27-05-2011 | 17:48 ч.

Н. Пр. Герхард Райвегер: Свободата на словото е централен елемент във всяко едно демократично общество

Н. Пр. Герхард Райвегер: Свободата на словото е централен елемент във всяко едно демократично общество

 

 

 

 

gerhard_raiveger Интервю на Радио К2


Здравейте, вие слушате радио К2. Предаването днес продължава със следващата тема: българо-австрийските отношения по традиция и с новото правителство на ГЕРБ. Гости в студиото са Н. Пр посланика на република Австрия в България Герхард Райвегер и господин Рейнхард Цимерман-аташе по търговските въпроси, с превод в ефир ще ни помага г-жа Анета Генкова. Добър ден на тримата. Ваше превъзходителство, добре дошъл в ефира на радио К2. Искам да кажа за нашите слушатели, че се запознахме с Вас при интересни обстоятелства, на една дискусия за свободата на словото,провеждаше се в Червената къща. Направи ми силно впечатление,че Вие се интересувате от тези теми в България. Кое е онова, което диктува вашия интерес, освен дипломатическата мисия? Смятате ли г-н Райвегер, че свободата на словото в България е на достатъчно добро равнище? Сърдечно благодаря за поканата за това интервю. Задачите на всеки един дипломат наистина са доста разнообразни. Те са насочени към поддържане на отношенията във всички сфери-политика, култура, икономика и разбира се основна задача е да се запознаем добре с приемащата страна. И затова се стремим да проследяваме актуалните развития в различните сфери на живота- политика, култура, медии. Дотолкова доколкото България и Австрия заедно сме членове в Европейския съюз, задачата ни е да допринасяме за по-нататъшното развитие на европейските отношения. Свободата на словото е разбира се, централен елемент във всяко едно демократично общество. И затова за мен беше интересно да проследя тази дискусия, която беше организирана от неправителствена организация, което е доказателство за това, че гражданското общество проявява интерес към тази тема. Освен това тази дискусия беше организирана от неправителствена организация, която наблюдава медиите в Централна и Югоизточна Европа. Нейното седалище е във Виена и затова беше още по-интересно за мен да следя тази дискусия. Благодаря Ви за този отговор, г-н Райвегер. Нека за нашите слушатели кратко да напомним вашата биография: роден сте 1952г., посланик сте в България от 2010г., преди това сте били последователно заместник директор на Дипломатическата академия във Виена, заместник ръководител на Отдела за международно сътрудничество в областта на правото и вътрешните работи в Министерство на външните работи във Виена, бил сте заместник посланик в Стокхолм, бил сте съветник по икономически и финнсови въпроси в австрийското посолство във Вашингтон, бил сте в посолството в Рабат, работил сте в МВнР във Виена като референт в секцията за политика и култура в чужбина. На мен най-мило ми се видя онзи период, в който сте бил гимназиален учител в 14-та гимназия във Виена, което сигурно Ви дава една по-топла бленда, когато споменете дипломатическите си задължения. Владеете английски, френски, шведски, италиански и испански.Това е накратко, което искам нашите слушатели да знаят. България традиционно харесва Виена, Австрия. Освен, че сме доста близко, освен че вече принадлежим на едни и същи политически и икономически общности, романтиката на Виена и някои чисто характеологически особености на народите ни сближават. Вие сте тук активно от времето, в което правителството на ГЕРБ с министър-председател г-н Бойко Борисов е начело на държавата. Характеризирайте през тази бленда българо-австрийските отношения днес. Благодаря. Аз бих искал първо да започна с това, което Вие споменахте за тесните връзки в областта на културата между Австрия и България. Двете страни са разположени сравнително близко на около 1000 км разстояние. Въпреки това за мен беше много положителна изненада да установя, че австрийската култура се възприема с едно особено очарование от българите. Разбира се ние знаем, че и преди промените през 1989 г. съществуваха добри отношения между Австрия и България. Тези отношения се разпростират дори и  в чисто семейната област. Има много българи, които от дълги години живеят във Виена. Факт е, че днес в Австрия следват 3-4 хиляди български студенти и въпреки всичко за мен беше много интересно да установя този изключително голям интерес на българите към австрийската култура.

Ваше превъзходителство, извинявайте че Ви прекъсвам. В моята биография има един интересен факт, моят дядо е бил цигулар във Виенската филхармония в края на миналия век, така че това са  наистина традиционни отношения. Виждате ли това е точно потвърждение на моето мнение, че много българи наистина са свързани с Австрия, техните семейства са свързани. И в културните мероприятия, които посолството организира, ние се стремим да насърчаваме тези връзки, отношения, да допринасяме за тяхното по-нататъшно развитие. Така например тази година се проведе 15-то издание на австрийски музикални седмици в България с концерти в осем града в страната. Навсякъде концертите бяха посрещнати с голям интерес от публиката. Вие зададохте въпрос, отнасящ се до политическите отношения.

Това са най-важните въпроси за една държава, знаете. И аз бих искал да спомена, че в сферата на политиката тази година имахме също много интересни събития и посещения.

Знакови посещения имахме наистина, генералният канцлер беше в началото на годината тук. Да наистина имаше двустранни посещения на най-високо равнище. В началото на февруари в България беше федералният канцлер Файман, а през месец март на посещение в Австрия беше президентът на републиката, така че с много успех започнахме политическата година. Но разбира се има интензивни контакти и в рамнките на тези контакти, посещения и така да се каже на работно равнище, може би не е съвсем известно на всички слушатели, но във форума Вахау в Австрия преди няколко дни взе участие министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев.

Искам да отбележа нещо много знаково, което може би ще прехвърли разговора на територия на икономическите отношения. По време на визитата на федералния канцлер Файман, австрийското посолство и австрийският външноикономически център в сътрудничество с ЕС в София организираха конференция на тема „ Значението на корпоративната социална отговорност за бизнеса, държавата и обществото". Аз присъствах на този форум и той ми направи изключително впечатление не само с външната си форма и със съдържателността на дискусията. Разбира се, че Австрия от позицията на добре развитите в света икономически държави може да си позволи да постави тази тема, защото за България тя все още е твърде нова, не защото израстването на мисленето не е стигнало дотам, а по чисто икономически причини. Малкият и среден бизнес в България все още е слабо развит и мисли почти само за оцеляване, отколкото за корпоративна политика. Да включим в разговора и другият наш гост - търговското аташе към посолството г-н Райхард Цимерман, говорейки за двустранните икономически взаимоотношения Австрия-България, взаимните инвестиции, области, програмни планове. Заповядайте. Може би да започна с конференцията, която споменахте за корпоративна, социална отговорност. Благодаря, че споменавате за тази конференция, която за нас наистина беше много важна. Аз не мисля, че тази тема е важна само в т. нар. богати държави. Става дума за една принципна роля дотолкова доколкото се отнася до ролята на бизнеса и на икономиката във всяко едно общество. Високото равнище на конференцията, което беше оценено много положително от присъстващите членове на българското правителство се дължи не само на факта, че водихме задълбочена дискусия по темите, но това, че в рамките на конференцията беше установено, че корпоративната социална отговорност надхвърля далече чисто благотворителните цели, които си поставя. Тъкмо обратното бизнесът и фирмите вече са готови да включват в стратегическото си планиране подхода на социалната корпоративна отговорност, застъпвайки се например за опазване на околната среда, за създаване на добри работни условия за своите служители, което в дългосрочен план носи полза за самите фирми.  И в България също има големи фирми, австрийски инвеститори, но и български фирми, които допринасят за развитието на корпоративната социална отговорност. Ежегодно се връчват награди за корпоративна социална отговорност и ако позволите да отбележа, всяка година сред наградените са и австрийски фирми. Една от сферите, които бяха коментирани по време на дискусията и това върви малко в посока на вашето изказване, че в България на първо място трябва да бъдат установени добри отношения и възможности за развитие на конкуренцията, така че да има еднакви условия за развитие на фирмите, имайки предвид, че все още сивата икономика има позиции и в България.

Да се обърнем и към г-н Цимерман. Кои са териториите, в които австрийски инвеститори присъстват в България и обратното къде български инвеститори търсят присъствие в Австрия? И какво в условията, при които се развива бизнес от страна на Австрия в България е добро и какво трябва да се промени? Първо искам да кажа добро утро. Да започна с австрийските инвестиции в България. Австрийските фирми са представени предимно в сферата на телекомуникациите и на финансовото дело. Под финансови услуги имам предвид както банки, така и застрахователни дружества. Освен това австрийски фирми развиват дейност в областта на строителството, недвижимите имоти и търговията.

Една скоба за слушателите. Виена иншуранс например, която е в акционерно участие с Булстрад, а Булстрад сега навършва 50 години, не знам дали знаете. Това със сигурност е една добра инвестиция. Виена иншуранс е собственик на Булстрад и на български имоти. Другите известни имена са Мтел.

Мислите ли, че Мтел ще успеят да се справят с проблемите си? Мтел със сигурност ще реши проблемите. Един важен инвеститор е ЕВН в областта на енергетиката, Райфайзен банк също работи доста активно, Уникредит булбанк също се приема за австрийска инвестиция, дотолкова доколкото банка Австрия, ситуирана във Виена отговаря за Югоизточна Европа. В България има около 400 австрийски фирми, 30 от тях развиват производствена дейност. Заповядайте г-н Райвегер. Ако ми позволите г-жо Беновска да спомена два от т. нар. проблеми за австрийките фирми. Вижте ако някоя от големите фирми въвежда нова система за елетронна обработка на данни и поради това се стига до някакви затруднения в издаване на фактури, не може да се каже че това е изключено да се случи на други места.

Създаде се едно впечатление за една икономическа злоупотреба. Честно казано, наблюдавайки нашите сметки, виждам че това не онова, което сме употребили. Но не знам дали това е ваш въпрос г-н Райвегер. Това е нещото, което и аз имах намерение да спомена, затова ако ми позволите да продължа. Всяка една икономическа дейност, разбира се, се основава на законните разпоредби, но тя предполага и доверие. И откакто съм в България от време на време се сблъсквам на мнението, че австрийски фирми,представени в България, не представят същото качество на услуги, каквото представят в Австрия. Аз смятам обаче, че нещата не стоят така. Искам да Ви дам конкретен пример. Става дума за ЕВН. Фирмата работи в много чувствителен сектор на икономиката, за по-бедните граждани на страната цената на тока е много висока и така след като ЕВН монтира нови електромери, които отговарят на всички технически изисквания, хората остават с впечатление, че сметките им не отговарят на потреблението и тук е много важно да се работи за създаване на това доверие на клиентите към фирмата, за което трябва да допринася и самата фирма. И аз съм убеден, че ЕВН е една коректна фирма на българския пазар.

