18-12-2013 | 10:33 ч.

„Радио К2” пита Пламен Димитров: Защо „Стандарт енд пуърс” ни понижи рейтинга, а статистиката сочи, че имаме растеж?

„Радио К2” пита Пламен Димитров: Защо „Стандарт енд пуърс” ни понижи рейтинга, а статистиката сочи, че имаме растеж?

„Радио К2" пита Пламен Димитров: Защо „Стандарт енд пуърс" ни понижи рейтинга, а статистиката сочи, че имаме растеж?

„Радио К2": Господин Димитров, докато „Стандарт енд пуърс" понижиха перспективата по рейтинга на България от „стабилна" на „негативна", Българската стопанска камара изкарва розови прогнози за оттласкване на икономиката от дъното, как ще коментирате това противоречие, в контекста и на днешния съвет?

Пламен Димитров: Няма противоречие, специално по това, което казва  „Стандарт енд пуърс", защото техният анализ е назад и в техния анонс, ако внимателно сте чули, става дума за три години назад - 2010 - 2012 година. Те това оценяват като период, в който виждат растеж, който е до 1 % на икономиката, тоест малък растеж, запазващо се високо ниво на безработицата и поради тази причина правят промяна в своята перспектива. Това не е намаление на кредитния рейтинг, първо това трябва да е ясно. Така че, това е по - скоро оценка за предишното управление и дянковата рестрикция във фискален план, което доведе до подценяване и потискане на растежа на икономиката и новите работни места. Което не значи, че политическият риск, който е изключително висок в момента, не се отразява и той като втори компонент върху оценката на тази агенция рейтингова. Така че, ако трябва да изразим безпокойство, то е, че продължаващите шест - седем месеца достатъчно неустойчиви и нестабилни политически отношения, и в парламента, и нестабилността на правителството, очевидно и с неяснотата по отношение на неговите зависимости, дават съответно вече първи резултати по отношение подобни, макар и отново казвам, символични действия на подобни институции. Те нямат пряко отношение към финансирането, което държавата ще може да вземе от външните пазари, тъй като, отново казвам, кредитният рейтинг не е намален на държавата, така че финансирането остава в същите размери и рамки. Между впрочем, самите „Стандарт енд пуърс" в своята оценка казват, че поддържането на ниски нива на дълга спрямо БВП, макар и при очакваното по - високо задлъжняване догодина, все още поддържани ниски, са гаранция, за това, че кредитният рейтинг на държавата остава устойчив. Само че това още не значи, че икономиката устойчиво се възстановява. Да, има първи знаци, и това не е оценката на Българската стопанска камара, това са обективните числа, които дава националната статистика. Има ръст на промишлеността за първите девет месеца с 4,1 % спрямо деветте месеца на миналата година, което очевидно за пръв път се случва през последните четири години и очевидно показва някакво отлепване от дъното, що касае индустриалните сектори. Износът върви нагоре с над 9 %, някои индустриални сектори, като да речем компютърна техника, машини имат двуцифрен растеж за деветмесечието, но строителството от друга страна върви надолу, продължава да пада и да дава негативни резултати. Така че, картината в икономиката е противоречива, има сектори, които се възстановяват, но пазарът на труда не се възстановява, за това трябват много по - високи и по - устойчиви темпове на растеж в почти всички икономически сектори, особено тези, които генерират повече заетост и най - вече трябва време. В момента, в който започва да расте икономиката и да се стабилизира устойчиво, минават шест до десет месеца, докато това се отрази върху пазара на труда и фирмите започват да наемат нови хора и заетостта започва да расте. Така че, дори да имаме първи неустойчиви тенденции на възстановяване на икономиката, това бих казал, че не е благодарение толкова много на правителството, а благодарение на инерционната система, която се нарича икономика и която във всички тези години, най - накрая, и в последните месеци, започна да върви нагоре. Може би един малък принос има кабинетът, че успя все пак да минимизира рестрикциите, които бяха ненужни от страна на дянковата администрация във финансите и да насочи малко повече ресурси към реалния бизнес. Говорим за този прословут фонд, който очакваме да генерира нова заетост, тези  500 милиона за общините, проекти, които са свързани наистина с хората, с малкия бизнес и който наистина може да усили, да продължи вече устойчиво тази тенденция, за която говорим, че е доста крехка.

 

Можете да чуете цялото интервю ТУК