19-09-2016 | 21:49 ч.

Пламен Димитров: Мигрантската криза показа колко неподготвен е ЕС да реагира като такъв

Пламен Димитров: Мигрантската криза показа колко неподготвен е ЕС да реагира като такъв

 

Радио К2: Според Вас има ли опасност посредством предстоящите промени в ЕС вследствие на Брекзит България да остане в периферията на ЕС?

Пламен Димитров: Има такава опасност и то не само заради Брекзит, заради всички предизвикателства, пред които ЕС в момента - бежанската вълна, криза, която според мен е  мен далеч по-голямо предизвикателство отколкото самия Брекзит и другите процеси, които се катализираха само от излизането на Великобритания, а именно много стари конфликти, които тлееха и се разрастваха през последните години. Например разделителните линии между Севера и Юга - открай време ги има, появилата се през последните 2-3 години много ясна разделителна линия между Нова Европа и Стара Европа - най-вече Вишеградската група, но и ние сме в тази група. Много конфликти, които Брекзит само ускори, катализира и извади на повърхността. Мигрантската вълна и бежанската вълна всъщност показа колко неготов е ЕС да реагира като такъв.    

Радио К2: Според Вас какви още помощи трябва да бъдат предоставени на България освен тези 160 млн. евро, които ни бяха гласувани в Братислава?

Пламен Димитров: Първо трябва да кажа, че за пръв път наистина България е обект и предмет на конкретно действие само за нас. Тук ролята на правителството и на премиера няма как да не бъде подчертана дебело, защото това е факт и заслугата е тяхна. Друг е въпросът дали 160 млн. евро ще свършат работата, която идва срещу нас, тъй като никой не знае какви измерения може да добие бежанската вълна през следващите месеци, в зависимост от поведението на президента на Турция и споразумението с ЕС, неговото изпълнение и неизпълнение, което през октомври месец ще стане ясно как ще се развие. Така че, на този етап смятам, че това е един много добър ход, но нещата, които ни трябват още са: час по-скоро България да стане член на шенгенското пространство, тоест външната граница, която ние пазим на ЕС да стане шенгенска граница и час по-скоро Дъблинският регламент, който предвижда, че всички бежанци, които са влезли на територията на дадена страна трябва да бъдат върнати, ако не получат статут на убежище, независимо къде ходят в ЕС. Всички са съгласни с второто, за Дъблинския регламент, близо от 2 години, но де факто никой не го придвижва. И на последно място, но не и по важност, за мен България трябва в момента да използва ситуацията и да позиционира себе си и останалата част от Югоизточна Европа, като най-слабо развита, като специално отношение на „Плана Юнкер" и неговото продължение, което заяви миналата седмица лично президента на ЕК, че ще следва, тоест новите 315 млрд. евро, на втората част на „Плана Юнкер 2", да бъде в много голяма степен ориентирана към по-бедните райони на Съюза. Целево и приоритетно в това число към България, за икономическо развитие, за проекти, за работни места, които могат да дадат другото измерение на стабилизацията на границата, ако искате, на региона сам по себе си, ако искате и да намалят социалния дъмпинг, който част от нашите работници правят в Стара Европа, съгласявайки се да работят за по-ниски заплати.

Радио К2: Има ли промяна в политиката на ЕС спрямо бежанската криза или тя остава „наивна", както я нарече Виктор Орбан след срещата в Братислава?

Пламен Димитров: Първите знаци, че може би има някаква промяна, все още не е видяна докрай според мен, както беше казано днес на конференцията от министър Гунев, е наистина разбирането, че не може от тук нататък да не се пазят границите като приоритетна, основна и най-важна цел на ЕС и това, че няма да се пусне никой нелегален мигрант да мине повече европейска граница, като послание от Братислава е изключително силна промяна на позициите на ЕК и на ЕС като цяло.  Следващата стъпка обаче е създаването на институции - европейска полиция за охрана на границите, която предстои на 6-и октомври да се обяви в България и другите институции, които се обсъждат още по повод на общата позиция и политика на убежище за нелегалните мигранти, за връщането им обратно там, от където са дошли. Всички тези въпроси са отворени и не са решени. Следователно първият знак, който видяхме и в Братислава, трябва бъде последна част по-скоро от много по-силни, единни, солидарни политики, за което зове и България и не само България, Вишеград даже в някаква степен, пък и много от останалите държави вече са узрели според мен, за да може в края на краищата да се види ясна, категорична позиция на промяна на това, което в момента всички граждани в ЕС, в това число и в България, квалифицират като немощ на европейските институции, като немощ и невъзможност да се справят с това, което буди техните страхове.   

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече