16-07-2017 | 21:27 ч.
Ивайло Калфин: Борисов засенчва всички институции по активност
Ивайло Калфин: Борисов засенчва всички институции по активност
Ивайло Калфин, екс-външен министър на РБ България, в разговор с Илиана Беновска по темата „Балканите, България и външната политика, глупако" в седмичното обзорно политическо предаване ,,Беновска пита" по ,,Канал 3" и ,,Радио К2"
Ивайло Калфин заяви позиция по следните теми:
Външната политика на Борисов; България посредник между Турция и Европа?
Разговорът между Ивайло Калфин и Илиана Беновска започна с въпрос към госта как оценява новия курс на външната политика на премиера Борисов. Калфин отговори, че се забелязва сериозна активност от страна на премиера, който засенчва всички институции, но това е добре. Гостът отбеляза, че следва и председателството на ЕС, а относно темата за Западните Балкани - „България има какво да каже и е логично България да се ангажира с темата". Беновска попита дали е по силите на Борисов „да извлачи каруцата на България из европейските пътища и ниви, Западните Балкани" и да се превърне в посредник между Турция и Европа, както и обединител на Западните Балкани, тъй като около нас държавите са в политически и икономически кризи. Калфин отговори, че според него външната политика не трябва да се фокусира само върху един човек, а ролята на премиера е основна в изпълнителната власт и той може да свърши неща, които малко други хора могат, затова е редно да се разпределят ролите, но премиерът да бъде най-активен. Екс-министърът на външните работи смята, че не трябва да целим България или премиерът да е посредник между Турция и Европа - трябва да има диалог с Турция, но да не се забравя, че и България е част от Европа, а не е в средата. По отношение на Западните Балкани Калфин каза, че най-чувствителният въпрос е някой да не претендира за лидерство, защото много „войводи" се появяват и не е нужно България да има написана табелка „лидер". Гостът каза, че Борисов не претендира, но активността на страната ще бъде забелязана и ще се даде възможност за поставяне на теми и въпроси от всякакъв характер и тъй като България ще бъде фактор и ще говори от името на региона темите, които се повдигат, ще звучат по-убедително, отколкото ако ги повдига някои от премиерите на страните членки. Калфин отбеляза, че страната и премиерът ще бъдат много по-авторитетни при обсъждане на въпроси и проблеми.
Ако Калфин е външен министър - каква би била външната политика?; Политиката на Екатерина Захариева
Беновска попита екс-външния министър, ако сега беше външен министър как би подпомагал политиката на Борисов. Калфин отговори, че министерството на външните работи съдържа цялата експертиза и няма как външната политика да се прави от днес за утре, а се прилага в дългосрочен план. Именно тази институция избработва предложенията, идеите, договорите, а премиерът е „най-тежката артилерия, която се пуска в действие, за да се решат въпросите". Беновска помоли за конкретен отговор на въпроса. Калфин каза, че уважава институциите, но външният министър би трябвало да разработи цялата концепция и след това да се разпределят задачите между министъра, премиера и президента. Водещата отвори темата за липсата на национална доктрина и различните политики в министерствата при смяна на управлението. Беновска попита госта си дали е канен от Екатерина Захариева на консултативен съвет на екс-външните министри. Гостът каза, че не е получавал покана, няма как да се намеси в нейната политика, но смята, че всеки един бивш министър би могъл да сподели опита си. Такава покана е получават от министерството на труда и социалната политика и са обсъждани проекти, които биха могли да бъдат продължени. Относно външната политика Калфин подчерта, че е много грешно всеки един министър да си измисля нов приоритет, защото няма достатъчно време за неговата реализация - би следвало да се работи за дългосрочната стабилност на Балканите, а не всичко да се прехвърля към Брюксел, и е важна активността на страните включително и България - регионално сътрудничество и проекти, като даде за пример обсъжданото от премиера в Триест и Солун.
