30-05-2018 | 21:34 ч.

Николай Сираков: Посещенията на Ангела Меркел и Еманюел Макрон в Русия дадоха основа за подобряването на българо-руските отношения

Николай Сираков: Посещенията на Ангела Меркел и Еманюел Макрон в Русия дадоха основа за подобряването на българо-руските отношения

Николай Сираков, народен представител от ПГ на ГЕРБ, член на Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, член на Комисия по труда, социалната и демографската политика, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

 

Срещите на Бойко Борисов с Дмитрий Медведев и Владимир Путин в Москва.


„Здравейте, г-н Сираков! Няма как да подминем днешното голямо събитие, а то наистина е голямо - посещението на българска правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов в Москва. Вече преминаха двете му срещи, с премиера Медведев и с президента Путин. Наясно ли сте какво говориха, проследихте ли ги?", обърна се водещата Клара Маринова към своя събеседник. „Нека да изчакаме завръщането, обобщаването на информацията и изваждането на изводите, и тогава ще разберем каква е била продуктивността от тази среща. Да не пресъздаваме някак си емоциите.", отговори дипломатично Николай Сираков.


„Не, тука не става дума за емоциите. Очертаха сферите, в които са разговаряли. Това са икономика, Западни Балкани, това е туризъм, енергийни проекти. Общо взето с това приключиха разговорите. Самият премиер, нашият, обясни преди да тръгне, че той не очаква нещо да се подпише днес, напротив. Специализирани екипи тепърва ще разглеждат тези въпроси, но и двамата руски ръководители, и нашият министър-председател подчертаха едни и същи сфери на интереси в българо-руските отношения. Защо се промениха българо-руските отношения според Вас? Те бяха почти на точката на замръзване, а сега се разтопи това замръзване. Четирите срещи, на Румен Радев две и на Бойко Борисов две, преминаха при една изключително топла атмосфера.", попита Клара Маринова. „Защото светът е движение. В момента сме в такъв период, когато всичко се случва изключително бързо и динамично. Русия е фактор на световната сцена и за нашия европейски регион. Въпреки всички останали взаимоотношения, които имаме по различни казуси, въпреки санкциите, има и друга логика, която паралелно се движи заедно с тези взаимоотношения, която е свързана с развитието на бизнес взаимоотношенията, с туристическия поток между страните. Взаимоотношенията се намират в своята все по-правилна и конструктивна посока. Надявам се и на добри резултати в бъдеще. Още повече, че България се намира в такъв регион, в който не може да бъде прескочена като фактор. Това е един от големите успехи на европредседателството, а именно грижата на България за Балканския регион,  за Западните Балкани, защото ние ще бъдем добре тогава, когато регионът ни бъде добре.", коментира роденият през 1970 г. във Велико Търново депутат.


Еманципацията на Европейския съюз от САЩ.


Много коментатори в България, пък и навън, по света, отбелязват една сериозно променена напоследък геополитическа обстановка. Всичко започна сякаш със срещата на високо равнище Евросъюза - Западни Балкани, в домакинството на София. Там пролича, че се случват нови, изключително важни събития, в които Западна Европа като главно действащо лице показа едни нови свои интереси - икономически, политически, международни. Като че ли с отказа на Съединените щати от съглашението с Иран започна този процес, така ли е?", продължи Клара Маринова. „Едва ли можем да влезем в дълбочина, не разполагаме с необходимата информация, с която разполагат тези страни, но сте права за това, че видимо се променят отношенията. Знаем мъдростта, която казва, че „една верига е толкова силна, колкото е силна най-слабата й брънка". Взаимоотношението на всички в този регион, стимулирането на развитието на държавите, особено на тези, които не са членове на Европейския съюз, е изключително важно.", каза възпитаникът на Театрален колеж „Любен Гройс" в гр. София, където се дипломира по специалността „Актьор в драматичен театър и съвременен танцов театър".

 

Зависими ли са на българо-руските отношения от водещите фактори в Европейския съюз?


„Да, така е, но има няколко факта, които могат да служат като бъдещи фактори за отношенията Изток - Запад, имам предвид основно Изток и Западна Европа. Посещенията на Макрон и Меркел създадоха ли една благоприятна обстановка за последвалите ги български посещения в Москва?", попита Клара Маринова. Аз мисля, че да. България умело зае своята роля на медиатор или посредник в процесите между Европа и Турция, между Европа и Русия, въпреки че може би изглеждаме като малка, незначителна страна, всъщност това не е така. Посещенията на Меркел и Макрон дадоха своята основа за тези отношения, които имаме в момента.", анализира бившият актьор в габровския драматичен театър „Рачо Стоянов".


Междупартийният антагонизъм след частичните местни избори в България.


„Да се върнем на наш терен. Ожесточена битка, ама направо битка, на частични местни избори в България между двете големи партии. „ГЕРБ спечели в Галиче, БСП в Макреш", под такива заглавия излизаха почти всички коментари, които разглеждаха резултатите от частичните местни избори. БСП Ви обвини, Вас, че вотът в Галиче е нечестен, провален и така нататък. Вие пък ги обвинихте за други места. Защо са толкова важни тези частични избори според Вас?", смени темата на разговора Клара Маринова. „В България прекалено много се занимаваме с политика, но „политика" ще я сложа в кавички. Прекалено много енергия се влага в изборите, а всъщност е важно какво се извършва като действие. Всяка година вече имаме избори. Паралелно с тези избори имаме частични избори, извънредни избори, предсрочни избори. Има голям риск да изтървем основната нишка, а тя е икономическото развитие на страната, защото е фактор, който ще помогне за развитието на обществото ни. Аз не отдавам толкова много внимание на тези частични избори. Да, ГЕРБ си свърши работата, най-вероятно всяка останала централа, на всяка политическа партия, си е свършила своята работа така, както я разбира. Прекалено много страст влагаме в тези процеси и понякога забравяме за основната работа.", отчете специализантът в областта на Guerrilla Marketing (Известен още като „партизански" маркетинг. Необичаен подход при провеждането на промоции, залагащ на новаторството и въображението, а не на голям рекламен бюджет. Неговата цел е да създаде провокиращи мисленето концепции - бел. Уикипедия).

 

Увеличаването на доходите на населението.


„Да отидем към Вашата тясна специализация в двете комисии, в които Вие работите - тази по труда, социалната и демографската политика и по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Доходите, доходите, доходите! Доходите са в основата и на Вашата предизборна програма, и на Вашите коалиционни партньори, а и на опозицията. Кажете ми, моля Ви, какво се случва напоследък с доходите? Какви нови неща решава Вашата комисия и какво оттук нататък да очакваме?", продължи Клара Маринова. „Точно от това се интересуват хората - кой ще им осигури по-високи доходи, кой ще им осигури по-висок стандарт на живот, кой ще им осигури по-добри условия за реализация. Обикновеният човек залага на тази политическа сила, която ще свърши тези неща. Ще започна от тези сфери на обществото, които са най-чувствителните - това са пенсионерите. От 1 юли 3.8% увеличение на пенсиите. Това ще бъде третото увеличение.", анонсира бившият маркетинг мениджър в СД „Меркурий П&П" - гр. Габрово.


„Знаете ли колко е измерението на това в числа?", зададе реторичен въпрос Клара Маринова. „Знам, то е изключително малко, то е изключително недостатъчно. Има една огромна разлика между нашата политика и тази, която предлагат опозицията, но никога не я реализират. БСП също са били на власт и са имали възможността да направят пенсиите толкова, колкото желаят да бъдат сега. За нас е важно това да е систематично, да е устойчиво във времето, да почива на анализи и на възможностите. Аз знам, че това са недостатъчни средства, но това са ни възможностите към този момент.", разясни бившият заместник-кмет по Образование, култура, социални и младежки дейности, здравеопазване и спорт в гр. Габрово.


Кредото на Николай Сираков.


„Знаете ли, аз ще Ви попитам един много личен въпрос - ако на Вас Ви се наложи да живеете с 300 лева, това е горе-долу средната пенсия в България, как ще оцелеете, и то на възраст, когато вече си болен, когато трябва да купуваш лекарства, да се изхранваш, да плащаш режийни и така нататък?", провокира събеседника си Клара Маринова. „Едва ли ще Ви дам отговор, който Вие очаквате, защото моят случай е малко по-различен, начинът ми на живот е по-различен. На мен не ми е проблем да живея с 300 лева и съм живял с 300 лева. Една значителна част от моята заплата в момента - аз я дарявам и подпомагам различни сфери, различни хора.", сподели

„Нали не се съмнявате, че не Ви вярвам, че живеете с 300 лева сега?", контрира Клара Маринова. „Вижте, аз нямам нищо собствено, можете да ми погледнете декларациите.", аргументира се бившият кмет на гр. Габрово, заменил Томислав Дончев до провеждането на редовните местни избори през 2011 година.


„Оставете за собственост, аз Ви питам за ежедневното оцеляване, за храната, за лекарствата и за режийните.", продължи да упорства Клара Маринова. „Вижте, не се познаваме... Начинът на живот, който аз имам, не предполага да харча повече от 10 лева на ден за храна. Аз не ям месо, не ям никаква индустриална храна. Храня се с плодове и зеленчуци, ядки и малко варива. Затова казвам, че не се познаваме и този въпрос няма да е меродавен. Моят начин на живот, философията, която изповядвам, е такава, че да се задоволявам с малко. По-скоро водя аскетичен живот. Мен не ме притеснява живеенето с малко, напротив, хората трябва да се научат да живеят с малко, защото днешният свят страда от прекалената свръхконсумация и това е основният проблем на човечеството. Оттам идва преразходът на енергия, оттам идва страдането на земята, оттам идват всичките ни еко-проблеми. Ако се научим да живеем с малко, ще живеем много по-добре.", заяви преподавателят по Хималайска и Тибетска йога, чийто гурута са били Свами Дев Мурти и Геше Майкъл Роуч.

 

Демографската криза в България.


„Във Вашата комисия са и социалните, и демографските проблеми. Знаем, че не само в България разбира се, но и България е много сериозно засегната от демографската криза. Кажете ми, моля Ви, какви са пътищата, мислите ли ги и докъде стигнахте в това разработване на пътищата за решаване на демографския проблем?", попита Клара Маринова. „Аз съм представител на габровския регион. Това е областта с едни от най-лошите демографски показатели. По този проблем, и като областен управител, и като председател на Общински съвет, и като кмет, сме работили и продължаваме да работим. Това е процес, който трае десетилетия и резултатите ще ги видим в бъдещето, а не към днешна дата. Изследвайки този процес, разговаряйки с професори, които са работили още по времето на социализма - тези резултати, които „берем" в момента, не са вследствие на действията, които са извършвани през последните десет, петнадесет или двадесет години. Това е резултат от действията ни през последните четиридесет, петдесет, дори шестдесет години. Миграцията, която тръгва от селото към града, не се случва сега и основите й са далеч в близкото минало. Когато четиридесет години ние живеем затворени в едни граници, и когато едно цяло поколение е копнеело да излезе отвъд тези граници и да погледне какво има навън, нормално е, когато тези граници паднат, това поколение, то самото, или да стимулира собствените си деца да напуснат страната, за да видят различното. Всичкото това съвпада с глобализацията на света. Децата говорят поне още един, освен майчиния си език, и е лесно да пътуваш. За 20 евро, със самолетен билет, можеш да отидеш до европейска столица. Всички тези фактори се напаснаха в един момент. Трябва да подобряваме условията, за да може младите хора, които отидоха навън, да се върнат. В нашия регион все по често се завръщат млади хора. Те установяват, че една идея е много по-лесно да се реализира в България, когато тя има световно измерение, отколкото да я реализираш в някоя западна държава. От друга страна ние трябва да станем гостоприемни за българската диаспора. За нас могат да се явят ключов фактор българите, които живеят в Македония, Молдова, Украйна. Ние трябва да се обърнем към тях. Ние трябва да станем изключително гостоприемни, за да допуснем онези хора, които е необходимо да дойдат и да запълнят тази празнина, която имаме в момента, демографска.", категоричен беше бившият областен управител на Габровска област.


„Бежанците ли имате предвид?", предположи Клара Маринова. „Не, бежанците са риск, защото знаем мъдростта, която казва, че „в природата празно няма". В момента, в който се освободи пространството в нашето общество, то ще бъде заето. От нас зависи да управляваме този процес и да допуснем то да бъде заето от онази категория хора, която е необходима за развитието и реализацията на нашето общество. На първо място да станем гостоприемни за собствените си деца. Ние трябва да стимулираме младите хора, трябва да се грижим за тях. Като че ли политиците прекалено много се фокусират в задължителната част от обществото - това са пенсионерите, хората с увреждане, тази част, която се нуждае от подкрепа. Важната част, която тегли развитието на обществото, това са младите хора, хората с капацитет, с идеи, с желание за реализация. Трябва да направим баланс между двете групи - между задължителната част и важната част. Аз съм оптимист, но нека не очакваме резултатите да бъдат в следващите три години. След петата година ще имаме резултат от завръщането на младите хора.", завърши Николай Сираков разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 30 май 2018 година. 


Можете да чуете цялото интервю ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече