09-05-2014 | 20:55 ч.

11-ти дебат по „Радио К2“ по Евроизбори 2014. Управление на парите на държавните фирми - В Европа държавните пари по-далече ли са от олигарсите – аргументи, причини, мерки

11-ти дебат по „Радио К2“ по Евроизбори 2014. Управление на парите на държавните фирми - В Европа държавните пари по-далече ли са от олигарсите – аргументи, причини, мерки

Участници:


АБВ - Нина Найденова, 4-та в листата

НФСБ - Данчо Хаджиев, 16-ти в листата

ББЦ - Рада Коджабашева, 3-та в листа


Илиана Беновска: Добър ден, уважаеми слушатели. Започва 11-тият дебат по Радио К2 по „Евроизбори 2014", аз съм Илиана Беновска, разботим с тонрежисьора Асен Младенов. Темата, която ще разискваме тази вечер е гореща за държавата и за това може би много от очакваните събеседници и партии ги няма, а темата е Управление на парите на държавните фирми - В Европа държавните пари по-далече ли са от олигарсите - аргументи, причини и мерки. Събеседниците, с които ще разговаряме са АБВ - Нина Найденова, 4-та в листата, НФСБ - Данчо Хаджиев, 16-ти в листата, ББЦ - Рада Коджабашева, 3-та в листа. Добър ден, г-жо Нйаденова, добър ден, г-н  Хаджиев, добре дошли.


Данчо Хаджиев: Добър ден. Добър ден и на Вашите радиослушатели.


Илиана Беновска: Може би да си преместите малко Вие микрофона към Вас, добър ден.


Нина Найденова: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели и благодарим за поканата за дебата.


Илиана Беновска: И аз благодаря. Поватарям още веднъж темата - Управление на парите на държавните фирми - това знаете, че е един много горещ въпрос при всички управления до сега - В Европа държавните пари по-далече ли са от олигарсите - аргументи, причини и мерки. Искам да ви запозная на кратко с регламента на дебата, ще ви помоля всеки от вас да направи по едно кратко встъпление до 3 минути по темата, а след което ще имате право, ако искате да зададете въпрос, да репликирате своя събеседник, той да ви отговори с дуплика и да се опитаме да направим един дебат, но по европейските правила както до сега гледаме петимата претенденти за председатели на ЕК. Ще Ви помоля също така всеки от вас да приготви по един свои въпрос към събеседниците си, да зададете въпрос към събеседниците си и да чуем техните отговори и Вашият отговор на същия този въпрос. Казах вече, че темата за управлението на парите на държавните дружества е гореща за България - АБВ, вие какво предвиждате на фона на сега съществуващата ситуация, нека да напомня със създадени правила под натиска на обществото, на нас журналистите и мога да кажа и под натиска на Радио К2 от служебното правителство на Марин Райков, които сега в сегашното правителство на Пламен Орешарски плахо започна да изпълнява, но сякаш повече козметично от колкото съдържателно?


Нина Найденова: Нашият анализ показва, че финансовите задължения и натрупаните през годините загуби на държавните предприятия са много големи и в държавните дружества има общо взето чувството на безнаказаност така или иначе факт е, че държавните предприятия се управляват от бордове на директори, в които има повече партийни назначения, от колкото наистина професионалисти. Ето защо АБВ предлага създаване на Национална инвестиционна компания, която не само да инвестира в онези сектори на икономиката, които не са привлекателни за частните компании, а и в производствените отрасли, в които така или иначе частният капитал не е достатъчен. Националната инвестиционна компания, за която ние говорим трябва да се грижи за запазването и умножаването на заделените ресурси. Тя трябва да е независима от политическото влияние и с надзорни органи на квотен принцип, в които да участват както синдикатите, така и работодателските организации. Преди всичко е важно във висшия мениджърски екип да бъде високо квалифициран и с опит дори смятаме, че е добре да се назначава с международен конкурс, защото просто към момента това, което се случва с държавните предприятия е недопустимо, като се има предвид, че в България има 249 предприятия, търговски дружества - те произвеждат само 10 % от БВП, за сметка на това, ако погледнем други държави от ЕС, каквито са Франция, Германия, Италия, Швейцария ще видим там, че броят на държавните предприятия е много по-малък, но за сметка на това БВП, който те произвеждат е много голям. Държава трябва да има и намесата на държавата е изключително важна, защото не трябва да забравяме, че всички говорим за електронно правителство, как ще се случи електронното правителство в България след като малките общини и малките населени места нямат абсолютно никакъв достъп до интернет комуникации и никоя частна фирма не е заинтересована да създаде необходимата комуникация, защото това е свързано и с много големи инвестиции и само като пример да посоча 2010 година 95 % от Норвегия беше покрита с интернет връзка, за да може да бъде въведено електронно правителство и това беше направено от държавата.


Илиана Беновска: Г-н Хаджиев, заповядайте и Вие да направите Вашето кратко встъпление по темата.


Данчо Хаджиев: Тъй като става дума за нещо, което е изключително важно държавната собственост в държавните фирми, което засяга всички граждани на Република България независимо от това кой е на власт, ние сме предвидили 5, 6 мерки, които са изключително наложителни, за да се стабилизира държавната собственост и да не се получава така, че в България да е не както в Европа, а олигарсите да стоят съвсем близо до парите на държавните предприятия. Ще ги изредя просто сега, а след това ще имаме възможност да развием тезите. Като за начало, тъй като стана дума за стопанска дейност и за ръководство и за печалба от стопанска дейност да има пари и да пречим и да даваме достъп на олигарсите - много е важно какъв е стопанският ръководител, каква е неговата дейност и за това за нас е от огромна важност в България да се изработи закон за статута на ръководния персонал на държавните предприятия, подробно ще обясня как е в Европа и как е в България в момента. След това според нас трябва да се засили изключително прозрачността и публичността на дейността на стопанските предприятия, а не както е в момента. След това бордовете на стопанските предприятия на държавата и изобщо стопанските ръководители на стопанските предприятия като всички други работещи работят за пари, за трудово възнаграждение, обаче в България работят само за заплата, а в Европа има стокопшън план, има премии, има обвързване на стопанските резултати с възнаграждението, което получават стопанските ръководители, за това ние сме твърдо за промяна на статута и начина на възнагражнедие на бордовете на стопанските предприятия. Неизбежно трябва да се работи в държавата за изпълване със съдържание и даване на нови правомощия на КЗК, защото колкото и да е либерална една икономика и в ЕС и в САЩ има механизми, с които съответните комисии бранят държавната собственост, намесват се пряко дори в дейността на частни фирми с цел да защитят държавната собственост в крайна сметка или трябва да защитим по някакъв начин държавната собственост или да я премахнем изобщо, държавата може сигурно и без държавна собственост и да разчита само на постъпления от данъци и акцизи и всичко да бъде частно, но така или иначе от 3 500 или колко предприятия приватизирани,  които са били преди 25 години в България действени и съществени в момента имам актуалния списък на предприятията, предложени за наблюдение по постановление на МС 114 от 2010, в момента на отчет така да се каже са 240 предприятия във всички министерства. Имам предвид Министерство на икономиката и енергетиката - 46 бройки, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията - 22, Министерство на финансите - 3, Министерство на труда и социалната политика - 2, Министерство на младежта и спорта са 4 с много обекти, Министерство на образованието и културата - 3, Министерство на земеделието и храните търговски дружества изцяло държавни или с над 50%, Министерство на отбраната - 10, Министерство на регионалното развитие преди всичко с гео защитата и водните дружества са примерно около 40 - 50, Министерство на правосъдието, на външните работи, на вътрешните работи, на културата, Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда и водите - тази структура на държавната собственост по отделни ресори напълно съответсвтва на структурата, която има и в страните от ЕС - навсякъде има държавна собственост дори в определени сектори тя е да не кажем държавната собственост е изключително преобладаваща. Примерно във Франция, в най-важния отрасъл - енергетиката над 90% от собствеността е държвана, повечето от многобройните атомни централи са държавни, въпреки, че има и частни. В България в енергетиката държавната собственост  е по-малко отколкото във Франция тоест ние сме тук по-големи капиталисти от тях. Навсякъде я има тази структура, но такова ограбване на държавната собственост, такъв обир бих казал като в първите години класическа структура на стоене на входа и на изхода и пъпчасване с разни фирми, които се грижат за логистиката и за ремонтните дейности и всякакви такива подобни и които изсмукват труда и фактически стои една голяма снага, която функционира, работи за едни заплати къде дадени, къде недадени и покрай нея се облагодетелстват било олигарси, било по-дребни риби, но не функционира както трябва държавната собственост.


Илиана Беновска: Благодаря Ви, г-н Хаджиев, ще задам един въпрос, но отговора ще ми го дадете след малко след като чуем един клип. Въпросът ще бъде следния - прави ли Ви впечатление, че в този списък, по цитираното от Вас Постановление 114 на МС от 2010 година отсъстват паричните обеми, които би трябвало да се контролират, защото те могат да са n на брой дружества и да имат малки парични потоци, може да са 1 - 2, които да са всъщност съдържащи почти целия държавен ресурс? Нека да чуем какво попитах аз г-н премиера Орешарски в НС, когато Сергей Станишев го похвали от трибуната на НС, че това е правителството, което ще спаси България и това го направих в името на тримесечния мисля, че отчет, шестмесечния отчет на неговото управление Слушайте:


Текстът на клипа:


Беновска пита Орешарски: Как ще спасявате държавата, като решите останалите проблеми от тройната коалиция ли?


Илиана Беновска: Господин Орешарски, позволете ми един въпрос, който взимам като повод от изказването на господин Сергей Станишев от парламентарната трибуна, той заяви накрая, че това правителство е призвано да спасява държавата и открои, че има редица системни проблеми, до които още това правителство не е стигнало. За да не ми отговорите, че системните проблеми са само от правителството на ГЕРБ, ще се върна малко назад, тогава, когато и Вие бяхте министър в правителството на тройната коалиция с министър - председател Сергей Станишев, и ще Ви попитам за няколко ситемни проблеми от тогава. Единият е концентрацията на парите на търговските държавни дружества в Корпоративна търговска банка. Тази тема на приливи и отливи излиза при всяка власт и затихва. Първо, какво се случва там? Второ, до момента все още няма някаква ясна норма, по която да се разбере чия е собствеността на медиите и да не се получава концентрация, този проблем също е системен от времето на тройната коалиция? Трето, от седем години имаме мониторинг върху съдебната система и много добре знаете, че нашата съдебна система се слави в Европа като корумпирана и поръчкова. И четвърто, как ще се справите с проблемите в енергетиката, които датират също от ваше време?


Пламен Орешарски: Много станаха въпросите, почти като блиц интервю.


Илиана Беновска: Ами Вие трябва да сте силен да отговорите, нали ще спасявате България.


Пламен Орешарски: Ще Ви отговоря. По първия въпрос, системен проблем има различни дефиниции. В мандата, в който аз бях финансов министър, струва ми се, че системен проблем с депозитите на фирмите нямаше. Цифрата на банката, която събираше най - много депозити, беше 35 - 36% по спомени. Когато започнах сегашния мандат - над 50%. Към декември миналата година банката, която събира най - много депозити на държавни фирми, концентрира 22%.


Илиана Беновска: Ще го огласите ли това като списък?


Пламен Орешарски: 22% от всички депозити на държавни фирми се намират в банка, която е номер едно. Много близко до нея се намират още няколко банки, без да споменавам имена.


Илиана Беновска: Защо няма да споменавате имена, каква тайна има? Това са държавните пари?


Пламен Орешарски: Вие сте професионалист.

 

Илиана Беновска: А, ти да видиш, хубаво е да видим списъка.


Пламен Орешарски: Или поне аз мисля, че сте такъв.


Илиана Беновска: Благодаря, че мислите така. Вторият въпрос беше за това, че няма норма, която да показва чия е собствеността на медиите и по този начин се получава концентрация на медиите в едни ръце и липса на свобода на слово.


Пламен Орешарски: Ще работим по този въпрос, трети въпрос?


Илиана Беновска: Кога?


Пламен Орешарски: Нямате други въпроси?


Илиана Беновска: Е, имам трети въпрос, кажете кога?


Пламен Орешарски: Трети въпрос, слушам Ви!


Илиана Беновска: За съдебната реформа, седем години мониторинг?


Пламен Орешарски: Трябва да зададете този въпрос към ВСС основно. Това, което зависи от нас като законодателни инициативи, например един от най - важните ангажименти от последните коментари на ЕК, успяхме да се справим в срок и вкарахме в парламента нов проект на НК.


Илиана Беновска: Енергетиката?


Пламен Орешарски: Какво Ви вълнува точно, там е много голяма темата?


Илиана Беновска: Голяма е, има ли ясна стратегия, която това правителство ще предложи за така наречената диверсификация, за чуждестранните инвеститори, руски, американски, за сътрудничество с Европа, „Южен поток"?


Пламен Орешарски: 2008 година, тъй като контекста на въпроса Ви беше малко друг, задълженията на НЕК бяха на сравнително скромно равнище, толкова скромно, че една от големите интернационални банки му даде заем без да изисква никакви държавни гаранции, ако това нещо Ви говори. Днес НЕК не би могъл да вземе такъв заем. Това е добра илюстрация какво е станало през последните четири години.


Край на клипа.

 

Илиана Беновска: Ето сега, уважаеми участници в дебата, пуснах ви неслучайно този отговор на министър-председателя, за да можем да разберем, както и г-н Хаджиев каза в началото на своето изложение, от ъде идват всъщност големите парични потоци на държавните търговски дружества, предимно от енергетиката и от икономиката, второ, за какво се използват - за създаване на банки, за поддържане на тяхната ликвидност и трето, как те стават чрез банките, които оперират с тези държавни пари, донор на различни медии, които манипулират обществената среда, ясно е затова, не казвам нещо ново и непознато за всички, а съм един от глашатайте на тази тема, телевизия СКАТ също и не на последно място, не е ли и поради тази причина тази симбиоза, този октопод, който се преплита пари-енергетика-икономика-медии-банки?


Данчо Хаджиев: Политика.


Илиана Беновска: Политика, да, но тази политика не е ли довела именно тя до този вече близо 8 годишен мониторинг? Въпросът го бях задала на г-н Орешарски в началото на годината, сега се навършиха вече 8 години, в които ние сме под мониторинг за вътрешни работи и правосъдие. Г-н Хаджиев, Вие.


Данчо Хаджиев: Ако спешно не се вземат мерки, а ние от НФСБ, която на изборите се явява с номер 11 в интегралната бюлетина сме решили да ги вземем, ако имаме достъп до властта или по точно казано когато имаме, защото това е неминуемо така ще продължаваме не 8, а 80 години, ако до тогава не ни изритат от ЕС. Спирам се на думите на министър-председателя Орешарски, той посочи, че банките, които държат парите на държавните фирми са подредени като начело е тази, която има не повече от 22% от общата сума....


Илиана Беновска: В момента казва той, внимавайте обаче нюанса беше много важен, той каза, че държат 22% от броя на депозитите, но той отбягна моя въпрос в тези депозити по големина, по обем, дали не се съдържат 80% / 90 % от парите на търговските дружества и не на последно място той отбягна да спомене коя банка, макар че аз го попитах няколко пъти, това е обществена тайна - ние знаем за коя банка става дума?


Данчо Хаджиев: КТБ, да. От времето на правителството на Марин Райков до наши дни мина вече почти година, имаме и други данни ние, затова че като обем 18 % от държавните пари са във водещата банка втората и третата са 16% и 10% - дали това е така няма никаква публична яснота, продължава да има една мъглива завеса и това да е светая светих на тайните в България. Има и такива политико-банкерски трикове, с които тази наредбва на МС много лесно може да бъде заобиколена, ако банката издаде гаранция в полза на държавното дружество до размера на неговия депозит, нетната експозиция ще е нулева, тоест дружеството е вкарало 50 милиона и му се дава банкова гаранция за 50 милиона- с финансовите банкови инструменти това означава, че все едно никакви пари няма в банката и веднага това същото дружество, ако има повече пари ще може да предостави всичките си пари само в една банка, лесно може да се заобиколи тази наредба, която ограничава държавните дружества да могат да депозират в една банка до 25% от финансовите си ресурси това, което може би с добри намерения направи в тази наредба правителството на Марин Райков. Слабост има също и в изискването за частично оповестяване на данните, тъй като тези, които се публикуват на 3 месеца няма да показват какви суми държат конкретните фирми в отделни банки и дали таванът за нетна експозиция се надхвърля именно чрез издаване на банкови гаранции или отпускане на кредитите тоест за обществеността, за публиката да кажа, за всички, които се интересуват не е ясно все пак държавните предприятия къде си държат парите. Горе долу с валчести проценти съобщаване с измъкване на думите с чингел от устата от министър-председател, Мин. Фин. или който и да е - от време на време управляващите всъщост само имитрат борба срещу този огромен проблем на държавното финансиране на частни банки. Нека да погледнем какво става в ЕС, в това, което трябва да бъде образец за нас, ако 1 дай Боже имаме дисциплината, упорството, трудолюбието на германците трябва да следваме примера примерно на държава като Германия - там има специални банки за държавните пари, както има и за отделните провинции, всяка провинция има собствена банка, където си държи парите, тези банки се характеризират с консервативна, инвестиционна политика, тяхна основна цел е да пазят общиснките и държавните пари като тигър и да инвестират само в сигурни проекти и нямат за цел благородно да умножават тези средства тоест да се рискува да се играе борси и да се вкарват.....