Договор за приятелство и сътрудничество между България и Македония; Противници
Относно договора за приятелство и сътрудничество между България и Македония, Калфин каза, че това е предложено през 2008 година, когато е бил министър на външните работи и оттогава се водят преговори, а в един момент Македония е поставила неприемливи тези, които са блокирали работата. Гостът коментира посещението на премиера Заев в България като знаково, защото е първото посещение в съседна страна. Калфин е бил на среща с външния министър на Македония и вицепремиера по Европейските въпроси, които са казали, че нормално да се започне с посещения при съседите. Беновска попита каква е била основната идея на Калфин за този договор, когато е бил министър на външните работи, и какво трябва да се прибави сега от гледна точка на 10-годишните усилия, защото има противници. Гостът каза, че тези, които не искат да се осъществи това подписване, има интерес от противопоставянето и напрежението на Балканите. Това е регион с много етноси и националности и това е предпоставка за възникване на напрежение, като даде за пример Бивша Югославия. Калфин припомни, че от 1999г. България има подписана декларация с Македония на равнище министър-председатели, която няма тежестта на договор, а е само споразумение, което са искали да бъде добавено към международното право. Калфин отбеляза, че явно Груевски е имал интерес от блокирането на договора.
Беновска попита Калфин какво би призовал министър Захариева да вземе предвид. Той отговори, че министърът на външните работи не трябва да търси трайно решение на всички проблеми и да не се цели „подчиняване на Македония", тъй като един международен договор не може да наложи политически практики, а агресията към българската и македонската история няма да се реши с един договор. Калфин подчерта, че много моменти от историята са общи и няма как да бъдат присвоени, а това може да бъде упоменато в договора, за да се внесе спокойствие у двете страни и да се говори за сътрудничество. Гостът отбеляза, че договорът се подписва на двата официални езика и на английски език. Договорът би осигурил нормално сътрудничество, но не може да обясни подробности или да отговори на въпроса дали Цар Самуил е македонски цар и други.
Атаките на БСП срещу Борисов
Водещата попита Калфин като бивш председател на БСП как оценява атаката на БСП към Борисов и настояванията им договорът с Македония да бъде обсъждан парламентарно. Гостът отговори, че не знае за такава практика с международни договори и освен това БСП добре познава основния текст на договора, но ако Борисов смята, че някои текстове по-трудно ще бъдат одобрени, то тогава е хубаво да се консултира с парламента. Калфин подчерта, че ако започнат дебати в България и в Македония, то той няма да бъде подписан - „Абсолютен интерес за властите в Скопие е този договор".
Турция, Ердоган и превратът; Демокрация или липса на такава?
Беновска попита Калфин какво е сегашното състояние на Турция и каква е мощта или слабостта на Ердоган, като припомни, че вчера беше годишнината от опита за преврат или възтържествуване на демокрацията. Калфин отговори, че управлението на Ердоган е в етап, които се е наблюдавал и в други страни - притеснен, уплашен и започва да мачка демократичните примеси, а това не води до нищо добро. Гостът отбеляза, че това е причина за конфликти със съседни държави, което е пряк проблем за България, и означава потиснически режим. Калфин подчерта, че бъдещето на Ердоган няма да е хубаво, ако продължава да „мачка демократичните институции и опозициите". „Прекалената демокрация в България по Сорос не доведе ли до прекалено, некомпетентно и безпардонно поведение за създаване на фалшиви новини от страна на медиите и политиците?" попита Беновска. Калфин отговори,че няма как да се противопоставим на фалшивите новини с цензура, но в България наистина демокрацията е изкривена, но може да се оправи, а едва ли някой иска да се върне към едноличната власт, в която няма институции, които работят, а се ръководи от настроенията на един човек.
Марешки, Народното събрание и обвиненията за изнудване
Относно Марешки, поста му на зам.-председател на НС и обвиненията срещу него за рекет и опити за присвояване на бизнес , Калфин каза, че трябва да се оттегли докато не бъде разрешен проблемът, както и всички партии, които са гласували за него. Калфин каза, че НС не работи по начина, по който голяма част от българските граждани очакват, и той не се чувства парламентарно представен.
За финал на разговора между Ивайло Калфин и Илиана Беновска на 16-ти юли 2017г. в седмичното политическо предаване „Беновска пита" по „Канал 3" и „Радио К2" водещата попита Калфин дали е ефектирна политиката на Борисов с Ердоган и възможно ли е премиерът да се превърне в мост между Турция и Европа. Гостът определи политиката като ефективна и призова за диалог по всички теми, но България не трябва да бъде „ в острието на това, което се говори за Турция... страната е част от ЕС и това прави България силна, но няма как да бъде посредник".
