14-04-2011 | 10:04 ч.

В България властва параноидна форма на политическото говорене, твърдят психолози

В България властва параноидна форма на политическото говорене, твърдят психолози

 

„Много от нашите лидери не само в политическия спектър, но и в бизнес средите поддържат агресивно-защитен или пасивно-защитен стил на комуникация. А тяхното говорене поставя неприятен отпечатък върху общуването на хората и разбирането за това с какви действия могат да решат проблемите си", заяви в ефира на „Радио К2" Пламен Димитров - председател на Дружеството на психолозите. Психологът и психотерапевт Камелия Хаджийска беше другият гост на водещата Силвия Стефанова. Те разговаряха по темата за отговорността на публичното говорене и влиянието му в обществото.

 

„Често пъти изпадаме в параноидна форма на политическо говорене и гражданско обсъждане. Търсят се виновни. Преследването, разузнаването, сигурността - това са водещи теми. Откриването на виновни, на изкупителни жертви, се превръща в самоцел", коментира Димитров. „Тези невротични стилове на публично говорене не водят до изграждане на конструктивни проекти. Лидерите внимателно трябва да формулират своите комуникативни стратегии. Да се учат как да бъдат добри комуникатори, за да обединяват. Да показват емпатия, съпричастност", допълни той.

 

Според психологът е важно политиците да се държат емоционално интелигентно, но и отговорно. „Властта често пъти ги заслепява. Хората смятат, че са прави - без да са учили", подчерта Димитров. По думите му в българското политическо, обществено и  гражданско говорене често се наблюдава „дисфункционалност", „невротизъм, който обслужва частни или корпоративни интереси".

 

„По време на предизборни кампании говоренето на политиците е важно за начина, по който хората ще формират своите модели на комуникация и проектиране. Да подкрепят една или друга платформа. Не че ние сме невротици или психично болни, а че нашият живот като общност има такава невротична психодинамика. А говоренето в нея много често наподобява класическите невротични разстройства", посочи психологът.

 

„Важно е да се знае, че лидерите, организираните политически структури са тези, които могат да предложат нов личен и екипен модел на мислене, на говорене, на общностно действие. Само по този начин да формират конструктивни граждански и обществени, институционални практики. Ангажирайки хората, подкрепяйки техните нужди, удовлетворявайки техните въжделения", категоричен бе Пламен Димитров.

 

Камелия Хаджийска, член на Българската асоциация на психотерапевтите, заяви от своя страна, че емоционалната интелигентност е изкуството да говорим не само със сърцето, но и с ума си. „Установено е, че хора с по-високо ниво на емоционална интелигентност, могат да бъдат шефове на хора с по-високо IQ, които пък могат да смятат, да анализират и да помнят по-добре", обясни тя.

 

Хаджийска обаче смята, че „безопасното говорене" не вдъхновява публиката. Това, което привлича вниманието на слушателите е смелото, но не кресливо политическо говорене. Според нея най-важното е лидерите да говорят искрено, а не автоматично. То може да не е толкова „прецизно, красиво и леко", но паузите и объркването са по-въздействащи, отколкото автоматизираната и готова реч, подчерта тя. „На хората им е писнало да слушат политици, които не говорят от сърце. Говорят много добре, но ти не ги чуваш. По-добре в речника им да има такива думи като „бенбени партии", както чух наскоро колоритно да се изразява Бойко Борисов, отколкото да е прецизна реч, но лишена от чувство", анализира психотерапевтът.

 

Пламен Димитров е на мнение, че политическите функции и роли трябва да са с определен „багаж от компетенции". Те са важни в областта на комуникацията и поддържането на зряла форма на взаимодействие с много и различни хора - не само съюзници, но и опоненти. „Това е изкуство, но и задача, която трябва да се шлифова", посочи психологът. „Без автентичност, без неподправеност, никаква технология на говоренето и комуникация не могат да дадат резултати. За да бъде компетентен в комуникацията си, съвременният лидер, където и да е той, трябва да е естествен, открит. Дори и да има недостатъци, да може да говори за тях с много хора", подчерта Димитров.

 

„Когато общуването е спонтанно и автентично, няма усилие. Усилието идва от волята, от себенадмогването. В политическото говорене липсва чувство", сподели пък Хаджийска. „Но ако се свържем с чувството по отношение на ситуацията в България, аз ще усетя много болка, отчаяние, апатия, мъка. И ако ги усетя тези неща, моето говорене ще има друг изказ", коментира тя. Според нея истинското говорене е умението да почувстваш, „да се свържеш със себе си" и да поемеш „риска да изразиш себе си такъв, какъвто си".

 

Големият проблем на публичното говорене у нас е, че то лесно се превръща в арена за междуособици, а не в площадка за съграждане, за обединяване идеи, за търсене на най-добрите предложения, обяви Димитров. „Обществото ни копнее, но и се измъчва да премине тази граница на градивност, която все ни убягва", заключи той.


Източник: „Радио К2"

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече