношение на финансирането Красимир Вълчев обясни, че от няколко години се извършват промени, които да намалят тежестта на фактора брой студенти. Той обаче изтъкна, че няма как финансирането да не зависи изобщо от броя на студенти и подчерта, че няма как едно висше училище с 1000 и едно с 10 000 студенти да получават едни и същи средства.
Професионалното и дуално образование и проблемът с липса на технически кадри на средно ниво.
„Доколко продължава да се чувства глада от среднообразовани технически, така наречените дуално и професионално подготвени ученици? Тази тема е наша обща тема, направихме кръгла маса, ще продължим и нататък, но само с агитация не става!", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че според прогнозите след 10 години най-голям недостиг ще има за средни технически кадри. Такъв е изводът от мащабно проучване на МТСП. Този недостиг ще бъде в десетки хиляди. Министърът продължи, че ще има общ недостиг като цяло и младите хора, които ще влизат на пазара на труда, ще бъдат по-малко от тези, които излизат. „Но това ще расте като аритметична прогресия, не като геометрична засега!", отбеляза водещата. Събеседникът й отговори, че има положителни тенденции, увеличава се приемът в професионалното образование, но не достатъчно. Проучване отпреди 4 години е показало, че младите хора не виждат достатъчно реализация и очаквания за високи доходи само с професионално техническо образование. Това обаче се променя доста бързо, защото в момента точно за тези работни места се увеличават най-бързо заплатите.
„Обикновено казваме, че бизнесът е виновен, макар че той създава доста училища и обучителни бази, но има и доста законови неуредици, като например, ако един такъв ученик учи в професионално училище и съответно бъде взет на работа в едно предприятие, той няма право на отпуски, болнични и така нататък. Имахте спор даже в НСТС!", отбеляза водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че има технически въпроси, които трябва да бъдат изчистени и това вече се прави. Той обясни, че проблемът при дуалното образование е, че на повечето компании им трябват няколко души и не могат да се ангажират с цяла паралелка.
„Но ето, сега говорим, че искаме „Фолксваген", борим се, но имаме ли подготвени кадри?", попита водещата Илиана Беновска. Гостът й отговори, че имаме подготвени кадри, разбира се никога не можем да твърдим с пълна убеденост, че са достатъчно, но специално една инвестиция като „Фолксваген" би могла да бъде обезпечена с достатъчно технически кадри. „Премиерът кого трябва да попита, министърът на икономиката или Вас?", попита водещата. Събеседникът й отговори, че трябва да попита и двамата и вече го е направил. „И Вие гарантирате, че има?", продължи тя. Министърът отговори, че 100 % гаранция не може да се даде, но при всички случаи една такава инвестиция с потенциал да генерира големи заплати и висок растеж ще мултиплицира търсенето на професионално техническо и инженерно образование. „Аз се чудя как „Фолксваген" не са направили досега запитване и конкурс!", отбеляза водещата. Красимир Вълчев отговори, че вероятно те са направили своите проучвания.
Как чрез образованието да се промени начинът на живот на българите в положителна посока?
„Ориентираме се към финал, Вие дадохте доста интервюта, разбирам, че и утре ще продължите да давате, дано да не е кампанийно това покрай първия учебен ден, нека пожелаем на всички първокласници, ученици, абитуриенти, на техните майки, бащи, баби и дядовци успешна учебна година! Но кажете за финал кое е най-важното нещо, което трябва да се направи, за да престане българинът да се плъзга по начин на живот, в който той се интересува от бирата, от кебапчетата и сега ще се изразя жаргонно - да ходи у Гърция и това са му мечтите? Мечтае ли някой българин да бъде откривател?", попита водещата Илиана Беновска. Красимир Вълчев отговори, че всеки има своето разбиране за щастие и своите мечти. Според него не може да се говори общо. „Ние това, което трябва да направим като система, е да има по-малко изключени деца, по-малко неграмотни и неефективно включени в образователната система. По този начин ще живеем в по-хармонично и проспериращо общество. Трябва да подобрим образователните резултати, основно функционалната грамотност, възпитателната функция, нещо, което много ни липсваше!", изтъкна той. „Може би и родителите трябва да включим!", изтъкна водещата. Събеседникът й се съгласи и добави: „Да, взаимодействието с родителите, това са най-важните задачи на образователната система!", с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 15-ти септември 2019 година.
