22-03-2014 | 16:26 ч.

Кристиaн Вигенин: Ако духът на национализма от Украйна изпуснем от бутилката в нашия регион - камък върху камък няма да остане

Кристиaн Вигенин: Ако духът на национализма от Украйна изпуснем от бутилката в нашия регион - камък върху камък няма да остане

Интервю на Илиана Беновска, „Радио К2", с Кристиaн Вигенини, министър на външните работи.

 

ТЕМА : На  312 -ия ден след предсрочните парламентарни избори за 42 НС ,

на 294-рия  ден от  кабинета „Орешарски",

на 281-ия ден от протестите с искане за оставка на правителството и нови избори, 274 дни, след като КРИБ поиска оставката на правителството на БСП и ДПС и предсрочни избори ,

131 дни след скандала с Христо Бисеров  ,

92 дни след предявяването на обвинения срещу Бисеров и 45 дни след създаване в 42 НС на Комисия „Бисеров, Боянските сараи и Бисер Петното",

124 дни, след  като ГЕРБ и БСП-ДПС проведоха митинги в сърцето на България -  Пловдив- София „ За и Против",

127 дни след митинга на КНСБ срещу Бюджет 2014 ,

29-ти ден, след като 42 НС прие ИК и 19 дни след , като отхвърли ветото на президента върху ИК,

2 дни след ,като президентът на значи ЦИК и обяви евроизборите за 25 май,

38 дни, след като съдът върна на прокуратурата  делото за бюлетините в Костинброд и 29 дни, след като съдът върна на прокуратурата  делото на Цветанов за подслушването, 97 дни, след като ГЕРБ поиска оставката на председателя на ПГ на Атака  Сидеров, като председател на Комисията за конфликт на интереси и борба с корупцията и 39 дни, след като Сидеров заяви ,че ,май, сам ще напусне поста заради неефективност на комисията  и  10 дни, след като главният прокурор Цацаров повдигна обвинение  на Сидеров,

68 дни, след като президентът 2002-2012 и създател на АБВ Първанов обяви,че е против политиката на БСП-РЪКОВОДСТВОТО  и ще имат собствена евролиста, 51 дни ,след като президентът на ПЕС и лидер на БСП Станишев се обърна към Първанов с думите: „Никой и нищо не може да бъде над БСП и България" и 15 дни, след като БСП отстрани Първанов,

42 дни след на конгреса на БСП,

60 дни след поредния негативен доклад на ЕК по мониторинга за правосъдие и вътрешен ред и  46 дни след доклада на ЕС за корупцията,

52 дни, след като  президентът Плевнелиев  предложа на Народното събрание произвеждане на национален референдум с три  въпроса:

 1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

2.Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

3.Подкрепяте ли  да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?  ,

44 дни, след като интелектуалци и общественици учредиха в парламента Инициативен комитет за събиране на подписи в подкрепа на предложението на Плевнелиев и 12 дни след ,като те внесоха подписите в НС,

46 дни, след  като президентът Плевнелиев свика 3-то заседание на Консултативния съвет за национална сигурност с тема "Стратегическите приоритети на Република България в контекста на Споразумението за партньорство с Европейската комисия за периода 2014-2020 г." и 2 дни преди следващия КСНС,

44 дни, след като ГЕРБ поиска 3-ти вот на недоверие на кабинета  Орешарски за сигурността , 40 дни след проведения по инициатива на министър-председателя  Орешарски Национален форум „Правителство-Бизнес" с четири панела за дискусия: Визия за икономиката на България; Икономическа и социална политика; Регионална политика и развитие; Земеделие",

34 дни след конгреса на ГЕРБ,

21 дни след конгреса на ПЕС, на който издигнаха кандидат за председател на ЕК Мартин Шулц,

15 дни след конгреса на ЕНП, на който издигнаха кандидат за председател на ЕК Жан-Клод Юнкер,

64 дни  преди изборите за ЕП, 

13 дни след Путиновската ,по времетраене, но не и по съдържание пресконференция „Открито управление"  на премиера Орешарски , мандатоносителя Станишев и мандатокрепителя Местан,

9 дни, след като Софийския апелативен съд пусна под домашен арест Октай Енимехмедов,

 8 ден, след като президентът Плевнелиев направи обръщение към НС да обобщи резултатите от разговорите си с парламентарните политически партии в рамките на традиционния месец на политическите консултации и  очерта постигнатия консенсус по обсъдените приоритетни теми - доходите и заетостта; икономически растеж; справедливост, сигурност и правосъдие; работещи институции; административна реформа и електронни услуги; състояние на медийната среда; борбата с монополите; по-добра бизнес среда; подкрепа за малките и средни предприятия; енергетика, както и важни реформи на дневен ред,

7 дни след семинара на БСП  „Реформи, развитие, растеж"  с участието на министър-председателя и част от правителството,

8 години след налагането на Мониторинг на ЕК върху правосъдието и вътрешния ред на България,

2 дни, според последното проучване на ООН по фактора "щастие" от края на миналата година България е на 144-то място от 156 изследвани страни. Британското издание "Икономист" дори определи родината ни през 2010 година като "най-тъжното място на света",

25 години след падането на Берлинската стена,какви действия  политиците обещават на обществото, за да стане животът ни по-добър ?

Задава ли  се „вятър на промяната"?  Или  Sic transit gloria mundi  - така преминава световната слава...

Може ли  това правителство и този парламент да успеят и как? И - има ли силна опозиция за коректив?

Илиана Беновска: С тази сложна тема се обръщам към следващия събеседник в ефира на „Радио К2" това е министърът на външните работи Кристиян Вигенин. Добър ден, г-н Вигенин!

Кристиaн Вигенин: Добър ден!

Илиана Беновска: Големият въпрос, който седи в момента в момента в Европа, в Еразия, в света дори е всъщност еманципацията на Крим от Украйна. Вие, получихте доста упреци, г-н Вигенин, че отидохте в Украйна и изразихте позиция, която не е минала през одобрението на Народното събрание. Имате ли нов отговор защо го направихте?

Кристиaн Вигенин: Нека да уточним, защото са различни неща. Първата критика беше защо съм отишъл в Украйна, без да има решение на правителството. Правителството никога не решава кога и къде отива външният министър. Този въпрос се съгласува единствено с министър-председателят, но признавам, че инициативата за това беше моя, разбира се съгласието на министър-председателя отидох в Киев и посланието беше много ясно. Аз много съжалявам, че в България вместо да се възползваме от тази инициатива, фактът, че България успя в мое лица да защити българите в Украйна, както езикът им, така и много послания, че техните права трябва да бъдат спазвани, че България беше една от първите страни, които отправиха много ясно послание към сегашното украинско правителство, че не трябва да разделя, а обратно с действията си трябва да ангажира всички региони, всички малцинствени групи, да има едно приобщаващо управление, което да гарантира стабилността на страната на първо място и на второ да може да тръгне по пътя на икономическия растеж. Ние тръгнахме в една безумна дискусия - кой, кого е легитимирал, защо го е направил и т.н. Искам само да припомня, че т.нар. нелегитимно правителство вчера подписа политическо споразумение за асоцииране в Европейския съюз, така че целия този дебат бих го нарекъл жалък, който протече в България. Вчера председателят на Асоциацията на българите в Украйна беше в София и благодари за моето посещение, защото то беше полезно, според неговите думи, то даде много ярък знак на украинските власти по отношение на българското малцинство и помогна да се стабилизира ситуацията по отношение на малцинствата не само за България, а изобщо за малцинства, защото при моето посещение изпълняващият длъжността президент Турчинов заяви, че той няма да подпише решението, с което беше отменен законът за регионалната употреба на малцинствени езици. Целият този процес, който доведе до това решение на изпълняващият длъжността президент беше иницииран преди всичко от България, от българският външен министър и от координация с унгарския външен министър, след това в рамките на Вишеградската група, след това тази тема стана част от Съвета по външни работи, заключенията на Съвета в началото на март, т.е. една активна позиция, една успешна политическа инициатива, вместо да бъде използвана в положителен план за България, тя се превърна в тема за упражнения на хора, които разчитат, че това им е шансът да получат малко по-висок резултат на следващите избори. Аз се връщам на този въпрос, просто защото, както споменах в едно интервю преди няколко дни не приемам тезата, че България трябва да стои, да гледа, да си мълчи и да чака някой друг да реши проблемите, които тя самата трябва да решава. Украйна наистина е тема, която е много сложна, много тежка, но там имаме официално 250 000 българи, неофициално повече и България не може да си позволи да гледа отстрани.

Илиана Беновска: Г-н Вигенин, това, че Вие сте политик с доста голям стаж в международно отношение и неслучайно може би за това сте външен министър. Как обаче България ще се справи в сложната координатна система енергийно и икономическа зависимост от Русия, и членството ни в ЕС и НАТО? Виждате, че даже едни русофили нарекоха случващото се „победата в Третата Кримска война за всички православни славяни в света"?

Кристиaн Вигенин: В края на краищата всеки е свободен да коментира такива въпроси, когато не носи отговорност.

Илиана Беновска: Цитирам народен представител от Коалиция за България.

Кристиaн Вигенин: Зная въпросния народен представител.

Илиана Беновска: Николай Малинов.

Кристиaн Вигенин: Не бих желал да го коментирам. Просто трябва да кажа, че в една такава сложна ситуация много е важно какви са позициите на правителството, на президента, на лидерите на основните политически сили, защото в момента в България няма място за нови разделения на русофили - русофоби. Няма никаква основание за ентусиазъм от това, което се случи в Крим и Украйна и всякакви опити да се присламчим към някаква квази-победа първо не ни помага чрез нищо и второ, биха направили България да изглежда странно в международен план, защото това, което се случи с Украйна и конкретно в Крим е широко осъдена и непризнато, не мисля, че България трябва да е страната, която да поглежда скрито с хита на това, което Русия направи с Крим.

Илиана Беновска: Извинете ме, г-н Вигенин, но каква е ролята на България, не сме ли твърде малки макар, че сме на около 500 км. на границата с Украйна и макар, че ние сме в началото на тръбопровода, който ползва дори Германия?

Кристиaн Вигенин: Тезата, че сме твърде малки може да ваши в зависимост от въпроса или темата. За някои неща наистина сме малки, но когато става въпрос за жизнени интереси на страната, каквито ние имаме в Украйна, тогава няма значение колко си голям, ти трябва да имаш ясна позиция, да поставяш и да отстояваш националните интереси. Няма, според мен, притеснения за икономическа или енергийна зависимост на България.

Илиана Беновска: Защо сте толкова сигурен?

Кристиaн Вигенин: Защото България ясно е поставила границите, които ние можем да ангажираме с действията, които се обсъждат в ЕС.

Илиана Беновска: Как са поставени границите, г-н Вигенин, малко по-конкретно?

Кристиaн Вигенин: Аз го обяснявах няколко пъти, ще го обясня и за зрителите, слушателите на „Радио К2". Първо, Вие споменахте, че ни била достатъчно ясна българската позиция, напротив, тя беше достатъчно ясна и изразена многократно, че България подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Второ, по отношение на ситуацията в Крим, независимо, че имаше доста интерпретации, които не бяха базирани на реални факти, България заяви на няколко пъти още преди референдума в Крим, че този референдум не отговаря на законовите изисквания на конституцията на Украйна, че той е в противоречие с международното право, включително има позиция на Венецианската комисия мисля, че все още не е официализирана, но ни знаем предварителния материал,който също потвърждава този факт. На 6 март Европейският съвет заяви, че този референдум е нелегитимен и няма да бъде признат. По-късно аз самият заявих, че България няма основание да признае този референдум. Това беше потвърдено след това под една или друга форма от премиера, както и от президента. Съветът на външните министри на 17 март потвърди тази позиция, след което Европейският съвет потвърди вчера и онзи ден, че първо, референдумът не може да бъде признат и второ, ЕС няма да признае анексирането на Крим от Руската федерация. Това са въпроси, които са абсолютно явни. Оттук-нататък, българската позиция, ние сме на второто равнище на очертаните на 6 март санкции. Сега започва натиск от различни посоки и възможност да се стигне до третото равнище, което също беше очертано на 6 март, икономическите санкции. Какво казва България е достатъчно ясно. Първо, не можем да подкрепим широко мащабни санкции срещу Руската федерация, защото това ще има пряко отражение върху българската икономика и такива санкции ще засегнат по-различен начин страните членски на ЕС, некои повече други по-малко, ние сме сред тези, които ще бъдат засегнати най-силно, това е ясно от анализите, които правим. С тези анализи са запознати нашите партньори. Второ, казваме ако се тръгне към такива санкции, такива санкции трябва да са обвързани с компенсации за страни като България. Трето, сега е моментът, когато говорим за енергийни зависимости да кажем ясно, че ЕС не станал по-независим енергийно, въпреки предприетите мерки, защото все още поне няколко страни, които са почти изцяло зависими от руските доставки. Това означава, че ЕС, ЕК трябва да ускори работата по проектите, които са свързани с гарантиране на по-голяма независимост на енергийните доставки и второ, да се помисли за рестартиране на отпаднали проекти или да кажем, звучи по този начин, за търсене на нови възможности, които до този момент не са били в полезрението, но те бързо могат да бъдат реализирани, за да се гарантират такива доставки. Най-важният аргумент, според мен, който се споделя не само от България, но и от редица други страни-членки на ЕС, неслучайно към икономически санкции не се тръгна сега, е ЕС да е наясно какви са целите на едни такива санкции, т.е. ако ние искаме да постигнем определени цели, а те са - връщане на полето на дипломацията, политически диалог, преки преговори между Русия и Украйна, да си зададем въпроса това постижимо ли е с икономически санкции. Моят отговор е, че е много съмнително, че икономически санкции биха постигнали такъв ефект, така че тук е една изключително премерена и разумна позиция, която се развива на равнища и България това, че участва активно в този дебат, успява да защити собственият си интерес, независимо от някакви интерпретации. Ние сме част от ЕС, решенията се взимат с наше участие, поставяйки ясно на масата нашите проблеми, ние търсим конструктивният компромис. Аз смятам, че до този момент поне, България минава по един много добър начин през тази криза и разчитам в понеделник да направим следващата стъпка да имаме широко подкрепена позиция, за да не остава тя само позиция на правителството.

Илиана Беновска: Точно това искам да Ви попитам. В момента имаме само позиция на правителството, виждате, че в парламента не може да се постигне съгласие, дори ДПС заплашиха с напускане на нескрепената с подпис коалиция с БСП, заради това, че БСП настояваше да има обща парламентарна позиция и сега този въпрос най-вероятно ще се пренесе и на полето за това, което говорите, на Консултативния съвет за национална сигурност при президента.

Кристиaн Вигенин: Просто бих добавил, че аргументите, които бяха изложени от различни политически сили, че може би декларация на парламента е донякъде преждевременна на този етап, биха могли да бъдат разбрани, всъщност до момента освен ЕП, нямаме информация друг парламент на страна-член на ЕС да се е произнесъл по този въпрос. Ситуацията е изключително динамична, променя се с часове. Ето, от снощи има решение за изпращане на делегация на ОССЕ в Украйна, това нямаше да бъде отбелязано, ако позицията беше приета в петък например, а това е изключително важна стъпка, така че няма нищо лошо в това, че НС до този момент не приело такава декларация, така или иначе основаната отговорност и решенията в сферата на външната политика и сигурността се взимат от правителството. Външната политика се реализира от външния министър. До този момент не сме били в положението, в което да се е налагало задължително парламента да дава своето становище. Ние имаме много активен обмен в комисията по външна политика, всяка седмица напоследък съм там, за да информирам какво се случва, отчитам мнението на депутатите. Като говорим за рационална позиция, в случая позицията на българското правителство е националната позиция. Ако може то да получи още по-широка подкрепа чрез ръководителите на парламентарните групи, това би било добре, защото това ще засили, ще направи по-солидна българската позиция, която се изразява.

Илиана Беновска: Все пак ние сме парламентарна република, изпълнителната власт все пак е функция на парламента.

Кристиaн Вигенин: Разбира се, но парламента не може да участва в ежедневното реализиране на външната политика или политиката в сферата на сигурността, НС затова е избрало правителството, то да върши тази дейност от негово име. Координацията в комисията по външна политика смятам, че е важен елемент, което помага за ориентацията на тази външна политика. Когато НС прецени, нека да приема декларация, която обаче трябва да бъде по-скоро рамка, защото виждате колко бързо се променя всичко, не бива НС да фиксира много тесни позиции, които след това правителството няма да може да се отдели, а виждате, че все пак 28 страни-членки, България не може да налага своята позиция в един такъв формат от 28 страни-членки или в рамките на НАТО също. Ние трябва да имаме възможността да правим необходимите компромиси, така че нашето мнение да бъде чуто и отразено. Ако може да стане решение би било добре, на както обикновено става поради спецификата на различните страни, различна история, различни отношения, трябва да се търсят компромиси. Народното събрание трябва да остави поле за компромис на правителството.

Илиана Беновска: Г-н Вигенин, как ще коментирате по-скоро парадокса, че позицията на ГЕРБ е по-близка до позицията на правителството, отколкото позицията на БСП?

Кристиaн Вигенин: Аз не мисля, че това е парадокс. Ако погледнем основните моменти от позициите на ГЕРБ, на КБ, има много общи неща. КБ обаче има едно по-разширена позиция, в която има повече нюанси, които аз смятам, че са важни. Някои от тях станаха не като точна формулировка, а като принципи, станаха част от заключенията на Европейския съвет по Украйна, така че няма нищо, което в позицията на КБ да отива отвъд от общо европейската рамка, в която се разполагат позициите и на българското правителство. Ние виждаме, че позицията на ГЕРБ, тъй като в нея отсъстват тези допълнителни елементи, това не я прави по никакъв начин по-близка до позицията на правителството. Аз не виждам съществен проблем и опитите да се задълбава...

Илиана Беновска: Нека кажа накратко, по-малко русофилщина и повече евро и НАТО ориентация изразява ГЕРБ в сравнение с Коалиция за България.

Кристиaн Вигенин: Този тип разсъждения смятам, че понякога са обидни за самата страна. Това, че в позицията на КБ има известни притеснения по отношение на дейността на крайнодесни партии и групировки, че се говори за паравоенни структури, които трябва да бъдат разоръжени и други елементи, които те означават повече русофилство ли, ако е така, значи ЕС е станал повече русофил, защото тези въпроси са в заключенията на Европейския съвет. Това са проблеми, които съществуват, премълчаването им не помага на днешната украинска власт, напротив. Опитът БСП да има една малко по-разширена позиция не само, че не ограничава или отдалечава от партията, от позициите на правителството, напротив създава допълнителни елементи, които обогатяват българската позиция. Нищо страшно. Но пак подчертавам, спокойно може основните политически сили на база на опита, на пресечните точки в понеделник да стигнат до една солидна подкрепа за действията на правителството оттук-нататък.

Илиана Беновска: Един деликатен въпрос също, Сергей Станишев в едно свое интервю заяви, че бихме сравнили ситуацията ако я пренесем в Кърджали и се проведе подобен референдум като този за еманципацията на Крим, това взриви и ГЕРБ, и ДПС. Вашият коментар?

Кристиaн Вигенин: Първо, интересен термин използвате еманципация на Крим, не бях го чувал досега.

Илиана Беновска: Анексирането на Крим ако искате.

Кристиaн Вигенин: Димите са интересни, много неща могат да кажат.

Илиана Беновска: Не влизайте чак в психоанализ.

Кристиaн Вигенин: Не психоанализ за Вас, просто ми беше интересно начина, по който описахте това, което се случи в Крим. По конкретния въпрос, аз самият съм притеснен, защото това, което се случи в Крим е възможно да има много сериозни последици, особено в нашия регион.

Илиана Беновска: Какво имате впредвид?

Кристиaн Вигенин: Оказва се, че една територия, населена с определено етническо мнозинство може с подкрепата на съседна страната да реши да си организира референдум и рамките на 10 дни да приключи целия процес на отделяне от една държава и присъединява към друга. Ако този дух бъде изпуснат от бутилката тук в Югоизточна Европа, ако бъде събуден позаспалия национализъм на различните националности, етнически групи тук в нашия регион, такава борба за демокрация и независимост е възможно да настане, че камък върху камък да не остане в нашия регион. Това е най-мрачният сценарий. Затова казвам, че трябва изключително внимателно да подходим към въпросите, не искам тук да цитирам страни, региони, всеки един от зрителите, постоянно Ви наричам...

Илиана Беновска: Защото идваме от телевизията, затова, правим радио по телевизията.

Кристиaн Вигенин: Всеки един от слушателите на „Радио К2" може да се досети какво имам предвид, няма да страна тук в нашия регион, която да няма значителна етническа група, която се различава от мнозинството и да е съседна на друга страна. Затова този пример, който беше даден в Крим, трябва да остане в Крим и да не се допуска да се правят никакви подобни опити да се пренасят тук.

Илиана Беновска: Дали?

Кристиaн Вигенин: Зависи от всички нас, от отговорността на правителството, зависи от отговорността на водещите политически сили. Винаги има националистически партии, които ще се опитат да събудят този дух на национализма за собствена политическа изгода, но след толкова кръв, включително в най-ново време в нашия регион, вярвам, че гражданите на страните от региона вече ще бъдат по-трудно податливи на такива внушения.

Илиана Беновска: С какво изречение се обръщате към политиците, към президента, преди КСНС? Кратичко и призиви.

Кристиaн Вигенин: Аз съм участник в този съвет едва ли през радиото трябва да се обръщам, но ако мога да отправя призив той е изобщо към всички българи, в тази наистина сложна ситуация нека бъдем на първо място българи, нека на първо място се опитаме да оценяваме първо собствения си интерес, а да не се поддаваме на внушения да подкрепяме едни или други, защото в понеделник на КСНС очертавайки националния интерес, трябва да предприемаме и стъпките да го защитят, но и посланията, които идват от политиците трябва да бъдат в тази посока. Знам, че идват избори. Знам, че темата Украйна, неизбежно ще има отражение в предизборната кампания, но дори и кампанията нека на първо място бъде интересът на България, защото заради една или друга кампания не си струва да поставяме под въпрос собствения си национален интерес, бъдещото си или мястото си в ЕС или мястото си в отношенията между ЕС и Русия. Каквото ни да се случи, българският и руският народ ще останат близки, но близостта между българския и руския народ не означава, че трябва безкритично да се гледа на действия, които очевидно не са в интереса на страната ни в дългосрочен план.

Илиана Беновска: Един шеговит въпрос за края. Това, че не сте в листата за представители в ЕП на КБ доказателство ли е за увереността, че това правителство ще изкара целия си мандат?

Кристиaн Вигенин: Аз съм се ангажирал да работя в това правителство. Напуснал съм ЕП миналата година. Не съм от хората, които скачат от мандат на мандат или от позиция на позиция. Каквото и да се случи с това правителство, аз имам ангажимент към него.

Илиана Беновска: Не ми отговорихте, Вие доказателство ли сте, че това правителство ще остане дълго?

Кристиaн Вигенин: Аз не съм доказателство за това. Правителството има немалък живот оттук нататък, защото вярвам, че първо успяхме да създадем един добър екип, всеки един от моите колеги е проявявал изключително старание, даже бих казал самоотверженост първо за разчистване на остатъците от проблемите останали от предишното правителство и се опитва да положи основите на една модерна и адекватна политика в своя сектор, освен това се виждат и сериозни резултати. Вярно е, че покрай дребните скандали, които се раздухват, много от положителните неща не могат да се видят. но вярвам, че хората ще започнат да го усещат и това ще носи най-голямото удовлетворение и увереност, че пред нас има още много работа за вършене.

Илиана Беновска: Много Ви благодаря за този разговор и за отделеното време. Пожелавам Ви успех, г-н външен министър.

Кристиaн Вигенин: Благодаря Ви!

Илиана Беновска: Разговаряхме с Кристиян Вигенин, министър на външните работи.