14-05-2014 | 22:22 ч.

Шестнадесети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Земеделие и храни – България как да стане участник на европейския пазар със своя продукция, а не да е „Лафка“ за продажба на нискокачествени европейски храни и стоки?

Шестнадесети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Земеделие и храни – България как да стане участник на европейския пазар със своя продукция, а не да е „Лафка“ за продажба на нискокачествени европейски храни и стоки?

Участници:

ПП ГЕРБ - Мария Габриел, досегашен евродепутат, кандидат за евродепутат и в предстоящия ЕП, 3-та в листата на партията

КП Коалиция за България - проф. Светла Бъчварова, народен представител в 42-то НС, председател на Комисията по земеделието и храните

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Румен Йончев, независим народен представител в 42-то НС, председател на ЗНС, кандидат за евродепутат, 4-ти в листата на коалицията

КП АБВ - Ивайло Русчев, икономист, мениджър стратегическо планиране, кандидат за евродепутат, 13-ти в листата на коалицията

ПП НФСБ - Александър Минев, докторант по право, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на партията

ПП БКП - Пеню Костадинов, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на партията

 

Клара Маринова: Уважаеми слушатели на „Радио К2", аз съм Клара Маринова, добър ден. Днес вие ще станете свидетели на Шестнадесетия дебат по „Радио К2" за Евроизбори 2014, темата е - Земеделие и  храни. Тема безкрайно важна, тема много интересна и отговорна. Веднага бързам, да ви съобщя участниците - ПП ГЕРБ - Мария Габриел, досегашен евродепутат, кандидат за евродепутат и в предстоящия ЕП, 3-та в листата на партията, КП Коалиция за България - проф. Светла Бъчварова, народен представител в 42-то НС, председател на Комисията по земеделието и храните, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Румен Йончев, независим народен представител в 42-то НС, председател на ЗНС, кандидат за евродепутат, 4-ти в листата на коалицията, КП АБВ - Ивайло Русчев, икономист, мениджър стратегическо планиране, кандидат за евродепутат, 13-ти в листата на коалицията, ПП НФСБ - Александър Минев, докторант по право, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на партията, ПП БКП - Пеню Костадинов, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на партията. Добър ден на всички участници, пожелавам ви успех в дебата. И така, да се уточним за регламента, аз предлагам, на всеки въпрос да отговаряте по пет минути, за да имате възможност за реплики и дуплики от по две минути, и да изчерпим цялата проблематика, свързана с тази безкрайно отговорна тема Земеделие и храни. Моля ви, сами да си следите часовника, за да не ми прекъсвам аз и още една молба - не говорете едновременно в микрофоните, защото нито се разбира от слушателите какво говорите, нито ще можете вие, самите, да се разбирате. Започваме с един важен кръг от въпроси. Земеделие и  храни - България как да стане участник на европейския пазар със своя продукция, а не да е „Лафка" за продажба на нискокачествени  европейски  храни и стоки? И всъщност, България как да преодолее най-сериозните проблеми пред нашето селско стопанство, каква е вашата, на партиите и коалициите ви, политика в този отрасъл на българската икономика, какви приоритети откроявате и какви са незабавните законодателни мерки в мандата на бъдещия ЕП, и в мандата на сегашното българско НС? Започваме от хората в студиото. Ивайло Русчев, представител на КП АБВ, слушаме Ви.

Ивайло Русчев: Много се радвам, че точно тези въпроси съм поканен, да обсъждаме, тъй като те наистина са много важни българската икономика като цяло. Относно първия Ви въпрос, как да станем конкурентно способни на външните пазари, те може би двата въпроса са тясно свързани, но хайде да започнем от първия. Фактът, че в момента България произвежда само и единствено, така да го наречем, основно суровини. Какво ще рече това. Няма абсолютно никаква добавена стойност, към който и да е продукт, произведен в България, т.е. ние произвеждаме жито, изнасяме го в чужбина, а съответно си внасяме някакъв преработен продукт след това.

Клара Маринова: Хлябът.

Ивайло Русчев: Хлябът например. Вие знаете, че има страшно голям внос на хляб. Незабавни законодателни мерки в селскостопанството , те са тясно свързани точно с това. България трябва да премине към производство с добавена стойност, в противен случай няма никакъв шанс, ние да бъдем конкурентно способни на външния пазар, поради простата причина, че ние реално не произвеждаме цялостен продукт. Ние ще си останем един снабдител на суровини и ще си изнасяме суровини, и ще си вкарваме преработената продукция, съответно добавената стойност никога няма да си остава в България, нито в българската хазна, нито в българския бизнес, нито в селското стопанство. Като законодателни промени, според мен ЕП, ЕС като цяло, задължително трябва да мине към субсидиране на ефикасни производства, които имат така наречения отворен цикъл, т.е. от добива на суровината, през преработката, през пакетажа, през дистрибуцията, през продажбата. В противен случай, всякакви видове субсидии ще се раздават, както са се раздавали досега, без реално никакъв ефект. Например за мен беше много интересно, да разбера последно време, че България е пета в света производител на малини. Това реално няма как да си го представя, да стане и това се дължи точно на това раздаване на субсидии на дка, без да се знае, че от този дка колко малини са произведени например, дали е ефикасно производството, дали е ефективно, дали създава работни места, дали не се използва просто една машина и на някой не му пука изобщо, какво и как е произвел, така че наистина, и България, и ЕС, трябва да гледаме към едно затворено производство, което да създава придадена стойност, и колкото повече придадена стойност остане в България, толкова по-добре за всички нас, толкова по-добре за българския народ, за българския земеделец, и съответно за българската държава. ЕС, субсидирайки такъв тип производство, по този начин ще се появи една много по-голяма конкурентноспособност на българските производители на европейските пазари.

Клара Маринова: Приключихте ли?

Ивайло Русчев: Да.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Александър Минев, докторант по право, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на ПП НФСБ, заповядайте.

Александър Минев: Добър ден, на слушателите на „Радио К2". Добър ден и на Вас. Искам, да започна може би с основата на проблема на земеделието, който е много сериозен. Според нас, от НФСБ, на първо място липсва държавна политика, държавна стратегия за развитието на този сектор. Оттам нататък бих разделил сектора на две- на биоземеделие и на конвенционално земеделие, защото те са специфични сектори и имат различни проблеми. В конвенционалното земеделие основни проблеми, които трябва да се решат са монополите, които в този сектор трябва да се решат, които съществуват, защото не е нормално 20% от земеделците да взимат 80% от европейските субсидиите, това спомена и колегата. За придадената стойност, разбира се, сме съгласни, за да има придадена стойност, трябва да се стимулира малкия и среден бизнес на първо място, т.е. различните сектори не трябва да се гледат като нещо отделно, те са взаимосвързани, не можем да гледаме икономиката отделно от земеделието, за да имаме земеделие, малкият и средният бизнес също трябва да вървят напред, той трябва да бъде стимулиран. Бюрокрацията трябва да бъде унищожена, за да може да се подпомогнат малките и средни предприятие, така неречения семеен бизнес. От там ще може да се стимулира и секторът земеделие. Ние сме приготвили няколко предложения, които са изключително важни и трябва да се обсъждат на европейско равнище, например, защо да не се въведе таван на арендованата земя? Също така обмисляме, да се въведе таван на субсидираната земя или степенувано субсидиране, например, до 50 хектара на субсидиране, от 50 до 150 другия и т.н. За поущряване на семейното земеделие споменах, а също така може, да се помисли за изграждане, формиране на т.нар. земеделски бизнес зони- клъстъри, но не сегашните монополисти-земеделци, които купуват земя в огромни количества, а малки земеделци да се обединят, за да могат, да направят своето производство ефективни, т.е. различните степени на производство, примерно, тези, които произвеждат храна, да се обединят заедно с животновъдите, за да бъде това един клъстър, един бизнес, който спестява разходи, да върви напред. В биоземеделието има други много сериозни проблеми, този сектор ще бъде приоритет на ЕС в следващия програмен период, това го подчертавам, 2014-2020, а там проблемите са ужасно много, този сектор въобще не е разработен в България. Малките биопроизводители, биоземеделски производители биват унищожавани, защото пред тях стои една бюрократична машина, която, за съжаление, не е смазана, която ги убива по невероятен начин, но това по-нататък в разговора може да го споменем.

Клара Маринова: Приключихте ли?

Александър Минев: Да.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви. Междувременно се е обадила проф. Светла Бъчварова, че е възпрепядствана и няма да може, да участва в този дебат. И така, следващият наш участник е Пеню Костадинов, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на ПП БКП, слушаме Ви.

Пеню Костадинов: Благодаря Ви. Имам данни за съотношението в проценти между продукцията на селското стопанство, индустрия и услугите, без включени корективи към БВП, където селското стопанство през 2007 година е било 5,58, а 2011 - 5,39,  промишлеността - 32,14, имаме 31 спад, имаме ръст лек на услугите - 62% на 63 и нещо. Искам да се върна, да направя едно сравнение за производство на селскостопанска продукция за последните, от 1989 до 2010, след 2011 година в Министерството на земеделието няма информация по разбираеми причини, просто изглежда, че спадът надолу продължава. Само в произведените храни горе-долу има спазване на пропорцията, в смисъл 10, 15, 20% по-малко зърнени храни, но във всички останали спадът е ужасен- домати от 880 хил. тона през 1989, 2010 са 80 хиляди, т.е. 10 пъти, при картофите- 2 пъти по-малко, при ябълките- 10 пъти по-малко, при черешите-  3,5 пъти по-малко, при гроздето- повече от 3 пъти, едър рогат добитък- от 248 на 14, значи почти 15-20 пъти. За потреблението няма да се спирам, само един факт ще отбележа, през 1990 година месото, от личните стопанства, индивидуални, на едно семейство, тотално е колкото цялата държавна продукция през последната, 2010 година, за която имаме информация. С някои характерни наши продукти можем, но в промишлено производство няма, защото селското стопанство като правило, трябва да бъде уедрено и достатъчно механизирано. Спомням си 1973 година, преди 50 години, нашите специалисти искаха да закупят доматокомбайни от САЩ и този техен представител, на една известна компания Еф Ем Си, те ми разказват: „В Пазарджишко като видя блока, се наведе, коленичи", и казал- „това е земя.". Сега земята не се обслужва, както трябва, т.е. мисля, че ние не можем нищо да представим като наша забележителност в ЕС, единствената, съвсем грубо казано, уедряване на селско стопанство, субсидиране от страна на държавата, но селското стопанство като отделен отрасъл, той не може да бъде отделен от промишлеността, от услугите, където трябва да се види, кое трябва да бъде честно или не, защото противоречието на системата, както предполагам, че Вие знаете, обществен характер на производството, но частен начин за присвояване на печалбата. Благодаря Ви.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Отиваме към нашите събеседници, които са на телефоните, първа е Мария Габриел, досегашен евродепутат, кандидат за евродепутат и в предстоящия ЕП, 3-та в листата на ПП ГЕРБ, чуваме ли се, г-жо Габриел?  

Мария Габриел: Чуваме се.

Клара Маринова: Да, добре. Добър ден.

 

Мария Габриел: Добър ден на всички слушатели. Добър ден на участниците в дебата. Моята позиция е следната- България несъмнено има нужда да повиши конкурентноспособността и много дългосрочно да насочи усилията към пазарно ориентиране на селското си стопанство и затова вече бяха казани нашите. Аз ще развия точно два аспекта, от една страна, за да развием приоритетите си, трябва да стъпим на общата база за селскостопанска политика на ЕС и възможностите, които тя ни дава. И от друга страна, нашата държава да има дългосрочна стратегия за развитие на селските райони, на селскосторанската индустрия, като затова основно трябва повишаване на конкурентноспособността на земеделските стопанства и дезертификация на производствата, но това означава разработване и на мерки, които включват както базови инвестиции, така и инвестиции за внедряването на технологични решения, щадящи околната среда, т.е. конкурентноспособност и пазарна ориентация, ние добавяме и иновации, необходимо е, за да продължим в тази посока. Когато говорим за общата селскостопанска политика, в съвсем краткосрочен план, това, което стана в предишния мандат на ЕП е, че рамката за новата селскостопанска политика, за периода 2014-2020, беше дефинирана. В нея максимално много се дава, възможност на страните членки, да адаптират новите мерки, спрямо реалностите и спецификите на страните си и в този контекст, една от първите ни стъпки сега, и това, което имаме най-обезпокоително като тенденция е, че България продължава да няма развитие на селските райони, която да е публична, която ясно да заявява мерките и начините, по които те ще бъдат прилагани, още повече, че и липсва визия за директните плащания. Едва когато имаме яснота за тези мерки, можем за направим връзката с дългосрочната стратегия за страната, защото в прилагането на ОСП, страната ще покаже как вижда развитието на селското си стопанство, защото то трябва да бъде съобразено с тези тенденции. Давам един конкретен пример, в единствената версия, която до момента сме виждали за Програмата за развитие на селските райони, има нещо обезпокоително. Всички ще се съгласим, че приоритет са младите, инвестицията в младите фермери, за да се борим с обезлюдяването на селските райони, с високата безработица, но виждаме, че бюджетът за младите фермери е намален два пъти. Ето такъв тип противоречия между това, как виждаме развитието на селското стопанство и какво реално се влага, е необходимо да бъдат дискотирани с всички, за да могат да бъдат избегнати.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Габриел. И сега отиваме към Румен Йончев, независим народен представител в 42-то НС, председател на ЗНС, кандидат за евродепутат, 4-ти в листата на КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, слушаме Ви, г-н Йончев.

Румен Йончев: Здравей. Проблемът е всъщност в разрушаването на основната структура на българското село, това е най-притеснителното и не можем да говорим за селско стопанство тогава, когато няма село. Иначе всички аргументи, които преждеговорящите изразиха за технологизация, за високи технологии на селското стопанство, за механизация, за наука, мисля, че вече са валидни за нашето земеделие. В България се прилагат наистина доста върхови технологии в земеделското производство, но и с тях, и без тях, най-страшното е разрушаването на социалната структура в селата и в селските райони, тяхното обезлюдяване, и изчезване практически. Въпросът дали ще спрем да садим домати и краставици, и ще почнем да ядем турски домати, и краставици, отговорът е еднозначен. Много трудно ще бъде, ако няма българско село, защото нашите продукти, това е земеделие, което е типично за така наречената фамилна структура на обработване на земята, нещо, което в България беше разрушено. Причината е много ясна, причината е, че ние приехме прилагането на едни шаблонни мерки за подпомагане, мерки от общоселско стопанска политика на ЕС, без да ги обмисляме, без да ги прецеждаме през спецификата на българското земеделие. Г-жа Габриел току-що каза, че в следващият програмен период нещата са фиксирани, рамката е договорена и тя беше договорена без участието на България. Българското правителство, българските правителства, защото те са последните две, които трябваше да извършат това договаряне, по никакъв начин не отстояваха българските интереси, предполагам най-вече, защото не познават изискванията и спецификата на българското земеделие, за да могат да защитят неговите интереси, ако продължим, да прилагаме всичките тези мерки на общата селскостопанска политика, това ще задълбочи още повече проблемите, ще имаме още по-индустриализирано земеделие, още по-безлюдни села. Голямата цел на общата селскостопанска политика, а тя не е производствена цел, е запазването на социалната структура на селата и селските райони в Европа.  В България по никакъв начин не се постига, напротив, постига се обратното - обезлюдяване и е крайно време някой да разбере резултата от тази политика, а не да се надпреварваме. В този смисъл, необходимото, което трябва да направят и следващите български правителства, и нашите представители в ЕП, е да искат нова рамка на селскостопанската политика, поне за България, и нека не слушаме онези, които казват, че каквото се прилага в Германия, трябва да се прилага в България, няма такова нещо, нещата се договарят от всяка една членка и ЕК е готова, разбира се, да изрази цялата специфика, която излъчва всяка една страна, защото нашите управляващи, за съжаление, не успяха да реализират тази специфика и ставаме свидетели на задълбочаване на проблема.

Клара Маринова: Да. Приключихте ли, г-н Йончев?

Румен Йончев: Да, благодаря Ви.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Имате право сега на реплики и дуплики. Пръв поиска тази възможност Пеню Костадинов. Към кого е Вашата реплика?

Пеню Костадинов: Към г-жа Габриел.

Клара Маринова: Заповядайте, след това е Ивайло Русчев, след това е Александър Минев. Вие, г-н Йончев, искате ли реплика?

Румен Йончев: Не.

Клара Маринова: Не. Г-жо Габриел, искате ли реплика?

Мария Габриел: Да.

Клара Маринова: Да. Значи започваме по ред. Г-н Костадинов.

Пеню Костадинов: Искам, да продължа. Доклад на Световната банка твърди, че четири сектора могат да извадят България от кризата и да я изведат към по-бърз, интелигентен растеж. Първият от тези сектори е хранително-вкусовата промишленост, която най-голям дял има така, така и така, но в сайта на министерството, на земеделското министерство четем основни цели на общата прилагана общата селскостопанска политика. Основни цели са: осигурявана на приемлив стандарт на живот на фермерите, осигуряване на качествени храни за потребителите на разумни цени, запазване на европейското наследство в селските райони, опазване на околната среда. Целта, както там е написано, запазване на европейското наследство в селските райони е, извинявайте, подигравка с българските граждани. Какво наследство европейско имаме там? Това е едно пожелателно мислене, мерките не могат да бъдат взети, само говорим за фондове и най-важното- за разпределение и усвояване, усвояване практически няма.

Клара Маринова: Секунда, г-жо Габриел, ще отговорите. Нека да чуем репликите и на Ивайло Русчев, и на Александър Минев. Ивайло Русчев, към кого имате реплика?

 

Ивайло Русчев: Аз имам и към г-н Минев, и към г-жа Габриел. Ще бъда кратичък. Към г-н Минев бих искал, след като използва нашата метафора за фунията и обръщането й в едно телевизионно шоу, искам просто да кажа на уважаемите слушатели, че таванът реално е наша идея, за субсидии и прочее. Таван, Вие го казахте въпреки това, но таван по какви критерии? Критерии трябва да има относно това, колко ефективно е едно селско стопанство, ако ние просто сложим някакъв таван, няма да променим нищо, просто нещата ще останат, както са си. Задава се една субсидия на дка, пък кой работи, кой не работи, кой произвежда, кой не произвежда, няма никакво значение. Защо дори не помислим малко по-напред? За субсидии на продадена продукция от определено селско стопанство, ако едно селско стопанство е продало някакви килограми, каквото е от продукцията си, на този база да се дава субсидия. Според мен това би решило страшно много проблеми, като най-вече единият ще бъде свързан със сивия сектор, тъй като продадената продукция съответно трябва да се фактурира. Към г-жа Габриел, тя говори за иновации и за бюджети за млад фермер, и т.н., но иновации на какво, искам да попитам аз? На проекти, които са давани миналата година, например, за дружки за врати, това не ми звучи сериозно, тъй като един от спечелените проекти е точно за това, за дружка на врата. Оттам нататък, бюджетът за млад фермер, да попитам просто така, защо е намален, тъй като съм наясно, че ЕП като цяло, Брюксел си има една такава стратегия, нещо като не работи, намаляваме го на две. Какви са ясните критерии относно това, кой млад земеделец получава субсидия, как я използва и какъв е резултатът най-вече от това? Няма просто никакви критерии и няма никакъв резултат, тези млади земеделци като са взели тези пари, какво са направили с тях.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Нека да чуем и репликата на г-н Александър Минев. Към кого е?

Александър Минев: Към колегата от АБВ. Първо, ще започна с неговия въпрос.

Клара Маринова: Не, Вие имате право първо на репликите, после на дупликите.

Александър Минев: Репликата ми е следната, към г-жа Габриел. Все пак да не забравяме, че по време на управлението на ГЕРБ, се оформиха монополите в земеделието, огромните монополи. Бяха награждавани едни едри земеделци с огромни площи в България, без да се следи какво произвеждат те дефакто, така че това правителство ни доведе огромните монополи и убиването на малкия, и среден бизнес в земеделието. Другото, което е аз следя от близо работата на ЕП, все пак съм юридически сътрудник на евродепутата Слави Бинев, аз не видях активна работа от повечето български евродепутати, при преговорите за този програмен период- 2014-2020. По какъв начин те спомогнаха за по-добри условия за България, те не направиха абсолютно нищо, да се договорят по-добри условия, защото договорени субсидии ще са не повече от 5-7 лева, по-високи от досегашните.

Клара Маринова: Благодаря. И, г-жо Габриел, Вие към кого имате реплика?

Мария Габриел: Бих искала да отправя реплика към г-н Йончев. Не съм съгласна и ще си позволя, да изразя това несъгласие за това, че правителството на ГЕРБ не е било активно за дефинирането и оказването на общата селскостопанска политика, за защита на българските интереси. По същия начин отговарям и на г-н Минев. Не мога да отговарям за своите колеги, но знам, че за общата селскостопанска политика, още от самото начало съм била абсолютно активна, в следствие на обществен дебат с земеделските организации, с земеделците в България, във всяка една област формирахме обща национална позиция и там много ясно бяха изведени нашите приоритети. Ние можем конкретно да говорим за резултати, които сме отстоявали за следващия програмен период, от справедливостта между стари и нови членки, що се отнася до разпределение на средствата, до по-голямата справедливост, както и Вие правилно отбелязахте, между отделните сектори в рамките на една страна. Може би ще си позволя, да развия, категорично не съм съгласна и с това, че ГЕРБ е наложил монополите в българското земеделие. Най-напред е необходимо да вземем предвид това, че схемата за единно обхващане на площ е тази, която наистина позволява на земеделието да бъде най-развито от всички останали и точно, защото имаме предвид това, имайте предвид, че колегите в Комисията по земеделие, сме говорили в ЕП за „Правилото 80-20". И в другите европейски страни се наблюдава това, че 20% от земеделските производители взимат 80% от субсидиите. Категорично не можем да останем безучастни и затова сме отстоявали това, което беше казано за субсидия на продукцията, 13% от националния пакет „Директни плащания" могат вече да бъдат обвързани с производството за субсидиране. Ето ги парите за зеленчукопроизводителите, за животновъдите, които останаха в страни от общата стопанска политика, поради простата причина, че такъв механизъм не съществуваше за периода 2007-2013 година.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Габриел. Дуплики, заповядайте, Александър Минев.

Александър Минев: Относно това кой първи е дал идеята за тавана на арендоването или субсидираната земя, няма да влизам в такива спорове, това смятам, че не е толкова важно. Важното е, наистина с аргументи да се подкрепят добрите цели и идеи. Относно Вашата идея да се субсидира продадената продукция, смятам, че тук не съм съгласен с тази идея. Аз смятам, че трябва да се субсидира произведената продукция, а не продадената продукция, защото много производители могат неизгодни условия, да си продадат продукцията или да не са съгласни да я продадат. Тогава трябва да ги оставим без субсидия ли? Както в момента има много стачкуващи земеделски производители, защото получават смешни пари.

Клара Маринова: Да. Приключихме с първия кръг въпроси или не, имате право на дуплика, заповядайте Ивайло Русчев. Само за секунда, г-жо Габриел. Ивайло Русчев?

Ивайло Русчев: Само исках да попитам, как това ще помогне на България, г-н Минев исках да попитам? Дори и земеделският производител произведе продукция, а не я продаде и я хвърли на боклука, да речем образно казано, или си я изяде вкъщи. Как това ще помогне на българското селско стопанство, да стане по-конкурентно способно?

Александър Минев: Това е един от страничните фактори на това, което Вие казахте, но като цяло трябва да се субсидира произведената продукция, за да може поне тези производители, да не фалират, разбирате ли. Оттам нататък те трябва да бъдат стимулирани да търсят международни пазари и т.н., да се пласират продукцията, но това е работа на държавата. Имаме външни представители, които не правят абсолютно нищо. Между другото, има пазари, които могат да бъдат разработени от външните ни представители и там да се пласира българската продукция, абсолютно, външните ни представители не вършат никаква работа.

Клара Маринова: Да, ама държавата нали сме я натикали в ъгъла, защото има пазарна икономика, само като една лека бележка. Мария Габриел, слушаме Ви.

Мария Габриел: Аз искам само да реагирам, що се отнася за субсидирането на продукция. Нека напомним пак, че това е един модел, който вече ЕС е прилагал преди здравната реформа, 2008 година, който всъщност има един много негативен ефект, това е презапасяване в прекомерни количества на дадени стоки и всъщност дефицит на други. Ето го дисбаланса и губенето на конкурентноспособност. Би ми се искало в този случай, да отговоря за това, колко важно е националната отговорност, когато разпределяме средствата. С достатъчно инструменти разполагаме и си позволявам тук да репликирам, защото не можах, да отговоря за бюджета за младите фермери. Много ясно трябва да бъде разграничено това, което защитихме в ЕП и то е наистина благодарение на наша идея, е до 2% от националния пакет „Директни пращания" да бъдат за млади фермери. На фона на увеличение и на това, че България ще получи пълния си пакет „Директни плащания" през 2016 година, което е едно 30% увеличение, затова не можем да разберем, защо два пъти е намален бюджетът, който сега е предвиден за младите фермери. Ето това са въпросите, които на национално ниво трябва да продължаваме, да задаваме. Същото е и за средствата, които са предвидени за консултантски услуги, а не за производителите, да не говорим за биоземеделието. Биоземеделието, в тази версия, която имахме първоначално, е предвиден същият бюджет, а в последните години се увеличава броят на биопроизводителите аз подкрепям аргумента, който беше даден за това, че биоземеделието е един от най-важните сектори. Ето това са основни въпроси, но не бива да ги упрекваме, Европа и ЕС, защото в ЕП винаги сме излъчвали много силен сигнал, за защитата на тези сектори. Факт е, че на национално ниво те трябва да бъдат дефинирани и изведени като приоритет, и най-вече обезпечени с финансови средства, каквито вече са осигурени от европейската рамка, и от европейската обща селскостопанска политика.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Габриел. Прекъсваме за кратка рекламна пауза и продължаваме от студиото на „Радио К2".

Клара Маринова: Отново с Радио К2 и шестнайстия дебат по Радио К2 за Еврозибори 2014, темата - Земеделие и храни. Тема, по която участници в дебата са Мария Габриел, досегашен евродепутат, кандидат за евродепутат и в предстоящия ЕП, 3-та в листата на ПП ГЕРБ, Румен Йончев, независим народен представител в 42-то НС, председател на ЗНС, кандидат за евродепутат, 4-ти в листата на коалиция БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, Ивайло Русчев, икономист, мениджър стратегическо планиране, кандидат за евродепутат, 13-ти в листата на коалицията АБВ, Александър Минев, докторант по право, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на ПП НФСБ и Пеню Костадинов, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на ПП БКП. Отиваме към втори голям кръг въпроси. След връщането на собствеността върху земите у нас какви структурни промени настъпиха и какви са реалните резултати от това, какви са състоянието и трудностите в секторите, обслужващи земеделието, химическа промишленост, селскостопанско машиностроене и така нататък. Тревожни са данните и за демографското развитие на българското общество и миграцията на населението от селата към големите градове, какви са вашите предложения, за да се спре обезлюдяването на българските села и на цели региони в страната, какви програми за развитие на селските райони имате намерение да предприемете и реализирате, какво е финансирането и какъв е пазарът на труда в българския аграрен сектор? Започваме от присъстващите в студиото, най напред Ивайло Русчев, икономист, мениджър стратегическо планиране, кандидат за евродепутат, 13-ти в листата на коалиция АБВ.

Ивайло Русчев: Здравейте отново, ако мога да започна с това относно Вашия въпрос за реалните нужди на сектора, според мен в момента сектора очевидно е, че той явно не се обслужва достатъчно качествено. Това е резултат от едно дългогодишно опропастяване на абсолютно всички кадри, които България някога е произвеждала, ако ми позволите да направя сравнение с набезите на последните правителства да строим АЕЦ Белене. АЕЦ Белене, за да се построи и за да работи на него му трябват 600 човека, които да са ядрени енергетици, в България всяка година, ако не се лъжа завършваха не повече от 12 тоест ние, ако го строим 5 години ще имаме да речем 50 - 60 човека, може би, няма да има и толкова - това означава, че този проект просто няма никакъв шанс със сегашната структура въобще на образованието като цяло да просъществува, абсолютно същата е и ситуацията и в земеделието и в селското стопанство - произвеждат се едни кадри, които наскоро чух, че в селскостопански техникум в Североизточна България се отваря паралелка за мениджмънт, мениджмънт на селско стопанство - няма нищо лошо, но аз не го виждам как ще стане поради простата причина, че тези мениджъри няма да има какво да менижират скоро при този тотален отлив на работна сила от България. Според мен трябва да се направи едно целево преструктуриране въобще на селско стопанство, на икономика и на образованието в следствие на това - какво ще рече това - като част от политиката, която ще провеждаме ние, нека да няма техникум по електричество в Банско, където целият отрасъл там е туризъм, нека да няма паралелка по мениджмънт в селскостопански техникум в Североизточна България, където целия отрасъл е земеделие и животновъдство, дайте да хванем тези университети и тези паралелки и дето се казва по най-простия начин да им сменим местата, за да може там, където икономиката има нужда от кадри за туризма да се произвеждат кадри за туризма, там, където икономиката има нужда от кадри за селското стопанство да се произвеждат кадри за селско стопанство, но това трябва да се направи с една дългосрочна стратегия, не 6 месечна или едногодишна, ако ми позволите по-остро да се изкажа относно това правителство. Едногодишна стратегията - такова нещо не съществува, стратегията трябва да е много по-дългосрочна, трябва да се знае тази година какво ще се направи, то до какъв резултат ще доведе, догодина какво ще се направи и така нататък, за да може естествено, че нещата няма да се случат от днес за утре, но за да може след години за нашите деца, за нашите внуци и така нататък България наистина да е едно по-добро място за живеене, с целева политика по региони относно икономика, образования и така нататък.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Александър Минев, докторант по право, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на ПП НФСБ

Александър Минев: Изброихте много важни въпроси и много на брой, ще се опитам да обхвана всички тях в отговора си. След 90-та година е ясно, че има срив на сектора земеделие, това за никого не е тайна, Дунавската равнина например почти вече няма никакво земеделия, богати райони като Северозападния вече са най-бедния в ЕС вече са най-бедни, но за да върнем хората по тези бедни региони, за да имат стимул да се върнат там, те гледат едно нещо на първо място - дали имат препитание там. В момента безработицата е огромна в повечето региони в България особено в Северозападния и въобще в северните региони и хората бягат логично там, идват по големите градове, затова виждаме пренаселването в София, това води други негативни ефекти след себе си, но за да станат атрактивни бедните региони трябва да се инвестират големи средства в тях, за да започнат хората в тях да развиват бизнес - малък и среден бизнес, който е гръбнакът на икономиката на всяка една държава, за да бъдат стимулирани хората да развиват бизнес точно в тези региони, те трябва да имат някакви облекчения, някакви преференции, за да го направят. Например могат да се ползват с данъчни облекчения хората, които стартират бизнес в определени бедни региони, също така да имат право да вземат заеми при изключително изгодни условия за стартиране на своя бизнес, да бъдат мотивирани да наемат млади хора на работа тоест да бъдат още повече облекчени от бюрокрация и така нататък - всякакви такси и данъци, ако наемат млади хора на работа. Когато създадем такива икономически условия в бедните региони за развитие на бизнеса, то тогава тези региони от само себе си ще тръгнат, когато създадем икономическата среда, за да се генерират средства. ЕС отделя страшно много пари за развитие на регионите особено на най-бедните, а България като цяло важи като един от най-бедните региони в ЕС. Ние имаме много атрактивни региони, но земеделието е част от това един регион да бъде атрактивен, трябва да се помисли за селото по какъв начин може да бъде атрактивно, ами селският туризъм - ние имаме невероятни възможности за спа и културен туризъм, те не се използват в момента по никакъв начин и като погледнем целия този спектър от възможности, които в момента по никакъв начин не се използват ни става ясно защо региони в България са обезлюдени, пълна демографска криза и направо можем да ги наречем мъртви.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Минев. Идва ред на Пеню Костадинов, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на ПП БКП

 

Пеню Костадинов: Относно връщането на собствеността, аз ще се върна малко назад, двайсетина година, но историята е учителка на народите е казал Херодот и няма да бъде зле да припомним някои факти. Искам да кажа няколко думи за плана Ран - Ът, където в раздел селско стопанство на цели 16 страници се препоръчва централизацията на земята и диктуване на цените за вложенията в продукцията от селското стопанство довели до разрешаването на този сектор, селското стопанство не се поддава на централно планиране и колективизация и един интересен израз - свръхексплоатацията на държавните земи в България предизвиква нарастващо безпокойство у много западни страни, много от еколозите в наши дни признават, че частният пазар е най-добрият за тях начин да се осигури опазване на земята, за да има повече места за контакти с природната среда и даже каквато и програма да се направи в рамките само на селското стопанство трябва да има програма за промишлеността, защото сега селското стопанство е част от промишлеността, ето в справка на БСК - в сектори на промишлено производство са хранителни продукти, химични продукти, лекарствени вещества, изделия от пластмаси, основни метали, електрически съоръжения и така нататък, машини и оборудване, машини няма има болтове и гайки тоест селското стопанство е прекалено сериозен отрасъл и той трябва да бъде обособен в отделно царство, където да работят грамотни мъже и жени.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Отиваме към Мария Габриел, досегашен евродепутат, кандидат за евродепутат и в предстоящия ЕП, 3-та в листата на ПП ГЕРБ, слушаме Ви, г-жо Габриел.

Мария Габриел: Аз ще започна, потвърждавайки един доста обезпокоителен факт, това е, че само 6% от земеделските производители в Европа са млади, но междувременно си даваме равносметка, че е огромно предизвикателство да накараме един млад човек не само да остане, а изобщо да отиде в такъв селски регион и да инвестира дългосрочно, за това както беше казано несъмнено доходи, сигурност са ключови елементи, аз бих добавила и социална инфраструктура, защото всеки един млад човек, когато реши все пак да инвестира е необходимо освен да има образование и вече решимост за инвестиции трябва до него да има училище, трябва да има болница, за да може той да се установи дълготрайно. Ето защо нещо, което ни липсва е все още едно много тясно хоризонтално сътрудничество между отделните министерства - МЗХ, заедно с МФ, МРР, МК да имат общи цели и ясна визия, за това как синхронизирано те могат да бъдат прилагани, защото тази кохезия може да позволи да бъде направена малко по-приятна перспективата за тези млади хора, които решават да инвестират. Междувременно много силно подкрепям аргумента, който беше даден за образование и за обучение, един от примерите, който за мен сега е важен е да приложим дуалното образование, за да видим именно как той може да бъде приложен в сектор земеделие. Имаме няколко такива училища в България, които вече го правят, аз ще дам примера със земеделската гимназия в Сандански, където тези млади хора много добре познават инструментариума, с които разполагат, с общата селскостопанска политика, ориентирали са се в реалностите, познават предизвикателствата и трудностите пред България и междувременно завършват своето образование. Би ми се искало освен това да кажа нещо друго - все още ни е важно да има по-голяма подкрепа за тези млади български фермери, които успяват, подкрепа с популяризиране на добрите практики, подкрепа за тях, когато популяризират вече направеното не само в страната, но и извън страната и в този смисъл в ЕП не е случайно, че се организира Конгрес на младите фермери, където събира 500 фермери от всяка страна членка, всеки един от тях участва с проект и аз се гордя с това, че българския участник на първото издание на конгреса именно в категорията за най-иновативен проект спечели първо място. Ето го стимула, за тези хора е необходимо да получават стимул в собствената си страна, а не само в Европа.

 

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Габриел. Румен Йончев, независим народен представител в 42-то НС, председател на ЗНС, кандидат за евродепутат, 4-ти в листата на коалиция БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, слушаме Ви, г-н Йончев.

Румен Йончев: Вижте, ситуацията в днешното земеделие е плод на три основни фактора - на първо място това е наследството от комунистическия период от големите колективни стопанства, които съществуваха тогава, втория факт е процесът на връщане на земята, който от днешна гледна точка може и да изглежда спорен, но в политически и икономически план той решаваше огромен въпрос в развитието на нашата страна, въпросът за собствеността, която беше частна и трябваше да бъде възстановена на предишните собственици, така че по този въпрос не може да има .....и третия много важен, които единствено подлежи всъщност на управление от българското правителство и ЕК, който в огромна степен стимулира нашето земеделие това са европейските програми и общата селскостопанска политика - нека да не се заблуждаваме, огромната част от помощта за българското земеделие идва от ЕС, а не от българските данъкоплатци, така че тази политика трябва да бъде управлявана по един много различен начин, ако искаме да останат села и селски райони в България. Повтарянето на тези заучени фрази, програми и популяризирането на това, което до тук сме направили по никакъв начин няма да промени структурата на българското земеделие, а напротив ще задълбочи проблема.  Ние очевидно сме влезли в грешен коловоз - земеделието, което изграждаме със средствата общата селскостопанска политика и продължаваме да изграждаме е онова земеделие, което можем да наречем индустриално, което е оборудвано с най-добрите машини в момента, с най-добрата технология за производство, но произвежда две / три култури,  които са борсови стоки и се продават лесно, но в същото време рисковете  за земеделието дори ако щете за националната сигурност са огромни. Този тип земеделие не само опразва българските села, не само не генерира заетост, не генерира доходи, не генерира просперитет в селата, но представлява риск и за националната ни сигурност, защото една лоша година има големи..... и да нанесе непоправими щети на селските стопани и колкото и големи да изглеждат, когато зависят от една или две култури, риска е огромен това да се случи рано или късно, така че за нас изходът лежи основно в европейските политики, в общата селскостопанска политика,  където българското правителство трябва да прояви най-после някаква доза креативност, да се опита да извади нашата земеделска икономика от този коловоз и да я сложи на другия коловоз, където всъщност искаме да бъдем - коловозът, който води до развитие на селските райони и просперитет, а не до обезлюдяване и това може да стане с нов тип програмиране и аз не съм съгласен с г-жа Габриел, защото да, тази програма, която чакаме да бъде одобрена от ЕК и да дойде да започне да бъде прилагане към края на година е плод на усилията на последните две правителства и тя с нищо не променя земеделието, наистина не виждам с какво по-различно, с какво сме извадили поуки от изминалия програмен период, когато наистина създадохме една структура на производство, която пак казвам е въпрос на национална сигурност.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Йончев. Имате възможност за своите реплики и дуплики. Заповядайте, Ивайло Русчев, АБВ.

Ивайло Русчев: Ако мога отново да се обърна към г-жа Гарбиел, тъй като дуалната система наистина е нещо свръх полезно, според нас, разбира се, и нашият лидер на листата Ивайло Калфин вече много време се бори и агитира тя да стане факт и в България за мен беше интересно да го чуя и от Вас и въпросът ми е защо не е на лице до сега, защо не са правени опити по времето на управлението на ГЕРБ тя да бъде осъществена, аз доколкото си спомням тогава имаше други изказвания от сорта на дайте да върнем младите и да им дадем по 300 овце и да станат овчари, което звучеше адски несериозно, но може би ще успеете да ми отговорите на този въпрос?

Клара Маринова: Благодаря, други реплики има ли? Ако няма други реплики, г-жо Габриел, имат възможност да отговорите, благодаря.

Мария Габриел: Благодаря Ви, аз говорих, за това, че наистина идеята за дуалното образование най-напред сме я отстоявали в ЕП и няма как да не подкрепим това, което и колегата ни Ивайло Калфин прави все пак партийните различия нямат място там, когато става въпрос за интереса на България, а що се отнася до това какво е правило правителството на ГЕРБ имаме и пример за прилагане на дуалното образование -това е един пилотен проект с Германия и той стартира тоест нека го видим в една положителна перспектива - това несъмнено е един от добрите примери. Моето обезпокоение идва от това, че само преди няколко дни, при откриване на нова фабрика в Плевен, министър Стойнев по-скоро каза, че  първите пилотни проекти, които са решили да финансира сегашното правителство е свързано с минното дело тоест аз отново задавам  въпрос не са ли по-важни други сектори, включително един от събеседниците каза за туризма, но оставям изводите всеки да ги направи сам. Аз искам да реагирам спрямо това, което беше казано за поуките от предишната програма за развитие на селските райони, поуката беше много ясна и за това сме се борили в ЕП, отстоявахме  думичката гъвкавост тоест извоювахме премахване за общите за програмата на селските райони, за да може именно България в следващия програмен период тогава, когато сега вече не сме кандидат членка, на която налагат инструменти, които работят добре в Германия, които няма как да работят добре в България, да има повече свобода българското правителство и на национално ниво да дефинира мерки, които работят и отговарят на спецификата - ето от тук идва нашето безпокойство, защото в сегашната Програма за развитие на селските райони най-напред не разполагаме с нейния окончателен вариант, но първия драфт резюме, което изтече нямаше никакво основание що се отнася до това каква е реалността на сектора, какво производство, каква икономическа добавена стойност може да бъде направена, фрапиращи са примерите, включително и с това, което дадох вече за консултантските услуги, младите фермери, биоземеделието, нещо повече - липсва и визия за директните плащания. Искам само да привлека вниманието към доброволните форми, за които всяка една страна членка трябва да се произнесе, имаме срок до края на юли, а вече няма време, доброволна схема за малките производители много гръмко беше анонсирана, но няма никаква конкретика, много важно е тази програма да не я изкривим за социални плащания, тя трябва да отиде до реални земеделци с път на развитие и пазарна ориентация. Аз лично с голям интерес следя и доброволната схема за планински райони, извоювахме да има допълнително 5 % от националния пакет директни плащания за тези райони  - все още България не е заявила позиция.

Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Габриел. От студиото въпрос към Вас. Пеню Костадинов, слушаме Ви.

Пеню Костадинов: Относно основните цели на прилаганата обща селскостопанска политика, моля Ви, да тълкувате този израз - една от целите е запазване на европейското наследство в селските райони - как ще обясним на редовия гражданин кое е това европейско наследство и как да го запазим?

Клара Маринова: Благодаря. Г-жо Габриел?

 

Мария Габриел: Аз първо да кажа, че ще отговоря с формулировката, която е на сегашния сайт на МЗХ, ако европейско наследство означава това да се търси минимална сигурност на доходите на земеделските производители, но да бъде осигурена производствената сигурност и по-голяма конкурентоспособност на европейските стоки - да, с това сме съгласни всички от това, което чувам в сегашния дебат, че все още не го наблюдаваме в България. Европейското ни наследство трябва да бъде това, че имаме много широк набор от инструменти за подпомагане, благодарение на средствата за обща селскостопанска политика, част от тях заработиха, част от тях бяха добри, факт е, че на национално ниво те не дават допълнителен стимул за развитие. Давам конкретен пример - националната програма за подпомагане на пчеларите, една от програмите, която уж работи добре, но която е с крайно недостатъчни средства, междувременно и в новата версия, за новия програмен период няма нито една допълнителна мярка за подкрепа на пчеларството.

Клара Маринова: Благодаря. Други реплики, дуплики, въпроси? Ако няма отиваме към следващия кръг въпроси свързани с .....

Мария Габриел: Много се извинявам.

Клара Маринова: Да, слушаме Ви.

Мария Габриел: Аз искам да се извинява, но имам среща с граждани в Люлин и ще се наложи да напусна дебата на този етап.

Клара Маринова: Благодаря Ви за Вашето участие, пожелаваме Ви успех.

Мария Габриел: Благодаря! Искам да благодаря и на всички участници за много конструктивния обмен на идеи и да благодаря и на Радио К2 за професионалния дебат.

Клара Маринова: Благодаря Ви, успех, г-жо Габриел. И така дебата напуска Мария Габриел, досегашен евродепутат, кандидат за евродепутат и в предстоящия ЕП, 3-та в листата на ПП ГЕРБ. Аз предлагам сега да прекъснем за рекламна пауза и след това ще продължим от студиото и на телефоните с нов кръг въпроси.

 

Клара Маринова: Уважаеми слушатели, днес Вие слушате 16-я дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 - Земеделие и  храни - България как да стане участник на европейския пазар със своя продукция, а не да е „Лафка" за продажба на нискокачествени  европейски  храни и стоки? Участници в дебата: ПП ГЕРБ - Мария Габриел, досегашен евродепутат, кандидат за евродепутат и в предстоящия ЕП, 3-та в листата на партията, КП Коалиция за България - проф. Светла Бъчварова, народен представител в 42-то НС, председател на Комисията по земеделието и храните, КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Румен Йончев, независим народен представител в 42-то НС, председател на ЗНС, кандидат за евродепутат, 4-ти в листата на коалицията, КП АБВ - Ивайло Русчев, икономист, мениджър стратегическо планиране, кандидат за евродепутат, 13-ти в листата на коалицията, ПП НФСБ - Александър Минев, докторант по право, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на партията, ПП БКП - Пеню Костадинов, кандидат за евродепутат, 5-ти в листата на партията.

Следващият голям кръг въпроси се отнася до анализа на състоянието на аграрния сектор, който трябва непременно да включи ролята и значението на ДФ „Земеделие". Много коментари и приказки по негов адрес. Той е създаден през 1998 година със Закона за подпомагане на земеделските производители. Изпълнява ли ДФ „Земеделие" своите цели и задачи, заради които е учреден. Вашето мнение?

Александър Минев: Много политици в България в последните години правят една грешка, те си мислят, че знаят кое е най-доброто за хората, а никой не ги пита. Без да давам някаква невероятна оценка за ДФЗ смятам, че самите хора от сектора през последните година дадоха ясна оценка на този фонд и тя е слаб 2. Този фонд не изпълнява по никакъв начин задълженията си. Това е една голяма дупка за евросубсидии и европари, които отиват в един малък кръг обръч от фирми около управляващите и недостигат до истинските бенефициенти, до малките и средни производители. Преди време видяхте скандалното назначение за директор на фонда, оприличава като цяло как се работи в този фонд, как се кадрува. Ужасяваща е политиката на фонда. Той в сегашния си видя трябва да бъде премахнат и да се мисли за нов формат на ДФЗ.

Ивайло Русчев: Аз също съм на мнение, че ДФЗ е тотално дисфункционален. Една препратка малко по-рано към този разговор, колегата Минев каза, че 20 % от земеделците получават 80 % от субсидиите. Според моите наблюдения, процентът е много по-малък и ако си позволите може да си говорим за 20 човека, които получават 80%. Тук отново опираме до нуждата от широк дебат, диалог между не само парламентарно представени и извънпарламентарно представени партии. Постигането на едно съгласие относно земеделската политика на държавата. Поправете ме ако греша, 15-16 години мисля, че е ДФЗ. Той се доказа като един тотален и абсолютен провал. Нещо трябва да се направи и то трябва да се дебатира вътрешно партийно, външно партийно, парламентарно и извънпарламентарно. Национален дебат трябва да се предприеме за бъдещото на земеделската политика.

Пеню Костадинов: Самият факт, че данните са производства, обеми на селскостопанска продукция намаляват прогресивно, за мен е косвен показател, че ДФЗ не си изпълнява функцията. Какво може да каже този, който сега купува зрял боб по цени 5-6 пъти по-големи от международните цени на едро. Благодаря Ви!

Клара Маринова: Следващият кръг въпроси се отнася до темата храни. Изключително важна тема, много болезнена за България от последните години. Какви храни произвежда и с какво се храни българинът? Отговорът на този въпрос до голяма степен определя и качеството на живот в нашата страна. Как ще преодолеем разразилата се катастрофа в родното производство на храни и заместването му главно с вносни стоки със съмнителен произход и качество?

Ивайло Русчев: 2007, когато влязохме в ЕС имаше т.нар. мониторинг и забрана на български и румънски граждани да работят свободно в западни страни. Изискваше се разрешително за работа, което минаваше през дълги срокове. Те се страхуваха западните страни от ЕС от наплив на българи и румънци. От друга страна, Кларче, пазарът за немски стоки, френски стоки беше напълно отворен и те може да влизат в България без абсолютно никакво препядствие. Моят въпрос и една от нашите тези е, че българските евродепутати трябва понякога да казват и „НЕ", трябва да отстояват нашите позиции. Както е имало забрана българи да работят във Великобритание, аз бях част от тези хора, които чакаха по 1,5 година за разрешително за работа. Така може би е трябвало да има и ограничения за вносни стоки. Пример Ви давам, българското свинско месо е забранено за износ за западните страни-членки на ЕС. Отново опираме, до това, че е трябвало някой някога да се съберем 17 евродепутати и да кажем, вижте какво не, в това няма никаква логика, ние да нямаме право да изнасяме, дори да се пробваме да сме конкурентоспособни, дали можем е отделен въпрос, а от друга страна, Вие да заливате пазара със стоки, както имаше скандал за 20-годишна замразено ирландско месо и и т.н. Няма никаква логика в това. По-конкретно към въпроса какви храни произвеждаме и с какво се храним, 80 % от храните, които консумира българинът са вносни вноски. Абсурд! Нямаме земя и природни дадености да произвеждаме храна ли?! Точно поради такива забрани като за свинското месо, забрана за износ, нямам как производител да издържи. Не може с евро по-малко потребителят да си купи месо в магазина. В днешните времена на криза, той се избере за това. За качество се говори на 3-то или 4-то място.

Александър Минев: Темата с храните ни връща към един основен въпрос, свързан със земеделието, намиране на пазари и достъпа до пазари. Колегата Русчев добре описа проблема за Европа. Да не забравяме, че основен принос и заслуга за тези договорки за квотите е на г-жа Меглена Кунева, която водеше разговорите в предприсъединителния период с ЕС. Българските земеделци могат да й благодарят на нея на 25 май. Държавата няма контрол над храните и оставя този сектор на произвол. Има една агенция, но тя казва, че няма никаква възможност да следи храните, защото няма достатъчно ресурс да наеме достатъчно хора да осъществяват качествен и редовен контрол, това са думи на представители на агенцията. Как може да очакваме да имаме храни с високо качество, няма как. Ето тук държавата и евродепутатите могат да се намесят чрез лобиране да осигури един добър пазар за българските производители, за да може да имаме храни, които отговарят на високи стандарти.

Пеню Костадинов: Аз ще повторя 80 % внос и 20 % производство. Селата са обезлюдени, даже да има много добра програма. Проблемът ще бъде кой ще работи.. Като имаме предвид образованието и намаляването на качеството на образованието, има една статистика за способностите за децата от 4-ти клас, 2001 година сме били от 38 подбрани страни на 4-то място, 2006 година сме на 8-мо и 2011 сме на 15-то място. При такова едно състояние не само земеделие, но цялата страна ще изпита сериозна липса на кадри.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Продължаваме нататък. България е равноправен член на ЕС и затова е важно дали успяваме да намерим своето място, да развиваме конкурентоспособността, да отстояваме своите интереси и да ползваме опита на останалите в ОСП на ЕС? Този мой въпрос кореспондира с последните ваши изказвания, че понякога българските евродепутати трябва да казват и „НЕ". Изпълняваме ли целите на ОСП, да се осигури приемлив стандарт на живот на фермерите, да се осигурят качествени храни за потребителите на разумни цени, да се запази европейското наследство в селските райони и да се гарантира опазването на околната среда? Какво е състоянието днес и какви са перспективите утре за успешното усвояване на евросредствата в земеделието. Един доста голям кръг от въпроси, които чакат непременно Вашите отговори.

Ивайло Русчев: Дали успяваме да намерим своето място, смятам, че дотук в дебата ако по едно нещо се съгласяваме с всички присъстващи и тези, които бяха по телефона, очевидно не. Не успяваме да намерим своето място в ЕС. Фактите са страшно много няма смисъл да навлизаме в детайли. Продължаваме да бъдем най-бедната страна член на ЕС. Според мен не се изпълняват целите на ОСП. Това трудно би се случило при положение, че има двойни стандарти и няма равнопоставеност. Защо да е позволено да се внася свинско месо от всяка членка на ЕС, а на България да е забранено да изнася. Това води до неконкурентоспособна среда. По последни данни 2 млн. българи са работещите българи в чужбина и 2,5 милиона работещите в България, което е поресоващо. Работната класа намалява в България. Не може да говорим за ръст на селското стопанство. Не може да говорим и за задържане. Нещата се свеждат до оцеляване. Усвояването на евросредства, този паразитен израз, който го няма никъде по документите от Брюксел, който ние в България си измислихме, че евросредствата трябва да се усвояват. Според мен, те трябва да се оползотворяват, защото усвояването е просто едно харчене, не е еднократно, но се е случвало и по времето на ГЕРБ и в сегашното правителство. Няколко проекта, когато се стигне до края на годината, в който виждаме, че не сме усвоили достатъчно евросредства, няколко проекта се обединяват в един голям, пускат се едни 500 млн.евро и от регионално развитие, те се пускат за магистрала, образно Ви казвам. Това е усвояване на евросредства, но те не се оползотворяват по начина, по който дори Брюксел ги е предназначил за нас. Те създават само временна заетост, но в дългосрочен план, те са безполезно усвоени. В този ред на мисли, трябва всичко да става поетапно, не в края на годината давайте тук на бързо да направим едни проекти, да ги усвоим тези пари, защото Брюксел другата година ще ги спре. Ще ги спре като сме спали цяла година, нормално е да ги спре.

Александър Минев: ОСП на ЕС като цяло не се прилага въобще както трябва в България. Нито една от целите не функционира добре в България. Това е национален проблем. Няма визия, няма държавна политика и стратегия за този сектор. Всяко правителство има нови виждания и цели, работи се на парче. Относно евросредствата и тяхното оползотворяване и какъвто и глагол да намерим е ясно какво имаме предвид. Това е огромен проблем за България. По усвояване на средствата ние сме на предпоследно място в ЕС, ние сме най-бедни, това е абсолютен провал на последните две правителства. Това е огромен финансов ресурс, който не се използва по предназначение. В тази голяма криза, която се намира България, може моторът, който да помогне на българската икономика, но не се работи качествено. Няма визия как да се изразходват тези средства, за да има дългосрочен ефект. За 7 години нито едно правителство или министерство не направи едно проучване какво става с тези пари в България, какъв е ефектът от еврофондовете. Къде са основните ни проблеми и какво трябва да променим за да вдигнем процента на усвояване, който в момента е смешен 25-30 %. В някои сектори като социалния сме на последно място. Всички тези неща водят до заключението, че нямаме политици в Европа, които да защитават националните ни интереси, защото европейските депутати имат много важна функция да следят как се усвояват средствата и когато има проблеми, първо да търсят комуникация с националните институции, каквато по дефиниция няма никога. Българските политици ги е страх от Европа. През последните години имаше много случаи на корупция. Трябват ни национално отговорни политици, които в Брюксел ще следват българските интереси, а не интересите на европейските партии като ПЕС или ЕНП и т.н.

Пеню Костадинов: От 25 години насам Западът налага своята ценността система върху живота в цялата страна, което се отразява във всички области. За да не бъда голословен ще цитиран един израз на Ирена Христова от в. „Земя" от 30.10.2012 г., където тя казва: „Наложената западна ценностна система изглежда не издържа, налагането на регулационни модели на юдео-протестанстката матрица влиза в пряко противоречие с ценностната система на други страни и региони, особено Балканите. Сблъсъкът на цивилизационните ценности е материализъм-духовност, индивидуализъм - колективизъм, абсолютизация-частното право".

Клара Маринова: По време на цялата дискусия в по-голяма или по-малко степен ставаше дума за конкурентоспособността на българското земеделие на фона на ОСП в ЕС. Какво е сегашното състояние, да отделим повече внимание на този въпрос, какви са перспективите и какво могат българските евродепутати да направят в това направление. Мисля, че това е изключително важна задача пред онези, които ще отидат в ЕП.

Ивайло Русчев: Конкурентоспособността е основното, което липсва на българската държава като цяло, без значение земеделие, селско стопанство или индустрия. Това, което един евродепутат може да направи за подобряване на конкурентоспособността на България чрез евросредствата отпускани от ЕП е с лостове и механизми от ЕП той да следи за изпълняването на програмите, по които тези средства са насочени. Не събиране на 10 оперативни програми, вкарването им в един общ проект и хоп магистрала. Това може да се направи чрез даване на гласност и търсене на съдействие на български евродепутат към НС и от евродепутатът към ЕК. Една птичка пролет не прави. Ивайло Калфин в тази връзка с конкурентоспособността е заявявал, че дуалната система е едва ли не нещо, което е трябвало да бъде свършено вчера, не днес или утре. Дуалната система според мен и АБВ, изключително много ще подобри конкурентоспособността, поради простата причина, че тя реално обучава кадри, необходими на бизнеса, кадри, които на 25 години ще бъдат с 5-6 годишен стаж, платен, в големи международни компании. Точно преди две седмици имах среща с едно момче, той имаше 5 години стаж в международна компания и една година стаж в по-малко компания, 6 години стаж за 26 годишно момче, не беше завършил университет, но това не му пречеше да изкарва една холандска заплата. Дуалната система може да промени безхаберното записване по 1,2 или 3 висши образования, които няма да свършат никаква работа, тъй като си оставаме в ниско платения сектор, който по последни проучвания най-търсените хора за заетост в България са продавач-консултант, автомонтьор и шофьор. Това е отчайващо на цялата глобална криза.

Александър Минев: Ние от НФСБ се придържаме към нещо, което развитите държавни отдаван са открили, за да се повиши конкурентоспособността е нужно да се повиши ударно нивото на образование в една страна. Трябва да се инвестира в образование и наука. Това са едни от основните цели на ЕК през този програмен период.  За да започне да работи икономиката, да се повиши конкурентоспособността са нужни качествени кадри и образование. Дуалността е добра идея. В Германия е отдавна наложена. Там се виждат няколко опасности, затова хубаво да се обмисли дали тя е приложима и ако да как точно в България, да не взима така, както е в Германия. Там обмислят да променят техния модел, а ние го взимаме директно от тях, а те виждат, че носи огромни опасности и води до повече негативи, отколкото  позитивни ефекти. Да бъдем внимателни. Да се подготви една кръгла маса, една широка дискусия от специалисти от много области, включително и от бизнеса, за да се види кой би бил най-работещия и полезния модел за България. Да не се бърза е мотото на НФСБ. Да се обмисли хубаво, защото нямаме право на грешки. България е единствената страна на Балканите, която няма национална доктрина. Ние трябва най-сетне след 25 години демокрация да изградим след една дълга обществена дискусия национална доктрина.

Клара Маринова: А защо смятате, че нямаме изработена такава четвърт век?

Александър Минев: Мои лични размисли са две основни причини. Първо, политиците не могат да се договорят, тъй като защитават най-различни интереси, а не мислят като държавници за благото на народа, а мислят тясно политически, мислят на първо място за интересите на партията си и своите избиратели. Поради тази причина те не могат да се договорят. Второ, нямат интерес и предпочитат да работят на парче, каквито предизборни обещания са поели, да си ги изпълнят, да си осигурят още един мандат. Трето, некомпетентност, всяко следващо правителство става все по-некомпетентно. Последният министър-председател беше върхът.

Пеню Костадинов: Аз съм песимист, че ще има добро развитие на селското стопанство, докато България е в ЕС.Някой западни анализи, френски, се твърди, че водачите на западноевропейските страни са притиснати от САЩ, имам предвид сегашната украинска криза и те търсят начин, т.е. авторите на тази статия твърдят, че страните от БРИКС, нашите държавни глави трябва да ориентират своето внимание към страните от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Пожелавам успех на младите колеги, за да могат да постигнат нещо за българското земеделие.

Клара Маринова: Благодаря Ви. Преди да приключим Вашите лични послания, остават 10-тина дни до изборите за ЕП.

Ивайло Русчев: Моето лично послание е на България й липсва диалог и съгласие. Вчера в Стара Загора на среща със симпатизанти ме помолиха да напиша нещо на стената, на която и други хора са писали. На мен ми дойде отвътре. Диалогът и съгласието са А-то и Б-то на АБВ-то. Ние разчитаме много на диалог с гражданите, без значение дали са наши симпатизанти или не, на диалог с граждани, за да може да разберем какво му трябва на обществото в най-малкия детайл. Вътрешнопартиен диалог между нас. Да разберем как може по най-добрия начин да го свършим. Не на последно място външно партиен диалог с други партии, за да може да се изгради една дългосрочна стратегия. Това искаме и затова се борим. За европейско развитие на България и в крайна сметка на 25 май нека да се надяваме, че ще има висока избирателна активност, която ще бъде абсолютния елиминатор на купения вот и манипулации.

Александър Минев: Искам да припомня колко е важно да се гласува на тези избори, защото над 75 % от законодателството се кове в Брюксел, откакто сме страна член на ЕС, сме изключително зависим от ЕП, който е единствения пряко избран европейски орган. България трябва да избере хора, които ще защитават на първо място националния интерес, а не нечии други. Предстоящ изключително важни събития на европейско ниво, 2016 се преразглеждат всички фондове и програми и при добро икономическо развитие, ще се увеличат парите по тези програми и фондове. Българските евродепутати имат тежката задача да успеят да лобират за България да получим повече пари при по-добри условия. 2018-2019 започват разговорите за следващия програмен период. Евродепутатите трябва да осъществяват мониторинг и контрол какво се случва в страната ни. За всички, които ще защитават българските интереси в Брюксел и Страсбург номер 11 на 25 май.

Пеню Костадинов: На 25 май призовавам всички симпатизанти, близки и приятели да гласуват с бюлетина 25 за благото на своето деца и внуци.

Клара Маринова: Аз Ви благодаря за целия диалог, който днес осъществихте. Дано и когато отидете в ЕП бъдете толкова амбицирани, толкова диалогични и с такава мисъл за България. Благодаря Ви. Успех Ви пожелавам!

 

Можете да чуете целия дебат ТУК