21-05-2015 | 16:37 ч.

Димитър Лазаров: Предлаганите промени в Конституцията са допустими от Обикновено Народно събрание, в тази посока са и очакванията на обществото

Димитър Лазаров: Предлаганите промени в Конституцията са допустими от Обикновено Народно събрание, в тази посока са и очакванията на обществото

Димитър Лазаров, народен представител от ПГ на ГЕРБ, председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на СРС-та и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, в разговор с Клара Маринова в ефира на „Радио К2", заяви позиции по следните теми:

Приетият пакет от закони в сектор „Сигурност".

     Димитър Лазаров заяви, че след 20 години най-сетне този пакет от закони регламентира обществените отношения, свързани със сигурността на държавата. Той продължи, че през 2012 година на един КСНС при президента е била обсъждана темата и е взето решение тези отношения да се регламентират на законодателно ниво. Тогава се е взело решение да има един общ закон за координация между ДАНС, структури на МВР, разузнавателната служба, „Военна информация". В началото на 2013 година този законодателен пакет, внесен от Министерски съвет, е бил приет на първо четене, в крайна сметка обаче не е могъл да мине на второ четене и законите са приети на 20 май тази година. В момента тече срокът за предложения между първо и второ четене. „Каква е общата философия, защо трябваше да има един общ закон и преодолени ли са различията вътре в мнозинството, което подкрепя правителството, различията с опозицията, на какви гласове ще разчитате при второто четене?", попита водещата Клара Маринова. Димитър Лазаров отговори, че в пленарна зала се е състояло възможно най-публичното регламентиране на дейността на тези служби на законодателно ниво. Чути са мненията и становищата на всички парламентарно представени партии. До момента тази регламентация се е извършвала с постановления на Министерски съвет и различни укази, което не е най-публичният начин. „Не твърдим, че тези закони са идеални, но при законодателното регламентиране на дейността на тези служби всяка една парламентарна група или народен представител може да внесе предложения за промени и това също да бъде публично и да бъде дебатирано, това е основната философия.", категоричен беше народният представител от ПГ на ГЕРБ. Той подчерта, че при внасянето за първи път на пакета от закони през 2012 година е имало сериозна дискусия с представители на неправителствени организации от сектора. Тази година отново са се провели широки дискусии и експертите са изразили своите становища. „Дебатите протекоха професионално и се търсеха консенсусни текстове, как преодоляхте различието например с Реформаторския блок по отношение на НСО?", попита водещата Клара Маринова, събеседникът й отговори, че са се чули най-различни мнения за НСО, някои от тях са били дори за нейното закриване и преминаването й към МВР. От друга страна в момента в МВР има достатъчно много служби, което утежнява дейността и ръководството на министерството. Имало е и мнения, че изобщо няма нужда от такава служба за охрана. „Беше направено сравнение между бюджета на НСО и средствата, отделяни за борба с тероризма, но първо няма служба за борба с тероризма, има отряд към МВР, който трябва да обезврежда опасни престъпници или терористични групи, но общо погледнато борбата с тероризма не обхваща само този отряд, това е ангажимент на много служби в държавата. така че ако съберем бюджетите на тези служби, той ще бъде в пъти повече от бюджета на НСО. Така че се надявам, че между първо и второ четене ще намерим оптималния вариант, що се касае до НСО.", обясни Димитър Лазаров. Той добави, че при посещение на представители на други държави и институции на междудържавно ниво, страната ни е длъжна да осигури адекватната охрана.

Дебатът за промени в Конституцията.

    Относно намирането на консенсус за тези промени, Димитър Лазаров подчерта, че преди няколко месеца Актуализираната стратегия за съдебна реформа е била приета с впечатляващо мнозинство. Един от нейните елементи е бил разделянето на ВСС на две колегии - нещо, което няма как да стане без конституционна промяна. Другата конституционна промяна е свързана с отпадането на тайното гласуване в ВСС. „Има спорове, защото при тайно гласуване като че ли тайната на вота дава по-голяма демократичност.", отбеляза водещата Клара Маринова, събеседникът й отговори, че има доводи в тази посока, но все пак не бива да се забравя, че става дума за магистрати, половината от които са избрани от магистратските среди и е хубаво, когато гласуват във ВСС, те да застанат с лицето си и доводите си и да обяснят защо са гласували по дадения начин. Още повече, че всички актове на съда и прокуратурата се мотивират. „При гласуването на стратегията колегите от БСП искаха да се засили ролята на Инспектората и сега тази промяна на Конституцията е необходима, защото ние няма как да възложим повече правомощия на Инспектората, те са изброени в Конституцията. Ще добавим Инспекторатът да има правомощията да проверява декларациите за конфликт на интереси на магистратите.", обясни още Димитър Лазаров.  Той подчерта, че тази конституционна промяна е допустима, има решение на Конституционния съд от 2005 година, което определя докъде може да се променя Конституцията от Обикновено Народно събрание. В тази посока са и очакванията на обществото, а не да се чака Велико Народно събрание. Народният представител от ПГ на ГЕРБ обясни също така, че се предвижда главният прокурор да внася допълнителни доклади, освен годишния, и да бъде изслушван от Народното събрание. Тези доклади трябва да бъдат с оглед наказателната политика и прилагането на законите. „Поне аз не виждам, а и колеги конституционалисти, някаква намеса в независимостта на прокуратурата.", завърши Димитър Лазаров разговора си с Клара Маринова в ефира на  „Радио К2".