20-09-2014 | 11:07 ч.

Дванадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05. 10. 2014 година. ТЕМА: Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство

Дванадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05. 10. 2014 година. ТЕМА: Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство

Участници:

ПП ГЕРБ - Станислав Иванов, 3-ти в листата за 25 МИР София-град

КП БСП - лява България - Георги Свиленски, 2-ри в листата за 24 МИР София-град

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Йордан Симонски, 9-ти в листата на 23 МИР София-град

КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Димитър Хаджиев, експерт по информационни технологии

КП Коалиция АБВ - доц. Веселин Радков, 4-ти в листата за 25 МИР София-град

 

Клара Маринова: Здравейте, уважаеми слушатели на „Радио К2", в студиото сме аз, Клара Маринова и моите събеседници участници Дванадесети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05.10.2014 година. Темата: Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство. Добър ден и добре дошли на всички в студиото. И така, участниците - ПП ГЕРБ - Станислав Иванов , 3-ти в листата за 25 МИР София-град, КП БСП - лява България - Георги Свиленски, 2-ри в листата за 24 МИР София-град, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Йордан Симонски, 9-ти в листата на 23 МИР София-град, КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Димитър Хаджиев, експерт по информационни технологии и КП Коалиция АБВ - доц. Веселин Радков, 4-ти в листата за 25 МИР София-град. Това са участниците в дебата, пожелавам им успех днес на дебата и Ви моля да спазваме един елементарен регламент, на всеки кръг от въпросите от 3 до 5 минути да съсредоточите Вашето изложение, да се изслушвате един-друг, след това ще имате възможност да си задавате взаимно въпроси, да си правите реплики, да отговаряте в дуплики, само Ви моля, да не говорите едновременно в микрофоните, защото така или иначе с едновременно говорене в микрофоните никой няма да Ви чуе. Салата на аргументите, а не силата на гласа да бъдат водещи в този дебат. Още веднъж успех! И така, транспортът е от основно значение за обществото и икономиката, той е жизнено важен за икономическия растеж, както и за създаването на нови работни места. Ефективните транспортни системи са от ключово значение за конкурентоспособността на българските предприятия в европейски и в световен мащаб. Качеството на транспортните услуги оказва голямо влияние върху цялостната икономическа ситуация у нас и по тези очевидни факти никой не спори. Но аз искам да започнем с един малко метафоричен въпрос- България пътува към или се отдалечава от Европа със своята транспортна и съобщителна система? Защо тези системи наричаме кръвоносни на икономиката? Започваме със Станислав Иванов, ПП ГЕРБ, 3-ти в листата за 25 МИР София-град, слушаме Ви.

 

Станислав Иванов: Благодаря за въпроса! Вижте, много точно зададен въпрос мога да кажа, защото още от време оно се е правело път и след това всичко останало във всяко едно населено място. Без пътя няма икономика, няма живот никъде, няма как да се придвижиш от точка А до точка Б, без да имаш възможността от изградената инфраструктура, каквато и да е било, дали ще бъде железопътна, или пътна, или въздушна, или водна, няма значение, в различните места, в различните години е било различно. Затова ПП ГЕРБ в управленския си мандат, когато в правителството на г-н Борисов заложихме на транспорта в България, това ни беше един от основните приоритети. Този приоритет след себе си водеше много други позитиви, намаляване на жертвите по пътищата, за което по-късно може би ще стане време като позитив, облагородяването на откъснати от страната райони, защото имаше много бели петна в транспортната инфраструктура, които нашата цел беше да бъдат премахнати, затова направихме реорганизации в транспортните системи, в автобусната, в железопътната. Не трябваше това, от което сме изхождали през цялото време, е да не противопоставяме различните видове транспорт един на друг, а те в цялост да работят, затова транспортът да бъде по-добър и той да изпълнява своята основна роля, а не да бъде третиран от различните сегменти на бранша като конкурентен и оттам да се наслагва напрежение. Затова пак казвам, транспортът е жизнено важен, ние това го знаехме и затова заложихме в нашата програма, и изпълнихме приоритетите, които бяхме поставили. За съжаление останаха някои за доизпълняване като АМ „Хемус", като „Марица", „Струма", но за съжаление не намерихме разбиране в следващото правителство и те забоксуваха. Следващото управление надявам се отново да е с участието на ГЕРБ, ние ще продължим да развиваме тези транспортни системи.


Клара Маринова: Приближаваме ли се или се отдалечаваме от Европа с нашия транспорт, с нашите съобщения? Отговор от Георги Свиленски, КП БСП - лява България, 2-ри в листата за 24 МИР София-град.


Георги Свиленски: Добър ден и от мен. Аз мисля, че няма политическа партия, която участва в изборите, изобщо в политическия живот, която да не залага на транспорта като приоритет, тъй като действително без развит транспорт не можем да говорим нито за развита икономика, нито за достоен живот, изобщо какъвто и сектор да искаме да развиваме в българската икономика без транспорт, и транспортна инфраструктура няма как да се случи. Ще си позволя да не се съглася с колегата Иванов, че те са развивали балансирано транспорта, имам предвид автомобилния и железопътния. По време на тяхното управление се развиваше единствено строенето на магистрали, а нищо друго не беше направено, освен завършването и започването на някои етапи от АМ"Тракия", не бяха рехабилитирани втора и трета класа пътна мрежа, знаете състоянието на пътните настилки там какво е. Това за намалението на жертвите по пътищата, разбира се, то се случваше през годините, на това трябва да се отдаде дължимото, но то за съжаление не е вследствие на подобряването на пътната инфраструктура, тъй като много от жертвите стават именно в тази част на второ и третокласната част на пътищата, където имаме абсолютно необезопасени опасни участъци. Що се касае до информационното обслужване и електронното управление мисля, че в тази част сме длъжници всички партии, управлявали до момента България, на обществото и се надявам в следващия парламент и изобщо следващите години оттук нататък по тази тема действително да има съгласие, тъй като това е проблем, който трябва да бъде решен и навлизането на информационните технологии, електронното общество, и електронното управление също така ще облекчи живота на всички български граждани.


Клара Маринова: Приключихте ли? Благодаря Ви. Продължаваме с КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Йордан Симонски, 9-ти в листата на 23 МИР София-град, слушаме Ви.


Йордан Симонски: Благодаря ви за думата, благодаря за въпроса. Искам да започна с един реторичен въпрос. Искам да попитам дали някой от тук може да ми отговори, какво е общото между транспорта от една страна, най-проблемната и консервативна област в държавата, и информационните технологии, електронното управление, най-модерната и динамична среда, с най-голям потенциал за развитието на страната? Аз ще Ви отговоря- няма нищо общо. Исторически общото е може би само Български пощи като средство за съобщения, всички знаем какво е нивото на български пощи в момента и колко далече са те от съвременните комуникационни, и информационни технологии. Това е един фундаментален проблем, който за съжаление стои нерешен от всички управляващи партии до момента. Не може електронното управление да е на такова ниско ниво в България, не може само в едно правителство, било то даже и служебно за няколко месеца да имаме министър на електронното правителство. Факт е, че пътната инфраструктура е изключително важна, логистиката е изключително важна, аз като гражданин адмирирам това, което е постигнато, удоволствие е да се качим на тези пътища, достигаме до големи градове като Пловдив, Стара Загора, Бургас, имаме четирилентов път на Дунав мост, друг е въпросът как се стига до Видин. Едно време беше приоритет да стигнем до Правец, сега стигаме и до Дупница за половин час, това е чудесно, но какво от това. Как това нещо е успяло да подпомогне бизнеса? Разбила се, от Ниш на север цяла Европа е в магистрали. Адмирирам, пак казвам, но това не е нещото, което ще подпомогне бизнеса и ще задържи младите хора в България, това са два тотално различни сегмента.

 

Клара Маринова: Приключихте ли?


Йордан Симонски: Да.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Димитър Хаджиев, КП „Патриотичен фронт - НФСБ И ВМРО", експерт по информационни технологии, слушаме Ви.


Димитър Хаджиев: Аз няма да се съглася с преждеговорищия. На първо място смятам, че информационните технологии и пътищата са изключително свързани, в крайна сметка създаването на инфраструктура, особено в отдалечените райони, е един от основните начини да се задържи населението в тези райони. В крайна сметка дори всяка икономическа дейност в наше време вече е пряко свързана с информационните технологии, не може някъде, където няма път, да има информационни технологии, както не можем да закараме някъде високоскоростен интернет и да няма път на това място, абсолютно свързани са тези неща. Друг е въпросът, че администрацията последните 10 години в последните две правителства, три правителства, извинявам се, последните три правителства беше повече от неспособни да се справят с поддържането на съществуващата инфраструктура, това е на първо място и това се вижда ясно, когато погледнем второкласните и третокласните пътна мрежа, когато погледнем дори новата инфраструктура, която създадоха ГЕРБ и БСП, тъй като и двете партии, да, създали са магистрали, никоя от тях не може да си препише единствено на себе си заслугата за това, че е изградена инфраструктурата, и двете създадоха инфраструктура, и двете не успяват да поддържат тази инфраструктура. Факт е, че ако минете от София до Бургас по магистралата, има да подскачате не знам докога, докато Ви изпаднат зъбите. Положението е повече от ужасно и това е навсякъде в цяла България. Просто нашата система за управление на инфраструктурата ни отдалечава от Европа със страшна скорост и това е свързано несамо с неизползваемостта на администрацията да управлява инфраструктурата, а най-вече с това, че администрацията разглежда инфраструктурата, като начин да краде пари, заделят се пари за изграждане на инфраструктура, които бавно и постепенно биват усвоявани от наши фирми, за да бъдат прибрани в нечии джобове. България строи едни от най-скъпите пътища в Европа, по неизвестни за мен причини сравнително малки пътища струват колкото големи аутобани в Германия. Това е, което имам да казвам засега.


Клара Маринова: Приключихте ли?


Димитър Хаджиев: Да.


Клара Маринова: Благодаря! И накрая доц. Веселин Радков, КП Коалиция АБВ, 4-ти в листата за 25 МИР София-град, заповядайте.


Веселин Радков: Добър ден на Вас и на Вашите зрители.


Клара Маринова: Слушатели.


Веселин Радков: Слушатели, да, в случая.


Клара Маринова: Някой ден може да си имаме и зрители.


Веселин Радков: Дай Боже, пожелавам Ви го по-скоро да се случи. Така, дали се приближаваме към Европа или не, много е трудно да се каже, ако говорим за транспортната система като цяло. Може би в някои области с твърде плахи и бавни крачки, в други области оставаме стабилно и може би се приближаваме към един свят, към който не би трябвало да се стремим към него. Сега, аз искам да разгледам въпроса малко по-общо, относно транспортната система и нейното значение. От какво се интересуват чуждите инвеститори, чуждите компании, когато биха поискали да дойдат в България. Те гледат нормативната уредба, искат да имат стабилна съдебна система, искат да имат липса на корупция, искат да има инфраструктура, искат да имат уредена и предсказуема данъчна система, така че инфраструктурата, в нейната комплекност, е изключително важна за развитието на българския бизнес и на тези западни компании, пък каквито и да са компании, които биха искали да дойдат в България. Може би най-доброто ни развитие в крачка напред е пътната инфраструктура, макар че и там не сме толкова добре. Между другото преди 30 минути точно се връщам от Бургас и имах възможността да мина по новия и стария участък на АМ"Тракия". Да, там, където е новият участък общо взето нещата са добре, но там, където е старата част наистина, както беше правилно отбелязано, на човек може да му изпаднат пломбите. Така че инфраструктурата сама по себе си иска две неща- първо да се построи и второ да се поддържа, относно поддръжката явно сме под всякаква критика. Съвсем правилно преждеговорищите събеседници отбелязаха, че да оставим първокласната мрежа, тя не е за оставяне, защото всички плащаме винетки, т.е. нашият данък да пътуваме по нея, останалата пътна инфраструктура е в окаяно състояние, особено във второкласна, третокласна пътна инфраструктура. Тук, когато беше изложението на колегата от ГЕРБ, каза, че е извършена при тяхното управление реорганизация на транспортните инфраструктури, често казано аз такива реорганизации не мога да разпозная, ако той бъде по-конкретен, ще се радвам, предполагам и останалите да го чуем. Транспортната инфраструктура обаче обхваща широк кръг от въпроси, значи не е само пътната, да, най-динамичният транспорт е автомобилният, пътният транспорт, но тук се обхваща и железопътния транспорт, с неговите две големи части - товарен и пътнически, въздушен транспорт, морски транспорт и т.н. Аз бих искал да се вгледаме малко в проблемите на жп транспорта.


Клара Маринова: Аз след това ще ви предложа, имаме конкретни въпроси, да приключим дотук.


Веселин Радков: Добре. Така, накратко, ако мога да кажа, да направим равносметка. Смятам, че относно състоянието на транспортната инфраструктура все още сме твърде далеч от тези страни, към които се стремим, т.е. останалите страни членки на ЕС.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Имате възможност сега помежду си да си зададете въпроси, реплики и дуплики. Станислав Иванов, заповядайте.


Станислав Иванов: Аз първо трябва да отговоря на няколко въпроса, почвам отзад напред. Вижте, това, което ПП ГЕРБ направи в автобусния транспорт, е да промени схемата за отдаване на линии, защото в момента сивият сектор, доскоро синият сектор беше много голям, случваше се така, че нелицензирани превозвачи или превозвачи, които не са спечелили определени трасета като линии, да ги ползват и от това да печелят. Какво имам предвид. Един рейс тръгваше, съвсем условно казано, от Сливница, през София, за Пловдив. Влиза на автогара София, обира всички пътници за линията София-Пловдив и тръгва, а този, който е бил реално на конкурс, не може да оперира и да печели от бизнеса, който фактически следва той да експлоатира. Това направихме в автотранспорта, в железопътният транспорт бяха променени много трасета, имаше реорганизации на жп транспорта, които доведоха до минимализиране на разходите и от това до минимализиране на разходите, които се трупаха дълги години в БДЖ, защото се поддържаше една система, която просто трябваше да бъде реорганизирана, имахме смелостта да го направим и го направихме. Това, което каза г-н Свиленски, г-н Свиленски, вижте, не са само магистралите така е, но ние заварихме много проекти, които бяха, най-грубо казани, забатачени. След Пловдив, жп проекти отдадени на фирми, които играли на минимална цена, фирми, които не можаха да си изпълнят задълженията, които прекратиха проектите и трябваше ние да ги довършваме тези проекти. АМ"Люлин", три-четири първи копки и няколко рязане на лентички, на участък от два километра се ряза лента, след това на пети километър се ряза лента, а магистралата стигаше до една гора. Всичко това заварихме от Вас, г-н Свиленски, когато говорим трябва да бъдем обективни. 1500 км пътища реорганизирахме по времето на управлението на ГЕРБ, така че нека да бъдем реалисти, иначе популистичното говорене и обвиненията всички ги умеем, предлагам да се дистанцираме от тях и да бъдем експерти в случая.


Клара Маринова: Приключихте ли?


Станислав Иванов: Имам въпрос към г-н Свиленски.

 

Клара Маринова: Да, заповядайте.


Станислав Иванов: Г-н Свиленски, разбира се, това не искам да го приемате като упрек, но това, което се случи по времето на Вашето управление, е да се направи така, че бизнесът да не може да оперира и да не може да работи в спокойна обстановка. Ние направихме първите крачки, фискализация на всички транспортни средства в автобусния транспорт, защо трябваше това нещо да бъде променено, защо трябваше да се оставят в момента да не постъпват приходи в държавната хазна, защото сивият сектор неимоверно много нарасна? Защо не посмяхте да, имахме няколко срещи с Вас, от гледна точка на безопасността, става въпрос за автомобилния и автобусния транспорт? Защо Вие не защитихте камерите, електронния фиш, защо това нещо трябваше да го внесете като законопроект и ние, аз лично, и моите колеги да внесем над 10 поправки на този закон, за да стане той работещ, и накрая да не може да мине? Къде беше Вашата политическа воля, къде беше Вашето разбирателство с коалиционния партньор по основните теми, които са в транспорта?


Клара Маринова: Така, ще дам думата на Георги Свиленски да отговори. Преди това имате ли още въпроси и реплики? Кажете, да, Йордан Симонски, 9-ти в листата на 23 МИР София-град, ББЦ, слушаме Ви.

 

Йордан Симонски: Да, аз имам един въпрос към г-н Иванов. Г-н Иванов, Вие споменахте, че така се опитваме да минимализираме разходите и загубите от това, което се случва. Защо губим толкова държавни пари от транспорт и увеличаваме държавния дълг? По принцип държавата е лош собственик и предприемач, България не е изключение, почти в цял свят е така, затова се търсят начини, бизнес моделите да се въвлекат в бизнеса, в предприемачески инициативи. Какво имам предвид. Най-успешният сегмент от държавния транспорт, автобусите, те станаха успешни благодарение на това, че бизнесът навлезе и успя да развие този сегмент, успя наистина да работи като бизнес. Защо държавата продължава да се занимава с бизнес, а не с регулации, контрол и политики, което е основната й роля?


Клара Маринова: Приключихте ли?


Йордан Симонски: Да.


Клара Маринова: И така, Георги Свиленски, КП БСП - лява България, 2-ри в листата за 24 МИР София-град.


Георги Свиленски: Вероятно може би първо трябва да отговоря и след това, и аз да задам един въпрос на г-н Иванов. Не разбрах...


Клара Маринова: Добре, имайте предвид, че много теми имаме.

 

Георги Свиленски: Ще се опитам да бъда кратичък. Не разбрах, какво точно са променили в схемата за отдаване на междуградските линии, което казахте, надявам се да го обясните, тъй като може би поне за слушателите е важно да го знаят. Жп транспортът - това, което направихте Вие, г-н Иванов, не Вие, а вашата партия, която представлявате, това, че доведохте БДЖ до фалит. Това, което направихте, доведохте Товарни превози до приватизация. Те бяха сложени под тезгяха. Добре, че беше правителството на Пламен Орешарски, което спря тази приватизация. Това, което направихте, спряхте да плащате дълга на БДЖ за покупката на вагоните и може би се радвате от това. Но тава спиране на плащане на дълга, доведе до състоянието, в което служебното правителство се опитва да води преговори. Касовите апарати в автобусния транспорт - целта на Вашето правителство тогава беше, на финансовия ви министър,  признато и непризнато, да продадете няколко стотин касови апарата на няколко стотин автобуса.Този дебат сме го водили и в комисия и в пленарна зала, не може да ме убедите, че един човек или една фирма, или един субект, който иска да крие данъци, дали ще го накарате да маркира продажбата на касов апарат, или на билет, той ще го направи, ако иска да крие данъци, тук говорим за контрол и за данъчна администрация. Това е единствената цел, която сте си били поставили, продажбата на няколко стотин касови апарата, което разбира се, не се случи и самите превозвачи са доволни, тъй като те нямат как да издават касови бележки на пътници, когато, нали, това да не го говорим вече, една бележка отнема една минута време в градски транспорт, представяте си за какво става въпрос Камерите по пътищата- нека да бъдем коректни, да, Вие подадохте текстовете, тези текстове бяха приети на първо и второ четене в комисия, но Вашата партия беше против това нещо, трябваше да отнеме около 10-15 минути гласуване в последните дни на парламента и Вие не искахте, това беше един от законите, който не искахте да бъде един от тези консенсусни закони. Аз благодаря, че тогава приехте закона за автомобилните превози, където регламентирахме дейността и възрастта на таксиметровите автомобили, но за този закон отговорност имате и Вие.


Клара Маринова: Благодаря. Наистина Ви моля, в репликите и дупликите да бъдете по-кратки. Г-н Иванов, ПП ГЕРБ, 3-ти в листата за 25 МИР София-град, моля ви само кратко.


Станислав Иванов: Съвсем кратко на първия въпрос- защо държавата. Вижте, няма начин, има определени сфери и услуги, които държавата гарантира и някакъв социален ефект дори. Имаме обвързаности между различни ведомства, които трябва да изпълняват своята социална функция. БДЖ са не само търговско дружество някакво, те са и дружество, което вози пенсионери, ученици и т.н. Въобще много е сложен този въпрос и много трудно може с един замах, да се каже, нали, пускаме всички линии на търгове и каквото ще да става, защото тогава операторът, изхождайки от това, той да бъде добър търговец и да има по-голяма печалба, ще гони този ефект и ще загубим много от тези функции, които са присъщи на тези дружества. Това е като отговор на Вашия въпрос. На г-н Свиленски. Г-н Свиленски, ние спряхме  плащанията по вагоните, къде са тези вагони, г-н Свиленски, няма ги в България толкова години, след като Вие вече сдадохте властта 2009 година? Един вагон дали е дошъл в България? Над 80% от плащанията са извършени, питам, за 80% не трябваше ли поне един вагон да дойде в България и да видим как изглежда? Страхотна сделка направихте, да, купихте за изключително висока цена тези вагони, оказа се, че тези вагони ги няма, а държавата плаща. Затова спряхме този грабеж. От друга страна касовите апарати, те бяха предложени и тук явно не сте наясно, въпреки че бяхте и общински съветник. Градският транспорт има изградена система, тикет система, която се изгражда и в другите големи градове, и градските транспорти нямаше да бъдат засегнати от този закон, следствие на промените, които направихме. Касовите апарати бяха за извънградските линии, защото там е сивият сектор, това искам да кажа.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г- Иванов. Право на дуплика, не повече от две минути, много Ви моля, г-н Свиленски.

 

Георги Свиленски: По-кратък ще съм. За касовите апарати, г-н Иванов, няма тикет система и СО, която е витрината на ГЕРБ, аз бях общински съветник 6-7 години, оттогава започнаха, минаха още 2, вече 8 години няма тикет система.

 

Станислав Иванов: Да, започна. Работи се Варна, Русе, Плевен, Пловдив и София.


Георги Свиленски: Не може да се разберете коя фирма да спечели. Към днешна дата няма нищо, човекът се качва и дупчи билетчето...


Клара Маринова: Аз Ви моля, наистина да говорите експертно, тъй като се увличате в партийни послания. Приключваме с реплики и дуплики по първия въпрос. Отиваме към един много голям кръг от въпроси. За реалното състояние, за съществуващите проблеми и какви са предизвикателствата пред различните видове транспорт у нас, като разсъждавам у нас, като част от европейската система. Автомобилен, въздушен, железопътен, воден това са транспортите, с които разполага България и с които участва в общата европейска система. Проблеми, ситуация, състояние, анализ, перспективи. Имате думата, започваме с ПП ГЕРБ - Станислав Иванов, 3-ти в листата за 25 МИР София-град, слушаме Ви.


Станислав Иванов: Това, което отново ще кажа, благодаря за въпросите, е ПП ГЕРБ в своето управление предложи, стремеше се да го реализира, направихме много и ще продължим да работим в тази насока, защото без работещ транспорт няма икономика. За съжаление вече като разгледаме различните сегменти от този бранш, ще се сблъскаме и с реалните проблеми, които се опитахме да решим донякъде и много от тях останаха за разрешаване, но това беше едното, което споменат, е автобусния транспорт. Това, което направихме, промяната в транспортните схеми на общините, доведе до това, да бъде спрян сивият сектор. Обясних Ви, какъв беше проблемът преди това. Ние въведохме дори изискването, да няма възможност да влиза друго транспортно средство, което върви в това направление, 30 минути преди да тръгне рейсът, който е спечелил на търг и има право да оперира по тази линия. Това донякъде даде глътка въздух на светлата част от бранша. Това, което се опитахме да направим, е по този начин да спрем и маршрутките, които вървят между различните градове. Разбира се, трябва да се спомене жп транспорта. Огромен проблем е жп транспортът, защото имаме все още много участъци, където има много ниски скорости на придвижване, започнахме ремонти на някои от участъците, но все още нямаме изградена, това е в бъдеще изградена цялостна жп мрежа. Това, което се прави по река Дунав се изгради система, която подобрява транспортната услуга там и възможността да се изпълнява транспортна услуга. От предишните управления не беше направено нищо, спряхме, може би като упрек ще го чуя тук, затова се застраховам, да кажа, че да, спряхме проекта Батим-Белене, един проект, който беше пуснат за европейско финансиране, един проект, който не се случи, нямаше как да се случи, защото нямаше интерес от румънска страна, но бяха усвоени някакви средства там. Този проект беше прекратен. Това, което направихме в град София, всички го виждат. Имаме вече действащо метро, имаме множество спечелени проекти за тролейбуси. В други големи градове на България, казах София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Русе се изграждат транспортните им системи и част от тях е тикет системата, и за закупуване на нови возила. Това всичко беше започнато първо при кметовете на ГЕРБ и при управлението на ГЕРБ. Това нещо продължава в развитие в момента и се надявам до края на годината или началото на другата най-късно те би трябвало да бъдат завършени. Имаме информация, че в по.голямата си част, тези системи са разработени, така че направи се изключително много. Пак казвам, желанието ни е да продължим, знаем как да се направи това нещо, няма кухи обещания, във всяка една сфера можем да извадим конкретните проекти, които да се видят, но не може да и с това ще приключа, не може да се казва от една политическа сила, че транспортът й е приоритетен. Вчера гледах дебатите в град Варна, заявяваха от Коалиция за България, че й е приоритет изграждане на АМ „Хемус", извинявайте, но Вие дори я нямате в програмата за изграждане. Това, което сте заложили, спряхте изграждането на АМ „Хемус" и заложихте само един пътен участък, това е, което направихте, нека да бъдем реалисти и да не лъжем хората. Махнахте АМ „Хемус", защо спряхте АМ "Струма", а трябва да се довърши съвсем малък участък, за да може да се върже? Защо забоксува АМ „Марица", защо се случиха тези неща? От некомпетентно управление. Това, което ние направихме, управлявахме и имаме резултати. Всичко останало, може би и Вие ще се оправдаете с Вашия коалиционен партньор, както често го правите, не знам къде е проблемът, но фактите ги виждат всички.


Клара Маринова: Един подвъпрос пропуснах да задам, ще Ви помоля и по него да вземете отношение, а и останалите след това. Дали не се случи така, че механично се съчетаха толкова дейности- транспорт, информационни технологии и системи в едно министерство? Моля Ви, да вземете отношение и всички останали.


Станислав Иванов: Имаше логика, този въпрос сме си го задавали и ние, но в съобщенията, когато ги разглеждаме като съобщения, там е и пощенската услуга. Тя е гарантирана от държавата, но за да бъде доставяна, тя кореспондира донякъде с транспорта и оттам се започна, и това не е основното и важно нещо, но имахме и транспортни системи, които бяха извън транспортното министерство, те бяха в други ведомства, но предоставяха транспортна услуга, и затова се наложи това съчетаване. Може би трябва да се помисли за отделяне на електронното управление, за да може да се работи...


Клара Маринова: За него е съвсем ясно, че трябва да бъде отделено, но и това мега министерство ми се струва много натоварено.


Станислав Иванов: Може би трябва да се помисли в тази насока.


Клара Маринова: Да. Благодаря Ви. Продължаваме с КП БСП - лява България - Георги Свиленски, 2-ри в листата за 24 МИР София-град, моля Ви, само недейте в изложението да отговаряте на въпросите, след това ще имате тази възможност. Сега изложете позицията на Вашата партия и на Вашата коалиция.


Георги Свиленски: Въпросът беше какви са проблемите пред съответния вид транспорт. За автомобилния транспорт правилно беше констатиран от колегата от ГЕРБ, това е нелоялната конкуренция, както за товарните превози, така и за пътническите превози, тъй като когато няма контрол от държавата, от съответните органи, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" , от данъчните администрации, тогава честните и почтени, и работят както трябва, а черният и сивият сектор злоупотребява с това си предимство, и отнема пътници, и товари на съответните видове превозвачи. За жп транспорта там проблемите са много, разбира се. Основното е трасетата, жп инфраструктурата, ниската скорост, с която трябва да се движат, старите амортизирани вагони и мотриси имат нужда от нови вагони, от нови мотриси, за да бъдат комфортни, за да могат да бъдат предпочитани от пътниците пред автобусния транспорт, но през последните 20 години винаги автобусният транспорт е бил толериран. Факт е, че на всяка една гара е стоянка за автобусен транспорт, което освен всичко останало разписанията на автобусите е допуснато да съвпадат с тези на влаковете, което е също една предпоставка за намаляване на пътникопотока на жп транспорта, а би трябвало да има такова разграничение. Въздушния и морския транспорт не смятам да го коментирам, тъй като там...


Клара Маринова: Има ли опасност България да остане без своя жп транспорт? Сериозно се безпокои обществото от такава перспектива.


Георги Свиленски: Аз мисля, че през последната година беше поставено начало за спасяване на жп транспорта, беше спряна приватизацията на Товарни превози, започнаха преговори по дълга, започнаха плащания по дълга, така че мисля, че в следващите няколко месеца ще се стигне до предоговаряне, така че ако БСП - лява България спечели изборите, ще продължим в тази посока. Нашата цел е БДЖ да си остане държавна компания и съответно да вози българските граждани.


Клара Маринова: Приключихте ли?


Георги Свиленски: Да.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Йордан Симонски, 9-ти в листата на 23 МИР София-град, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, заповядайте.


Йордан Симонски: Аз още на предишния въпрос започнах с тезата, че за мен транспортът, електронните системи и модерните технологии не могат да бъдат под една шапка. Г-н Хаджиев мисля, че не ме разбра коректно, това имах предвид, че не могат да бъдат под една шапка. Разбира се, модерните технологии имат приложимост не само в транспорта, но и в земеделието, и в здравеопазването, и в правосъдието, и навсякъде. Разбира се, като се строят магистрали, може така спокойно отстрани да се слага една тръба, през която да минава оптичен кабел, а не след това да се разравят тези магистрали, да се губят много пари, пари на данъкоплатеца, които да отиват за такъв тип безсмислени ремонти. Но е факт, че до момента са похарчени колосални пари, над половин милиард лева са похарчени за това очаквано електронно правителство. Пари, които са...


Клара Маринова: Отделна тема ще въведем за електронното правителство, недейте, да го слагате тук, защото нали точно това се разбрахме, че не трябва всичко на кюп да обсъждане. За електронното правителство след малко.


Йордан Симонски: Става въпрос, че трябва в рамките на една нова структура на ниво министерство да бъде координирана една специална програма за изграждането и функционирането на електронното управление, която да бъде различна и независима от транспорта. По отношение на това, което говорим за транспорта, аз си защитавам позицията, за мен България трябва да търси начин и бизнес модели да привлече бизнеса в предприемаческите инициативи. Привличането на бизнеса трябва да се фокусира не върху интереса на определени компании, чрез корупция на служители, а в интерес на гражданите и обществото, при ясна визия и пътна карта на изпълнение, на основата на прозрачност на проектите. Това е.


Клара Маринова: Благодаря Ви! КП „Патриотичен фронт - НФСБ И ВМРО" - Димитър Хаджиев, експерт по информационни технологии, слушаме Ви


Димитър Хаджиев: Ние на първо място виждаме информационните технологии и транспорта като бизнес системи, които имат сравнително сходен модел на управление тоест това са всеобхватни системи, които са предназначени да обхванат възможно най-голям процент от населението. Както транспорта, така и информационните технологии е необходимо да стигнат в т.н. последна мида - не само до големия доставчик, а и до най-малкия краен клиент, в този смисъл управлението на информационните технологии и по-специално на т.н. широколентово проникване е част от транспортния модел на България, транспорта на информация е също толкова важен, колкото на хора, продукти и всяка останала дейност свързана с транспорта. Затова ние смятаме, че транспорта и информационните технологии могат да бъдат в едно управление. Проблемите пред транспорта в България, разбира се, са необхватни - т.н. промяна на транспортната схема автомобилната, която ГЕРБ направиха, доведе до на всякаква интеграция в транспорта тоест както г-н Иванов посочи тръгването от Сливница и стигането до Пловдив, ако преди се е извършвало с качването в един автобус, сега трябва да се прекачиш в София задължително тоест обслужва преди всичко големия превозвач, който има всеобхватна мрежа и пречи на малкия, разбира се, това е превозваческата мафия в България - владее от години транспорта, по тази причина всякаква оптимизация на ЖП транспорта също е почти невъзможна. Просто пътният транспорт в България е завладял изцяло...


Клара Маринова: Държавата и населението.


Димитър Хаджиев: Превозът на населението преди всичко, а също така дори и на товарите - основният процент от товарите се превозват от сухопътен превоз, от камиони, така че не е учудващо, че ЖП транспорта загива бавно и полека и ако не започне спешна оптимизация на самия транспорт, тъй като в България транспорта, особено ЖП транспорта, се занимава на много места с превоз на изключително малко и слабо платежоспособни пътници, така че той самият не може да се изплати, има места, където влак вози 20-тина души всеки ден, а транспорта на влака струва много повече.


Клара Маринова: Приключихте ли?


Димитър Хаджиев: Да


Клара Маринова: Благодаря Ви. Доц. Веселин Радков, 4-ти в листата за 25 МИР София-град, КП Коалиция АБВ, слушаме Ви.


Веселин Радков: Ние от ПП АБВ разглеждаме транспортната система като един неотменен елемент, важен елемент в националната сигурност. Именно затова защото транспортните системи неминуемо са свързани с както функциониране на държавата, има се предвид бизнеса, така и функционирането на държавата във военно време, нейната отбранителна способност и т.н. също така ние искаме да направим така и ще работим бизнесът, превозваческите фирми да чувстват подкрепа от държавата, примерно какво означава това някой би казал - ами спомнете си за проблемите, които имаха българските превозвачески фирми с превозите към Турция, къде е обикновеният превозвач, който има един или два камиони, разбира се, и големият превозвач, за него е още по-тежко, но дори за малкия превозвач, видя подкрепата от държавата. Аз мисля, че в тази ситуация нашата държава в лицето на управлението на ГЕРБ не направи достатъчно за защита на българските превозвачи, на българските интереси, разбира се, всяко едно такова действие, което нанася вреда на частния превозвач, нанася на практика вреда върху и нашата национална сигурност. По отношение на железопътния транспорт - да, пътническият транспорт почти навсякъде е губещ, но той изпълнява важно социални функции, поради което обикновено се дотира от товарния. Беше изразено мнение, че държавата е лош стопанин - не съвсем, не винаги е така и не във всяка държава е така. В интерес на истината аз много пъти съм си мислел, че ако бяха задължени с някакъв закон нашите управляващи за последните 25 години - депутати, от различните министерства и агенции да ходят командировка с железопътния транспорт сигурно до сега железопътния транспорт щеше да бъде оправен и нямаше да бъде на това дередже, но разбира се, пътувайки с луксозните автомобили тези проблеми за тях сякаш не съществуват, но да продължа - товарният транспорт, намаляха превозите примерно спирането на Кремиковци сериозен удар се оказа върху Товарни превози, тъй като „Кремиковци" беше един голям клиент. Добре, питам аз, къде беше държавата да така, че да се намерят други форми, примерно всички знаете, че лятно време, когато температурата е над 30 градуса тировете се спират и правилно, за да не развалят пътната настилка - добре, къде беше държавата в лицето на управлението на БДЖ, имам предвид, при всички правителства, не само за ГЕРБ, примерно да предложи една гъвкава схема примерно тировете, които са на Русе или на Видин или на някое друго място да им се предложи да се качат на вагони и вместо да чакат 12 часа в горещината на границата да спадне температурата, те за 12 часа да стигнат Свиленград или някоя друга точка и да продължат. Ето една възможност където хем превозвачите ще бъдат доволни човешки, разбира се, шофьорите също ще бъдат доволни, защото да седиш 12 часа в горещината и за тях човешки не е добре, трудно поносимо и най-вече БДЖ за този превоз ще получи съответното заплащане. Значи възможности има, просто явно няма политическо желание. Аз искам да кажа, че не винаги държавата е лош стопанин просто понякога държавата не иска да бъде добър стопанин, вече друг е какъв е отговорът защо държавата не иска, но явно има. трябва да си зададем този въпрос. И още малко искам да продължа - ние разглеждаме, че транспортната инфраструктура не е само наличието, вярно, нейното наличие, следващата стъпка - състояние и поддръжка, които също не са на ниво, следващ неотменен елемент от транспортната структура това е наличието на добре подготвени кадри, които да управляват, които да я поддържат и които да осигуряват безопасността - изключително тежко състояние и по тази писта, така че аз мисля, че за този 25 годишен срок, който изтече всички правителства независимо от цвят, партийни убеждения и т.н. са в голям дълг към българското общество, към българския бизнес и към приноса в кавички към националната сигурност.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Сега започваме с въпросите, отговорите, репликите и дупликите. Станислав Иванов, 3-ти в листата за 25 МИР София-град, ПП ГЕРБ.


Станислав Иванов: Мога ли само да кажа съвсем една кратка реплика - извинявам се, но проблемът с Турция когато беше и беше управлението на ГЕРБ, нашият министър беше в Турция и проблемът беше разрешен и никой не чу за него, а проблемът, за който Вие говорите беше по управлението на БСП, така че нека да бъдем коректни.


Георги Свиленски: ...беше в Турция нашият министър.


Станислав Иванов: Да, но не направи нищо, върна се и не направи нищо.


Клара Маринова: Нека да бъдем справедливи  - това е много голям проблем и не е партийно зависим, това е междудържавни отношения, които по скоро бизнесът на двете държави трябва да решат. Вярно е, Вие сте прав, че министрите трябва да имат яснота какво да направят, но само министрите да решат този проблем е невъзможно.


Станислав Иванов: Това, което искам да попитаме г-н Свиленски отново, понеже говорим за транспорт се сетих за таксиметровите услуги - там се направи много.  Да сложихме максимални, по времето на ГЕРБ, максимална цена, вече ги няма тъй наречените „копърки", подобри се обслужването...


Клара Маринова: Не, че ги няма съвсем, ама намаляха.


Станислав Иванов: Аз не съм виждал, но преди бяха много често явление, на аерогарата ги няма вече, няма ги на ЖП гарата - това всичко е регулирано. Въведохме видеонаблюдение, въведохме много строги изисквания при прегледите на автомобилите и остана една бръмка, г-н Свиленски, дори тя не касае само таксиметровите шофьори, а всички превозвачи, всички сегменти - коли, автобуси и всичко останало. Защо не се съгласихте със закона, който ние внесохме за сервизната дейност, защо не приехме Закона за сервизната дейност, защо оставихме възможността един автомобил да бъде ремонтиран в един гараж от един специалист по всичко - не е ли това към което се стремим ние да запазим живота по този начин като гарантираме една услуга, от която те потребявайки я ще имат гаранция, че тя е извършена правилно, какво ви спъна, какво ви попречи да ни подкрепите за този закон за автосервизната дейност?


Клара Маринова: Благодаря Ви. Най-напред да попитаме доц. Веселин Радков в отговор за кризата с Турция в автопревоза, след това Свиленски.


Веселин Радков: Вижте, аз съм съгласен, че това е сложен въпрос, но точно затова говоря, че бизнесът, българският бизнес, пък и чуждите компании, които правят бизнес в България, трябва да срещат подкрепата на държавата във всяко едно отношение. Именно самият факт, че периодично стават такива проблеми това означава, че наистина има сериозен проблем и той трябва да се реши, как - нашите държавници ще кажат как, но явно нещо не е добре. За наличието на такъв сериозен проблем, при условие, че срещу нас седи един сериозен икономически субект и държава като Турция явно аз мисля поне и нашето мнение е, че трябваше да се използват по-сериозно лостовете, които ни е дало членството в ЕС, да се иска подкрепа от ЕК, от ресорните структури.


Станислав Иванов: Извинявам се, че Ви прекъсвам, но проблемът е превозът за трети страни, не е проблемът с европейски страни и т.н. - тук по никакъв начин нямаме досег с тях.


Клара Маринова: На всичкото отгоре другата страна не е член на ЕС и много трудно можем да търсим регулация от тях.


Станислав Иванов: Разбира се, че може да има регулация от тях


Клара Маринова: Разбира се, ама не се разбира, там е проблемът, че Брюксел не му ли влиза в обсега на интереси не иска да бъде...


Веселин Радков: Ние какъв член сме тогава на ЕС, ако Брюксел не е зад нас точно по тези въпроси?

 

Клара Маринова: Нека да не прекъсваме доц. Радков, слушаме Ви.


Веселин Радков: Аз ще завърша бързо поради ограниченото време - и е така и не е така, в смисъл да, Турция не е член на ЕС, но тя има подадена молба за асоцииране - добре, в такъв аспект на мисли нашите европейски структури и партньори не могат ли да се обърнат и да кажат „Слушайте, уважаеми господа, вие как мислите да се присъединявате към нас и как искате да станете член на ЕС с такъв тип на поведение?", така че както ЕС може да се намеси примерно за проекта Южен поток, мисля, че по същия начин може да се намеси и за този наш проблем. Завърших.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Георги Свиленски, КП БСП - лява България, 2-ри в листата за 24 МИР София-град


Георги Свиленски: Аз само искам да кажа по повод този проблем, по който последно говориха колегите за проблемите в Турция с нашит шофьори - нека този проблем да не го политизираме, той е действително политически, но не партиен, така че тук трябва всички политически сили да погледнат заедно в една посока и да се върви към диалог, да се върви към политическо решение на съвсем друго ниво.


Веселин Радков: Точно така, колега, аз съм напълно съгласен и неслучайно, нееднократно в нашата предизборна платформа и нашите предизборни прояви ние от АБВ сме заявили, че България трябва да изработи примерно 5- 6 приоритетни теми, които да бъдат приоритетни теми при всяка едно управление.


Клара Маринова: Това ще бъде следващият кръг въпроси - къде са приоритетите и каква ще бъде вашата законодателна дейност, нека Свиленски да отговори на въпросите, след това ще се спрем и на бъдещите планове и задачи, които си поставяте.


Георги Свиленски: Отговарям на въпроса на колегата Иванов от ГЕРБ, който, тъй като въпросът беше преди малко зададен, защо не сме подкрепили лицензирането на сервизната дейност в Закона за движение по пътищата това не беше направено първо, защото беше внесено между първо и второ четене като поправка, а между другото да се лицензират всички сервизи ние по принцип подкрепяме тази инициатива, тъй като действително всеки ползвател на тази услуга трябва да бъде гарантиран и да бъде сигурен в качеството на услугата, която получава съответно от хората, които я изпълняват. Проблемът там беше, вие много добре знаете, че този Закон за движение по пътищата беше поправян 52 или 53 пъти и моята лична амбиция беше да се спрат тези поправки и да се напише нов Закон за движение по пътищата, където да бъдат регламентирани вече и тези дейности като бъде ясно разписано и какви са изискванията, тъй като хвърляйки ги само в Министерството те да направят някаква наредба където да поставят условия, рестрикции спрямо някои от действащите сервизи просто трябваше малко повече предварителна информация - колко сервиза ще засегне, какви сервизи ще отпаднат, какви ще постигнат тези критерии, затова не беше прието, иначе посоката е правилна, когато се извършва такава дейност, тя трябва да бъде регламентирана, въпрос вече от тук на технология е какви да бъдат критериите, за да се отговаря на тази дейност. И въпросът ми към всички колеги, нали имам право на въпрос, е: Какво им е отношението към БДЖ - за приватизация ли са или за запазване на държавното участие и държавната собственост на това дружество?


Станислав Иванов: Коя част от железниците ще приватизираме?


Георги Свиленски: И товарни и пътнически.


Станислав Иванов: Пътнически не може да се приватизират.


Клара Маринова: Добре, съгласни ли сте всички да отговаряте на въпроса на Свиленски за железниците, г-н Иванов.


Станислав Иванов: Аз мога да отговоря веднага, значи не можем да говорим на ангро, трябва да се говори коя част от железниците може да бъде приватизирана, коя не може. Може да се приватизират товарните, в момента има много товарни превозвачи, които работят и в момента на ЖП пазара, а тази дейност е печеливша, но проблемът с БДЖ не са товарните превози, проблемът е пътническите превози, това, което наследихме около 700 млн. задължения, те и в момента са толкова, успяхме да ги задържим поне на това ниво да не ги увеличим, тук са онези, които никой не ги е виждал вагони, които ги купиха от предишното управление, така че темата е много широка. Може да се върви към приватизация на част от дейностите, но не изцяло приватизация на БДЖ.


Клара Маринова: Йордан Симонски.


Йордан Симонски: Както споделих преди също съм на мнение, че трябва да се търсят начини бизнесът да бъде въвлечен в тези предприемачески инициативи.


Клара Маринова: Благодаря. Димитър Хаджиев, Патриотичен фронт НФСБ и ВМРО.


Димитър Хаджиев: Ние сме твърдо против приватизацията на БДЖ независимо дали товарните превози или пътническите превози. Пътническите превози трябва да бъдат оптимизирани така, че да намалят максимално загуби. БДЖ товарни превози, ако е едно печелившо предприятие няма нужда да го продадем на някой друг, който да печели от него.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Доц. Веселин Радков, АБВ.


Веселин Радков: По отношение на двете части на жп превозите аз се учудвам защо примерно товарните превози, когато извършва държавната компания са на загуба или със съвсем малка печалба, а когато се извършват от частни компании дейността е печеливша. Тук отново опира до това, че явно нещо сериозно куца през тези 25 години в управлението на БДЖ и ето защо ние нееднократно казваме, че в много сфери, да не кажа, че в почти всички сфери на нашия обществен и икономически живот, просто трябва да има смяна на системата, защото се вижда, че досегашната система при нито едно от изредилите се правителства не показа признаци на сериозен прогрес. С една дума относно „да" или „не", мисля, че все пак като основна система от националната сигурност трябва да се направи опит да се оздрави.


Клара Маринова: Благодаря. Аз искам само една реплика към всички вас - когато в следващия парламент умувате по железниците на България, имайте предвид ЕРП-тата, защото се нагледахме на странни приватизационни сделки, от които губи след това цялата държава и цялото общество. ЕРП-тата да ви бъдат знак, когато решавате дали да се приватизират железниците. В студиото на Радио К2 аз, Клара Маринова, и моите събеседници, участници в дебата днес - Дванадесети дебат за избор на народни представители в 43-тото НС на 05.10.2014. Темата, тема много голяма, изключително важна както беше подчертано тема, свързана с националната сигурност: Транспорт, информационни технологии и съобщения, електронно правителство. Участниците: ПП ГЕРБ - Станислав Иванов, 3-ти в листата за 25 МИР София-град, КП БСП - лява България - Георги Свиленски, 2-ри в листата за 24 МИР София-град, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Йордан Симонски, 9-ти в листата на 23 МИР София-град, КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Димитър Хаджиев, експерт по информационни технологии, КП Коалиция АБВ - доц. Веселин Радков, 4-ти в листата за 25 МИР София-град. До тук очертахте проблемите, анализирахте състоянието, изказахте своите много точни съображения затова в каква ситуация се намира транспорта, информационните технологии и съобщенията в България. От тук нататък престои вие, като народни представители в следващия български парламент да дадете ясна основа, ясен знак затова какво предстои да се направи, какви ще бъдат първите ви законодателни действия, как ще се осъществи грандиозната реформа, която всеки един от вас подчерта, че е необходима в тази област, изобщо какво предстои в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се свърши в следващия парламент? И така, започваме със Станислав Иванов, ПП ГЕРБ, 3-ти в листата за 25 МИР София-град. Много ви моля, електронното правителство ще го остави накрая за десерт за нашите слушатели, защото това е темата, за която се иска отделен анализ, затова нека за електронното правителство да говорим отделно. Заповядайте, г-н Иванов.


Станислав Иванов: Ние ще продължим да работим така, както и до сега по времето на управлението на ГЕРБ правителството на г-н Борисов да развиваме транспорта като ще акцентираме както и преди първо върху безопасността. Мисля, че тук е мястото да спомена, че благодарение на направените от нас промени в НК и НПК премахнахме доста порочни практики в съдебната система и направихме така, че наказанията да бъдат изтърпявани от виновните - това е факт, намалихме загиналите по пътищата от 1 200 2009 година на 599 2012 година, за съжаление, в момента има прираст от 30%, нека управляващите да дадат отговор на този въпрос защо това се получава, ще продължим с модернизацията на ЖП транспорта, ще продължим между другото с изграждането на интермодалните терминали, които се финансират с европейски средства, за да се получи това придвижване, за което говореше колегата, с различни видове транспорт, ще продължим с изграждането на железопътните линии София-Септември, на втората част от Пловдив-Бургас, също Видин-София, ще продължим с автомагистралите Хемус, Марица, Струма, тунел под Шипка, Северната тангента на околовръстния път на София, автомагистрала Калотина - всичко това са наши приоритети и ние ще ги изпълняваме, нито за миг ние не сме отстъпвали от тях и пак казвам - когато една политическа партия има приоритети, тя трябва да ги запише в своята програма и тези приоритети да бъдат видени от хората и след това да се търси отговорност от тях, а не да се говори, както споменаха преди малко преждеуправляващите, че те щели да качат приоритети за строежа на магистрала Хемус, а всъщност магистрала Хемус да я няма в програмата и в подадените проекти в ЕС за финансиране магистрала Хемус е подадена само като пътен участък, а не като цялостно изграждане, така че, колеги, и към Вас, г-жо Маринова, разбира се, и към Вашите слушатели, ПП ГЕРБ имаше приоритет изграждането на цялостното развитие на транспорта в България и ще продължим с това като подобряваме така действията на система, че да постигнем, ако не изцяло то ще се стремим, минимизиране на произшествията по пътищата и изцяло в транспортната система - това е, което мога да кажа. Няма смисъл отново да споменавам метрото в София, няма смисъл да се споменават завършените участъци от магистрали, пътища и всичко останало, което беше направено по нашето управление, защото то се вижда от хората.


Клара Маринова: Георги Свиленски, БСП - лява България, 2-ри в листата за 24 МИР София-град.


Георги Свиленски: БСП - лява България ще продължим да работим за запазване на държавната собственост в структуроопределящи транспортни предприятия и в транспортната инфраструктура, да подкрепим европейската транспортна политика за развитие на основната трансевропейска транспортна мрежа и защитим конкурентоспособността на българската транспортна индустрия, отстояване на позицията за БДЖ, Български пощи и Летище София като държавни предприятия, балансирано развитие на транспортната инфраструктура на всички видове транспорт по коридорите на основната трансевропейска транспортна мрежа на територията на страната, внедряване на иновативни транспортни технологии в контрола и управлението на автомобилния трафик, движение на влакове, навигация по море, въздух и река, защита на българския транспортен бизнес от нелоялна конкруренция. И понеже г-н Иванов няколко пъти говори за магистрала Хемус, затова че не било приоритет, не било записано, служебното правителство на ГЕРБ само в рамките на....


Станислав Иванов: Моля, кое правителство, извинявайте?


Георги Свиленски: Служебното правителство на ГЕРБ.


Станислав Иванов: Кое е това правителство?


Георги Свиленски: С министър-председател Георги Близнашки и министър...


Станислав Иванов: А той не е ли член на БСП?


Георги Свиленски: Не е член на БСП. И министър на транспорта министър Ангелкова, в рамките на две седмици вижте какво казва. Министър Ангелкова 29.08: „Приоритет на нашето правителство е цялостно изграждане на автомагистрала Хемус.", между другото това въобще не е работа на служебното правителство, но това вече...


Клара Маринова: Аз за това ви предлагам да не го коментираме


Георги Свиленски: Но само две седмици по-късно министър Захариева казва: „Вторият приоритет по програма Транспорт е магистрала Хемус" - само за две седмици тези две служебни министърки...


Клара Маринова: Да, те смениха много...


Георги Свиленски: ....си промениха мнението. Аз не мога да разбера ПП ГЕРБ как им е....


Клара Маринова: ЕС дадоха нови приоритети.


Георги Свиленски: То може да им е приоритет, но от къде ще вземат парите да го направят, нека това да кажат - спираме Струма, не правим тунел. Затова в нашата програма говорим за участък...


Станислав Иванов: За какво говорите?


Георги Свиленски: За пътен участък, защото до Търново това може да бъде финансирано от европейската програма, от там нататък знаете много добре... казвам най-много до Търново, а от там нататък трябва да се търси или заем или някакво публично-частно партньорство и няма как да намерите пари за това нещо, но вие може да си го слагате като приоритет още няколко поредни избори.


Клара Маринова: Продължаваме с изложението на позициите на вашите партии и коалиции. Йордан Симонски, 9-ти в листата на 23 МИР София-град, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА.


Йордан Симонски: Благодаря за думата, вижте ние магистрали няма да строим, наш основен приоритет в политическата платформа на България без цензура е успешното изграждане на електронното управление. На нас приоритет ни е за младите, пак това, което казах преди - за мен е удоволствие да мога да пътувам от София до Бургас по един хубав път, но пак казвам какво от това, говорим си за това само как ще губим по-малко пари, въпросът е как да задържим младите хора, как да подпомогнем бизнеса, как да задържим младите хора в България. Крайно време е да разберем, че най-ценният ресурс в България не са пътищата, няма да са въглища, нямаме петрол, най-ценният ресурс е сивото вещество на младите хора - това е бъдещето на България. Ние ще работим затова да им помагаме на тях да се интегрират, да се развиват и да постигнем едно стабилно бъдеще за България.


Клара Маринова: Благодаря Ви, Димитър Хаджиев, КП „Патриотичен фронт - НФСБ И ВМРО", експерт по информационни технологии.


Димитър Хаджиев: Сега, разбира се, тук на ГЕРБ и БСП чухме програмата не може да не я подкрепим, в крайна сметка така или иначе това са важни


Клара Маринова: Вие направихте коалицията вече в това студио.


Димитър Хаджиев: Напълно я направихме, не можем да не подкрепим подобни проекти в крайна сметка те са изключително важни, но нашата основна задача в парламента в бъдеще ще бъде да следим администрацията да си върши работата, да не позволяваме на администрацията да краде пари, които са заделени за строежи на важни инфраструктурни проекти, да не водим чужди фирми, вместо български, да не подпомагаме един спрямо друг бизнес. Например в БДЖ смятаме, че е изключително важно да се спре субсидирането на губещите линии и да се засилят тези, който са между големите градове, което е изключително важно, за да спре БДЖ да губи пари. Подобни неща трябва да се направят и за пристанище Варна, защото например там няма изобщо инфраструктура за сметка на това, когато докарат зърно на пристанище Варна цяла Варна пожълтява просто защото зърното се разтоварва и натоварва на открит док и това нещо се случва в 21 век. Пристанище Варна преди 10 години е започнало с размерите на пристанище Констанца, а в момента е 10 пъти по-малко и каквито и пари да се вложат вътре при положение, че то няма абсолютно никаква инфраструктура няма как да се случи с него нещо по-голямо, никой няма да предпочете място, където няма как да изнесе или внесе това, което иска, така че нашата основна задача ще бъде да контролираме администрацията и да контролираме проектите, които имат смисъл, за да не позволяваме да се разхищават народното богатство.


Клара Маринова: ГЕРБ и БСП трябва сериозно да си помислите щом ще ви контролират Патриотичния фронт, не искам да съм на ваше място. Продължаваме нататък доц. Веселин Радков, КП Коалиция АБВ, 4-ти в листата за 25 МИР София-град.


Веселин Радков: Аз искам да отбележа, че ако АБВ бъде парламентарно представена партия то ние ще подкрепим всички разумни инициативи с промяна на законодателството понататъшното развитие на транспортната система в Република България, ще подкрепим всички инициативи за развитие на инфраструктурата, както и всички мерки за усъвършенстване системата за подготовка на кадри за транспорта. Накрая искам да отбележа, че ние ще подкрепим всички мерки и възможност за използване на програмите и средствата от ЕС, така че по-силно представените, партиите, които имат повече представители в парламента могат да очакват, че всичко разумно, всичко, което е в полза на България, на бизнеса и на обикновения човек, разбира се, ще бъде подкрепено и мисля, че това е един от транспортната система, развитието на транспортната система, на инфраструктурата, поддръжката трябва да бъде един от националните приоритети около които трябва да има съгласие и около които ние трябва да загърбим тяснополитическите сметки, тяснополитическите интереси, а да работим за развитие на благото на обществото.


Клара Маринова: Благодаря Ви, сега имате възможност за въпроси, реплики, дуплики. Г-н Иванов.


Станислав Иванов: Благодаря, отново въпросът ми е към г-н Свиленски. Г-н Свиленски...


Клара Маринова: Вие си работите в отбор двамата от миналото Народно събрание.


Станислав Иванов: Може би, г-н Свиленски, искам да Ви задам един много конкретен въпрос - кое е нещото, което ви накара да извадите приоритетните проекти, които бяха предложени от ПП ГЕРБ в Оперативната програма Транспорт като Хемус и всички останали тунела около Шипка и т.н. и вкарахте железопътния проект Русе-Варна и Синдел-Карнобат, питам ви какво ще транспортирате по тези две направления, не трябваше ли да останат Пловдив-Бургас да се довърши, да се довърши София-Септември, за да може да се върже с Пловдив и с това да приключим, какво се случи, кое беше силата, която ви накара да ги извадите проектите, които бяха работещи и които бяха започнати да се реализират до някаква степен и вкарахте, пак казвам, Русе-Варна и Синдел, ако не знаете близо до Варна, Карнобат - това, че може би министърът е от Варна, аз не виждам друга логика да се харчат европейски средства за тези два участъка...


Георги Свиленски:...европейски транспортен коридор.


Станислав Иванов: Не са. Не са.


Георги Свиленски: Ще се опитам да отговоря, може би, няма да бъде изчерпателен, много добре знаете, че Пловдив-Бургас няма как да бъде завършен целия участък, има един участък, който не може да бъде завършен, тъй като няма готовност, затова  ....


Станислав Иванов: Някога имаше.


Георги Свиленски: ...някога да, но сега, когато трябва да се използват тези средства няма как да стане, а колегата Ви отговори, че това е международен коридор и затова, а това, че министърът е от Варна - това е някаква случайност вероятно.


Клара Маринова: Други въпроси, реплики, дуплики. Отиваме към следващия много голям кръг въпроси.


Димитър Хаджиев: Извинявайте..


Клара Маринова: Да слушаме Ви, Димитър Хаджиев.


Димитър Хаджиев: Държа да отбележа, че ние все още питаме и двете големи партии от къде ще намерят пари за магистрала Хемус?


Станислав Иванов: От европейски средства.

 

Димитър Хаджиев: Магистрала Хемус не може да бъде финансирана с европейски средства.


Станислав Иванов: Защо мислите, че не може? Не може като магистрала, може да се изгради скоростен път примерно.


Клара Маринова: Момент. Станислав Иванов, ГЕРБ.


Станислав Иванов: Една секунда. Когато ПП ГЕРБ управляваше страната всички ОП бяха пуснати, когато БСП, ДПС и в Тройна коалиция дали с НДСВ или Атака или който и да е се присламчи към управлението, спират фондовете. 32 млрд. имаме в момента европейски фондове, които нашата страна трябва да се възползва от тази европейска солидарност, ако беше продължило управлението на БСП, ДПС и Атака щяхме да ги загубим тези пари, защото ако не знаете в момента всички програми са спрени.


Клара Маринова: Георги Свиленски.


Георги Свиленски: Г-н Иванов, нека да не злоупотребяваме с това при кое управление програмите са били спрени, през тази една година от правителството на „Орешарски" са платени 7 млрд. от общо откакто сме се присъединили 9.


Клара Маринова: Вие двамата няма да постигнете съгласие по този въпрос. Нека да коментираме това, което постави като проблем Димитър Хаджиев - с какви пари ще се реализират тези ваши програми, за които говорихте?


Георги Свиленски: Веднага ще се опитам да отговоря на г-н Хаджиев, ако БСП - лява България и се надявам спечели изборите това, което ще направим е с икономисаните средства от магистрала Струма именно неправенето на този тунел, който струва над 1 млрд. евро, което е повече отколкото е цялата програма, а там има друг вариант с виадукт и малки тунелчета, ще бъдат спестени около половината от тези средства и с половината от тези средства ще бъде финансиран именно участъкът от Ябланица до Ловеч или в най-добрия вариант до Търново.


Клара Маринова: Благодаря Ви, Отиваме към следващия много голям кръг въпроси. Ние, България, сме част от ЕС, това дава големи преимущества, но дава и големи задължения, затова подкрепяме ли основните принципи, по които активно работи Съюза в последните години - това е в областта на транспорта, задръстванията, зависимостите от петрола, емисиите на парникови газове, инфраструктура, конкуренция. Имате думата, Станислав Иванов, ПП ГЕРБ, 3-ти в листата на 25 МИР София-град.


Станислав Иванов: Благодаря за въпроса, мога да кажа, че ПП ГЕРБ бяха пионерите в разработването на европейските проекти, стартирахме с един изключително важен и много голям проект, който се финансира с европейски средства, това е метрото в София. Този проект го стартирахме, защото изпълнявахме интермодалност, свързване на пътници между железопътен, автобусен и въздушен транспорт. В момента се строи към аерогарата, след няколко месеца ще бъде открит и приключваме, така че това ще се случи. Тези основни приоритети, които са задължителни за ЕС ПП ГЕРБ винаги ги е спазвала, отчитали сме винаги, дори в конкретика проекта за метрото, когато ние го разработвахме остойностихме много точно именно загубата на време на пътниците, като приоритет, парниковите газове, които ще намалеят, защото софиянци няма да използват автомобилите си, всички тези неща ние ги знаем, може би няма нужда да изпадаме в конкретика, за да ги обясним кои са всички те, всички европейки приоритети, които са зададени като такива, ПП ГЕРБ винаги ги е спазвала. Благодарение на това ние нямахме спрени европейски програми, напротив, бяха пуснати всички европейски програми. Това е тестът, който минахме ние, това е отговорът ми. Ако имаше някаква нередност, каквито имаше преди това в тройното управление, когато се финансираха например по „Околна среда" села с по 200-300 човека, а се записваше пред европейските ни партньори, че това са населени места с от 2 до 10 хиляди жители, с две думи се въвеждаха в заблуждение нашите европейски партньори, напротив, ние винаги сме изхождали от европейските приоритети, европейските ценности и на база на това, пак казвам, нямахме една спряна програма. Благодарение на това стартираните проекти по времето на управлението на ГЕРБ във всички сфери в момента може да се отчете изплащането наистина на тези проекти, защото когато се свърши наистина една работа, тя трябва да бъде заплатена, това, което каза г-н Свиленски, благодарение на това ние успяхме, това е, което мога да кажа.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Георги Свиленски, КП „БСП-лява България", 2-ри в листата на 24 МИР София-град, без да отговаряте обаче на г-н Иванов, после ще Ви дам думата, изложете Вашата позиция.


Георги Свиленски: Разбира се, че подкрепяме всички инициативи на ЕС, които касаят парниковите газове, замърсеността на околната среда, облекчаването на придвижването на пътници и товари.


Клара Маринова: Не, това, че го подкрепяте е ясно, но какви са конкретните измерения на тези въпроси, защото ние по тях трябва да имаме ясна програма какво ще направим, не само да ги подкрепяме.


Георги Свиленски: Понеже казахте да не отговарям на г-н Иванов, но метрото, извинявайте, не го е направил ГЕРБ, метрото е започнато преди 30 години, и правителството на Сергей Станишев не Ви е отпуснало един лев за софийското метро, това ли искате да кажете?


Станислав Иванов: А защо ги спряхте сега, защо Орешарски спря съфинансирането на участъци, които се строят в момента?


Георги Свиленски: Политическият живот не започва с ГЕРБ, София не е от 4 години или от 6, а от много повече време, така че всяко едно правителство е работило по това да има метро в София, да има и екологичен транспорт, да има и буферни паркинги. Друг е въпросът, че в различните  години с различни темпове се е работило, но в крайна сметка всяко едно правителство и всеки един министър-председател е допринесъл с нещо за това днес да има метро и да продължава да го има.


Клара Маринова: Продължаваме с Йордан Симонски, 3-ти в листата на 23 МИР София-град, КП „България без цензура"


Йордан Симонски: Благодаря! Разбира се, че ние ще подкрепим абсолютно всички изисквания, регулации и ценности на ЕК, все пак финансирането на управленската ни програма ще бъде основно чрез ефективното преструктурине на приоритете в усвояването на еврофондовете и ще работим за тяхното отпушване за реализирането на проектите.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Димитър Хаджиев, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", експерт по информационните технологии.


Димитър Хаджиев: Тъй като в така зададения въпрос трансграничното замърсяване и парниковите газове са извън темата за транспорта всъщност основният въпрос е ще подкрепим ли европейските иницативи срещу т.нар. задръствания.


Клара Маринова: Не само задръстванията-задръстванията, зависимостта от петрола, емисиите парникови газове.


Димитър Хаджиев: Това са въпросите, които са свързани по-скоро с екологията, отколкото с транспорта.


Клара Маринова: Много зависят от транспорта.


Димитър Хаджиев: Задръстванията са пряко свързани с транспорта, по тази причина нашата основна задача в парламента ще бъде да спрем конюнктурното строене на проекти. Така както АМ „Люлин" е построена така, че да свършва на една поляна в храстите, така както вторият мост на Дунав е построен така, че до него да няма никаква инфраструктура, така както се строят в момента един куп инфраструктурни проекти, до които реално няма достъп. Това е в европейския смисъл задръстването, това е една от основните точки на задръстването, посочена в новата европейска програма за пътищата. Това ние ще попречим да се случва в бъдеще.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Доц. Веселин Радков, 4-ти в листата на 25 МИР София-град, КП Коалиция АБВ.


Веселин Радков: Ако трябва да се отговори кратко на зададения от Вас въпрос, отговорът е да, в смисъл ние ще подкрепяме всички инициативи и проекти, както и регламенти на ЕС, които са в тази област, които са насочени към внедряване на енергоспестяващи технологии, опазване на околната среда, намаляването на вредни емисии и т.н. В същото време ние ще подкрепим развитието на нашето законодателство по отношение на преференциите за внедряване на такива технологии, ще подкрепим и бизнес начинанията, които са насочени към развитие на използваемостта на тези технологии. Ще дам един пример, например ако сега някой от нас има хибриден автомобил, който да речем е на електрически батерии плюс конвенционален двигател, най-добрите автомобили, като изключим някои автомобилни екзотики, позволяват един пробег от 801 100, 120 километра и толкова. Добре, 120 километра и до Плевен не можем да стигнем, някъде до Пловдив, и тогава какво го правя аз този автомобил, значи няма инфраструктура, където да го заредя, докато пия кафе на някоя бензиностанция или друг заряден пункт да мога да продължа до Бургас например. Искам или не искам, понеже трябва да стигна, паля обикновения двигател и ползата от файдата не е много голяма. Ние бихме подкрепили всяка една инициатива, независимо от коя партия излиза, която е за развитието на такива технологии, за които говоря.


Клара Маринова: Благодаря Ви, и сега имат думата очевидно отново Георги Свиленски и Станислав Иванов, за да могат отново да извадят шпагите, Станислав Иванов, ГЕРБ.


Станислав Иванов: Благодаря Ви! Може ли да отговоря първо с една реплика на г-н Свиленски, г-н Свиленски, казах, метрото в София е финансирано с европейски средства, защото постига интермодалност на пътници, от ж.п. и автогарата, които са една до друга, до аерогарата. Това, което направи кабинетът „Станишев" е да извади трасето, което е по втората линия и да прати парите в Батин-Белене, там да не се случи нищо, да ги върнат и Европа да пусне писмо, че ще спре цялата програма, защото сменяте приоритетите. Не я спряха, слава Богу, метрото продължава да се строи, но това е общински проект, разработен изцяло от Столична община и финансиран с европейски средства, всичко останало са празини приказки.


Георги Свиленски: И правителството на Сергей Станишев не е отпуснало нито един лев, така ли?


Станислав Иванов: Г-н Свиленски, когато се кандидатства за европейски средства знаете, че там има и съучастие на държавата, това е задължително. Така че г-н Станишев не е извадил нищо да даде, той просто е изпълнил своето задължение да дофинансира.


Георги Свиленски: ГЕРБ взе парите за пътя до Видин и ги вложи, за да построите втория лъч на метрото.


Станислав Иванов: Не е вярно, за Батин-Белене проекта, който казах, че няма как да се получи, защото при драгирането можеше да се получи изместване на талвега на реката и не дай си Боже и на границата, което Вас Ви касае много, така че нека да не говорим на тази тема. Г-н Свиленски, ние спазваме изискванията на Европа и получаваме европейски средства, след като Вие гарантирате, че ще спазвате изискванията на Европа и приоритетие и всичко това, което е написано от европейските ни партньори, защо ни спират европейските средства?


Клара Маринова: Това е тема на един друг дебат, не е тема на транспорта в момента, но отговорете, г-н Свиленски.


Георги Свиленски: Този разговор защо когато БСП е на власт се спират парите от еврофондовете, ако го повтори г-н Иванов още 15 пъти може и слушателите да го повярват.


Станислав Иванов: То не е ли факт, коя програма работи в момента или работеше, нито една!


Георги Свиленски: И това заради едната година управление, така ли?


Станислав Иванов: Ами факт!


Клара Маринова: Много Ви моля, тъй като времето напредна, все пак 18.30 е, имаме още една много голяма тема, черешката на тортата, електронното правителство. Няма българско правителство, което да не е обещало електронно правителство и няма българско правителство, което да е изпълнило това обещание. Други от евространите вече забравиха, че са обещавали и си внедриха електронното правителство. Какво ни пречи на нас, какво не ни достига, та не можем да се сравним с една Естония? Много Ви моля да ми отговорите защо папката и кламера надделяват над електронното правителство, какво се случва в България, с какво ние сме по-лоши от естонците, че не можем да ползваме това благо, защото това е благо за хората? Започваме с г-н Станислав Иванов, ПП ГЕРБ, 3-ти в листата на 25 МИР София-град.


Станислав Иванов: Благодаря! Това, което трябва да кажа веднага е, че, между другото, само едно уточнение, говорим за електронно управление, защото електронното правителство е само част от електронното управление.


Клара Маринова: Точно така, прав сте!


Станислав Иванов: Това, към което се стреми ГЕРБ, е електронното управление, по време на управлението на ГЕРБ със Столична община между 47 и 50 режима бяха електронизирани. Поставихме основите, наистина много е сложно, защото тук трябва да се върви отдолу нагоре, не може да се направи електронното управление без работещи системи надолу. Тук са и здравни карти и много други неща от различни сфери.


Клара Маринова: Но все отнякъде трябва да се започне.


Станислав Иванов: Ами ето, започва се, имаме вече 50 в Столична община, които работят, ще продължим да работим, това задължително трябва да се направи, но електронното управление има хоризонтални зависимости, които не мога да бъдат започнати отгоре надолу. Това е донякъде проблемът, ще се стремим разбира се да ги направим.


Клара Маринова: Във Вашите приоритети присъства ли тази тема?


Станислав Иванов: Разбира се, създаване на единен регистър, център, който обединява всички търговски регистри, имотни, ГРАО, Булстат и т.н. Централна деловодна система, която да може да се използва, да има интернет, между другото какво електронно управление, като има все още места, където няма интернет и няма достъп до интенет. Изграждане на системи в централната и местната власт, които да се ползват от различните други структури. Тези неща са разписани в нашата програма, започнахме да ги изпълняваме, имаме нещо, с което може да се похвалим, за съжаление това са основно в град София нещата, които се случиха. При едно бъдещо управление ще продължим с изграждането на системата на електронното управление в цялата страна, за да можем да гарантираме достъпа на всички граждани до тази услуга. Започнахме наистина да го работим, но това е много тежка система.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Георги Свиленски, 2-ри в листата на 24 МИР София-град, КП „БСП-лява България".


Георги Свиленски: Въпреки направените големи инвестиции за електронно управление в момента няма функциониращо такова, нито електронно здравеопазване, нито електронно образование, нито правосъдие, както и основни електронни услуги. Липсата на координация между институциите забавянето на административната реформа, която да позволи въвеждането на електронното управлене недостатъчната приемственост при смяната на централната и местната власт, това между другото е един от проблемите, доведоха до сериозно изоставане. Досегашните политики и действия в България обхващаха преди всичко създаването на високосторостна информационна свързаност и снабдяването с оборудване. Изградената инфраструктура поставя страната ни на едно от челните места в Европа, но имаме дефицит в услугите. Необходим е нов централизиран модел за изграждане на дигиталната икономика. Приоритетите на електронното управление трябва да бъдат фокусирани върху услугите за гражданите и бизнеса. Това може да се постигне, както стана дума в началото на разговора, чрез създаване на отделно министерство на дигиталната икономика и административната реформа. Съветът за електронно управление да бъде постоянно действащ орган, който да заседава поне веднъж месечно и да се ръководи от министър-председателя. Съветът за електронното управление ще определя стратегията, ще приема и контролира развитието на дигиталните услуги, ще гарантира ангажираността на всички министерства, агенции, публични администрации за постигане на стратегически цели на електронното управление в полза на гражданите. Трябва да се извърши и пакет от законодателни промени, включващи нов закон за електронната идентификация и електронното управление, поставящ гражданите и техните проблеми в цънтъра на изгражданите услуги. Създаването на единен системен администратор ще интегрира ресурсите в държавата и ще гарантира устойчивост на инфраструктурата и услугите на електронното управление.


Клара Маринова: Йордан Симонски, 3-ти в листата на 23 МИР София-град, КП „България без цензура", дойдохме на Вашата тема.


Йордан Симонски: Да, след час и половина беше време да обърнем малко внимание и на електронното управление. Аз лично не съм съгласен, че е толкова сложно да се създаде и да се имплементира едно успешно електронно управление. Г-н Иванов спомена какво са направили и какво мислят да правят, но фактите са следните, до момента са изхарчени много пари, над половин милиард лева за така очакваното електронно правителство, като тези пари са невъзстановими. До момента имаме едни фрагментирани усилия в електронното управление, проектите са несъвместими, дори изпълнявани от една и съща институция в последователност. Имаме едно безпардонно харчене, включително и на европейски средства, с което обичате да се хвалите, главно на европейски средства, които не само, че са безплодни проекти, но даже са в тежест на съответните ведомства. Поради необходимост от поддръжка, тази поддръжка в момента се поема от българския данъкоплатец. Може да са изградени с европейски средства, но ние в момента от джоба си плащаме за тяхната поддръжка. Радвам се, че се обединихме около идеята, която споменах преди малко, че е необходимо да се създаде една нова структура на ниво министерство. Факт е обаче, че до момента ефектът е нулев, електронното правителсво и електронното управление са едни неосъществени добри намерения. Факт е, че България е на последно място в ЕС по показатели за развитие на електронното общество. По статистически данни от Евростат, направих си труда да извадя няколко цифри, през 2013 година само 54% от българските домакинства имат достъп до интернет, при среден процент от 76% за ЕС, не е нужно да Ви казвам, че това е дъното. 23% от българите ползват услугите на електронното управление, и то само за подаване на годишните данъчни декларации. Само 5% са заявители на документни услуги, отново най-нисък процент в ЕС. Това се дължи на политическата недалновидност на управляващите, игнориращи основните механизми за развитие и просперитет на България, включително информационните технологии, където страната ни има традиции и потенциал, демонстриран многократно на международни олимпиади по математика и информатика. Искам да задам един въпрос към представителите на управляващите партии в предишните парламенти. Защо, господа, услугите са центрирани върху институциите, а не фокусирани върху гражданите, при положение, че имам едно име, едно ЕГН, колко акаунти, колко пароли трябва да имам за всяка една система? Хубаво е, че г-н Иванов и г-н Свиленски споменаха бегло, че трябва да се намери един единен подход. Изключително важно е електронното управление да се обърне с хастара навън, институциите да обгърнат гражданите, а не гражданите да обикалят по институциите. Системата да се построи по начин, по който гражданинът, потребител на услугите да бъде поставен в центъра на услугите, да се изграждат около него, в една среда по подобие на световните бизнес модели, както са Фейсбук и Гугъл. И пак нещо, което го споменах и за транспорта, държавата не трябва да се занимава с бизнеса, държавата трябва да се занимава с регулации, контрол и политики, което й е основната роля. Нито едно държавно предприятие или организация не е в състояние да се справи с развитието на електронното управление в България. В същото време българският софтуерен бизнес вече е доказал качеството си на световно ниво, разработвайки програми и информационни системи за бизнеса в цял свят. Напълно във възможностите му е да се справи с електронното управление в България, стига да има ясна визия, воля това да се случи координирано от държавата, като собственик на процесите за електронно управление.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Димитър Хаджиев, КП „Патриотичен фронт-НФСБ" и ВМРО", експерт по информационните технологии.


Димитър Хаджиев: Аз мисля да го кажа по-простичко, на въпроса защо не сме като Естония в електронното управление отговорът е прост, защото имаме една нагла, шуро-баджанашка администрация, която се занимава с цялото документоуправление в страната. Тази администрация просто не иска въвеждането на електронното управление. Електронното управление ще спомогне преди всичко, защо е много важно електронното управление, то спира корупцията. Това би трябвало да бъде приоритет на всяка партия. Проблемът с електронното управление е, че ние нямаме ясен план за електронното управление, електронното управление представлява само по себе си един прост бизнес, то е изключително успешно внедрено в множество американски корпорации, които управляват и по-сложни системи от България в крайна сметка, и за много по-кратко време. Естония го доказа, че може да стане за около 4 години, хайде ние вече 10 години се занимаваме с това нещо и сме доникъде. И не защото е много по-сложно от Естония, Литва, Латвия или Англия, английската здравна система е доста по-сложна от нашата и е електронизирана, вярно, че имат повече средства, но това е почти без значение. Важното е когато се взима решение за електронното управление и за това кой трябва да управлява електронното управление да се види ясно, че държавата не може да се справи сама с това нещо. Този модел, който бизнесът успешно въвежда, трябва да се остави на бизнеса да си го организира. Тоест когато някой е доказал, че може да създава електронно управление и то успешно, е много по-важно да му прехвърлиш тази отговорност и да знаеш, че ще бъде свършено, отколкото да създаваш нови и нови стратегии и практики. За нас е много по-добре да намерим бизнес среда, която вече е осъществила подобно управление, отколкото тепърва да откриваме топлата вода, защото реално това се прави, откриваме топлата вода всеки ден.


Клара Маринова: За съжаление! Доц. Веселин Радков, 4-ти в листата на 25 МИР София-град, КП Коалиция АБВ.


Веселин Радков: Аз искам да кажа, че по отношение на проблемите на електронното управление по-скоро мисля, че тук не е съвсем точен този термин, но хайде, понеже той е приел гражданственост, да продължим да го използваме него, всички управляващи досега са в голям дълг и голяма вина към всички български граждани, включително редовите граждани, бизнеса и т.н. ако трябва с една дума да кажем какво е състоянието на нашето електронно упралвение, думата е хаос, хаос пълен по всички направления. Дали не е пресилено, не е пресилено. Примерно да погледнем най-простото нещо, разходете се по страниците на държавните администрации, агенции и т.н. Там ще ви се замае главата от това какви наименования носят, на едно място абревиатурата е написана с латински букви, на друго място българският превод на английски, слава Богу в повечето случаи правилно, но това е върхът на айсберга. Само това да беше проблемът, но не е. За електронно управление или по-скоро електронна администрация се заговори около 2000 година. Сега сме 2014 година. Хората започват на зелена поляна и за 6-7 години построяват ядрени мощности. Ние за 14 години имаме кажи-речи едно голямо нищо с пари, изразходвани колкото за една ядрена мощност. Питам аз какво повече трябва да говорим, защо е така? Мисля, че отговорът е еднозначен и всички ще се съгласят, защото за всичките тези години не е имало политическа воля това да бъде постигнато. Защото, според ПП АБВ, на различни етапи, по различни начини са вземали приоритети тяснопартийни интереси. Вземали са приоритет не това как да се направят съответните софтуерни и хардуерни проекти, а е вземало превид коя фирма да поеме съответната обществена поръчка. На следващо място не е имало единодействие между държавните структури. Като започнем министерства, агенции, комисии и общини. Защото общините, макар че не са в държавната струтура сами по себе си, са тези структури, които ежедневно, ежечасно работят с гражданите и опират до тях. Така че в този ред на мисли аз ги включвам и тях. Вярно е, в началото имаше нужда да се построи законова база, Закона за електронните съобщения, Закона за електронния документ, Закона за електронния подпси, но този етап, слава Богу, е отминал. Ако погледнем назад в миналото, ако броим колко стратегии и концепции имаме, по този показател може би сме на първо място в ЕС. Но за съжаление всичко това остана на хартия и сме до никъде. Даже може би сега, който и да е в парламента, и ние ако сме парламентарно представени, ще положим всички необходими усилия този кръг от проблеми да върви напред и да се решава и ще подкрепим всичко положително. Искам още малко, ще завърша, решенията понякога не са толкова скъпи и са сравнително лесни. Примерно какъв е проблемът личната карта да бъде един единствен документ, какъвто вече съвременните технологии позволяват да бъде, да съчетава документ за самоличност, да съчетава здравна карта, което ще спомогне да се спре източването на здравната система и ще бъде наш приоритет, да бъде включен електроннният подпис. Да бъде евентуално, понеже се говори в общественото пространство, да ключва и данъчен номер и т.н. Така че ние сме твърдо за излизане от този батак, от този хаос, в който се намираме.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Накрая имам предложение всеки от Вас в рамките на 2-3 минути да отговори в рамките на един въпрос, който вълнува нашите слушатели и всички нас избирателите. Какво лично Вие, като представители на своите партии и коалиции, като народни представители ще направите в самото начало, или какви са първите Ви 3 инициативи, лични Ваши, в 43-то Народно събрание. Започваме със Станислав Иванов ПП ГЕРБ, 3-ти в листата на 25 МИР София-град.


Станислав Иванов: Благодаря Ви, това е черешката на тортата, този въпрос е много добър! Ще направя всичко възможно да влезе, тъй като аз работя в транспорт, околна среда, това са двете области, в които работих в предишното Народно събрание, и европейските фондове, ще направя всичко възможно първоначално да влязат няколко закона, които са изключително важни в момента, по които държавата търпи санкции. Имаме предложения, това са Закон за движение по пътищата, Закона за гражданското въздухоплаване, това са закони, които бяха забатачени, и закони, по които държавата ще губи пари. Имаме експертиза, имаме възможност да предложим решения на изискваните от ЕС норми, да ги реализираме, те да намерят отражение в законодателството, за да могат да бъдат спрени тези наказателни процедури. Ще направя всичко възможно с колегите наистина да доведем докрай реформата в автомобилния сектор, като се входира в Народното събрание на първо и второ четене Закона за автосервизите, това, според мен, е нещо изключително важно, и общо взето ще направя всичко възможно, това е плод на усилията ми с колегите, не е мои лични, защото аз сам не мога да направя нищо в Народното събрание, ще направим всичко възможно с колегите ми, предполагам, че всички ще ме подкрепят, да се пуснат отново европейските фондове. Между другото нещо много важно, което искам да кажа, защото разбирам, че сме към финала, знаете ли, г-жо Маринова, каква е разликата между управлението на ГЕРБ и всички останали до момента? Защото тук чуваме - ще правим електронно управление, ама чакайте, Вие управлявахте държавата и имахте министър на електронното управление. Имаше няколко такива засечки до момента, по които с г-н Свиленски спорихме, но това, което направи ГЕРБ, имахме една програма през 2009 година, накрая през 2013 година имахме отчет за извършената работа. Ние казахме - ще работим за електронно управление - имаме 50 дейности. Ще направим това, направихме това.


Клара Маринова: Благодаря Ви! За мен беше важно да чуя Вашата лична позиция, какво ще направите.


Станислав Иванов: Това са нещата, подобряване на безопасността на движение по пътищата, за да можем да запазим човешкия живот, това е много важно!


Клара Маринова: Благодаря Ви! Георги Свиленски, КП „БСП-лява България", 2-ри в листата на 24 МИР София-град.


Георги Свиленски: Само да кажа на г-н Иванов, че БСП прави такъв отчет всяка година какво е свършила. За това какво ще направя аз, първите 3 неща, ще завърша това, което започнах в предишното Народно събрание, тоест ще се опитам да го завърша, това е нов Закон за движение по пътищата. Също така трябва да се приеме Закон за пощите, ние не говорихме да това.


Клара Маринова: Да, малко време отделихме.


Георги Свиленски: Тук трябва да се приеме закон, който да гарантира бъдещето на Български пощи, да ги постави в положение, в което да бъдат защитени от приватизация, фалит и други такива случаи. Третият закон, който също е много важен и трябва да бъде приет още в началото на следващото Народно събрание, това е Закон за управление на отпадъците, г-н Иванов знае, който касае много фирми, занимаващи се с изкупуване и рециклиране на отпадъци.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Йордан Симонски, 3-ти в листата на 23 МИР София-град, КП „България без цензура".


Йордан Симонски: Аз, като човек от сферата на информационните технологии, ще работя активно за приоритета в политическата програма на „България без цензура", който е изграждането на електронното управление. В частност ще работя за изграждането на една нова структура на ниво минисетрство, която да поеме информационните технологии и електронното управление, ще работя за Закон за електронното управление, защитаващ правото на гражданите да получават качествени услуги. И ще работя за това, разбира се, българският бизнес да получава подкрепа на международно ниво за промотиране и маркетиране на своите продукти и потенциал. Това ще стане с активно, дипломатично лобиране в интерес на бизнеса.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Димитър Хаджиев, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", експерт по информационните технологии. Тъй като Вие не сте кандидат за народен представител, какво ще ги посъветвате, като най-важна тройка, в началото на 43-то Народно събрание, Вашата парламентарна група?


Димитър Хаджиев: Моите първи три инициативи ще бъдат на първо място въвеждането на електронно управление, намирането на финално решение, което да ускори електронното управление до състоянието, в което може да бъде използвано. На второ място, разбира се, е промотирането на българския транспортен бизнес и на трето място, защото е изключително важно, понеже не говорихме за обучението в информационните технологии, но реформирането на българското образование така, че да може да създава кадри, способни да създават електронен бизнес. В България това е един изключително сериозен проблем, все повече запада образованието и все по-трудно създаваме способни кадри. Така че реформирането на образованието е един от важните приоритети за Националния фронт и за Патриотичния фронт и за нас е много важно това да се случи възможно най-бързо, защото бъдещето е в информационните технологии.


Клара Маринова: Благодаря Ви! И доц. Веселин Радков, 4-ти в листата на 25 МИР София-град, КП Коалиция АБВ.


Веселин Радков: Ако аз попадна по волята на народа в Народното събрание, мисля да започна с 3 свои приоритета. На първо място искам да заявя, че ще бъда отворен и достъпен за всяко едно предложение на бизнеса и на хората по проблемите, които ги вълнуват, независимо дали е по транспорт или някой друг проблем. На второ място, тъй като съм представител, така да се каже, на обучаващата гилдия, бих вложил всичките си сили и работа в насока за решаване на редица наболели проблеми по подготовката на кадри за транспорта. И на трето място, макар че тук мястото на изреждане не е степенувано по важност, ще положа всичките си сили и цялата експертиза, която имам, в направление за развитие и усъвършенстване на информационното общество, в това число и електронното управление.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Г-н Иванов имаше реплика.


Станислав Иванов: Репликата ми беше по Закона за управление на отпадъците, г-н Свиленски, моля Ви не отстъпвайте, знаете каква е драмата там, въведе се регулация, недейте да давате право на определени хора да крадат отново ж.п. инфраструктура и какво ли не и да го предават като скрап или като битов отпадък. Г-н Свиленски, моля Ви, това е много голям дебат, който нямаме време да разгърнем, но ако Вие продължавате да държите на Вашите предложения по Закона за управление на отпадъците Ви гарантирам, че определени части от нашето общество ще продължават да крадат от дворовете на хората, ще продължават да крадат инфраструктура и ще предават като битов отпадък, не го правете това, само това Ви моля!


Георги Свиленски: Аз казах нов Закон за управление на отпадъците, където ще бъдат засегнати всички тези неща и дискутирайки в комисиите мисля, че би трябвало да приемем, знаете, че в тези комисии диалогът е експертен.


Клара Маринова: Благодаря Ви на всички Вас, участниците в дебата! Надявам се, че сте доволни от този дебат, чухте позициите един на друг. Нашите слушатели се надявам също да са останали доволни, защото успяха да чуят Вашите позиции, успяха да чуят за какво и как ще се преборите в следващия парламент. Аз Ви благодаря за Вашата компетентна оценка, която дадохте по проблемите, свързани с 12-ия дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 5-ти октомври 2014 година, а темата е огромна - транспорт, информационни технологии, електронно управление. Успех пожелавам на всички Вас, бъдете нашите народни представители и не забравяйте какво сте говорили по време на дебатите, успех, хубава вечер!

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече