30-07-2017 | 22:01 ч.
Пламен Димитров: Ако политиците печелеха избори безплатно, щяха да са независими от работодателите
Пламен Димитров: Ако политиците печелеха избори безплатно, щяха да са независими от работодателите
Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" заедно с Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа" и Емил Караниколов, министър на икономиката
Пламен Димитров заяви позиция по следните теми:
Добавки за стаж и опит; Ръст на заплатите; Квалификация на кадри
Пламен Димитров започна с призив да се спрат лъжите от последните две седмици за добавката за опит и стаж, защото по-важното е каква перспектива има България и как бизнесът и правителството ще работят. Компаниите търсят кадри, но това е и най-големият проблем на страната от гледна точка на човешкия ресурс. Димитров отбеляза, че за последната година има ръст на заплатите в частния сектор около 11% - около 100 лева повече при нормална средна заплата - нещо, което КНСБ са поискали преди няколко месеца и са положили усилия заедно с КТ „Подкрепа" това да бъде реализирано. От друга страна другото важно нещо е система за квалифициране и преквалифициране на кадри. „Сърцевината на нашите отношения с бизнеса са доходите и кадрите" каза още Димитров и подчерта, че държавата има какво да направи в тази насока.
Външни инвеститори; Регионални инвеститори; Управление на държавната собственост
Пламен Димитров попита министъра на икономиката как ще бъдат привлечени инвеститори, как ще се осигуряват работни места и доходи, освен в централните места София и Пловдив - 32% концентрация на наети лица в София и 12-13% в София-област, Пловдив - 140 предприятия, защото всичко това изсмуква кадрите от цяла България и създава проблем за регионалното развитие. Президентът на КНСБ каза, че правителството трябва да планира нови зони, които да бъдат реализирани и да привличат инвеститори, за да бъде балансирано регионалното развитие. Караниколов се съгласи с това, че има дисбаланс в регионите, но отбеляза, че самите инвеститори предпочитат основните региони - София и Пловдив. Той продължи с това, че са раздадени около 20 сертификата на инвеститори в региони с висока безработица и в момента се работи по минимизиране на дисбаланса. Относно държавната собственост, Димитров обясни, че трябва да се създаде закон, който да определя как се назначават мениджърите, как се формират бордовете и да контролира ролята на политиците. Над 20 % от собствеността е държавна и следва да се управлява ефективно, а за тази цел трябва да се разбере с какви пари се борави, къде се държат и какви заеми са взети. Димитров отбеляза, че всички големи предприятия във Франция, Великобритания и Германия, които са държавни, се управляват с добри практики. Президентът на КНСБ подчерта, че закон за управление на държавните активи е писан „доста преди БСП да го види".
Приватизации и концесии
„Г-н Караниколов води много важно министерство, според мен, и понеже беше обявен краят на приватизацията в България - за добро или за лошо, за мен добро, оттук нататък очевидно идва времето на концесиите. Има такъв закон с всичките му въпросителни, вето преди второ четене - дали през него ще управляваме по-добре и по-ефективно държавната собственост или ще я управляваме като такава? Къде си представяте за следващите 4 години, че ще има нужда от концесиониране - в транспорта, в енергетиката, къде и на какви мощности?". Димитров попита Караниколов, който отговори, че ще има концесии във всички големи инфраструктурни проекти, в които няма да има европейски финансиране или изцяло финансиране от бюджета. Министърът приветства всяко законодателство, което публично урежда частното партньорство. Димитров каза, че и Еврокомисията смята, че трябва да има нов закон за концесиите и е важно какво ще съдържа. Той обясни, че веднага след изборите са имали конкретни приложения за 7-8 области - те са изпратени до премиера, до ресорните министри и септември месец ще се види какво е свършено.
Работодатели, работници, власт - 3 страни
Димитров подчерта, че искат да видят в НСТС програмата на правителството. Демографската криза е на първо място, индустрия, образование, енергетика и други ключови сектори трябва да присъстват, но ако не са добре описани - как ще се развиват, с какви пари и в каква посока - ще има проблем. „Трябва да се възстанови диалогът. Ние сме три страни - работници, работодатели и властта. Европейският социален модел предполага диалог и който атакува една от тези страни, всъщност атакува фундамента на демокрацията - както свободата на словото е фундамент на демокрацията, така и сдружението на работодателите и работниците никой не може да го поставя под съмнение." подчерта Димитров.
Национална доктрина; Как да задържим и върнем българите в България?
Относно националната доктрина президентът на КНСБ каза, че тепърва трябва да бъде сътворявана и трябва да е около общите приоритети за България, които се коментират в разговора, трябва да бъде добавен и още един ключов - как да върнем българите в България. Димитров каза, че в момента се опитва да събере критична маса от работодатели, които биха търсили български кадри извън България за България и да се предприемат инициативи там, където има концентрация на българи и български студенти. Димитров отговори на въпрос на Беновска дали работодателите ще бъдат финансово адекватни, както и да предложат добри условия на труд, като обясни, че няма как да се намерят качествени работници за върхови позиции, ако не се дават добри заплати. Той обясни, че се предлага около 1000 евро заплата за средни технически позиции извън София - фармация, тежка химия и т.н. - „бизнесът да излезе и да каже даваме тези заплати - дайте да намерим нашите сънародници - 906 000 българи в трудоспособна възраст са напуснали държавата за последните 17 години". Според президента на КНСБ тези хора чакат да има инициативи на място, а не само да се говори за стратегии и това трябва да се случи в следващите 6 месеца. „Ако искаме да си приберем обратно не само нашите мургави събратя, а и тези, които имат малко повече знания и умения - сигурно ще намерим общ език с нашите колеги (от другите държави)"каза още Димитров. Той обясни, че преди година и половина в Кипър в Ларнака 1 човек от Монтана е казал, че ако му дадат 1000 евро зарязва всичко и се връща в България. Беновска отбеляза, че трябва да стимулираме и тези, които все още са тук и работят в страната. Димитров отговори, че част от пазара на труда реагира и повдига доходите видимо, поради дефицитността - за 2 години средната заплата в страната се е увеличила с 27%, но наистина има огромна разлика между София и другите региони и затова е важно инвеститорът да бъде заведен именно в тези по-слаби региони и предварително да бъде направена инфраструктурата.
Изисквания към политиците; Увеличение на заплатите и протести есента
Беновска попита какви изисквания ще бъдат поставени в националната доктрина към политиците. Водещата спомена, че агенция „Медиана" посочват 5 процента разлика между ГЕРБ и БСП. Димитров отговори, че трябва да има съгласие по темите, които са в национален интерес, без значение каква е разликата в процентите между партиите, защото трябва да се работи за държавата - демография, доходи, индустрия, образование, енергетика. Според него единността по тези въпроси ще води държавата напред независимо от политическите турбуленции. Президентът на КНСБ каза, че хората при тях искат увеличение на заплатите и ако това не се случи ще има протести есента. Гостът каза, че се работи по въпроса и имат искания за 920 000 000 увеличение на бюджетните системи. Димитров потвърди, че е казвал, че ще се взима от печалбата на работодателите, за да се раздават заплати - първо се произвежда, после се разпределя, както в Германия - за да се получи увеличението, трябва да се вземат 20-тина процента от калкулираната печалба за годината, а 330 000 фирми са декларирали печалба в НАП. Беновска попита не са ли много силни работодателите в отношенията си с управляващите, опозицията и политиците. Димитров отговори, че това е било цял живот, но каза, че ако изборите се печелеха безплатно сигурно нямаше да има такава зависимост, но очевидно е невъзможно.
Представителност на синдикатите
Беновска попита дали синдикатите не са в дефицит на електорат. Димитров отговори, че това е сериозен въпрос кой кого представлява и до каква степен и обясни, че около 22 % от всички работещи членуват в синдикати, но е важно да са налице директивите, които дават право да се говори от името на работниците, защото няма по-представителни от синдикатите. На всеки 4 години има синдикално преброяване,което се публикува в интернет, но най-високият процент е в Скандинавите - Норвегия, Швеция - 60-70 % и това е благодарение на традициите, културата и отношението, които се налагат в държавите. Димитров обясни, че в Дания няма кодекс на труда, защото всичко, което е в сферата на труда, се урежда в двустранно отношение между бизнеса и синдикатите и властта няма отношение. Президентът на КНСБ отбеляза, че има проблем с представителството в малките фирми, атипичните форми на наемане и дигиталните форми на работа, а те стават все повече. Дигитализацията води до много въпроси как ще се работи вбъдеще с роботите, каза шеговито Димитров.
Нинова - защитник на работниците; Синдикатите по-близо ли са до БСП?
Беновска коментира желанието на Нинова да защитава правата на работниците и по този повод попита дали КНСБ и КТ „Подкрепа" не са идейно по-близко до лявата идеология. Димитров отговори, че това е всеобща заблуда и каза, че в нашата история и в България още със създаването на синдикатите е имало тесни и широки социалисти, земеделци, буржоазни партии и малки групи на занаятчии, а това не отразява средноевропейската ситуация. Гостът отбеляза, че в Белгия най-силният синдикат е християндемократически и подчерта, че българските синдикати са заявили дистанция и пазят работата си от партиите, а там където интересите им съвпадат - то те не остават скрити. Той потвърди, че е имало случаи, в които БСП са защитавали каузи, които са приоритет за синдикатите - например увеличението на заплатите, въпреки че е създадена парламентарна комисия и половината предложения на синдикатите са отхвърлени, а сега Нинова внася предложенията на синдикатите, защото ГЕРБ ги е отхвърлила. Беновска попита дали не се настроиват работодателите срещу синдикатите с промените в кодекса на труда за некоректните работодатели. Пламен Димитров каза, че некоректните винаги ще са срещу тях, но се надява, че всички в София и тези, които представляват работодателите са коректни - около 30% от икономиката е сива - толкова е и бизнесът, каза още Димитров.
Гергов - Нинова за коалиция с ГЕРБ
Беновска каза, че в БСП продължават търканията между Нинова и Гергов относно обединение между ГЕРБ и БСП - Гергов казва, че ако БСП беше спечелила изборите - то тогава може да се мисли за коалиция, докато Нинова е твърда в позицията си против такова коалиране. Димитров обясни, че в историята на консенсуса между най-големите парламентарни групи в ЕП е било нещо естествено и сега за първи път е казано, че времето на големите коалиции отминава, защото традиционните партии се уморяват да работят заедно и това ражда новите радикални форми и трябва да мине време, за да се върнат коалициите, но така или иначе България се движи 10 години назад, а и е малко по-вляво и нямаме толкова много радикални групи, но голямата коалиция не е възможност сега. Беновска помоли да се пусне част от изявлението на Корнелия Нинова при честването на годишнината на БСП на Бузлуджа, в което обяснява защо не може да има коалиция между БСП и ГЕРБ.
За трети път днес ще сваля шапка! На химна на България, на героите на България и на вас, скъпи социалисти! Обичам ви, благодаря ви! И така, благодарение на вас и на вашата промяна отидохме на парламентарни избори, които загубихме, увеличихме три пъти подкрепата за БСП и нейните коалиционни партньори. Днес един милион българи вярват, че ние сме техните представители в парламента.
И дойде следващото изпитание за вашата мъдрост, за вашия опит, за вашата отдаденост на идеите, а не на властта и парите. Дойде изкушението да се съюзим с ГЕРБ. Благодаря ви, че проявихте онази съществена за социалистите мъдрост, която държи на идеология и на програма, а не на личното облагодетелстване на стотина души в партията. Благодаря ви, че не позволихте днес да бъдем част от управлението на „суджука", да бъдем част от новия дълг на България, да бъдем част от политиката за продажба на земеделските земи. Тук има земеделски стопани, които ми казаха - никога не позволявайте това да стане. Тук има малък и среден бизнес от Добрич, който каза - не искаме повече правителството на ГЕРБ да ни рекетира. Или се съгласяваш, или ви убиваме. Управлението на „суджука", в което вашата мъдрост не позволи БСП да влезе! Благодаря ви още веднъж!
Димитров каза, че на такива митинги такива неща се коментират, но не оправдава Нинова, а от друга страна се вижда, че няма теми, които да бъдат национално консенсусни. Гостът отбеляза, че за пръв път се наблюдава пълно съгласие при избор на управител на НЗОК, но това не е планирано и няма как да бъде „сложено на масата" и да има формат за национално отговорни теми и решения, по които да има обща позиция.
Така завърши разговорът на Пламен Димитров с Илиана Беновска в седмичното политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" на 30-ти юли 2017 година.
