29-04-2014 | 13:54 ч.

Регионално развитие и благоустройството – В Европа ли е България или е на „ръка разстояние“ в политиките за регионите и инфраструктурата. Втори дебат по „Радио К2“ за Евроизбори 2014.

Регионално развитие и благоустройството – В Европа ли е България или е на „ръка разстояние“ в политиките за регионите и инфраструктурата. Втори дебат по „Радио К2“ за Евроизбори 2014.

Втори дебат по „Радио К2" за Евроизбори 2014 - "Регионално развитие и благоустройството. В Европа ли е България или е на „ръка разстояние" в политиките за регионите и инфраструктурата?", с водещ Клара Маринова. В дебата участват:

КП Коалиция за БългарияБорислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление /по телефона/

ПП ГЕРБ - Александър Ненков, народен представител в 42-то НС

КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН - Румен Йончев, председател на ЗНС, независим народен представител в 42 НС /по телефона/

ПП НФСБ - Борис Ячев. Председател на ПП НИЕ, кандидат за евродепутат

КП АБВ - инж. Минко Ангелов, бизнесмен, Хасково /по телефона/

КП Реформаторски блок - Корман Исмаилов, председател на ПП Народна партия Свобода и Достойнство, кандидат за евродепутат

ПП Синьо единство - Айрин Алик, младежки координатор на Гражданско сдружение ЕВЕТ, кандидат за евродепутат

Инициативен комитет на независимия кандидат Алекс Алексиев за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България Иван Сотиров



Клара Маринова: В ефира на „Радио К2", добър ден, аз съм Клара Маринова. Днес продължаваме с дебатите преди Евроизбори 2014. Темата е регионално развитие и благоустройство, в Европа ли е България или е на ръка разстояние в политиките за регионите и инфраструктурата. С мен в студиото на „Радио К2" са: Александър Ненков, народен представител в 42 НС, Борис Ячев, председател ПП НИЕ в Националния фронт за спасения на България, Корман Исмаилов, председател на ПП Народна партия „Свобода и достойнство" част от Реформаторския блок, ПП „Синьо единство" Айлин Алик и Инициативен комитет на независимия кандидат Алекс Алексиев за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България - Иван Сотиров. Добър ден на всички! Имаме и още участници, на телефона ще бъдат: Борислав Гуцанов, народен представител в 42 НС, председател на комисията по регионална политика и местно самоуправление. Добър ден, г-н Гуцанов!


Борислав Гуцанов: Добър ден, чувам Ви добре.


Клара Маринова: Румен Йончев, председател на ЗНС, независим народен представител в 42 НС, част от коалицията „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО-БНД, ЗНС, ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН". Здравейте, г-н Йончев!


Румен Йончев: Здравейте и от мен!


Клара Маринова: И инж. Минко Ангелов, бизнесмен, Хасково, представител на коалиция от партии АБВ. Имаме ли го вече на телефона? Очакваме всеки момент да се включи и той. Ние започваме веднага с първия встъпителен въпрос. В Европа ли е България или е на ръка разстояние в политиките за регионите и инфраструктурата? Имате най-напред думата представителите в студиото, а след това и тези на телефоните. Няма да ви подавам знак кой е първи, кой втори, в демократична държава сме, всеки има право да започва, когато поиска, заповядайте.


Корман Исмаилов: За всички е ясно, че диспропорциите в регионалното развитие на страната ни са много големи, въпреки членството в ЕС, няма ефект върху тези диспропорции. От една страна над 2/3 от инвестициите са концентрирани в Северозападния регион, където в Югозападния по-точно, където е София. За Северозападна България знаем, че е най-бързо обезлюдяващ се регион, сигурно около 2% от инвестициите отиват там. Ако погледнем Север-Юг, Южна България има близо три пъти повече инвестиции, отколкото в Северна България. Членството в ЕС, като че ли не ни помогна да изградим една стратегия по отношение да се възползваме максимално от кохезионните политики, може би, защото нямаме наша стратегия за балансирано развитие на регионите, наблягаме на инфраструктура, но изостават инвестициите в производство, в заетост, в работна ръка и определение региони се обезлюдявам, а това е сериозен проблем. Аз тук ще спра.

 

Александър Ненков: Аз донякъде съм съгласен с г-н Исмаилов, но не съм съгласен с това, че виждате ли, ЕС и членството на България в него не е допринесло за намаляването на разликите между регионите. В самия преамбюл на Договора на Европейската общност ясно се заявява, че всичките тези кохезионни политики, оперативните програми, са именно с тази цел. Друг е въпросът дали нашата държава съумява на 100% да се възползва, както от тази солидарност на европейския данъкоплатец, така и правилно да разпредели средствата именно с цел да спази основните желания в този договор, а именно да се намалят различията в регионите. Вие питахте дали България е в ЕС в момента, в последните месеци, започвам да се колебая дали нашето правителство в момента се не опитва точно обратното да вървим към посока в конфронтация с ЕС. ЕС държа да отбележа, че както може да бъде много голям позитив за една държава, тъй като се намира в икономическа криза последните години и няма алтернатива за съжаление като приходи в страната и както ЕС може да бъдат много добър, именно за създаване на работни ръка, за намаляване на зависимостта и диспропорциите в регионите, така и ако България не е коректна или не успява да се възползва от тези средства. Всъщност, тя не носи достатъчно позитиви за каквито всъщност е била станала членка на този съюз.


Клара Маринова: Да дадем приоритет на дамата, единствената дама в студиото - Айлин Алик. Заповядайте!


Айлин Алик: Това, което аз искам да направя като коментар и да, определено България е с ЕС, в това няма никакъв спор. Съгласна съм с това, което каза Корман преди за малко за тази огромна разлика, която в момента наблюдаваме на Северна и Южна България, това е факт, особено Северозападна България, един от най най-изостаналите, даже по статистика най-бедния регион в общността. Според мен, цялата тази разлика и сгрешеност идва от това, че България в момента се води като един регион на ЕС. Това, за което, например, от много време, т.нар. десни сили, включително и ние в момента като „Синьо единство" се борим и много правителства предходни са обещавали е т.нар. децентрализация, което задължително трябва да се случи, за да има реално финансиране, което да бъде така разпределено от Европейската общност към нашите региони в зависимост от това всеки регион каква специфична нужда има. В момента всички средства, които пристигат в нашата страна, пристигат на централно ниво и биват разпределяни не както трябва.


Клара Маринова: Защо? Какво имате в предвид с не както трябва?


Айлин Алик: Имам предвид, че не се разпределят парите по регионите в страната според нуждите на региона, както и колегите пред малко споменаха огромна част от средствата са насочени в момента в София и София област, а останалата периферия в страната не успява да усвои тези пари по начин, който ще бъде полезен за тях.


Борис Ячев: Естествено, че очакванията на българите след 2005 година, когато започна пред присъединителния процес на България в ЕС, бяха малко по-различни, всъщност доста по-различни. Аз си спомням тогава с г-н Сотиров бяхме депутати в 40 НС и една голяма част от тази и юридическа процедура включително, която беше извършена тогава от НС, от централната власт, предполагаше един малко по-друг тип разпределение на средствата, които идват по различни оперативни програми. В България политиката за регионите, за съжаление, акцентът пада върху първата дума политика, защото онова, което така и не допринесе за едно по-пропорционално разпределение на средства по различни оперативни програми в отделните региони в страната, всъщност беше плод на политиканстването от 2005 година насам, през всичките тези три, включително служебното правителство, макар и с изключително ограничен мандат, вместо да се изравни стандарта на живот в отделните региони на страната и напротив, тази диспропорция се увеличи, не само Северозападния региони, за съжаление, и други региони от недалечното минало бяха с един сравнително добър жизнен стандарт, средни, или може би малко над средния като Северенцентрален, Плевен и другите големи региони около него, започна да изпитва изключителни затруднения. Това разпределение на средствата на различни европейски програми на принципа на приближени до една или друга централна политическа власт, за съжаление, създаде изключително много проблеми и тези проблеми са свързани с това, че различен поток, неравномерен поток парични средства отиват към различни региони, доведе и до сегашната ситуация, знаете, проблема с т.нар. финансови санкции, изравнявания и т.н. към нещо, което налага в момента общини да връщат средства обратно и в централния бюджет, и по-скоро в различните европейски програми.


Иван Сотиров: Основният проблем е, че в България няма извършена реална децентрализация. Това е един от основните критерии и принципи, чрез които може да се гарантира едно ефективно, прозрачно и пълноценно усвояване на евросредствата. Това е европейски критерий, когато в една страна има регионално самоуправление, когато има демократично избирани органи, които да се разпореждат със средствата и реално да отразяват интересите на хората, които са избрали и да се отчитат пред тях. Това е един допълнителен критерий и стимул Европа да отпуска средства. Това се съдържа в целия пакет от критерии на финансиране на регионално ниво. В България различни леви, десни управления са идвали, всичките говорят за развитие на второ ниво на самоуправление, още повече, че ние сме още преди да влезем в ЕС подписали Европейската харта за местно самоуправление, която предвижда формирането на второ ниво на самоуправление. В 40 НС лично аз с колеги от десницата бяхме подготвили, имаше цялостен проект за конституционна промяна, защото самата Конституция по начина, по който е написа създава проблем за реализиране на второ ниво. Става въпрос, може да се направи от обикновено НС, да се въведе изборност на областни съвети, областни управители, за да може в България действително да има пълноценно второ ниво на самоуправление. Да не говорим, че ние и първото ниво на местно самоуправление не сме го развили, както трябва. Това е друга тема, но тя е свързано с темата за второто ниво на самоуправление, защото ако направим един анализ, независимо от всичко, което се говори в България за годините на прехода реалните параметри на местно самоуправление се занижиха като финансово обезпечение, дори като управленски правомощия гледаме, че в годините всички говорят, че се работи за местното самоуправление, могат да се дадат много примери едно време общините имаха 70 % приходи от данък общ доход, който е един от най-стабилните приходи, стигна се 50 %, след това се приеха някакви обективни критерии, които никой не може да ги види. Спомняте си с Вас сме били, г-жо Маринова, в Народното събрание, където дори в консолидирания бюджет излизаше точно какво излиза като приход в някоя община от данък общ доход, сега това не може да се види в консолидирания бюджет, когато се гледа в парламента, дори от депутатите, някъде в Министерство на финансите се знаят едни критерии, при които доста субективно се разпределят средствата, Това е един голям проблем. Голям проблем е и необмисленото връщане на 28-те области, защото в Европа критерият за области трябва да отговаря на т.нар. „планови региони", които в България се предвижда да бъдат създадени, но тази двойственост, което се отлага, от една страна имаме 28 области, от друга страна се опитваме чрез планови региони да бягаме от този проблем. Това е за мен основното.


