07-05-2014 | 20:15 ч.

Десети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Образование, млади, наука – как България да стане „умният европеец“, а не евтин пазар на умни кадри?

Десети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 – Образование, млади, наука – как България да стане „умният европеец“, а не евтин пазар на умни кадри?

Участници:

ПП ГЕРБ - Милена Дамянова, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката

КП Коалиция за България - Кирчо Атанасов, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 3-та в листата на коалицията

КП АБВ - доц. Георги Вълчев, историк и културолог, преподавател във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски", кандидат за евродепутат, 10-ти в листата на коалицията

ПП НФСБ - Борис Ячев, председател на ПП НИЕ, кандидат за евродепутат, 17-ти в листата на ПП НФСБ

ПП „ГЛАС НАРОДЕН" - Христо Лафчиев, физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН



Клара Маринова: Уважаеми слушатели на Радио К2, добър ден. Аз съм Клара Маринова, а Вие сте с Евроизбори 2014, десети дебат на Радио К2 за Евроизбори 2014 -  Образование, млади, наука - как България да стане „умният европеец", а не евтин пазар на умни кадри? С мен в студиото са Милена Дамянова, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката, представител на ПП ГЕРБ, Кирчо Атанасов, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката, представител на КП Коалиция за България, Христо Лафчиев, физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, представител на ПП „ГЛАС НАРОДЕН". На телефона връзка имаме с Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 3-та в листата на коалицията БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН, доц. Георги Вълчев, историк и културолог, преподавател във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски", кандидат за евродепутат, 10-ти в листата на коалицията АБВ и Борис Ячев, председател на ПП НИЕ, кандидат за евродепутат, 17-ти в листата на ПП НФСБ. Добър ден на всички участници в дебата, най-напред на тези в студиото и добър ден на всички, който са на телефона, разбрах, че с малко закъснение ще се включи Рада Коджабашева, а тонрежисьора ще ми даде сигнал, когато тя се е включила. Регламентът на днешния дебат, както винаги по 5 минути предлагам на отговор на въпросите, 2 до 4 минути за реплики и дуплики, ще ви помоля сами да се съобразявате с регламента, няма да ви прекъсвам, но въпросът е да имаме повече време за дебати по различни проблеми за това ви предлагам този дебат. Започваме - всяка държава в ЕС в това число и България има своя собствена образователна политика, но Съюза като цяло подкрепя страните членки при определянето на общи цели и обмен на добри практики. Ние сме свидетели на това вече в годините, в които сме член на ЕС, бъдещият икономически успех на ЕС безспорно и без съмнение до голяма степен зависи от наличието на високо образовани хора, които ще му позволят ефективно да се конкурира глобализирана икономика, основана на знанието. Все по-отговорно Европа в това число, разбира се, и България се стреми да организира процесът на образованието на цялото население като гаранция за успешното развитие на континента и всяка държава членка на ЕС. Да започнем с първия въпрос - как България да стане „умният европеец", а не евтин пазар на умни кадри? Предлагам да започнем с Милена Дамянова, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката, представител на ПП ГЕРБ. Заповядайте, г-жо Дамянова.


Милена Дамянова: На първо място като България си промени образователната система и когато проведе и завърши реформата, която се дебатира вече може би десетилетие...

 

Клара Маринова: Четвърт век със сигурност.


Милена Дамянова: Четвърт век със сигурност, но плодовете ги берем сега, когато човек обаче се върне и назад във времето и проследи законите за образованието, законите, които регламентират просвещението в България ще види нещо много интересно. След отмяната на закона Мушанов, който е действал от 1909 до 48 година ще види, че България тръгва в една съвсем различна посока, България възприема едни съвсем различни принципи и в крайна сметка промяната на ценностната система, посегателството върху човешките права и върху личността през системата на образованието доведоха до това консуматорско общество, което ни заобикаля днес. Няма как вече минаха толкова години от 89 година насам не можем да стоим закона например за средното образование, закона за народната просвета, които действа от 91 година, няма как да искаме в  21 век то вече 14 година и сме преполовили от него, няма как да искаме образованието, училището, детската градина, уменията на децата да се регламентират от правила, които са от 91 година и от закон, който е бил създаден тогава до толкова, че да по някакъв начин да отговори на новите реалности в страната. Констатираме, всяко едно правителство констатира дефицити в образователната система, дефицити в знанията, вървят международни изследвания за грамотност от 2000 година насам, позамазваме резултатите, защото и това е свързано с нагласата на българското общество като че ли ни е страх да погледнем истината в очите, но е крайно време да я погледнем в очите, да констатираме дефицитите, да си ги признаем, за да намерим точните проблеми и да намерим точните решения за тяхното решаване. Длъжници сме на българските деца, длъжници сме на българските млади хора и в този смисъл това, което е ключово важно и за което всички много сме закъснели и политиците сме пак казвам изключително големи длъжници на българското общество, това е провеждане и завършване най-накрая на  образователната реформа. ЕК неколкократно прави препоръки към България за нейното финализиране, за съжаление те не се спазват, включително и от настоящето правителство. Срокът за закона вече се измести края на 2015 година. До тогава само ще кажа, че нито можем да имаме нови програми, ново съдържание актуално, нито можем да имаме нови учебниците тоест ще продължим да стоим на дъното, както знаете хоризонтът на една образователна реформа е 12 години - едно поколение -можем ли да си го позволим според мен не.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Дамянова. Кирчо Атанасов, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката, представител на Коалиция за България. Заповядайте.


Кирчо Атанасов: Въпросът, който зададохте наистина е изключително важен, защото България трябва да бъде „умният европеец", а не евтин пазар на умни кадри. Сега за съжаление много години ние сме евтин пазар на умни кадри за това защото въпреки всички перипетии на прехода, въпреки падовете и възходите оказа се, че нашите ученици все пак на световните олимпиади успяват да печелят първите места, носят златни и сребърни, бронзови медали и като че ли напук на всичко те успяват да правят това. Значи изглежда, че образователната система колкото и да е дефектна има голям потенциал, който успява да ги изкара на това ниво. Разбира се, тук трябва да посочим, че можем да не сме евтин пазар на умни кадри, защото ние ги имаме тези умни кадри, тогава когато успеем да изградим общество на знанието и икономика на знанието. Обаче за съжаление това може да стане в обозримото бъдеще тоест скоро време - 95 % от българския бизнес не се нуждае нито от наука, нито от високо образовани специалисти, защото просто той няма този потенциал - да ги вземе, да ги поиска и да ги включи в движение при него. Причините са ясни какви са и ние трябва да знаем, че най-големият работодател в момента в държавата на висши кадри това е самата държава, а не бизнесът - е именно сега ние, за да можем да променим това положение е необходимо държавата да се намеси като регулиращ орган и да може да пренастрои тази система, ако тя не я пренастрои и ако цялото правителство не се включи в тази промяна, ние нямаме шанс в близкото време да направим така че да имаме както умни европейци, така и да не сме евтин пазар на умни хора. Така че в това отношение смятам, че желанието на правителството на Орешарски за реиндустриализация, за връщане към някои производства, в които ние сме били лидери в предишно време, имаме дори и кадри, които сега се занимават с други неща, защото няма какво да правят друго, то тогава ние няма да успеем да решим този въпрос. Аз се надявам, че всички това го знаят и действията на правителството в последно време са едно основание да считаме, че можем да постигнем този баланс.


Клара Маринова: Приключихте ли?


Кирчо Атанасов: Да.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Христо Лафчиев, физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, водач на евролистата на ПП „ГЛАС НАРОДЕН". Заповядайте, г-н Лафчиев.


Христо Лафчиев: Глас народен - глас на разума, аз смятам да говоря конструктивно, независимо, че тук има двама бивши заместник-министри и на ГЕРБ и на Тройната коалиция по времето, на които се случиха огромни социални размествания. Най-големият синдикален бунт в историята на България беше срещу Вашето управление, на Вашата коалиция г-н Атанасов, изключително излагащо сваляне на министър заради корупция беше вашият, г-жо Дамянова, но въпреки това понеже виждам вашето изявено желание да се води конструктивен диалог - тези моменти не може да не се напомнят, аз ще започна просто със същината на нещата. 25 години се прави реформа - наука, иновации, образование - във всички тези области се правят реформирано до сега няма нито едно правителство, което може да се похвали с какъвто и да е успех. И тук имаме двама представители, които може би ще ревнат и ще кажат има огромен успех, но з ще им кажа, ако имаше успехи 2007 година на г-н Атанасов нямаше да излезнат учителите на тази огромна стачка, заедно с нас, младите учени тогава и ако г-ца Дамянова ни каже за великите успехи на ГЕРБ ще й кажа само името Сергей Игнатов. Значи успехи няма и то си има причина, защото няма разбиране за системата нито на науката, нито на образованието - те не са никакъв приоритет за тези, които ни управляват. Те не са им в сърцето на хората, които ни управляват, на политиците, които ни управляваха до сега, защо не са им в сърцето - обикновено сърцето ни е там, където ни е портофела, ние даваме пари за това, което ни е сърцето, българската наука е десет пъти по-ниско финансирана от изискванията на ЕС, а ГЕРБ въпреки че говорихме с тях и Организацията на младите учени и протестиращите учители точно преди изборите 2009 година намалиха още повече недостигащите пари за образование спрямо тези, които бяха недостигащи вече при Тройната коалиция, които предизвикаха социалните бунтове. Обаче това не е най-важното, както знаем нашите опоненти винаги ще ни кажат следното нещо - не можем да наливаме пари в нереформирана система - това е едно клише, което казва, ние няма да реформираме системата и ние няма и пари да ви дадем, а когато тръгват да реформират системата те правят точно обратното на това, което искат самите професионалисти, работещите в системата. Изискванията на учителската стачка, най-големият протест, който ще остане в историята на държавата ни, не бяха изпълнени изискванията на протестиращите учители - те поискаха точно определени неща и точно двете правителства и Тройната коалиция и ГЕРБ направиха всичко на обратно. Създава се впечатление, че някак си Министерство на образованието е една разменна монета, в която просто се хвърля някой, който е хвърлил чопа на него да му се падне Министерство на образованието. В случая с Тройната коалиция, това беше Даниел Вълчев,  НДСВ трябваше да се занимава с Министерство на образованието, никакви средства, за да се върши това, както трябва, в случая с ГЕРБ един безпартиен, който стана професор докато беше министър и който има три цитата за цялата си кариера, поне това виждам в Google Scholar, което означава, че не може да се похвали с някакви особени научни постижения -  излиза, че може би най-големите неудачници ги слагат в този ресор, след което те започват да правят едни повърхностни реформи, които стигат до същината. Някак си от изказванията им, а и от действията им това, което виждам е, че за тях някак си образованието е като информиране за нещо си, като четене на вестник или осведомяване в Wikipedia, не съм чул в техните изказвания или в начина им на действия такива неща като понятие на система, систематизиране на знанието, обучаване на практически умения въз основата на една основа от знания. Това знанието, познанието, науката, образованието - това не е четкане на случайни късове информация, не е като кокошка, която кълве из двора всякакви зрънца и после накрая нито помни какво е изкълвала, нито се сеща за какво ги е изкълвала тези семенца. Това е една много сериозна система, където хората трябва да получат представа къде са в този свят, дълбоки познания в няколко области, за да могат да се развиват после и професионално и да се развиват и като ако искате като обществени личности или като хобита, но да се развиват в живота, имайки една сериозна база. Нашето образование, което имаше сериозна база енциклопедична основа до 1995 година например - ето сега ще Ви дам резултатите от изследването, можете всички тук да видите 5-тото ни място в света по математика и естествени науки, което сме имали тази година - тези места няма да ги видим повече и не защото не сме реформирали системата, а защото тръгнахме към такава реформа, която унищожи основата на една наистина добра система с 200 годишна традиция, една система, основана от Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Васил Априлов, Филип Станиславов. Ние отрекохме тази система и започнахме да й присаждаме различни присадки от всякакви типове системи докато накрая се получи един турлук гювеч. Г-жа Дамянова е права, че реформа трябва да се направи, но за съжаление тази реформа трябва да се започне към връщане здравите основи, които е имало някога, към изискванията на учителското педагогическо тяло. Трябва да спрем да сечем науката и да се отнасяме враждебно към българските учени били те в чужбина или в България -такива лудости като феодални старци или пък дайте ще им спрем парите пък те самите ще се закрият или пък да се обслужват интересите на някой или друг олигарх, който си е харесал терени на СУ или на БАН и иска да ги приватизира - такива неща трябва да се забравят и да отидат в миналото. Корупция като тази във фонда за Научни изследвания трябва да се забрави - не може фирми за чорапи да получават финансиране за изследване на звездите от Млечния път, некадърният мениджмънт в МОН трябва да се промени решително, еврофондовете трябва да се насочат решително в посока образование и наука. Ще напомня, че в регламентите на ЕС Социалният фонд и Кохезионният фонд....


Клара Маринова: Ние ще имаме възможност в отделен въпрос да говорим за еврофондовете.

 

Христо Лафчиев: Добре, чудесно. Това, което искам да кажа накрая като наша позиция - Глас народен, нашият глас, доколкото разумът ни позволява е какво става с младежта - младежта гласува с краката си, тя бяга на Запад, което означава провал, трябва да променим тенденцията.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Лафчиев. Продължаваме с нашите събеседници на телефона. Започваме с Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 3-та в листата на коалицията БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН. Здравейте, г-жо Коджабашева.


Рада Коджабашева: Здравейте и понеже се включих малко по-късно, може ли още веднъж конкретно въпросът.


Клара Маринова: Как България да стане „умният европеец", а не евтин пазар на умни кадри?


Рада Коджабашева: Добре. Значи нещото, което мен винаги много ме е дразнило е това, че преди години българската работна ръка се обяви за евтина работна ръка. Този българин, който беше изключително добре образован от предишната система, както събеседникът много добре отбеляза преди малко, беше накаран да приеме, че той е евтина работна ръка, от там нататък съответно му се даде възможност до толкова да се комплексира и да се събере в собствената си същност, че да не може да има нормално развитите. Вие знаете, че една много голяма част от научните открития в световен мащаб са от българин, което показва, че интелигентният ген, генът на българина е достатъчно интелигентен, за да може да има световно значение. Унищожаването на българското образование за мен лично е цел и аз мисля, че трябва да се сложи край на това нещо и наистина да се възвърнат нормалните условия, да се направи отново това хубаво образование, което беше преди години, което беше на високо ниво, което даваше на децата възможност да имат широки познания, да се организират техните познания в личностно поведение и от там нататък те да могат да реализират сами себе си на работния пазар. Истината е, че все повече и повече българи разбират невъзможността в България да получат каквото и да е развитие и разбират краха на образователната система, което всъщност е фундамента на едно общество, бягайки от България с цялата си тъга те всъщност допринасят за по нататъшното задълбочаване на съответния проблем. Изключително ми е неприятно, че всъщност образованието това, което е най-важното не само от гледна точка на обществото, но и от гледна точка на икономиката е на едно ниско ниво, което не дава възможност за показване и развитие на хубавия български интелект.


Клара Маринова: Приключихте ли г-жо Коджабашева?


Рада Коджабашева: Да, да, приключих.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Отиваме към доц. Георги Вълчев, историк и културолог, преподавател във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски", кандидат за евродепутат, 10-ти в листата на коалицията АБВ. Здравейте, доц. Вълчев.

 

Георги Вълчев: Здравейте.


Клара Маринова: Слушаме Ви.


Георги Вълчев: За да се случи това, което питате във въпроса си трябва да има признание от държавата, че образованието е национален приоритет. Това не е част от общите политики в държавата, а трябва действително да се превърне в национален приоритет, което означава, че чертаенето на една дългосрочна програма трябва да бъде споделено от повечето политически сили и ако има различия те трябва да бъдат в детайлите, а не в основните неща. Не можем да си позволим в рамките на 25 години всеки на парче да реформира тази система, тя затова е на такъв хал. На второ място трябва да се махне силно икономизирания подход към образованието, признавайки, че това е национален приоритет трябва да разберем, че това не е сметка, образованието изисква целево финансиране, което не може да се върже с пряк резултат на момента. Има нещо много сбъркано в системата на сегашното финансиране - признавам, че тогава, когато трябваше да се закрият част от абсолютно изпразнените от съдържание училища делегираните бюджети дадоха някакъв резултат, колегията се съпротивляваше, не желаеше да признае обезлюдяването на дадени населени места, необходимостта от закриване на определени училища и делегираните бюджети тогава свършиха работа. В момента обаче, продължавайки тази система, финансирайки по този начин ние просто узаконяваме неграмотността, а стимулираме бройката, а не качеството - още по-голямото безумие е, че това се прехвърли във висшето образование. На трето място би трябвало действително това общество през политики да разбере, че образованието е ценност, извинявайте в България улицата победи образованието. Младите хора какво виждат - дебеловратите момченца, които забогатяха, полуграмотните приватизатори, които не знаят какво да правят и фалират предприятия, оставяйки на улицата редица хора. В България образованият човек не живее добре, в този смисъл за масата от обществото ни образованието не е ценност и тези, които ценят образованието предпочитат действително да отидат навън, да се образоват навън, защото завършвайки там добро образование, те ще се пласират много по-добре в другия свят. Така че България най-накрая трябва да очертае ясно и точно своите приоритети,  възможно е да изоставим някои сфери в други обаче признавайки, че са приоритетни, трябва да се финансира съобразно една дългосрочна програма - за мен това е образованието, ако ние преди 100 години сме се ориентирали в променящия се свят по време на Възрожденската епоха, ако сме станали успешно общество и за кратко време сме постигнали в толкова посоки - то е било действително, защото сме се насочили към жизнено важната сфера - образованието. Днешно време тогава, когато сме в един  подобен преход, ако не заложим на образованието не ни чака нищо добро, колегите бяха прави младите хора показват действително какво се случва тогава, когато в една държава образованието не е приоритет. И на четвърто последно място, но разбира се това е изключително важно не го казвам като последна позиция - навсякъде по света - ученият и преподавателят не са сред най-високо платените хора, да не говорим за българските еквиваленти, защото те действително са убийствени и това в скоро време ще доведе до огромни кадрови проблеми, но навсякъде по света колегията, която работи във всички степени на образованието се радва на огромен престиж, обществен престиж. В България за 25 години ние целенасочено срутихме престижа на учителската професия, учител стана стана синоним на неудачник, а признавайки, че това е национален приоритет трябва да разберем, че хората, които работят в цялата тази система са хора освен с лични качества, хора с мисии и те действително трябва да получат подобаващото обществено признание, а не да се говори за тях като за хора, които си клатят краката, както споменаха колегите феодални старчета, седянки или така нататък.


Клара Маринова: Благодаря Ви, доц Вълчев. Сега Борис Ячев, председател на ПП НИЕ, кандидат за евродепутат, 17-ти в листата на ПП НФСБ, здравейте, г-н Ячев.


Борис Ячев: Добър ден.


Клара Маринова: Слушаме Ви.


Борис Ячев: С желанието да не повтарям вече заявени от останалите участници в дебата тези, ще кажа, че действително българското образование като че ли наред с българското здравеопазване е в най-голяма степен обект на безброй безплодни експерименти и опити за реформи. Действително мисля, че беше подчертано вече, че в момента действа един изключително екстравагантен вариант на Закона за българското образование, който съчетава по един немислим начин в себе си както елементи от Закона за народното образование още от началото на 90-те години с много силен икономически елемент, който допринася за всичко друго, но не и за повишаване качеството на българското образование, особено на средното образование. От 2001 година насам почти няма правителство, което не само в предизборната си програма, но и в програмата си за управление да не залага като един от водещите приоритети реформа в средното и висшето образование и в българското образование въобще. Аз нямам спомен обаче тази реформа да е доведена до край мисля, че и в момента в програмата на правителството на г-н Орешарски отлежава един вариант за реформа в българското средно образование, което някъде в комисиите, мисля, че в образователната комисия в НС нямам представа на какъв етап е стигнал дали въобще ще влезне на първо четене, но факт е, че през 2006, 2005 година, когато тогавашното 40-то НС трябваше с много ускорени темпове да синхронизира българското законодателство с европейското законодателство предвид приемането на България в ЕС многократно беше подчертавано, че българското образование заслужава един сериозен дебат и един специален закон, който да бъде европейски по дух, но да бъде съобразен с особеностите на българския манталитет, икономическо развитие и въобще с българския национален интерес. За съжаление в правителството на тогавашната Тройна коалиция 2005-2009 това така и не се случи такъв цялостен завършен действащ закон не се появи и в следващите две управления и на ГЕРБ и сега управлението на новата тройна коалиция също не дава индикация, че подобен закон цялостен и завършен за българското образование ще бъде предоставен. Два са според мен, за да не повтарям и част от критиките, които бяха и част от анализите, които бяха направени за състоянието на българското образование - два са за мен много важните проблеми пред българското и средно и висше образование. На първо място това е действително порочната практика, въвеждането на порочната практика за субсидиране на ученик, което допринесе за много силно снижаване на качеството на образованието, действително то позволи на българското училище да оцелее и да работи сравнително комфортно в условията на криза, но даването на субсидия на калпак и въвеждането на субсидирането в съответствие от различните степени в зависимост от географския район, където се намира училището допринесе за това защото българският учител в момента гледа на ученика не като на предмет на обучение, като на личност, която трябва да бъде възпитавана и обучавана и която трябва да поеме знания, а като на едни 1 200 или 1 500 лева, които се осигуряват чрез делегираните бюджети. Тази порочна практика действително снижи качеството на образованието и един друг много голям проблем, който се появи особено през последните 10 / 15 години това е тотално скъсване на връзката между българското училище и българските университети въобще с българското производство и с българския бизнес.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Ячев. Помислете си за вашите реплики и дуплики. Имате думата за реплики и дуплики, но отново Ви моля, ориентирайте се в рамките на 2 минути, заповядайте, господин Лафчиев!


Христо Лафчиев: Аз мога да кажа, че с госпожа Коджабашева имаме добро съгласие за това, че имаме пълен провал в образователната система, за това, че имаме много реформи, една от друга по - несполучливи, ще спомена само реформите на Веселин Методиев, Даниел Вълчев и Сергей Игнатов, една след друга все по - несполучливи и затриващи образованието ни. Току - що дадох на колегите от студиото ни една таблица от 1995 година на изследването ТИМС, ние сме на 5 - то място в света по природни науки, на 7 - мо място по математика, добри постижения, това означава, че сме имали образование на ниво. Как така се случи, че пропаднахме до 46 - то място през 2009 година и до 47 - мо място през 2012 година. Това е изключително важна оценка за тези две управления какво са постигнали. Обаче какво ще правим оттук нататък, защото трябва да сме градивни, глас народен - глас на разума, ние търсим разумните решения. Разумните решения са в тези посоки, в образованието и в науката най - важното нещо са кадрите, най - важното нещо е учителят в образованието и най - важното нещо са ученият и преподавателят във висшето образование и в науката. Точно там сме изпуснали същественото нещо в работата и има едно понятие, което се казва трансверсалност - обвързване на различни дисциплини и едната най - важна компонента на това нещо е учителят да го предаде на децата, тогава те ще израснат.


Клара Маринова: Благодаря Ви, заповядайте, госпожо Коджабашева!


Рада Коджабашева: Аз искам само да вметна, че към днешна дата има хора на по 32 - 35 години, които не знаят как завършва изречението - „И ний сме дали нещо на света", а то продължава: „И на вси славяни книга да четат". Искам само да отбележа, че повечето етикети на българските производители не са на кирилица, а са на латиница и тъй като господинът отбеляза свързаността на нещата, това също има връзка с образованието. Разхождайки се и гледайки рекламните табели човек може да научи английски, но кирилицата започва да изглежда странно на погледа. Така че изключително много трябва да се обърне внимание на това не само в образованието, но и в по - нататъшните градивни процеси.


Клара Маринова: Благодаря Ви! Госпожа Дамянова!


Милена Дамянова: Аз, както в Народното събрание, ще се опитам да се включа в двете минути за реплика, първо обаче ще си позволя да направя една забележка към моите събеседници, все пак си говорим за образование и е редно да казваме учИлища, а не училищА, това извън темата на дебата ...


Клара Маринова: Не, това е съвсем в темата на дебата!


Милена Дамянова: Оттук се започва! Аз няма да правя отчет какво е свършило правителството на ГЕРБ, само ще кажа едно - това е първото  правителство, което започна и почти завърши цялостна реформа в системата на средното образование, със съвършено нов закон, да, не се кръстете, господин Лафчиев, с промяна на учебното съдържание. Вие знаете, че на второ четене в пленарна зала новият закон беше приет до 41 - ви член и това е първият закон, за който учители, родители, студенти протестираха пред 41 - вото Народно събрание с искане той да бъде приет. Нещо друго, което не чух, ще кажа и за парите за образование, 1,9 милиарда повече са средствата за образование, дадени от правителството на ГЕРБ и с това ще приключа. Дебати за образование, аз мисля, че дебатите ги водим вече 25 години, дайте да видим решения, защото въпросът е как, от вас аз не чух как, много е лесно, когато сме в предизборна кампания да кажем: „Да, образованието ще е приоритет, да, учителят ще е в центъра". Какво ще направите, за да е в центъра? Ще инвестирате ли в квалификация, ще инвестирате ли в заплати, това, което и ние започнахме? Нека да си отговорим на въпроса как, за делегираните бюджети няма, защото темата е доста дълга и може би по - нататък ще имаме възможност да я коментираме.


Клара Маринова: Заповядайте, господин Лафчиев, дуплика!


Христо Лафчиев: Значи точно ГЕРБ да говори за това как и за инвестиране в образованието е просто срамно. Още първата задача на ГЕРБ, която партията извърши през 2010 година, е да намали парите за образование с 20% и за наука с 30%. И оттам нататък бюджетът беше също така нисък и съвсем леко се увеличаваше, като последната година почти доближи този на тройната коалиция, който също беше срамно нисък, но в никакъв случай парите не са били повече от срамно ниските пари по време на тройната коалиция.


Милена Дамянова: Пак говорим, 1,9 милиарда лева повече за образование в сравнение с тройната коалиция, господин Лафчиев, бюджетите са публични.


Христо Лафчиев: Да сравнявам куцо със сакато ми е трудно, но това не е вярно.


Милена Дамянова: Вие сте физик и би трябвало да си служите с факти.


Христо Лафчиев: Аз съм гледал законите за бюджета до 2013 година и за мен такова чудо няма. Не че хваля тройната коалиция, както казах за мен куцо и сакато няма да сравнявам, но няма такова превъзходство с 1,9 милиарда. Напротив, като процент от БВП парите спаднаха от 3,4% спаднаха на 3,1%, на 3,3%, парите за наука спаднаха срамно до 0,2% от БВП, вместо ...


Милена Дамянова: Господин Лафчиев, 3 от 100 и 3 от 1000 са различни неща, пак казвам, физик сте, не е редно да Ви ограмотявам по този начин!


Христо Лафчиев: Говоря за процент от БВП, няма значение какъв е БВП, какъвто процент даваш от нещо, такъв ти е приоритетът на областта. Ще кажа, че в ЕС е между 5% и 7% за образование и 3% за наука, което е съвсем друго нещо.


Клара Маринова: Ще имаме възможност да говорим по тази тема, нека да бъдем възпитани един към друг и да се съобразяваме с регламента. Отиваме към втория кръг въпроси, вие започнахте всъщност да говорите по тях, но нека сега да обърнем още по - голямо внимание. Какво е състоянието, какви са проблемите и предизвикателствата, приоритетите пред средното и висшето образование, но нека да хвърляме по един поглед към Европа и в същото време и към България, защото сме пред европейски избори, започваме отново с госпожа Милена Дамянова, народен представител в 42 - то Народно събрание, член на Комисията по образованието и науката от ПП ГЕРБ, по 5 минути за отговор!


Милена Дамянова: Аз в първото си изказване започнах с това - адекватност на образователната система. Адекватност, да, аз ненапразно дадох за пример закона на Мушанов, действал толкова дълго време до 1948 година. Разбира се няма как, традициите са традиции, но светът се развива, ако едно време сме ползвали телефон със шайба, сега не можем да си представим ежедневието без мобилен телефон или без смартфон, айпад, така че същото е и с уменията, със знанията, които децата трябва да придобиват в училище и от тази гледна точка е ключово важно да развием ключовите компетентности, за да направим и връзката с Европа. На какво залага Европа до 2020 година - предприемачески умения, една от най - важните ключови компетентности и аз тук ще информирам и господин Лафчиев, че именно ГЕРБ беше правителството, което въведе предприемачеството в училище, в 80% от училищата, в които имаме обучение в начален етап, пилотно се въведе в прогимназиален, започна се в гимназиален, разбира се тези политики трябва да бъдат продължени и това беше в Закона за училищното и предучилищното образование. Ключовите компетентности трябва да бъдат именно в основата но модерното образование. Нещо друго, на което залага Европа до 2020 година, тук е вече връзката с бизнеса, връзката с икономиката, така нареченото дуално обучение, което според някои специалисти е доста спорно. Ние с колегите от ГЕРБ внесохме предложение за изменение в Закона за професионалното образование, което предлага именно такива текстове, дуалното образование да се въведе, разбира се не навсякъде, а в тези професионални гимназии, които вече имат добре изградено партньорство с бизнеса, за да се отвори възможност и наистина този приоритет, който е и приоритет на Европа до 2020 година, най - накрая за започне да функционира и в България. Разбира се тук противниците на тази идея казват: „Ама той бизнесът не е готов". Бизнесът трябва да получи възможност, с пилотните проекти между другото такъв пилотен проект беше изпълнен през 2010 година от Министерството на образованието, с Германското дружесво за техническо сътрудничество, имаше партньорство с 3 водещи фирми в България, няма да ги споменавам, за да не им правя реклама, пилотно - дуалното обучение вече е въведено в България, крайно време е да се въведат законовите текстове, за да има бизнесът сигурността за някаква устойчивост и за дългосрочно развитие. Прави ми впечатление, че като че ли винаги се обвиняваме, образованието няма достатъчно добра комуникация и партньорство с бизнеса, бизнесът казва, че от образованието не искат да се съобразят с неговите потребности, в крайна сметка вината е на всички. Трябва да се направят първите крачки, които да дадат нормативната възможност за едно по - добро партньорство, нещо, което липсва в момента. Така че за мен това са основните проблеми. И нещо, което е свързано и с качеството, за което говорихме в средното и висшето образование, аз няма да се съглася, че системата на финансиране е тази, която е довела до срив на качеството, това въобще не е така. Това, което е довело до срив на качеството, е липсата на контрол и липсата на адекватност на програмите. Разбира се, както господин Лафчиев ми цитира изследвания, трябва да имаме предвид, че различните изследвания мерят различни неща и са обърнати към различни целеви групи и това е друга тема. Но това, което липсва и в средното, и във висшето образование са ефективните системи за контрол и затова в закона, който ние между другото сме внесли още на 30 - ти май 2013 година в рамките на 42 - то Народно събрание, но той по не знам какви причини не започва да се разглежда в комисия, въпреки многократните препоръки от страна на ЕК. Този закон предвиждаше и граждански контрол в системата на средното образование именно в делегираните бюджети, граждански контрол, контрол от страна на общините, външна инспекция. Аз ще ви кажа, че преди две години бях на международна конференция на инспекторатите в Европа, тази конференция се проведе в Холандия, където се отбелязваше 210 години от холандския инспекторат, в България ние тепърва започваме да говорим за това, как искаме да има добро качество, когато липсва безпристрастната външна оценка? Така че това са посоките, европейските практики, в които за съжаление ние доста сме закъснели.


Клара Маринова: Благодаря Ви, госпожо Дамянова! Кирчо Атанасов, народен предсатвител в 42 - то Народно събрание от ПГ на КБ, член на Комисията по образованието и науката.


Кирчо Атанасов: Въпросът е какви са проблемите и предизвикателствата. Ясно е, че политиките в областта на образованието са предимно национални политики. Това е записано във всички европейски документи, тъй като няма единно образователно пространство за образованието и особено за средното образование. Независимо, че в 21 - век акцентът ще падне върху висшето образование и затова в програмата 2020 и българския вариант на тази програма е записано, че до 2020 година 40% трябва да имат висше образование. Но като говорим за висше образование, това не означава непременно в университетите, това може да бъде и във висши професионални структури, които дават такова образование и такива има в ЕС много на брой, просто ние в България също трябва да си ги приведем. Но има и друг проблем, ние ако успеем да достигнем този процент, въпросът е тези висшисти къде ще отидат. Може ли икономиката да ги потребява или те също ще тръгнат към Европа или някъде още по - далеч? И затова този въпрос трябва да бъде свързан и с другия - нашата икономическа политика трябва да обуслови необходимостта от такива кадри и затова ние когато говорим за общество на знанието, визираме и икономика на знанието, защото не е възможно едното да се направи, а другото да го оставим така настрани. В това отношение ние трябва да имаме предвид, че има и конкретни проблеми, с които ние след няколко години ще се сблъскаме с тях. какво имам предвид, говори се например, че 51 висши училища са много, добре, но 38 са държавните. Тези училища могат да приемат заедно с частните училища през 2016 година някъде около 77 000 места за студенти. Обаче ако погледнем какво ни вещае демографската криза, оказва се, че през 2016 година ще имаме 39 000 завършили средно образование. Обикновено около 10% се разсейват и заминават някъде, което е нормално, и остават някъде около 35 000, които са потенциалните студенти при 77 000 свободни места. За какво говорим тогава, тези неща са изключително важни и въпросът с университетите трябва да се решава именно в една такава перспектива. И когато се говори, че трябва да се дадат повече пари за тях ние трябва да имаме предвид, че трябва да се стимулират изследователските университети, които могат да се наложат на пазара и чак тогава ние можем да считаме, че ще имаме един такъв баланс.


Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Атанасов, Христо Лафчиев, физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН, водач на листата на ПП „Глас народен"!


Христо Лафчиев: ПП „Глас народен" с бюлетина номер 2. Ние искаме разумни решения да предложим и надявам се, че това ще бъде гласът на разума. Ще започна от висшето образование, където нещата са най - неразумни. Тук проблемите не идват от финансирането, то е 0,9% от БВП, както е навсякъде по света, тоест то има най - добрия дял финансиране. Обаче с това финансиране, както каза и господин Атанасов, финансираме 77 000 свободни места в 54 университета, от които, хайде да си сложим ръка на сърцето, 6 - 7, може би 10 си заслужават. Останалите какво ги правим? Всеки, който завърши средно образование, независимо, че матурата се прави по един крещящ начин и всеки един може да го завърши, защото критериите на матурата се движат една плаваща летва в зависимост от това да не изкараме повече от 10% двойки, тоест те не зависят от абсолютното знание на човека, а зависят от абсолютното намерение на министъра къде да сложи летвата. Всеки, който мине тази бариера, може да отиде във Висше учебно заведение. Ще ви кажа, че там мотивите са два, едните отиват, за да научат нещо, да станат добри професионалисти, а другите отиват, за да изкарат тапия. Тези, които отиват да изкарат тапия, са може би половината и те получават същото финансиране като тези, които отиват, за да научат нещо. Така че тук си противоречим с госпожа Дамянова, която каза, че проблемът не е във финансирането, проблемът е точно във финансирането, защото то е на калпак. Финансирането не е обвързано с резултатите, с академичните постижения. И се получава, че този, който е отишъл да избута, получва едни пари, него никога няма да го скъсат, не вярвайте, че него ще го скъсат, и същите пари получава този, който е отишъл, за да учи здраво. Има една приказка, която е на Евклид и тя е, че в науката царски пътища няма, там се лее пот и ако искаш нещо да научиш, трябва здраво да се изпотиш и финансирането трябва да отива към онези, които се потят. За мен трябва да влизат само тези, които имат потенциал да завършат, половината от тези, които влизат, което за мен е скандално, пак по изследването на ПИЗА, на 15 годишна възраст не са можели да четат и да пишат, което показва, че ние обучаваме студенти, които не могат да четат и да пишат, или поне по - голямата част от тях, но им плащаме издръжката. Никой не проверява на входа колко са годни те и тези пари за какво отиват всъщност. Ще мина през науката. Науката не се финансира изобщо в България. На науката се гледа враждебно, въпреки това има връзки между бизнеса и науката. Аз съм работил по съвместни проекти по приложни изследвания, да, бизнесът се интересува от наука, но за да стигнат научните изследвания до завършек трябва много добра материална база, трябва много добро заплащане и спокойствие на учения да работи. Науката се работи от спокойни хора, мотивирани, вглъбени в това, което работят. Никога не сме получавали такива условия през последния четвърт век и затова спомагат последните две големи правителства, които го направиха. В училищното образование най - важни са кадрите. Ако учителят е мотивиран, ако учителят е уважаван, ако нещата са добре с учителя, той ще успее да предаде най - доброто от себе си и да го предаде в класната стая. Именно там е образованието, това, което се случва в класната стая. Не може образованието да бъде просто друг бизнес, да се правят безумни политики, за да може просто да се оправдават едни проектчета, това просто не може да продължава така. Какво предлагаме - да се преосмисли ролята на учителя в образованието, да се върнем към положителния вековен опит у нас, където има основа на образованието, 8 предмета - история, география, химия, физика, биология, литература, български език и математика, голямата част от които бяха орязани, за да се вкарват всякакви експериментални програми по всякакви безумни начини. Ние предлагаме в малките селища училищата, които не могат финансово да продължат да съществуват, да се съчетават с читалищата, да се позволява домашно образование, което беше изрично забранено в проектозакона на Милена Дамянова.


Милена Дамянова: Това не е вярно, спекулирате, просто не сте чели закона!


Клара Маринова: Нека да се изслушваме, ще имате по - късно думата!


Христо Лафчиев: И пердлагаме също много сериозно еврофинансиране на наука, образование и иновации.


Клара Маринова: Благодаря Ви, господин Лафчиев! Отиваме към Рада Коджабашева, заместник - председател на ПП България без цензура, кандидат за евродепутат, трета в листата на КП България без цензура, ВМРО - БНД, ЗНС, Движение „Гергьовден".


Рада Коджабашева: Интелигентен ръст е в основата на Европа 2020, виждаме, че Европа изключително много залага на това да има повече образовани, да има повече работни места. Очевидна е връзката между образование, научни изследвания, иновации, бизнес и работни места и според мен като икономист цялата тази верига трябва да се гледа цялостно и тогава бихме могли да имаме успех. И именно виждам, че в хоризонт 2020, новата европейска програма, това е заложено предвид, че в края на краищата приоритетите, които тя полага, са наука на най - високо ниво, лидерска роля в индустрията и обществени предизвикателства, в която влиза и демографската криза. Образованието е свързано с развитието на една нация, на един народ, на неговото благосъстояние. Затова е много важно да се обърне внимание на програмите, финансирането е много важна част разбира се от образователния процес, но още по - важно е каква е същността, какви са програмите, какво учат тези деца, докъде стига тяхното интелектуално ниво след учебния процес и колко са приспособими те към съвременния свят след учебния процес, дали те стават просто едни носители на тапии или са личности, които носят интелектуален и културен потенциал. В този смисъл съм изключително съгласна, че трябва да се разделят и читалищните дейности, където би могло в малките населени места да се осъществява достъпа до културата, която за българското население за съжаление е изключително скъпа. Другото, което искам да кажа, е че за мен беше изключително впечатляващо да науча, че фонд научни изследвания и иновации е бил разделен между три министерства - Министерсвото на образованието, Министерсво на регионалното развитие и Министерство на труда и социалните грижи, което очевидно не поставя образованието в центъра на въпроса, а то трябва да е там. Както казах и в предишното ми изказване образованието е фундаментът и то ще си остане такова, защото един образован човек може да претендира за благосъстояние, може да претендира и за създаване на добавена стойност, а на нас ни трябва добавена стойност и то не на база на количество, а на база на качесво. Това може да стане единствено когато се акцентира изключително много върху науката и то на изключително високо ниво. В този смисъл се надявам усвояването към програма Хоризонт 2020, която предстои да бъде част от новия програмен период да бъде на едно по - високо ниво, а не както беше в Седмата рамкова програма от 1000 проекта на стойност 150 милиона 10% е реално успеваемостта при 23% средно за Европа. Това поставя отново въпроса за информираността на гражданите и не само на гражданите, а на гражданите като част от научни институти, като част от читалища, университети и така нататък. И също така искам да завърша с това, че е изключително важно науката да влезе в университетите и в бизнеса и за тях да има и данъчни облекчения, което е част отново от връзката образование, научни изследвания, бизнес, иновации и работни места. И искам да се извиня, че трябва да напусна разговора и да пожелая успех на всички събеседници!


Клара Маринова: Благодаря Ви, госпожо Коджабашева, успех и на Вас! Продължаваме с доц. Георги Вълчев, историк и културолог, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климен Охридски", кандидат за евродепутат, десети в листата на АБВ, слушаме Ви, доц. Вълчев!


Георги Вълчев: Вижте, аз първо искам да изкажа несъгласие с изказаната от госпожа Дамянова теза, че системата на финансиране е добра. Системата на финансиране не е добра. Както казах в определен период от развитието на българското училище може би беше добра, отдавна обаче тя репродуцира единствено неграмотни. Илюзията, която беше характерна по принцип за политиките на ГЕРБ, че чрез контрол можем да упражняваме ефективно регулиране на цялата тази система е илюзия...


Клара Маринова: Очевидно има проблем с връзката, ще преизберем, през това време да чуем позицията на Борис Ячев, председател на ПП НИЕ, кандидат за евродепутат, 17 - ти в листата на ПП НФСБ, слушаме Ви, господин Ячев!


Борис Ячев: Ще бъда съвсем кратък, защото буквално след минута влизам в предизборна среща в Благоевград. Категорично не съм съгласен с тезата, че системата на субсидиране не е довела до подобряване на качеството. Мисля, че преди 2 години излезе една статия в медиите, че 10 000 ромчета крепят образователната система в София. Закриването на училищата в малките населени места, където качеството на образование и на преподаване беше под всякаква критика, и окрупняването на няколко по - малки населени места в едно по - голямо училище беше крачка във вярната посока. Но оттук нататък компенсирането на недостига в училищата чрез включване на хора от малцинствата ромчета и липсата на контрол, една прецизна проверка на самото качество на образованието, на присъствието на тези ученици в учебния процес, на тяхното реално участие в този процес, качеството на онова, което те усвояват всъщност допринесе до това в момента действително върху ученици от малцинствата на редица училища, да не кажа голяма част от българските училища в системата на средното образование да се разчита основно на тях. Този проблем беше пренесен и в системата на висшето образование, вече беше казано, че във всеки един областен град има по един или няколко университета. Какво е качеството на това образование и там действително се провеждат първи, втори, трети изпит, влиза се само с оценка от дипломата, матурата. Миналата година по време на кандидатстудентската кампания четох, че в някои от университетите в по - малките областни градове се провежда пето, шесто и седмо класиране, това показва, че действително летвата е поставена изключително ниско. И по още един проблем, който започнах да говоря, това е тоталният разрив и скъсването на връзка между образованието и бизнеса.


Клара Маринова: Благодаря на господин Ячев, пожелаваме му успех в предизборната кампания! Две минути само за доц. Вълчев, довършете си мисълта!


Георги Вълчев: Идеята ми беше следната, първо трябва да се промени системата на финансиране, бройката на учениците трябва да се отчита, но тя трябва да бъде процент от гарантирано от държавата финансиране. На практика трябва да се прегледа цялото учебно съдържание и учебниците, защото те през годините се превърнаха в срамен бизнес, нещо, което правителството на ГЕРБ беше поставило като приоритет и след това министър Игнатов се отметна от това си намерение, тъй като това е ключов момент. Знаете ли, след Освобождението, обсъждайки с тогавашния главен секретар на Министерството на народното просвещение проблема за липсата на учители, Петко Славейков и Драган Цанков споделят с Константин Иречек, че липсата на учители до голяма степен може да се компенсира от добри учебници. В момента ние наистина имаме огромен дефицит от добри учебници. През годините там се натрупаха огромни проблеми. Колкото до висшето образование, но това никой не го е направил, действително трябва да има статут на изследователски университети, които да получават много по - завишено финансиране, разбира се отчитайки своята продукция, поемайки задачи както от бизнеса, така и от правителството, стига да има такива национални приоритети. Не можем да продължаваме по този начин.


Клара Маринова: Десети дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 -  Образование, млади, наука - как България да стане „умният европеец", а не евтин пазар на умни кадри? Участници са:

ПП ГЕРБ - Милена Дамянова, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката

КП Коалиция за България - Кирчо Атанасов, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 3-та в листата на коалицията

КП АБВ - доц. Георги Вълчев, историк и културолог, преподавател във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски", кандидат за евродепутат, 10-ти в листата на коалицията

ПП НФСБ - Борис Ячев, председател на ПП НИЕ, кандидат за евродепутат, 17-ти в листата на ПП НФСБ

ПП „ГЛАС НАРОДЕН" - Христо Лафчиев, физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН

Ще ви помоля да бъдете много кратки, защото много въпроси останаха от този дебат, първия от тях е: У нас за 25 години, непрекъснато се правят реформи в образованието, а толкова много деца отпадат от училище, че това е бич за българското общество. Защо се случва, въпреки реформите, въпреки желанието на политическите сили, толкова деца са извън училищата? Г-жа Милена Дамянова.


Милена Дамянова: Трябва да направим разделение между отпаднали и напуснали образователната система...


Клара Маринова: Добре, деца, които не са на училище!


Милена Дамянова: Много са причините. На първо място, липсата на интерес към училището, породена от липсата на мотивация за учене. Този проблем категорично трябва да бъде разрешен, като се промени учебното съдържание. Тук ще кажа на доц. Георги Вълчев, че учебниците следват учебните програми- той затегна тази тема. Не можеш да промениш учебниците, без да промениш държавните образователни изисквания и учебната програма. Учебната програма е тази, която задава, какво да пише в учебника. Това е на първо място.

На второ място, това което ние започнахме да правим са цялостните политики- от детската градина до 12-ти клас. На международния ден на ромите тази година, два дни преди това излезе доклад на ЕК, в който България беше дадена за пример, сред държавите като успешна политика за интеграция на ромите, с въвеждането на задължителната детска градина за 5 годишните, с което ние увеличихме финансовия ангажимент на държавата към тези деца и към техните семейства. Безплатните занимални, които като политика, трябва да продължат в по-модернизиран вариант за прогимназиален етап. Това са все политики, финансиране на занимания и интереси, които да повишат мотивацията на учениците за учене. 104 мнл. е инвестирал ГЕРБ, именно в занимания по интереси, това са евросредства, спрямо 21 млн. за Тройната коалиция. Това са политиките, от които в дългосрочен аспект ще дойдат резултатите.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-жо Дамянова, Кирчо Атанасов?


Кирчо Атанасов: Въпросът с отпадналите ученици стана изключително остър, тъй като напусналите малки деца 5-6-7 клас по различни причини, главно икономически, след това стават 18 годишни. Те отиват и се нареждат на борсата за да получат работа, без да работят, без да дадат някакъв продукт. Това означава, че години наред, с нарастващ темп ерозира икономическата основа на държавата, а това е нещо уникално.

