01-02-2017 | 12:20 ч.
Пламен Димитров: И на Герджиков, и на Радев КНСБ дава предложения как да подготвим България за председателството на ЕС
Пламен Димитров: И на Герджиков, и на Радев КНСБ дава предложения как да подготвим България за председателството на ЕС
Радио К2: Току що, г-н Димитров, приключи срещата между синдикати, работодатели и служебния социален министър Гълъб Донев. Как премина тази среща, какви искания поставихте пред служебния министър и какво от тези искания може да бъде изпълнено според Вас?
Пламен Димитров: Това беше първа среща по негова покана към лидерите на организациите на бизнеса и труда. Коментирахме естествено неговите виждания, в по-голямата си част оповестени публично, като намерения за тези няколко месеца, като приоритети, механизма за минималната работна заплата, възстановяването на социалния диалог. Все неща, които и ние сме предлагали, в по-големи детайли и пълнота стигнахме днес. Някои предложени, които ние подкрепихме от неговите виждания за спешен старт на Националния план за действие по заетостта още към 15-ти февруари, което наистина е нужно, като мерки и като програми. И нашите предложения, които бяха свързани с председателството на ЕС от България и по-скоро една от конкретните теми, които да бъдат предложени от нашата държава - бъдещето на труда в измеренията именно на технологичната революция, дигиталните промени, всичко това, което ни заобикаля тук и в ЕС и как това ще повлияе върху хората, върху работните им места, върху техните трудови и социални права. Мисля, че отдавна коментират големите държави - Германия, Франция, Холандия. Време е може би и ние да се включим като държава. Ние го правим отдавна, така че получих съгласие от министъра на труда, че ще предложи тази тема във формат на обсъждане с вицепремиера и министър-председателя. Между другото на моята среща утре, която предстои на обяд с министър-председателя Герджиков ние също ще коментираме нашите искания, които представих преди няколко дни пред медиите и сме предоставили естествено на всички министри, на премиера и на президента Радев, в това число и как да подготвим по-добре България, разбира се с участието на бизнеса и на труда за приоритетите за това председателство. Коментирахме и Европейския стълб за социалните права и мястото на България в него. Там пряка кореспонденция, това, което каза президента Юнкер, за минималните стандарти, в това число и за минималните заплата във всички държави членки, като еднакви правила, като еднакви механизми и очакването, по което постигнахме съгласие междувпрочем за това, че трябва да бъде приоритет механизмът за определянето на минималната работна заплата в България. Договорихме се, че ще има политическа среща само между лидерите на организациите на бизнеса и на труда представителните с министъра на труда, може би и с премиера, предстои да видим дали това ще се приеме като подход. Ще направя този анонс към министър-председателя още утре. Предполагам, че и служебният министър ще направи това, а защо не и с участието на президента Радев. Възстановяването на диалога между бизнеса и труда е нещо, което ние предложихме ако си спомняте още когато встъпи в длъжност президента Радев, е нещо, което е изключително важно. Един от проблемите е минималната работна заплата. По-голям проблем е наличието на квалифицирана работна ръка, по-скоро липсата й и как да направим така с конкретни мерки, а могат да бъдат направени такива, че квалификацията, преквалификацията и заплащането на труда да станат малко по-атрактивни и хората да имат по-малко мотиви да гледат към Терминал 1 или към някакви други начини да излязат от България.
Радио К2: Доста теми казахте, че сте обсъдили, г-н Димитров, но какво от всичко това, за което си говорихте, е реалистично да мислим, че ще може да бъде изпълнено от служебното правителство, имайки предвид неговия кратък времеви хоризонт и характера му все пак на служебен кабинет?
Пламен Димитров: Аз споменах, механизмът за минималната заплата е възможно да се случи и да се приеме със съответния подзаконов документ. Могат да бъдат коригирани наистина всички актове на МС, които определят мястото и ролята на социалните партньори в европейския процес, разбирайте участието в Съвета по европейски въпроси, подготовката за председателството, темите и т.н., това е възможно, в техните правомощия и действия е. Могат да бъдат интегрирани социалните партньори по-добре в отчета и ревизията на предварителните условия на изпълнението на споразумението на България с ЕК, с ЕС за финансирането по отделните оперативни програми. Това също е факт и може да се случи, стига да има воля. Може да бъде възстановен час по-скоро диалогът в НСТС и да бъде изграден Тристранен секретариат, това е нещо, което коментирахме днес, стара наша идея с бизнеса. Министър Донев я прегърна като възможна, нека да видим как ще се случи, пак с изменение на правилника на работа на НСТС това е възможно да има участие, без за това да получават възнаграждение, бързам това да кажа, представителите на работодателите и синдикатите. Просто да имат по-пряко отношение към дневния ред, към начина, по който се формират всички тези конкретни теми. В оставащите два месеца или колкото там да се случи нещо реално по отношение на механизмите за договаряне на работните заплати в предприятията. Това всъщност е възможно, то също може на подзаконово ниво да се коментира. Предложихме ние конкретно изменение на наредбата за командировките в страната, тема, която е много стара и много брадясала. Тези, които я прилагат, знаят може би, че тя не е ревизирана през последните 15 години като размери на дневните възнаграждения, колко се плащат нощните. Дребнички неща изглеждат, но са от ежедневието на хората, на бизнеса и мисля, че биха имали нещо конкретно като измерение, макар и мъничко, като действие за по-добър ход напред.
Радио К2: Споменахте за НСТС, диалогът там и в крайна сметка ефективността на този орган, според Вас възможно ли е този орган да работи с повече ефект, да бъде по-резултативен? С промяна в правилника ли ще стане това, Вие споменахте?
Пламен Димитров: Промяната в правилника по-скоро трябва да даде възможност, както казах преди малко, за по-пряко участие на наши представители и на бизнеса за определяне на дневния ред. Не само правителството да казва - имаме едно постановление или проектозакон, който трябва „формално" да мине през НСТС, да му турим чавката, и я чуем, я не чуем какво ни казват хората в този Съвет, ние да си го правим както решим. Когато ние определим темите, по тях трябва да има предварително съгласие между нас и бизнеса, за да влязат в дневен ред, се предполага, че ще бъдат първо по-важни, защото ще дойдат отдолу, от реалния живот. Второ, едно предварително съгласие, като консенсус между нас и бизнеса ще задължава правителството в много голяма степен да слуша и да прилага това, което правим. Аз не съм голям оптимист, че ще могат да се направят 100 неща, но 1-2 да се направят ще покаже, че може и по-ефективно да работи този орган. Отрасловите органи за тристранно партньорство също коментирахме днес да бъдат ревитализирани и към тях да има повече възможности за конкретни действия. Има проблеми къде ли не, в транспорта, в железниците, в енергетиката, в здравеопазването, в образованието. Знаете, ние предлагаме наши конкретни теми. Предстои да чуем утре министър-председателят как ще коментира нашите виждания, но те са изключително важни. Част от тях могат да бъдат стартирани и сега, като ревизия на подзаконови актове в тези 3-4 ключови области, за които казах преди малко.
Радио К2: Кой ще бъде утре акцентът в срещата Ви с Огнян Герджиков?
Пламен Димитров: Нашите предложения, които казах преди малко.
Радио К2: Най-важната тема коя ще бъде?
Пламен Димитров: Казах преди малко - бюджетната процедура за 2018 г. е ключов въпрос, как изглеждат там доходите на българите, каква рамка ще си постави служебният кабинет, която ще остави после да наследи следващия в планирането. Къде е минималната работна заплата в следващите години - 2018, 1019 и 2020, която е замразена в момента, ние искаме да видим размразяване естествено. Как ще растат доходите в отделните сфери. И щем не щем тези конкретни мерки, за които говорим преди малко - замразяването на концесията на летище „София", което масата от работещите там отдавна искат и ние се опитвахме да направим това и при министър Московски. За съжаление не успяхме да постигнем там съгласие. Оздравяването на БДЖ или по-скоро продължаващото оздравяване, какво ще се направи през тези 2-3 месеца, за да продължи този процес. Продължаващото оздравяване на енергийния сектор, който започна при кабинета „Борисов 2" и всъщност трябва да бъде продължено много по-активно, за да не се питаме ще има ли ток или няма да има. Каква е цената на местните въглища, как това се калкулира в общата цена на електрическата енергия. Енергийната бедност, все неща, които не е невъзможно да се направят, ако има желание. И не всички искат да има парламент, даже много малко от тях искат парламент. Искат воля на едно правителство, което е дошло за няколко месеца. Както е лошо, така може да се окаже, че е добро, че няма по-дългите очаквания да се пази да не вземе непопулярни решения или решения, които са доминирани от някакви други интереси.
Радио К2: Едно решение на ВАС от днес, как ще го коментирате, решението, свързано с машинното гласуване? Все пак се оказва, че трябва да има машини за гласуване за предстоящите избори.
Пламен Димитров: Сигурно законодателят като е разписвал подобни текстове, би трябвало да има съответния ангажимент към изпълнителната власт да осигури ресурсите и времето, в което това да се случи. Сега сигурно ВАС, стъпвайки върху законовия текст е прав, но аз не виждам как това може да стане в реалния живот, независимо от категоричното решение. Предполагам, че ще се намери някакъв компромисен вариант. Доколкото знам и ЦИК, и правителството имат известна свобода в своите стъпки да прилагат всички тези законови текстове. Решението на ВАС е доста по-императивно за съжаление и тук ми е трудно да кажа как ще излезем от ситуацията, не съм юрист. Аз смятам, че естествено е добре да има машинно гласуване, което ще минимизира фалшификациите, манипулациите и търговията с гласове, но когато това е невъзможно, невъзможното не може да бъде вменявано на някой да го изпълни. Юристите имат там съответния термин за това. Така че аз съм песимист, че решението на ВАС ще бъде изпълнено.
Радио К2: И все пак предстоят избори и може те да се състоят със или без машинно гласуване или просто те да бъдат отложени във времето, как мислите?
Пламен Димитров: Съмнявам се, че това ще бъде причина за отлагане във времето, едва ли това е достатъчно сериозна причина. Утре някой може да каже, че признатият за задължителен референдум е причина да отложим изборите, че да приемем някакви други текстове в законите, както казва референдумът. Аз смятам, че изборите ще се проведат така, както са насрочени, най-вероятно с 500 или повече машини за гласуване, но няма да бъдат във всички над 12 000 секции в цялата страна, за добро или за лошо, в някои от тях, както се оказа, не могат и да бъдат - в затвори, в други места, където са подвижни секциите и т.н. Въпреки всичко едно несъответствие очевидно между действията на законодателя, времето, в което то трябва да бъде реализирано и сроковете, които са дадени за изпълнението, както и финансовият ресурс, който не съм сигурен, че е налице.
Можете да чуете цялото интервю ТУК
