09-05-2018 | 09:00 ч.
Ирена Анастасова: Без 9-ти май като Ден на победата над хитлеризма нямаше да го има и 9-ти май като Ден на Европа
Ирена Анастасова: Без 9-ти май като Ден на победата над хитлеризма нямаше да го има и 9-ти май като Ден на Европа
Ирена Анастасова, народен представител от ПГ на „БСП за България", в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:
9 май - Ден на Европа или Ден на победата над хитлеризма и фашизма?
„9 май - Ден на Европа или Ден на победата над хитлеризма и фашизма, или и двете в едно? Как го усещате Вие?", попита водещата Клара Маринова. Ирена Анастасова заяви, че за нея на първо място 9-ти май е Ден на победата над хитлеризма, защото това е условието, за да го има и другият 9-ти май като Ден на Европа. „Какво дава Европа на България и какво дава България на Европа?", продължи водещата Клара Маринова. Народният представител отговори, че като че ли българите все още не са усетили напълно какво им дава Европа, но в днешния несигурен свят Европа ни дава сигурност, макар и относителна. Тя продължи, че Европа ни дава добри примери за развитие на икономиката, образованието, демократичните процеси в обществото. „Честно казано аз не мисля, че ние някога сме били извън Европа и малко пресилено ми звучи, когато се говори, че видите ли ние вече сме в Европа, но ние никога не сме излизали! И това изкуствено разделение в годините назад доведе и до много сериозни проблеми, които все още не могат да бъдат решени!", категорична бе Анастасова.
Европредседателството.
„Остават още два месеца от европредседателството, каква е Вашата лична оценка за тази висока роля, която ни беше отредено да играем и все още играем?", попита водещата Клара Маринова. Ирена Анастасова отговори, че на този етап личната й оценка е, че България се справя добре. Тя уточни, че има предвид по-скоро как изглеждат нещата отвън, друг е въпросът какви ползи е извлекла страната от европредседателството. „Не мисля, че особени ползи извлякохме за страната, като изключим подобрения ни външен имидж!", заяви народният представител.
Една година управление на кабинета „Борисов 3".
„През последните дни тема 1 е една година управление на третия „отбор" на Бойко Борисов в сътрудничество с „Обединени патриоти". Опозицията го определи като „нестабилно", ГЕРБ като успешно, стабилно и перспективно. Две диаметрално противоположни оценки за едно и също управление. А каква е истината? Каква е Вашата оценка?", попита водещата Клара Маринова. Ирена Анастасова отговори, че оценката на опозицията за нестабилността на управлението произтича и от факта, че през последната една година най-често задаваният въпрос е стабилна ли е коалицията. Това интуитивно показва усещането за нестабилност на коалицията сред хората. В самите политики на управляващите се проявява тази нестабилност и непоследователност. Примери за това са предложения на опозицията, които не се приемат, но след обаждане на премиера впоследствие се приемат, както и факта, че член на управляващата коалиция признава Крим за част от Русия, а останалите негодуват от това.
„Последната капка преля вчера, когато вицепремиерът се срещна с вашия лидер Нинова. Останалата част от ОП и най-вече Волен Сидеров реагираха много остро и днес четем, че той всъщност е проводник на интереса, който той самият бил проявил, какво прави Каракачанов на тази среща? Явно в България нямат право управляващи и опозиция да се срещат, което е толкова жалко и смешно. По-интересното е, че Каракачанов заяви, че в правителството всичко е наред, изключително се работи в това правителство, но скърцат колелата на каруцата в Народното събрание. Това и вие ли го забелязвате?", продължи водещата Клара Маринова. Народният представител отговори, че подобна оценка на вицепремиера е странна и попита какво означава, че правителството работи добре, ако отношенията между парламентарните групи, които са го излъчили, скърцат? Това би означавало, че някак си правителството се разглежда като нещо различно от парламентарното мнозинство. „Това на Вас не Ви ли изглежда шизофренично?", попита народният представител и добави, че самата тя се чуди дали това е играта на министър-председателя на „доброто и лошото ченге", или старият римски принцип разделяй и владей.
