11-07-2019 | 21:45 ч.

Атанаска Георгиева: Вносът на кадри от трети страни няма да реши проблемите на пазара на труда в България

Атанаска Георгиева: Вносът на кадри от трети страни няма да реши проблемите на пазара на труда в България


Интервю на „Радио К2" с Атанаска Георгиева, експерт от КНСБ, по време на традиционния журналистически семинар на КНСБ в с. Белчин Баня от 11-ти юли 2019 г.

 

 

 

„Радио К2": По време на вашия панел стана ясно, че КНСБ всъщност не иска промяна в Закона за трудовата мобилност, но от друга страна виждаме постоянно как излизат квалифицирани кадри от България да работят в чужбина и ние се налага да внасяме от трети страни. Каква е позицията на синдиката по тази тема?


Атанаска Георгиева: КНСБ винаги е заставала на страната на работниците и служителите като защитник и счита, че българските работници и служители са достатъчни, за да покрият нуждите на пазара на труда в България към настоящия момент. Това, което всъщност КНСБ защитава, е равното поставяне на работниците и служителите във всички икономически сектори и това, от което има необходимост, за да може да се задържат тези работници и специалисти в България, преди всичко достойни трудови възнаграждения, добри условия на труд и възможности за съчетаване на семейния и трудовия живот. Много често ние сме свидетели как висококвалифицирани работници специалисти са принудени поради икономически или здравословни причини да напускат не само работното си място, но и страната. В този смисъл вносът на работници не би решил икономическият проблем, който стои пред някои от бизнесите и недостигът на различни специалисти по професии и длъжности не може да бъде разрешен с промяна на законодателството в България. Законът за трудова миграция и трудова мобилност съществува от 3 години. За тези 3 години не знам колко пъти вече е променян, но последните промени, които се направиха облекчиха до краен предел работодателите да наемат работници от трети държави. На първо място за по-голяма категория от видовете разрешителни режими няма необходимостта от провеждане на пазарен тест, тоест работодателят 15 дни да е потърсил първо българския специалист, който да е в страната и на него да е предложил свободното работно място и едва тогава да се обърне към гражданина на държавата, която е извън ЕС. На второ място процентното съотношение между български граждани и граждани на трети държави беше увеличен неимоверно много до такава степен, че сега малките и средни предприятия могат да назначат до 35%-40% от своите служители граждани от трети държави, а за някои даже нямаме такава квота, каквато е синята карта на ЕС. И по синята карта, въпреки че няма никакви ограничения, виждаме, че за първите 6 месеца на тази година са наети едва 159 лица и те не са в IT  сектора, те са пръснати в различни икономически сектори, поставени са на ръководни позиции, поставени са за оператори на машини, химическа промишленост, машиностроене, електрическо обзавеждане, но също така виждаме, че има и в сектори като лекари, мениджъри, маркетолози, логисти, има в сектора на логистиката доста назначени от тях. От друга страна виждаме, че онези граждани от трети държави, които се назначават в България, са предимно на минимална работна заплата или близко до нея. Сезонните работници, каквито са камериерите, готвачите, работник кухня, сервитьори, администратори в хотели са изключително на възможно най-ниските възнаграждения, на които по закон могат да бъдат такива лица. Така че вносът на работна ръка не може да ни реши проблема, защото и граждани на трети държави не желаят да работят за толкова ниски възнаграждения. Като пример бих могла да дам спогодбата с Молдова, където вече през Агенцията по заетостта работодателят може да прояви своето желание да назначи гражданин от Молдова. Агенцията по заетостта изпраща до националната служба по заетост в Молдова свободните работни места и за съжаление на работодателите в България и за нещастие на цялото ни общество работници от Молдова по тази спогодба до момента има само двама. Просто защото когато обявята е публикувана в мрежата за свободни работни места в Молдова се оказва недостатъчно атрактивна по отношение на възнаграждение и условия на труд, за да привлече молдовския гражданин да дойде в България. Работните заплати и в Румъния, и в Полша са по-високи и те съответно отиват в другите съседни държави, които могат да им предложат по-високо възнаграждение.


„Радио К2": По-евтино ли е да си внесем кадри и работна ръка, отколкото да си възпроизведем квалифицирани кадри? Всъщност каква е позицията на КНСБ относно този въпрос по отношение работата на правителството в тази посока?


Атанаска Георгиева: Ами правителството няма как да квалифицира работната сила. Да, има Национален план за действие по заетостта посредством който МТСП и Агенцията по заетостта провежда политика в областта на пазара на труда и има отделни програми, които насърчават преквалификацията както на безработни, така и на заети лица. Сумата, с която всяка година държавата подпомага работодателите е 73 милиона от 2010 г. Има лица, които получават възможността да се преквалифицират по тези национални програми и мерки, има други лица, които през ОПРЧР получават възможност да се преквалифицират или да надградят своите квалификационни умения и професионални знания, но като цяло ангажиментът за инвестиция в човешкия капитал на едно предприятие, на една компания трябва да падне върху работодателя. Неслучайно КНСБ предложи преди много години създаването на така наречените секторни фондове за обучение, които да бъдат троен ангажимент, да бъдат ангажимент на държавата, на работодателя и на лицето, което ще се обучава. И всяка една от тези три страни да прави своята вноска в този фонд по персонални сметки и лицето, заедно със своя работодател да прецени как да надгражда своите професионални знания и умения или да се преквалифицират в зависимост от потребностите на пазара на труда. За съжаление това са вече 6 години опити от страна на КНСБ да подпомогне този преквалификационен процес, остават неуспешни. Работодателите, дали за тях е по-евтино да си преквалифицират или да си внесат зависи от самия вид бизнес и от самите работодатели. Някои от работодателите имат вече изградени учебни центрове към своите компании и правят вече преквалификация на работната сила или професионално надграждане на работната си сила, но има и такива работодатели, които искат само да ползват знанията и уменията на работника на готово и след изчерпването на неговите възможности и знания го подменят със следващ.


„Радио К2": Нека кажем за нашите слушатели, че всъщност КНСБ и „Радио К2" със съвместната инициатива, която е и с българското правителство относно професионалното и дуалното образование, което е пък от начална възраст насочва български кадри към бизнеса в България. Това е по-дългосрочна инвестиция. Очаква ли се по-нататък да се намали проблема, донякъде да се реши с квалифицираната работна ръка в България?


Атанаска Георгиева: Да подчертая преди всичко, че гражданите на трети държави, които са с право на достъп до пазара на труда в България, не са висококвалифицирани, те са нискоквалифицирани. И всъщност статистиката, базата данни, която е натрупана за тези 4 години показва, че бизнесът назначава нискоквалифицирани работници от трети държави, а не висококвалифицирани. И дуалното образование от по-ранна възраст и насочването на младите хора към определени професии - да, би могло да реши проблема. Но би могло да го реши този проблем, ако след започване на работа или преди започване на работа младежът види смисълът от това да работи, защото ако той трябва да работи за 500 лева и да се отдели от семейната среда, да плаща наем и консумативи, сам не би могъл да се издържа. Така че това е чудесно, ще започнем едно по-ранно насочване на младите хора към конкретните професии, които ще се търсят след 3-4 години, когато той завърши своето средно образование, но какво ще му се предложи насреща, дали ще бъдат адекватни трудовите възнаграждения и достойни, за да може да живее в собствената си държава, или ще му даде възможност да отиде на европейския пазар на труда, не мога да дам отговор на този въпрос.


„Радио К2": Много Ви благодаря!


Можете да чуете цялото интервю ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече