09-05-2018 | 09:09 ч.

Ивелина Василева: България ще разполага със същото финансиране, каквото е в настоящия програмен период

Ивелина Василева: България ще разполага със същото финансиране, каквото е в настоящия програмен период

Ивелина Василева, народен представител от ПГ на ГЕРБ, председател на Комисията по околната среда и водите, заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

9 май.

„Здравейте, г-жо Василева! Преди всичко - 9 май е днес, честит празник! Ден на Европа, Ден на победата или двете в едно за Вас?", обърна се водещата Клара Маринова към своята събеседничка. „Честит празник на Вас и на слушателите на радиото! И двете дати са важни. Едната дата, на която приключва Втората световна война, един ужасяващ период от човешката история. Другата дата, която оповестява старта на усилията на обединена Европа, стартът на мирния проект, който цели да не се допуска война и унищожение на огромен брой хора. Европа възниква като мирен проект. Основава се на ценности, които се надявам, че ще продължаваме да отстояваме. Тази година е годината, в която гордостта на всички българи е подсилена поради председателството на Съвета на Европейския съюз.", отговори Ивелина Василева.

 

Оценка на европредседателството на България.

„Понеже сама започнахте да говорите за европейското развитие и европейското председателство - остава ни месец и нещо да изпълняваме тази роля. За Вас лично, с всички тези множество мероприятия, които бяха реализирани в този период, още се очакват важни дати, особено на 17 май - срещата Евросъюз и Западни Балкани, с домакинството на София, за Вас лично - какво означаваше това европредседателство? Като Ви попитат един ден - какво ще запомните от него, как ще отговорите?", попита Клара Маринова. „Това е исторически период за България. Първо председателство, председателство, което ще бъде запомнено. България доказа, че е равноправен член на този съюз. Капацитетно проведе дебатите на европейско ниво, наложи приоритета за европейската перспектива на Западните Балкани. Огромна е благодарността на държавите от Западните Балкани за това, което направи България.", каза родената през 1969 г. в гр. Бургас народна представителка.

„Нямаше ли да бъде по-сполучливо, казвам го само като идея, ако вместо Западните Балкани - приоритет бяха целите Балкани? Какво имам предвид? Българинът много силно се вълнува от своите съседи, имам предвид и Румъния на север, и Гърция, и Турция на юг, но някак Западните Балкани само и единствено са малко по-имагинерни, малко по-далечни. Не трябваше ли и нямаше ли да имаме по-сполучливо присъствие, ако бяхме станали инициатор, застъпник за целия Балкански полуостров, част от който сме и ние?", продължи Клара Маринова. „Това, което се случи през изминалите месеци, е обръщане на погледа на всички към нашия регион, регионът на Балканите. Балканите са регион, който в близкото минало беше поле на напрежение. Стабилизирането на този регион е важен процес за цяла Европа. България съумя да стане лидер в дебатите за насочването по пътя към Европа на всички тези държави. За да можем да работим за развитието на този регион е необходимо да бъде обезпечена свързаността във всичките й измерения, в това число - транспортна, енергийна, културна, образователна. Отчита се успехът, който беше постигнат с подписването на двустранното споразумение между България и Македония. Отчита се фактът, че Европейската комисия оповести стратегия за присъединяването на държавите от Западните Балкани, респективно указването на индикативна дата за приемането на първите държави в Европейския съюз - 2025 година. Оповестеното решение да бъдат поканени още две държави - Македония и Албания, за да стартират преговорите за асоцииране. Срещата на 17 май в София ще бъде важен ден, в който се очаква да бъде приета декларация, с анекс към нея, в който се очаква да бъдат идентифицирани важните проекти, които трябва да бъдат реализирани за подпомагане на този процес.", анализира магистърът по Английска филология от Софийски университет „Св. Климент Охридски".

Бюджетната рамка за периода 2021-2027 година.

„Ние предадохме в ефира на „Радио К2" Вашето днешно заседание на Комисията за европейски въпроси и контрол на европейските фондове, на която сте председател. Ставаше дума за бюджетната рамка 2021-2027 година. Да чуя Вашия коментар - какъв бюджет? Вярно ли е, че сериозните ограничения на бюджета ще бъдат в областта на кохезионните фондове и общата селскостопанска политика? Две теми, които пряко ни засягат. Вярно ли е, че ще се вдигат вноските, защото Великобритания напусна и така нататък? Изобщо все важни теми в тази комисия.", смени темата на разговора Клара Маринова. „Това ще бъде бюджет на 27, а не 28 държави. Това, което е важно за нас ще бъде факт, а именно запазването на традиционните политики - кохезионната политика и общата селскостопанска политика.", отчете Ивелина Василева, специализирала Управление на проекти в Института за управление на проекти в гр. Карлсберг, Швеция.

„Запазват се, ама се намалява бюджетът с 5% за едното и с 10% за другото. Това са сериозни ограничения", възрази Клара Маринова. „Това е въпрос на калкулации, интерпретации, но що се отнася до кохезионната политика - в настоящия програмен период до 2020 година пакетът е 371 милиарда евро, а за следващия е 373 милиарда. Реално погледнато се увеличава. Що се отнася до бюджета за общата селскостопанска политика - при него има намаление, което е 5-7%, от 411 на 371 милиарда евро. Предстои публикуването на финансовите регламенти и разпределянето на средствата между държавите. Твърде е рано да интерпретираме по темата, нека видим и предложенията. Има много добри новини в този бюджет, има акценти върху нови политики, които отговарят на новите предизвикателства. Засилват се финансовите инструменти, които ще подпомагат чрез програмата „Еразъм плюс". „Хоризонт 2020" (програма за научни изследвания - бел. авт) се увеличава като бюджет. Не само това - други хоризонтални програми, които са свързани с опазването на околната среда. За първи път ще има европейска програма „Дигитална Европа", която ще бъде в размер от 9 милиарда евро. Увеличава се бюджетът за миграционни политики, сигурност и отбрана. Инструментът за „Свързана Европа" осигурява финансиране за инфраструктурни проекти. Той също се очаква да бъде увеличен като бюджет. Предстоят много преговори, предстоят детайлно разписани регламенти, които ще бъдат представени от комисията. България ще играе активна роля по време на дебатите, които предстоят.", заяви депутатката, провела следдипломна квалификация по Отчетност, контрол и анализ на фирмената дейност в Стопанската академия „Д. А. Ценов" - гр. Свищов. 

 

Увеличението на вноската на България в бюджета на Европейския съюз.

„Увеличената вноска заради Брекзита - от кога ще започнем да плащаме повече и как ще се отрази това на България?", попита Клара Маринова. „Трябва да отчетем факта, че България е държава получател, бенефициент. За разлика от държавите донори, които внасят в европейския бюджет, България получава много повече от това, което внася. На годишна база ние внасяме 500 милиона евро и получаваме около 2 милиарда. Предстои да бъдат уточнени сумите, така че аз не мога да се ангажирам с конкретно число, защото вноските се формират на база процент от брутния национален доход. Предвид доброто икономическо състояние на страната ни вероятно ще има ръст. Друг момент, който е нов в европейския бюджет в периода 2021-2027 г. ще бъде и факта, че критерий при определянето на финансирането ще бъдат и други фактори: дали държавата е външна граница; нивото на безработицата; младежката безработица; върховенството на закона. Очакванията са, че България ще разполага със същото финансиране, каквото е в настоящия програмен период.", категорична беше Ивелина Василева, изкарала стаж в Европейския парламент по Парламентарна работа, процедури, работа в комисии и връзки с обществеността.

Оценка за управлението на третото правителство на Бойко Борисов.

„Една година управление на третия отбор на Бойко Борисов в сътрудничество с Обединени патриоти. Опозицията го определи като нестабилно. ГЕРБ като успешно, стабилно и перспективно. Две диаметрално противоположни оценки за едно и също управление. Каква е и къде е истината? Каква е Вашата оценка?", на финала попита водещата Клара Маринова. „Оценката дават гражданите на страната ни. Оценката може да бъде разчетена в състоянието на икономиката. Естествено е опозицията да изразява такъв тип оценки. Иска ми се тя да бъде по-конструктивна, по градивна в критиките си. Опозицията е за това да бъде коректив, а не критикар. Що се отнася до управлението - винаги има какво още да бъде направено. За мен е важно да се вслушваме в гражданите, да откликваме на техните нужди. За тази година много от задачите, които поставихме, бяха изпълнени. Подкрепихме учителите чрез увеличаването на заплатите им, върнахме деца, които не посещават училище. Има какво още да бъде направено, но съм убедена, че всички полагат усилия за това. Имаме разбирателство и консенсус за националните приоритети и националните позиции. Това е цел, която води България напред.", завърши Ивелина Василева разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" на 9 май 2018 година.

Можете да чуете цялото интервю ТУК