„Какви са основните „опорни точки", които очертават и оценяват коалиционната власт на ГЕРБ и „Обединени патриоти"? Какво липсва и е недостатък, в какво е успехът и позитивите? Кога управляваха по-добре - с РБ или сега с „Обединените патриоти"?", продължи водещата Клара Маринова. Ирена Анастасова отговори, че мнозинството политолози клонят към тезата, че третото правителство на Борисов е най-успешното от всички правителства на ГЕРБ. Тя обаче изрази личното си усещане, че половината от нещата, които се разпространяват по нашите медии, са просто кух пиар, а зад него не стои нищо реално. Най-важното е самите хора дали се чувстват по-добре, а това изглежда не е така. „Така че оценката ми е такава - ако трябва да се вярва на официални анализи, това е най-доброто управление. Ако трябва да се вярва на хората, защото аз съм много сред хората, не виждам реално подобрение на живота им! А нали основна цел на всяко управление трябва да бъдат хората!", заяви Ирена Анастасова.
Защо БСП не може да задмине ГЕРБ според социологическите проучвания?
„Но в същото време хората дават доверие на ГЕРБ, а на вас ви дават една степен по-ниско доверие. Защо се случва това?", попита водещата Клара Маринова. Ирена Анастасова отговори, че ръководството на ПГ на „БСП за България" и народните представители са искрени в действията си, но явно в годините назад са се натрупали много грешки. Те струват скъпо на БСП и явно дълго време ще се излиза от това състояние, въпреки че партията го прави със сериозни темпове. „Голяма част от хората ни повярваха отново, но все още не сме убедили така наречения плаващ електорат, тоест тези хора, които решават в последните месеци за кого да гласуват. Но основният извод е, че явно още не сме направили всичко, за да убедим хората в нашата искреност!", заяви Ирена Анастасова.
„Един известен български политолог каза тези дни, че колкото по-силна е БСП, толкова по-силен става и ГЕРБ, че вие сте като едни скачени съдове!", отбеляза водещата Клара Маринова. Събеседникът й отговори, че това е логично, защото когато имаш срещу себе си силен противник ти се мобилизираш.
Програмите по български език и литература за 10-ти и 11-ти клас.
„Има голям хаос и недоволство от учебниците и учебните програми, по които ще учат децата. Какъв е проблемът и как ще се реши?", попита водещата Клара Маринова. Ирена Анастасова отговори, че след програмите по история, сега е дошъл ред на програмите по български език и литература за 11-ти и 12-ти клас. Тези програми вече са публикувани на сайта на МОН и голяма част от гилдията просто е учудена как такова нещо би могло да бъде допуснато. Основният проблем е в разликата на начина на изучаване на учебния материал. Досега литературата е била представяна в хронологичен порядък, а сега вече говорим за така наречените тематични цикли. Анастасова беше категорична, че няма как литературата да бъде откъсната от историята, защото такава е спецификата. „Но ние вече успешно фалшифицираме историята и трябва някак си вече да изберем текстове, които да се опитаме да извадим от контекста на времето и да ги мислим само като някакви интерпретиращи определения. Представете си, че произведенията на група автори ще бъдат разглеждани в тематичния цикъл „природно". Друга група в тематичния цикъл „смъртта". Трета група в тематичния цикъл „родово". Като Вазов го няма в тематичния цикъл „родово", а „Градушка" на Яворов е сложена в тематичния цикъл „природно"!", заяви народният представител от „БСП за България".
Ирена Анастасова заяви, че освен всичко друго авторите на тези програми упорито се крият. Тя продължи, че очевидно тези автори интерпретират България като някаква треторазрядна страна. Българското родово например се разглежда като някаква несбъдната мечта за освобождението на Македония, или простащината на българина по „Бай Ганьо", или парвенющината на поевропейчените българи в „Криворазбрана цивилизация". Според Анастасова когато формираш такава представа за родното в главите на децата те остават с убеждението, че час по-скоро трябва да избягат от България. „Колегите по български в страната казаха, че ще реагират и силно се надявам колегията този път да бъде чута, защото представяте ли си каква боза ще настане в главите на децата? Може всичко да бъде разглеждано в тематични цикли, но когато ти си литературовед или студент по българска филология, тоест ти си на едно друго ниво и имаш достатъчно база данни, за да можеш да правиш анализи, сравнения и т.н., но за целта трябва да ги изучиш преди това. И на всичкото отгоре форматът за матурата при този нов подход не се знае и не е публикуван!", завърши Ирена Анастасова разговора си с Клара Маринова в ефира на „Радио К2" от 9 май 2018 г.