Клара Маринова: Сега да дадем възможност нашите участници на телефоните. Да започнем с инж. Минко Ангелов, бизнесмен, Хасково. Чуваме ли се инж. Ангелов?


Минко Ангелов: Да чуваме се, добър ден на Вас и Вашите слушатели.


Клара Маринова: И на участниците в студиото.


Минко Ангелов: И на участниците, разбира се.


Клара Маринова: Така. Слушаме Ви.


Минко Ангелов: Аз като представител на бизнеса и член на формацията АБВ, по регионалното политика твърде много може да се говори. За съжаление, в този преход и членството ни в ЕС от 2007 година няма явно, ние не бяхме готови, за да договорим точните правила за развитие на регионите, тъй като се определиха до 30 000 жители селски райони, над 30 000 градски агломерации. Забравиха се селата в градските агломерации и сега сме, в момента се вижда, че селата в градските агломерации и инфраструктура, и въобще не може да се говори там за някакви инвестиции в тези райони, където това е причината за обезлюдяването на тези населени места, също така няма как да се задържат млади хора или да се развива някакъв друг поминък, който да осигури работни места.


Клара Маринова: Сега, отиваме към Румен Йончев. Г-н Йончев, чувате ли ме?


Румен Йончев: Чувам Ви прекрасно.


Клара Маринова: Слушаме Ви и ние.


Румен Йончев: Аз слушам внимателно разговора в студиото и се изненадвам, че всички говорят за региони, за общини, за политика, за десни, за леви, а никой не говори за хората, които в крайна сметка са жертва на тази политика и са обект на доста експерименти през последните 20 години. Проблемът е, че ние започнахме да прилагаме един модел на регионално развитие и на подпомагане на селските райони, който е разработен оригинално за Западна Европа и където съществува семейното земеделие е фермерство, съществува съвсем друга структура на обществото. Ние механично пренесохме този модел и започнахме да го прилагаме тук и се оказа, че в България субсидираме милионерите, взимаме пари от онези, които едвам смогвам да свържат двата края и резултатът е много ясен. Последната статистика показва, че в 167 селища в България не живее нито един гражданин, нито един селянин в този случай. През последната година само правителството закри официално 20 населени места. С други думи резултатите от тези 15 години, не те са повече години всъщност, и предприсъединителни и присъединителни, и реалното усвояване на средствата по фондовете на ЕС, вместо да доведат до едно по-хармонично и нормално развитие на регионите и едно относително благоденствие за хората, доведоха до пълно обезлюдяване, до ликвидиране на определени селища в България, до задълбочаване на дисбалансите, което означава, че водената политика, регионалната политика, която прилагаме през всичкото това време, е сбъркана. Грешна. Тя ражда богати хора, но не в селата, а в градовете и в същото време лишава селата не само от поминък, защото това отдавна вече е факт, там бизнес няма, но ги лишава от елементарни условия за живот като здравеопазване, пътища, комуникации. Има населени места без аптека и без начин да се стигне до най-близката. Хората умират по места. Регионалната политика трябва да бъде променена. За съжаление, и при предишното правителство, а и при това в началото на своя мандат, пропусна възможността в новия програмен период да бъде изменена тази политика, да не продължаваме да прилагаме щампите от Западна Европа, които не вършат нищо друго освен да разрушават структурата на обществото, което е различно в България. Това е проблемът.


Клара Маринова: Да, продължаваме нататък. Борислав Гуцанов. Г-н Гуцанов, чуваме ли се?


Борислав Гуцанов: Трудно, но Ви чувам.


Клара Маринова: Ние Ви чуваме добре. Слушаме Ви.


Борислав Гуцанов: Засягате една тема, която трудно може да бъде изчерпана в един дебат. Голяма част от колегите нещата, които ги казаха са така, но нека се върнем първо към това, че това е един проблем, който вече 25 години съществува и не може да коментираме, че той е започнал едва ли не след нашето приемане в ЕС, и неправилното разпределение на фондовете, дали е най-правилно, че регионалната политика е сбъркана и т.н. Първо, икономиката на държавата е съсипана, това е плод на действия не на един, не на два кабинета, няма ли икономика няма как да има развити и силни региони, те са плод на тази икономика, а фондовете са възможности и начини тя да бъде стабилизирана и самият регион в зависимост от това за какво иде реч, дали за инфраструктура, дали за селско стопанство да бъде подпомогнат. На следващо място, не може да говорим единствено и само за ЕС и че оттам трябва да се съживява икономиката, тъй като някой от колегите в студиото каза нещо подобно. Ние имаме много други възможности, не са само тези. Това, че имаше криза и тя продължава и в Европа и в световен мащаб, това не означава, че няма други възможности. Погледнете една Унгария какво прави, малко би бяха възможностите? Защо част от ЕС се обединихме, включително и България участва в това обединение за привличане на средства от Китай, знаете за групата на 16-те. Още нещо.


Клара Маринова: Тъй като приключихме с първия въпрос, аз предлагам следващия.


Борислав Гуцанов: Не, не, една секунда. Този кабинет направи нещо много сериозно. За първи път се направи фонд от 500 милиона, много колеги могат да коментират дали те са били разпределени по най-правилния начин, аз съм готов са споря дали е бил най-правилен или не е бил най-правилен, но направи се първи стъпка. Не 500 милиона, 5 милиарда да се дадат в момента, те ще бъдат недостатъчни . Но какъв е смисълът и философията на този фонд? Именно, да се подпомогнат проекти на общините, които по друг начин не могат да бъдат финансирани, защото не им стига било капацитет или нещо друго, което им е липсвало, за да може това нещо да се случи. Те постоянно говорят за диспропорция в регионите, всички знаем колко е в проценти, колко е трагично положението от това, което се говореше. Но пак казвам, това не е от едно, не е от две правителства, това е плод на действия в продължение на много години и не само регионална, въобще икономиката. Аз мисля, че оттук-нататък трябва да говорим какво трябва да се прави, поставих първия жалон, този фонд от 500 милиона лева, по-нататък ще коментираме и другите неща, въпреки че изключително трудно ми е така да стоя на телефона и да слушам целия дебат.


Клара Маринова: Сега, за да имате възможност да дебатирате и по между си аз предлагам така. Този въпрос го приключихме като изложение. Имате възможност сега за реплики и дуплики. Има ли от студиото реплики?


Айлин Алик: Тръгвам от думите на г-н Йончев, че никой не мисли за гражданите в случая. Аз не съм съгласна с него, защото именно това второ ниво на местно самоуправление, ако бъде приложено в страната ни, тогава властта ще бъде близо до своите граждани, не може едно централно управление и 264 общини, които да бъдат управлявани от едно място и когато първото ниво на самоуправление бъде факт някой ден, тогава самите граждани ще могат да взимат своите решения и да упражняват контрол над тези, които са над тях. Другото, което искам спомена е, че още 1998 година правителството на ОДС взима т.нар. „решение за 6-те планови региони на страната", това е първата стъпка за създаване на второ ниво на местно самоуправление. След това нито едно от правителствата, които до ден-днешен управляват не продължава тази стратегия за регионално развитие.


Клара Маринова: Да, благодаря Ви! Г-н Йончев, имате право на дуплика.


Румен Йончев: Дупликата е просто форма за отговор на такъв сложен въпрос. Не става дума за начина, по който се прилага програмата за регионално развитие и за подпомагане на селата и селските региони, става дума за самата програма. Беше пропуснат изводът от предишния програмен период, беше пропуснат анализът, който да покаже, че промените, които настъпват в регионалното развитие, в регионалните дисбаланси, не са в полза на хората. Те не са позитивни. Беше изкопирана старата програма с малки промени, пак ще започнем да правим същото, това не е целта нито на европейските фондове, нито на българското съфинансиране, което всеки от нас като данъкоплатец отделя.


Клара Маринова: Други реплики, дуплики? Александър Ненков.


Александър Ненков: Аз имам реплика към г-н Гуцанов, тъй като той каза този фонд от 500 милиона, който беше приет и залегна в бюджета за 2014 година. Аз съм дълбоко несъгласен с това, което той каза. Това са едни пари, които се разпределят. Не искам да коментирам и начина, по който се разпределят, сигурно г-н Гуцанов ще има своите аргументи защо и по какъв начин са разпределени. Но за съжаление, ставам свидетели отново на това, че мислим за днес, за това как едни пари ще бъдат разходвани за едни площадки или за някакви други инфраструктурни обекти. Видяхме в много малки населени общини, където едва ли някакъв икономически или социален ефект ще допринесат. Вместо тези пари да бъдат вложени в примерно съфинансиране от гледна точка на държавата, именно за да може от тези 500 милиона държавата да може да черпи, общините да могат да черпят ако 15 % е съфинансирането по регионално развитие, то правете сметка за тези 500 милиона колко милиарда, 2 милиарда някъде може би общините ще могат да се възползват, така че това е разликата, когато говорим за дългосрочно и краткосрочно планиране. Не съгласен. Г-н Гуцанов имаше може би една реплика към мен, аз не казах, че ЕС и фондовете са единствения начин, напротив, те не бива да бъдат единствения начин. Въпросът е, че в последните няколко години сме свидетели на това, особено последната година имаме 16 % намаляване на преките чуждестранни инвестиции и ако не се възползваме от тези фондове, държавата ще бъде в още по-окаяно състояния.

 

Клара Маринова: Сега, г-н Гуцанов, ще имате възможност да отговорите, но сега следва кратка рекламна пауза и след това сте Вие.


Клара Маринова: В студиото на Радио К2 продължава предизборният дебат на темата „Регионално развитие и благоустройство" - в Европа ли е България или е на „ръка разстояние" в политиките за регионите и инфраструктурата. Г-н Гуцанов, имате думата за дуплика.


Борислав Гуцанов: Нормално е г-н Нейков да не бъде съгласен с това, което казах, тъй като това е сблъсък на две философии на управление на икономиката. Едната, на която той е представител на този етап е за запазване на статуквото, на това, което го виждаме и другото, това, което аз искам - една промяна в корено различна посока и затова направихме този фонд от 500 млн. и не става въпрос само и единствено за инфраструктурни обекти. Аз ще дам само два примера - с голям град и с малък град. Разград като малък град - къде отидоха тези около 6 млн., които се дадоха, вижте дали не са пряко в бизнеса и дали по друг начин щеше да се случи. Варна, вторият по големина град 15-те млн., които сега в сряда не утре, а в другиден ги даваме за началото на проектирането на новото пристанище, което значи корено различна врата на България към ЕС, други коридори за товаропотоци - това е огромна придадена стойност за държавата, която ще донесе не милиони, а милиарди за държавата. Те са два проекта, за които става въпрос тоест нека колегите когато коментират да са запознати какво и как се случва. Още един пример - последната среща, която направихме с кметовете и представители на общински съвети на Националното сдружение на общините преди три дни в Несебър, нямаше някой, който да не е съгласен, че трябва да увеличим тези 500 милиона. Като разбира се, аз казах, че като председател на Комисията поемам ангажимента да са по-ясни правилата, пределно ясни правилата, когато става разпределението на тези средства.


Клара Маринова: Ще Ви помоля да бъдете по-кратки в репликите си. Г-н Гуцанов, ще Ви помоля да бъдете по-кратки в репликите и дупликите. Иван Сотиров - реплика.


Иван Сотиров: Това е опасното, което сега се чува и то противоречи на всички европейски практики и на принципите на второ ниво на самоуправление и да се чуе волята на хората - „даваме", значи едни и същи хора определят това е системата, която сега работи. Едни и същи хора определят критериите и те по тези критерии дават като че ли си бъркат в джоба и вадят свои пари, това са методите от преди 25 години не от преди 5 или 10 години, които са изключително вредни и те не кореспондират с никакви европейски практики. Искам да използвам това, което говореше г-н Йончев то засяга принципите за субсидиране то няма нищо общо с регионалните политики, за които мисля, че е темата, по която трябва да говорим. България се движи срещу европейските практики - това е проблемът. Аз чух от него, че говори за някакви лоши европейски практики.


Клара Маринова: Разбирам.


Иван Сотиров: Дори при субсидирането това, което засяга той това са едни типично български практики - никъде в цяла Европа се работи точно за дребния бизнес, за средния бизнес, за фермерството така че това са и само още едно нещо, което е важно развитието на реално второ ниво на самоуправление - хората да си избират пряко, да търсят отговорност от областни съветници, от областни управители, които избират, ще развие като цяло регионите не само по пътя на европейското субсидиране.


Клара Маринова: Това бяха реплики към Гуцанов и Йончев. Още една реплика на Борис Ячев към?


Борис Ячев: Към участниците, онези, които са били в управлението. Да се оправдават проблемите в отделните региони в страната с лошото състояние на икономиката въобще е опит да се раздели тази отговорност на всекиго по-малко в последните 20 или 25 години. Действително ЕС, чрез своите програми дава една чудесна възможност не само за съживяване на икономиката, но и съживяване на регионите това, за което говорим. Всички правителства от 2005 насам трябва да поемат своята отговорност за няколко неща - първо, за изключително слабите и калпави темпове за усвояване европейските средства, на второ място за създаването на огромни по размера си корупционни практики при усвояването на тези средства, заради които България вече многократно е предупреждавана, а и наказана и на трето място за така нареченото политическо разпределение или разпределение по политически принцип на тези средства по отношение на общини, региони, кметове, населени места дори така че това е политическата отговорност, която трябва да поемат управлявалите от 2005 насам.


Клара Маринова: Продължение от Корман Исмаилов.


Корман Исмаилов: В нашите условия то е видно и ясно, даването преди избори то е свързано с обратно получаване, не знам защо тук няма колега от ДПС, тъй като малко по-добре съм запознат точно с регионалните политики, инвестициите и разпределението на порциите в тези региони, защото изпълнителите отдавна вече са ясни, които ще изпълняват в тези общини проектите, от 10 до 15 % в момента, в който е одобрен проектът се връщат в партийните каси и изборите се купуват контролирано.


Клара Маринова: Имате право Борислав Гуцанов и Румен Йончев на дуплики и с това приключваме по първия въпрос. Слушаме г-н Гуцанов.


Борислав Гуцанов: Първо за второто ниво на местно управление, тъй като три, четири пъти се спомена тази тема аз ви предлагам да направим един дебат за второто ниво на местно управление да се кажат плюсовете и минусите и тогава да го коментираме, защото се хвърля една идея в пространството, която трябва много внимателно да бъде обсъдена и дали се разбира достатъчно или просто коментираме второ ниво на местно управление и до колко то ще помогне. На следващо място се говореше доста и за отнемане на правомощията на местните общини това също не е точно така, но нека не влизаме в този дебат, за да се види...На следващо място тоталитарно ли е разпределението и как някой ги давал тези пари, ами извинявайте много тези проекти не са на правителството, всички тези проекти са одобрени от местните органи на управление и едва тогава те са предложени от кметовете независимо дали те са от ПП ГЕРБ, от БСП, от която и да е друга формация и едва тогава те се одобряват, моля наистина да се говори за неща, които са близко или са абсолютната истина, ако има такава. На следващо място когато се говори за корупцията аз съм, съгласен, че един от най-големите проблеми в България е именно този, но той не е само български проблем и аз ви моля, когато правим такива дебати да не мислим, че ние сме най-черните - 120 милиарда са отклоненията към ЕС, които са за миналата година, Вие го знаете много добре тоест ние трябва да си гледаме нашата камбанария, но нека да не се правим по черни от дявола.


Клара Маринова: Г-н Гуцанов, аз предлагам Вие като председател на регионалната Комисия още след изборите да направите една кръгла маса точно по тези проблеми, ето сега от наш дебат тук в студиото на Радио К2 се роди....


Борислав Гуцанов: Аз съм съгласен напълно за второто ниво на местно управление, защото съм бил два мандата председател на Варна, Общинския съвет и мога да го дебатирам този въпрос...


Клара Маринова: Разбирам и за това Ви предлагам днес да приключим с този въпрос, за да продължим със следващ въпрос, но преди това и Румен Йончев, заповядайте само Ви моля много кратки в репликите и дупликите.


Румен Йончев: Говоря за принципите на субсидиране, а говоря за принципите на планиране, на писане на следващата програма, ние продължаваме да отчитаме в България колко средства са изразходвани, колко пари са усвоени, защото с това мерим общо взето кражбата, а не отчитаме какъв е постигнатият ефект, какво сме променили със средствата на данъкоплатците, коя цел постигнахме в този програмен период и как трябва да постигнем следващата.


Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към следващ въпрос.  Приключихме с първия въпрос отиваме към следващ въпрос отново моля - съсредоточаване, ясни, конкретни, точни отговори в рамките на не повече от 3 минути, за да остава време за дебат между вас самите. Регионалната политика на ЕС е програма, която се стреми да подобри икономическия статут на определени региони в Съюза, около една трета от целия бюджет на ЕС се отделя за финансирането на тази програма, чиято главна цел е да намали икономическите различия между отделните райони в страните членки на ЕС. Не само у нас има такива различия, в целия ЕС съществуват. Тази програма прехвърля ресурси от по-богатите към по-бедните региони в ЕС като едновременно подпомага икономическата интеграция и е инструмент на финансова солидарност. Договорната основа на тази политика е глава 17 от Договора за европейската общност и въпросът ми е уредени ли са тези въпроси ефективно и реално? Най напред хората в студиото, заповядайте. Корман Исмаилов.


Корман Исмаилов: С това започнах, ако позволите както цитирахте това е за подпомагане на икономиката в регионите тоест не подпомагане на инфраструктурата първо, защото доказан факт е и в много научни изследвания, че ако има развитие икономически, растеж, заетост, заплати доходи, данъци това автоматично повлича след себе си инфраструктурата обаче сама по себе си инфраструктурата колкото и добра тя автоматично не дърпа инвестиции особено в по-кризисни периоди, където има и свиване на финансовите потоци и чуждите инвестиции така че в нашата политика през времето точно това е било, в регионите се направиха - да изостанали региони, пътища, канализации, училищата се реиновираха, дограми, топлоизолации и т.н., но виждаме села с подобни инвестиции обезлюдени -защо, защото няма работа за хората и в момента няма и постъпление в данъците като данъчно постъпление в общините, в които да се поддържат тези направени инвестиции, а не да се разрушават. Това е грешната стратегия и грешен подход, ако това час по скоро не се осъзнае обезлюдяването на България, разрушаването ще продължава.


Клара Маринова: Александър Ненков.


Александър Ненков: Аз мисля, че както България като държава членка така и целия ЕС в крайна сметка има своите плюсове и минуси в начина, по който определя своите политики, именно и в следващия програмен период има доста промени това по какъв начин ЕС ще се стреми да намалява различията между 250-те региона. Пример за това е и новото име на Регионалното развитие - Региони в растеж, където всъщност даже специално за България целта беше наистина да се намалят приоритетно градовете и да се концентрира ресурс основно в градовете с идеята това да довлече със себе въобще целия регион около съответните градове. Това, което е залегнало в следващата програма „Региони в растеж" - 67 града като имате предвид, че ЕК искаше тези градове да бъдат сведени до под 10. До този момент пример за това, примерно каква грешка е допуснал ЕС и ЕК именно и г-н Исмаилов го каза - да, примерно в някое малко населено място имаме изградена някаква инфраструктура или някакъв друг обект - детска градина или училище и т.н., но то не създава тази добавена стойност, която търсим и затова следващия програмен период ЕК иска да се направи цялостен проект, който наистина да води със себе си добавена стойност, примерно не да асфалтираме една улица и после да я разкопаем да направим канализация, ами като ще правим някакъв проект той наистина да бъде от А до Я завършен, наистина да доведе не само работна ръка след себе си, а наистина да увлича около себе си бизнес - малък, среден и т.н., не говорим само за инфраструктура, а за всякакви проекти.


Клара Маринова: Айрин Алик.


Айрин Алик: Това, което аз искам да добавя е, че огромната разлика в планирането за този период е например, че от страните членки този път се изискваше предварително да подадат от какво се нуждаят всички държави, които ще кандидатстват за тези европейски средства и след това мониторинга и наблюдението върху изразходването да бъде много по-прозрачно и правилно, защото както и колегите преди малко казаха много от нещата се правят на парче и няма наистина никаква добавена стойност, а когато се направи предварителен план какви са нуждите, спецификите на всеки регион, град, било то по-малко или по-голямо населено място и предварително се подаде за какво ще бъдат разходвани тези средства и къде са липсите и нуждите, тогава и тази добавена стойност, за която говорим и търсим ще бъде налице.


Клара Маринова: Иван Сотиров.


Иван Сотиров: Все пак когато се инвестира в базова инфраструктура, това разбира се е и въпрос на планиране и да не се връщам пак на темата и за реална децентрализация при взимане на решенията, тогава ефективността е много по-голяма, защото най-неефективните инвестиции и най-големите кражби се извършват когато нещата се правят в изолирани местности на парче след това се оказва, че примерно е инвестирано в училище или в местен път, а няма базова инфраструктура и това остава изолирано и когато се инвестира в такива откъснати точки, което иначе звучи много популярно да дадем възможност на малка група хора в изолирана местност да се инвестира там има и най-занижен контрол, там най-лесно се краде, това са малки кражби, но когато се сумират се получават огромни грабежи, а същевременно, ако тези средства бъдат инвестирани в базова инфраструктура техния вторичен ефект е много по-голям. Той след това създава допълнително работни места, предпоставки, за да се развие инфраструктурата, но искам да поставя още един акцент, който е проблем не само за България, за целия регион, но и за много други държави с трансграничното сътрудничество и за развитие на пограничните региони, защото не само при нас и в съседна Гърция, Румъния и други държави има доста сериозно изоставане с изчистване на нормативната база, имаме несъответствие в законодателството, за да може да има ефективно партньорство и за това трябва много активно да се натиска, включително и в Европа, защото е общоевропейски проблем, а трансграничното сътрудничество дава големи възможности за развитие на целия регион не говорим само за страната, а и България е заинтересована да работи активно в тази посока, защото точно пограничните райони се обезлюдяват, са доста изоставащи, в България и зад граница почти навсякъде има етнически българи, които са от другата страна на границата дали в бивша Югославия дали в Гърция и така нататък това също е една възможност и една потребност, която трябва да се уговорим да се работи в тази посока.


Клара Маринова: Борис Ячев, председател на ПП НИЕ сега част от НФСБ. Пропуснах до сега да ви повтарям на всеки партията, но вие също имахте възможност да си казвате от името на кого говорите, заповядайте, г-н Ячев.


Борис Ячев: Малко наивно ЕС подходи към заместването на една програма със следваща. Имам предвид, че може би очакванията, затова че Програма за регионално развитие ще свърши своята работа и ще има полезен ефект още повече подчертавам, че следващата програма като че ли надграждаше това, което вече е постигнато като база и тя се нарича Региони в растеж, това малко леко ми напомня за развит социализъм. Без реално да сме отчели сериозен ефект, на 100% ефект от усвояването по една програма ние вече получаваме, сме готови през следващия програмен период 2015-2020 да получим средства по нова програма, която трябва да надгради онова, което е вече постигнато. Аз си мисля, че тези близо 4 млрд., които са по ОП Региони в растеж, Транспорт, Добро управление и мисля, че Околна среда, могат да дадат своя ефект само ако средствата бъдат усвоявани не само ефективно, те бъдат усвоявани равномерно, бъдат усвоявани, защото само усвояване по средствата региони в растеж без инвестиране в посока инфраструктура или транспорт по ОП Транспорт или добро управление или околна среда в крайна сметка няма да има този ефект за съответния регион или дори за съответното населено място ще се получи една неравномерност, отделно рисковете, свързани с корупционните практики, за които вече започнахме да говорим са изключително високи България да не успее да получи онова, което всъщност ни се полага.


Клара Маринова: Сега следват нашите участници на телефоните. Инженер Минко Ангелов, КП АБВ.


Минко Ангелов: Позицията на АБВ по отношение на регионалната политика е тя да бъде насочена към хората, към подобряване техния начин на живот и осигуряване на заетост, като имаме конкретно предложение. Не може в България да има 264 общини, когато имаме общини с по 1000/1200 човека и по принцип няма никаква логика в тези малки общини - те са предпоставката за големите кражби по европейските фондове да не кажа, защото там бяха насочени средства за пречиствателни станции, за канализации за 2 млн. за населени места по 100 човека, по 200 човека. Общо взето емблемата на това управление да не забравяме, че е Делян Пеевски.


Клара Маринова: Е какво общо има сега Делян Пеевски в регионалната политика?


Минко Ангелов: Ами аз да Ви кажа, че средствата, за които говори г-н Гуцанов, тези 500 млн., как бяха разпределени тези средства - чисто на политическа основа бяха разпределени точно преди изборите, за да могат тези средства да се върнат и да се използват в изборите. Примерно хасковския регион колко средства идват от митници и от тези проекти и ще се наложи покупката на гласове, тъй като това е предизборен дебат трябва да се кажат и тези неща. Другото, което държа да кажа 160 млн. субсидии на партиите - това в една бедна държава, каквато е България, защото 25 години общо взето се разруши индустрията, 160 млн. няма как да бъдат субсидиите на партиите. Тези 160 млн. могат да отидат в отварянето на малки и средни предприятия, които осигуряват работни места, защото ние говорим за изравняване на региони, за безработица същевременно плащаме на партиите да купуват гласове. Другото, което е имам опит в местното самоуправление и държавната администрация, бил съм заместник-кмет и съм отговарял точно за европейските проекти на Община Хасково, бил съм заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството мога да кажа, че има много пропуски по отношение на общинските администрации и държавните институции, общински планове за развитие, общински стратегии - там просто нещата се забавят, не се правят, преписват се едни и същи стратегии за различните периоди...


Клара Маринова: Връзката ни не е много добра, г-н Ангелов, по-близо до телефона.


Минко Ангелов: По същия начин стои въпросът и със стратегии, които трябва да са направени на базата на общинските стратегии.


Клара Маринова: Приключихте ли?


Минко Ангелов: ....и чакаме някакво развитие, да допълваме и така нататък. При тези управления, които са минали до сега и тези коалиции трябва да Ви кажа, че трябва трета посока, която да промени всичко това съответно и договарянето на средствата от ЕК също трябва да се променят нещата. Не може в селските райони да се насочват пари, милиони да се правят детски площадки, които няма деца, в населени места по 100/50 човека, пътища по 2 млн., пречиствателни станции по няколко милиона - това са просто явни нарушения и така нататък.


Клара Маринова: Благодаря Ви, отиваме към Румен Йончев. Румен Йончев, председател на ЗНС, независим народен представител в 42 НС сега в КП България без цензура, ВМРО-БНД, ЗНС, Движение Гергьовден, слушаме Ви, г-н Йончев.


Румен Йончев: Да, аз продължавам да слушам за така наречената добавена стойност от европейските програми и от програмата за регионално развитие и пак не разбирам как тази стойност ще стигне до хората, защото в моя избирателен район Монтана, където пътувам често има общински центрове, с прекрасно ремонтирани площади, на които може да се събере населението на цялата община няколко пъти, защото такова население вече няма тоест ефекта от всичко това е пропилян, загубен, хората живеят все по-бедно и не ходят дори на прекрасния си площад - ето там е сбъркана работата и от друга страна ЕС наистина и Комисията упражняват своя контрол чрез така наречения мониторинг, но като че ли всичките усилия отиват в контрола върху злоупотребите и ние чуваме най-вече за това, а нищо не чуваме за меренето на ефекта от програмите и от тяхното прилагане тоест мултиплицирането на...


Клара Маринова: Изключи връзката, отиваме към Борислав Гуцанов. Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, представител на КП Коалиция за България, слушаме Ви.


Борислав Гуцанов: Първо трябва да коментираме, че има различни оперативни програми и един от колегите засегна този въпрос - те не са само по транспорт и по инфраструктура - това е само ОП Транспорт, има още много и Региони в растеж, както колегата Ненков каза и другите програми, които са свързани тоест нека нещата да бъдат гледани глобално един път, втори път не трябва да коментираме единствено и само възможностите, които ни се дават от ЕС, ами Южен поток не е ли друга възможност, ами китайски инвестиции не е ли трета възможност,а ми собствената ни икономика, която има какво да даде не е ли също възможност, ами бюджета на държавата не е ли тоест нещата трябва да бъдат гледани много по-глобално и се радва, че тук горе долу всички бяха в една посока, че трябва нещата да се погледнат в един по друг разрез и така да бъдат коментирани и дано да се намери волята не само в дебати телефонни или в студиото какво да се направи, а на практика това да се случи с решение на НС, тъй като така или иначе това е законодателният орган на България и който упражнява целият контрол да може тази икономика да тръгне, защото няма ли икономика, няма какво да стане. Един пример Ви давам само за оперативната програма.....


Клара Маринова: Само един пример и трябва да приключваме, защото отиваме в рекламното време.


Борислав Гуцанов: Аз съжалявам също ще се изключа, г-жо Маринова, тъй като почти нищо не чувам от разговора и малко става безсмислено моето участие, съжалявам много.


Клара Маринова: Добре, както си прецените, благодаря Ви за Вашето участие.


Борислав Гуцанов: И аз Ви благодаря, успех Ви желая и на колегите в студиото.


Клара Маринова: Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то НС, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, представител на КП Коалиция за България преустанови своето участие. Ние отиваме към рекламна пауза и след това отново в студиото на Радио К2 с предизборен дебат.


Румен Йончев: Това, с което искам да завърша, е че наистина България е на светлинни години от Европа в регионалното си развитие и глобалният подход на колегите, който чувам, по никакъв начин не решава проблема, само го задълбочава. За нашата коалиция е много важно оттук нататък да бъде променен принципът на планиране, и на проектиране, и на прилагане на регионалната политика и тя да бъде децентрализирана по начина, по който тези, които прилагат програмите, да отговарят пред своите избиратели за ефекта от тях, всичко друго е наливане от пусто в празно. Ефектът се мултиплицира върху определени бизнес кръгове, а фактът, че той не е стигнал до хората, мисля, че няма да бъде оспорен от никой в студиото. Хората живеят все по - зле в регионите на България и това означава, че регионална политика по същество не е проведена или най - малкото не е провеждана правилно. С това Ви благодаря и Ви желая успех!


Клара Маринова: Благодаря Ви, с това приключва участието в нашия дебат на Румен Йончев, председател на ЗНС, ние продължаваме от студиото, заповядайте, Айрин Алик!


Айрин Алик: Съжалявам, че господин Гуцанов вече не е на телефона, за да го слушам, но за неговия глобален подход, който той спомена, това може да се случи само ако има координация между различните фондове, за които ние говорим, това е Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд и Европейски социален фонд. Когато има една обща база и координация между тях, тогава вече можем да говорим за нещо повече. Другото, което искам да спомена е, че ние не правим всичко във въздуха и не говорим само празни приказки. Миналата седмица например беше направена една Международна конференция в град Свищов, която се отнасяше до развитието на дунавските общини. Това, което ние повдигнахме като тема и като въпрос, госпожа Надежда Нейнски го повдигна, е за така наречената Дунавска стратегия. Това, което ние се стремим, изпратихме като послание към комисаря Хан през тази конференция, беше тази стратегия да стане отделен самостоятелен финасов инструмент за развитие на общините по поречието на река Дунав. Ето това са конкретни примери за работа на терен и така се работят политиките на ниво европейски фондове.


Александър Ненков: Моето изказване няма да е реплика, по - скоро като изявление за това, което беше казано за второто ниво на децентрализация, на местно самоуправление. Репликата ми е по - скоро към общините или по - голямата част от тях, защото смятам, че общините и местните администрации и те са длъжници, защото тук се концентрираме върху държавата, европейското финасиране, но нека да не се заблуждаваме, че липсата на капацитет в общините и местните администрации също води до това. И тяхната липса на възможност да планират достатъчно добре своите и бюджети, и своите желания да кандидатстват по различни програми, води до това, че те всъщност са длъжници на хората, които живеят в тези региони.


Иван Сотиров: Не мога да премълча нещо, което лично мен ме скандализира, защото доста години се занимавам с регионална политика и два пъти съм бил член на Комисията по местно самоуправление и регионална политика към парламента и съм изумен, че след 25 години има председател на тази комисия, става въпрос за господин Гуцанов, който оспорва нещо, по което винаги е имало консенсус, независимо от коя политическа сила са били представителите в тази комисия, за императива на европейските политики за второ ниво на местно самоуправление. Всички политически партии, включително и неговата, винаги са излизали в подкрепа на това, отделен е въпросът, че го говореха, а не го направиха. Но той да оспорва необходимостта от второ ниво говори или за някаква радикална промяна в политиката на неговата партия в антиевропейска посока, или за некомпетентност, съжалявам, че той не е тук, за да даде отговор на този въпрос. Има и още нещо, когато говорим за регионални политики, той да говори за „Южен поток", който е възприятие за България по - скоро като някакъв задунайски регион на Евразийската империя, която Путин иска да възстановява, е крайно неуместно. Аз не знам тази политика, която започнаха последните дни и седмици преди изборите на БСП, или под някакъв натиск на техните избиратели, или тотално обръщане на курса на България срещу европейски политики и европейски стратегии. Това е абсурдно, което го чувам. „Южен поток" е един вреден, антибългарски проект и той има вредно влияние.


Клара Маринова: Благодаря Ви, продължаваме. Целите на регионалната политика на ЕС са постигане на пълния потенциал на всеки регион. Също така и подобряване на конкурентноспособността и заетостта в крайна сметка, чрез инвестиране на регионално равнище, допринасяне за по - бързо изравняване и повишаване на жизнения стандарт в целия ЕС, в това число и в България. Как ще се постигне сближаване и солидарност между страните по тази тема, според вас - Корман Исмаилов.


Корман Исмаилов: Донякъде е добре, че сме членове на ЕС и НАТО, което ни кара да спазваме определени правила, процедури, контрол, отчетност, разбира се ние всичко това го правим по нашенски. Но в една ситуация, когато правилата не важат за определени кръгове и сфери, за задкулисието в политиката и управлението и в общините, и на национално ниво, тогава тези сериозни цели, поставени от ЕС, в България не могат да бъдат постигнати. Факт е това, което се случва в страната, при нас всичко се гледа от избори до избори, щеше да е добре, ако можеше да се гледа от европейски избори до европейски избори, което е малко по - дълъг хоризонт от 5 години, нямаме никаква приемственост и в райони, където има една тотална феодализация, там всичко е подредено, начертано и се случва въпреки всичко и въпреки всеки, там има друга философия на случване на нещата. Така че ако не се направят дълбоки реформи и в администрациите, и в обществените поръчки, контрола от Сметната палата, знаете сега и в Сметната палата имаше сериозни трусове, закон и съд, аз не очаквам България да напредва, въпреки възможностите и ресурсите, които се изливат. Да, има ефект на места в добри предприятия и то по отношение на повишаване на конкурентноспособността, но не са много тези примери. Разбира се много чужди инвестиции, които идват тук и имат опита и са се възползвали в предишни периоди от старите страни - членки, те имат благоприятен ефект тук, но много често те се съобразяват с българските реалности и се включват в начина, по който нещата се правят тук по втория начин.


Александър Ненков: Тъй като дебатът е за Европа и предстоящите евроизбори, ще се опитам да се фокусирам именно върху това нещо. Аз мисля, че Европа е изправена на тези избори между това да гласува за популизма или за реалните ситуации и политики, с които Европа наистина да стане конкурентноспособна на останалия свят. Именно с идеята, че икономики, като тези на САЩ, Китай, въобще Азия напредва с големи темпове и Европа трябва да отговори на това предизвикателство. От една страна стоят социалистите, за които нещата стоят от ден до пладне и както каза годподин Исмаилов от избори до избори и да се обещават социални придобивки, които по никакъв начин не са подплатени финансово и икономически. От друга страна е дясното мислене, за което всяка една социална придобивка и обещание трябва да се дадат разумни икономически принципи. ЕС години назад е измислил Маастрихтските критерии, които всяка една държава - членка трябва да ги спазва, които трябва да са гарант, че всички държави в Европа ще вървят по един и същ начин. Аз мисля, че България беше тръгнала по този път на тази финансова стабилност, която наистина може да доведе до един растеж, който е необходим не само за България, но и за цяла Европа. Затова аз се надявам хората, които ще отидат да гласуват на 25 - ти май, да си дадат сметка за реалната ситуация, а не да са с розовите очила. Както в България, така и в цяла Европа, се появиха много формации, които си играят с мечтите на хората и обещават неща, които са неизпълними или ако са изпълними, то е за сметка на бъдещите поколения. На много важен кръстопът се намира Европа, защото през последните години имаше криза и тя е благодатна среда за създаването на такива популистки партии и лозунги. Така че се надявам хората да направят своя избор на базата на реалната ситуцация, а не на това, което се надяваме да бъде.


Айрин Алик: Говорейки за конкурентноспособност и безработица, както споменахте във въпроса си, на мен ми се иска да наблегна на това, че едно от нещата, на които ми се иска да наблегна, е именно образованието. Всичко, за което досега говорихме, няма как да се случи, ако хората нямат ценз и не са образовани. Имайки предвид хората, искам да кажа най - вече сред младежите. Младежката безработица знаете, че е на високи нива, много съществен проблем за всички държави - членки. Аз доколкото съм запозната тази година има отделени 6 милиарда евро за младежка безработица. Надявам се България да бъде добър пример за това как част от тези пари ще бъдат усвоени. Другото, на което много ми се иска да се наблегне, че освен работата в посока образование, пак ще се върна на темата за гражданското общество, което много пъти се спомена. Едно от нещата, които на нас ни се иска да се случи, е на тези евроизбори да накараме хората да осъзнаят колко е важно хората да дадат своя глас, да излязат и да гласуват, защото именно чрез своя глас те ще успяват да прилагат своите желания не само на национално ниво, но и в Европа.


Иван Сотиров: Аз пак ще поставя въпроса, че ако действително се работи бързо и активно в посока децентрализация, ще има реална конкуренция, това ще развие и капацитета на регионите, защото сега всички тези структури са закърнели, защото се очаква централно да се отпускат тези разговори с общините и съгласията са доста формални. Те са малко спуснати отгоре, подкрепени отдолу, това е една позната практика, която не дава добри резултати. Така че създаването на вътрешна конкуренция в рамките на самите региони на чисто пазарен, на чисто конкурентен път, ще развие и техния капацитет, ще даде и най - добрите решения. Другото, което е изключително важно, е че в Европа също има една конкурентна среда, представителите, които ще бъдат излъчени от България в ЕП, трябва да имат куража и визията ясно и точно да поставят проблемите, защото и в самата Европа също има проблеми, там също има бюрокрация, има централизация, има опити да се делят страните - членки на първа и втора категория. България в това отношение е доста ощетена, защото досега ние не сме имали адекватно представителство в тази посока, да имаме представители и това е и нашата амбиция - да се излъчи човек със сачочувстивие, с опит, който да постави и тези проблеми за защита на националните български интереси и да се работи за това да бъде променена Европа, защото ние досега малко говорихме за това, но самата Европа също има проблеми, на една свръхбюрокрация, на централизация и лобиране по един доста левичарски начин. Ние трябва да настояваме за една истинска солидарност, но затова и ние трябва да сме адекватни, да имаме тези демократични структури, защото не само като бенефициенти, дори ако се прави партньорство по хоризонтала с други области и региони от други европейски държави, там също важат критериите, те също не могат да партнират с неадекватни структури, които са от една отминала епоха, дори за това партньорство се иска да имаш изборност на органи, на регионално самоуправление, за да има пълноценно партньорство, тъй като в това отношение ние не сме желан партньор поради тази доста централизирана и недемократична структура.


Борис Ячев: НФСБ е от така наречената група партии „евроскептици", но този евроскептицизъм не означава връщане на дебата за или против ЕС или България трябва ли да бъде в ЕС или да излезе от него. България твърдо трябва да бъде в ЕС. Дебатът при нас обаче е в посока дали достатъчно ЕС използва своите механизми, институции, директиви и други такива, за осъществяване на контрол и влияние върху вътрешната политика на всяка една от конкретните държави. Защото според нас не е достатъчно ЕС да осигурява необходимите финансови ресурси по една или друга оперативна програма в опита си да подпомогне развитието на отделните държави - членки. Европейските институции трябва непрекъснато да контролират и да осъществяват мониторинг върху вътрешните институции във всяка държава, най - вече правителството и държавната администрация тези финасови средства да се изразходват разумно и ефикасно. В тази връзка една от основните задачи на българските евродепутати, независимо от коя парламентарна група са те, е да бъде използването на европейските институции и директиви за това икономиката в България да стане прозрачна. Да се създаде в България една нормална бизнес среда, която да се отърси от политическото влияние и политическия монопол и подпомагането на една или друга фирма, което в крайна сметка доведе до изчезването на средния и дребен бизнес. И една много отговорна задача на българските депутати в следващия ЕП, това е подготовката в този период 2015 - 2020 година предоговаряне на квотите на българските стоки на европейския пазар, предоговарянето на субсидиите не само за бъларските земеделски производители, тема, с която много се спекулира, но въобще за българските производители, за българския бизнес. Разбира се много важна задача е налагането, утвърждаването и запазването на традиционните български марки, като започнете от ракията и свършите с киселото мляко.


Клара Маринова: Имате възможност за реплики и дуплики помежду си.


Айрин Айлик: Иска ми се да спомена, трябва да престанем да обвиняваме само Европа за несгодите, които ни се случват, има си механизми и правила, с които ние трябва да се съобразяваме. Вижте останалите страни - членки как успяват. Това, че ние не съумяваме да изразходваме тези средства, наблюдава се корупция, връщаме пари на Европа, причината е само в нас и не разбирам защо това ентиевропейско говорене се надига.


Борис Ячев: След като липсва политическа воля на партии, така наречените партии на статуквото, които се сменят в един определен период от управлението на държавата, аз не виждам защо да не бъдат използвани възможностите за натиск от страна на европейските институции, още повече, че подобен механизъм има отработен и той показва ефект и в други държави, показва ефект донякъде и в България. Искам само да се върна преди няколко години и българските митници, които са един разграден двор, те са източник за попълване на партийни каси на всяка една политическа сила, която дойде на власт и между другото тук стана въпрос преди малко за купуване на гласове, един от най - сериозните нерегламентирани ресурси за купуване на гласове, това е именно контрабандата и корупцията по българските митници и аз мисля, че преди няколко години беше направен плах опит за контрол на българските митници, който за съжаление на тогава управляващите се оказа доста ефективен и доста бързо възможностите на различни европейски институции бяха отхвърлени като услуга.


Клара Маринова: Отиваме в друга тема обаче.


Борис Ячев: Само го давам като пример.


Александър Ненков: Само едно изречение, тук с колегата една реплика дори в кръга на шегата, напротив, Европа много внимателно следи какво се случва и европейските институции не са безучастни. Ще ви дам един много прост пример - тройната коалиция - спиране на европейските фондове. Идва Бойко Борисов и те пак започват да работят. Сега пак започва  ЕК да говори как различни, те го загатват по - деликатно, те не ти казват - вие сте корумпирани или вие не се справяте, те започват постепенно постепенно да ти налагат едно говорене, което ако правителството не си вземе бележка, последиците ще бъдат фатални.


Клара Маринова: Междувременно своето участие е приключил и инж. Минко Ангелов от АБВ.


Клара Маринова: И така, в студиото на „Радио К2" продължаваме дебата, предизборния дебат за европейските избори „Регионално развитие и благоустройство". Да припомня, че в студиото на „Радио К2" са Александър Ненков, народен представител от 42-ро Народно събрание от политическа партия ГЕРБ, Борис Ячев, председател на политическа партия НИЕ в състава от НФСБ, Корман Исмаилов, председател на НПСД, част от РБ, Айрин Алик, младежки координатор на ГС „ЕВЕТ", кандидат за евродепутат от политическа партия „Синьо единство" и Иван Сотиров от Инициативния комитет на независимия кандидат Алекс Алексиев за участие в изборите за членове на ЕП от Република България. Остават ни 30 минути от дебатите. Само с по две думи да припомним програмите 2007-2013 изпълниха ли своята роля, имаха ли значение и смисъл? Наистина само с по две думи и вашата прогноза за програмите 2014-2020, имат ли реален смисъл за регионалното развитие? Кратка характеристика, Корман Исмаилов, председател на НПСД, част от РБ.


Корман Исмаилов: Безспорно това беше, нали, едно е предприсъединителните фондове, но в България вече така реално се включи, разви донякъде своя капацитет, опит, потекоха потоци, това има своите икономически ефекти и всякакви други. Важно е да се отчитат грешките, да се преодоляват и да се надгражда. Европа, тя е задала своите правила, процедури, които, разбира се, се усъвършенстват след членството си ние участваме на всички нива в този процес. Вече проблемите и възможностите са на местно, локално, наше регионално ниво по всички направления и програми, но на много места имаме проблеми, вие се спираме предимно на проблемите, управляващите тук са тези, които би трябвало да се хвалят, докато нашите критики са насочени към нерешаването на сериозни и дълбоки проблеми. Така че полза има, важно е тя да достига до крайните потребители, получатели, било то земеделски стопани, било то фирми, било то администрация.     


Клара Маринова: Общо казано е ефективно да се участва и да няма корупция с две думи.


Корман Исмаилов: Да, да и това е смисълът от нашето членство ефективно.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Александър Ненков, политическа партия ГЕРБ.


Александър Ненков: Аз съм абсолютно убеден, че до голяма степен това, което се изискваше за този програмен период, България достатъчно много е направила. Така по оптимистично ще се опитам да говоря, тъй като много от нещата, които се случиха последните години, нямаха да бъдат възможни, ако нямаше тези средства и тези оперативни програми. Все пак обаче не трябва да забравяме, че тези оперативни програми и парите, които идват от тях не са цел, те са средство. Оттам нататък е изключително в правомощията на всяка държава членка на базата на своите концепции за пространство на развитие, да определи начина, по който тези пари, как да ги насочи, как да ги разпредели, как да говори с Европейската комисия за различни проекти, имено с цел тя самата вътре в себе си да успее да намалява различията, така че Европейската комисия, ЕС ти казват: „Ето, да, имате възможност, от вас зависи вече как вие ще ги разпределите.".


Клара Маринова: Да. Аз само ще припомня, че за периода 2007-2013 година на регионалното финансиране се падна, в началото казах, 1/3 от бюджета на ЕС, сега ще кажа и какво е реалното измерение на това, 347 милиарда евро. Значи парите са доста много, за да може и България да участва активно. Продължаваме с Айрин Алик, младежки координатор на ГС „ЕВЕТ", кандидат за евродепутат от политическа партия „Синьо единство".


Айрин Алик: Аз ще се съглася с това, да, определено има положителен ефект от оперативните програми, но искам да отворя една скоба. Много от проектите все още не са завършени, много от проектите все още нямат крайна оценка и опасенията ми са, че много голяма част от тях ще бъдат, мониторингът, който ще бъде извършен върху тях, няма да бъде положителен. В момента ставаме свидетели как ние търпим наказателни процедури и трябва да връщаме пари по много от проектите, които са изпълнени от наша страна.


Клара Маринова: Да. Иван Сотиров, Инициативен комитет на независимия кандидат Алекс Алексиев.


Иван Сотиров: Всички тези програми те са задължителни, защото това е начинът, по който ние трябва да партнираме, но при този системен проблем, за който говорихме, не искам да повтарям, за липсата на една цялостна визия и политически действия за децентрализация и ефективно усвояване на средствата, тези програми се превръщат в една така доста формална...


Клара Маринова: Химера?


Иван Сотиров: Не, не химера, но те са едно така формално изпълнение на изисквания да има от наша страна по тези програми, но те не могат да имат тази ефективност, която всички ние искаме, която е необходима, за да се развиват политиките.


Клара Маринова: И Борис Ячев, председател на политическа партия НИЕ, част от НФСБ.


Борис Ячев: Истината е, че темповете на усвояване, процентът на усвояване на финанси по различни оперативни програми през периода 2007-2013 година не са такива, каквито би ни се искало и такива, каквито би трябвало, за да има реален ефект върху икономиката на страната, нито Тройната коалиция 2007-2009 година, нито правителството на ГЕРБ 2009-20013 година успя да изпълни на 100 %, ако погледнем цифрите за усвояване имаше забавяне и при ГЕРБ особено, сега и през миналата година, 2013 година при правителството на Орешарски. Много са причините за проблемите с усвояването, ако тези причини не се преодолеят, то ще имаме същите проблеми и при усвояването на средствата в програмите 2014-2020 година. Специално по отношение на регионалното развитие, аз споменах преди, мисля, че четири програми, колегите сигурно ще допълнят, че и други програми, но 4 милиарда, това са и програма „Региони в растеж", и „Околна среда", и „Транспорт", и „Добро управление", близо 4 милиарда са средствата, които България трябва да усвои. Ако не се премахнат корупционните практики, ако не се повиши административния капацитет на хора, които боравят, правят проекти, защитават ги и ги реализират, ако не се направят някои законови промени, този прословут закон за обществените поръчки, за който непрекъснато се говори, то ще имаме същите проблеми и същия нисък процент на усвояемост, за съжаление.


Клара Маринова: И така, след като разгледахме какви са реалните ситуации в регионалната политика, нека завършим с това, с какви послания ще изпратим нашите евродепутати, какво ще искаме от тях да постигнат, за да бъде наистина регионалната политика от полза на регионите в ЕС и нашите региони в България, законодателна дейност, практически действия? Имате думата. Корман Исмаилов, председател на НПСД, част от РБ.


Корман Исмаилов: Нашите евродепутати колкото са по-консолидирани по определени теми, толкова ще са по ефективни, толкова по-силен и на място ще е гласът на европейските граждани, които живеят на територията на страната, а и не само. Когато има силно недоверие в институциите, когато едни правителства водят политика само за една част от българските избиратели и граждани, и е силно партизирана, тогава не го виждаме този ефект и много често имаме вътрешни сблъсъци между наши евродепутати. Но това донякъде, изкарването на някои наши проблеми на европейска сцена, мисля, че би имало положителен ефект за тяхното разрешаване с европейска помощ. Това е смисълът на европейското семейство, на ЕП, на общите ни европейски институции, т.е. България, това се случва често и в други страни го правят, не сме го измислили ние, донякъде може би копираме някои от европейските практики, но липсата на конкретни, ясни стратегии и тяхното реализиране, това е най-големият проблем и слабост на управлението на българските министерства, сектори и политики. И то ясно личи вече като резултат, и като управление на фондовете, които идват към страната.


Клара Маринова: Да, Александър Ненков, народен представител от 42-ро Народно събрание от политическа партия ГЕРБ.


Александър Ненков: Аз първо съм радостен от факта, че поне от тук присъстващите в студиото, не се чу някаква друга алтернатива, от това България да бъде член на ЕС, но може би единствено, за съжаление, г-н Гуцанов затвори...


Клара Маринова: Няма съмнение, че и БСП е за членството ни в ЕС.


Александър Ненков: С последното си поведение последните седмици, да ви кажа честно, с това противопоставяне на всяка цена за един проект, не искам да коментирам „Южен поток", но по начина, по който правителството говори в момента, е в абсолютен противовес на това ние да се обединяваме с останалите членки на ЕС, но да се върнем на темата. Все пак съм радостен, че няма друга алтернатива. Това, което обаче трябва да се случи оттук нататък, България си изживява своя път и в последните 7 години своето членство, със своите плюсове и минуси, все пак се надявам, че се е поучила от своите грешки, наистина успява все повече и повече да бъде един коректен партньор на останалите членки. ЕС, все пак хубаво е да се знае, много често се говори за това, че България е една малка страна. България не е малка страна. България си има своите предимства и България е една средна европейска държава и като такава, всеки един евродепутат трябва да се държи по начина, по който, може би и самочувствие ни липсва при първите години от своето членство, аз смятам, че нашите евродепутати не могат да са съгласни по всяка една тема, но в крайна сметка трябва да има национални приоритети, по които те да се обединяват и да не пренасяме винаги нашите вътрешни проблеми на европейско ниво, тъй като всяка една държава членка си има своите вътрешни проблеми. Все пак апелирам към всички граждани, които ни слушат, много е важно човек да отиде да гласува, защото не е без значение кои евродепутат ще отиде в ЕП, защото всяко едно решение, което се взима в ЕП е абсолютно императивно до голяма степен за нашето законодателство, така че говорене от рода на „от тях нищо не зависи", напротив от тях много зависи, даже в много случаи зависи много повече и е много по-важно решението на ЕП, отколкото на нашия национален.


Клара Маринова: Благодаря Ви. Айрин Алик, младежки координатор на ГС „ЕВЕТ", кандидат за евродепутат от политическа партия „Синьо единство".


Айрин Алик: Посланието, което може би аз искам да отправя е, че, както вече останалите в студиото споменаха, нашите евродепутати да забравят различията помежду си, които са тук на национално ниво и да работят в името на България, и да защитават нашите национални интереси, не само собствените си партийни. Другото послание, което трябва да се отнесе, да се спре с това антиевропейско говорене. Преди малко беше споменато, че България е в Европа, доброволно в Европа. Да се спре с това говорене за разни авразийски съюзи, защото това е нещо изключително опасно за нас и нашите евродепутати се съобразяват със законите, с нормите, които ние приемаме от страна на Европа.


Клара Маринова: Иван Сотиров, от Инициативния комитет на независимия кандидат Алекс Алексиев за участие в изборите за членове на ЕП от Република България.


Иван Сотиров: За нас без силна Европа не може да има силна България и нашата инициатива да издигнем мажоритарно един човек с безспорен международен авторитет, опит, визия по актуалните международни и геополитически въпроси, пред които е изправена Европа, включително и България, е точно да има един човек, който да има самочувствието да поставя и Европа тези въпроси, не само в защита на нашия национален интерес, защото България в годините нямаше достатъчно адекватно представителство и затова, и по отношение на субсидии, и на много въпроси България може да претендира, независимо от нашите проблеми. Проблемите вътрешните си ги решават народните представители, които се избират в българския парламент, но хората, които ще бъдат изпратени в Европа и кандидатът, зад който седим ние, имаме убедеността, че дори един от 750 народни представители, когато има ясна позиция, когато има самочувствие, може да влияе и включително да влиза в конкретни коалиции, защото има много хора, които са с десни виждания, които мислят като кандидата, който ние подкрепяме, с които той ще може да установява коалиции, които да променят нещата и в Европа, тъй като Европа също има слабост. Европа има доста сериозни проблеми не само в регионалната политика, по много въпроси, включително от гледна точка на системите европейска сигурност, при реакции при такива ситуации, с които се сблъсква и трябва България да престане чрез своите представители в Европа да се държи по начин, в който ни дискредитира, като едни просяци, като бенефициенти, които само чакат да ни спуснат европейски директиви какво да правим и да просим за помощи. България трябва да има самочувствието, има такива примери, в които държави, които нито са по-големи по територия, нито по-големи по население, се държат със самочувствие и се държат като равни на представители на Франция, на Великобритания, на Германия. Затова ние именно заставаме зад тази кандидатура, зад човек, който ще има самочувствието да се държи като човек с доста по-сериозен опит и авторитет от много от представители на други държави, включително и т.нар. сили на Европа, за да може действително Европа и България да тръгнат по един друг път.


Клара Маринова: Борис Ячев, председател на политическа партия НИЕ, част от НФСБ.


Борис Ячев: И кандидат за народен представител в ЕП.


Клара Маринова: И кандидат за евродепутат, да.


Борис Ячев: На почетното 17-то място.


Клара Маринова: Аз и Корман Исмаилов не го представих като кандидат за евродепутат, но сега ще Ви дам възможността, след като приключим с въпросите, да направите своите лични послания, така че тогава ще споменем и вашата форма на съществуване като кандидати за Европарламента. Заповядайте.


Борис Ячев: Евродепутатите от НФСБ имат задача да продължат онова, което вече, като линия на поведение и политика в ЕП, е започнато от г-н Слави Бинев, досегашният ни представител в ЕП. Това е преди всичко поставяне на българските национални интереси, общите български национални интереси над тясно партийните и над общо европейските. Много важно е да се търси консенсус, да се търси консолидация по всички важни за страната ни въпроси и всички български евродепутати, независимо от какъв политически цвят или нюанс, да ги отстояват заедно, да има общо съгласие, обща позиция, обща политика, нещо, което на този етап не наблюдаваме, за съжаление, в поведението на българските евродепутати. Изключително важна задача на депутатите е, не само НФСБ, но и от всички парламентарни групи в бъдещия ЕП, е предоговаряне на условията за и квотите за българските стоки, предоговаряне на субсидиите за българските производители и земеделски, и въобще за българския бизнес, предоговаряне на условията за удължаване на живота на АЕЦ „Козлодуй", за да може действително България да остане така един от стабилните енергийни фактори не само на Балканите, но и в Европа.


Клара Маринова: Благодаря Ви. И накрая искам да предложа на всички вас, които сте в студиото да направите своите лични послания в рамките на пак по три минути преди изборите или от името на вашите кандидати. Сега да започнем от дамата и така, Айрин Алик, младежки координатор на ГС „ЕВЕТ", кандидат за евродепутат от политическа партия „Синьо единство".


Айрин Алик: Моето лично послание е срещу борбата с ксенофобията, борбата срещу крайния национализъм, който се надига в цяла Европа. Посланието, което ние отнасяме към абсолютно като синьо единство, нека променим обстоятелствата като дадем своя глас за Европа и за дясното в Европа.


Клара Маринова: Корман Исмаилов, председател на НПСД, коалиция от партия РБ.


Корман Исмаилов: РБ е разработил ясни стъпки за реформи, за поправка на най-пълните сектори и сфери на икономиката, политическия живот, въобще държавното устройство на страната, а това са ясни проблеми. Само така България може да има една силна икономика и силен ресурс, и авторитет за правене на политика на европейско и международно световно ниво. Такива хора са в нашата листа, знаете, водач е един от най-успешните комисари, много награждаван и европейски най-подготвеният политик в България, това е г-жа Кунева, следвана от Светослав Малинов. Едни от приоритетите за нас са, че България трябва да продължава ефективно да се присъединява и включва в общите европейски органи, тъй като до момента ние боксуваме и затъваме в тинята, обект сме на много сериозни критики. Става въпрос да продължат нашите активни действия за присъединяване в Шенген, в еврозоната, за новото инициатива за общия енергиен съюз и останалите общи европейски политики. Няма връщане назад от този път за България и това е номер 10 Реформаторски блок.


Клара Маринова: Иван Сотиров, Инициативен комитет на независимия кандидат Алекс Алексиев за участие на изборите за ЕП от Република България.


Иван Сотиров: Освен, че издигаме чисто мажоритарно избран кандидат, така че нашият призив е да се гласува за личност без компромиси, без рисковете да гласуваш, както с преференции, както се гласува за 5-6, пък накрая се оказва, че си гласувал за 7-мия. В този смисъл аз мисля, че няма смисъл да се потвърждава какъв е опитът, авторитетът, визията на г-н Алексиев. Тя е по всички основни проблеми, пред които е изправена и Европа, тук става въпрос и за цялостна промяна на концепцията за сигурност на ЕС, за ясна енергийна политика, тъй като знаете, че и неговата амбиция да се кандидатира е, че основните политически сили в България отбягват да говорят по основните теми и да реагират по въпросите конкретно с големите енергийни проекти, с действия на политически сили от сегашното и предишното управление, които възпряха възможността за проучване и за собствен добив на газ. Става въпрос за мораториума, който беше наложен върху проучването на добив на шистов газ, дори се отне възможността България да получи възможността да получи собствен добив, което ще се отрази, тук говорихме за регионална политика, ще се отрази не само върху регионите и местното население. Ще реши проблемите и с безработица, и с бизнес, защото резкият спад на цените на енергоносителите ще даде тласък на цялата икономика, нещо, което ние сме единствените в Европа, при които има такъв мораториум и такъв страх да се постави такъв въпрос. Така че има много сериозни въпроси, пред които е изправена Европа, включително с традиционните ценности на Европа, защото основната ценностна система е ценностите на християнската цивилизация и от тези ценности има отстъпление, виждате, че в Европа има много проблеми с по отношение на брачно съжителство между хомосексуалните, за инцеса, за кръвосмешението, поставят се въпроси за педофилията. Всички тези въпроси, които не кореспондират с ценностната система, която е базова за европейската цивилизация, без тези основни принципи няма как Европа да се развива. Виждате, този мултикултуризъм в Европа създава доста сериозни проблеми, дезинтеграция и отстъпление от развитието, така че има много сериозни проблеми, които г-н Алексиев постави, проблеми, които не се поставят в този дебат. И най-важното е, че ще има един човек, който ще стои над тясно партийните интереси, включително от фракционната дисциплина, която е характерна и за Европа. Тя е проблем не само на България, а трябва някой път човек да излезе от рамките на тези и европейски партийни фракции, защото има и там доста проблеми с тази партийна дисциплина. Трябва да има формиране на определени групи на мнозинства по определени ценностни въпроси.


Клара Маринова: Борис Ячев, председател на политическа партия НИЕ, част от НФСБ и кандидат за народен представител в ЕП.


Борис Ячев: Листата на НФСБ съчетава силната политическа енергия и богатия европейски опит, затова водач на листата е г-н Валери Симеонов, лидер на най-голямата извън парламентарна политическа партия НФСБ. На второ място е г-н Слави Бинев, втори мандат български евродепутат и един от най-активните, и български евродепутати с изключително много предложения и умения за правене на политика в ЕП в полза на България. Девизът, с които и посланието, с което НФСБ излиза на тези избори е, чрез нас да бъде чут гласа на българските патриоти в Европа и очакваме подкрепа от родолюбивите българи под номер 11 в бюлетината.


Клара Маринова: И накрая Александър Ненков, народен представител от 42-ро Народно събрание от политическа партия ГЕРБ.


Александър Ненков: Както казах преди малко, Европа наистина е изправена пред един много сериозен кръстопът, в коя посока ще тръгне. Всяка една страна членка, всеки един от тук присъстващите, най-вероятно всеки се стреми и неговото желание за просперитет. Просперитетът на една държава зависи изцяло от икономиката, какъв ръст успява да създава, какъв брутен вътрешен продукт и оттам вече последват всичките блага, социални придобивки и т.н, и т.н. Аз съм сигурен и мога да гарантирам, че нашите евродепутати, които отидат в ЕП ще отстояват политиката, която правителството на ГЕРБ водеше 4 години, а именно за запазване на фискална финансова стабилност, която ще създаде условия за подобряване на бизнес средата, за да могат повече и повече хора да се престрашат да инвестират, да има усилено сътрудничество както между едни граждани на една държава, така и между държавата и други членки на ЕС. Много ми се иска на тези европейски избори българите да покажат, че наистина са осъзнали колко важно е какво е разпределението, какво е съотношението в ЕП. Много ми се иска да загърбим, да свалим розовите очила наистина и да погледнем реално на ситуацията, защото, ако Европа не е наистина силна, както каза колегата Сотиров преди малко, няма как и България да е силна. Няма алтернатива в момента за нашата държава, защото просто има наистина сериозни икономики в света, които страшен ръст правят всяка година и Европа е задължена да отговори подобаващо. Виждаме слабостите на Европа дори и в това, което се случи напоследък със ситуациите в Украйна. Европа бавно реагира, бавно, мудно, това трябва да се промени, а то не става с празни обещания. Става с много работа и се надявам хората за излязат, и да гласуват, защото наистина, за да покажем, че сме европейци, че ние имаме своето място в Европа и да сме с повече самочувствие, да не допускаме изобщо да става въпрос за някаква Европа на две скорости. Няма две скорости. България е в Европа, в ЕС, България е една средно голяма европейска държава и тя трябва задължително да отстоява своите права.


Клара Маринова: Благодаря ви. С това завърши днешният предизборен дебат в ефира на „Радио К2". Днешният предизборен дебат беше на тема „Регионално развитие и благоустройство. В Европа ли е България или е на ръка разстояние в политиките на регионите и инфраструктурата?". В днешния дебат участваха представители на БК Борислав Гуцанов, народен представител в 42-то Народно събрание, председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, ПП ГЕРБ Александър Ненков, народен представител в 42-то Народно събрание, коалиция от партии ББЦ, ВМРО, БНД, ЗНС и движение „Гергьовден" Румен Йончев, председател на ЗНС, независим народен представител в 42-то Народно събрание, ПП НФСБ Борис Янчев, председател на ПП НИЕ, кандидат за народен представител в ЕП, коалиция от партии АБВ инж. Минко Ангелов, бизнесмен от Хасково, коалиции в партия РБ Корман Исмаилов, председател на ПП НПСД, кандидат за евродепутат, ПП „Синьо единство" Айрин Алик, младежки координатор на ГС „ЕВЕТ", кандидат за евродепутат от политическа партия „Синьо единство" и Иван Сотиров от Инициативния комитет на независимия кандидат Алекс Алексиев за участие в изборите за членове на ЕП от Република България. Благодаря за вашето участие. На всички успех на евроизборите.

 

Можете да чуете целия дебат ТУК

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече