24-01-2018 | 14:59 ч.

Пламен Димитров: Готови сме за влизане в чакалнята, дали сме готови за еврозоната може да се поспори

Пламен Димитров: Готови сме за влизане в чакалнята, дали сме готови за еврозоната може да се поспори

Радио К2: Смятате ли, че България е достатъчно подготвена да влезе в еврозоната без да се нанесат сътресения върху икономиката, както се случи в държави като Гърция и Италия? Както знаете друг приоритет на страната ни е влизането в Шенген. Каква е вашата прогноза, ще успеем ли да влезем в еврозоната преди да се присъединим към Шенген? 

Димитър Бранков: Вижте, по отношение на необходимите реформи бих разделил нещата на два - чисто технически аспекти като Постановлението № 168 от 2015 г. Необходима е подготовка на план за присъединяване, чисто технически промени в законодателството, подготовка на финансовата система, настройките на софтуера на банкоматите и транзакциите между предприятията и т.н. Това са чисто технически аспекти, по които компетентните органи биха дали по-прецизна информация. Другата група реформи са споменатите от г-н Димитров - отдавна отлагани реформи в сектор здравеопазване, образователната система, борбата с корупцията, която също трябва да бъде обект на политическа воля, конкретни стъпки и промени в законодателството, но без да бъде политизирана. По отношение на важните аспекти, ако трябва да визираме например Централната банка това, което ще се промени това е обезпечаване на нейните функции, което в рамките на Паричния съвет не е изпълнявано по обясними причини, защото законодателството и принципите на Паричния съвет са такива, но след влизане в еврозоната БНБ ще трябва да излезе с операция на открития пазар, с изкупуване или продажба на ценни книжа, така че да регулира легитимността на банковата система - нещо, което тя е правила в предишни години преди въвеждането на валутния борд. От тази гледна точка много важен е втори аспект - ние трябва да разграничим 3 периода: до приемането в ERM II, по време на престоя ни там и веднага след това след съгласието на ЕЦБ, страните от еврогрупата, министрите на финансите от еврозоната и държавите-членки на ЕС и третия период - пребиваването в еврозоната. Това са 3 различни периода с три различни специфични политики, мерки и реформи, които ще трябва да предприеме страната и се надяваме да е в състояние нашият политически елит, институциите да вземат. По време на ERM II г-н Димитров вече спомена, но важното е спазване на тези четири критерия, които в момента България практически от 10-тина години спазва с някои отклонения. Ако трябва да ги спомена - нивото на държавен дълг трябва да е под 60%, нашето вероятно е около 25-26%; бюджетният дефицит да е не повече от 3%, знаете, че само в отделни години сме се отклонявали; дългосрочния лихвен процент по 10-годишните държавни ценни книжа да е не повече от 2 пункта по-високо от 3-те държави с най-добри показатели; ниво на ръст на цените, което да бъде с 1,5 % по-ниско от 3-те държави с най-добри постижения по отношение на ръста на цените. Това са 4-те критерия, изискващи усилия на фискалната политика, политиката по доходите, политиката по енергетиката, която също е свързана с общия ценови ръст. Ако имаме неадекватна политика в енергетиката и в енергийния микс това ще влияе и върху общия ценови ръст, очевидно това ще създава проблеми за спазване на тези критерии. Тук се изисква мобилизация и качество на институциите и политическа воля това да се случи. И още един коментар по споменатите сътресения в Гърция и Италия. Не забравяйте, че тези държави влязоха в еврозоната под режим на гъвкав валутен курс, а България е в съвършено различна ситуация. Повече от 20 години с огромен ресурс във валутни активи в подкрепа на паричното обръщение и на паричната база, ако трябва да бъда още по-прецизен. Когато мислим и търсим разликите при присъединяването Гърция и Италия не са български аналог. Аналогът за България са Естония, Литва и Латвия.

Пламен Димитров: Съвсем кратко ще добавя за Шенген. Аз мисля, че България отдавна е готова за Шенген и това няма нужда да се коментира. Дали са свързани двата процеса? Формално не, на практика в много от случаите се прави някаква връзка поради факта, че Шенген води след себе си сигурност на границите и естествено процес на мобилност в рамките на ЕС, който влияе на икономиката. От тази гледна точка има някаква свързаност, но много далечна. Ако трябва да кажа кое е по-важно, за мен и всички икономисти категорично по-важно е влизането в еврозоната и две мнения няма. За гражданите обаче по-важно е влизането в Шенген, т.к. е ясно ограничаването на пътуванията. Хората все повече пътуват и това води до подобни възприятия, но има редица други причини да твърдим, че сме готови за влизане в чакалнята. Дали сме готови за еврозоната обаче може да се поспори. Нашите критици и скептици се позовават наистина на реални факти и дисбаланси, които Комисията е показала към България и те не са преброени още. Влизайки в еврозоната обаче ние ще имаме времето да направим всичко това, което се иска от нас не само за 2 години вероятно. 

Димитър Бранков: Само едно изречение по т.нар. процедура за макроикономически дисбаланс. Това е един изключително важен въпрос и в Становището на ИСС е отбелязано. Можем да очакваме поставяне на неофициални условия, които легално не са регламентирани нито в договора за присъединяване, нито в критериите, формулирани в протокол по отношение на Маастрихските критерии. Твърде често на преден план се извежда т.нар. процедура за макроикономически дисбаланси. Малко допълнителна информация по темата: става дума за 14 индикатора, които се проследяват. За да влезе една държава в процедура за макроикономически дисбаланс трябва да свети, т.е. да не е в съответствие поне по 3 от 14-те индикатора. В последния доклад на Комисията за 2016 г., вярно назад във времето, но България е в задълбочен надзор на макроикономическия дисбаланс, но не в прекомерен дисбаланс, защото светим само по 2 индикатора. Това са нетната инвестиционна позиция и прекомерният ръст на цените на жилища, но не светим по 3, а по 2 индикатора. В средата на тази година ще видим как ще изглеждаме по тези 14 индикатора, но това не може да бъде легално предварително условие за нашето членство в ERM II и еврозоната. 

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК