12-09-2014 | 09:41 ч.
Пети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05.10. 2014 година на ТЕМА: Външни работи
Пети дебат за избор на народни представители в 43-то Народно събрание на 05.10. 2014 година на ТЕМА: Външни работи
Участници:
ПП ГЕРБ - Валентин Радев, 5-ти в листата на 24 МИР София-град
КП БСП - лява България - Валери Жаблянов, водач на листата на 14 МИР Перник
КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Росен Петров, водач на листата на 25 МИР София-град и 2-ри в листата на 9 МИР Кърджали
КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Стефан Солаков, водач на листата на 13 МИР Пазарджик -
КП Коалиция АБВ - Пламена Заячка, 9-та в листата на 24 МИР София-град
Клара Маринова: В студиото на „Радио К2" с 5-я дебат за избор на народни представители в 43-то Народното събрание на 5.10.2014 година. Темата е външни работи. Аз съм Клара Маринова. Моите събеседници и участници днес са:
ПП ГЕРБ - Валентин Радев, 5-ти в листата на 24 МИР София-град
КП БСП - лява България - Валери Жаблянов, водач на листата на 14 МИР Перник
КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА - Росен Петров, водач на листата на 25 МИР София-град и 2-ри в листата на 9 МИР Кърджали
КП ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО - Стефан Солаков, водач на листата на 13 МИР Пазарджик
КП Коалиция АБВ - Пламена Заячка, 9-та в листата на 24 МИР София-град
Здравейте! Приветствам Ви с началото на дебата. Предлагам поне елементарен регламент да въведем. На всеки въпрос всеки от Вас отговаря в разумното време между 3 и 5 минути, за да имате възможност да си задавате въпроси помежду си и да си репликирате. Първият кръг от въпроса: Съвременната външна политика на България се гради и реализира в съответствие с характерни процеси и тенденции в развитието на външната политика в постбиполярния свят. Кои са основните приоритети и цели, принципи и акценти във външнополитическата дейност на България в контекста на защитата на националните интереси? Несъмнено трябва да анализираме първо интеграционната политика в Европейския съюз. Второ, участието на страната в инициативите и съюзите на евроатлантическата архитектура за сигурност. Трето, позиция на България спрямо районите на напрежение и стълкновения. Аз предлагам да започнем с Валентин Радев. Заповядайте с Вашето изложение по първия кръг въпроси.
Валентин Радев: Както знаете ние публикувахме вече нашата управленска програма на ГЕРБ. В нея частта за външна политика е обединена с политиката за отбрана. Там е написано, че евроатлантическата ориентация на България е необратим процес. Тук нямаме проблем, предполагам и с моите колеги няма да спорим по въпроса. Тези два акцента, че евроатлантическата ориентация е необратим процес, че страната ни трябва да се утвърди като надежден член на НАТО и да бъде активен участник на външната политика и политиката за сигурност на ЕС, тук спор няма. Това е основният акцент от нашата програма, ако трябва да бъде кратък.
Клара Маринова: Не, можете и малко повече да говорите. Аз предлагам от 3 до 5 минути да си отделите време, за да си развиете спокойно въпроса, защото в него имаше и втори въпрос, участието на страната в инициативите на евроатлантическата архитектура за сигурност и трето, позицията на България спрямо районите на напрежения и стълкновения.
Валентин Радев: Нека добавя. Ние показваме и в програмата на ГЕРБ, и в нашата визия, които са ангажирани с външната политика и отбраната на страната, многократно сме повтаряли, че трябва да участваме активно и при разработването и окончателното завършване на плановете на НАТО за извънредни ситуации в региона, както и участие в инициативата „Интелигентна отбрана" и инициативата на ЕС, обединява ни споделянето на способности. Тук по-силна е военната част, свързана с Министерството на отбраната (МО), която се разработва през годините и ние се надяваме, че през следващия управленски мандат ще разширим това наше активно участие. По последния въпрос, свързан с това, което се случва в региона, твърдо трябва да подчертая, че такива думи в нашата програма няма. Процесите се развиват ежедневно наблизо около нас, имам предвид това, което се случва с Украйна, с Ислямска държава. Служебното правителство взе отношение с „Визия 2020". ГЕРБ счита, че пряка военна заплаха за нашата държава от Русия няма, но рискове, както беше записано в първия вариант, рискове има. Те са свързани главно с икономиката, с туризма и като военен и занимаващ се с тези процеси, и като заместник-военен министър, трябва да каже, че това доста би касаело, ако се получи колизия и се задълбочат процеси в Украйна и особено военнопромишления комплекс, конкретно би ангажирало ресурс на МО, които в момента постъпват от Русия. Примерно, има проблеми с поддържането на руската летателна техника МИГ 29, така че много са процесите, които ни карат да бъдем по-предпазливи в оценките на това, което се случва и да не бъдем толкова резки в нашите думи като дипломати и като политици.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Г-н Жаблянов, какъв е Вашият анализ, Вашият отговор? Какви са посланията на Вашата коалиция по този кръг от въпроси?
Валери Жаблянов: Както се забелязва с просто, невъоръжено око, процесът на европейска интеграция, както и външната политика на държавите-членки на ЕС не е константа. Напоследък се забелязват редици процеси вътре в ЕС, които предизвикват напрежение, включително във външната политика. Виждаме поредица от неудачи във формирането на общата външна политика на ЕС, което се дължи на специфичната институционална организация, тъй като в рамките на ЕС всяка от държавите запазва свой собствен периметър за външна политика. Струва ми се, че акцентът на БСП, ние не може да отъждествяваме Северноатлантическия пакт и ангажиментите, които произтичат от това, което никой не оспорва с външната политика на страната. Северноатлантическият пакт е една организация за сигурност, която е ориентирана навътре независимо от някакви експанзионистични намерения през последните години. Северноатлантическият пакт е отбранителна организация. Тя не може да замести външнополитическото ведомство на една държава. Не може да замести стратегията във външната политика. Не може да подмени традиционното развитие на външната политика. Не може да изгражда приоритети на националната държава, в случая българската държава. Залитането в една или друга посока не води до добри резултати, включително и до тези напрежения, които наблюдавахме, които възникнаха по времето на служебния кабинет и стратегията за сигурност, която беше представена с ще кажа неудачните квалификации вътре. Отделен е въпросът как този документ може да бъде наречен, но това е друга тема. Няколко важни акцента за интеграцията вътре в ЕС. Налагат се съществени изводи през последните години. Очевидно е, че ЕС не може да бъде съюз от изключително неравни държава в социално-икономическо отношение. Ако не се преочертаят приоритети на развитието в посока изравняване на държавите. Ние наблюдаваме обратния процес в момента. Испания е с 25 % безработица, Гърция е във финансово криза, където 8 пъти само през последната година са увеличени данъците и такса имоти на гръцките граждани. Кой европейски гражданин може да го издържи това в Централна Европа, 8 пъти увеличение на данък. Ако тази финансова политика, ориентирана към дясно-либералния спектър, където ясно е записано, че тези, които имаме ще им създаваме, а на тези, които имат ще им се отнеме, както е с европрограмите за България, трудно ще стане интеграцията. Значи интеграцията е реален процес. Ако го гледаме книжно и в документите, ще приказваме за интеграция още 30 години, докато накрая гражданите от бедните държави ще кажат „благодарим за интеграцията" и ще напуснат, за да правят нещо друго.
Росен Петров: Ние сме политическа партия с ясно поети ангажименти, казани отдавна. Ние сме за членството на България в ЕС, за спазването на европейските ценности, но като членове на Консервативната партия и партията на реформаторите в ЕС, ние сме за Европа на силните държави и нации, Европа, която дава повече национален суверенитет. Г-н Жаблянов е прав, че иначе Европа в момента е разделена на малки, средни и много богати страни. Във външнополитически аспект ние сме за запазването целостта на Украйна, но сме против икономическите санкции, които България наложи на Русия, тъй като те рефлектираха директно върху българската икономика. Това го говорим от година вече. Позицията на министър Шаламанов въобще не ми се коментира. Тя е лишена от всякакъв разум, че има някаква военна заплаха за България от страна на Русия. Заплахата е съвсем друга и тя е само на 1500 км от нас, нарича се „Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Вчера мисля, че американският президент я определи като такова. Много ми е интересно защо Република Турция, която също е член на НАТО, не взима да удари Ислямската държава на Сирия и Ирак, след като разполага с огромна армия от 629 000 човека, ами си стои настрана, а всяка година получава 2,5 милиарда военна помощ, а ние не получаваме от НАТО нищо. Много интересно е каква военна стойност за НАТО имаме ние, освен като геостратегическо значение с нашата 16 000 сухопътна армия, която не може да изпълни, каквато и да е практическа задача и с нашата от 2 до 4 летящи руски самолети, и фрегата „Дръзки", която за да стигне до Либия по време на либийския конфликт трябваше да й сложат резервоар в Турция и опознавателна система в една италианска база, тя просто си направи една разходка дотам. Дошло е време България да защитава своите национални интереси по определен начин. Най-голяма грешка на предишното управление на БСП и ДПС считам визитата на г-н Вигенин в Киев, в една обстановка, когато не знаеше кой точно взима властта там, когато правителството имаше представители на силовите министерства на крайнодесни организации като „Десен сектор", включително силовия министър и главният прокурор, които носят на ревера си свастиката на СС дивизията „Галиция", която е убила над 60 000 евреи по време на Втората световна война. Това посещение и този реверанс там, без да се пита никой, без да се изчака позицията на ЕС, за мен будеше изумление.
Стефан Солаков: Здравейте, Клара! Здравейте скъпи, радиослушатели на К2! Когато водещата зададе краткия въпрос „Каква е днес нашата външна политика?" думата, която я определя е само една, една огромна загадка. За мен, който 47 години се занимавам с международните отношения и по точно с отношенията на България със съседните страни, приказките за програми, документи, които чух от преждеговорищите ми се струват доста преднамерено, олекотени, защото не виждам никакъв смисъл да се пишат програми, когато тези партии, които управляваха България през последните 7-8 години не искат или не могат да дадат отчет на външната политика, която са провели със същите лидери, които сега искат отново да се върнат на власт. Искам да запитам г-н Радев каква е оценката на тяхната политическа партия за действията на външния министър Николай Младенов, който беше излъчен от тяхното правителство и който събираше на седянка ислямистите от Близкия Изток било то в България, било то в луксозни хотели в Европа, поощряваше ги. Днес виждате, че тези същите хора колят населението на Ирак и Сирия. Когато ръцете са окървавени на бившия външен министър, тогава нямате право никакво да говорите за бъдеща външна политика. Същото е и за министъра на външните работи на социалистическото правителство и то краткото издание, тазгодишната коалиция на Орешарски. Вигенин беше абсолютна нула. Виждаме сега и служебния министър, излъчен от синята десница, където този човек е страх да не сбърка като говори за големите планове на НАТО по отношение на Европа и България. Патриотичният фронт отдавна се занимава с външна политика и с анализи на отношенията на България със съседните страни. До такава низост не сме стигали никога в продължение на 50-70 години. Клара, Вие помните дори по времето на Тодор Живков, дори на този човек, тоталитарен гуру, му светна накрая в главата, че политиката на България не може да бъде зависима от Великите сили, ако нямаме наш акцент най-вече на съседите. Стигнали сме до парадокса, дори слушам Росен Петров, той накрая се сети за най-голямата опасност, но преди това прескочи 1500 км оттатък. Именно тази наша съседка, която генерира напрежение не само в региона, но и вътре в нашата страна и именно тези лидери, които се прегръщаха със сегашния президент Ердоган в лицето на Борисов и Станишев. Помня как оня го настаняваше, наместваше го дори за фотографите Станишев, за да излезе по-красив и се подиграваха с него. Същите тези хора сега се подиграват, защото външното ни министерство е уникално министерство, единственото министерство на отношенията с чужбина, което се самоуби с това предложение да открие над 300 секции в чужбина. Какво падение?! Подиграват ни се съседите с това, че сами даваме властта. Какво искате повече да говорим?! За европейската интеграция да не говорим. Там всичко е както виждате се свежда до това дали Кристалина Георгиева ще оглави някои сектор, за да се радваме и да пляскаме ние тук бедните сирачета на ЕС. Накрая се оказва, че много точно я определиха да се занимава с измамите, т.е. да се занимава с нашите измамници, които в продължение на години крадяха от ЕС и сега ни докараха до такова състояние да ни отказват съответните инвестиции. Ще продължа по-нататък.
Клара Маринова: Преди да продължим със следващия събеседник, тъй като бяха намесени имена в изявлението на г-н Сокалов. Г-н Радев, ще отговорите ли на г-н Солаков?
Валентин Радев: Да. Само искам да кажа на колегите, бих помолил всички да се придържат към фактологията, да няма популизъм и да бъдат по-точни в изказа си. Ще отговоря на въпроса. Колегата Петров каза в дебата това, което е направил Шаламанов и цитира „заплаха". Аз започнах, че никъде няма такова изречение в тази „Визия 2020". Не съм адвокат на служебното правителство, но там говоря за заплаха. Дори това беше скастрено и беше намерен по-олекотен вариант. Не става въпрос за военна заплаха. Казват нищо не сме получи от НАТО, не е вярно това. Просто такива оценки крайни, тези, които ни слушат съвсем ще ги объркаме. Да Ви отговоря директно за Николай Младенов, нашия външен министър, дали ние му даваме оценки, какво ние си мислим особено от партии, в които той не е членувал и участвал, очевидно те ще бъдат субективни. Оценките на ООН са такава, че той в момента е представител на ОНН в Ирак. Какво да кажем ние вътре. Всичко останало не е вярно, колко оценките, които са дадени от хора от международни организации.
Клара Маринова: Г-н Петров, Вие ще отговаряте ли на въпроси?
Росен Петров: Да. Аз съм съгласен с г-н Солаков от Патриотичния фронт, че Република Турция води една политика на ръба на това, на хем евроатлантически партньор, хем да е лидер на Арабския и ислямския свят, въпреки това получава военна помощ. Не знам каква помощ сме видели ние от НАТО във военно или в парично отношение. Всеки път ни казват „Купувайте си сами", че ние откъде да си купуваме сами. Защо нямаме ние F 16, а още караме на МИГ 21? Защо имаме четири летящи самолета? Защо, когато Русия започна да нарушава нашето въздушно пространство Ангел Найденов на втория ден каза „Моля Ви се не викайте, защото нямаме двигатели и не може да летим". Нека не се сравняваме. Турция е явен фаворит в региона на НАТО. Тя е техният най-важен съюзник, втората армия по големина, а ние с нашата малка армия ни потупват по гърба и казват, че сме съвместими, а те самите знаят, че това е една лъжа, че ние не сме достигнали нивото на нито една натовска армия, член на Северноатлантическия пакт. На всичко отгоре искат от нас да сме питбула на НАТО. Ние бяхме питбула на СССР, но той ни даваше оръжие срещу домати, а НАТО с какво ни се отчита. Мислим, че НАТО, че не желае да има технологично въоръжена армия, ами ако иска да има такава армия, нека да ни въоръжи, нали са ми съюзници? Защо въоръжава Турция, а не въоръжава нас?
Клара Маринова: Само едно допълнение. Преди един час получихме съобщение, че Турция няма да позволи на водената от САЩ коалиция да използва нейните бази, военновъздушните сили за нанасяне на удари срещу джихадистите в Сирия и Ирак, това предава Франс прес.
Стефан Солаков: Много странно щеше да бъде сега ако започне да ги атакува. Поне тя има логична външна политика.
Клара Маринова: Продължаваме с последния участник, Пламена Заячка.
Пламена Заячка: Добър вечер и от мен. Здравейте, колеги! Здравейте, драги слушатели на Радио К2! Тъй като темата беше съвременната външна политики, основни приоритети и цели, както зачитане на националните интереси. Аз ще пречупя и трите подтеми под тази призма. Ние от КП АБВ отчитаме зараждащата се нова ситуация в Европа и света вследствие на икономическата криза, на глобализацията, на все по-засилващите се големи съюзи като БРИКС. Виждаме през следващите години два основни варианти, пред които ЕС е изправен. Единият е свързан с повече интеграция, което изисква още по-голяма мобилизация на страните-членки, за да се организира една силна и обединена Европа, но не под формата на свръхдържава, а съюз съставен от равноправни нации и национални държави. Вторият вариант на развитие е свързан със затварянето на ЕС в рамките на едно ядро, което споменаха вече колегите, засилването на едни държави за сметка на други, което води до Европа на различни нива и то вече се вижда. Тези нови реалности отварят поле за алтернатива, защитаващи националния интерес и държавността. Ние смятаме, че е в наш интерес задълбочаването на интеграцията на ЕС като цяло, а не в рамките на тези концентрични ядра, в които едните са по-равни от другите. Смятаме също, че линията на поведение по отношение на външната политика, България трябва да бъде силен и предвидим участник като на първо място, българската доктрина трябва да се опира на максимално оползотворяване на възможностите, които ни предоставя членството в ЕС. Това се уточни тук. Не чух нито едно мнение, в което ЕС да не е на първо място и да не е част от политиката. Ние трябва да налагаме в ЕС и визия, и политическа воля, не само да изпълняваме дадените от там директиви. Те трябва да са съобразени с българските национални и граждански интереси.
Клара Маринова: Благодаря на всички участници в дебата. Отиваме към следващия кръг въпроси. Как се вписва България в поливариантната международна среда днес? Интеграция, необвързаност, неутралитет, могат ли да бъдат водещите детерминанти за външна политика на България сега? Какво разбират под поливариантна международна среда партиите и коалициите, които ще се състезават на 5-ти октомври?
Валентин Радев: ГЕРБ още в заглавието му е ясно, че ние сме граждани на европейското развитие на България. Очевидно, тази поливариантност, това участие особено на Балканските държави, винаги сме подкрепяли и каквото сме можели сме правили. През годините го признахме и сега казваме винаги, когато е възможно на международни форуми, че нашата основна задача за нашите съседи е те да получават равен достъп с другите държави до участието им може би на първо време на НАТО след това ЕС, говоря за Украйна, другите държави и най-близки съседи на Сърбия и Македония. Ние поддържаме това. Едни от нашите най-големи приятели в момента е натовската държава в Турция. Въпреки това, което се чу преди малко. Националните интереси са такива, че трябва да се подкрепят всички. Нашата държава, колкото и да е малка , аз съм съгласен с колегите, които говориха преди това, трябва на висок глас да казваме интересите си и да искаме помощ. Очакваме същата адекватна помощ за България спрямо големината на нашата армия, на нашата държава, каквато има и в Гърция, и в Турция. Основният акцент, говорейки за поливалентност и за това, което ще се случва в бъдеще, ще бъде този наш ангажимент. Тук бих вметнал, че работата, която разбираме в областта по това, което е трябвало да се свърши досега сме закъснели, трябва да поемем ротационното председателство на ЕС през 2018 година, може би там един от акцентите трябва да бъдат ние да свършим и тази дейност да видим какво може да се направи с нашите съседи, за да бъдем заобиколени с приятели, които да членуват в ЕС и НАТО.
Клара Маринова: Благодаря, г-н Радев! Валери Жаблянов, слушаме Ви.
Валери Жаблянов: Аз искам да поставя акцент върху два въпроса. Единият въпрос е свързан с балканските отношения. Мисля, че има едно общо разбиране, че без отлични отношения със съседите, не може да има стабилност на Балканите. Тук трябва да бъдем и реалисти. Балканският полуостров е пресечна точка на различни форми на членуване в международни организации. България, Румъния и Гърция са членове на НАТО и ЕС. Сърбия и Македония не членуват в нито една от двете организации. Турция членува само в НАТО. Т.е. членството в международните организации ЕС и НАТО не може да бъде общият знаменател на нашите добросъседски отношения. Това е една безперспективна линия. Отношенията София-Белград не могат да минават през щаб квартирата на НАТО и това е очевидно. Отношенията между София и Анкара също не могат да минат през ЕК в Брюксел. Акцентът трябва да бъде поставен на двустранните отношения. Това е нашето разбиране. От първостепенно значение и за сигурността, и международните отношения на Балканите е състоянието на държавите, които навремето съставляваха Югославия. Там нито един въпрос след войната, която беше водена там, и вътрешната война, и войната на НАТО, нито един въпрос не е уреден. Международният статут на Косово е под въпрос, въпреки всички усилия това да бъде направена една държава. Очевидно, че няма да стане. Опитът Сърбия да признае Косово и да бъде привлечена в ЕС също ми се струва безкрайно химеричен. Открит е въпросът за конституционния статут на Македония със съставляващите две етнически части. Балканите са изправени пред една доста рискова ситуация в дълбочина. Една активна българска външна политика в това отношение преди всичко с Белград, тъй като ние не може да си позволим на западната ни граница да имаме държава, която е заобиколена от членки на ЕС, а самата тя едва ли не е поставена извън.Едно динамично развитие, включително настояваме пред европейските институции за бързо приемане на Сърбия в ЕС, решително подобряване на междудържавните отношения. Това, което беше направено по гръцката граница с отваряне на новите контролно пропусквателни пунктове, както и с построяването на пътна инфраструктура задължително. Само в този процес може да се търси решаване на някои от социалните, образователни, културни въпроси на българското малцинство в Сърбия. Това са реални въпроси на политиката, които трябва да стоят на вниманието на нашата външна политика. Извън кръга на балканските отношения, ще се върна на Турция и тогава ще напусна Балканите. Турция търпи дълбока вътрешна трансформация в момента. Турция се движи към нов конституционен модел, президентска република. Напълно е възможно да напусне някои от принципите, които навремето Кемал Ататюрк постави в основата на турската държавност. Българската държава, както и другите съседи на Балканите на Турция не могат да поискат нищо друго освен международни гаранции за сегашното състояние на границите и на въоръжението. Турската армия не е най-голямата в НАТО. Тя е огромна армия, с огромна боева мощ. Нито една балканска държава не разполага с армия, която да може да гарантира военен паритет на Балканите. Тук искам да премина към втората тема. Това, което напоследък, ще употребя малко жаргон, ни се пробутва заради войната, която е разпалена в Украйна се прави опит да се ремилитаризира Източна Европа. Едно от най-големите завоевания на промените след 1989 година. Икономическият упадък да го оставим настрана. Социална дезинтеграция също. Войната в бивша Югославия и бившите съветски републики. Но сега се прави опит да се ремилитаризира Източна Европа, да се променят балансите, които се установиха след края на Студената война, да се разположат нови войски, да се превъоръжават армиите в Източна Европа. Аз и БСП, която представлявам, не съм привърженик на ремилитаризация на Източна Европа. Това искане да увеличаване на военните разходи, извинявайте, като се върнем към историята на 20-ти век има един единствен извод, който се налага-всяка милитаризация завършва с война. Ако искаме да има мир и на Балканите, и в Европа, пътят не е превъоръжаване. Пътят не е да не натъпчем нашите запустели летища с F 16 и да летим над Черно море до припадък. Пътят не е да пълним пристанищата с подводници и военни кораби. Това ще бъде най-сигурният път за дезинтеграция, за нова напрежение на Балканите, за ново напрежение в отношенията с Русия в региона на Черно море. Категорично БСП е против това. Това не е случайно, тъй като е обвързано с цялостното ни разбиране за политическият процес в Източна Европа. Категорично сме против санкциите срещу Русия и политически, и икономически. Това не е пътят. Това е затваряне на ЕС вътре в себе си. В момента по всички външни граници на Европа се води война, в Северна Африка, Близкия Изток, в Турция вече говорихме какво е положението. Обърнете внимание на Изток, растящо напрежение с Русия, война в Украйна, огромни човешки жертви, разрушени градове, как ще се развива ЕС в това положение. Това са въпроси, които ние т.нар. „периферни държави", защото ние все сме периферни на нещо, ги чувстваме най-силно и нашият глас трябва да се чуе. Това е мястото и ролята, и значението на българската дипломация. Когато започнаха изтъпленията на фашистките отряди в Украйна, защото там бяха точно такива отряди, когато запалиха 100 души в Одеса, нашите колеги в парламента, отказаха да приемам една най-елементарна декларация, в знак на солидарност на мира в Украйна, не с друго.
Валентин Радев: Понеже колегата спомена декларацията, добре, като са против ремилитаризация на Източна Европа, защо не се съгласиха да направим една политическа декларация против това, което се случва с анексирането на Крим? Защо БСП не направихте тази стъпка? Сега говорите за декларацията за някакви по-малки събития. Защо избягахте от това? Моят въпрос е прост. Говорим за ремилитаризация на Източна Европа, искате да кажете да не отиваме натам да закупуваме ново оръжие не само България, говорите и за други страни предполагам, сваляме оръжието и чакаме какво анексии и нашите държави ли, това ли предлага БСП? Ние не казваме обратното да се въоръжаваме, за да водим война, а говорим за възпиращи действия.
Клара Маринова: Г-н Жаблянов, имате право да отговорите на г-н Радев.
Валери Жаблянов: Не само имам право, а съм длъжен струва ми се. Понеже стана дума за декларацията. Истината е следната, една такава декларация не може да има ангажименти към БСП, нито на ДПС, нито на Атака, ГЕРБ или който и да било там в парламента. Една такава декларация е ангажимент на българския парламент. Ако утре няма съгласие за обща позиция затова дали мирът е ценност или войната, дали ако някой е утрепал 100 души и ги е изгорил живи е извършил престъпление или не и по това не може да се постигне съгласие, съжалявам за колегите от ГЕРБ. Аз и тогава го казах на заседанието. Вторият въпрос, който възникна за въоръжението и демилитаризацията, да не се спекулира вече с тия анексии, много Ви се моля. В Крим беше проведен референдум. Същото основание за съществуване на Косово и на референдума в Крим. Един куп подобни референдуми бяха проведени в други части на света. Хайде, да не спекулираме с тези въпроси. Много добре знаем как дойде управлението в Киев на власт с държавен преврат, с метежи по улиците и с убийства на граждани. Това управление е признато от европейските институции, това е смущаващо. Там бяха нарушени всички политически и демократични норми. Тук аз съжалявам за партиите, които се кичат с понятието демократични. Какво е демократичното на киевския президент в момента, на правителството или на тоя парламент, който не се знае как беше създаден?! Това ли е демократичното?! И тази държава е изпълнила критериите за кандидатстване в ЕС. Ето за тези двойни стандарти става въпрос. Ако това не бъде прекратено, то заплашва самия ЕС.
Клара Маринова: Аз Ви благодаря и на двамата. Нека да изслушаме и изложенията на останалите участници в дебата. Слушаме Ви, господин Петров!
Росен Петров: Аз какво да кажа при такива специалисти, нашата позиция е много ясна и последователна, все пак ние сме членове на ЕС и НАТО и трябва да изпълняваме своите ангажименти, иначе съм абсолютно съгласен с г-н Жаблянов, че властта в Украйна беше сменена по един доста странен начин, затова ме учуди и посещението на министъра на социалистичекото правителство, след размириците, за да го признае това правителство, но все пак трябва да отчитаме и факта, че и Русия допринесе с някои свои действия за това напрежението там да нарасне, независимо дали ги наричаме сепаратисти, бунтовници, опълченци. Много ясно, че там влизат и спецчасти руски, те дори си ги размениха, 9 - ма пленени руски парашутисти срещу 50 украински. Най-важно е там войната да спре и аз мисля, че тя ще спре когато Русия и Украйна се договорят тези райони да получат по-голяма автономия, да не се чувстват толкова заплашени от Украйна. Иначе това е един конфликт, който трае там от 15-ти век, това не е някаква новост в Европа Тарас Булба, който е чел, „С огър и меч" на Сенкевич знае за какво става дума. Що се отнася до това, че трябва да търсим международни гаранции срещу турската армия, аз заявявам най-открито, че ако ние нямаме боеспособна армия, която да осигурява някаква адекватна защита от страна на странните движения на Република Турция, която както виждате е забранила изполването на свои бази срещу Ислямската държава в Сирия и Ирак, въпреки желанието на САЩ, че ако ние нямаме някаква боеспособна армия, никакви международни гаранции няма да ни спасят, така както не спасиха Кипър през 1974 година. Знаете, че там и до днес има Кипър и Севернокипърска турска република, която не е призната от никой, освен от Република Турция. Тук е много прав г-н Жаблянов, че Турция върви към един модел на развитие, който няма нищо общо със заветите на Кемал Атататюрк. Върви се към една президентска република, която издига в свое мото, премиерът Давутоглу издигна неоосманизма, тоест културно и икономическо влияние на Турция в териториите на бившата Османска империя, той го каза открито това. Дори спомена български градове - Шумен, Кърджали и т.н. Що се отнася до отношенията с другите големи държави аз смятам, че България трябва да развива икономически отношения с всички пазари, където могат да се намерят за българските стоки, било то Евразийския съюз, който не знам дали знаят колегите от ГЕРБ и БСП, но въведе по отношение на стоките такива норми за тяхното производство, които са по-тежки от тези на ЕС за някои стоки. Същото се отнася и за БРИКС, където има място България трябва да намери своя пазар. Това е работа и отговорност на българските политици, защото когато Путин отива в Китай, той се връща с договор огромен, многомилиарден за доставка на газ, когато нашият президент отиде в Китай, прочете, че Китай е голяма страна с голям народ, което ме фрапира, като извод, едва днес ли е стигнал до него? Тоест аз бих искал когато българските политици отиват някъде на посещение, да лобират за българската икономика, така както го правят всички други политици.
Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Петров?
Росен Петров: Да.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Продължаваме със студиото, Стефан Солаков, водач на листата на 13 МИР Пазарджик на „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО", заповядайте, г-н Солаков!
Стефан Солаков: Благодаря, г-жо Маринова! Поливалентен, по-точно полисервилен е методът на българската външна политика в настоящия момент, а и в предишните правителства, спомнете си, уважаеми колеги, как се подмазвахме на Кондолиза Райс, правителството на БСП с външен министър Ивайло Калфин, сега е в АБВ, как признахме Косово, въпреки че нямаше нужда от това, въпреки че Франция, Гърция и други страни се отказаха, отложиха този процес, след това как се отказахме да отстояваме нашите интереси в Западните покрайнини, след това как изпуснахме всички наши активи в Македония, където нашите сънародници имаха въпиюща нужда от подкрепа, споменете си безумните обиколки на Вигенин, Младенов в тези региони, където нищо не беше направено, а активно се твърдеше, че ние трябва да приемем без никакви условия тези държави, които водят активна пропаганда срещу нас. Радвам се, че по отношение на Турция много от изказалите се колеги започнаха да схващат голямата опасност, но за съжалнение това е говорене преди избори. Когато дойдат на власт всички забравят бързо за тази опасност. Спомняте си как отлежава едно предложение на Патриотичния фронт в Народното събрание за членуването на Турция в ЕС, нито една от тези партии-герои, които сега се хвърлят като Александър Матросов да защитават националните интереси преди избори, не си мръдна пръста, за да покаже на нашите съседи, че тук има една самостоятелна политика. Само го чуйте г-н Радев, който каза, че за всичко се допитват до американското посолство. До американското посолство се допитват и други, управлявали преди днешната дата правителства, ами лидерът на ГЕРБ, той дори се допита до Белия дом дали да дойде на власт, там го потупаха по рамото и му дадоха зелена светлина. Българският избирател трябва да помисли дали трябва да даде гласа си за партия или управление, което ще се ръководи от американското посолство. Виждате как на всяка крачка около нас се говори как да се подчиним на някаква външна воля, било НАТО или ЕС няма нищо наше, дето се казва произведено в България, като външна политика, да кажем да бъдем медиатор между ЕС и Русия, знаете, че ние имаме такива възможности, да бъдем хората, които да начертаят пътната карта срещу ислямисткия фундаментализъм, знаете, че най-големите специалисти бяха в България, ако не са ги унищожили досега. Ние имаме най-големи потенциални възможности да чертаем истинска независима политика на България в бъдеще, за съжаление управлявалите партии, които днес отново се опитват да се върнат на власт, говорят приятни, красиви приказки, но само за пред камерите и микрофоните. Искам да кажа на г-н Радев, не ми се иска да се потвърждава онзи весел анекдот, че когато Господ е раздавал разум военните, и то българските, за били на маневри. Много Ви моля, осъзнайте се като военна организация, държавата има нужда от спешни мерки за укрепване на отбраната в много аспекти. Освен с възстановяването на редовната армия, освен с патриотичното възпитание в нашата армия, Вие знаете ли, че в нашата армия изобщо няма патриотично възпитание, разчитаме на наемните войници, а те, както знаете, се бият само за пари. Така че нашето бъдеще не е много розово, г-жо Маринова, и на нашите колеги искам да кажа, така че можем да говорим само за бързи и крути мерки за възстановяване на националната идентичност, и то по линия на дипломацията. Не може да защитаваш ти външния министър Младенов и да се оправдаваш, че ООН му дало висока оценка, при положение, че самият Младенов от телевизионния екран призна, че е пренасял тайно пари на ЦРУ в Белград. Вие какво искате с такъв външен министър, такива ще бъдат и следващите външни министри, ако продължаваме да мислим по този начин, благодаря засега!
Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Солаков!
Стефан Солаков: А, искам само да добавя на младата ни колежка, според мен да кажете, че нашата държава трябва да бъде предвидим партньор, това не е много умно, дипломацията е политичеки покер, да си предвидим означава да знаят колко си слаб и винаги да те мамят. Тази теза на г-н Първанов, която тя разви тук, тя непрекъснато е повтаряна от АБВ, но ние няма да забравим как предвидимият г-н Първанов правеше мили очи на Анкара и твърдеше, че 1000 години сме имали културно сътрудничество с Османската империя. Е, нека да се готвим за ново такова, ако се вярва на г-н Първанов.
Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Солаков! Сега Пламена Заячка, 9-та в листата на КП Коалиция АБВ в 24 МИР София, имате възможност, ако искате първо да отговорите на г-н Солаков и след това да направите своето изявление по втория кръг въпроси.
Пламена Заячка: Аз ще обединя отговора на вашия втори кръг въпроси и на г-н Солаков, като започна, защото той намеси с Турция отношенията и изказванията на г-н Първанов. Ние имаме ясна политика по отношение на Турция, като нашата позиция е, че България може да спечели от тази политика иницативи, насочени към турската страна и е време да приемем, че имаме един мощен, активен и изключително амбициозен съсед, подчертавам съсед, защото основните принципи, по които България и всяка една държава е приемана в ЕС, са добросъседските отношения. България държи на това и е в наш интерес да развиваме активни връзки с Турция, които обаче да не прерастват в едностранни зависимости, ние трябва ясно да отстояваме спазването на основните човешки права и свободи, да насърчаваме икономическите взаимоотношения, като защитим интересите на българските инвеститори така, както са защитени турските в България. Необходимо е също така да формулираме българските приоритети, сред които трябва да бъде възможността за транзитиране на природен газ през територията на Турция от трети страни на пазарни условия. По отношение на балканското сътрудничество, последните правителства тотално неглижираха политиката в региона, те бяха фокусирани върху европейската перспектива на България, някак-си отношенията с Балканите бяха оставени на заден план и подценени. Ние сме за възстановяване ролята на България, не само като място на Балканите, но и като фактор на Балканите. В тази връзка България трябва да играе двупосочна роля, изразяваща се в утвърждаване на европейска политика на Балканите и представяне и защита на интересите на балканския регион в ЕС интереси в ЕС.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Продължаваме със следващия кръг въпроси, несъмнено важна и неотменна роля имат институциите на съвременната външна политика България, взаимодействието между тях, техните общи цели и реализации. Какъв е Вашият анализ и каква е оценката Ви за тяхната компетенция, активност и взаимосвързаност? Г-н Радев, слушаме Ви!
Валентин Радев: Очевидно ние тук, говорейки за външна политика, тя се прави от хора, тези хора работя в институции. Разбира се, че трябва да има, както е и по Конституция, добра обвързаност между изпълнителна власт, президентство. Добрата работа между институциите е особено важна и сигналите, които излизат от държавата отвън са изключително важни и се чуват от всички. Дали това е министърът на външните работи, който отива в Украйна, както казаха колегите, и ние даваме някаква оценка, дали това е министър-председателят, дали това е президентът, дали това е кметът на най-големия град-столицата, това е много важно кой, къде, какви знаци дава. Иска ми се нашата държава най-накрая да опре до такова управление, което така да управлява, че да има синхром между институциите. Не бих казал, че назад, ако погледнем, не е имало такъв синхрон. Имало е много проблеми и ние прекалено много се вглеждаме в проблемите и не търсим добрите практики, не се опитваме да направим така, че институциите да работят добре. Вярна е също така и тезата, че в момента доверието в институциите, и в най-важната-парламента, като парламентарна република, е изчерпано или е на много ниско ниво, но съм сигурен, че няма друг начин. И както е по Конституция, всичко трябва да започне от партиите и ние самите, дори и в нашето студио, и аз затова започнах разговора така, ако може да бъдем малко по-експертни, да няма популизъм, да се опитаме да намерим добрите връзки между нас, да намерим положителното и то да остане, като впечатление и да стигне до слушателите на „Радио К2". В този смисъл ГЕРБ, както казах, ние сме за положителна предизборна агитация, трябва да се говорят добрите неща. Институциите, включително президентът, към който в последните месеци имаше доста критики, прави много добри знаци, и за това, за което говорихме, и за евроатлантическата ориентация, която би трябвало да бъде необратим процес, и аз тук чух добри думи от колегите, за което им благодаря! Разбира се имаше забележки, с които не съм съгласен, но това са разликите между партиите. Така че това е позицията на ГЕРБ, накратко казана.
Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Радев! Вече е възстановена връзката и с представителя на КП „БСП-лява България" Валери Жаблянов, водач в листата за 14 МИР Перник, слушаме Ви, г-н Жаблянов!
Валери Жаблянов: Аз съжалявам, че така прекратих връзката, но беше техничеки въпрос. Няколко думи за институциите, които ръководят българската външна политика. Извън всякакво съмнение е необходимо единство, не може да има различни оценки на Народно събрание, Външно министерство, президента и т.н. Но от друга страна това е свързано с един процес на диалог, за да може да съществува такава обща позиция. Когато едната институция бърза да отиде в Берлин и да съобщи българската национална позиция, без да се е допитал, или консултирал, или най-малкото проявил разбиране към позициите на политическите сили в страната. Защото тук искам нещо важно да кажа, всички политичеки партии, независимо от идеологическите си пристрастия или конюнктурните си цели, всички политичеки партии по някакъв начин изразяват вижданията на своите поддръжници, на своите избиратели, те на свой ред са български граждани. Така че тези позиции заслужават уважение и не може президентът, да, наистина по Конституция е държавен глава, но да отидеш ти в една европейска столица без да си попитал никого тук, без да си провел консултации, да има външен министър, да има управляващо мнозинство, което най-малкото трябва да уведомиш за това, което ще кажеш там. Да се правят изявленя от името на държавния глава по медии, които са полуофициални, също не е приемливо. Не може пред един вестник да се каже едно, българският държавен глава каза в интервю за вестник едикой-си в Германия, това не може да бъде външна политика или не би трябвало да се прави по този начин. Това е нашето разбиране за институциите. Що се отнася до самата предизборна кампания, обществото наистина има нужда от почивка от това, което беше през последната една година, има нужда от конструктивизъм, но този конструктивизъм трябва да бъде върху някаква ясна основа, ясни цели. Аз смятам, че има някои неща, които би трябвало да бъдат предмет на общо обсъждане между партиите. На нас ни е ясно, че няма как да направим България богата без тя да изнася и да произвежда. Ако ние, като партии в бъдещия парламент, не се договорим, че в България трябва да има реиндустриалзация, ние ще останем в сферата на преразпределението на малкото пари, които имаме и ще се бъхтим и ще се обвиняваме кой колко процента е усвоил от европейските фондове. Ние трябва да произвеждаме и да изнасяме, а това става чрез индустриално произвоство. Примерът е Китай, примерът е Бразилия, примерът е Аржентина, пример е и държавата в ЕС, която не беше засегната от финансовата криза-Германия. Защото индустрията и предприятията й са там, не са изнесени в Китай. Ето това е простата истина и ако се споразумеем за нов социално-икономически модел, различен от това ограничено философско разбиране, което беше наложено през последните 25 години, че колкото по-малко харчим, толкова по-добре, че колкото сме по-бедни, толкова сме по-близо до финансовата стабилност и други подобни абсурди, ние тогава бихме могли да отбележим прогрес, не се съмнявам в това.
Клара Маринова: Завършихте ли, г-н Жаблянов?
Валери Жаблянов: Напълно!
Клара Маринова: Благодаря! Росен Петров е съобщил, че се оттегля от дебата, защото има предизборна среща, продължаваме от студиото. Стефан Солаков, „Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО", водач на листата на 13 МИР Пазарджик, заподявайте, г-н Солаков!
Стефан Солаков: Благодаря! Когато стане дума за национални интереси и външна политика всички ние, представители на различни политически сили, трябва да забравим нашите цветове и да се обединим около най-важните приоритети на нашата държава. Поне така правят съседните наши държави и най-обсъжданата тук държава Турция, там политичеките страсти са не по-малки от нашите, политическите партии са в непрекъснати кавги, но когато стане дума за националните интереси на Република Турция те са като един юмрук, който впечатлява техните външни партньори и дори противници. Когато стане дума за отношенията ни с НАТО, забележете, само ние нямаме собствено мнение в тази авторитетна организация, само ние нямаме собствени предложения, които понякога да са коректив на централата. Когато стане дума за външната политика и нейния символ, какъвто по Конституция е обявено президентството, тук трябва да кажем, че положението е направо застрашително. Аз мислех, че с течение на годините президентската институция ще намери най-после верния път за защита на национаните интереси, но последният случай е много фрапиращ, за да го оставим на мира, ако мога така да се изразя. Тук трябва да кажем, че вината на ГЕРБ е огромна, защото ГЕРБ назначиха този човек, който между другото отначалото започна да се проявява като някакъв кабалистичен гуру, който ни обясняваше, че е преродена пастирка от ирландските поля, след това започна да рекламира американски електромобили пред президентството, представете си каква картинка беше той. След което започна да се връща към старите целувки между Брежнев и Живков, с пламнал от любов поглед, вижте го как следи всяко едно движение на Барак Обама. И стигнахме дотам, че горда България се представя на най-високите форуми от един човек, който с неудобство прикрива своето тъмно политическо минало и в момента играе на североатлантическата карта без да мисли за националните интереси на България. В това отношение пълното разединение между институциите - Президентство, Народно събрание и Външно министерство и Министерски съвет в целокупното му изражение, говори, че ние никога няма да оправим нашата външна политика, ако пак повтарям, не обединим всички наши възможности и експертиза, защото г-н Радев е мого прав, експертизата е важна, но кой се вслушва в експертите, които десетилетия наред повтаряха да не влизаме в толкова тесни връзки с нашите съседи от Анкара, да не влизаме в приятелски прегръдки и най-невероятни комбинации. Помните ли историята с Катар, когато стигнехме до фалит на една банка с тези нерегламентирани контакти, тази прекалени любов към неизвестни хора, които в крайна сметка допринесоха за разбиването на нашата банкова система. Така че, когато говорим за външна политика, и то на такова високо равнище, трябва, пак повтарям, да се учим от грешките и сега, когато пак някой се кани да назначава правителство и външнополитически емисари с подписа и парафа на американското посолство, отсега да ги предупредим, че ще ни докарат до нови огорчения във външнополитическата област, които ще донесат и финасови санкции за България, когато сме прекалено сервилни се стига до една странна любов от страна на партньорите, които ни смятат за някакви аборигени и нас, като държава, за колониална такава, благодаря!
Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Солаков! Пламена Заячка, 9-та в листата на КП Коалиция АБВ в 24 МИР София, заповядайте!
Пламена Заячка: Благодаря Ви! „Алфа рисърч" направи едно изследване през пролетта и се оказа изключително нисък процентът на доверие в националните ни институции. За да се подобри това първо трябва да се обърне внимание на назначенията, колегата го спомена. Те не трябва да бъдат политичеки, трябва да има стабилна дипломатическа служба, без смяна на кадри, за да се води една силна политика. Трябва да има приемственост в тази политика и тя трябва да е на надпартийно ниво, в защита на националните интереси, вярвам, че всички партии искат да видят една силна и преуспяваща България в международните отношения, тук няма да има съмнение, че българските граждани, независимо дали са политически активни, дали са политически апатични, искат да могат да кажат с гордост, че са българи навън.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Имате ли реплики, въпроси един към друг?
Валентин Радев: Г-н Жаблянов каза нещо, което не ми хареса, искам да го поправя. Той каза, че по наше време сме правили така, че колкото по-малко харчим, толкова по-добре, предполагам това беше някаква ирония, защото през цялото време, включително и министър Дянков, когото посочваха постоянно в тази връзка, винаги казвахме-харчим толкова, колкото изкарваме. Такива дребни неща не бива да се казват!
Клара Маринова: Г-н Жаблянов, Вашият оотговор!
Валери Жаблянов: Да, мога да отговоря, вижте, не смятам, че трябва да се коментира финансовата политика на правителството на г-н Борисов, чиито изразител беше г-н Дянков, тя банкрутира. Тези бунтове, които бяха през януари бяха резултат от неговата финансова политика, те не паднаха отгоре. И ще кажа защо, защото 4 години не беше увеличаван и разширяван кръга на хората, които получават помощи за отопление. 4 години не бяха пипани майчинските. 4 години не бяха добавени 50 стотинки за пенсиите. 4 години г-н Дянков обясняваше как пенсионерите не трябва да получават коледни добавки, защото това противоречало на либералния, свободния капиталистически пазар. Това са фактите, аз не знам какви са разбиранията и кое е сериозното и кое е експертното, но това, което се случи, не беше преди 10 години, не беше миналия век, беше само преди година и половина. А това, че някой от ръководството на ПП ГЕРБ предпочита да ги забравя тези неща или да обяснява как г-н Дянков поддържа финасовата стабилност и какъв грандиозен финансист е, защо избяга тогава? Защо избяга г-н Дянков, сублимира, ще употребя тук един химически израз. Изчезна този човек, преди края на мандата му изчезна, като финансов министър в бананова република.
Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Жаблянов?
Валери Жаблянов: Напълно!
Клара Маринова: Благодаря Ви! Продължаваме със следващ много важен кръг въпроси, досега на няколко пъти във Вашите изложения ставаше дума за политиката на България към страните от ЕС и евроатлантическия пакт, към другите страни-наши съседи, Русия, страните от БРИКС. Какви са инициативите, подходите, резултатите в контекста на балансирания политически диалог между България и страните и регионите извън ЕС и НАТО? Имаме ли там изработена целенасочена политика? Започваме с г-н Радев, 5-ти в листата на 24 МИР София-град, заповядайте!
Валентин Радев: Не знам дали еднозначно мога да кажа, че имаме изработена такава политика или нямаме, със сигурност имаме политика, дали тя е добра или не, това може да говорим. Със сигурност ще видите в нашата програма ще видите добри неща за защита на правата на българските граждани в чужбина във връзка с нов закон за консултантската защита, електронни услуги и т.н., защита на традиционни и нови български общности пак там в чужбина, далечната, не само ЕС. Откриване на нови пазари за българския бизнес, всичко това са неща, насочени натам. Аз ще дам само малко информация за това, което направихме ние по време на нашето управление и евентуално ще продължим и след това. То между другото беше продължено и от колегите, които управляваха след нас. В тези страни, за които говорите или за които аз си мисля, че става въпрос, там, където можем да напреднем, не само като в политически план или икономически, държави, които имат значителни икономически и финансови ресурси, главната посока беше активизиране на икономическите връзки, задължихме нашите търговски представители в много по-голяма степен да бъдат активни когато нашите фирми отиват на тези пазари. Същото между другото направихме за първи път през 2010 година мисля, че беше, задължихме военните аташета, на които дотогава им беше забранено по правилник, да вършат такава дейност. Те няма да отиват там само да разузнават, разбира се ако и това вършат някои от тях, разбира се трябва да поддържат такава база данни какво е въоръжението, какви са замислите на тези държави във военната сфера, но и да търсят акивно пазари за нашата оръжейна промишленост. Ето само една посока показвам в икономическата област, където трябва да бъдем активни, тя разбира се е в основата на всичко, тя води благоденствие и т.н. Не по-малко важна е, без да съм специалист в тази област, е дипломацията. Много се надявам, че в страни, дори от другата страна на океана, Бразилия ако щете, и Китай, който го дадохте като лош пример, аз не бих казал, че е такъв, посещението на президента, няма да давам пример с г-н Орешарски, но бих искал да кажа, че всеки един такъв контакт на една малка държава, на нейните първи мъже в политиката, са много важни и те трябва да насочват всичко в посока благоденствие и развитие на икономическите контакти. Поне в тази сфера трябва да направят нещо и аз се надявам, че поне с нашата политика в тази област, това, което сме написали в нашата програма, заедно с другите партии, което е много важно, тези, които са в парламента, ще бъдем много по-сговорчиви и в икономическата външна политика, а ние сме били между другото в тази една година, в която бяхме в опозиция, аз участвах там, бяхме доста консолидирани когато изпращахме нашите посланици. Винаги им казвахме горе-долу подобни неща, които чувате и от мен сега и това беше не само от нашата партия, за което благодаря на колегите от другите партии.
Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Радев?
Валентин Радев: Да.
Клара Маринова: Благодаря Ви! Отиваме към Валери Жаблянов, водач на листата на 14 МИР Перник на КП „БСП-лява България".
Валери Жаблянов: Споделям голяма част от това, което каза г-н Радев и наистина мисля, че по тези въпроси сме били не само колегиални, но и взаимноконструктивни в комисията. Нямаше посланик, който да е минал на изслушване в комисията и поне в половината от времето да не са разисквани икономически въпроси. И смятам, че това е най-положителното, вече сме наясно почти всички партии, че ако по някакъв начин нямаме ново разбиране за това накъде да върви икономиката, няма да се промени положението. Това няма да стане с безкрайни избори, това искам да кажа само. Както и да ги смятаме изборите, икономическата картина в страната е резултат от тази икономика, която досега функционираше, за съжаление. И е добре да се промени, има нагласа, като чувам и колегите от ГЕРБ и те искат да напуснат лоното на либерално-консервативните икономически ценности, защото иначе не става. България е бедна държава и без активна роля на държавата нищо няма да излезе.
Клара Маринова: Приключихте ли, г-н Жаблянов?
Валери Жаблянов: Да.
Клара Маринова: Благодаря Ви! В студиото, Стефан Солаков, водач на листата в 13 МИР Пазарджик на КП „Патриотичен фронт-ВФСБ и ВМРО".
Стефан Солаков: Според мен и според нашата организация, която участва в тазгодишните избори, активна и откровена дипломация с Русия, говорим за контактите извън ЕС. Там трябва най-после да изясним нашите отношения с често наричаната „братска страна" по-рано, която вече съвсем не е братска, защото и тя промени отношението си към нас, но откриващите се възможности и пазарите, които се откриват пред членовете на ЕС, които все още са против пълни санкции по отношение на Русия, дават възможност на нашите производители най-после да си върнат отнетите пазари, от които бяхме лишени насила през годините. Сега, когато обстановката е сложна и когато централата в Брюксел настоява за санкции, нашата повратливост, дипломатичност и търговски нюх би трябвало най-после да тържествува и да спечелим нещо от загубеното. Що се отнася до другите съседни страни, пак казвам, твърда политика по отношение на Македония и Сърбия, във връзка с историческите проблеми, които имаме с тях, ние имаме силната карта във връзка с тяхното предстоящо членство в ЕС, трябва да изиграем докрай. Най-после трябва тези партии, за които тук чухме представителите едва ли не да се кълнат, че са единодушни в тази политика, да отупат от прахта онази подписка, която беше внесена в Народното събрание за референдум във връзка с членуването на Турция в ЕС, за да докажат, че приказките, които говорят за опасността, идваща от югоизток, не са празна работа и не са предизборна агитация от тяхна страна. Тоест следващият парламент една от първите задачи е да възстанови доверието на българските избиратели, че в Народното събрание работя истински патриоти, а не хора, които се ослушват на изток и на запад. Това е една политика, която може да се проведе, независимо от идеологическите пристрастия на всяка една от партиите, независимо от ангажиментите, понякога тайни, които се вземат към някои от посолствата. Винаги трябва да се мисли за интересите на България и затова аз съм оптимист и смятам, че след тези избори най-после в парламента ще се появят истински патриотични, бих казал асоциации между отделните партии, които да изведат нашата външна политика на една по-стабилна позиция, благодаря!
Клара Маринова: Благодаря! И накря КП Коалиция АБВ Пламена Заячка, 9-та в листата на 24 МИР София-град, слушаме Ви!
Пламена Заячка: Ще започна с Македония, ние от АБВ не бихме приели позиция на Македония, която е за сметка на фактите и обективността на българската история. Но при всички случаи погледът трябва да е обърнат към бъдещето, а не към миналото, ние подкрепяме Македония при определени условия, които току-що казах, стига да не е с агресиван политика към нашата културна история. По отношение на Русия АБВ е против крайни решения и санкции, защото това ще е в ущърб на българската икономика, като отправяме призив за нормализацията на ситуацията в Украйна и не подкрепяме струпването на допълнителни войски в Източна Европа. Споделяме принципа, че България трябва да гони собствените си интереси, вслушвайки се в гласа на собствените си партньори, но с активно участие в изработката на общите политики. Благодаря Ви!
Клара Маринова: Благодаря на Пламена Заячка! И последен кръг въпроси, това е външнополитическата активност на България в международните организации, това е част от голямата външна политика на България. Какви са ролята и участието на нашата страна в международните организации, как оценявате Вие? Г-н Валентин Радев, 5-ти в листата на 24 МИР София-град, ПП ГЕРБ.
Валентин Радев: Разбира се, че е много важно и аз веднага искам да се поздравим всички, като българи, с предложения пост на г-жа Кристалина Георгиева, става вицепрезидент, държи бюджета на ЕС, каквито и коментари да се чуват по този въпрос, както и много пъти нашият лидер на ПП ГЕРБ казваше, ние подкрепихме навремето левия политик, знаете много добре, и винаги ще подкрепим който и да е, няма значение дали от ляво, от дясно, от Патриотичен фронт, за такава международна позиция. Защото, както казват колегите, трябва да забравим страстите, навън ние всички сме българи, както когато пътуваме в чужбина и отидем в непознат град и срещнем българин се радваме, същото е и държавните институции. Всички трябва да заставаме зад позицията, разбира се ако тя не е приемлива, говоря за политици на международни позиции на някои от партиите, има начини да бъдат коригирани. Но подкрепа винаги за избирането им на такива постове, за подкрепа, за работата им след това, за представянето им там, защото никой не казва, Кристалина Георгиева, аз съм сигурен, а казва България. Никой не казва преди това се сещам за други политици, да не ги споменавам в разговора, по същия начин винаги са казвали България. Така че това е много важно, особено във външната политика, където, както в оръжейния бизнес една такава аналогия, фейс ту фейс е много важно, да те познават, да те оценяват, личността е много важна, а за мисля, че България има такива политици, имала е и преди време, има и сега, и даже в разговора позволете да кажа и това, не ми беше приятно да слушам думи нелицеприятни за президента. Аз не казах и не чухте нищо лошо от мен за г-н Станишев, радвахме се всички, че е президент на ПЕС, социалистическата организация в ЕС. Разбира се имам забележките си, но всичко това, когато се говори в ефир, когато се говори на нашите граждани трябва да има някакви граници, да има уважение, за да бъдем уважавани всички вкупом в международните организация, в международната политика, благодаря!
Клара Маринова: Благодаря Ви! Отиваме към Валери Жаблянов, водач на листата на 14 МИР Перник, представител на КП „БСП-лява България".
Валери Жаблянов: Външнополитическите организации и мястото на България зависи от това какви организации са това, тъй като системата от международни организации в момента е в процес на трансформация, всички го виждат това. Аз не бих оценил ООН, като организация световна, чиято основна цел е да запазва световния мир. И бих искал да видя и от колегите, включително БСП поема ангажимент, една по-активна позиция. Тъй като, искам да върна малко назад нещата, но когато е създадена ООН всички знаем, че е създадена заради ужаса на Втората световна война. Не може в сърцето на Европа в момента се води война от 6 месеца и забележете кой се опитва да реши въпроса - НАТО, военна организация, Украйна дори не членува в нея. Какво търси генералният секретар на НАТО в Киев? Да си дадем сметка за какви световни организации става въпрос и да ги наречем с истинските им имена. България е член на НАТО, тук г-н Солаков каза, нищо не ни пречи да изразим нашата позиция. Никой няма да ни се скара. Ние трябва да престанем с това учебникарско мислене, където който и да се прибере от чужбина български политик, имаше и една комисарка, казваше да си напишем домашното. Нито някой задава домашни в съвременната политика, нито някой очаква от нас да пишем домашни. С такова мислене доникъде няма да стигнем. ООН, ОССЕ, икономическите организации в Източна Азия, са партньори за това, за което искаме, НАТО си е НАТО, организация за сигурност, но нито е търговска организация, нито е международна политическа организация, нито може да ни урежда въпросите с Украйна и Русия. НАТО си има ясен периметър на действие и ние това трябва да го знаем, ето затова става въпрос.
Клара Маринова: Благодаря Ви! В студиото Стефан Солаков, водач на листата на 13 МИР Пазарджик, КП „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО".
Стефан Солаков: Нека не забравяме, че един от идеолозите на създаването на Световната организация на обединените нации е българин-Никола Димков, брат на известния наш лечител Петър Димков, който още от 20-те години на миналия век лансира идеята за една общост на световните народи, така че ние сме дали много за една такава световна организация, за каквато стана дума тук. Верно е, че нейната тежест в последно време е доста минимална, но с творческия, бих казал, усет на нашата дипломация, на нашите правителства бихме могли да допринесем за повишаване на тежестта на ООН и тук да не забравяме, че не НАТО, а ООН е призвана да брани световния мир и разбирателство между народите в световен мащаб. Тук са и други европейски организации, но вече да престанем да смятаме, че щом някой там ни е почел в лицето на Кристалина Георгиева, която е безспорен авторитет в своята област, но да не забравяме, че тя е изпълнител на едан глобална задача, която тепърва ще страдаме ние в бъдеще, особено когато се осъществи това европейско-американско търговско споразумение, за което тя е един от лобистите и което изпълнява поричките и интересите на Вашингтон, а не на България. Така че освен възторга да се замислим и за съответните санкции, които можем да понесем в бъдеще, иначе напред към ООН и нашето там активно участие.
Клара Маринова: Благодаря Ви! И накрая Пламена Заячка, 9-та в листата на КП Коалиция АБВ в 24 МИР София, слушаме Ви!
Пламена Заячка: Говорейки за ролята и българското участие в мужденародните организации не мога да не спомена моя колега Ивайло Калфин, който беше обявен за най-активния и най-резултатен евродепутат, борейки се за една всеобща кауза, непартийна, национална за признаването на българските дипломи в Европа. Тъй като основният потенциал за развитие и нашите български мозъци, ако мога така да кажа, бяга потенциалът в Европа, тази кауза за признаването на българското висше обарзование в Европа е от особено значение.
Клара Маринова: Благодаря на Пламена Заячка! И така, с това приключи днешният дебат, дебатът беше посветен на темата външни работи, външна политика на България, благодаря на участниците в дебата: Валентин Радев, 5-ти в листата на 24 МИР София-град ПП ГЕРБ, КП „БСП-лява България"-Валери Жаблянов, водач на листата на 14 МИР Перник, КП „България без цензура" Росен Петров, водач на листата на 25 МИР София-град и 2-ри в листата на 9 МИР Кърджали, „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО"-Стефан Солаков, водач на листата на 13 МИР Пазарджик, КП Коалиция АБВ - Пламена Заячка, 9-та в листата на 24 МИР София-град. Успех на изборите на всички Вас!
Можете да чуете целия дебат ТУК