Справянето трябва да се движи по две направления, едното направление е промяната на професионалното образование. За да има възможност на напусналите училище да предложим учебни структури, в които те могат да получат професия, без да чакаме то да отиде чак до матурата, да се явява на ДЗИ-та за да стане висшист. Те са хора, които искат да получават професия и с нея да си изкарват прехраната и да участват в борсата на труда. Тук се натъкваме на нерешен проблем, липсата на приемственост между правителствата. На 18 март 2009 година беше подписано рамково споразумение именно за реформа на професионалното образование между правителството и всички работодателски организации, които са национално представителни. Там е записано това, което ние наново въвеждаме с предложените от нас промени в Закона за професионално образование.


Милена Дамянова: След нас, г-н Атанасов. Само ще ви кажа, че законопроекта беше разработен по времето на ГЕРБ и ПГ на ГЕРБ беше първата, която го внесе. Само да уточним...


Клара Маринова: Точно така, много е добре, че давате пример за приемственост. Започнато от тях, ще се довърши от вас, важното е децата да ходят на училище.


Кирчо Атанасов: Тези години, които пропускаме, няма да се върнат. Промените в Закона за професионалното образование са за да обхванем, тези от 5, 6, 7-ми клас и основно образование. Трябва да предприемем и мерки, които се наричат не екстензивни, както са сегашните, а интензивни мерки. Това означава, че не само образователната система трябва да се бори по този въпрос, но трябва да има и промени в Закона за МВР, в съдебната система. Тези деца напускат, защото голяма част от тях нямат пари за да отидат на училище, но имам голяма част маргинализирани семейства, които казват- "ние няма да пратим децата на училище"! По Конституция е задължително образованието до 16 години! Тогава държавата какво прави? Остава ги да ходят като "гаврошчовци" и не предприема мерки, срещу тези родители! Трябва да се създадат училища Втори шанс, които ги има в Европа, независимо от трудностите.


Клара Маринова: Благодаря Ви, сега Христо Лафчиев!


Христо Лафчиев: Кое е разумно? Съгласни сме например, че е важно децата да ходят на училище, но много по-важно е децата да научават от училище. Те ходят на училище, виждат, че нищо не получават и напускат- много често! Тук си говорихме- има училища и училища. Има такива с добър мениджмънт или директор, има и такива където са наказани с лош директор. МОН не контролира този процес, оставил го е на самотек. Тук имаме двама представители, които са отговаряли за средното образование общо 7 години, те можеха да направят нещо по този въпрос!

Съгласен съм, че програмите трябва да се променят и по този въпрос можеха много неща да се направят за 7 години, но явно не са се направили. Съгласен съм с г-н Атанасов с професионалното обучение. Ако дете няма заложбите, да върви нависоко академично, разбира се, че трябва да му се предложи възможността, още от рано да се профилира в разни професии, така че да вижда смисъл от собственото си пребиваване в училище. Това не се случва.

Стигаме до интеграцията на ромите в училищата, отпадат деца- роми или не, ние от Глас народен не бихме ги делили, уважаваме всички деца. Но от фондове, програми, методи за интегриране, логаритмуване, повдигане на експонента и диференциране на роми са усвоени, вече толкова милиарди левове, а резултатите са скромни. Някои НПО-та се обогатиха от това нещо, но за съжаление, ромите получиха твърде малко от това.


Клара Маринова: Нека минем и към доц. Вълчев!


Георги Вълчев: Кратка реплика към г-жа Дамянова, макар да съм преподавател във ВУЗ, много добре познавам законодателната база и в средното образование. Проявлението на проблемите са учебниците. Ако трябва да влизаме в детайли, можем да изпаднем в словоблудство в ерата на законотворчеството.

Съгласен съм, че стъпката за ранно профилиране в някои професионални образования е добра. Съгласен съм разширяване обхвата в ранна възраст на обучението на това население. Съгласен съм с възможността да се търсят законодателни въздействия, там където не се спазва законодателството на страната. Най-важен и основен проблем, без да омаловажавам досега изброените е, че ние трябва да потърсим начин да променим културния стереотип на тези хора. Голяма част от отпадналите са заради ранното създаване на семейства. Макар, че законодателно това не е разрешено, това е ширеща се практика сред ромското население. За мен най-силния механизъм е промяна в социалните политики. В момента една от мерките, която стимулира раждаемостта на слабограмотно население, продължава да се репродуцира със страшна сила. Това зависи от волята на държавата, която трябва да признае, че това е сбъркана политика, вероятно за да обслужва определени политически цели, но на това трябва да се сложи край. Трябва да се стимулират тези семейства, които полагат грижи за образованието на децата си.


Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към огромен кръг въпроси, няма да имаме достатъчно време да влезем в дълбочина, но поне да започнем разговора по него. Това са въпросите свързани с европейското финансиране. Програмите на ЕС за нашето образование, не малко бяха в програмен период 2007-2011, длъжна съм да изброя някои от тях- Леонардо да Винчи, Еразъм, Мария Кюри и т.н. Наред с тях започва подготовката и за програмите 2014-2020. Какви са перспективите, какви са възможностите пред нашето образование- начално, средно, висше, за да се възползваме от парите на ЕС и да се включим в стратегията на ЕС за младежта? Милена Дамянова?


Милена Дамянова: Аз ще кажа едно изречение. Правителството на ГЕРБ беше това, което след много бурни дебати, признавам, включително и вътре в кабинета и с помощта на научната общност и ВУЗ-овете, взе решение България да има самостоятелна оперативна програма- Наука и образование за интелигентен растеж. Имахме големи амбиции за тази програма, за съжаление мога да кажа, че очакваме да има нулева година по отношение на евросредствата през 2015 година. Не съм оптимист, че средствата, които ще бъдат заложени в тази програма, ще са достатъчни да обезпечат всички политики, които сме замислили. От тук г-н Лафчиев беше много активен, участва в много работни групи и дискусии. Това което беше замислено, за съжаление няма да може да бъде реализирано. Реално тази програма, може да съществува като отделна, но средствата, които ще бъдат в нея, нямат да бъдат достатъчни да реализираме политиките, дори само да продължим, тези които бяха стартирани през този програмен период.


Клара Маринова: Благодаря Ви, сега Кирчо Атанасов.


Кирчо Атанасов: Да, аз обаче искам да подчертая, че действително за първи път имаме ОП Наука и образование за интелигентен растеж, която правителството Орешарски разработва и защитаваше много упорито продължение на 7-8 месеца, за да може да получим картбланш, да я предложим и в момента тя е предложена, дори с увеличени средства. От 508 млн. евро на 578. Тези допълнителни 78 млн, очакваме да бъде подписано това в края на септември, ще бъдат за наука и за висше образование. Участието на България трябва да продължи и в другите програми на ЕС, едни от тях са обединени в Еразъм + и те нямат ограничение, ако държавата пожелае да ги ползва. Подготовката за тях се извършва доста усилено. Трябва да подчертая, че България и ПЕС, са инициатори на Младежка гаранция, за работни места на младежи, завършили образование. До 3 месеца те трябва да получат предложение за работно място. Подготовката за участие в европрограмите е в ход и аз се надявам, че ще получим всичко, което е възможно!


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Атанасов! Христо Лафчиев...


Христо Лафчиев: Глас народен гласът на разсъдъка! Когато политик тръгне да ти говори сладки приказки, да знаеш, че ще те менти!


Клара Маринова: Нали и Вие сте политик също?


Христо Лафчиев: Аз работя в Ядрения институт на БАН, аз съм учен. Когато почна да получавам заплата като политик, ще стана може би и политик. Сега само кандидатствам . Когато ти кажат, че "ооо чудо, сега ще има ОП за наука и образование", се едно се е случило някакво ново събитие. Събитието обаче звучи така: има страхотни пари от ЕС за нас, приблизително 15 млд. евра. От тях 1% и половина за наука, по толкова за образование и за иновации. Навсякъде, в Кохезионния фонд и в социалните фондове на ЕС пише- наука, образование и иновации с приоритет! Ако ми кажете какъв приоритет е 1% и половина, аз ще ви отговоря дали наистина има ОП за наука и образование. Вътре са сврели и интеграцията на ромите, разбира се, защото НПО-та трябва отново да усвояват пари в тази ОП. Тези еврофондове са изключително разконцентрирани и на практика пари няма. Всяка година ще се изливат 2 млд. евро, еврофондове в различни области, главно пари за едри латифундисти, за НПО мрежи, но за образование, наука и иновации ще има по едни мижави 25 млн. евро на година. Те няма да стигнат за нищо! От тук нататък почти няма смисъл да си говори за какви политики става дума. Ние бяхме предложили екип от учени преди 2 години- как да се използват еврофондовете за образование и наука. Това, което предложихме е да се използват за да интегрират образованието от средно към висше, към наука и иновации, и се стигне до бизнеса! Много добре интегрирана програма, предложихме я на Томислав Дончев. Той я погледна с интерес, после я захвърли накъде. Предложихме я на екипа на г-жа Анелия Клисарова, срещнахме се веднъж и от тогава не сме се видели. Първите 7 години, еврофондове бяха подготвени от Томислав Дончев в екипа на Министерство на финансите, където управляващ беше г-н Орешарски. Те са пълен провал, не доведоха до икономически растеж, отидоха да се усвояват от партийни фирми, около съответните обръчи на съответните управляващи по различните времена...


Милена Дамянова: Не зная отношението на г-н Томислав Дончев към вашата програма, но зная, че точно той беше, който гласува ЗА това България да има такава оперативна програма.


Христо Лафчиев: ОП, с мижави пари...Това не е ОП, това е мярка...


Милена Дамянова: парите ги определя правителството на г-н Орешарски, а не Томислав Дончев!


Христо Лафчиев: В момента, новите фондове са предложени от Томислав Дончев, в първоначален вариант и г-жа Златанова се оправдава с г-н Дончев, че били предвидили малко пари за образование и наука та тя трябвало да защитава на нова такава ОП. Тя отново се завършва от Пламен Орешарски! Вината да няма истински пари на наука и образование и в двете програми е в две лица, които са взаимно свързани- Пламен Орешарски и Томислав Дончев програмни директори в Отворено общество! Тяхно решение е каква е сумата, единия предлага, другия утвърждава и в двата случая. Никакви пари за наука и образование в еврофондовете- Пламен Орешарски и Томислав Дончев!


Милена Дамянова: напротив, Томислав Дончев беше този, който разблокира парите за образование г-н Лафчиев...


Клара Маринова: Г-н Лафчиев, бихте ли се спрели на въпроса, какво вие предлагате?


Христо Лафчиев: Ние предлагаме парите за образование и наука, да са приоритет наистина. Не по 1% и половина, а още поне 10-12 % за образование и наука от всички фондове. Могат да се вземат от парите за НПО-та, които са свързани с организацията на Томислав Дончев и Пламен Орешарски. Там има над 1 млд. и 200 млн. евра за НПО-та като бенефициенти по всички програми.


Клара Маринова: Ще имате възможност да репликирате, нека чуем и доц Георги Вълчев, АБВ.


Георги Вълчев: Проблемът е много сложен, тъй като от една страна, ние се поместваме в рамка, но от друга, имаме национални практики в разпределянето и управлението на тези средства. Ще изглежда може би анахронично, но Следосвобожденска България роди термин "шуро-баджанакизъм", развитието социалистическо общество роди- "някой некадърник наш", а в съвременната епоха се стигна до цялостна разработена система, наречена "нашизъм". Можете да видите, какво се случваше във Фонд научни изследвания. Крайно време е да се разбере, че партийното боричкане в тази сфера е изключително вредно, то не може да доведе до нищо добро, защото репродуцира порочни практики.

Ние трябва да се споразумеем върху няколко основни неща- част от евросредствата трябва да отиват за стипендии, за стимулиране на най-добите деца, както в средното образование. Спомена се, че някои деца искат да учат, но нямат тези средства. Тези средства действително да отиват за тях и да служат за издръжката на образованието на това дете. Част от тези средства могат да отиват като целеви стипендии към най-добрите студенти като допълващо национално финансиране по програмите за обмен. Също така сферите, където имаме остър дефицит от интерес на младите хора. Има сфери, които са световен проблем, от години е ясно, че иначе изключително важни за науката и развитието на обществата природни науки- физика, химия- има огромен дефицит от интерес. Кандидатстват все по-малко хора, те могат да бъдат стимулирани през такъв тип, целеви стипендии. Това е огромен проблем, не само български. Трябва да се мисли и за стажовете. Действително като отворите всеки вестник, виждате работодателите ги искат с "три висши образования", няколко западни езика, 6 години стаж. Как един млад човек може да стартира. Това действително може да става през доразработване на тези програми. Имаше стъпки в тази посока, положителни са, но порочните практики надделяват.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Последните думи да ги дадем за реплики и дуплики, но Ви моля много кратко, вече сме извън времето на дебата. Г-жо Дамянова.


Милена Дамянова: Бяха отправени клевети, в буквалния смисъл на думата, което не смятам за коректно в едно такова студио...


Клара Маринова: Още повече, г-н Дончев не е в студиото!


Милена Дамянова: В крайна сметка, това беше човека, който разблокира европейските средства в България, благодарение на които имахме финансиране и на безплатни занимални за децата в средищните училища, и на интереси, и на стипендиите на студентите, и на финансиране на стажове и практики. Нека не казваме на черното-бяло, защото това е порочността в политиката, която много често политиците са отражение на обществото.


Клара Маринова: Благодаря Ви, г-н Кирчо Атанасов!


Кирчо Атанасов: Аз също не приемам обвиненията към Пламен Орешарски, с работата досега като министър-председател, той доказа, че наистина за него образованието представлява приоритет и ще се опита да наложи това и на цялото правителство.


Клара Маринова: Г-н Вълчев, имате ли реплики към присъстващите?


Георги Вълчев: Само една, дебатите трябва да ги водим коректно, а не да създаваме усещането за махленска кавга!


Клара Маринова: Благодаря Ви! Христо Лафчиев има право на дуплика.


Христо Лафчиев: След като защитихте шефовете си, вие трябва да сте лоялни към тях ...еврофондовете е добре да работят и за наука, и за образование, стига изобщо такива пари да се отчисляват. Както видяхме те са минимални и тези, които правят фондовете, наистина носят тези имена. Как се е стигнало до такива скромни проценти? Как не се е минало покрай тези двама човека или който и да е друг. Покажете ми кой, наистина е довел до такъв резултат?


Милена Дамянова: Вие сте физик, умеете да си служите с данните и с фактите. Това което говоря е видимо, видими са резултатите от усвояването на евросредствата по време на управлението на ГЕРБ. Ние сме лоялни не към шефовете си, а към политиките!


Клара Маринова: Да не се връщаме в началото на този спор, имате възможност... нека все пак да бъдем лоялни и любезни един към друг. С това завършва днешния дебат по Радио К2 за Евроизбори 2014 -  Образование, млади, наука - как България да стане „умният европеец", а не евтин пазар на умни кадри? Участници бяха:

 

ПП ГЕРБ - Милена Дамянова, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката

КП Коалиция за България - Кирчо Атанасов, народен представител в 42-то НС, член на Комисия по образованието и науката

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Рада Коджабашева, зам.-председател на ПП ББЦ, кандидат за евродепутат, 3-та в листата на коалицията

КП АБВ - доц. Георги Вълчев, историк и културолог, преподавател във Философския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски", кандидат за евродепутат, 10-ти в листата на коалицията

ПП НФСБ - Борис Ячев, председател на ПП НИЕ, кандидат за евродепутат, 17-ти в листата на ПП НФСБ

ПП „ГЛАС НАРОДЕН" - Христо Лафчиев, физик в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН

Благодаря ви за участието! 

 

Можете да чуете целия дебат ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече