17-09-2014 | 10:06 ч.

Девети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05. 10. 2014 година на ТЕМА: Образование, наука, култура, спорт

Девети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05. 10. 2014 година на ТЕМА: Образование, наука, култура, спорт

Участници:

ПП ГЕРБ - Корнелия Мариноваводач на листата за 11 МИР Ловеч

КП БСП - лява България - Милко Багдасаровводач на листата за  9 МИР Кърджали

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Янита Димитрова, 3-та в листата за 23МИР София-град

КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - проф. Боян Лалов, 10-ти в листата за 23 МИР София-град

КП Коалиция АБВ - доц. Ваня Георгиева7-ма в листата за 23 МИР София-град


Клара Маринова: И в студиото на Радио К2 за 9-я дебат за избор за народни представители в 43-то Народно събрание на 5.10.2014 година. Аз съм Клара Маринова, а участници в днешния дебат са:

ПП ГЕРБ - Корнелия Мариноваводач на листата за 11 МИР Ловеч

КП БСП - лява България - Милко Багдасаровводач на листата за  9 МИР Кърджали

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Янита Димитрова, 3-та в листата за 23МИР София-град

КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - проф. Боян Лалов, 10-ти в листата за 23 МИР София-град

КП Коалиция АБВ - доц. Ваня Георгиева7-ма в листата за 23 МИР София-град

Добър ден и добри дошли! Успех на всички участници в дебата! Един е на телефон, това е Милко Багдасаров. В студиото са Корнелия Маринова, Янита Димитрова и проф. Боян Лалов и доц. Ваня Георгиева. Започва темата за образованието. Тема, която опира до всеки от нас, защото или сме ученици, или учат децата ни, или учат внуците ни, така че до темата образование се докосва всеки от нас. Всяка държава има своя собствена образователна система или политика, в същото време България, като член на ЕС, има и общност на целите, интересите, перспективите, задачите с всички останали членки на ЕС. На първо място, опираме до въпроса за ефективността, за реформите, за приоритети в образованието, но преди това един малко провокативен въпрос, как България да стане умният европеец, а не евтин пазар на умни кадри? Аз предлагам да въведем един елементарен регламент от 3 до 5 минути отговор на въпросите, за да имате възможност по между си да кореспондирате след това чрез въпроси и реплики, дуплики. Започваме с ПП ГЕРБ и Корнелия Маринова.  Заповядайте!


Корнелия Маринова: Добър ден на радиослушателите! Благодаря за поканата! Умният европеец, като кажем ум и умен, неизменно за мен това корелира с образование. Европеец не знам защо, но свързвам във всички случаи тази дума с опит. В подготовката на предизборната кампания четох материал в интернет народопсихология на съвременния българин. Това, което ме впечатли беше, всъщност в текста беше записано, че сме втори по интелигентност в света, доказано, че тя корелира в брутния вътрешен продукт (БВП). Като се замислим за това какъв е размерът на БВП и как точно корелира, много странно. Това е насоката, която ние от ГЕРБ смятаме, логиката, която трябва да спазваме. Да имаме развита икономика, да има инвестиции, в това число европейски инвестиции в образованието, така че да се създават работни места. Да има партниране с бизнеса, да има образование, което партнирайки си с него да се развива в такава посока, че да създава реализация на учениците и удовлетворение от процеса на обучение и от професионалната им реализация. Това е посоката, за да остават младите в България, за да не бъдем пазар за евтина работна ръка, за да обучаваме, възпитаваме, задържаме децата си тук, развивайки икономиката на място и отговаряйки на потребностите на пазара на труда. Образование, подчинено и на икономически правила.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Продължаваме с Милко Багдасаров.Слушаме Ви!


Милко Багдасаров: Здравейте на всички колежки Корнелия, Янита и другите в студиото. Аз мисля, че мога направо след това, което каза колежката ми Корнелия Маринова, че за да можем да стигнем Европа трябва да бъдем градивни, да можем в системата на образованието тези послания, която тя ги отправи да бъдем общи за всички, защото тук нямаме разминаване. В 42-то Народно събраниедепутатите показахме, че много ясно отношение в посока повишаване на инвестициите в образованието, квалификацията, науката и иновациите при постигнат резултат от 3,6 % от БВП за образование ние успяхме да ги качим на 3,8 % като увеличихме субсидията за БАН с 13,2 милиарда. Образованието беше безспорен приоритет на БСП, отчитайки, че той е съществен елемент на националната сигурност на страната. Важно е оттук-нататък да видим заедно какво може да постигнем.


Клара Маринова: Продължаваме с Янита Димитрова.


Янита Димитрова: Добър ден и от мен. Аз ще се съглася с преждеговорившите. За нас изключително лесно е сега да дебатираме, защото се очертава, че образованието е безспорен авторитет в предизборните програми на всички партии. Аз мисля, че те почти не се различават в основните аспекти на образователната политика във всичките й сфери, както в средното, така и висшето образование на наука. Има очевидно някакъв проблем, защото вече 25 години в системата се правят много експерименти, понякога нищо не се прави. Бюджетът за образование непрекъснато намалява. Всички сме съгласни, че трябва да се стремим към европейски стандарти 5,5 % от БВП. Числата, както каза г-н Багдасаров, говорят сами по себе си. За полиция и отбрана процентите са много по-високи от тези за образование. Ще ви дам набързо една сравнителна картина, 2008 година 4%, 2009 година 4,15 %, 2010 3,8 %, 2011 3,53 , 2012 3,37%, 2013 3,56% и 2014 3,8 % от БВП. За да имаме, както Вие го казахте метафорично и закачливо евтин пазар на умни кадри, младият човек трябва да има самочувствие, сигурност. Условията, които даваме на младия човек за професионално развитие трябва да бъдат много добри, а това е обвързано с високо финансиране и икономика. Качественото образование е неразривно свързано с икономическото развитие на държавата. Ние трябва да положим усилия, за да може действително образованието да стане национален приоритет и тази думи да бъде изпълнена със съдържание. Съдържанието е по-високо финансиране.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Продължаваме с проф. Боян Лалов.


Боян Лалов: Аз мисля, че тук ще чуем много верни неща от всички участници в тази дискусия, но те прости ще повтарят това, което чуваме от десетилетия. Истината е, че нашето образование главоломно се срива през две и половина десетилетия. Трябва да видим каква е причината за това. Хубави думи политиците умеят да говорят, но каква е истината. Аз следя европейски източници на Европейския съюз (ЕС) за състоянието, но мисля, че всички знаем, че неграмотността нараства и има данни, че в младото поколение на България надхвърля 40%. Къде отидоха тогава всички тези хубави думи, които слушаме от години, добрите намерения?! Аз работя, такава ми е специалността, 40 години в сферата на образованието. Аз работя и със студенти, които подготвяме основно за техническите училища, т.нар. техникуми, сега професионални гимназии. Ние работим и с учениците, защото присъстваме там, когато нашите студенти изнасят уроци и т.н. През очите ми се движи целият този процес на влошаване на състоянието на образованието. От друга страна, моя близка дисциплина, аз съм информационно управляваща техника, базовата ми специалност, занимавам се със системи и трябва да ви каже, че системно ако погледнем сриването на нашата страна икономически, демографски, културно, тук само ще вмъкна, че за чалга има пари, а за образование няма. Всички тези фактори ни доведоха до това положение, като една държава, известна с добро образование и добри специалисти, знаем колко наши хора, инженери, строители работеха в чужбина и всякакви, докъде стигнахме. 2003 година мой колега проф. Гроздев заведе наши ученици в Япония, все още имаше този остатъчен ефект от доброто образование и те обраха всички златни медали на олимпиада в Япония, световна, където държави със стотици милиони жители не можеха да преборят българите. Но това може би няма да се случи никога. Защо е така? Защо има тази висока неграмотност? Системно погледнато на нас ни липса един системно организиращ фактор, той е отношението към държавата, нацията, народа си, към традициите, към неговите интелектуални качества. Ние, според мен, сме на първо място по отношение на таланти, дарби и способности. Вие знаете прекрасно, че избягаха по света, може би два милиона българи и то най-ценните отиват там, за да намерят своето призвание. Никой не може да ги обвинява за това. Ние може да обвиняваме само тези, които така ръководеха държавата, че да се стигне до това положение. НФСБ и ВМРО, и всички партии, които са около тези две големи политически сили, Вие ще кажете, че те не са големи, напротив, те са големи в своите цели и в своите стремежи за България, целта е да вдъхнем доверие на този народ, обезверен и отчаян, и да му покажем по какъв начин, когато ценим българското ние ще бъдем истински европейци, във връзка с Вашия увод. Има време нататък в детайли да развия темата.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Продължаваме нататък с доц. Ваня Георгиева.


