24-02-2019 | 21:41 ч.

Петър Стайков: Работодателят предпочита да си плати, ако въобще го санкционират и да няма хора с увреждания

Петър Стайков: Работодателят предпочита да си плати, ако въобще го санкционират и да няма хора с увреждания

Петър Стайков, народен представител от Великото Народно събрание от СДС и създател на Сдружение Център за подкрепа на социалната интеграция, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно  политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2.

Илиана Беновска: Намираме се в офиса на г-н Петър Стайков, който е по-познат на публиката ни като народен представител във Великото Народно събрание от СДС, а в момента той е създал Сдружение Център за подкрепа на социалната интеграция, приоритети. Това сдружение пък е създало офис за хора със зрителни увреждания, чрез който офис те могат да потърсят своя работа. Самият Петър Стайков е също със зрителни увреждания.

Петър Стайков: Меко казано.

Илиана Беновска: Добре. Познаваме се отдавна. Какво те накара да направиш това бюро за хора със зрителни увреждания?

Петър Стайков: Аз след като излязох от активната политика, след Великото Народно събрание, е да имам някакви занимания странични с политика, но всъщност по едни или други причини влязох в системата на Съюза на слепите и 10 години ръководих предприятията на Съюза на слепите. След което се разделихме с мир с ръководството на Съюза на слепите и според мен проблемът с възможността за тези хора да си намират работа и да могат да имат нормална професионална и социална реализация стоеше много силно още по това време. Някак си реших, че рано или късно трябва да поема някаква такава роля да се опитвам да посреднича и да помагам на тези хора точно в това отношение - за намиране на работа.

Илиана Беновска: Аз се обадих на министъра на труда и социалната политика и го попитах в бюрата по труда има ли специално отреден, не знам как да го нарека, ресор, който да се занимава с помощ на хора, които не виждат, за да може да им помогнат. Той каза, че такива бюра специализирани няма.

Петър Стайков: Няма специализирани бюра. Направиха преди доста години, още мисля, че по времето на Тотю Младенов, направиха едни специализирани трудови посредници за лица с увреждания. Там самата идея никак не беше лоша, но много набързо някак я деформираха, защото след като назначиха, направиха тези бройки, след което решиха, че е добре на тези длъжности да назначават също хора с увреждания, което само по себе си не беше чак толкова лошо. Разбира се, ако не се правеше така, че да се прекалява. След което обаче отиде вече в много грешна стъпка, че това да бъдат хора с увреждания стана водещо. Всъщност този човек я разбира, я не разбира, я може, я не може, важното е да е човек с увреждания и по този начин нали на него му се намира работа. И от тук насетне вече рязко падна качеството, съответно разбира се и възнаграждението пада и т.н.

Илиана Беновска: Искам да направя една скоба, да обясним от къде се познаваме с г-н Стайков. Както каза той, Съюзът на слепите, аз съм била ученичка последните класове на гимназията и после студентка, Съюзът на слепите търсеше т.нар. четци - хора, които отивахме и по тяхна поръчка на незрящите четяхме учебници, художествена литература, каквото те искат. И един ден във Великото Народно събрание Петър Стайков седи някъде зад гърба ми и аз говоря с някого и изведнъж той казва: „Илиана, ти ли си това?" И аз се обръщам, аз не го познавам, не съм го виждала, а той ме е познал по гласа. Аз съм му чела учебници, книги и така нататък. И ми стана адски приятно, но това ме направи съпричастна за цял живот към този проблем. От какво се нуждаете вие, за да може тези хора наистина да упражняват труд, да се чувстват пълноценни? Как да накараме държавата да погледне не снизходително, а отговорно?

Петър Стайков: Въпросът е много комплициран и тук страшно много трябва да се пазим от резки движения, защото така без да се впуснем в дълбочина, понагледахме се малко на резки движения последните 1-2 години. И аз все още съм силно притеснен какъв ще бъде крайният резултат от всичките тези социални експерименти, които се вършат и в момента. В този смисъл това, което трябва, значи всъщност правят се различни опити. Ето, примерно идеята да се въведе този квотен принцип за работодателите. Фактът обаче е, че почти в целия свят този квотен принцип на практика не работи. Като цяло стандартно средностатистическият работодател предпочита да си плати санкцията, ако въобще му я събират тази санкция и да си няма главоболия с такива хора. Другото, което е интересно, това което се прави, правеше, даже имаше системата на специализираните предприятия, която и сега я има. Всъщност там, където успяваме да постигнем по-добри резултати при настаняване на хората на работа е точно в такова предприятие. Всъщност какъв е принципът -  там морковът е по-близо от тоягата. Работодателят в тези предприятия е не само принуден, но той всъщност реално печели от това, че е наел на работа такива хора и печели двойно. Веднъж от това, че получава данъчни финансови преференции. Втори път от това, че тези хора, когато са добре подбрани и добре организирани, те си заработват заплатите. От тази гледна точка това трябва да е пътят за подпомагане и разбира се, много работа конкретно с работодателите и със самите хора с увреждания. Защото вече се получава все по-голяма разлика. Разстоянието някак си се увеличи между едните и другите. Работодателите не познават хората, нали говорим конкретно за хората със зрителни увреждания, защото това е нещото, което най-добре познавам, не познават техните възможности, имат си всевъзможни предразсъдъци. Елементарно, ако сега ти затвориш очи и аз ти кажа „Ако обичаш иди до другата стая и ми донеси едно столче", ще се ошашкаш тотално и ще кажеш „Аз това по смъртно не мога да го направя". След което ще кажеш „Ами аз като не мога да го направя, значи един човек, който не вижда, значи и той нищо не може да направи."

Илиана Беновска: Добре де, този офис, който тук сте направили, той е скромен. Това го правите с какви пари?

Петър Стайков: Спечелихме един проект през 2009 година, от 2010 започнахме по Програма за развитие на човешките ресурси и всъщност с финансиране по този проект сме направили офиса. Офисът беше в центъра първоначално, после беше на друго място, сега е тука. Предимно по финансови причини, защото проектът изтече през 2011 година.

Илиана Беновска: Колко пари, ако не е тайна, Ви отпусна тази програма?

Петър Стайков: О, от тази програма ние взехме добри пари тогава от нея. Тогава от тази програма взехме някъде 293 хиляди лева.

Илиана Беновска: И какво помогнахте с тези пари? На кого?

Петър Стайков: Ами с тези пари какво направихме, с тези  пари вече направихме офис, с тези пари наех двама психолози, наех петима трудови посредници в София и още двама в Пловдив. Направихме офиса, направихме чисто логистично има сайт, съответно вече процедурите, по които да се набират хора, експертизата, на която те да бъдат подлагани.

Илиана Беновска: Но тези незрящи хора тука ли идват?

Петър Стайков: Тука идват, да.

Илиана Беновска: Ами хайде да погледнем, ти каза да затворя очи и да ида в другата стая за едно столче. Ще помоля оператора да погледнем какъв е достъпът. Това е един апартамент накрая на София. Как намират звънеца? Как се качват по стълбите?

Петър Стайков: По принцип се обаждат и се уговаряме, ако човекът има някакво достатъчно време и може да се ориентира самостоятелно на непознато място, просто го упътваме. Ако не, изпращаме човек, който го посреща на метростанцията. Това е начинът.

Илиана Беновска: Добре. А ти например преди малко затвори компютъра. Какво им предлагате на тези хора? Как биха работили? Говори ли твоята програма?

Петър Стайков: Компютърът слава богу е голяма придобивка.

Илиана Беновска: Можеш ли да покажеш?

Петър Стайков: Аз го спрях преди малко да не шуми.

Илиана Беновска: А можеш ли да го пуснеш?

Петър Стайков: Е, мога разбира се, нула работа. Ще го пусна. Това е една говореща програма, която е разработена тук от български специалисти. Работи с американската програма „джолс". Това е екранен четец, така наречен. Съответно вече компютърът може да чете всичко, което излиза на екрана. Това значи, че аз мога да работя с Microsoft Word, мога да работя с Excel, малко по-слабо, защото не съм се обучил добре. Интернет ползвам, поща.

Илиана Беновска: Сега, например, може ли да ни покажете, той се включи май.

Петър Стайков: Сега, чакай, трябва да проговори първо.

Илиана Беновска: А, трябва да каже, че е включен.

Петър Стайков: Трябва да ми каже първо.

Илиана Беновска: А сега като пита „Добре дошли", трябва да го каже с думи ли?

Петър Стайков: Някой път казва, друг път- не. Ето сега дава сигнала, сега след малко ще проговори.

Илиана Беновска: Тези хора учите ли ги?

Петър Стайков: Значи, когато ни беше големият проект имахме и курсове. Сега, за съжаление курсове, обучение в София се прави само в този Център за социална рехабилитация и интеграция, който се намира в центъра на „Симеон" №110. Там има това обучение. За съжаление, на времето и през Фондация „Хоризонти" се правеха такива курсове.

Илиана Беновска: А няма ли програма в Социалното министерство? Има програми за преквалификации, за разни други неща.

Петър Стайков: Там се получи един голям проблем на времето с тези неща, защото, за да ползваш такива пари от министерството трябваше да си лицензирана обучителна организация. Обаче като лицензирана обучителна организация, това бяха страшно много пари.

Илиана Беновска: Какво значи това „лицензирана обучителна организация"?

Петър Стайков: Ами такива за езикови курсове, за професионално обучение. И примерно Агенцията за хората с увреждания, там чрез нея финансирахме такива курсове, обаче и те въведоха едно изискване.

Илиана Беновска: Тоест слепите в момента не могат да бъдат обучени?

Петър Стайков: Не, те не могат да бъдат така, както на мен ми се иска. Обучават се. В този РЕХ център се обучават.

Илиана Беновска: В какво се учат?

Петър Стайков: Там се обучават устно на компютърна грамотност. Няма професионално обучение към тези центрове. Има компютърна грамотност там, има всекидневни умения, има ориентиране и мобилност, което са много важни неща.

Илиана Беновска: Сега ще ни покажеш  ли как работиш на компютър?

Петър Стайков: Сега ще ви покажа.

Илиана Беновска: Тези брайлови ли са клавишите?

Петър Стайков: Не. Няма нужда.

Илиана Беновска: Не? А как ги разбираш?

Петър Стайков: Ами, писала ли си на машина?

Илиана Беновска: Да.

Петър Стайков: Десетопръстна система, това е.

Илиана Беновска: А, не, не мога.

Петър Стайков: Както пише всяка машинопистка.

Илиана Беновска: Значи и това си се научил?

Петър Стайков: Първо това съм се научил.

Илиана Беновска: Какво търсиш сега?

Петър Стайков: Търся нещо, някакъв файл да отворя.

Илиана Беновска: Отвори де.

Петър Стайков: Чакай.

Илиана Беновска: Как й разбираш какво говори толкова бързо?

Петър Стайков: Аз разбирам, защото съм много трениран.

Илиана Беновска: Чух само „English" и „Dominos" чух нещо. Поръчал ли си си пица?

Петър Стайков: Не.

Илиана Беновска: Добре, пусни нещо. Добре, ти можеш ли да четеш новини примерно от някой сайт?

Петър Стайков: Да.

Илиана Беновска: Е, пусни някой сайт. БЛИЦ, пусни, хайде. Кой сайт четеш?

Петър Стайков: Чета тези, които са по-специализирани.

Илиана Беновска: Добре, пусни някой сайт.

Петър Стайков: Мога библиотека да си пусна една.

Илиана Беновска: Добре.

Петър Стайков: Аз искам един текст да пусна.

Илиана Беновска: Е, добре.

Петър Стайков: Готово.

Илиана Беновска: Не. Пише „Добре дошли". А,кой всъщност ти помага да ги записваш тези текстове, да ги пишеш? Ти, ги пишеш и после те се възпроизвеждат звуково?

Петър Стайков: Аз ги правя. Или си свалям, примерно, от сайтове, от Библиотека.

Илиана Беновска: Добре. Колко сайта работят така, че да може, вие, слепите да ги чувате?

Петър Стайков: Вижте, по принцип всички сайтове би трябвало да са достъпни. Да не се инсталира говореща програма на самия сайт, а на самия сайт трябва да е направено да няма прекалено много картинки. Има сайтове, примерно големите сайтове на МТСП както е, на Агенцията за хора с увреждания и много други такива общински сайтове - всичко това е достъпно.

Илиана Беновска: Как е достъпно? Те имат говореща програма ли или ти ги конвертираш?

Петър Стайков: Не. С тази програма отварям през нея сайта и каквото излиза на екрана, програмата го чете. И аз затова влизам в сайта и си търся това, което ми е необходимо, отварям го и си го чета. Както си отворих този материал тука.

Илиана Беновска: Я да го видим. Може ли по-бавно.

Петър Стайков: Може. Сега ще го забавим. Гледай!

Илиана Беновска: Значи, аз го виждам. Написано е Петър Стайков за август, тема 2: Слепотата: странни възможности за компенсирането й при опознаването на света". Ясно, окей. Ти, си го написал това или си го диктувал?

Петър Стайков: Аз съм го написал. Аз много рядко диктувам, защото като диктувам не се получава така. Аз трудно пиша, лесно говоря и после не се получава много хубаво. Пиша, просто пиша, разбира се коригираме всичко преди да го дам някъде написан материал. Първо ще пусна някой човек, който вижда малко да „хвърли едно око" все пак - тук има един интервал повече, там има някоя главна буква...

Илиана Беновска: Държиш на прецизността.

Петър Стайков: Да, държа. Все пак, не може.

Илиана Беновска: Ние имаме обичай с нашите събеседници в „Беновска пита" да имаме съвместни инициативи - Канал 3, Радио К2 и „Беновска пита". С какво можем да бъдем полезни в областта, за която говорим?

Петър Стайков: Виж сега, може да се опитаме да направим нещо, да разнообразим, да поставим в тази сфера какво могат тези хора. Да поставим двама, трима човека, които работят нещо и да се види какво могат.

Илиана Беновска: Тоест, да потърсим работа за някои от тези хора.

Петър Стайков: Или да покажем някой човек, който работи нещо много добре и специфично. Примерно, аз до колкото знам, ти познаваш един мой приятел.

Илиана Беновска: Кой?

Петър Стайков: Който, преди време, дойде у вас да коригира вашето пиано.

Илиана Беновска: Добре. Но, той сляп ли е бил?

Петър Стайков: Абсолютно! Невероятен специалист.

Илиана Беновска: Знам, беше невероятен специалист. Така, той с какво се занимава в момента?

Петър Стайков: С това същото, коригира пиана. Слава богу, той е назначен по трудов договор към Консерваторията. Работи с частни клиенти, ходи в Козлодуй, в Бургас.

Илиана Беновска: Чакаме от тебе предложения. Дай ми ръка. Знаеш ли, какво ти давам?

Петър Стайков: Тези, твоите подаръци?

Илиана Беновска: Червена, здрава българска ябълка.

Петър Стайков: Питаха ме приятели: „Тя да не те замери с ябълка?" Казвам им: „Тя ми е приятелка, няма."

Илиана Беновска: Не мога да те замеря. Трябва да ти я подам в ръката. И ти я давам с желание да помогнем наистина и да не губиш кураж.

Петър Стайков: Чудеса няма да станат.

Илиана Беновска: Една книга ти връчвам - на Ахмед Доган. Обаче някой трябва да ти я прочете или може би аз по стар обичай трябва да я запиша и тогава да ти я дам.

Петър Стайков: Вече не ползвам това нещо. Имам скенер, това ще го видим на скенера. Програмата си работи и така ще си я чета свободно, когато си поискам.

Илиана Беновска: И една тениска ти давам, но да видим дали ще влезеш в нея?

Петър Стайков: Трудно ще вляза.

Илиана Беновска: На нея пише „Беновска пита" и вече си член на нашия клуб. Разбираме се да продължим нататък, да ми предложиш хора. Изключително много благодаря!

Петър Стайков: На един човек да помогнеш, удоволствието е огромно. На мен през живота много пъти и са ми пречили, но много хора и са ми помагали, И приятели, и страшно удоволствие е да помогнеш на някого!

Илиана Беновска: Знам. Дай ми ръка и нека се опитаме да помогнем. Много ти благодаря! До скоро!

 

Така завърши разговорът между Петър Стайков и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по Канал 3 и Радио К2 на 24 февруари 2019 година.