14-10-2015 | 11:46 ч.
Седемнадесети предизборен дебат в ефира на Радио К2 на тема: Ще стане ли моят град най-добрия за живеене в Европа? - Регионално развитие и инвестиционно проектиране
Седемнадесети предизборен дебат в ефира на Радио К2 на тема: Ще стане ли моят град най-добрия за живеене в Европа? - Регионално развитие и инвестиционно проектиране
Водещ: Клара Маринова
Гости в студиото:
Инж. Венетка Серафимова, кандидат за общински съветник в Столичен общински съвет от ПП „ГЕРБ"
Визитка: Венетка Серафимова завършва висшето си образование през 1990 г. като инженер-химик в Химико-Технологичен университет, гр. София. Следдипломна квалификация и курсове: 2011 г. - професионална квалификация по Политически мениджмънт - програма „Управленски умения", НБУ; 2010 г. - Стратегически курс за изпълнение на ръководни длъжности в системата за национална сигурност и отбрана - Военна академия "Георги Стойков Раковски" - София; 1990 - 2 годишна специализация по педагогика и психология към Технически университет - София. Член на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика; на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори и на комисията, съгласно Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Проф. д-р арх. Тодор Булев, кандидат за кмет на район Люлин в Столична община от Местна коалиция „БСП лява България"
Визитка: Проф. д-р арх. Тодор Булев е теоретик и практик на архитектурата, публицист, обществен деятел. Работи по проблемите на жк „Люлин" и район „Люлин" още от първите си професионални изяви и от самото начало на строителството на комплекса. Главен архитект на район и община „Люлин" (1987 - 1992), председател на Районния съвет за култура (!982 - 1986). Автор на множество публикации в масовия печат, научни проучвания, студии и монографии по проблемите на градската социология, екология и естетика. Участва в разработването на Общите устройствени планове на София, Пловдив, Варна, Плевен и други градове, проектира и участва в изграждането на пешеходни зони в София, Сандански, Севлиево, проектира и реализира реставрацията и модернизацията на емблематични сгради в София като Посолството на Ватикана и Националната художествена галерия (Двореца). Нееднократно е избиран в ръководните органи на Съюза на архитектите в България (Заместник - председател на УС на САБ, 2004 - 2009 г.). Отличаван от САБ с награди за архитектурното си творчество.
Арх. Иван Лапатов, кандидат за общински съветник в Столичен общински съвет от Местна коалиция "Сердика" (АБВ,БЪЛГАРСКИ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ)
Визитка: Арх. Иван Лапатов е магистър по архитектура в УАСГ, преподавател във ВИАС по моделиране, преподавател по архитектура в НБУ, носител на наградата на София за архитектура през 1989г., както и докторант по изкуствознание и изобразително изкуство.
Има ли нужда от местно самоуправление или както досега всичко да бъде централизирано?
Венетка Серафимова
Венета Серафимова смята, че ние работим по едни закони, които са синхронизирани с европейското законодателство и не вижда тази тема за промяната в законодателството да има нужда да бъде на дневен ред в момента.
Тодор Булев
„Законите са синхронизирани, но това е външната рамка!", заяви Тодор Булев и добави, че смята, че съдържанието на законите има голяма нужда от промяна. В сравнение с други европейски страни у нас е твърде централизирано управлението.". Той попита как се стиковат позициите на общината и на едно министерство? Според него ние страдаме от това, че не мислим в измерението на пространствената рамка и много от нещата, които правим, остават необмислени в по-дълбок план. Според Булев имаме нужда от икономически мениджмънт, който липсва. За София смята, че е особено остра нуждата от децентрализация и административна реформа, както и от нов устройствен план.
Иван Лапатов
„Сигурен съм, че гражданите имат нужда от едно убедително и живо местно управление.", заяви Лапатов. Той призна, че този процес е изключително сложен, тъй като дори самият евроцентризъм е изключително противоречив процес. "Мисля, че тази ориентация към европейските ценности, за да стигне до местното самоуправление, трябва първо да премине през регионалния мащаб. За да се види Брюксел, трябва да се види първо Белград, Скопие, Букурещ. В европейската ориентация има много малко пластове, които могат да бъдат изразени чрез един пласт.", заяви той. В края на изказването Лапатов призова: „Мислете глобално, действайте локално."
Какво предлагате като политически действия и законодателна работа, за да може да се създаде устойчиво развитие за регионите и общините?
Венетка Серафимова
„Оптималните условия за развитие на регионите и общините са на дневен ред. Имаме изоставане, но искам да обърна разговора към нашия регион. Столична община активно участва в Регионалното сдружение на общините , но това не ни стигна и по личната инициатива на кмета на София, бе създадено Сдружение „Център", което има за цел да контролира политиките в съседните общини.", обясни Серафимова. Сред тях тя посочи Перник, Божурище, Самоков. „Това взаимодействие е важно не само за София, но и за развитието и на по - малките общини. СО участва активно и в работата на Югозападен регион, но тук работата се координира от правителството.".
Тодор Булев
Булев заяви, че споделя мнението на Лапатов, че трябва да гледаме на София в по-голям мащаб. „Не само София, но и страната има нужда от устойчиви ядра, които да поемат притока от хора. Тъй като стичането на толкова много хора в София, обезлюдява други области, като Русе, Плевен. Имаме нужда от полицентрични действия. Политическото урегулиране на нещата ще спомогне.". Булев потвърди, че по принцип от сдружения има нужда. Той даде пример с Пловдив, който е останал притиснат в много малки рамки. Според него една балансирана политика трябва да може да види кой град на кого какво може да даде. Развитието на местното управление трябва да мине през една сериозна административна реформа. Спомена за процеса на делене, който прави малките общини неспособни да участват дейно в различни проекти. „Мрежата на малките градове е опорната мрежа, на която можем да стъпим. Много трудно можем да върнем хората в селата, но това не важи за бившите околийски градове.", добави Булев.
Иван Лапатов
„За да се трансформират едни глобални ценности на местно ниво, трябват законодателни реформи, които да засягат икономическия сектор, културата и комуникациите. Законодателните промени трябва да са проведени симетрично.", заяви той. Лапатов подчерта, че в България на всеки 200-300 км културата се променя и това трябва да се отчете, трябва да се отчете и разликите във възможностите на хората, всичко това трябва да се отчете и в законодателството.
Тодор Булев
Булев поиска да внесе в разговора и т. нар. публично-частно партньорство, той каза, че е чел, че в Ню Йорк може да се реализира този модел, благодарение и на частните инвеститори, а у нас за съжаление не се получава. „Преди 15-20 години беше на мода реституцията, връщането на имоти обаче спъва построяването на сгради в полза на обществото като театри.", заяви той, като добави, че иска равномерен баланс между частните и държавни интереси.
Венетка Серафимова
„Люлин не е най-добрият пример за презастрояване.", заяви Серафимова, според нея там категорично е спряно презастрояването. „За Люлин в чисто градоустройствен план е направено много, приети са 8 подробни устройствени плана." Тя даде за пример 6-ти микрорайон, в който е предвидено изграджане на спортен център. Серафимова каза, че сега е момента да дискутираме как да се случи построяването на тази зала.
Тодор Булев
Булев призна, че в Люлин няма такова презастрояване, както в Младост, но въпреки всичко средства за отчуждаване на земите в общинския бюджет не са предвидени и това отново спира строителството на спортната зала. Той продължи в изложението си, че има много райони в Люлин, за които плановете са в хаотично състояние. Булев, заяви, че иска цялостен анализ за това какво се е случило за последните десет години в София. "Аз твърдя, че на голяма част от районите в София урбанистично не са изведени докрай плановете и застрояването се извършва на парче. Това е нещо, което не е невъзможно да се реши, имаме нужда от здрава основа.", подчерта той.
Как ще направите така че да няма различие в различните райони на София? Какво ще направите, за да се стабилизира развитието на всички райони на София?
Венетка Серафимова
„Столична община е създадена от 24 района, които си имат специфика. Аз съм против да делим София на център и крайни квартали. Всеки от нас иска да се случват повече неща в неговия район. Това са нормални пристрастия. Но започнаха да се променят възлови транспортни артерии и сега вече можем да се насочим към вътрешните квартални пространства. На фона на реновираните и изградени основни артерии, нередностните по кварталните улици, изпъкнаха. Уличното осветление смятаме да го възстановим и модернизираме на 60%, а където няма да построим.", обясни Серафимова. Според нея лампите се подменят и се опитват да реагират на всякакви сигнали, но това не може да се случи изведнъж. Тя призна, че много се прави, но има и още много за правене.
Тодор Булев
„Има естествени различия, ясно е, че центърът винаги ще бъде различен. Важното е и в центъра, и в периферията да се живее нормално. Преди центърът беше и активна зона за живеене, но сега вече той обезлюдява.", заяви Булев. Това според него е негативна тенденция, резултат от това, че и центърът не е толкова добре. По темата за равновесието между районите Булев смята, че наистина има диспропорция. Според него в Люлин т. нар. „Южна тангента" не се изгражда и трябва да се заложи в плановете на общината. Това ще бъде сериозна инвестиция, която ще подобри качеството на живот като цяло. Булов смята, че е добре да се въведат и общински велопаркове, които също ще подобрят мобилността на гражданите.
Иван Лапатов
Лапатов смята, че има нужда от поддръжка. Според него е повече от ясно, че бордюрите трябва да са хубави, а улиците красиви и широки, и това да бъде тенденция във всички райони, за да може, когато прекосяваме града, у нас да остава чувството за кварталните образи. „Това може да се случи обаче само с добре обмислен градоустройствен план." Лапатов смята, че моноцентричният модел е приемлив, това да има един център е чудесно, но според него моноцентричният модел в София не работи добре и останалите райони ще получат образ, когато се случи децентрализацията.
Венетка Серафимова
Венетка Серафимова заяви, че велоалеите стават наистина приоритет за Столична община, това е един съвременен и здравословен начин на придвижване, затова се създава услугата „Обществен велосипед" и се създава нова веломрежа с дължина около 200 километра. „В началото имаше несполучливи решения, на принципа проба-грешка, но сега, заедно с хората, които потребяват този начин на придвижване, вървим напред!", категорична бе тя. Венетка Серафимова изрази мнение, че вероятно трябва да се възпитава такава култура, защото в Европа велоалеите също минават по тротоарите, но там пешеходците не се движат по тях. Има и идеи Люлин да се свърже с велоалеи с Банкя.
Тодор Булев
Тодор Булев подчерта, че идеята за децентрализация е актуална, но тя има и своите финансови измерения. Той даде пример с това, че „Люлин" представлява около 10% от застроената площ и населението на София, но инвестициите са около 1% и това трябва да се промени, ако говорим за реална децентрализация на града. На второ място в големите квартали трябва да има ядра и затова трябва да се предвидят средства. Булев изрази мнение, че София наистина малко се е обезличила през последните десетилетия, затова имаме нужда от комплексни градоустройствени операции, зони, в които да се концентрират инвестиции и да има силен ефект.
Въпросът за използването на съвременните технологии и интелигентното управление
Венетка Серафимова
Кандидатът за общински съветник от ГЕРБ заяви, че София е лидер по отношение на стартиращите компании, както и компаниите в АЙ ТИ сектора, затова се работи за развитието на надеждна комуникационна структура. Столична община предлага около 50 електронни услуги, върви се към по-лесен достъп до информация и онлайн плащане на таксите. Венетка Серафимова подчерта, че е изградена и система за интелигентно управление на трафика на 45 ключови кръстовища, което спомага за отпушване на трафика в София. В следващия мандат това нещо ще бъде приложено за територията на цялата община.
Иван Лапатов
Иван Лапатов беше категоричен: „Докато община внася „ноу-хау", единственото, което може да изнесе, е „ай донт ноу", поне на ниво АЙ ТИ технологиите!". Той продължи, че има подмяна на стойности и те са в посока инвестиционно бюджетно ориентирани програми. Зад понятията не се крият стойностите, които би трябвало да се съдържат в един стратегически документи.
Тодор Булев
По отношение на електронното управление Тодор Булев изрази мнение, че София прави усилия в това отношение, но не бива да забравяме, че и технологиите много бързо се развиват. Другият голям въпрос е за електронното управление на градското стопанство и тук има да се прави още много. Има нужда от дигитален точен кадастър и то единен кадастър.
Усвояването на европейските средства
Венетка Серафимова
Венетка Серафимова беше категорична, че бъдещето на усвояването на тези средства е много по-добро от това досега, въпреки че София е отличник в това отношение. Тя продължи, че за всеки вложен български лев до момента е получено едно евро съфинансиране. Това означава 21 километра метро построени през последните 4 години, ползвано от 350 000 души на ден. Означава нов завод за преработка на отпадъци, сменен на 90% амортизиран тролейбусен парк, 226 нови автобуса и трамваи, 100 километра нова канализация и 200 километра нов водопровод, 5 кръстовища на две нива и т.н. Общата сума на европейското финансиране е над 3,5 милиарда лева, това обаче не успокоява, напротив, има готовност за още проекти, защото разковничето е в това - готовност да се кандидатства и да се защитават добре обосновани проекти.
Иван Лапатов
„Чудя се, защо след като всичко е толкова хубаво и евросредствата са добре инвестирани, София продължава да бъде град без образ?", попита Иван Лапатов. Той продължи, че бюджетът е важен, когато е структуриран правилно, а не сам за себе си. Кандидатът на коалиция „Сердика" постави и въпроса какво би станало когато ги няма вече тези европейски средства или те намалеят. Според Иван Лапатов евросредствата се използват за поддръжка на вече направени неща. „Какво водоснабдяване и канализация, като отидете в Симеоново ще видите, че там няма такова!", изтъкна той. Иван Лапатов изрази своето притеснение, че се подменят стратегически стойности с неща, които по принцип трябва да се правя и попита нима един столичен град по принцип не би трябвало да разполага със завод за преработка на отпадъци.
Тодор Булев
Тодор Булев беше категоричен, че това, че София не може да изгради бюджета си изцяло със свои средства, а половината от бюджета е европейско финансиране, говори много лошо. „Да, метрото се развива, но с какви средства ще го поддържаме, когато спре европейското финансиране, или ще започнем да затваряме метростанции?", попита кандидатът от „БСП-лява България". Той обясни, че европейците дават пари, но наша грижа е да ги влагаме ефективно, а те са ефективни тогава, когато едно вложено евро стимулира инвестиции за 4-5 евро. Все още обаче не се вижда икономическият ефект в реалната икономика. Тодор Булев даде пример с изграденото кръстовище на „Лъвов мост", от което ефектът се губи, защото следват кръстовищата на „Раковски" и „Сточна гара", където се получават тапи. „Бих желал да видя едно стратегическо мислене и управление в София, което не виждам засега!", каза Булев. Според него дори се вижда отказ от такова мислене. Би трябвало докато идват европейски пари София максимално да заделя пари за собствената си инвестиционна програма.
Финални обръщения
Венета Серафимова
Венета Серафимова призова избирателите в столицата, ако искат развитието към добро да продължи, че гласуват за кандидадите на ГЕРБ, за Йорданка Фандъкова и нейния екип!
Тодор Булев
Тодор Булев даде пример с една детска площка, проектирана през 80-те години от него, наречена „Индианското село", която впоследствие е била занемарена, но в средата на 90-те години е била възстановена с пари от „Красива България". През по-миналата година площадката е била възстатновена отново от сегашния кмет на ГЕРБ. „Аз се стремя да давам такива идеи, които да бъдат подкрепяни, да бъдат живи и да намират своя път към бъдещето на столицата, независимо от управлението.", заяви Тодор Булев и призова люлинчани да го подкрепят. Той призова избирателите да подкрепя и кандидатите на „БСП-лява България", които са подкрепили неговата кандидатура, въпреки че не е партиен член.
Иван Лапатов
Иван Лапатов заяви, че може да трансформира и разбира нещата от живота единствено професионално чрез пространство. „Това мога и съм сигурен в нещата, които мога, така че Ви благодаря, че бяхте така любезни да изслушате моите монолози, което разбира се би Ви дало повод да гласувате за коалиция „Сердика"!", завърши кандидатът на коалиция „Сердика".
Можете да чуете целия дебат ТУК
