15-08-2011 | 20:58 ч.

Гиньо Ганев, Димитър Гочев: „БЪЛГАРИЯ - КОНСТИТУЦИЯ И РЕАЛНОСТ

Гиньо Ганев, Димитър Гочев: „БЪЛГАРИЯ - КОНСТИТУЦИЯ И РЕАЛНОСТ


І. Конституцията на Република България навърши 20 години. Трябва да се подчертае, че тя изигра изключителна роля, даже историческа, защото с акта на приемането й в необходимия момент и без забавяне се решиха назрели проблеми на развитието на българската държава и общество:

Първо.  Смени се икономическата система като се изостави  планово регулираното стопанство и се премина към свободната стопанска инициатива, основана на принципите на пазарната икономика.


Второ. Смени се политическият модел: Отхвърли се тоталитарната система, характеризирана с монопола на една политическа сила и се възвестиха идеите на политическия плурализъм и демократичните принципи на устройството на държавата и нейното управление.

Наред с това се създадоха условия за спазването на принципите на разделението на властите  и осигуряване на върховенството на закона.


Трето. Разви се стройна система не само за прокламиране, а и за гарантиране на основните права и свободи на гражданите.



ІІ. Днес, двадесет години по-късно, обществено-политическото развитие у нас повдига някои проблеми за осъвременяване на съдържанието на Конституцията. Към тях трябва да се прибавят и проблемите, свързани с новото положение на страната, като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО.

​Във връзка с това, от някои хора  (не смея да кажа среди)  се  пита не е ли дошло време за изработване на нова Конституция, която щяла да отговаря както на вътрешните нужди, така и на новия международно-правен статут на държавата?  

        Ние, които сме се изправили пред вас, и не само ние, сме убедени, че сега не е необходима нова Конституция, а са достатъчни само конституционни изменения, с които ще се отговори на вътрешно устройствените проблеми на страната и на нейното държавно управление. Колкото се отнася до новия международноправен статут на държавата, то той се регулира от така наречения Лисабонски договор, който има конституционен  характер и пряко действие във вътрешната, нашата правна система.



ІІІ. По наше мнение, преди да се прави каквото и да е, се налага спокойно и зряло обществено обсъждане на отделни, но заедно с това изключително същностни конституционни проблеми.

Първо. В чл.19 на Конституцията са регламентирани правата на гражданите свързани с икономиката на държавата.В ал.1 на този член е посочен основния принцип, че „икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива". Това означава,  че правото на гражданите и на другите правни субекти е основно право, което както всички други основни права е неотменимо, така изрично се казва в чл.57, ал.1 на Конституцията и затова основното право на свободна стопанска инициатива не може да бъде ограничавано.

​В ал.2 на чл.19  е регламентирано правото на еднакви правни условия за стопанска дейност, еднакви за всички граждани и юридически лица. Това право също е неотменимо и не може да бъде ограничавано. В този смисъл споменатите права по ал.1 и ал.2  може да се каже, че са абсолютни права. Всяко изменение на режима на тези права, чрез изменение на Конституцията, е подчинено на нормата на чл.158, т.4 от Конституцията, която изрично казва,  че това може да бъде правено само от Велико Народно събрание. Тъй като то би засегнало действието на чл.57 от Конституцията, който, напомняме, обявява основните права за неотменими. Тоест, всякакво ограничаване на тези основни икономически права не може да се прави от Обикновено Народно събрание.

​Спираме се най-напред на необходимостта да не се посяга лесно, тоест от Обикновено Народно събрание, на идеите на свободната пазарна икономика, тъй като тя гарантира  по-доброто икономическо и социално ежедневие на гражданите и юридическите лица днес, в съвременния демократичен свят.

​От друга страна, отново изтъкваме, че е необходимо стриктното спазване на ал.2 на чл.19 от Конституцията за „осигуряването на еднакви за всички правни условия за стопанска дейност". Това налага гарантиращо тази конституционна идея законодателство от парламента. Например, справедливо и ясно законово да се регламентират обществените поръчки така че да се изключва фаворизирането на един или друг правен субект (фирма) от страна на изпълнителната власт и на изпълнителните органи.


Второ. Особено чувствително в обществото стоят въпросите, свързани със свободата на словото. Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.Така пише в чл.39, ал.1 на Конституцията. Това право, съгласно ал.2 на същия чл.39 на Конституцията, може да бъде ограничавано само в посочените в този текст случаи. Тъй като става дума за ограничителна норма, не е допустимо тя, нормата да се прилага разширително и правото да се ограничава на други основания или по други съображения.

​Освен това, правото на изразяване е основно и за това неотменимо съгласно чл.57 от Конституцията. Ето защо, по силата на казания вече чл. 158, т.4 от Конституцията само Велико Народно събрание може да решава този въпрос.

​При сегашните условия на живот, когато съществува опасност и действително се правят опити за ограничаване на свободата на словото, изключително важно е да се спазва посочения конституционен ред и парламентът би трябвало да приеме допълнителни законодателни гаранции за това!


Трето. Необходими ли са конституционни реформи в съдебната власт, тоест в дейността на правораздаването? Трябва да се подчертае един основен конституционен принцип, а именно, че съдебната власт е независима.  Това означава, че наред с  големия принцип на чл.8 от Конституцията за разделението на властите, са нужни промени в Конституцията, които да гарантират, че нужната съдебна реформа да бъде напълно конституционносъобразна.

​Дискусионен въпрос в обществото е за мястото на прокурорските органи. По сега действащия конституционен текст те са включени в съдебната власт, въпреки че правосъдието се осъществява от съдилищата, а не от прокурорите. Те само поддържат обвинението, без да раздават правосъдие. Важно е да се спазват принципите на разделението на властите и прокуратурата да не се поставя в подчинение на изпълнителната власт.

​Висшият съдебен съвет е утвърден като конституционен орган с Конституцията от 1991 г. Въпреки подобрението в статута на Висшия съдебен съвет (имам предвид последната поправка на Конституцията) в общественото пространство се дискутира нуждата от по-ефективното функциониране на този орган.

​Нашето мнение е, че за постигането на независимостта на Висшия съдебен съвет са нужни такива конституционни промени, които да изключват възможността за политически или други влияния върху членовете и дейността на Висшия съдебен съвет.

​Например, изборът на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет да става чрез общ консенсус или чрез силно  квалифицирано мнозинство, което ще изключи надмощието на най-голямата парламентарна група. Би могло да се помисли за подобряване на режима на избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдебната и прокурорската квота.

​Но тези промени - както по отношение на статута на прокурорите, така и на Висшия съдебен съвет могат да станат само от Велико Народно събрание, тъй като съгласно решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г. те са включени в понятието „форма на държавно управление" промените в което по смисъла на чл.158, т.3 от Конституцията, което е изрично правомощие на Великото Народно събрание.



Така че, както се вижда, редица актуални и евентуални промени в Конституцията искат свикване на Велико Народно събрание.

​Накрая, самото то, със съответна друга промяна в Конституцията, може да прекрати своето съществуване от тук нататък.

​От всички тези примери, споменати току-що става ясно, че се налага свикването на Велико Народно събрание, за да се гарантират в пълнота онези конституционни поправки,  които сега развитието на страната иска. И за да се сдобием  с една наистина съвременна Конституция.



Разбира се, че   става дума за защита и неограничаване на свободите на хората. Но за свободата на хората могат да се борят само вътрешно свободни личности. Хора, които са готови да платят висока лична цена за правото да се наричат свободни и да живеят в свободно общество. Днес България има нужда от тях повече от всичко друго. Затова е време да ги потърсим и да ги намерим заедно. Включително в тази зала!


Желаем общ успех!"

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече