09-05-2018 | 14:06 ч.

Пламен Димитров: Не очаквам разпад на управляващата коалиция

Пламен Димитров: Не очаквам разпад на управляващата коалиция

Интервю на „Радио К2" с президента на КНСБ Пламен Димитров от 9 май 2018 г.

„Радио К2": Каква е важността на цифровизацията за България и Западните Балкани, тъй като тя е един от основните приоритети на България в момента?

Пламен Димитров: Първо регионът би трябвало да бъде сложен във фокуса не само на нашето председателство, но и на останалите и днес чухме добра новина от вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева, че не само българското председателство, но и декларацията на 17 май, която се подготвя и ще бъде приета тук на срещата на върха ще бъде поет ангажимент от следващите председателства такива срещи на върха да се правят на всеки две години, на които да се отчита напредъка на региона, неговата интеграция към европейските структури и инвестициите както в свързаност, за която от дълго време говорим, всички възможни начини на физическа и комуникационна свързаност, така и в инвестиции в нови технологии, които трябва да дадат допълнителна възможност този наш регион да се развива така, че да създава качествени работни места, атрактивни за младите хора, които да намират причина да остават тук, както в България, така и в Сърбия, Македония, Албания. И по този начин да стабилизираме както демографския проблем, демографската криза, да опитаме да я решим заедно с връщането на част от тези, които са заминали навън. Това не е проблем само за България, а и за целия регион и е ясно каква е причината - липсата на добри работни места и добра. Така че свързаността на тези проблеми е очевидна и плюсът в целия този процес е, че когато си по-малко развит или на по-ниска степен на развитие можеш да направиш качествен скок. Засега инвестициите, които следва да бъдат ориентирани както от европейските фондове, за които се говори много и до 2020, но и след това за новия бюджет на ЕС, който трябва да отчете нуждата от допълнително финансиране за Западните Балкани и за България в това число, бидейки на пътя към тях. За мен и за нас е изключителен шанс индустриите, бизнесът, частният бизнес в това число държавите да ориентират приоритетно инвестиционния поток, тоест средствата от ЕС поне, но не само, но и частните инвестиции към дигитални в този смисъл на думата от ново поколение работни места, които могат да бъдат както в сферата на услугите, така и в сферата на индустрията. Смятам, както казах вече, че имаме шанс да прескочим една степен на развитие и да влезем направо в индустрия 40 и в дигиталното общество, защото България на всичкото отгоре има предимства и качества. Ние имаме един от най-добрите широколентови интернети като достъп. В същото време хората, които са осигурили този достъп за собствените си семейства вкъщи, тоест ние имаме много възможности, които правителствата, държавите, европейските институции трябва да осигурят в този процес на интеграция и развитие на целия регион, а бизнесът, синдикатите и хората на труда да ориентират младите хора, да дадат възможност на своите членове да бъдат наистина запознати и да знаят, че това бъдеще всъщност зависи от нас и в много голяма степен се движи от нас.

„Радио К2": В този смисъл и в този ред дигитализацията и цифровизацията няма ли да доведат до изчезването на нужни професии, занаяти в страната, както разбира се и в Западните Балкани, има ли такъв риск?

Пламен Димитров: Има естествено! Вие знаете, че ние от две години се занимаваме доста подробно с тази тема. Аз имах възможност преди две седмици да бъда в Сан Франциско в първия център на четвъртата индустриална революция, така се казва центърът в Сан Франциско, който е създаден от Световния икономически форум в Давос. Там заедно с още двайсетина души от целия свят, синдикални лидери, ние успяхме да видим бъдещето, ако мога така да кажа, на различни видове технологии и техния ефект върху различните пазари на труда, на развитите държави, на развиващите се, където горе-долу попада България, колкото и да не им се иска на някои, но по БВП ние сме в графата на развиващите се държави, и естествено на слаборазвитите. Така че ефектът е различен върху отделните пазари в отделните държави. Особено 3-4 технологии, които са върхови, които са ключови и за които ние в България трябва да говорим повече. Трябва да започнем и да разбираме повече. Когато говориш за изкуствен интелект не трябва той да изглежда в нашите очи само като някакво роботче, което ходи по улиците и е много интересно и забавно. Виждам, че някои молове сложиха вече едни банки и едни роботчета, които махат с ръце и правят едни работи. Нищо такова не е изкуственият интелект, той е нещо далеч по-дълбоко и далеч по-различно и предизвикателно, както за работните места, така и въобще за обществото, за ценностите и кой всъщност командва в това общество, дали човекът или машината? Така че много въпроси трябва да бъдат отворени в публичния дебат, за влиянието на работните места също. Всъщност кой ще учи машините? Това е един много важен въпрос, ключов въпрос, който все още не е зададен. Този, който ще учи машините, това е една нова професия, нови професии, които още не сме прогледнали, че ще има такива, да не говорим за ги опишем какви са и някой да започне да се обучава за такъв, който ще учи машината. Този изкуствен интелект, да - те се учат сами, но не изцяло.

    Блокчейн технологията - друга голяма технология, която променя правилата на играта радикално и то не само в криптовалутите. Тя променя радикално начина, по който функционират много от институциите, публичните институции, банковите институции сами по себе си. Ако щете нашите институциите, аз съм видял, че блокчейн технологията има приложение в синдикалните организации, в предприятията, в много дейности. Аз само две споменавам, но мога да продължа. 3Д принтирането, летящите коли и дроновете, които за някой може да са фантастика, но там в Сан Франциско видяхме, че вече са внедрени в много производства. Те идват със сигурност и това е шансът, за който казах преди малко - да скочим напред, да минем някои държави дори от Западна Европа. Тъй като Европа по начало е малко по-назад в този процес и ако Балканите, ако България погледне в тази посока и направи възможно щото технологията да влезе бързо през различни инвестиционни канали, ние имаме шанс тя да създаде повече работни места, отколкото да изяде. Тя наистина ще изяде някои, но ще създаде нови, при това качествени и с добри доходи.

„Радио К2": Нека да се прехвърлим рязко в нова тема, в момента има разминаване по въпроси и мнения между коалиционните партньори на правителството. Това с какво може да навреди на българските граждани в момента и има ли риск от сериозни сривове в икономиката и бизнеса, ако евентуално настъпят предсрочни избори?

Пламен Димитров: Вижте, още от самото начало беше ясно, че коалиционните партньори сами по себе си не са единна структура, а са 3 партии с доста различен профил сами по себе си и това го виждаме в тази една година, че винаги има известни искри. Те се потушават с ясната цел, че властта в момента е важното да бъде държана, упражнявана и оттук нататък всички мотиви, които разделят, бяха досега поне успешно преодолявани. Лично аз не смятам, че това, което виждаме на показ в момента, тези конфликти, които станаха известни и публично видими, ще доведат до разпад на коалицията пак същите причини, че всъщност в една нова формация след едни избори тези партии, които са в момента в коалицията, част от тях сигурно няма да могат да влязат в управлението. И предполагам си дават сметка за това и от тази гледна точка не е толкова сложен анализът, всеки един разумен човек би могъл да го направи, че интересът всъщност ги води да държат управлението в момента стабилно. Независимо от това, че го клатят от време на време, за да покажат колко са важни, колко са значими в определени области и как искат различни неща от големия коалиционен партньор. Аз лично не виждам нищо лошо и в това, ако щете, трябва да се демонстрират различията, обществото трябва да знае кой какво мисли по определени теми. Не е необходимо всички да мислим едно и също винаги и по всички въпроси. Важното е да намираме решения, които да са работещи и при това да са най-прагматичните в полза на обществото. Когато става дума за разходи за милиарди левове, сигурно този дебат трябва да се състои не в управляващата коалиция, а в обществото. Трябва да се питаме един друг наистина ли трябва сега, в момента най-важно ли е да похарчим 4-5 милиарда за тези или онези военни оборудвания? Никой не казва, че не трябва по принцип, въпросът е дали сега трябва! Естествено НАТО, въоръжаването, превъоръжаването на армията, това е известно на всички, но в същото време са известни бедността, мизерията, гладът и как хората всъщност напускат държавата заради това, че не могат да свържат двата крия. Всичко това е известно, и едното, и другото, аргументите са ясни и трябва да има обществен дебат, ако искат управляващите да чуят хората, а не себе си само.

„Радио К2": Превозвачите вчера се срещнаха с премиера, той се застъпи за тях, както и министърът на транспорта. Какво мислите за тази ситуация, какво ще се случи?

Пламен Димитров: Аз съм умерен песимист, че ще може тази линия и позиция, която се заявява от нашите превозвачи, защото интересите за изключително сериозни и големи, които се заявяват и защитават от Западна Европа, от някои западноевропейски правителства и бизнеси естествено. Така че независимо от позицията, която се демонстрира и единността на мнението, което е добре за България, че има единна позиция. Отварям една скоба, за да кажа, че в рамките на тази единна позиция има известни нюанси, защото аз лично не съм убеден, че нашите шофьори работят при същите условия, при които работят френските и белгийските шофьори, тоест същите наши шофьори българи, само че наети от френска или белгийска фирма, затварям скобата. Това, което се твърди, че са същите условията, можем да спорим по този въпрос. Но това не променя картината, че с такива стъпки и мерки се прави опит да се ограничи пазарния достъп на наши превозвачи до свободния пазар, уж нали общия ни европейски пазар. И това всъщност е нещото, което притеснява и по което имаме обща позиция всички. А иначе отново казвам, че за условията, при които се работи, можем да поспорим дали са едни и същи, което не променя общата ни визия. Накрая - умерен песимист съм, казвам отново, че ще успеем да наложим на големите немски, френски, холандски и други фирми нашият интерес, който очевидно е легитимен, но това е сблъсък на интереси, които в европейското семейство е имало и преди, независимо, че уж сме много солидарни и равни, не сме толкова равни, някои са по-равни!