Ваня Георгиева: Благодаря! Здравейте колеги и слушатели на К2. Съгласна съм с преждеговорищите, че за да стане България умен европеец трябва образованието да бъде национален приоритет. През последните 25 години забелязвам, че все като че ли на заден план остава образованието, има все по-важни неща, които трябва да се решават. Надявам се 43-то Народно събрание, веднага след като започне работа, да разбере и като приоритет да бъде образованието и реформите, които трябва да се направят в училищното образование и във висшето образование. Аз като майка на две деца от дълги години имам поглед върху училищното образование и съм съгласна, че качеството и на учебниците трябва да се оптимизира така, че да бъде по-понятно за децата, да бъде по-разбираеми, за да може децата след училище сами да се подготвят вкъщи, а не да ходят допълнително на частни учители, без това да е нужно, било то за кандидатстване след 7-ми клас или за кандидат-студентски изпит, за да могат децата да имат повече свободно време да изживеят своето детство, да имат повече време за спорт и за други културни занимания. По този начин ще растат по-спокойни и не така напрегнати, както в момента АВБ стоим зад това, че бюджетът за образование трябва да достигне 5 % от БВП. За висшето образование, тъй като бюджетът се отпуска на база брой студенти първи курс и  стремежа на университетите е да привлича колкото може повече кандидат студенти, за да има по-голяма субсидия, но така се намалява значително качеството на студентите, които обучаваме. Прави ми впечатление, че спадналото нивото на образование и качество на образование в средното образование, след това го усещаме в университета. Има много студенти, които правят елементарни правописни грешки, тъй като системата пренася писмена форма изпитване. Също проблем при висшето образование е, че примерно през 1990 година завършиха 130 000 ученици, през 2014 година те вече бяха два пъти по-малко 53 000. Това рефлектира, както първоначално, т.е. демографски срив рефлектира върху детските градини. Закриват се детски градини, а сега не могат да се обхванат децата в детските градини. Това продължи в училищата. Закриват се училища в малките населени места. Децата трудно се предвижват до съседни селища, където се обучават. Това води до изселване от малките села и придвижване към по-големите селища, където има работа за родителите и където се обучават техните деца. През 2000 година финансирането на висшите училища беше под 1 % от БВП, за 2012 година беше 0,85 % от него. АБВ партия стои зад това да се увеличи финансирането във висшето образование до 1 % от БВП и до 1,5 % за наука, защото в момента е 0,07 % от БВП е за наука в сектор висше образование.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Реплики и въпроси един към друг. Да разбирам, че няма. Продължаваме нататък с най-големия кръг въпроси. Той опира и до средното, и до висшето образование. Какво е състоянието, какви са проблемите, защото вие засегнахте само една малка част от тях, затова се връщаме към състоянието, проблемите, предизвикателствата, приоритетите пред средното и висшето образование в България? Какви са основните действия на вас като личности, на вашите партии и коалиции в бъдещето 43 НС в областта на средното и висшето образование? Започваме с Корнелия Маринова, заповядайте.


Корнелия Маринова: Благодаря! Аз се въздържах от реплика, но има някои неща, които ще кажа сега в говоренето си в момента. Беше изтъкнато понижаване на процента от БВП, който се отделя за образование, да, цифрите са такива. Но когато става дума за общата сума, която се отделя за образование, тя се оказва по-голяма и нарастваща през годините. В този смисъл съм донесла един материал, едно изследване на Института за пазарна икономика, който прави своето изследване за период от последните 10 години в него се казва, че сумата за цялостното финансиране на училищното образование се увеличава прогресивно, независимо от това, че процентът от БВП е по-нисък. Няколкократно се спомена за това, че образованието е приоритет и че става дума за безспорен авторитет. Аз мисля, че през изминалата година и половина малко е спорен този приоритет. Много мека се изразявам, защото бяха предприети в годините от 2009 до 2013 конкретни действия, за да се докаже, че наистина образованието е приоритет. Тук визирам проекта за Закон за предучилищно и училищно образование, който урежда отношенията в системата. Толкова остарелият закон от 1991 година, вече на миналия век, отдавна неработещ и противоречащ си с подзаконовите нормативни актове, трябваше да остане в миналото. Но ние продължаваме в системата на образованието да работим по този закон, просто защото не ни стигна на нас времето в нашето управление 2009-2013, което ни е пропуск и него го крием това. Но този закон беше вкодиран още края на месец май 2013 година и въпреки настойчивото ни поведение той да стане факт, да бъде обсъждан, да бъде разглеждан, ако трябва да се води дискусия по спорните проблеми, той така и не влезе в зала, за да бъде обсъждан. Нещо, което е изключително важно, да му бъде даден старт. Затова не можеха да стартират учебните програми. На базата на тези учебни програми ние започнахме и направихме работни групи, бяха обсъждани учебните програми. Трябваше с учителската общност по културно образователни области и учебни предмети да продължи дискусията. Това се стопира. Оттам писането на учебници, нещо, което е следващият момент, също се забавя. Сега сме свидетели на това как родители се възмущават с основание, че учебниците са остарели, че са изпълнени с безобразни грешки и неверни неща, че историята се интерпретира по остарял и неактуален начин, и куп други неща. Дефакто за година и половина в тази посока не се направи нищо. Реформите бяха спрени. Когато говорим за проблемите, аз няма да изпадам сама да анализирам. ИПИ на базата на това изследване е откроил основните проблеми, свързани с качеството на образованието, отново факти, свързани с оптимизирани за учебното съдържание, модернизиране на образователния процес, което е заложено в нашата програма за управленския мандат за изборите и за което надявам се ще има достатъчно време да поговорим, както и използването на методи и ориентиране към децата и тяхното по-лесно и успешно възприемане на учебния процес. Оказва се, че като резултат от това изследване, инвестирането на пари няма пряка връзка с проблемите в образованието. Дори ще си позволя да цитирам: „Сумата на цялостното финансиране на училищното образование се увеличава прогресивно през целия разглеждан период, въпреки това не се наблюдава не се наблюдават значителни изменения в качеството на образователния продукт, което навежда на извода, че значимите проблеми на българската образователна система трябва да се търсят на друго място". Изследването, което междувременно изрично написаното и съчетано с анализа на най-добрите примери от световните лидери на училищното образование или ние се опитваме да говорим малко общо, без да почиваме на реални факти. Друг голям проблем е това, че много теоретични знания и малко практически умения. Ето това искахме в учебните програми. Това бяхме заложили в проектите на учебните програми. Да се намали теоретичния проблем на знания, да се увеличат часовете за упражнения, лабораторни занятия, това също е стопирано. Много сериозен проблем е преподавателския състав и неговото прогресивно състаряване. Мотивирането на млади хора, които да желаят да бъдат обучавани за учители, така че в системата да постъпват подготвени, амбициозни, мотивирани и искря от любов към децата хора. Това е важно, защото това децата го усещат. Основният фактор на лошото представяне на изследванията, според ИПИ, е социалното неравенство. Оказва се, че ако семейството създава нагласи за самоподготовка, за учебен процес от ранна възраст в домашна среда, тогава детето успява и се справя дори по-добре от своите съученици на запад и обратно липсата на домашна мотивация е условия да се стимулира когнитивната способност на децата и се отразява по-нататък върху резултатите от тяхното обучение.


Клара Маринова: Продължаваме с Милко Багдасаров.


Милко Багдасаров: По-малко трябва да коментираме отделните тези, защото мисля, че с колежката Корнелия Маринова много се уважаваме, моите почитания към нея. Разходите, които ние като директори, през 2009 бяга 1071 лева на ученик, на тази бази говорим за цялостна политика, върху която изграждаме всички свои решения. Казвам го защото това са числата и фактите и от тях не може да се избяга. В основата на доброто образование са парите, друг е въпросът оттам насетне как се разпределят, как професионално, върху спецификата на всяко едно отделено учебно заведение, всяка община в конкретна област. Това са неща, които мисля, че може да ги направим, стига да погледнем заедно върху проблема, без да делим училищата на малки и големи. Това е едно от нашите желания и предложения е въвеждането на единно финансиране на българското училище, което да стимулира по-високото качества на образователния процес и да осигури равен достъпен до образование. Съществува проблем в малките населени места със закриването на училища. Този проблем не е предизвикан от финансирането, защото във всяка една община и всяка една общност в отделните населени места е в състояние да осигури финансирането. За проекта за закон, който предложи ГЕРБ още в предишното 41-то Народно събрание, мисля, че това не беше единствения проект за закон, имаше даже накрая при приключването на 42-то Народно събрание три проекти с много сериозно концептуално разминаване между отделните партии. Няколко пъти се наложи да го коментираме от парламентарната трибуна и аз пак бих го повторил, че ние имаме много общи неща, дори аз в закон, който се предложи от ГЕРБ, професионално и експертно съм дал мнението си най-малко в членовете, които са заложени вътре. Няма как ние да бъдем единни, след като нямаме еднакво отношение като започнете от структурата, която показа, че не е еднозначно за всички в България, за 4-годишни и обхвата им в училище, за финансирането на частното образование, където ние много дълбоко се разминаване в предложението на ГЕРБ, с единния учебник ако щете, с темите, която много ме вълнува ... Направи ми впечатление проблемът, който постави колежката Маринова за преподавателския състав. Това беше сериозен техен пропуск. Знаете, че думата учител много рядко фигурира в законопроекта. Законопроектите бяха три, ние трябва да стигнем до общ законопроект. Но аз не съм от хората, които могат да коментират закона , за който в момента работим като някаква отживелица. Напротив, ако ние работим със сърцата си, ако успеем да мотивираме, защото най-важното е да успеем да мотивираме всички участници в учебния процес: учители, ученици, родители, цялата общественост, защото само тогава ще имаме успешен резултат. Ако успеем това нещо да направим, тогава няма да гледаме на този закон, който досега работи като някаква отживелица, защото много от нещата, които сега се казват и за учебните, и за учебните програми, те могат да станат и с наредби, вярно е, че всичко искаме да го направим да бъде на едно място, но присъствах скоро на една много сериозна дискусия за образованието. Всички говорихме строго експертно, професионално, но една много уважавана от мен лекарка каза, че е много важно да се работи, отколкото да се коментира едно или друго. Българският учител работи със сърце. Трябва да направим така, че всички да работят по един и същ начин.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Продължаваме с Янита Димитрова.


Янита Димитрова: Аз само една реплика искам да направя на г-жа Маринова, която дълбоко уважавам като професионалист. Действително има увеличение на разходите за образование, но данните, които аз изнесох са на база консолидирани разходи по функция образование. Тук не са отчетени инфлационните процеси и поскъпването на стоките и услугите от първа необходимост. Аз по отношение на закона за училищното образование мисля, че може много да говорим и да има в голяма степен допирателни в различните политически програми, които аз изчетох. Смятам, че в основните приоритети сме единни. Те са по отношение на учебните програми. Аз смятам, че това е основният приоритет, който всяко парламентарно мнозинство, управляваща партия, следва да направи с започването на работата си. Новите учебни програми, осъвременяването им са от изключителна важност, както за мотивацията на учениците, които вече абсолютно демотивирано работят в училище и са дезинтересирани там и от училището като цяло. Аз още в далечната 1992 година в Софийски университет отворих пожълтените си страници и там говорихме по темата „Лицето в образованието в 21 век". Там пише четири принципи, на които трябва да отговаря образованието на 21 век. Мисля, че всички сме съгласни с това. На първо място, образованието да е насочено към по-голямо познание, т.е. самият ученик, променя в ролята и функцията на учителя, посредник между информацията и ученика. На второ място, формиране на комплекси от умения, моженето, по новому ключови компетентности да се проследява, да се контролира какво може ученика, международното изследване „Пиза" ни показа негативни резултатите, но не защото нашите ученици не могат, а защото учат по учебни програми, които имат ядро на учебното съдържание, което води до репродуктивно знание. Целите, които са поставени в тези учебни програми, какво трябва да се очаква от ученика, какво трябва да може той при завършване на съответния етап на училищно образование, са различни от това, което изследва „Пиза". Поради тази причина смятам, че сме малко несправедливи в упреците си към учениците и учителите, защото ние мерим резултати, които не сме си поставили като цел още от държавните образователни стандарти по съответните учебни предмети. На трето място, образованието да се насочва към вътрешната същност на човека, самоопознаването. Образованието като система за пренос на ценности. Хуманизиране на образованието. Аз много настоявах в програмата на коалиция ББЦ задължително да помислим за въвеждането на гражданско образование и то не какво в момента е въображаемо гражданско образование в училище, то не се провежда реално, такова щото да се създава истинско гражданско общество. Не трябва да забравяме, че днешните ученици ще бъдат нашите бъдещи управляващи, бъдещи избиратели. Ние ако не обърнем внимание в тази посока, обричаме още едно поколение на неактивност, на хора без лица, без принципи, без желание да ги отстояват и да създават, развиват истинско демократично общество. В момента нашето гражданско образование, имаме културно образователна област гражданско образование, религия, общество, обществени науки, но на практика интердиспциплинарно се провежда то, интегрирано, в рамките на учебни предмети, в които не винаги субективният фактор играе при неговото провеждане. Невинаги учителят има компетентност да провежда тези часове, невинаги има време да го направи, защото той има недостиг на часове на провеждане на основния учебен предмет и оттам на практика не се изучава този, тези предмети. Такива важни теми като корупция, купуване и продаване на гласове, толерантност към хората в неравностойно положение, чуваме сега, че някои училища не приемат ученици от бежанския лагер, което е напълно стресиращо за мен. Ние всички трябва да се замислим защо сме на това положение, защо нашите деца са нетолерантни към децата в беда. На четвърто място, образованието е цел да живеем толерантно, т.е. да разбираме другите. Аз много се изкушавам да ви цитирам Иван Вазов, който е казал по отношение на религията, която ние все още дебатираме да изучаваме или не в българското училище и тя е свободноизбираем и доста често изобщо не се предоставя на вниманието на родители и ученици такъв избор поради липса подготвени учители и желание от страна на родители и ученици. Иван Вазов е казал: „Аз не зная под небето друга книга по-могъща и тъй всеобща, каквато е Библията. Там дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота". Ще продължа по нататък.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Димитрова. КП „Патриотичен фронт НФСБ и ВМРО" - проф. Боян Лалов, 10-ти в листата за 23 МИР София-град.


Боян Лалов: Аз искам най-напред във връзка с тези данни, които посочи г-жа Маринова да кажа няколко думи, значи да се играе с числа е най-лесният начин да се води човек за носа, между впрочем колежката, която говори до сега също каза, значи абсолютно увеличение на средствата за образование, че имало някакво увеличение абсолютно, то не значи, тя каза за инфлацията, инфлацията създава този ефект илюзорен, че видите ли като е абсолютна стойност средствата за образование се били увеличили - вижте, хора, в тези страни, които държат на своето развитие средствата за образование са два пъти, три пъти повече, това е просто безнадеждност, ако вие смятате като стоим на този процент отделен за образованието да направим нещо и да спасим България за културните народи. Гледах, вчера мисля, че беше, бившият министър Сергей Игнатов, нали във вашето правителство тогава, ами този човек аз, ако съм на негово място няма да се покажа повече по телевизията. Вие знаете какъв скандал стана с Фонд „Научни изследвания" -  значи там имаше за образование специални направления, участваха такива сериозни учебни заведения, университети и т.н., просто изреваха хората и не можеше да не излезе истината за какво са давали пари - за бельото и за не знам какви си глупости, хора, които нямат научен статус им дадоха пари, а другите останаха с пръст в устата - това са скандални неща, при които в нормална, цивилизована, развита, европейска държава не могат да съществуват и сега отново ще искаме да оглавим правителството, да се занимаваме с образование. Много хубави неща иначе се казаха тук, но аз ще Ви кажа пак отново се връщам към това нещо - системният подход. Първо, нещата са толкова страшно свързани - демографска политика. Г-жа Ваня Кастрева, знаете на Софийския инспекторат слушам я пак вчера нещо говори и ...


Клара Маринова: Сега е заместник-министър в служебния кабинет


Боян Лалов: Така ли? Още по-добре, значи тя е заместник-министър, чудесно, ние се познаваме лично с нея, ама може ли да се говори с такъв оптимизъм, че 14 циганчета и 1 българче има в едно училище и се разбирали прекрасно. Българинът е толерантен и това е много хубаво, че се разбират прекрасно и никой тук не оспорва този проблем, проблемът е в това, че тези 14 циганчета са израсли в ужасни условия, тези хора ние, ако имаме хуманизъм трябваше преди 25 години, а и преди повече от 25 години, да се погрижим така, че да изградим хора културни, с професия, с работа и така нататък, а не да ги превърнем в машина за деца, която фактически ще ни погълне и ще ни удави. Минавам на друг проблем, не искам, той е огромен демографския проблем и ВМРО, и НФСБ правиха научни конференции и изследвания, които показаха колко е важен този въпрос и колко е тревожен и че той е въпрос на хуманизъм, не само на национализъм, това е въпрос на хуманизъм, на бъдещето развитие и приобщаване към европейските норми. Сега, икономическа криза, ама икономическата криза е основната причина за образованието, но образованието е също причина за икономическата криза, ние, ако имахме възпитани хора, ако имахме образовани хора и бяха създали това, което направиха чехите и унгарците вече - те не са в такова отчаяно положение като нас, но аз ще се спра на кризата на ценностната система. Отново се връщам към възпитанието, възпитанието е в този системен възел от противоречия, в основата е възпитанието, вие виждате българският народ рухна в културно отношение, рухна, защо? Сега нямаме време да говорим за медии, за Гого Лозанов и не знам какви си - какво гледат тези хора, какво гледат, какво стана с нашата златна младеж - това също е въпрос на образованието. Аз имам огромни факти, не искам тук да се впускам, но на учители с дългогодишен стаж влизат и вече са в нервен срив - ученикът му прави такива подигравателни забележки, той му казва „моля Ви, идете да си купите закуска, за да ме остави да си довърша часа" и той вика „ами, тук купонът е голям, какво ще излизам аз" и т.н. - това не е един, два, три, това са безброй много случаи в нашето училище. Аз не съм черногледец, аз искам да говорим с отворени очи за истинското състояние на българското образование иначе верни неща аз не се съмнявам, че ще чуем всички тук от колегите, които са специалисти, експерти, говорят много хубаво, много важни неща, но дайте да видим кои са тесните места в образованието, трудните места, къде е сривът. И сега по въпросът за кадрите, ами кадрите избягаха в чужбина, колеги, такова изтичане на мозъци има ли в друга държава, защо - ами те са в унизително положение, говорим тук за проценти, които се дават за образованието, ами вие знаете ли в Сингапур какви пари се дават за образование, а вие знаете ли в Южна Корея още след ВСВ, вие знаете, че тя беше в разруха, на японците им хвърлиха две атомни бомби - как тези хора станаха величието на днешния 21 век на технологиите, и на културата, и на науката. Ами това е, защото тези хора обичат страната си и когато се заделят пари най-напред за наука и за образование се мисли, след това второто, някои от вас казаха действително тези пари могат да се дадат и да отидат по дяволите, защото корупцията изяжда всичко, значи виждате ли от какво значение е...


Клара Маринова: Бихте ли се ориентирали към приключване на този въпрос?


Боян Лалов: Да, да, наистина те са неизчерпаеми тези неща. В заключение едно изречение - етиката не е измислено понятие, колеги, етиката е нещо много важно без което загиваме.


Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Лалов. И накрая доц. Ваня Георгиева - КП Коалиция АБВ, 7-ма в листата за 23 МИР София-град, заповядайте.


Ваня Георгиева: Благодаря, аз като доцент в Техническия университет ще бъда малко по-практична и може би и не толкова приказлива, що се отнася до възпитанието аз също съм много съгласна, но в този процес влизат не само учители, влизат и семейството, защото аз имам наблюдение как родители разговарят с децата си по повод учителите. Мисля, че трябва родителите да бъдем много отговорни по начина, по който представяме учителите в очите на децата, аз също съм имала случай, в който дете директно обижда учителката в час, тя не предприема никакви мерки също бях много учудена. Също за нашите деца трябва да израстват в една позитивна среда, да се възпитава в тях позитивното мислене и за съжаление децата ни гледат телевизия и в интернет са непрекъснато, но това, което в новините всяка вечер, по няколко пъти на ден чуват и виждат те вече са го приели като нещо нормално от нашето ежедневие, но в никой случай не е нещо позитивно, с което те трябва да израстват. По повод това, че учениците са демотивирани може би в самите учебници не са написани в такъв стил по-достъпен до тях, съвременните деца, разбира се, са много по-развити, много по-интелигентни и в този смисъл и материалът, който им се предоставя трябва да бъде по-достъпен и по-привлекателен за тях. Аз не знам до колко тази тестова система, защото моите наблюдения са, че в училищата масово децата не се изпитват, а се правят по няколко теста по време на срока и с това горе долу се приключва, аз не мисля, че по този начин има директна връзка между учител и ученик и учителят ще има представа от 25 - 30 деца от тези тестово къде му е неговото силно място, но къде са му слабите места, за да може да работи в тази посока. Учебните програми едно трябва да се осъвременят, аз за това съм съгласна, но пак смятам, че трябва да има повече време за спорт, повече часове и да се застъпват в програмата по физическо възпитание да се застъпват различните видове спортове, защото имам наблюдение, че в часовете по физическо повече се играе на народна топка отколкото, сигурно и там има учебна програма, която трябва да се спазва. Аз съм „за" да има дисциплина в училищата, сигурно и тези униформи, които навлизат в училищата са нещо много хубаво, децата трябва да се научат на ред и дисциплина - да си знаят не само правата, но да си спазват и задълженията в училище. Що се отнася до висшето образование аз също съм много съгласна за Фонда „Научни изследвания", защото след този скандал аз не знам той дали до скоро не функционираше, сега е открита сесия доколкото знам отново да се представят проекти, за висшето образование пак трябва да се набляга на качеството, а не на количеството и повече и в училище и в университета да се набляга на практическата насоченост и в тази връзка и в програмата на АБВ е заложено да се възприеме дуалната форма тоест тясна връзка между икономиката и производството по този начин така ще могат да се правят дипломни работи, дипломни проекти в съответните фирми и да могат учениците да си провеждат там стажове, практики и да могат реалните неща, които като практика се правят в съответното производство да могат след това да се използват и в практиката по нататък.


Клара Маринова: Приключихте ли?


Ваня Георгиева: Да.


Клара Маринова: Благодаря Ви, тъй като бяха отправени две реплики към г-жа Корнелия Маринова, имате право да отговорите, г-жо Маринова в рамките на 3 минути да Ви помоля, защото след това следва рекламна пауза.


Корнелия Маринова: Ще бъда кратка, да. Аз имам всъщност следния много сериозен въпрос - след като в 41-то НС е имало внесени 3 законопроекта, след като чакахме да благоволи министър Клисарова да внесе следващия проект на предишното правителство, кое наложи ние наистина да изпаднем в безвремието, да не предприемем нищо конкретно по въпроса за приемането на нов закон за предучилищното и училищното образование. Ние обрекохме системата не за застой, ние я обрекохме на регрес и когато говорим за увеличаване на парите сега през 2013/14 за бюджета, ами може ли 1.38 % е увеличението в единния разходен стандарт за 2014 година - как може това увеличение да покрие увеличението на учителските заплати само това дори от 8% за 2013 година, от там насетне продължаваме да се питаме когато имаме тази условна добавка за условно постоянни разходи на училищата - стана така, че големите училища трябваше да пренасочат средства към малките, до тук добре, но стана така, че големи училища останаха недофинансирани по този начин. И освен това, колега, едно изречение, което бих искала да го припомня, защото то наистина е уникално - всички да работят по един и същи начин, как - еднакво добре или еднакво зле, този един учебник, за който говорите добър ли ще бъде, какъв ще бъде, кой може да гарантира, че той ще има качеството, което изискванията поставят, професионалната общност изисква и родители и ученици съответно ще бъдат удовлетворени. Тук бих искала също да кажа по отношение на културно-образователната, уважаема колежке Димитрова, ние затова и предвиждаме в нашата програма въвеждането и на обучение по гражданско образование, и по здравеопазване, и по предприемачество - това са все практически умения, които ще са нужни на децата и на които смятаме да акцентуваме. Изобщо цялостно модернизирането до голяма степен свеждаме до повече практически умения, до работа в екип на децата, което ще създаде и по-голяма практическа насоченост на целия процес. За Сингапур и за дуалното обучение мога да кажа - Сингапур ме връща към встъплението, колега - чудесно е да се отделя един много голям, ние също искаме, ние също предвиждаме увеличение на средствата за образование, но трябва икономиката да работи, трябва да инвестираме, тези европейски фондове трябва да се отблокират, трябва да има повече усвояване на европейски средства - 16 милиарда евро са предвидени за следващия програмен период, нека да ги усвояваме тези средства, да заработи икономиката, да разкриваме работни места, да очисляваме повече средства за образование - няма друг начин, всичко друго нуждите са големи във всички системи и трябва да работим в тази посока.


Клара Маринова: Благодаря Ви. От студиото на Радио К2 продължаваме Деветия дебат за избор на народни представители в 43-тото НС, изборите на 5 октомври 2014, темата, изключително важна за цялото българско общество: Образование, наука, култура, спорт. Участници: ПП ГЕРБ - Корнелия Маринова, водач на листата за 11 МИР Ловеч, КП БСП - лява България - Милко Багдасаров, водач на листата за 9 МИР Кърджали, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Янита Димитрова, 3-та в листата за 23 МИР София-град, КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - проф. Боян Лалов, 10-ти в листата за 23 МИР София-град, КП Коалиция АБВ - доц. Ваня Георгиева, 7-ма в листата за 23 МИР София-град. Във вашите изложения до този момент се прокраднаха няколко изключително важни теми, които и аз предварително отбелязах като кръг от въпроси за обсъждане. Нека да се концентрираме върху учебните програми, всеки от вас по един или друг повод постави този въпрос. Учебните програми - съобразени ли са те със съвременните тенденции, които налага не само България, но и ЕС и света, учебниците, по които учат нашите деца и внуци, учебниците, по които трябва да учат - те са разнообразни, това е много добре, но във всеки учебник се съдържа информация, която противоречи на другите учебници, станахме свидетели на национален скандал с учебника по история - как ще вървим от тук нататък, разнообразието е нужно, но е и нужно висока компетентност когато пишем учбениците и когато ги представяме на нашите деца и финансирането на образованието - много отчетливо искам вие, като бъдещи народни представители, представители на различни партии и коалиции да кажете какво ще бъде финансирането, какви са потребностите и от къде ще се вземат парите - не може да не сте мислили по този въпрос, нека не се захващаме само с това колко е увеличението или колко е намалението, а каква е необходимостта, от къде ще се вземат тези пари, за да може образованието да си стъпи на краката и още един много голям кръг от въпроси, искам тук да го поставя към учебните програми, към учебниците, към финансирането -реформи, четвърт век непрестанни реформи в образованието и онзи ден чета материал на мой колега журналист - едно пропуснато поколение само в реформи. Вие, тези, които сте свързани със средното и висшето образование в България, най-добре го знаете. Фиксирахте 40 % неграмотни - това е чудовищно за една малка България, тук ще прибавя и още един много важен въпрос- отпадането на деца от училище, основно сред малцинствените групи. Ето този голям кръг от въпроси предлагам да му отделим даже малко повече време, за да можем да сме наясно какво ще става с образованието от следващото НС. И така ПП ГЕРБ - Корнелия Маринова, водач на листата за 11 МИР Ловеч, слушаме Ви.


Корнелия Маринова: Казах и преди малко, че това е година и половина пропуснато време по отношение на учебните програми и учебниците.


Клара Маринова: Ние пропуснахме 25, та една година и половина.


Корнелия Маринова: Беше стартирал процесът, бяха напреднали групите, учителите бяха изработили работните групи проектите на учебните програми, стартира дори регионалните инспекторати стартираха обсъждане по места, по региони, по области вариантът, който работните групи са предложили на вниманието им. Така или иначе даже има писмени становища в много от регионалните инспекторати и на практика този процес спря, а това - липсата на закон, липсата на проекти на учебни програми пречи и на издаването на учебници и просто процесът буксува, той не буксува, той е спрял. Трябва да стартира много бързо, тези програми задължително трябва да бъдат свързани с намален обем на теоретични знания, увеличени часове, увеличен брой часове за практически умения и в крайна сметка така, че децата да усвояват полезни за практиката знания, защото това според нас е и един от мотивите децата да бъдат заинтересовани да посещават училище и го свързвам и с другия Ваш въпрос - отпадането от училище. България бележи през последните няколко години тенденция към намаляване на броя на отпадащите, но той е все неудовлетворяващ - от 14 на 12 като тенденцията, задачата до 2020 година е този процес да бъде сведен до 10%, не повече от 10%, но за нас и това е висока цифра. Търсят се и ние още заложихме подобни мерки в управлението на правителството на ГЕРБ от 2009 до 2013 година, такива начини и мерки са целодневното обучение, което въведохме за децата постъпателно в момента вече и в 5-ти клас, но заложихме за целодневно обучение от 1-ви до 7-ми клас, което да задържа децата в училище, ние заложихме и поставихме началото на работа по проект успех за допълнителни извънкласни дейности такива, които да интересуват децата, да удовлетворяват техните потребности и много училища работят по тези проекти успешно. Това, което нас ни притеснява и понастоящем е финансирането на средищните училища за целодневно обучение, защото и към момента директори споделиха, че не са осигурени средствата за тяхното финансиране от 1 ноември нататък, надявам се, че служебният кабинет ще реши този въпрос. Ако говорим за мерки, има цяла стратегия, която междувременно беше приета от предишния кабинет за предотвратяване на преждевременното напускане на училище, вярно, че много хора са скептични по отношение на стратегиите, но всъщност тук се разписват конкретните мерки - какво и как да се предприеме и всъщност едно от най-важните неща за нас това е позитивната образователна среда. Междувременно в една голяма скоба искам да кажа, че стратегията, която беше приета от предишния кабинет е всъщност одобрената стратегия, която беше за обществено обсъждане и изработена от правителството на ГЕРБ. Та, повишаване и осигуряване на позитивната образователна среда, на училищен климат, който атмосфера на взаимоотношение, на другарски взаимоотношения, няколко пъти тук се говори за конфликтите в училище, за агресията в училище - ние затова в нашата програма предвиждаме да инвестираме пари в спорта, в училищния спорт обаче като по този начин се създадат възможности за повече двигателна активност на децата и намаляване на агресията в училище. Повишаване на личностна подкрепа, всъщност това е един от основните моменти в проектозакона, който ние внесохме за предучилищно и училищно образование. Достъпът до образование - това също е един проблем, за който не се говори често, но достъпът до образование на децата от малцинствата или на децата със специално образователни потребности, затова и ние предвиждаме и наставничеството, и да ангажираме родителите, програми за активно включване на родителите в обучението на децата, в партнирането, ние гледаме на родителите като на участници в учебния процес и в качеството им дори на членове на Обществения съвет, който се занимава и с бюджетирането, и с приоритетите във финансов план, понеже поставихте и този въпрос, има и за кариерното ориентиране, и професионалното ориентиране имам предвид на децата в училище, което задължително трябва да бъде поставено на една нова основа и което да създава нагласи и интереси и от там учителите, които да отговарят на потребностите за личностното развитие на децата.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Маринова. Отиваме към КП „БСП - лява България" - Милко Багдасаров, водач на листата за 9 МИР Кърджали, чуваме ли се, г-н Багдасаров?


Милко Багдасаров: Все пак на репликата, която направи моята колежка Маринова да отговоря, защото не знам дали не подчиняваме много учителите след като ги питаме дали ще работим еднакво добре или еднакво зле, сигурен съм, че всички учители са разбрали какво имам предвид. Колкото до учебниците, което говорим вече няколко години, аз мисля, че за пръв път имаше една сериозна и то много сериозна, бих казал, инициатива от министър-председателя към един учебник, защото тезата, която развиваме в годините е, че не е нормално едно дете във 2-ри клас или в 3-ти клас, премествайки се от едно училище в друго по семейни причини да получава съвсем нов учебник и съвсем нови картинки, ако щете, когато седне да учи - това са все неща, които сме ги коментирали в годините и веднага ги свързваме с финансирането - многото учебници и един учебник са с разлика точно от 100 милиона лева, нали разбирате със 100 милиона лева какво може да се направи в системата на образованието, още повече, че тук стана въпрос и за осигуряването на заплатите през миналата година с 8% увеличението, сега с новия колективен договор, който налага увеличение на учителските заплати от 01.09.2014, мисля, че имам доста сериозен дял в решаването и в подписването на този колективен трудов договор. Аз искам да припомня все пак на всички слушащи учители, че на фона на 4 годишното замразяване на учителските заплати можем да направим все пак един анализ на тези две увеличения и да се върнем на най-голямото увеличение правено в историята на българското образование, което пак беше по време на Тройната коалиция с министър на финансите Пламен Орешарски, казвам го, защото мисля, че по достойнства трябва да се оценяват в годините тези неща и в контекста на това, което сега си говорим няма да правя ретроспекция на тази година и два месеца какво се е случило, защото пък преди това 4 години не се случи нищо, бих казал даже имаше връщане назад в системата на образованието, защото ако имаше воля политическа тогавашното правителство и мнозинство на ГЕРБ, което абсолютно можеше да го приеме този закон, а не сега да роним крокодилски сълзи за нещо, което се видя, че в много голяма степен противоречи на доста от обществените нагласи на хората, особено и сега след като се направи едно сериозно проучване пред учители и пред родители от министър Клисарова. Казвам ги тези неща, защото много добре помним политиката и на скандалите, и на клеветите от предишното управление, снижаването на авторитета на българския учен, помните БАН какви старчета, на интелектуалците изобщо снижаването на авторитета, на лекарите помните - на всички хора, които са носители на знанието и духовното начала, така че в този план нека да не спорим, нека да мислим за общите неща, които можем да направим, а те не са малко и задължително могат да станат с обединение, а иначе това, което бих могъл все пак да го изтъкна тук като възможност за реализиране на много от нашите проекти, които в момента мислим заедно и всички ги мислят това е свързано и с ОП Устойчиво развитие и интелигентен растеж, в тези 1 милиард 364 милиона лева трябва наистина да заложим истината във всичко това, което в момента говорим и искаме да се случи в системата на образованието. Пропуснах още нещо - заедно приехме Закон за професионалното обучение и образование, законът беше общ на БСП и на ГЕРБ с активното участие на всички членове от Комисията по образованието, но там усещам в това, което сега се изложи от колежката едно неразбиране специално за дуалната система, защото там иска страшно много съвместна работа и с българския бизнес, и с всички хора, които са ангажирани по образованието на децата, защото трябва да знаем, че адаптирането на образованието към съвременните условия, бих казал, на труда, към съвременните изисквания са номер 1 и те трябва да бъдат водещи и по отношение на учебните програми, те трябва да бъдат водещи и по отношение на учебните планове.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Багдасаров. Отиваме към Янита Димитрова, 3-та в листата за 23 МИР София-град, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА.


Янита Димитрова: Тук се очертаха кръг от проблеми и на мен ще ми е малко трудно да прескачам от проблем на проблем, аз пак стигам до главния въпрос, а той е финансовия. Около този въпрос всички мисля, че се обединихме, че недостигът и недофинансирането на системата на образование води до тези негативни последици, които ние всички съобщаваме днес. Аз искам да подчертая, че това, което и другите вероятно знаят, че основните магазини, от които пазаруват учителите са магазините втора употреба - това е много тъжно и това влияе изключително върху самочувствието на българския учител, а това и върху неговата мотивация. Ниското заплащане на учителския труд води до ниския авторитет на учителя, вярно е, че и в другите държави не е високо платен учителският труд, но там стандартът на живот не е както е при нас и поради тази причина ние трябва да помислим сериозно в тази посока, в нашата програма сме предвидили 20% увеличение на учителските заплати като същевременно с това предвиждаме и с оглед на издигане престижа на учителската професия тя да бъде превърната в регулирана професия - това беше заложено и в Стратегията за развитие на педагогическите кадри, която беше разглеждана в Комисията по образование в 42-рото НС - това по отношение на учителите. Искам също да кажа - тя, корелацията е видна, мотивираният учител много лесно достига до сърцето на ученика и най-важното в процеса на преподаването е учителят да обясни на ученика защо се учат тези неща, да, има учебници с неясно учебно съдържание, с академично учебно съдържание, със сложно учебно съдържание, което не достига до сърцата на учениците, но добрият учител може да преподава и без учебник и тук основният въпрос не е учебникът, а основният въпрос, както и одеве го засегнах, това са учебните програми. Държавните образователни изисквания за учебно съдържание, които наистина са безвъзвратно остарели и трябва много бързо да бъдат осъвременени, пренаписани, направени по начин, по които наистина да отговарят, да е адекватно на съвременните условия учебното съдържание, а учебниците както казах след това да бъдат написани така, че да са освободени от академизъм, достъпни за ученика, да му позволяват лесно да разграничава важното от маловажното. Аз бих искала да припомня през 2006 година беше приета юни месец Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, това е националната стратегия на практика за училищното образование, тя разписа желаните, основните проблеми дефинира в образованието и мисля, че беше приета с консенсус от всички политически сили тогава с пълно мнозинство поради което нейният срок изтича 2015 година, считам, че тя следва да бъде актуализирана и отново един такъв стратегически документ да обедини всички политически сили върху основните приоритети в сферата на училищното образование, за да може този закон, въпреки различията, които тук се споменаха, както от г-н Багдасаров, така и от г-жа Маринова, да се доближат приоритетните, националните области в сферата на образованието и да няма проблеми по отношение на приемането на един такъв важен закон за училищното образование, какъвто е този, за който вече коментирахме, че стои от 3 Народни събрания, а към момента все още Закона за народната просвета е действащ - той е много закърпен, също много остарял, в него има много пропуски, които по някакъв начин работещите в системата на образованието се опитват чрез своята практика и добър професионализъм да ги преодоляват тези проблеми. Другото, което исках да кажа по отношение на учебното съдържание отново - визира се въпросът с броя на учебниците. Аз също съм на мнение, че ограничаването на броя на учебниците не е добро решение, тъй като ние всички, както вече стана дума, че говорим за една учебна програма по един учебен предмет, при това положение в учебника не следва да бъде различен, той трябва да се придържа към ядрото на учебното съдържание, но в същото време така се ражда една конкуренция и може да има наистина много, много добри учебници. Въпросът е и в друго, в дигитализирането на учебното съдържание, ето така ще облекчим ученическите раниците и използването на таблети, това, което сме заложили в нашата програма, дали ще бъдат таблети или други електронни пособия, защото с толкова бързи темпове се развиват електронните и комуникационни технологии, но това е едно много добро решение не за да си играят децата в училище на тези таблети, а да могат да ги използват като електронно учебно пособие, но трябва да знаем, че това е хардуер, а софтуерът ние го нямаме тоест дигиталното учебно съдържание и това е най-важното, което следва да направим, в момента все още изоставаме от това желание на всички, поради което мисля, че в такава посока трябва да се съсредоточат усилията на всички и най-вече в МОН и специалистите в тази насока. Това ще доведе наистина до привличане на децата, мотивацията им, съсредоточаването им, желанието им да учат и превръщането им в активен участник в учебния процес ще им даде възможност те сами да участват в разработването на урока, на знанията, които ще получават, да ги извеждат сами от материала, който им е предоставен.

 

Клара Маринова: И така, след Янита Димитрова проф. Иван Лалов, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", 10-ти в листата на 23 МИР София, слушаме Ви!


Иван Лалов: Учебните планове и програми, за нашите радиослушатели да кажем само, учебните планове съдържат дисциплините за всяка учебна година, които ще изучават децата, а учебните програми съдържат темите. От гледище на природоматематическите науки - математика, физика, химия, също и техническите науки, трябва да се каже, че има инвариантни структури, така се наричат и не може да се променят значително в годините, разбира се науката се развива, но това са точни науки. Как стои въпросът с учебниците и учебните пособия, това е действително много особен въпрос, тъй като той е свързан с корупция, с коалиции, с котерии, с икономически интереси и т.н. Тук аз смятам, че голям грях на всички, които са били във властта през последните 25 години, защото преди това знаем, че си имаше, може да е било догматично, може да е било инертно, но там се носеше отговорност, имаше една партия, правителство и т.н. Тук се развихриха в тези учебници и учебни пособия, развихриха се такива неща, че как да Ви кажа, трябва да направим рязка промяна, иначе нашите деца са загубени. Аз мога да дам много примери, но ето сега, имаше един министър Атанасов при коалициятан на Сакскобургготски, имаше сега една министърка на спорта, ами чуйте им речта, чуйте начина им на изразяване, Атанасов пишеше учебници, които студентите не могат да разберат, такъв снобизъм се вихри, ами ти ако имаш мъдри неща да кажеш на хората, ти ще ги кажеш с прости думи. Същото е с тези изказвания, те станаха куриозни, пословични на въпросната министърка. Зад всичко това се крие първо показност, второ, безнаказаност, тъй като тези учебникари, нека така да ги нарека, защото колкото тази дума не е красива, толкова са некрасиви и много от учебниците, които наблюдавам. Аз ще Ви кажа нещо любопитно, защото имам три деца и преди години създадох с един наш много голям художник - Тодор Ваджиев, член на международни журита, направихме една чудесна игра за ограмотяване, децата не е необходимо една година да се ограмотяват, за един месец децата се ограмотяват с тази игра, Министерството я одобри разбира се, но никакво желание да я включи като чат от пособията. Е, защо да учат децата една година да четат, след като могат за един месец да се научат. Такива примери могат да се дадат много. Ние не можем да излезем от тази неетична борба, Вие казвате - сменят се, това е ужасно, че се сменят програмите, учебниците всяка година, ами това са котерийните борби за пари, Вие знаете какви огромни суми отиват за учебници. Какъв е изходът от цялата тази работа, изходът е - патриотизъм, патриотизъм и етика. Когато общата политика на държавата е насочена към грижа към народа, към подрастващото поколение, човек ще се засрами, ако започне тези безкрайни, те започват десетилетия, и сега се връщам към учебниците по история, на всеки му е ясно, че ако ние по времето на Съветската империя бяхме с ограничен суверенитет, ние сега сме държава без суверенитет, аз смело Ви го казвам тук в ефир. Как може нашите национални герои да се представят по този начин на подрастващите поколения, ами то няма да излезе нищо от тези подрастващи поколения, ако нямат вдъхновяващи примери и образци от историята, те даже не си знаят историята днешните поколения, каква борба, какви жертви са били, за да имаме държава, да имаме култура, ние сме доказали, че можем много неща. Ето как е свързана корупцията с моралната деградация. Когато наближат избори всички партии се оказват много загрижени, даже могат да се чуят и тук-таме патриотични възгласи. Не е въпросът до патриотични възгледи, а какво правим за нашите деца, които са утрешната България. Искам да се спра тук малко на проблема за отношението наука-образование-икономика. Това е един страшен възел, това са взаимозависими основни фактори на държавата, ние искаме да направим образованито по-съвършено, по-добро, не може да стане веднага, това са инертни процеси, те траят десетилетия, които са направени сега, ще отекват още години. Икономика може да се създава от хора, които имат изключително добра подготовка, това е азбучна истина, това е аксиома. Ами тези хора отиват на запад колеги, защото там са високоплатени, как ще решим този казус? Това се решава чрез закони, тези хора можем да ги върнем, като им създадем прилични условия. Веднага казваме - ами откъде пари? Значи икономиката ще я направим с добро образование, а образованието няма пари, защото икономиката е лоша. Ами всичко става постепенно. Етиката и отговорността пред народа и поколенията веднага дава изхода, започваме постепенно, ако има хора, които вкарват такива програми и учебници, които плюят срещу този многострадален наш български народ, както казва Алеко Константинов - „Шапки долу и на колене пред този народ", имаме ли такива държавници, ако имаме веднага ще започнат нещата да се оправят. И веднага след това отиваме към науката, каква наука ще правим ние, след като най-добрите ни хора отиват по Америка и по Западна Европа? Ами кой се погрижи за това, аз казах Алеко, но ние можем да посочим много други примери от миналото, такова настъпване по краката и блъскане с лакти и т.н. Ами помислете за този народ, Вие живеете, много неща могат да се кажат!


Клара Маринова: Аз Ви благодаря, проф. Лалов! И накрая КП Коалиция АБВ, Ваня Георгиева, 7-ма в листата на 23 МИР София-град.


Ваня Георгиева: Благодаря, аз ще бъда кратка. Първо по въпроса за учебниците, по един предмет има много различни издателства, които издават този учебник, ето един вариант да се спестят пари. Аз виждам тук 100 милиона лева, ако комисия от хора, които са експерти в дадена област, дали ще е история, даил ще литература, дали ще е математика, за съответния клас, за съответния предмет, от многобройните издателства тази комисия да номинира едно, подадено от съответните експерти, децата ще учат най-качественото от този предмет, по този начин ще се спестят пари, които ще се вложат в образованието, за подобряване на материалната база или за подпомагане на деца в неравностойно положение. За да се отпуснат повече пари за образование в следващото Народно събрание трябва да има политическо съгласие, политически консенсус между основните политически сили, защото образованието е много важен приоритет, тъй като е свързано с бъдещето на нашите деца и оттам с бъдещето на България. Трябва да има и приемственост, независимо кое правителство идва и кое си отива, трябва да има и приемственост от едното правителство към другото, за да има единна система за образование в училищата, която да се доразвива, да се реформира, да се усъвършенства, но да не започва отначало всичко, така се объркват и нашите деца. По въпроса за дуалната система, тя е свързана с професионалното образование, но във висшето образование, специално при нас в ТУ тя се прилага, наши студенти си правят дипломни работи, дипломни проекти в контакт с различни фирми, така че не виждам защо да не се прилага, може да не е веднага, но да се започне, не се ли започне реформа и подобряване на образованието, няма как да се върви напред. За целодневното обучение, аз съм по-склонна децата да имат повече свободно време, когато са по-малки да са заети по цял ден, но когато вече са в прогимназията трябва да имат свободно време децата за спорт, за общуване с връстниците си, за културни занимания, дори да се върне тази старата форма на кръжоци, да се възродят читалищата, те функционират разибира и сега с различни дейности, които развиват в тях. Децата трябва и да релаксират от учебния процес. АБВ смята също, че трябва да има цифровизация на учебниците и учебните пособия, както и на материалите за преподаване в средното образование. Факт е, че децата носят прекалено тежки чанти, аз съм ги измервала, между 6 и 8 килограма, вътре има учебник, учебна тетрадка за работа, домашна и един куп пособия, всичко това ежедневно се носи от децата и съответно се получават и тези гръбначин изкривявания. Последно изречение за малцинствата и за хората, които напускат образование, според АБВ трябва да има пълен обхват на децата в средното образование, трябва да има ефективни стимули, санкции срещу фиктивното участие в посещаването на училището, дали да е свързано със социалните помощи или по някакъв друг начин.


Клара Маринова: Благодаря Ви, доц. Георгиева! Реплики, въпроси, заповядайте, г-жо Маринова!


Корнелия Маринова: Няма как да не репликирам, за дуалната система ще кажа нещо, не точно като реплика, но всъщност като реплика към г-н Багдасаров, да, той е общ текст, който е приет в 42-то Народно събрание в Закона за професионалното образование и обучение. Но държа да кажа, че дуалното образование беше включено в предложението на ГЕРБ и отсъстваше от предложението на КБ. В този случай смятам, че да, колегите ни подкрепиха, но ние сме вносителите на това предложение. Другото, което е важно да знаем, не би могло да стартира тази година дуалното обучение, просто защото подзаконовите нормативни актове не са готови, тази година се надявам, че ще използваме ползотворно времето да бъдат написани те от експертите и да може през следващата учебна година и бизнесът да се активизира през това време, да бъде достатъчно мотивиран, да осмисли финансово подпомагането на този процес, защото трябва да се участва и с финансиране, освен от бюджета на Министерството на образованието и науката и бизнесът трябва да вземе своето участие. Тук искам друго нещо като реплика да подчертая, не мога да повярвам, че г-н Багдасаров каза това - замразени заплати през 4 годишния период на управление на ГЕРБ. Това не е вярно абсолютно, ние предвиждаме увеличаване на възнагражденията на учителите в нашата програма, но обвързано винаги с повишаване на тяхната квалификация и гледаме на този процес като на единнен процес. За времето на управлението на ГЕРБ заплатите на учителите, като аз пак твърдя, че са ниски, но са се увеличили с 20% и в никакъв случай не са били замразени. И още нещо, много добре, че се чу това по К2, което се каза - да работят по един начин учителите, да работят по един учебник учителите, още малко и ще им сложим униформа, ще ги унифицираме и ще ги върнем преди 1989 година, все едно нищо в образованието и в живота ни на едно демократично общество не се е променило през това време.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Г-н Багдасаров!


Милко Багдасаров: Да, и ще имат и достойнството, като учителите преди 1989 година, ще имат и авторитета и постиженията, които имаха преди 1989 година. Шегувам се, естествено, вижте какво, с подзаконови нормативни актове няма да стане, трябва отношение от всички, трябва отношение от цялото общество, от целия бизнес, защото само за Кърджали аз съм направил един сериозен анализ и сериозна картинка на това какво може да се получи, оказва се, че само едно единствено предприятие в цялата област има готовност да се ангажира, и то само в партньорство в дуално обучение с ученици, които обаче трябва да излизат през 5 години една паралелка, нещо много несериозно. Това, което сме правили в цялостен мащаб в България, аз не мога да претендирам, че е точна картината, но около 1,5%, няма и 2% от бизнеса и това, което иска той като кадри може да се получи. И другото, което мисля, че ползвайки образеца и примера на Германия в това отношение, нека не забравяме, че там дуалното обучение е за отпаднали ученици. Нашата цел е да нямаме отпаднали ученици, това го слагаме всички в своите програми на първо място, но там основната цел, и тя като че ли вече е реализирана, ако някой погледне в дълбочина опита на Германия ще види, че там финасирането се извършва от държавата, една немалка част и от бизнеса, една част се финансира и от участващите в учебния процес ученици, за да могат след това да намерят и своята професионална реализация, но това е един по-дълбок проблем, който в момента няма смисъл да коментираме.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Багдасаров! Остават ни около 20 минути, виждате ли как бързо минава времето, когато се говорят интересни и важни неща! Иска ми се тези 20 минути да ги посветим на една изключително голяма област от образованието в България, връзката с европейкото в неговите различин измерения, защото България е един достоен член на ЕС и трябва достойно, по всички възможни начини, а начините не са чак толкова много, те опират до това експертно, професионално, без корупция и на високо ниво да се усвояват европейските средства, не само в икономиката, но и в духовната сфера. За периода 2007-2013 година ЕС е отпуснал почти 13 милиарда евро за учене през целия живот и обмен на студенти и преподаватели от цял свят. Как се включиха българите в основните програми, има предвид и „Леонардо да Винчи", и „Еразъм", и „Коменски", и „Мария Кюри", които предлага Европа. Изобщо образованието на България във връзка с възможностите, които предоставя Европа, Вашето компетентно мнение на политици, но и на специалисти, на хора, от които ще зависи само след няколко дни, след 5-ти октомври, ще зависи образованието в България, започваме с Корнелия Маринова, водач на листата за 11 МИР Ловеч, ПП ГЕРБ.


Корнелия Маринова: Всъщност това, което си мисля, че е по-важно в този контекст, е не как сме усвоявали, а какви възможности ще има от 2014 и 2015 година, какви възможности се разкриват пред младите хора за работа, защото се оказва, че това е големия бич, който тревожи и цяла Европа. В момента 5,5 милиона млади хора на възраст до 25 години са безработни. Оказва се, че те представляват една трета от останалите възрастови групи като процент. От тази гледна точка ми се ще да кажа няколко думи за гаранцията за младежта, този нов инструмент, който ЕС предлага и който за съжаление започнахме да използваме с някои от тези подготвителни инициативи, като възможности за младежта от 2012 и 2013 година. „Еразъм +", гаранциите за младежта междувременно са с бюджет от 10 милиарда евро от Европейския социален фонд, като се знае, че общите разходи за създаването на тези схеми за гаранция за заетост възлизат на 21 милиарда евро годишно. Този обем от средства може да се увеличи с още 6 милиарда от инициатива за младежка заетост за райони с особено остри нужди. „Еразъм +" всъщност е обединяващата програма, тази, която включва всички останали, за които говорихте и тази, която ще даде възможност на 4 милиона да бъдат подпомогнати или пък да ползват заем при облекчени условия от европейски институции при улеснен достъп и опростени правила ще функционира „Еразъм +", за разлика от предишните програми. Бюджетът е от 14,7 милиарда евро и това са 40% повече от средствата. Чудесно е, че ЕС и ЕК залагат по-голям обем, защото това е правопропорционално на размера на проблема. 2 милиона студенти ще мога да се възползват от тази програма за обучение, ще могат да се възползват 650 хиляди, нямам предвид България, имам предвид целия ЕС, за професионално образование. Предвидени са и младежки програми за обмен на доброволци, студенти, които да провеждат своята магистратура в страна от ЕС, а също така и за работещи в системата на образованието и обучението. „Еразъм +" ще даде възможност за партньорства между университети, колежи, училища, предприятия и неправителствени организации, това са опции, които задължително трябва да използваме. Назря един проблем през 2014 година и той е със Сертифициращия орган на програмата, това е Центърът за развитие на човешките ресурси, който смени Националната агенция, поради което дълго време стоеше на дневен ред въпросът закъсняваме ли, или спазваме сроковете. Аз смятам, че за 2014 година, за наше най-голямо съжаление няма да могат да бъдат използвани средства, да бъдат одобрени съответни участници и да получат подпомагането, но този проблем се създаде вътрешно наш си проблем, допълнителна трудност в усвояването на европейските средства, оказа се, че бившето правителство е най-голям специалст, за наше съжаление, в тази област да се създават проблеми в усвояването на европейските пари.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Милко Багдасаров, водач на листата в 9 МИР Кърджали от КП „БСП-лява България", слушаме Ви!


Милко Багдасаров: Приемам изцяло това, което каза г-жа Маринова с изключение на последното изречение за предишното правителство, защото мисля, че трябваше с това да започнем, че стигнахме все пак до тази оперативна програма точно в този мандат с това ръководство на Министерството на образованието и точно с хората, които успяха в последните месеци на 2013 година да направят така, че да не изгубим близо 200 милиона от средствата, които бяха за предишната оперативна програма до 2013 година. Това беше и чисто експертна оценка за хората, които са в тези програми, но все пак се случи по времето на това правителство и е задължително да се отчита. Иначе наистина много са перспективите, които имаме да осъществим по различните програми, важното е да се работи, защото знаете, че част от тях няма да зависят изцяло от бъдещото ръководство на Министерството на образованието, трябва да се стиковат много неща, да има единни действия от всички и най-вече инициативи, които да идват отдолу и от различин звена на нашата система на образование.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Янита Димитрова, 3-та в листата за 23 МИР София, КП „България без цензура".


Янита Димитрова: По отношение на усвояване на европейските фондове положението е доста тревожно, г-жа Маринова, доколкото успях да разбера, каза каквото било било, важното е оттук нататък да усвояваме средствата правилно и по политиките, които са заложени, както в Националната програма за реформи, така и в другите стратегически документи. Аз смятам обаче, че положението е доста тревожно и от справката, която имаме във влъзка със статистическата информация за изпълнението на програма „Учене през целия живот" в България от 2007 до 2013 година, както по програма „Леонардо да Винчи", „Куменски", така и „Еразъм", както и Вие сте го споменали във Вашите опорни точки. Усвоените средства възлизат на над 100 милиона евро, на фона на 13-те милиарда, които са посочени тук, това е страшно тъжна констатация, очевидно е, че ние нямаме административния капацитет да усвояваем европейските средства. Също така тук се спомена и липсата, или аз го твърдя, на експертно начало, както в Министерството на образованито, така и в другите министерства, където при всяка смяна на правителството се сменят и обучените вече експерти, които могат да работят в съответните направления. Смятам, че това е голям бич и ние категорично трябва да се обединим около разбирането, че експертите, които се обучават да работят за администрирането на европейските програми и в тях се влагат страшно много средства за това, трябва да бъдат запазени като един капитал в държавата и да не се подхожда по този политически начин при смяната на управлението. Аз исках преди малко да се включа за професионалното образование, много държах да кажа нещо, което е част от дебата във връзка с промените в Закона за професионалното образование и обучение. Неслучайно в нашата програма сме го извели като приоритет на област на финансиране, защото това е приоритет на ЕС. Професионалното образование в настоящата икономическа обстановка повече от всякога е от ключово значение. То се нуждае от модернизация, но в България положението е много специфично. У нас професионалното образование винаги се е развивало в сянката на общообразователното училище. Слушах днес, тоест вчера на откриването на учебната година, министър Коларова, която каза, че са закрти професионални училища, доколкото си спомням три. Професионалните гимназии не са предпочитано място за кандидатстване от учениците, с малки изключения. Като добавим към това и амортизираната материална база, недостигът на учебници по специализираните учебни предмети, както и подготвени преподаватели, има огромен глад за това. Има липса и на взаимоотношение между обучение и пазар на труда. Всичко това води до една негативна тенденция в областта на развитието на професионалното образование. Динамиката на съвременната икономика налага постоянно увеличаване на квалификацията на хората, младите хора и възрастните трябва да се научат, че постоянно трябва да се учат и да променят своята квалификация, в това няма нищо лошо, тъкмо обратното, те ще бъдат много по-мобилни на пазара на труда. Трябва да се усвояват нови знания и умения с цел по-голяма приспособимост на пазара. Това в момента е трудно да се осъществява именно по тази причина, че хората нямат такава нагласа, нямат такова мислене. Вчера, една житейска ситуация споделям, един мой бивш колега, учител по география ми споделя, че е кандидатствал за учителско място по география в едно училище. Там са се явили 50 души, той пита какво става, нали уж има недотиг на учителски кадри. Въпросът е в това, че хорариумът на обучението по география е намалял, в повечето училища не е избран да се изучава, това е и за много други предмети. При това положение той все още не се настроил в посока да промени своята професионална квалификация, за да се реализира по друг подходят начин на пазара на труда. По официални данни в момента в България едва 1,3% от трудоспособното население между 25 и 64 години е ангажирано в някаква форма на учене през целия живот, при заложена в Лисабонската стратегия цел в ЕС от 12,5%.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Димитрова! Отиваме към проф. Боян Лалов, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", 10-ти в листата за 23 МИР София-град.


Боян Лалов: Много пари европейски и от националния бюджет, отидоха на вятъра, именно поради тази причина колежката каза, че администрацията ни не е готова, но има и друга причина. Некомпетентни хора се занимават с оценката на валидността на тези предложния, които се правят и проекти. Аз това бих го представил с една такава метафора - кучето седи в яслата, то не яде сено, но не дава и на коня да яде. Ето това е историята, която аз я наблюдавам, защото специално с европейски програми и образователни програми от много време се занимавам. Затова много пари не можаха да бъдат усвоени. Но и тези, които бяха така да се каже усвоени, допуснати проекти, са грешни пари. Аз имам колеги от ТУ, които кандидатстваха и се чудят как може проекти да печелят в областта на професионалното образование, които нямат тази квалификация, която има един доцент, един научен сътрудник, старши научен сътрудник, който предлага проект и не му се приема проекта. Това пак е свързано с етиката. Но аз ще Ви кажа, когато говорим за Европа, една страна като Швеция, в която аз съм бил на специализация достатъчно дълго време да обиколя всички университети и колежи, които са в предния фронт на науката, Вие знаете, че прави огромни камиони, има търсени коли, собствен самолет и т.н., ние бяхме колкото Швеция, сега може да сме малко по-малко поради демографския срив, как могат шведите, ами ще кажете - Швеция е голямо нещо, ами шведите преди 100 години са бягали в Америка, като нашите хора, за да търсят работа и препитание. Аз наблюдавах какво представляваха техните учебни заведения, в Кралския технологичен институт, в Стокхолмския университет, въвеждат ме в лаборатории, в които е хвърлено, за да могат тези хора, студентите, които дават интелекта на нацията, да работят непрекъснато с прибори. Някои колежи даже изработваха още в трети курс проекти на електронни устройства, тестват и прочие. Тоест на друго равнище е там образованието, и те получават европейски пари, и ние получаваме. Ще кажете, че ние нямаме такива компетентни хора, защо да нямаме компетентни хора, защо закриха Института по образованието? Аз даже знам както и казах и университетски преподаватели, които са пренебрегвани, за да им се допускат проектите. Тук отново става въпрос за етика и за национална отговорност. Ние убиваме националното чувство и убиваме етиката. И последно искам да дам пример с тези модерни форми на обучение, доказано е вече в целия свят, няма защо да го преоткриваме, игровата форма, не само за малките, Вие знаете, че има математическа теория, вече образованието при наличието на Гугъл и на огромни знания, които човек не може да изчерпа не за един живот, а за десет живота, знанието вече е вторичен продукт, основното е предвиждащите механизми, които ние изграждаме в лабораторията, в ателието, в различните цехове, било на фирми, които получават от образоването добри кадри и им се отплащат, като ги оборудват и т.н. Това е механизма, специално за професионалното образование. Предприятията са заинтересовани от висококвалифицирани кадри, те си ги подбират, дават им стипендии, дават им стендове, апаратура и след това вземат най-добрите и се развиват, ето това се наблюдава и в Швеция, и в Германия, и в САЩ. При нас го няма и ние трябва да започнем отначало и пак Ви казвам, това може да стане при почтени хора, при непочтени хора не може.


Клара Маринова: Благодаря Ви, проф. Лалов! Накрая КП Коалиция АБВ, доц. Ваня Георгиева, 7-ма в листата на 23 МИР София-град.


Ваня Георгиева: Благодаря! По въпроса за обмяна на студенти по споменатите оперативни програми, действително парите, които се отпускат, са крайно недотатъчни, те не могат да покрият пълната издръжка на един студент, който отива да изкара цял семестър в чужд университет или да подготви дипломната си работа, по тази причина студентите много пъти отказват да участват в тези програми. Що се отнася до финансирането на образованието на студентите, в България се заговори за студентски заем, може би поради високия ръст на безработицата не се доразви тази идея. Докато в европейските и световните университети всички знаем, че се отпускат студентски заеми, които покриват както таксата за обучение, така също има и други видове заеми, които се отпускат и покриват поне 50% от месечната издръжка на студентите. Съответно след като започнат да работят те започват да изплащат тези заеми, но те не ги натоварват финансово, тъй като е много малка месечната вноска, която трябва да се връща. Но пък е голяма помощ докато студентите учат тази финансова помощ, която се отпуска от съответните страни.


Клара Маринова: Въпроси, реплики един към друг? Ако нямате аз Ви благодаря за Вашето участие! Пожелавам Ви, като хора, свързани с образованието, да имаме една много хубава, успешна учебна година, защото само преди един ден, един от големите български дни, 15-ти септември, мина по един красив начин, нека така да завърши и учебната година, защото народ, който уважава първия учебен ден, като национален празник, няма да загине, неговата духовност ще просперира. Аз вчера се имумих колко много хора имаше по улиците, всеки хванал детенце, внуче, отива в училището, за нас, българите, школото е нещо велико! Надявам се, че Вие, като бъдещи народни предтавители, наши избраници, ще защитите това, за което векове наред България се е борела - да има независимо, проспериращо училище, независимо от това дали средно, начално или висше образование, но ние трябва да бъдем образовани, ограмотени, за да можем да се конкурираме! Още веднъш благодарности на днешните участници в дебата - Корнелия Маринова, ПП ГЕРБ, Милко Багдасаров, КП „БСП-лява България", Янита Димитрова, КП „България без цензура", проф. Боян Лалов, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", доц. Ваня Георгиева, КП Коалиция АБВ, хубава вечер, успех!

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече