08-02-2014 | 15:14 ч.
Димитър Греков: Първата мярка от новата Програма за развитие на селските райони през май, ще бъде за младите фермери.
Димитър Греков: Първата мярка от новата Програма за развитие на селските райони през май, ще бъде за младите фермери.
Димитър Греков: Първата мярка от новата Програма за развитие на селските райони през май, ще бъде за младите фермери.
Илиана Беновска: Първият събеседник в ефира на „Радио К2" е проф. д.с.н. Димитър Греков, министър на земеделието и храните, добър ден!
Димитър Греков: Добър ден на вас и на вашите слушатели!
Илиана Беновска: Господин Греков, към един, така ще го кажа, скандал на седмицата. Правителството одобри допълнителни разходи в изпълнението на проекта и програмите и целите на публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите". Вашето министерство не получи средства, даже излезе информация, че не сте получили средства по отношение на система срещу градушките в Южна България, която е една добра и важна инвестиция за България, можете ли да коментирате това?
Димитър Греков: Първо искам да кажа, че средствата, които сме искали от правителството, и особено по градушките, винаги сме ги получавали. Още през юли месец ние получихме 2 милиона, за да опазим реколтата, която беше вече в такъв вид, че трябваше да бъде предпазвана. Действително ние направихме един огромен проект, който е свързан с обхвата на опазване на селскостопанската продуцкия за цяла Южна България. Ако направим анализ ще видим, че такова нещо не се е правило от 70 - те години. В същото време трябва да кажем, че по Програмата за развитие на селските райони и по други програми, които са свързани с европейско и национално финансиране, Министерство на земеделието и храните е получавало достатъчно средства, особено през последните два месеца ние сме получили, над 2 милиарда лева са разплатените субсидии, както за земеделските производители, така и за общините. Така че това разпределение аз го смятам за съвсем справедливо. Дали на мен ми харесва или не, то няма значение, но важното е, че аз имам уверението на министъра на финасите, че при остатък на такива средства, още тази година ще бъдат отпуснати за изграждането на такива ракетни площадки за опазването на селскостопанската продукция. Това е нещо, което е изключително важно за селскостопанските производители и ние имаме дългосрочен план не само за тези 20 милиона, които желаем, а за следващия период да бъде обхваната цялата страна от такива станции, за опазване на селскостопанската продукция. Така че няма нищо драматично, Министерство на земеделието и храните винаги е получавало през тези 8 месеца исканите средства, така че се надяваме, че ще бъдат отпуснати такива и за следващия период.
Илиана Беновска: Добре, аз ви благодаря за това разясняване, беше важно, вие тази седмица имахте няколко събития, да започнем с първото. Вие открихте втората национална среща на земеделските производители в България в комплекс „Златни пясъци". Новината оттам е, че са предвидени 15 милиарда лева европейски средства в област земеделие за периода 2014 - 2020. Можете ли да разкажете малко повече, установихте ли добросъседски отношения със земеделските производители, от какво са удовлетворени и за какво спорите още?
Димитър Греков: Ако трябва пак да се върнем 8 месеца назад или да анализираме този 8 месечен период, искам да кажа, че ние поддържаме диалог не само с Асоциацията на земеделските производители, такива асоциации ежедневно се срещат в Министерството на земеделието и мястото на ръководството на Министерството на земеделието да балансира исканията, желанията и в крайна сметка да погледнем всички заедно напред, защото виждаме, че през миналия период някои от браншовете и секторите са изостанали, други са изключително напред. Ние правим такива срещи, участваме, този диалог е изключително полезен за нас, защото както ние очертаваме политиките, по които трябва да се води страната напред, така виждаме и проблемите, които замаделските производители ни представят. При наличието на около 550 земеделски производители на тази среща, ние чухме също и укори, но и много предложения, но като категоричен извод мога да кажа, че срещата беше добронамерена и полезна и за двете страни. Относно средствата, които обявихте, да, това е така, през следващя програмен период 15 милиарда лева ще влязат в нашата страна, от които 10,5 милиарда ще бъдат директните плащания и 4,5 милиарда ще бъдат по Програмата за развитие на селските райони. Това което съобщихме на земеделските производители и което е и наша идея, тези проекти, които ще се разработват, да бъдат опростени, това е и тяхното желание, за да могат да бъдат прозрачни, ясно проследими, когато се кандидатства да се види до къде са стигнали, как са оценени, за да могат земеделските производители да си направят изводите и да отстранят грешките, с които са кандидатствали, така че да има развитие в следващите проекти.
Илиана Беновска: Научават ли се нашите производители да правят проекти и каква логистична помощ им оказвате вие?
Димитър Греков: Действително нашите земеделски производители извървяха един не малък период от 24 години и това не са онези земеделски производители, които чакаха да им се хвърлят някакви пари и те да ги употребят. Виждаме, че те са напред в знанията, опита и вижданията си, всеки ден се докосват до европейските изисквания и те виждат това, което и ние им казваме, че не е измислица, която ние сме поставили като цел, а това са европейски изисквания. Като пример мога да кажа, че голям интерес беше проявен на срещата за биологичното производство, това е едно производство, което в следващия период ще има просперитет, така че земеделските производители вече са крачка напред в сравнение с това, което и било.
Илиана Беновска: Ние и по - рано сме говорили с вас за биологичното производство, ние ще започнем да произвеждаме, но ще имаме ли пазар, това са твърде скъпи стоки, които дали ще бъдат добре приети на нашия пазар, или ще трябва да се мисли за износ?
Димитър Греков: Вижте, ние не говорим за производство като цяло, говорим, че трябва да има биологично производство, защото България има възможност за развитие на такова произвоство. В цял свят то варира от 4% до 8%, максимум 9%, а ние имаме възможност и за повече проценти да отглеждаме земеделска и животинска продукция, така че няма никаква опасност, че тази продукция ще бъде скъпа. Изискванията за такава продукция и условията и грижите са много по - големи, така че и сега виждаме един засилен интерес към биологичната продукция. Естествено конвенционалната продукция си остава големия дял в селскостопанското производство.
Илиана Беновска: Винаги извън философията на управлението на един сектор, най - важната тема си остава парите, за да могат да се реализират добрите идеи и намерения. По програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 до края на годината вие разплатихте близо 937 милиона и ние за първата година нямаме загубено нито едно евро, колко са към януари общо договорените средства?
Димитър Греков: Ако трябва да допълня въпроса ви, не само до декември 2013 годиан, а до края на месец януари общата сума на разплатените средства са близо 2 милиарда, които са влезли в сметките на общините и на земеделските производители. Към 31 - ви януари общо договорените средтства са 5,8 милиарда лева, или то е 92% обща договореност.
Илиана Беновска: Как върви подготовката на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, вие имате един вариант?
Димитър Греков: Ако позволите да допълня по - нататък въпроса, който беше зададен преди това, защото говорим за договореност. Разплатените средства за периода 2007 - 2013 са около 3,8 милиарда. Около 61% са разплатените средства, това е една добра усвяемост на средства за една страна, която е влязла наскоро в ЕС, така че се надявам за следващия период усвояемостта да бъде по - голяма. Докъде сме стигнали с подготовката на драфта, който трябва да предложим за Програмата за развитие на селските райони, готов е първият вариант за Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, в него е включен един пълен анализ, стартегията, която е направена, мерките, направен е план за оценка, финансов план, процедури за наблюдение и контрол, информираност, което е много важно за нашите земеделски производители и публичност, тук са включени и радиата и медиите като цяло, техническа помощ, включване на партньорите, компетентни и отговорни органи, селска мрежа и описание на рамката за изпълнението. Този понеделник, идващия 10 февруари, предстои поредното заседание на тематичната работна група, на което ще се обсъди разработения последен вариант на работната програма, след което той ще бъде изпратен в ЕК за неформални бележки.
Илиана Беновска: Какви са изводите на анализа, който е включен в драфта на Програмата за развитие на селските райони, кое е най - важното, което установявате, че е добре, и кое е най - важното, което установявате, че трябва да бъде развито или поправено?
Димитър Греков: Естествено има много грешки, които са направени през този период, не бих казал, че те са фатални, защото те са спомогнали, както казах и в началото, българският земеделски производител да се ориентира в ситуацията, за да поеме нова посока, нов път с нови цели, така че това, което го правим като анализ, не е само за собствена наша оценка, а е и анализ и на земеделските производители и това, което сме го направили като анализ, го включваме и като мерки. Една от мерките и желанията да се подобрим, е да има по - голяма прозрачност при оценката на самите проекти. Същевременно си даваме точна и ясна представа, че някои сектори в селското стопанство са изостанали изключително много, в сравнение с това, което е било до 1989 година. Говорим за животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения, говорим като гершка, че не са запазени напоителните системи, които като фактор ще оказват значение в следващия програмен период, защото с измененията на климата, които предстоят, те ще играят огромна роля, така че този анализ, тази оценка ни дава право да залегнат в следващия програмен период мерки и действия, които да подпомогнат именно тези слабости, така че да подпомогнем едно устойчиво развитие на селскостопанското развитие производство в България и през следващия период.
Илиана Беновска: Споменахте преди малко за информираност и публичност, може да ви задам един привидно не съвсем логичен въпрос, но за какво допринася тази публичност, каква е ролята на медиите? Това е една чувствителна тема, защото винаги се подозира, че всички управляващи, особено чрез вашето министерство, финансират скришом медии, особено преди избори, сега предстоят евроизборите.
Димитър Греков: Струва ми се, че ме провокирате с този въпрос, защото медиите имат голямо значение за информираността на земеделските производители, те вече не само гледат телевизия, не само слушат радио в тракторите и комбайните си, те се информират и по електронен път непрекъснато, така че в никакъв случай не бива да се подценява информираността на земеделските производители. Ние трябва да постигнем информираност и в малките села, малките махали, така че всеки земеделски производител ежедневно да научава това, което се открива като мярка, това което се предприема като мярка от правителството, а също така и по новите европейски изисквания. Така че в никакъв случай не искам, напротив, наблягам и мисля, че това е един от най - важните моменти в програмата за развитие на селските райони, така че публичността е важен фактор за бързото усвояване на средствата.
Илиана Беновска: Така е, но какво ще ми отговорите за подозренията, че ето, 108 дни преди изборите за Европейски парламент, властта, управляващите ще искат по някакъв начин да укрепят своя авторите и медиите да им сътрудничат. Вие кога ще сключите договори с медиите?
Димитър Греков: Може би още следващата седмица ще бъдат сключени договори за около 10 милиона лева, които са свързани с тази програма, но съобщавам, че това са средства от предишната програма, за следващата програма ще има други средства, които ще бъдат обявени и ще сключим такива договори. Аз не съм почувствал натиск, както и мои колеги, от медии, електронни, печатни и т.н. Естествено има интерес към това, но го смятаме, и то си е така, като чисто информационна кампания, която е свързана със земеделските производители.
Илиана Беновска: И за да приключим тази тема, вие в предишни свои извялвения, включително в ефира на „Радио К2" заявихте, че ще има пълна прозрачност и форма на регистър, може би, или поне на съобщаване публично, ясно коя медия колко пари е получила и за какво?
Димитър Греков: Абсолютно, всичко това ще бъде качено на нашата електронна страница и ще бъде съобщено колко средства всяка медия ще получи.
Илиана Беновска: Така, да отидем пак към съществото на вашата дейност в Министерството на земеделието и храните, Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020, коя е първата мярка, която предвиждате да стартира?
Димитър Греков: Първата мярка от новата програма, която мислим да стартира още през месец май, ще бъде мярката за младите фермери. Тя ще се отвори още преди официалното одобрение на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 с риск на страната членка. Така че ние още май месец, може би, юни най - късно, ще стартира тази мярка.
Илиана Беновска: Това е новина и тя е в пряка корелация, преди около два месеца мисля, имаше ярко изразено недоволство от младите фермери, че не получават толкова средства, колкото са очаквали.
Димитър Греков: Това са възможностите, които сме имали като средства и те ще бъдат разплатени до стотинка, за да могат да достигнат до тези хора, които ще градят селското ни стопанство през следващите 30 години. Нещо повече, ние предвиждаме за тези млади фермери, които ще се занимават едни по - дългосрочни мерки. Имаме спор и трябва да го заявя пред вас, относно финансирнето на тази програма. На част от членовете на комисията ни се иска тези средства да бъдат повече, не да бъдат 25 000 евро, а да говорим за 30 000, 35 000, а защо не и 50 000 евро, защото не само да се дадат парите имаме предвид, а с тези средства трайно, сигурно, устойчиво да се осигури работа на фермерското семейство поне за 20 или 30 години. Средствата от 25 000 евро за 3 или 5 години те осигуряват снабдяването със земеделски инвентар, земя или нещо друго за много кратък период, естествено че това е старт, но стъртът трябда да се продължи и да се финализира, така че да бъде устойчиво това производство. Това ще даде отражение естествено по - нататък и на формирането на желанията на децата на фермерите, така че да има една сигурност в развитието на фермерското семейство. Затова има такъв спор, ще го изчистим в последните седмици, в каква част да бъдат тези средства, с които да се подпомагат младите фермери.
Илиана Беновска: Има ли някаква философия в това, че първата мярка, която ще стартира по програмата за развитие на селските райони, ще бъде насочена именно към младите фермери, това част от вашата философия лична ли е и на министерството да вкарате повече наука, повече просветеност, повече модерност в сектора?
Димитър Греков: Не само философия, това е и символ, че стартирайки с тази програма, насочена към младите фермери, ние обръщаме внимание на бъдещето на хората, които желаят да останат в нашата страна, даваме по - голяма възможност за развитие на тези млади хора, освен това виждаме, че по този начин те трайно могат да си осигурят бъдещето в страната и стартирайки по тази програма, аз мисля, че повече от 10 000 - 12 000 човека могат да намерят трайно работа в нашата страна. Ако това го свържем и с философията, че нашето правителство желае да разработи и да функционира и хранително - вкусовата промишленост, не само да изнасяме суровини, това увеличение на работните места би се получило многократно, тоест много работни места биха се открили, ако започне да функицонира отново хранително - вкусовата промишленост. Ако това се свърже и с факта, че трябва нашата продукция да се предлага повече, в по - голям процент на нашите пазари, ако го свържем и с желанието ни, че трябва да се изнася, защото принадената стойност на земеделската продукция идва не само от реализацията на вътрешния пазар, но и на международния, мисля че селското стопанство наистина ще се превърне в кауза на България.
Илиана Беновска: Да отидем по една друга чувствителна тема от началото на годината у нас, проблемът с тютюнопроизводителите, вие поскахте в края на януари спешна среща с еврокомисар Чолуш по проблемите на тютюнопроизводителите, как се развиват нещата след тази среща?
Димитър Греков: Ние поискахме и направихме такава среща в Брюксел с експерти от Комисията по земеделието, очакваме всеки момент да получим отговор, ние имаме няколко варианта, по които бихме искали и трябва правилно да подпомогнем тютюнопроизводителите. Надявам се, че до средата на тази седмица ние ще имаме оформена ясна стратегия и схема как да бъдат подпомогнати тези хора, които, подчертавам, се занимават сега, или поне от 2012 година, с тютюнопроизводство. Защо го подчертавам това, защото референтния период от 2009 година са се занимавали хора, които категорично сега не се занимават и получават от тези средства, с които държавата подпомага земеделските производители, произвеждащи тютюн. Така че ние се борим за една справедлива кауза за хората, които сега произвеждат тютюн, за да може да има сигурност и в следващия период 2014 - 2020 година, ако направим този регистър, който е на тютюнопроизводителите от 2012 - 13 година, ще се види, че тези средства, които отпуска правителството, особено през 2013 година те са над 100 милиона, хората ще имат една справедлива цена за вложения труд за производството на тютюн.
Илиана Беновска: Какви други законови промени предвиждате?
Димитър Греков: Законовите промени са свързани основно с този регистър на тютюнопроизводителите, защото, ако го направим, ще блеснат много неща, с така наречените фиктивни производители на тютюн, за съжаление те са сравнително висок процент. Трябва да знаем кои фирми в нашата страна ще изкупуват и в какви договорни отношения влизат със земеделските производители. И тук подчертавам, че и земеделските производители трябва да бъдат коректни, след като са декларирали, договорирали определена площ тютюн, те трябва да го спазват, така е във всяка нормална страна. След това един килограм продукция не може да се изкупува след като сте договорили. Това не означава и да не мислите, че говорим за плановост, плановст да, тя е необходима, за да може всеки да си направи точна сметка за средствата, които ще получава, а също така и на фирмите, които ще изкупуват.
Илиана Беновска: Говорите за разрешителен режим, какво означава всъщност той?
Димитър Греков: Толкова разрешителен, че да знаем тези фирми какви количества ще изкупуват от България, това е важно, за да знаят земеделските производители какво количество да произведат, за това говорим. По - скоро настоявам на това, че те трябва да влезнат в коректни отношения, не в един договор, който да бъде лист хартия с подпис и толкова. Ако трябва да бъде нотариално заверен, но да се знае, че този тютюн, който произведе фермерът, ще бъде закупен до последния лист. Затова ние не правим монопол на една или друга фирма, всички, които желаят, могат да влезнат, пазарът е либерализиран, но да знаем какво количество, какви сортове ще бъдат отглежадни.
Илиана Беновска: ДПС, чиито електорат в по - голямата си част са тютюнопроизводителите, поискаха да се върне ролята на държавата в този сектор, това допустимо ли е и как може да се случи?
Димитър Греков: Държавата може да се включи с връщането на държавните експерти при спора за изкупуването на тютюн, което е много важно, защото и друг път аз съм отстоявал въпроса, че определянето на качеството на тютюна е изключително субективно и то е визуално. Това е много трудно осъществимо, защото, ако вие виждате зелено, аз виждам светло зелено, така че трябва да се върнат тези държавни експерти, които да са независими, нито от едната стрна, нито от другата, за да могат и земеделските производители да повярват, че това качество е това, което се определя. Така че мисля че тук държавата може да се намеси със своите експерти. Друго нещо, което държавата категорично трябва да направи, това е засилването на контрола по отношение на семенния материал и производството на тютюна. Много от земеделските производители си оставят собствен семенен материал, който размножават и тук също Института по тютюна трябва да изиграе своята роля, защото автентичността на сортовете е изключително важна за качеството на тютюна, а ние имаме уникални сортове, които са както дребнолистни, особено за ориенталските тютюни, произвеждаме и каба кулаб и вирджиния също и други сортове. Така че ролята на института и на държавата ще бъде да се контролира това, което се посява. Естествено ще помогнем с нашите експерти за това кога, в коя технологична зрялост да се прибира тютюна, защото като че ли отмина онова време, когато се балираше, поставяше се в бали по сортове, а също така по ръце, първа, втора или трета ръка. Сега има хора, които не са с определени знания, иска ми се да им помогнем по този начин, като ги съветваме постоянно за това, от посяването до опазването на реколтата от неприятели и от плевели, а също така да помогнем в технологията за прибирането и изсушаването на тютюна.
Илиана Беновска: Може ли да се осъществи и кога включването на тютюна към агроекологичните плащания по Програмата за развитието на селските райони?
Димитър Греков: Това е един от важните въпроси, които са свързани, за да можем да подпомогнем тютюнопроизводителите, не само с национални доплащания, но работим по включването на тютюна към агроекологичните плащания към програмата за развитие на селските райони. Предвид на спецификата, при неговото отглеждане в засегнатите райони. В повечето случаи това са райони, които са подложени на силна ерозия. Там в повечето случаи се сее монокултурно, тоест се отглежда една култура. На трето място, възможността за използване на по - високи технологии от рода на поставянето на капково напояване, да се използва ограничено торенето, да се използват по - малко инсектициди при опазването на реколтата, ще помогне ако включим тютюна към агроекологичните, така че стопаните да получат допълнителни плащания по тези плащания, агроекологичните.
Илиана Беновска: Вие се превърнахте малко като човек, който обикаля държавата, за да прави срещи с браншовите организации във вашия сектор и да организира мероприятия, които да консолидират знанията и обществената енергия в съответните ресори. Вчера отрихте 22 - рото международно изложение на пчеларите Плевен 2014, какво е важното при това събитие?
Димитър Греков: Не знам дали това е упрек, че ходя при земеделските производители?
Илиана Беновска: Напротив, правя ви комплимент, жаля ви колко много пътувате.
Димитър Греков: Вижте, важно е ние да бъдем при земеделските производители, не да ги караме тях да идват на жълтите павета да си поставят проблемите. Аз не съм чужд на тези проблеми, които съществуват в страната, но в крайна сметка е добре да ги чуеш от източника, въпреки че имаме изградена мрежа от Областни дирекции по земеделие, част от въпросите, това е и упрек към нас, има проблеми, които не могат хората да ги поставят. Вчера близо два часа не можах да изляза от изложбата, която е 12 - тото международно изложение, защото има въпроси, които са решими, а те не идват до нас. Така че това изложение е изключително важно, въпреки че, може да ви се вижда малко, но около 6 000 пчелари се занимават в нашата страна с отглеждането на пчелни кошери и получаването на мед и майки за размножаването на пчелите. Имаме около 500 000 кошера в страната, само през 2013 година за този пчеларски сектор бяха заделени около 6 милиона лева. Същевременно го казвам и като похвала, това е най - големият усвоен ресур не като количество за двата изминали периода, а по - скоро като усвояемост за определения бюджет за годината, което е около 90 % усвояемост имат тези производители. Така че този диалог, който го водим с всички браншови организации, тук искам да подчертая, че имаме определена слабост, имаме голям брой браншови организации и е трудно тяхното обединение и няколко пъти поставям въпроса, че трябва да имаме както браншови закон, така и трябва да имаме национални браншови организации. Аз се радвам, че с тяхното активо участие, на пчеларските организации, бе изработена новата тригодишна програма за пчеларство за периода 2014 - 2016 година, която се одобри от ЕК и бюдежетът за страната е в размер на 4,4 милиона всяка година, тоест за трите години ще имаме около 13 - 14 милиона лева. Бих искал да съобщя също в този контекст, че приемът на документи за тази програма приключи на 21 - ви януари, като постъпилите заявления са над 1800, което показва една голяма активност на тези хора. Беше направен и отворен прием за заявления в рамките на предварителния обявен период, по примера на директните плащания. Така че една малка браншова организация, един допълнителен земеделски отрасъл като пчеларството, виждате каква активност, а същевременно искам да кажа, че българският мед в различните си качества, е на едно високо ниво в света и големи страни желаят да купуват от нас биологично чист мед. А същевременно много земеделски производители подценяват пчелоопрашването, трябва да кажа, че по този начин, чрез пчелоопрашване, се повишава добива до 30%. И за този диалог, за който вие говорите и за който аз настоявам, непрекъснато казвам, че всички земеделски браншове трябва да бъдат обединени, защото един без друг не можем. Ако пчелите опрашват слънчогледа, това означава, че добивите ще се увеличат с 30%, а това не е малко.
Илиана Беновска: И по медената пътека, ако мога така да се изразя, да се пренесем в Германия на световното изложение с участието на 77 земеделски министри от цял свят, в това число и вие, „Зелената седмица 2014". Там подарихте на официалните гости кошница с продукти, които са емблематични за България, сред тях меда, за който говорихме преди малко, баница, млечни и месни продукти, вина, билки и мед. Каква е реалната полза от такива участия?
Димитър Греков: Ако можем малко да разведрим разговора, не само хляб, мед и сирене. Също така подарих една хубава книга „Чудесата на България", казвам го символично това, защото България не е само земеделие, тя е и туризъм, така че германският министър на земеделието беше впечатлен и трябва да се впечатлява според мен и цяла Европа, че България има и чудеса и ние сме дали нещо на света, както се казва, така че България се представя освен с голямото разнообразие от храни...
Илиана Беновска: Освен федералният министър на прехраната и земеделието доктор Ханс Петер Фридрих и кметът на Берлин Клаус Воверайт посетиха българксия щанд на това най - голямо изложение на храни. Това стопли ли отношенията ни с Германия по отношение на възможността и за туризъм, и за износ?
Димитър Греков: Аз не мога да направя такъв категоричен извод за затопляне на отношенията, но при нас, земеделските министри бих казал, че се чувствам в изключителен комфорт не само сред френския, немския и другите министри, аз не забелязвам някаква студена връзка или отношение към нашата страна. Естествено обаче, което трябва да направим като извод в това отношение е, че България се нуждае от агресивна реклама за опознаване на страната ни. И за това какво произвежда, какви са хората, какво предлага като туристически дестинации страната ни, защото много хора в Европа имат чувството и представата за страната ни от това, което, с извинение, нашите роми представят България в чужбина. Така че ние като министерство, убеден съм, че ще го направи и правителството, е необходима една тотална реклама за всичко това, което представлява България, и като контекст на това, което сме решили да направим, искам да кажа, че и вчера и първия ден наши специалисти бяха в Италия, Милано, да договарят най - голямото изложение, където ще имаме щанд, който ще бъде с достатъчно голяма стойност за около 6 месеца, където ще могат да се представят нашите месни, млечни продукти, вино, сладолед и т.н. Така че трябва да направим такава реклама, за за могат хората да опознаят България и това, което произвеждаме, ние не сме толкова лоши, колкото ни описват в Европа.
Илиана Беновска: Както знаете, една държава се опознава и чрез храната, когато човек ходи на екскурзия, това е част от опознаването, нали?
Димитър Греков: Да.
Илиана Беновска: Добре, благодаря ви много за този разговор, желая ви приятен ден!
Димитър Греков: Благодаря ви и аз, успех!
Илиана Беновска: Благодаря ви, разговаряхме с проф. д.с.н. Димитър Греков, министър на земеделието и храните.