Илиана Беновска: Или да се акредитира в определени схеми...


Данчо Хаджиев: Точно така, ограничено е - сигурност преди всичко пазене на парите. Има голяма държавна банка, която стимулира икономиката при изключително изгодни условия, защо у нас не се предлага този модел? Тактиката е държавните пари да са в сигурни банки, в които управление има надзор и представители на държавата, в България не е така - държавните предприятия поверяват парите си само и изключително в частни банки, в частни ръце. Има, разбира се, банка за за насърчаване, държавна обаче каква е политиката при нея вместо да насърчава малкия и средния бизнес и да отпуска кредити за стопанска дейност основните финансови обороти при нея са да прехвърли парите в други банки за лихви и така натататък...


Илиана Беновска: Условна доходност...


Данчо Хаджиев: И не си изпълнява основната функция. Това мога да коментирам относно 22-та % на премиера Орешарски - няма публичност, няма прозрачност, не е ясно какво става с изпълнението на наредбата, изработена от правителството на Марин Райков по отношение на държането на парите на държавните фирми в опредлени частни или държавни банки, тук в България държавни банки няма.


Илиана Беновска: Нека да чуем сега и г-жа Нина Найденова от АБВ.


Нина Найденова: В крайна сметка е изключително важно и ние от АБВ също апелираме, за това най-после държавата да започне да се управлява наистина прозрачно, по правила да се създават закони, които да бъдат спазвани и да не се търси начин, вратички за тяхното заобикаляне както беше споменато току що и като говорим за темата енергетика, защото това беше последният въпрос, който зададохте ....


Илиана Беновска: Преплетен в този октоподски сбор от пари-власт-медии-банки-липса на правосъдие....


Нина Найденова: Абсолютно! Какво прави в момента правителството, в момента правителството мачка ЕРП-тата и по този начин отново се стига до отлив на инвестиции. Този популизъм на дребно всъщност е изключително вреден за България, в годините още като се върнем назад от правителството на Сакскобурготски бяха създадени, защо въобще държавата приватизира по този начин ЕРД? Ако вземем за пример вече беше споменато Франция - да, във Франция ЕРД имат 84.7 % държавно участие, в Швеция една компания като Ватенфал е 100 % държавна и Ватенфал не само че е държавна и на територията на Швеция, ами има филиали и в Германия и в Полша. Да стигнем до България, добре, ЕРП-тата бяха продадени с едни приватизационни договори, които са абсолютно недопустими, как е възможно 16, 17 %....


Илиана Беновска: Това е популярно, но ще го спомена пак - един чешки пенсионен фонд с приходите и пари, които се добиват от България във връзка с електроснабдяване, говоря за ЧЕЗ.


Нина Найденова: Какво гарантиране - 16 % / 17 % печалба, че кой има такава гаранция за доходност, нали това е абсолютно недопустимо и минавайки и през следващите правителства - защо правителството на ГЕРБ, когато ЕОН реши, че ще напусне България и ще продаде дялово си участие защо държавата тогава не изкупи тези дялове, за да създаде едно енергоразпределително дружество, което да зададе модела, което да покаже на осталите две как трябва да се прави, кое е важно и какъв е подходът към потребителите и не само това - бяха продадени и остатъчните 33 % дялово участие на държавата и стигаме до днешното правителство, което оказва един натиск. Седнете на масата на преговорите, преразгледайте ги, задайте нормите, но такива, които да са направени наистина на масата на преговорите с едни ясни параметри, с една ясна нормативна база, защото най-големият проблем на България преди всичко остава нормативната база, нашето законодателство е такова, каквото абсолютно допуска тази непрозрачност, няма как някой да задължи банките да покажат своите финансови потоци, защото законово това не е уредено и когато нямаме желанието на българското НС, на хората, които ние всички сме изпратили там да приемат такива закони, които да са в полза, а не в ущърб на нацията няма как да достигнем до прозрачност....


Илиана Беновска: Нина, ние нямаме и единна позиция за Украйна.


Нина Найденова: Нямаме единна позиция за Украйна, което е най-страшно.


Илиана Беновска: Прекъсвам Ви за секунда, защото влязохме във времето на рекламите, кратка рекламна пауза и включваме и г-жа Коджабашева.


Илиана Беновска: Добър ден, госпожо Коджабашева, чуваме ли се?


Рада Коджабашева: Добър ден, чуваме се, извинявайте, че се включвам малко късно!


Илиана Беновска: Няма проблем, всички пътувате, но кажете в рамките на 3 минути Вашето становище по това как се управляват парите на държавните фирми в България, за разлика от тези в Европа? Кратко резюме, господин Хаджиев направи един преглед за Германия, госпожа Найденова също направи своя преглед, така че разликите са очевидни, слушаме ви сега Вас!


Рада Коджабашева: Разликите са очевидни, очевидно парите на държавните дружества не се управляват добре, визирам например НЕК, визирам Военния завод в Сопот. Но нека да започнем малко по - отдалеч, да започнем с приватизацията, която в България се осъществи като ликвидация.


Илиана Беновска: Говорихме по тези теми, давайте и Вие!


Рада Коджабашева: Огромни количества работещи предприятия, индустрия беше унищожена, с което се унищожи и огромно количество възможности за работни места. Цялата сума от приватизацията, която влезе в българския бюджет, е 13 милиарда долара, в които се включват не само парите, които са влезли реално, но и поетите ангажименти. 13 милиарда долара по какъвто и курс да го смятате не прави повече от едногодишния приход в държавния бюджет. Това е абсолютна кражба, тук има някаква цел, аз поне така мисля, защото не знам кой рационален човек би унищожил цялата индустрия. Унищожаването на индустрията води и до проблемите с банките, защото когато няма една голяма индустрия, която да прави оборот на парите, как тези пари да бъдат евтини? Ние това сега го виждаме като голям проблем. Друго нещо, нашите търговски аташета, нашата външноикономическа политика е поставена в някакъв нов аспект, който доведе до затварянето на изключително много пазари, които за нас бяха важни, които бяха стратегически, говоря извън ЕС и цел на държавата е те да бъдат възстановени. Другото което е, какво направи НЕК, направи огромно количество договори с фотоволтаични централи, което вдигна сметките на населението, изпълни три пъти плана, който ЕС постави за фотоволтаична енергия и направи така, че в момента НЕК да има милиарди загуби дупка, тъй като тя е задължена да ги изплаща. Военните заводи, има ли военни заводи в света, които реално да рабоят на загуба, няма такива заводи, само българският завод работи на загуба. Тук евентуално пак се вижда желание да се приватизира нещо евтино и се надявам после да не бъде ликвидирано, което за мен повтарям е абсолютно нерационално поведение. И аз се опитвам да търся проблема, ако проблемът не е цел, тогава какво е, липса на мотивация ли? Ако е липса на мотивация, тогава нека на тези мениджъри да им се дадат повече пари и да управляват по един нормален и достоен начин. Или е безхаберие, ако е безхаберие, тогава е много тъжно. Какво трябва да се промени, основното нещо, което трябва да се промени, е че в тази държава политическата класа трябва да се смени и трябва да работят хора, които са професионалисти, които са експерти. В борда на държавните предприятия да не се назначават хора, които халхабер си нямат, извинявайте за уличния израз, от конкретната дейност. Трябва да се търсят професионалистите, в България има страшно много професионалисти, а извън България има страшно много българи професионалисти, които биха могли да се върнат и да работя. Още нещо искам да кажа и ще си задам въпроса към другите участници.


Илиана Беновска: Не, няма да си зададете въпроса, Вие кажете нещо, пък аз ще Ви попитам нещо, ще си зададете въпроса след малко, давайте!


Рада Коджабашева: Искам да кажа, че нашето мнение е, че ролята на държавата е да подкрепя бизнеса, тоест ние бихме работили за това държавата да прави публично - частни партньорства с цел да се развива бизнеса, да се увеличава индустрията, но не тази държава, която краде в момента. Затова е необходимо да се събират хора, които наистина са експерти, които наистина са професионалисти и да влизат в тези канали на държавата и политиката, които дават възможности за развитие, а не за кражби.


Илиана Беновска: Добре, благодаря Ви за това кратко изложение, госпожо Коджабашева, сега аз искам два кратки въпроса да Ви задам. Говорейки за приватизацията Вие визирате ли един от най - големите приватизатори в България и една от най - големите банки, които оперитрат с парите на държавата - Корпоративна търговска банка или тази тема не Ви е удобна?


Рада Коджабашева: Няма неудобни теми, абсолютно всички приватизационни сделки трябва да бъдат разглеждани под един и същ показател при условие, че по някакъв начин са ощетили държавата и съответно данъкоплатците.


Илиана Беновска: Говоря конкретно, питам Ви за Корпоративна търговска банка, това е един от най - големите приватизатори благодарение на това, че държи най - големия дял, преимуществения, почти целия дял от парите на държавните дружества.


Рада Коджабашева: Не съм я разглеждала подробно.


Илиана Беновска: Булгартабак, БТК.


Рада Коджабашева: Не съм гледала баланса на Корпоративна търговска банка, за да Ви отговоря на въпроса.


Илиана Беновска: Това са само публично известните случаи, кредитиране на различни печатни и електронни медии.


Рада Коджабашева: Казвам, че не съм разглеждала подробно баланса.


Илиана Беновска: Ще поемете ли ангажимент да разгледате и да отговорите, въпросът наистина е горещ?


Рада Коджабашева: Да, поемам ангажимент да разгледам и да отговоря.


Илиана Беновска: Много Ви благодаря! Сега ще си зададете Вие въпроса към Вашите събеседници, те ще си зададат своите, за да можем до 6 часа да отговорите, така, слушаме ви кратичко!


Рада Коджабашева: Моят въпрос е следният, ние имаме една идея да направим Национален съвет по икономическа сигурност, в който съвет да се ангажират хора, които са професионалисти и да направят стратегия по отрасли и региони за страната, която да бъде дългосрочна. Моят въпрос е колегите от другите политически партии биха ли поели една такава инициатива, което означава сядане на масата и национален консенсус?


Илиана Беновска: Слушаме сега отговора, господин Хаджиев, хайде Вие пръв, НФСБ!


Данчо Хаджиев: Не сме мислили, но според нас други трябва да бъдат мерките. Това, че ще се създаде някакъв орган, в който хората са причом, знаете, че в България повечето хора са обвързани с партии или икономически сдружения, тези, които са причом, защото без умните хора на България нищо не става и не знам как ще се постигне разбирателство в такъв орган. По - скоро ние сме предвидили други мерки, за които аз ще говоря, ако имам тази възможност. Не мога да отговоря дали ще подкрепим, трябва да сме наясно с конкретните цели, които си поставя един такъв орган, да знаем какво точно ще изработи, иначе сме на равнище „другари, дайте да се съберем".


Рада Коджабашева: Този орган трябва да изработи стратегия, която да планира изграждане на индустрия, изграждане на икономика, която да създава работни места, която да създава благоденствие и този план да бъде изпълняван под съответния контрол.


Данчо Хаджиев: Знаете ли колко стратегии има изработени съвсем с благородни цели?


Рада Коджабашева: Знам, разбира се!


Данчо Хаджиев: 250! Колко от тях работят и дават плод?


Рада Коджабашева: Ама всичките те са направени еднопартийно, а аз говоря за национален консенсус.


Данчо Хаджиев: Не всички, но както и да е!


Илиана Беновска: Нека да преминем и към отговора на следващия ни събеседник, госпожа Нина Найденова, АБВ, слушаме Ви!


Нина Найденова: Ние от АБВ смятаме и сме разработили в икономическата си програма точно определени мерки по отделните ресори. Абсолютно съм съгласна с госпожа Коджабашева за това, че трябва да се обърне внимание на регионалното развитие на икономиката, но според нас по - работещият вариант е Национална инвестиционна компания, а не някакъв орган, който така или иначе може да бъде политизиран във времето.


Илиана Беновска: Или просто да играе палеативни мерки, аз сега ще Ви кажа нещо кратичко и после ще го коментираме. Знаете, казах го в началото, че служебното правителство изработи правила за парите на държавните дружества с повече прозрачност и задължителност, както се изразиха, но сега ще Ви кажа няколко изречения. Правилата за избор на банки за депозиране на ликвидните средства на държавните дружества са задължителни, а информацията да стане публична. Хубаво, това влиза в тези правила, но дали не се намира начин, и господин Хаджиев преди малко говори, да се заобикалят? Тази условност създава впечатление, че тя се заобикаля. Също бяха създадени правила, които задължават ресорните министри да комуникират с подчинените им дружества и предприятия с оглед спазване на съществуващите закони, които да гарантират банковата тайна и които ги приканват да проведат нужния диалог със съответните банкови институции за постигане на взаимно съгласие за публично оповестяване на информацията, свързана с управлението на парите им. Това също беше публично оповестено от Министерски съвет при изработването на тези правила. Това също не е ли една формула за създаване на условна публичност и прикриване на същността на нещата? Да или не?


Нина Найденова: Това е определено една условна публичност, защото какво значи при правилата на банкова тайна, в случая говорим за държавни пари.


Данчо Хаджиев: Това криене зад търговска и банкова тайна когато става въпрос за нещо, което принадлежи на всички в тази държава, защото държавните фирми са такива, не би трябвало да действа. Пълна публичност и прозрачност иначе да не се разпростирам да давам пример как неща, маскирани зад благовидния претекст да се спази тайната, прикриват огромни престъпления.


Илиана Беновска: Така, госпожо Коджабашева, Вие!


Рада Коджабашева: От гледна точка на банковата тайна, тя е много коментирана, Вие знаете, че покрай финансовата криза дори за частни лица беше преустановена банкова тайна в някои зони в света. Това е въпрос, който вероятно ще продължи да бъде дискутиран. Съгласна съм с предхождащия събеседник, че това, което е на всички, трябва да бъде достояние на всички, това е нормално. Ще добавя, че един от важните икономически принципи, който се използва във всяко едно направление, е диверсификацията. Оттук нататък Вие можете да си правите изводите.


Илиана Беновска: Благодаря Ви за този ясен отговор! Господин Хаджиев, Вашият въпрос към Вашите събеседници?


Данчо Хаджиев: Да попитам първо госпожа Коджабашева, следя донякъде кампанията на „България без цензура" и ми се струва, че обещанията, които се поемат, леко копират стила на една друга партия, която е парламентарна и която със щедра ръка предизборно гарантира високи заплати, пенсии и невъзможни неща, има ли нещо вярно в това?


Рада Коджабашева: Много хора ни обвиняват в популизъм, но аз искам да кажа, ето, в момента излизам от поредната среща с бизнеса, във всеки един град правим среща с бизнеса, защото нашето разбиране е, че политика не може да се прави в кабинет. Затова ние искаме да чуем хората, в конкретния случай аз се срещам с хората от бизнеса, защото те са в проблема, те са професионалисти, те знаят и решенията. Тоест ние градим нашата програма след разговорите с хората. Всичко това, което сме написали ...


Данчо Хаджиев: То и популизъм не може да се прави в кабинет!


Рада Коджабашева: Да, по принцип популизъм идва от populo, от народ, тоест по някакъв начин е свързан с разговор с народа, ние държим на този разговор, както и държим много на разговора с бизнеса, защото ние като една центристка партия разбираме, че ляво без дясно не може, дясно без ляво не може, не можеш да имаш бизнес без работници, не можеш да имаш работници без бизнес.


Илиана Беновска: Въпрос към госпожа Найденова имате ли, господин Хаджиев?


Данчо Хаджиев: По - късно ще го задам, да освободим госпожа Коджабашева, която е заета със среща с бизнеса и избирателите.


Илиана Беновска: Да, така е! Тогава нека дадем възможност на госпожа Найденова да зададе своя въпрос към госпожа Коджабашева.


Нина Найденова: Моят въпрос е не само към госпожа Коджабашева, а към всички и ще помоля да го зададете на партиите, които днес избягаха от темата, ще подкрепите ли идеята на АБВ партийните представители да излязат от бордовете на директорите на държавните дружества?


Илиана Беновска: Госпожо Коджабашева, Вие!


Рада Коджабашева: Аз съм абсолютно съгласна, да, категорично!


Илиана Беновска: Добре, господин Хаджиев!


Данчо Хаджиев: Категорично подкрепяме разбира се, но това е само фрагмент от това, което аз ще предложа, ако ми предоставите възможност да представя идеята ни за закон за статута на ръководния персонал на държавните предприятия.


Илиана Беновска: Добре, към госпожа Коджабашева, госпожо Коджабашева, тук във Ваше отсъствие разговаряхме за това каква е практиката в Европа по отношение на това къде се съхраняват и как се оперира с държавните пари, повтарям темата - Управление на парите на държавните  фирми - В Европа  държавните пари   по - далече  ли са от олигарсите - аргументи, причини, мерки, които ние бихме могли да вземем?


Рада Коджабашева: За съжаление не мога да Ви дам конкретни примери. Управление на пари означава ...


Илиана Беновска: Тяхното депозиране, тяхното инвестиране, тяхната доходност, банкови инструменти и т.н.


Рада Коджабашева: За мен много по - интересно е моментът на създаване на тези пари, тоест за мен е много по - интересно как се мениджира едно държавно предприятие. Оттам нататък казах, че принципът, който според мен е реден и икономически обоснован, е диверсификацията.


Илиана Беновска: Това обаче е една много модерничка думичка, която обаче нека да я преведем на български, какво означава?


Рада Коджабашева: Разнообразие.


Илиана Беновска: Какво означава разнообразието в случая? Как да разнообразим палитрата от банки, които управляват държавните дружества? Веднага се започва с критериите, каква е ликвидността на банката, в какви ресори тя е специализирана, не на последно място, сега може би по - прикрито, е нейната близост до властта, как ще се диверсифицират тези банки?


Рада Коджабашева: Това е много сложна материя, всеки инвеститор, включително и държавата, когато избира кой ще инвестира неговите средства, той трябва да си направи съответния конкурс със съответните критерии, в които критерии да си заложи какво му е важно - сигурност, доходност и т.н. Не съм правила конкурси за мениджър на активи, така че не мога да Ви кажа какви критерии тярбва да се заложат, особено пък от една държава. Но пак Ви казвам, така стоят нещата, трябва да има конкурс и държавата да знае кое е най - важното за нея. Предполагам, че за държавата най - важното е сигурността и според мен това трябва да се търси.


Илиана Беновска: Да де, но когато ние наливаме непрекъснато пари в една банка, тя става много ликвидна и добива тази така наречена сигурност и става един омагьосан кръг.


Рада Коджабашева: Не, сигурността на една банка не зависи от наличието на пари.


Илиана Беновска: А от какво?


Рада Коджабашева: Сигурността на една банка зависи от начина, по който е разпределено нейното портфолио, нейното депозитарно и нейното кредитно портфолио.


Илиана Беновска: Веднага Ви прекъсвам, има ли право една банка, която съхранява парите на енергетиката, в нейното портфолио да влизат кредити от най - различно естество, които може би биха застрашили тези пари, не трябва ли да има ограничения за това?


Рада Коджабашева: Има Закон за банковото дело, който трябва да бъде съблюдаван.


Илиана Беновска: Оставете Закона за банковото дело, правилата на държавата, може да има закон, но държавата казва - тези пари ще стоят в Корпоративна търговска банка от енергетиката, но няма да им даваме право да финансират медии.


Рада Коджабашева: Не мога да разбера конкретно какво искате да ме попитате, можете ли да бъдете по - конкретна?


Илиана Беновска: Какво има да Ви питам, питам Ви как с парите от енергетиката например се мултиплицира влиянието на определена икономическа групировка в политиката, създавайки медия след медия? Нещо непознато ли Ви казвам, госпожо Коджабашева?


Рада Коджабашева: Да, казвате ми нещо непознато!


Илиана Беновска: Сериозно? Вие къде живеете?


Рада Коджабашева: В България живея.


Илиана Беновска: От колко години?


Рада Коджабашева: От 42.


Илиана Беновска: Значи не сте чували никога за медии, които прехвърлят ласкателствата си от една власт към друга, живеейки финансирани от кредити чрез банки, които съхраняват държавните пари?


Рада Коджабашева: Аз съм работила доста дълго време в сферата на банковото дело, занимавала съм се съвсем професионално с нещата, в политиката съм съвсем отскоро, така че ако имате предвид някакви политически казуси, не съм стигнала до тях.


Илиана Беновска: Нямам предвид никакви политически казуси, те са ясни. Корпоративна търговска банка създава телевизии и вестници, Инвестбанк чрез цесия от Уникредит Булбанк придоби двете най - влиятелни печатни медии от прехода плюс съпътстващите ги - Труд и 24 часа, плюс всичките им активи в недвижимости и в други неща. Как си го обяснявате това, не сте го чувала ли?


Рада Коджабашева: Сделките, които една банка прави, те са си организирани по един или друг начин, не съм проследявала сделките на Уникредит Булбанк, на Корпоративна банка, на Първа инвестиционна банка, занимавала съм се в сферата на търговското банкиране, това е било от моя интерес.


Илиана Беновска: Добре, разбрахме Вашия отговор, господин Хаджиев, Вие искахте да кажете нещо.


Данчо Хаджиев: Искам да Ви кажа, че ние не можем да се сърдим на Корпоративна търговска банка, такива са условията, не е луд който яде зелника, а който му го дава. Помните Вие много добре когато зададоха въпрос на министър - председателя Бойко Борисов преди няколко години защо такъв голям дял от парите на държавните предприятия са в Корпоративна търговска банка, той каза: „Ние ако ги изтеглим, тя банката ще фалира".


Илиана Беновска: Да, той човека го каза съвсем открито!


Данчо Хаджиев: Което означава, че се извършва своего рода държавна помощ за определена банка, не говоря само за Корпоративна търговска банка, но като стил на управление.


Рада Коджабашева: Според мен, за да го продължите този разговор трябва да вземете балансите на едната, на другата, на третата, на петата банка и да си викнете двама финансисти, с които да разчетете баланса и да говорите с един по - конкретни цифри.


Илиана Беновска: Госпожо Коджабашева, очевидно ще бъдете един от влиятелните политици в следващите години, аз си позволявам като един, ще се самономинирам за един от влиятелните журналисти през много години оттук досега, да Ви кажа, че това е измъкване, това не е разговор за експерти. Ако ние сме стигнали дотам, че да водим разговорите само на експертно ниво, нямаше да стигнем дотам, че да имаме 8 годишен мониторинг върху правосъдието, защото корупцията е стил в България, симбиозата между олигарси и политици е стил в България, тя е начин на живот, оцеляване и просперитет.


Рада Коджабашева: Този стил не трябва да съществува и трябва да бъде прекратен, а от гледна точка на моето измъкване, това е нещо, което аз разбирам за темата, за която ме питате. Ако имах повече познания по въпроса, бих могла да бъда по - конкретна, казвам Ви кога бих могла да ги имам и с Вас се договорихме, че когато разгледам балансите, ще говорим допълнително.


Илиана Беновска: Аз ще Ви помоля наистина да ни помогнете, защото Вие сте тук големият експерт в този разговор и да разчетем балансите на банките, за да видим дали правилно ги упрекваме.


Рада Коджабашева: Не ме гледайте като големия експерт, гледайте ме като човек, който е свикал да гледа документи.


Илиана Беновска: Не го казвам иронично, казвам го съвсем сериозно! Мисля, че Вие показвате тази експертност през цялата предизборна кампания и от създаването на „България без цензура" и влизането Ви в нейното ръководство!


Данчо Хаджиев: Бих желал да допълня, че най - вероятно всичко е законно. И най - после ще поискам да обясня каква е нашата идея за закона за статута на ръководния персонал на държавните предприятия, за тяхната самостоятелност и техните стопански решения. Ако е имал възможност не Корпоративна банка, а който и да е, е щял да се възползва от ситуацията при положение, че нямаме нормативна база и имаме корумпирана политичека класа.


Илиана Беновска: Тук сте абсолютно прав, не само Корпоративна търговска банка, а който и да е.


Данчо Хаджиев: Ние от НФСБ когато влезем във властта, а и дейността на нашите евродепутати ще бъде насочена към изработването на закон за статута на ръководния персонал на държавните предприятия. Защото в момента назначенията се извършват от ресорния министър, не е ясно как, в смисъл трудови договори с незнайни условия, няма конкурси и публичност при назначенията. Правя една скоба, преди 3 години мисля, че се назначи за началник на АЕЦ „Козлодуй" депутат от ГЕРБ, който имаше дистрибуторска фирма за закуски в училищата, няма лошо, това е почтена дейност...


Илиана Беновска: Нищо забранено от закона, господин Хаджиев, недейте сега и Вие като Бареков, който обвиняваше Борисов, че си открил офшорна фирма и си назначил автомонтьор за управител, законът не го забранява.


Данчо Хаджиев: Много голяма стана скобата.


Рада Коджабашева: Моля да ме извините, но трябва да приключа! Благодаря Ви много, извинявам се, че така накратко, набързо, надявам се, че е било поне малко ефективно, желая на всички успех и хубава вечер!


Илиана Беновска: Чест беше за нас Вашето присъствие, госпожо Коджабашева, желаем Ви успех в предизборната кампания и да Ви видим като политик, който ще управлява и ще се занимава с тези теми, аз сериозно го говоря.


Рада Коджабашева: Благодаря Ви много!


Данчо Хаджиев: Та когато властта беше взета от БСП стопанският ръководител беше заменен не след дълго, въпреки че АЕЦ „Козлодуй" работи и с него, и без него, но не е ясно точно как, та стопанските ръководители на държавните предприятия, шефовете на бордовете, самите бордове са изцяло зависими от правила, непублични, неясни, на съответните министерства.


Илиана Беновска: Да, и затова е справедлива тезата на АБВ, тя каза да няма такива субекти политизирани в бордовете.


Данчо Хаджиев: Какви са резултатите - назначаването на така наречените калинки, хора верни, но некомпетентни.


Илиана Беновска: Калинки, масажисти.


Данчо Хаджиев: Второ, ако, което е много лошо, ако се изкара на печалба едно държавно предприятие, ръководителят веднага се взема на мушка и се сменя, за да могат да се усвоят тези пари и то отива на загуба, примерите са многобройни, нямаме време за това. Трето, поддържа се тезата, че държавната собственост е неефективна и държавата е много лош стопанин, подготвя се почвата за приватизация с всякакви лоши управленски действия. В ЕС, в повечето държави, тези, които трябва да ни бъдат за пример, при назначенията на ръководните персонали на държавните предприятия има конкурси, публичност, прозрачност и назначения. Ако ще назначаваме някой в такъв стратегически отрасъл, какъвто е ръководител на АЕЦ, аз бих желал това да стане публично, пред журналисти, ако щете и пред телевизията, защото всички се убедихме кой колко е компетентен, като например българският еврокомисар.


Илиана Беновска: Ами господин Хаджиев, нека да вземем, аз ще разширя малко темата, защо не вземем да преценяваме публично и кой може да бъде министър - председател на България?


Данчо Хаджиев: Съгласен съм!


Нина Найденова: Като говорим за тази тема нека и областните управители да бъдат ...


Илиана Беновска: Аз тръгвам отгоре - надолу, вдигам просто летвата.


Данчо Хаджиев: Това е политическа дейност, имат право победителите да излъчат Министерски съвет според Конституцията.


Илиана Беновска: Ок, но да извадят 5 примерно кандидатури и обществото да реши.


Данчо Хаджиев: А държавното предприятие АЕЦ би трябвало да е собственост равночастична на всеки един български гражданин.


Илиана Беновска: Държавата и управлението също е едно от най - важните неща за живота на всеки един български гражданин.


Нина Найденова: Говорим си за държава, говорим си за управление, но вмъкнахме няколко пъти, че имаме и експерти, специалисти, но знаете ли какво имат в Словения, в Словения имат магистърска степен „Управление на държавните предприятия".


Илиана Беновска: Не само в Словения, това се изучава и в САЩ, Русия.


Нина Найденова: Абсолютно, и в Русия, и в Китай, и в Сингапур, и в Япония. Точно мениджърските екипи на държавните предприятия се изпращат на обучение в най - добрите бизнес школи, къде ги обучават нашите мениджъри на държавни предприятия?


Илиана Беновска: В политиката и в далаверите!


Нина Найденова: Те са партийни секретари, погледнете борда на директорите на ВМЗ - двама партийни секретари - абсолютен абсурд! Погледнете борда на директорите на летище Стара Загора! За какво говорим?


Илиана Беновска: Имаше и едни фризьорки в предишно правителство на тройната коалиция.


Данчо Хаджиев: Това са политически назначения!


Нина Найденова: По този начин няма как да имаме печеливши държавни предприятия. И това, което казахте Вие, е много правилно.


Данчо Хаджиев: Статут трябва на ръководителите на държавни предприятия.


Илиана Беновска: Вие слушате 11-ти дебат по Радио К2 по Евроизбори 2014 . Управление на парите на държавните  фирми - В Европа  държавните пари   по-далече  ли са от олигарсите - аргументи, причини, мерки. Участват: АБВ - Нина Найденова, 4-та в листата, НФСБ  -Данчо Хаджиев16-ти в листата, ББЦ - Рада Коджабашева3- та в листа, която вече няма да се включва, защото отиде на събития.

В паузата си говорихме неща, които са свързани не само с управлението на парите, а с управлението на държавата като цяло. Можете ли да дадете отговор, ако имате такъв анализ: Защо в България корупцията е определящия фактор, а не качеството на програмите? Пак опираме до парите, защото без пари корупция няма да съществува!


Данчо Хаджиев: Нека се опитам да намеря сечението между двете теми- управлението на стопанските предприятия държавна собственост и корупцията в политическата класа и държавните ръководители. Ние сме предвидили като мярка, освенразработването на Закон за статута на ръководния персонал е, механизма на възнаграждение на стопанските ръководители. Те са там за да получават възнаграждение. Те участват реално в стопанския живот на страната, в който всички субекти са равнопоставени и частни и общински и държавни предприятия. Ръководителите на държавните предприятия в момента са на заплата, което предполага, че тях лесно могат да ги корумпират извън другия политически натиск. Изкушени са от това да изкарат някой лев допълнително, на едро, в условия на безнаказаност и не добре работеща правосъдна система. Ние когато дойдем на власт, когато влезем в управлението на държавата, което е неминуемо, а както нашите евродепутати, за които избирателите ни (такива има не малко и сред вашата високо интелигентна аудитория) гласуват като зачертаят номер 11 в интегралната бюлетина. Ще направим така, че бордовете на стопанските предприятия, изобщо стопанските ръководители на държавните предприятия да получават освен твърдата заплата и процент от печалбата от  стопанската дейност.


Илиана Беновска: Много Ви благодаря и ще разширя. Каква финансова отговорност носят политиците за управлението на държавата ни, ако си мениджър на търговско или друго дружество ще бъдеш ангажиран с финансов резултат. Ако не го изпълниш има предвидена санкция за теб...


Данчо Хаджиев: Те си мият ръцете със стопанските ръководители. Те се крият зад дейността на стопанските ръководители, но всъщност те ги назначават, те ги притискат, те ги карат да извършват определени управленски действия. Ние предлагаме, стопанските ръководители на държавните фирми да работят по всички правила и принципи на частните фирми. С отговорност пред акционерите, пред всички гласоподаватели, пред целия народ и с премии за добър стопански резултати съответно санкции за слаб. Прозрачността тук е ясна...


Илиана Беновска: как ще пропорционирате тази отговорност и тези възнаграждения?


Данчо Хаджиев: Това означава премахване от ръководния пост, ако не дава стопански резултати.


Илиана Беновска: Да де, ама оправданията- икономическа криза, не работеща икономика...


Данчо Хаджиев: Ако желаете да накъсате разговора, ще прехвърлите към моята очарователна партньорка...


Илиана Беновска: Давайте!


Данчо Хаджиев: Давам! Третият, много важен механизъм е засилване на прозрачността и публичността на дейността, на практика, а не на хубави думи. Как това да стане практически? Публикуване, не както сега- веднъж годишно отчетите и финансовите баланси на стопанските резултати, а на месец или тримесечие. Не ви говори думи, които гледайки тавана си съчинявам управленско решение, а това е практиката на водещите държави в ЕС. Всичко там е ясно, публикуват се  прогнозните резултати на следващото тримесечие, да е ясно, какво ще се очаква! Така не можем да се оправдаваме нито от криза, от изменения, трендове или тенденции, защото се движим с общата световна обстановка. При нас какво се получава? Веднъж годишно има отчет както всички други стопански субекти, но държавните предприятия са особени с това, че те са собственост на всички в тази държава. Оразмеряването на отчетността на тримесечие или месец е много по-оправдано. Сега се получава, че веднъж в годината се публикува и ти ако си застанал по средата на годината, прозрачността и публичността върви половин година назад от твоето управление, така че нещата се размиват и отговорността не е много ясна.


Илиана Беновска: Още повече, че по начина който предлагате ще могат да се взимат своевременни оздравителни мерки за развитието на съответната стопанска единица!


Данчо Хаджиев: Задължително, стана дума вече за това, но публикуване на договорите на държавните предприятия с техните контрагенти, било чуждестранни, било частни...


Илиана Беновска: Търговската тайна?


Данчо Хаджиев: Търговската тайна и финансовата тайна, трябва да останат само за неща, които засягат националната сигурност. Например, не сме задължени и Франция не го прави, да публикува договорите на ядрените централи с носителите на ядрено гориво- тогава става ясно, за терористите например, от къде и какво се купува. Но за ремонти, за доставки на конвенционални строителни материали и извършване не дейности, каква тайна има тук? Да не давам пример с магистралите, най-скъпото околовръстно имаме в света ние и най-скъпия ремонт на магистралата на булевард Брюксел! Вземам произволни примери, разбира се. Там имам тайни и дори тези, които искат да разберат истината, най-малкото политическите опоненти, нямат информация. Всичко е скрито зад пердето, зад завесата- финансова и търговска тайна! Ние сме против това.  В държавните предприятия това не може да важи с такава сила, те трябва да бъдат на особен статут и това съществува въпреки изключително либералния характер на икономиките в Европа и САЩ. Най-либералните икономики не третират държавните си предприятия наравно с другите.


Илиана Беновска: Добре, г-жо Найденова, Вие?


Нина Найденова: Понеже говорим за това какво трябва да бъде управлението на държавните предприятия, те трябва изцяло от бордовете на директорите да излязат представителите на партиите.


Илиана Беновска: Как ще се захранват партийните касички?


Нина Найденова: Няма да се захранват партийните касички!


Илиана Беновска: Как ще си платим на нашите хора, за това че са ни подкрепили. Нали назначенията са част от заплатата?


Нина Найденова: Точно защото назначенията са част от отплатата сме стигнали до това ниво на губещи и ниско- ликвидни държавни предприятия. На опашката сме, не само на целия ЕС, ами дори сме на опашката на онези държави, които още наричат развиващи се. Так че преди всичко, далеч партийните централи от управленията на държавните предприятия. Целия мениджърски екип трябва да се назначава с конкурс, който е прозрачен, по правила съблюдавани от медиите. Не от онези медии, "които сме си ги купили"...


Илиана Беновска: А кои са другите, че не мога да се сетя? СКАТ, Радио К2 и..? Г-н Хаджиев, има ли?


Данчо Хаджиев: Дълбоко се замислям и ще ми трябва време да намеря нещо друго!


Илиана Беновска: Аз също се замислих, кои са другите?


Нина Найденова: Можем да направим нещо в тази посока, обаче да не се стига до там да се чудим, кои са некорумпираните медии, тези които служат в угода на това или друго управление.


Илиана Беновска: нали няма да ми се сърдите, че Ви прекъсвам като Данчо Хаджиев. Влизаме в диалогов режим, г-н Хаджиев Вие сте един от създателите на СКАТ и управляващите я, трябва да знаете, че правилата световните са, не да се водят дълги монолози, даже водещите в BBC ги обучават да казват по нещо, за да става диалог!

 

Данчо Хаджиев: Да накъсват!


Илиана Беновска: Да, какво и да е, но не за да накъсвам, когато приемаха промени в ИК, г-жа Мая Манолова, на която ГЕРБ днес отново поиска оставката свика представители на медиите да направят своите предложения и аз направих следните: 1 да декларираме ясно и прозрачно собствеността на съответната медия до дъно; 2 Да се покажа изцяло произхода на парите; 3 да декларираме, особено по време на кампании, коя медия, кого подкрепя. Нищо от това не се прие!


Данчо Хаджиев: Бих допълнил и аз. Трябва много добре да се изясни собствеността на продукционните къщи! Как млади 22-23 годишни момичета излизат собственички на огромни студиа и продукционни къщи със строежи за милиони. Дори предавания, както е едно известно шоу, което почва в 22 30, в най-прочутата национална телевизия и то е с офшорна собственост...


Илиана Беновска: В офшорките няма нищо лошо!


Данчо Хаджиев: Нищо лошо да, собствеността!


Нина Найденова: В тази връзка управляващите трябва да погледнат Закона за радио и телевизия както на Германия, така и на Франция. Там има ясно разписани правила, за правата, приходите изцяло на държавните медии, от къде как и защо. Реклама и ако няма такава, как се попълва бюджетната дупка и с какви средства. От там насетне, какво се случва с частните медии...


Илиана Беновска: Ще Ви възразя обаче! Аз произхождам от държавната телевизия, заемала съм и ръководни постове там и цялата ми кариера е минала...Аз съм абсолютно против, радио и телевизия, които са субсидирани да имат право на рекламен блок...


Нина Найденова: Именно, например, ARD няма рекламно време точно по тази причина. Трябва да се избере начина на управление, ако има субсидия няма реклами, ако има реклами няма субсидия. По-голямата част от чуждестранните медии са длъжни да декларират не годишно, а на шестмесечие приходите си, произхода на капитала. Това е задължително и за търговските банки, защото това, което липсва в България е прозрачност. За да има прозрачност трябва да се предприемат законовите стъпки, без вратички в законодателството. Време е за нова политическа класа, която не се управлява от това, кой е наше момиче или момче, няма работа...


Илиана Беновска: Е, Вие сте млад човек, ще се научи! Недейте така. Всеки от нас е израстна около стълбицата. Едно време с г-н Хаджиев едно време ни наричаха с упрек- млади специалисти.


Нина Найденова: Погледнете депутатите и ми кажете, кой, къде, какво и как е работил? Аз идвам от частния сектор, търговски директор съм на фирма и знам, какво е да се управлява частна фирма. Ако по този начин се управляват държавните предприятия, на принципа на ... фондовата борса. Рейтинга като цяло ще покаже, колко е добър този мениджърски екип!

 

Данчо Хаджиев: Браво, точно това и ние искаме! Да има прогнозна цел и отчитане на резултата ежемесечно или на тримесечие, както за борсата.


Илиана Беновска: Знаете ли, че за тези 11 дебата, за пръв път се постига разбирателство между политически опоненти. Това е изумително!


Данчо Хаджиев: Младата колежка говори за непрозрачност, аз говоря за замъгленост, черна непрогледност на държавните фирми.


Илиана Беновска: По линията на BBC да ви прекъсна за малко, извинете! Ние говорим уж да управление на държавни пари, а говорим за медии- защо винаги се създава напрежение, когато се иска създаване на правила и на прозрачност и скачат съответните засегнати или държавни търговски дружества или банки или който и да било и казват- упражнява се атака срещу нас?


Данчо Хаджиев: От времето на голямата промяна у нас, до наши дни се върви решително към пълна либерализация и денационализация на всички сфери на обществения, стопанския, културния и който и да е живот. Във Франция, в Германия има изработен елит политически и стопански, за който чувството за дълг към нацията, държавата и обществото е над всичко. Там има много по-висока степен на обществен морал и на политически морал. Знае се, че корупцията никъде не е изкоренена, но в ключовите сфери във Франция, в енергетика е недопустима корупция. Който надхвърли определени граници, да речем Бернар Тапи или който и да е свързан с политици, до Саркози и други попадат под ударите на закона. При нас всичко е безогледно. Ето 3 числа: Изключително е важен за националната сигурност, за всеки от нас, сектора на енергетиката. Приблизителни числа- за 2010 година е дал около 500 млн. лв печалба, за 2012 35 млн. лв. Това е 18 пъти по-малко, а за 2013 е 70 млн. лв печалба. Кое се е изменило- цената на горивото, цената на труда, заплатите ли са тръгнали, водата ли е поскъпнала. Кое? Причината се състой в това, че има шапка наречена БЕХ, който се разпорежда с парите на всички предприятия, които се намират в този холдинг. Както НЕК, включващ атомната централа, включващ големите ВЕЦ-ове, държавната Марица ТЕЦ 2, топлофикациите, които са на държавата. Също така и електроенергийния системен оператор, високото напрежение, магистралните далекопроводи, плюс Булгаргаз, плюс всичко друго. Той мести едни пари, като изкривява резултатите на стопанските организации от всякъде. Така че вътре има пълна непрозрачност. Така се получава, защото БЕХ е всъщност липсващото отделно министерство на енергетиката, каквото има във всяка европейска държава, не само в ЕС. В петък на парламентарния контрол, няма кого да повикаш за да даде отчет. Шефа на БЕХ- ами, че той е някаква стопанска структура. Там не ходят шефове на предприятия. Там ходят министри. Министъра на икономика и енергетиката каза, ами това е стопанска структура, ще се поинтересувам за чистка. След 3 месеца, ако му дойде реда нещо да каже по въпроса. Това е непрозрачността, непрогледността на стопанските предприятия.

Всичко трябва да е качено в интернет, всякакви договори и анекси, които не застрашават националната сигурност. Включително и обвързване с електронното управление, но не знам кога ще се случи там да бъдат вкарани и управлението на държавните фирми, иначе живеем като рая, управлявана от политически сили. От един много тесен слой хора, които решават съдбините на милиони. Които са обвързани с това, което наричаме олигарси, без точно да сме го дефинирали, какво е. Които не водят България по нормалния път на развитие, така че да се осигури нормален спокоен живот, на който да се радват хората в България. Да не е живота мъка, каквото е настоящото положение.


Илиана Беновска: Ето още една теза, по която се доближавате АБВ и НФСБ. Спомням си още от началото, преди кампанията по повод евросредствата каза, че всички договори трябва да се качат в интернет и всичко да е прозрачно, АБВ как доразвивате тази теза?


Нина Найденова: Започвам от електронното правителство, няма как да има такова при положение, че българските граждани, не във всички точки на България, имат връзка с интернет. Първостепенните неща, дългосрочните и краткосрочните цели като цяло липсват. Липсва предсказуемост в развитието на икономиката на България, ние нямаме цел! От АБВ казваме, че трябва да се направи една средно-срочна и една дългосрочна стратегия за развитие на икономиката, за това накъде вървим, какво искаме да постигнем- стъпаловидно, за да знаем как следваме този път на развитие. Не можем да говорим нито за прозрачност, нито за борба със задкулисието, ако нямаме ясни дефинирани цели, критерии, по които нещата да се случват. Както Ивайло Калфин така и всички колеги от листата, за които всеки от българските избиратели може да гласува с номер 13 в интегралната бюлетина!


Илиана Беновска: В това число и за Вас!


Нина Найденова: Благодаря, да така е! Това което е важно, всички договори, които се печелят за фирмите по договори на европрограмите, трябва да бъдат качени в интернет и да има достъп за всеки гражданин. Не класифицирана информация. Също онези, които не са спечелили, т.е. ако кандидатствате, защо не сте одобрен. Без значение, дали говорим за евросредства, държавни субсидии или обществени поръчки. Всички знаем как се получава намаляването на цената, за да се спечели обществена поръчка. Тези, които участват в общинските поръчки знаят. Увеличаваме цената на компонентите, които трябва да бъдат вложени, а онова, което няма да се поръча реално, там намаляваме цената, за да падне общата стойност на цялата поръчка.


Илиана Беновска: Не знам дали сте обърнали внимание на един пример от Чехия. Чешкият финансов министър Андрей Бабис иска да управлява публичните финанси така, както ръководи бизнес империята си. Той започва през 93 година с 2000 щатски долара и трима служители, докато се разраства до миналогодишните продажби. Той настоява, че трябва контролираните от държавата компании, които прехвърлят по-голямата част от печалбата си на хазната. Инвестира в това което вие казвате, свободните публични средства на паричния пазар и премиера да охлади желанието си да прави по-големи публични разходи. По този начин той цели и друго, да свали бюджетния дефицит и вместо заложените 2,9%, той да бъде 1,8 от БВП. Къде виждате такова мислене в България?

 

Данчо Хаджиев: Никъде не го виждам. У нас се предполага, че мисленето е ....и ляво. За мен, мисленето е по-скоро дясно, ако следваме народните поговорки- Който не работи, не трябва да яде!" У нас, ядат и такива, които изобщо не работят.

 

Илиана Беновска: Даже те ядат повечко, отколкото тези, които работят!


Данчо Хаджиев: НФСБ ясно е декларирал общата философия! Поставяме България, което включва интересите на държавата, обществото над личните партийните приятелските, фирмаджииските интереси. Иначе управия и излизане от блатото няма. България наистина е за спасяване във всички посоки! Марката "България" си отива- това на което сме свикнали ние, все още работещите, пенсионерите и зрелите хора. Идват нови хора, които не са свързани нито с традициите, нито с езика, нито с обичаите и добродетелите на българина...


Илиана Беновска: И с лошите практики!

 

Данчо Хаджиев: Не знам за лошите практики. В лошата 89-та година ( не правя апология на неефективния социализъм, който е невъзможен вече, така както го имахме), България хранеше 2 Българии със селскостопанска продукция. Скапаните картофи, домати, мръсните и кални чушки ни ги продаваха на нас, но все пак всичко беше българско. Хубавата продукция отиваше за чужбина и беше със същия обем В момента ние сме с 20-30% българско задоволяване с хранителни продукти в самата България, в която има слънце, достатъчно вода, плодородни почви...Ние спорим в резултат на партийни интереси, защитаваме интереси на чужди страни, за това да се стой ли Белене или не. Ако парите, този 1 млд, който се вложи в гьола Белене, бяха вложени в развитието и социализацията на културно-историческите обекти, щяхме да изкараме повече пари. Продажбите от НЕК са по-малки от това, което се изкарва от черноморския туризъм и планинския туризъм. Културната дестинация България, с доказания факт, че сме 3-та на археологически стойности и културно-историческо наследство. Държава след Италия и Гърция в ЕС. Изобщо, трябва акъл.Мислене, много мислене в управлението и поставяне на интересите на България и българите над всичко. За това апелираме и това ще направим, когато влезем в управлението на държавата. Иначе ще си "чешем езиците до второто пришествие, ще си играем на леви- десни и кучета бесни и България бавно ще изтича от границите си"! Извън границите си!


Илиана Беновска: Хубав финал слагате на Вашето участие в този дебат, добавете накрая и бюлетината за избирателя!

 

Данчо Хаджиев: Номер 11, Национален фронт за спасение на България!


Илиана Беновска: Вие завършете, г-жо Найденова!


Нина Найденова: АБВ ясно казваме "да съхраним българското и да възродим България"! Няма по-добър пазител на обществения интерес, отколкото държавата. Повече държава в управлението...


Илиана Беновска: Тук ще поспорим, но трябва да отворим дълъг дебат. Няма по-добър пазител на обществения интерес от гражданското общество!


Нина Найденова: От държавата, не от гражданското общество!


Илиана Беновска: Защо?


Нина Найденова: Тогава, когато имам висок обществен интерес, но няма бърза печалба, частния бизнес не инвестира. Там инвестира държавата. Тогава, когато ни трябва здравеопазване, образование, тогава инвестира държавата!


Илиана Беновска: Така да! Когато трябва да издържа пенсионерите и малките деца...


Данчо Хаджиев: И национална сигурност, с тези неща се занимава държавата...


Нина Найденова: За това ни е необходима държавата, предвидима, със законова уредба. Онова, което не накърнява националната сигурност е прозрачно, а мениджърските способности на хората излизат на преден план пред политиканстването, пред приятелските, шуробаджанашки и т.н. отношения. Тогава, когато отново обърнем внимание на онези държавни предприятия, които все още имат потенциала да бъдат развити. Не да съживяваме трупове, а да се погрижим за Български пощи, защо тя не е толкова силно развита компания, както е френската La Poste. Да обърнем внимание на българските железници, защото те в Германия и Франция са едни от най-успешните...

 

Данчо Хаджиев: Г-жо Беновска, нека сложа капак?


Илиана Беновска: Да!


Данчо Хаджиев: Държава, в която министър-председателя да не става милиардер, преди всички граждани да са станали милионери!


Илиана Беновска: Ааа, кого визирате г-н Хаджиев? Всички министър-председатели ли?

 

Данчо Хаджиев: Оставете тишината да говори!


Илиана Беновска: Добре!


Нина Найденова: В заключение да кажа, за онези, които се обявяват против задкулисието, против, непрозрачното управление на държавата, против много тесни кръгове и много малък процент от хората да забогатяват, за сметка на българския народ, да изберат номер 13 в интегралната бюлетина!


Илиана Беновска: Изключително много ви благодаря за участието, дебата беше не многолюден, както друг път при нас тук се събират по 15 души, но беше изключително емоционален, съдържателен и зареден с позитивна енергия! Честно ви казвам, не знам как сте го усетили вие?

 

Данчо Хаджиев: Благодаря Ви, от името на всички, които ще гласуват с бюлетина номер 11!

 

Илиана Беновска: НФСБ! А Вие?


Нина Найденова: Беше невероятна атмосфера, на мен това ми беше "бойното кръщение" в дебатите. За всички, които ще гласуват с бюлетина номер 13 за АБВ, да съхраним традицията, която създадохме днес, на добрите дебати!


Илиана Беновска: Много Ви благодаря, "бойното Ви кръщение" е на едно много бойно място, Радио К2, в присъствието на представител на една много бойна, не само партия и медия, телевизия СКАТ и НФСБ!


Вие чухте, уважаеми слушатели 11-ти дебат по „Радио К2"по Евроизбори 2014 . Управление на парите на държавните  фирми - В Европа  държавните пари   по-далече  ли са от олигарсите - аргументи, причини, мерки. Участват: АБВ - Нина Найденова, 4-та в листата, НФСБ  -Данчо Хаджиев16-ти в листата, ББЦ - Рада Коджабашева3- та в листа, която вече няма да се включва, защото отиде на събития.

 

Желая ви приятна вечер! Водех аз, Илиана Беновска. Тонрежисьор беше Асен Младенов.

 

Можете да чуете целия дебат ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече