25-03-2018 | 21:16 ч.
Пламен Димитров: Срещата Ердоган – Борисов – ЕС е голяма стъпка за България и Европа
Пламен Димитров: Срещата Ердоган – Борисов – ЕС е голяма стъпка за България и Европа
Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3, коментира актуалните политически теми:
Сделката за ЧЕЗ.
„Вие искате по повод сделката с ЧЕЗ нарочната комисия в Народното събрание да извика редица институции, в това число и самия контрагент по договора „Инерком", и те да отговорят на някои важни въпроси, които вие поставяте. Защо вие, профсъюзите, КНСБ и КТ „Подкрепа", се месите в тази работа?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че когато се е стигнало до злополучната според него приватизация на електроразпределителните дружества от правителството на Сакскобургготски, и двата синдиката са настоявали в приватизационната стратегия да залегнат изисквания, които в момента като че ли сме забравили. Тези изисквания са били кандидатът за купувач на електроразпределително дружество да има оборот от 700 милиона евро и да е продавал 7 000 гигаватчаса електроенергия годишно. „Не знам дали „Инерком" може да се похвали с такива числа, съмнявам се, без да съм сигурен. Но според мен тези изисквания бяха поставени публично тогава благодарение на натиска, който имаше от обществото, в това число и двата синдиката!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Пламен Димитров заяви, че в момента сделката се реализира непрозрачно. Инвестиционната стратегия на новия купувач също не е ясна, тоест колко пари ще бъдат вложени в мрежата, как тя ще бъде управлявана занапред така, че надеждността и сигурността на доставките на електроенергия да бъде гарантирана. Освен това тази инвестиция не трябва да бъде основание за постоянни искания пред КЕВР за увеличение на цената на електрическата енергия. Не на последно място стои и въпросът, че над 3600 души работят в самата ЧЕЗ. Голяма част от тях са членове на КНСБ и затова синдикатът иска да знае какво става с техните работни места. „Тази група от 3-4 въпроса ни накара и ние да поискаме да участваме в този процес. Поне на едно заседание и ние да имаме възможност да задаваме въпроси на купувача!", обобщи президентът на КНСБ.
„А имате ли, като президент на КНСБ, някаква информация, че съществува потенциално напрежение, което заплашва работещите в ЧЕЗ, или вие просто искате да знаете предварително, превантивно да предупредите новия собственик, който и да е той?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че от многото разговори е останал с впечатление, че има напрежение заради несигурността и неяснотата какво се случва. Според него тава напрежение трябва да бъде артикулирано публично. КНСБ иска да чуе какво се случва вътре в предприятието директно от бъдещия собственик. „Имате ли отговор от комисията за ЧЕЗ в Народното събрание, тя заседава миналата седмица и сега пак има заседание?", продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че КНСБ са изпратили писмо в края на седмицата и се надяват в началото на новата да получат положителен отговор от председателя на комисията Жельо Бойчев.
„И не на последно място - няма ли да ви обвинят синдикатите, че сте на всяка манджа мерудия?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че вече е изтъкнал няколко аргумента, които според него са доста важни. „А и в самия процес на приватизация, грешен според мен тогава, не само като процедура и като механизъм, а и въобще като поведение на държавата по отношение на ЕРП-тата, ние тогава бяхме достатъчно ясно и силно въвлечени, затова казвам, че имаме същото право и сега!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Жалбата на работодателите до омбудсмана срещу „американските централи".
Пламен Димитров започна своя отговор с обяснението, че такава абревиатура АОБР (Асоциация на организациите на българските работодатели) не съществува в правния мир. Той обясни, че има някакво гражданско сдружение, но то не представлява бизнеса, защото не е участвало в процедура по преброяване и няма национално представително качество. „Г-н Данев не би трябвало да има правото да говори от името на всички останали в случая, това искам да кажа, както и обратното!", категоричен бе президентът на КНСБ.
„Така, значи Божидар Данев от БСК, Васил Велев от АИКБ, Кирил Домусчиев от КРИБ и Цветан Симеонов от БТПП в качеството си на физически лица, подчертавам, са изпратили жалба до омбудсмана на Република България срещу двете топлоелектрически централи стопанисвани в дружествата „ЕЙ И ЕС" и „Контур Глобал", става въпрос за двете „Марици" 1 и 3, които са така наречените „американски централи". И четиримата подчертават, че тези електроцентрали неправомерно ползват държавни помощи, незаслужени привилегии, бъркат в джоба на индустрията като цяло. Те казват - „такива жалби могат да отправят още 6 милиона пълнолетни граждани гласоподаватели, защото тези централи изземват непазарно по 450 милиона лева годишно. Вие бихте ли се присъединили към една подобна жалба до омбудсмана? Вие считате ли се ограбени от „Марица Изток 1" и „Марица Изток 3"?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че този въпрос е риторичен. Той припомни, че преди няколко години синдикатите заедно с работодателските организации са повдигнали въпроса за тези централи. „Така че този въпрос не е нов, а това, че четиримата като граждани са сезирали омбудсмана според мен е някаква закачка, защото аз няма как да видя възможност г-жа Мая Манолова, с цялото ми уважение към нея, да има инструментариума да реши този въпрос. Тя има право да получава такива жалби, те затова се и закачат с нея очевидно, тъй като бяха против това й качество и тази й функция когато мина през парламента!", категоричен бе президентът на КНСБ.
„Но въпросът с „Марица Изток" 1 и 3 продулжава да виси като дамоклев меч!", заяви водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че това наистина е така и затова е започнал със същината на проблема, по който КНСБ има абсолютно еднакво виждане с бизнеса. „Смятаме, че е крайно време всички непазарни механизми, които са договорени във времето назад, това са и ВЕИ-тата, и някои когенерации, които не са никакви истински когенерации, а всъщност са измислени механизми за получаване на ресурс на гърба на населението и фирмите, е крайно време наистина да се сложи ред и да се сложи точка! Не съм сигурен, че само тези мерки, които се предлагат сега на премиера при тези няколко срещи, които имаше бизнесът за промяна на Закона за енергетиката и които Делян Добрев лансира, не съм сигурен, че те ще решат този въпрос радикално докато няма ясен отговор от Брюксел по това дали е държавна помощ това, което се случва с „американските централи"! Аз не виждам как ние ще разплетем този възел сами!", категоричен бе президентът на КНСБ.
Решаването на проблема с липсата на кадри.
„С работодателите нещо като че ли не се разбирате толкова, колкото по-рано?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че наистина има някои теми, по които има различие, но се надява по другите да намерят общ език. Той изрази мнение, че проблемът с кадрите е най-тежък в момента в България, но единственото му решение не е през внос на работници, без обаче да отрича, че и това е една възможност. „Като цяло внос на работници ще има, но в никакъв случай през този внос няма да бъде решен системния проблем на липса на кадри на българския пазар, а ще бъде решен през други възможности. Такава възможност е увеличението на доходите, не е единственият и този инструмент, веднага бързам да кажа. Естествено и общата среда, условията, в които живеем, здравеопазването, образованието, престъпността. Но тук смятам, че можем да намерим някакъв общ език и като че ли имаме някакъв напредък по квалификацията, начина, по който се организира тя и продължението й в тази посока!", обясни президентът на КНСБ.
Срещата ЕС- Турция във Варна.
„Вие сте по ред причини, не само като президент на КНСБ, но и като личност активно присъстващ в политиката, какво мислите за предстоящата среща утре в Деня на Тракия между върха на ЕС и президента на Турция Ердоган в Евксиноград през медиацията на България и министър-председателя Бойко Борисов, кратко, конкретно ако може?", попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че според него това е тежка среща с ясен край. Той обясни, че е имал възможност през седмицата в Брюксел по време на Тристранната социална среща да разговаря с Бойко Борисов, Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер. Президентът на КНСБ изрази мнение, че не очаква кой знае какви постижения, самият той не е голям оптимист. Единственото, което очаква, е минималната цел - поне да се препотвърди отношението към споразумението с Турция по отношение на бежанците. А дали ще се плати също е един голям въпрос, който ще остане с отворен край.
„Съгласен ли сте, че дори и резултатът, ние обикновено сме склонни максималистично да очакваме какво ли не, но дори и резултатът да бъде малка крачка в тази посока, която Вие очертавате, това е може би най-важната историческа среща от най-новата ни история, поверена в български ръце?", попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че каквото и да се случи самата среща вече е някаква стъпка. „Тоест дори и нищо да не се разберат, буквално нула да се разберат, пак е някаква стъпка напред, самият факт, че се виждат и започват да говорят, защото виждате, че някои дори и не си говорят още на глобалната сцена!", завърши Пламен Димитров разговора си с Илиана Беновска в предаването "Беновска пита" по Радио К2 и Канал 3 на 25 март 2018 година.
