29-09-2013 | 10:39 ч.

Димитър Греков: От предишният кабинет МЗХ наследи добри практики

Димитър Греков: От предишният кабинет МЗХ наследи добри практики

проф. д.с.н Димитър Греков, министър на земеделието и храните, в интервю за Илиана Беновска, "Радио К2", заяви позиции по следните теми:

 

100- те дни в МЗХ:

В този много интензивен за нас период, работихме върху устойчивото развитие на земеделието в България като основна част от икономиката в страната. В настоящия момент на икономическа криза, земеделието бележи ръст и ние отчитаме задоволителен резултат за този период.

За последните 23 години има приоритети, които са се развивали добре, зърнопроизводство например. Но това не важи за животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, които са така натикани в ъгъла, че не могат "да вземат въздух". Това са традиционни отрасли в България, които могат да се развиват, могат да дават доходност и заетост на населението.Хранителната промишленост сме оставили в задънена улица, тя е раздробена на малки части и дори не представлява интерес да се изнасят консерви за други страни.

Направихме кратък анализ, в който отчитаме и положителните черти, които министри преди мен са установили и на базата на тази приемственост продължаваме да работим. От предишното правителство например, са създадени стандарти, които трябва да се запазят, защото подчертават българщината. По време на служебното правителство се очерта Стратегия за развитие на селското стопанство 2020-2030. Има хубави практики, които трябва да приемем, да стъпим на тях и да се развиваме.

Образование и наука в сектора:

Аграрната наука е оставена на "брега" на мизерията. Не може всеки месец учените да мислят как да изхранват семействата си. Как да очакваме грандиозни изследвания и иновации? Професионалното образование е оставено по същия начин. В МЗХ има 74 средни училища, които са оставени на произвола на съдбата. С капиталови разходи 5 хлд. лв. на година и лампите в едно училище не могат да се поддържат.

В министерството дори няма дирекция "Наука и образование" и ние взехме решение да направим такава. Много е важно да намерим поне 40-50 млн. лв. за училищата, за да получат приветлив вид и да са привлекателни за младите. В нашите училища от 40 години няма купена нова машина- на какво обучаваме ние, за каква конкурентоспособност става дума? Направих и първа среща с директорите, която не е правена от 25 години- чух проблемите, посетих сградите. Изключително много държа на професионалното образование и обучение, но също така на преквалификацията на учителите.

Селскостопанска академия има достатъчно потенциал, но е оставена на прага на бедността. Благодарен съм на г-н Орешарски и г-н Чобанов, че се съгласиха с актуализацията на бюджета да влязат и 10 млн. за да могат учените да работят на спокойствие. Разбира се, е необходима промяна и в обратна посока, учените трябва да се обърнат към бизнеса. Те трябва да работят със съвременни темпове. Трябва промяна и от двете страни!

Имаме прекрасни университети и учени, които са способни да догонят световните тенденции, но те не разполагат с техника и средства. През еврофондовете ще търсим възможност да подпомогнем именно българската наука и образование. Науката трябва да бъде преди практиката, трябва да я използваме като реална сила. Убеден съм, че това "включване" на науката ще бъде успешно не само от страна на реализиране на продукцията.

Срещнах се с над 60 браншови организации във всички области на селското стопанство. Производителите имат толкова правилни идеи, аз не знам защо не се вслушваме в тях, въпреки, че гледат само от едната страна. Намирам отговор и от тях, и от мин. Клисарова, и от мин. Чобанов. От МЗХ също зависи много, ние трябва да имаме ясна и точна стратегия- как и какво трябва да се направи, какво ще получим! Трябва да се направи връзката образование-наука-бизнес-практика, така че да може да се чуваме и да се "хванем за ръце".

Удължаване на мораториума върху земите със 7 години?

Трябва да направим запитване към ЕК, дали е възможно удължаване, трябва да се прегледа договора ни с ЕС, да не се окаже обвързан с края на 2013 година.

Хората искат да купят земя и за този кратък период в министерството аз имам множество запитвания от различни страни, но се говори за 250 хлд. декара. Почти никой не може да предложи такива параметри за продажба, те имат парцели по 200 квадрата, защото аграрния бизнес не е стабилизиран. Има интерес към животновъдството, но няма реални условия, защото то е обвързано със земя, където да се пашуват животните и да се отглеждат културите за фураж.

Моето лично мнение е, че е необходим период в който да се даде възможност за окрупняване на отделните площи, както за обработка, така и за продажба. Удължаването на мораториума ще даде това време.

Разумно разпределяне на европарите:

Ако сега отворим Програмата за развитие на селските райони и се закупуват яхти и хеликоптери, каквито запитвания има тя ще рухне. Може би в следващ период би могло, не казвам, че тези покупки не са необходими- например една атракция с яхта по Черно море, но нямаме такава възможност. Взехме решение всички проекти свързани с транспортни средства да бъдат до 48 хлд. лв. Това сме направили като първа мярка, като втора-  след отваряне на Програмата няма да има възможност за промени в правилата, наредбите, което е било практика, така че да се ползват определени проекти, които не отговарят на някое от изискванията. На трето място и самите правила трябва да се спазват, трябва да има проследяемост и на проектите. Трябва да има и хигиена и от наша страна- контролиращи, приемащи и обединяващи органи на проектите.

Дадени са изключително много средства за популяризиране на отделните програми от медиите, а хората са много слабо запознати, нямат информация. 

В нашите общински земеделски служби също ще има значителни промени, трябва да подредим нещата. 

Имаме основата на общ регистър, работим върху този проблем и смятам, че до края на октомври ще е готов.

Фонд Земеделие:

В рамките на 10-тина дни Фонда ще бъде окомплектован, ще бъде допълнен с нови специалисти. Не обръщаме голямо внимание на партийните предложения, по скоро на професионалните. Временния изпълнителен директор работи- специалисти преглеждат срокове, за да няма закъснения, извършва се одит.

Недоволството на младите фермери:

Вчера отворихме мярка 112, което е един малък напредък. Недоволство има и от моя страна, не само от страна на младите фермери, че парите за тях са 20 млн. лв., а не 20 млн. евро. 10 млн от средствата, които им даваме ще бъдат от Фонд Земеделие. Ние нямаме друга възможност и отделяме от нашия бюджет за да стартира тази програма. От усвоените до март месец пари ще се реализират около 400 проекта, което не е малко. След май месец ще бъде отворена мярката за значително по-голям брой, което пък е успокоение.

Това не е програма за използване на средствата, ние искаме да създадем устойчиви фермери. За съжаление от анализа, които направихме става ясно, че голяма част от младите фермери по програмата са деца на фермери, а те така или и иначе са потомствени фермери. Нашата цел е хора, които нямат такава възможност да се ангажират с 20-30 декара овошни или зеленчукови култури, да стартират и да работят. В следващия програмен период ще отделим особено внимание на контрола, защото за съжаление в голяма степен средствата не се използват по предназначение.

По този въпрос няма нищо инфарктно, би било радостно тези 400 проекта да бъдат усвоени веднага и да се готвят другите проекти за по-големи размери. Ако можем през следващата година да осигурим 4-5 хлд. работни места за млади фермери, това означава например, че 4-5 випуска от университета в който работех доскоро ще могат веднага да се занимават със земеделие, същото е и със средните училища.