Г-н Райвегер, много интересен ракурс. Аз като потребител и като политически журналист ще кажа най-откровено и ще помоля ако имате някакъв начин да въздействате на Мтел, на ЕВН да имат повече пряк контакт с потребителите, а не да въвеждат този маниер на общуване с едни заучени момичета на телефоните, които ни декламират разни приказки, но де факто не ни дават конструктивно общуване с по-високото равнище, което очевидно понякога е нужно да се разговаря. Управленческият персонал на тези две фирми е недостъпен, той е тайнствен. Смята, че е достатъчно да пуска едни стандартни, лъскави реклами и с това мислят, че решават общуването с клиентите. Във Виена иншуранс например това не е маниер. Това е една изключително достъпна институция, която създава впечатление, че работи за клиента. Ако съберете журналисти с ръководствата на тези две фирми, може да ви дадат представа каква медийна стратегия трябва да имат те, рекламите не са достатъчни. Г-жо Беновска, радвам се на този съвсем открит разговор. Като потребител съм на мнение, че колцентровете, в които се назначава обучен персонал са един доста ефективен начин да се поддържа непрекъснат контакт с клиентите. Но разбира се с удоволствие приемам тази препоръка, която бихте направили към фирмите да установят контакт с медиите. Нека да се върна към моя аргумент. А именно, че голяма част от отношенията в икономиката между производители, търговци, потребители, продавачи, купувачи се основава на взаимното доверие. В Австрия също хората не са особено щастливи от сметките си за ток. Никога не съм чувал в Австрия да бъде изразено съмнения основно коректността на дадена сметка, може да е била допусната грешка, но априори не се смята, че съответната фирма се отнася по някакъв некоректен начин.

Още нещо искам да Ви питам. Скоро възникна един скандал за дяловото участие на собствениците на флагманите на демократичния печат-24 часа и няколко издания. Значи това наистина е събитие, което разтърси българския свят. Имате ли позиция какво се случи с това австрийско-българско партньорство? Нека да Ви помоля като посланик и като човек, който се интересува активно от темата за свободата на словото, да погледнем малко по-космополитично на тази тема. Аз се информирах по ред причини за тези развития, за които и медиите съобщиха достатъчно подробно. И разбира се аз разговарях не само с австрийските фирми, но и с българската страна. Дотолкова доколкото по този въпрос има съдебно производство, смятам че единственото правилно поведение е да се изчака решението на съдебните инстанции. И съм убеден, че компетентните инстанции ще вземат правилното решение. По принцип искам още веднъж да подчертая, че свободата на словото е нещо изключително важно и наред с правната, законовата уредба, във всяко едно общество има и други механизми, които функционират като коректив и отговарят за това да бъде гарантирана конкурентноспособността на отделните фирми без значение за кой икономически сектор става дума.

Има значение, когато става дума за медии и то за знаковите вестници, особено след демократичните промени в България. Това  не е само търговска сделка, а реално отговорност. Съгласен съм с вашето мнение.
Очаква се годишния доклад на Европейската комисия за оценка на България в областите, в които все още ни наблюдават-правосъдие, вътрешни работи. Каква е накратко оценката, която политически може да кажете? И за прословутия Шенген, към който се стремим ако може една кратка оценка. Г-жо Беновска, Вие знаете, че докладите за напредъка се изготвят от ЕК, има директни контакти между компетентните български институции и ЕК. Разбира се и посланиците на държавите-членки на ЕС също наблюдават актуалните развития в България. И тук аз говоря не само от мое име, но и от името на моите колеги посланици, че българското правителство през последните месеци наистина има много добри успехи по отношение на провеждането на реформите, на правосъдието, но и в борбата с корупцията и престъпността. Един конкретен пример, става дума за Закона за конфискация на неправомерно придобито имущество, доколкото съм информиран, преди началото на лятната ваканция този проект трябва да влезе в парламента и да бъде гласуван. И правителството и конкретно Министерство на правосъдието си сътрудничи много тясно с Венецианската комисия, която има основна функция да консултира национални правителства при изготвяне на закони. И аз съм убеден, че правителството ще внесе именно такъв законопроект, който е одобрен от Венецианската комисия и отговаря на препоръките, направени от нея и се надявам, че законът съответно ще бъде бързо приет. И относно вашия въпрос за Шенген бих искал още веднъж да повторя австрийската позиция по темата, която беше достатъчно ясно заявена и по време на посещенията на най-високо равнище. Австрия, както и всички останали държави-членки по споразумението, ще следи изпълнението на всички предвидени в споразумението изисквания. Но Австрия няма да постави други излизащи извън тази рамка политически изисквания спрямо България.

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече