01-04-2012 | 11:13 ч.

Димитър Зоров: Под 50 % е българското мляко в млечните продукти

Димитър Зоров: Под 50 % е българското мляко в млечните продукти

Инж. Димитър Зоров, председател на УС на асоциацията на млекопреработвателите пред Илиана Беновска и „Радио К2" по темата - Кога и как млякото ще е от прясно мляко?

    На въпрос на Илиана Беновска, до кога млякото ще се оказва не от мляко, Зоров отговори, че млякото, което е като прясно мляко по-голямата част е от мляко. Той допълни, че ниските цени, които се търсят от потребителите, се получават чрез сирената, кашкавалите и част от киселите млека, но „не може да слагаме всички наши продукти под един знаменател." Според него, потребителите, по-голямата част са интелигентни хора и разбират, че сирене, което струва четири и четири и петдесет лева, няма как да е само от мляко, още повече, като доскоро се е обяснявало че 1 килограм сирене се получава от 7 литра сурово мляко, като има още производствени разходи, опаковки, транспорт и търговски надценки. Според Зоров, „вината на производителя на млечните прдукти или на преработвателя е, че в част от продуктите не обявяват вложените аналогии на суровото мляко, като растителни мазнини и т.н." Според него още, вината за неизписването в част от млечните продукти на съдържанието им е споделена между всички в тази „хранителна верига", това число и контролните органи и държавата.

    Водещата запита събеседника си, какви лостове трябва да се приложат, за да се спре с разреждането на млякото и заместването му с растителни добавки, които са позволени, но трябва да бъдат ясно изписани, Зоров отвърна, че преди месец на среща с ръководството на земеделското министерство е било предложено, млечни предприятия да могат да бъдат само предприятия, които ползват сурово мляко и неговите аналогии, като млечен концентрат и сухо мляко в известни пропорции. Като добави, че бедата не е в сухото мляко, а в аналогичните продукти, като растителни мазнини, желатини и други, „това е предложено, а държавата повече от месец нищо не прави", защото не могат да носят млечно наименование продукти, които са от не 100 % животински произход, като допълни още, че няма за какво да се проверяват предприятията, а „контролът трябва да бъде осъществен в търговската мрежа и там млекопроизводителите са поискали да участват в комисията, която взима тези проби, да има представител на потребителите и на млекопроизводителите."

    По отношение на това, защо е толкова голям процента на внос на прясно мляко, Зоров беше категоричен, че е понеже суровото мляко от Унгария например, е по-евтино от същото в България, като това е една от причините и добави още, че и потребителя и търговските обекти искат да предложат повече продукт за по-малка цена и от тук нататък производителя търси разрешени и неразрешени способи.

    Илиана Беновска попита Зоров, дали очаква да се разберат за участие в контролните органи на техни представители (в министерството), той отвърна, че българските предприятия работят, ако не изцяло, то поне с част от българската суровина и това е важно, защото се получават и други парадоски, както със стандарта „Стара планина" и добави, че в момента „сме в такъв етап на развитие на българската държава и в частност на земеделието, в която не е изключено да се извършват и определени грешки, ако може така да се каже, за това не е излишно малко повече прозрачност, като това в никакъв случай не изземва функцията на държавния контрол."

    По повод на това, дали ще се чака първо допускът на млекопроизводителите, а след това ще заявят желание за участие, събеседникът на Илиана Беновска отговори, че те също са заявили желание за участие, като допълни, че преди няколко дни в сайта на МЗХ, е било изнесено, че започва подкрепа на млекопроизводителния бранш, което се изразява в способи на държавата в подкрепа производството на сурово мляко, не финансови.. Зоров добави още, че в момента, млечните продукти, коита са на вътрешния пазар, „по-малко от 50 % е българското сурово мляко вложено в тях", като в останалата част има сурово мляко от не български произход, растителни мазнини. Това откритие е на заместник-министъра, който попитал, защо през последните години се е увеличил два или три пъти вноса на растителна мазнина и почти толкова сухо мляко.

    Водещата Илиана Беновска запита Зоров, какви са заключенията, които не успяваме да вземем по отношение на сивия сектор, на стандартите, на нуждата от агресивна намеса за преодоляване на нелоялната конкуренция от страна на нелегалните производители, той отговори, че доста от бранша в последните години е поизсветлял в сравнение с миналите години, като роля в тази насока имат и влезлите нови играчи, като търговски вериги. А именно заради това, че вече трябва да начисляват някои хора, които до сега не са начислявали ДДС, данък печалба, осигуровки и т.н, продукцията им става по-скъпа, отколкото до този момент, като те започват да търсят способи с които да остане същата цена, които са алтернативите на суровото мляко, не животински заместители, за да може, като се платят данъците, цената да не се променя, като краен резултат. А що се отнася за стандартите, Зоров допълни, че продуктите отговарят на документацията.

на стандарта по който са създадени и потребителите „могат да са спокойни за тези продукти." Според него, труден момент сега изживява млекопроизводството, защото цените на фуражите се вдигат, а цената на суровото мляко или се задържа или пада, като това се получава и в Европа, но там за разлика от при нас, субсидирането е няколко пъти по-високо.

    „До колко, качествените стоки са конкурентни на европейския, пък защо не и на руския пазар, пък защо не и в други дестинации?", попита водещата Беновска, на което събеседникът й отвърна, че качествените български прдукти са конкурентни, особено бялото саламурено сирене. Според него, износите на България не са се понижили, въпреки финансово-икономическата ситуация в Европа, но според Зоров и там се бележи един натиск върху цената, защото Гърция е в малко деликатно положение, като там се наблюдава опит за сваляне на цената на външните пазари на тяхната фета, което оказва влияние и върху българския продукт, защото не може да се сравнява българското саламурено сирене с фетата по отношение на реклама и държавна подкрепа, национална политика на Гърция, подкрепена навън.

    Илиана Беновска попита още Зоров, при общата финансова криза и повишаване на цените на горивата и липсата на субсидии, свитото потребителско търсене, колко струва един килограм истински кашкавал,а той отвърна, че можем сами да си направим сметката, тъй като 10 литра мляко отиват в един килограм кашкавал, към които се добавят още 1.50-2.00 лв за производтвени разходи, опаковки и т.н. и допълни, че това е цената „ако искаме да е от мляко".

    Водещата Беновска, изрази мнение в ефира на „Радио К2", че медиите не са само предлагащи такъв, какъвто и да е продукт, те имат и възпитателна роля и допълни, че „и вие, като асоциация на млекопреработвателите си поставяте за задача да възпитате у хората търсенето на по-високото и здравословно качество, не само в името на търговската ви печалба?", Зоров отговори, че има млекопреработватели, които са достатъчно морални и спазват това, но добави още, че не бива да се забравя и това, че през последната година енергоносителите са вдигнати с 20%, а в млекопреработката 30% от себестойността е горивото и неговите аналогии, като другите над 60% са суровото мляко, като не се казва, че преди една година цената на суровото мляко е била по-ниска отколкото сега и в крайна сметка се получават от 10 до 15% вдигане на разходите върху цялото производство. Той спомена още, че в момента много от предприятията продават под себестойност, защото ги е страх „да посегнат към механизма ценообразуване", заради свитото потребление.

    На финала, по повод 20 годишнината на „Асоциацията на млекопреработвателите", Зоров изрази надежда, че 2012 година ще бъде последната мъчителна и трудна година, не само за българската млекопреработка, но и за българската икономика.