12-01-2013 | 11:57 ч.

Точат пари уж за позицията ни по Македония...

Точат пари уж за позицията ни по Македония...

lubamanolova.info


Външният министър призна на живо в интервю, че не българските политици, а от ЕС са ни казали каква да бъде нашата позиция по бъдещия прием на съседите македонци


Подир дъжд - качулка. Най-после премиерът Борисов се сети да поиска от българските учени съвет и позиция, които държавата ни да отстоява за Македония„БАН ще анализира отношенията на България с Македония. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов в началото на поредното заседание на кабинета.

Академията ще трябва да подготви материал за това как точно да се тълкува "добросъседството с Македония...Възложили сме на БАН, по точката „Добросъседство с Македония", да ни развият един материал - какво да разбираме, когато отиваме да се гласуваме в Брюксел, и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица - да имаме това, което БАН ни е подготвил като материал", каза днес на 9 януари в Министерски съвет министър-председателят Бойко Борисов.

„България заби нож в гърба на Македония", „България показа своето истинско лице", „България проработи за гърците" - в печата на БЮРМ имаше бурна реакция след като България обяви, че не подкрепя начало за преговори на Македония с ЕС!

Всъщност истината бе, че докато родните ни политици се разхождаха като пауни, горди, че са показали "мъжество" по отношение на Скопие, като са блокирали началото на преговорния процес на Македония, стана ясно, че съветът как да гласуваме бил даден от Брюксел?!


Министър Николай Младенов  След гласуването, че се блокира началото на преговори с Македония, външният министър Николай Младенов внезапно прозря, че заглавията от македонската преса били като надписите в тоалетна и че имало правила за международни отношения, които правила явно са неизвестни на политиците в Скопие!

Факт е, че 20 години българските политици афишираха добронамереност и нищо не се промени в тона на западните ни съседи.

Точно тази премиерска поръчка е съвсем ненужна, защото външният министър Николай Младенов обясни на 15 декември 2012 година, в предаването на Емил Кошлуков „Факторът Кошлуков" за какво иде реч в позицията българските политици най-внезапно да решат да се „еманципират" по македонския въпрос след като години наред си затваряха очите и бяха оглушели по проблема:

15:55 минута, предаването „Факторът „Кошлуков"

 

 

„Това не е българска позиция. Това е решение на Европейския съвет. Това е решение, прието с консенсус. Това решение е прието с консенсус. Така работи Европа... Това е заслуга на политиката, която България има, на аргументите, които сме изложили, на компромисите, които сме направили, за да може да се избароти тази позиция... Искам още веднъж да го обясня, за да не остава някой с грешно впечатление, това не е позиция, с която един или друг е застанал „за" или „против". Това е позиция, приета със сто процента съгласие в Европейския съюз, така че който се обявява против нея се обявява против нещо, което е обща политика на ЕС. То вчера беше потвърдено реално от всички страни-членки...".

Какво ни съобщи Младенов? Че щом някой ни щракне с пръсти козируваме, а на местна почва политиците ни парадират, че едва ли не те са факторът решил втвърдяване на позицията ни спрямо Скопие? Така е, но ние си го знаем това вече 23 години...

Дали пък някой от политиците ни се сети, че все още сме суверенна държава?!

Ще припомня на министър Младенов, как премиерът на Великобритания Дейвид Камерън обеща да блокира внасянето на поправки в европейското законодателство, целящи укрепването на еврото, ако ЕС не се съгласи с исканите от Лондон отстъпки, които да доведат до по-големи свободи в отношенията между Съюза и Кралството? Това той каза при участието си в предаване на Андрю Мар по Би Би Си. Това е позиция на един достоен премиер, който се съобразява с интересите на страната си и не смята, че суверенитета на Великобритания може да бъде пренебрегнат за сметка на интересите и нарежданията на Брюксел.


Дейвид Камерън, премиерът, който отстоява суверенитета на Великобритания и правото й да взема самостоятелни решения в случай, че има опасност от нарушаване на националните й интересиКамерън призна, че принципно е съгласен с нуждата от мерки за укрепване на еврото, включително централизирания контрол над банките и бюджетите на страните-членки, и въпреки това е готов да се възползва от правото си на вето.

„България е сред страните, които няма да посочат дата за преговори на Македония с ЕС", заяви външният министър Николай Младенов, с което посочи, че е могъл досега да се държи адекватно спрямо западните ни съседи, но не защото някой някъде е натиснал правителството да промени посоката на вятъра.

 

На 12 декември 2012 година

външният министър Николай Младенов посочи първото и задължително условие за смекчаване на позицията ни - подписване на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, почиващо на декларацията на премиерите на двете държави от 1999 г. А в нея освен останалото се казва:

Нито една от страните няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки или застрашаващи спокойствието и сигурността на другата страна действия.

Двете страни нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга.

Република Македония заявява, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония.

Двете страни ще предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и няма да допускат дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията...

 

Въпреки всичко, изброено по-горе така формулираните изисквания на МВнР ще срещнат редица трудности при евентуално изпълнение, както с език, така и с името и запазването на териториалната цялост.

„Всяка година, когато в края на ноември албанците в Сърбия, Черна гора и Македония отбелязват Деня на албанското знаме, сърби, черногорци, македонци и гърци скърцат нервно със зъби. И всеки път мнозинството от населението на Балканите със славянски и православни корени възприема това като злостна демонстрация на сила, написа в коментар "Дойче веле" и продължава - Защото националният празник на Албания се е превърнал в символ за националното единство на общо 6 милиона албанци, пръснати из целия Балкански полуостров".

„В края на ноември се навършиха 100 години от обявяването на независимост от Албания. И албанците в Албания и съседните страни отпразнуваха събитието подобаващо - червеният албански флаг с черния орел се развяваше както в Албания и Косово, така и в Западна Македония и столицата Скопие, в Южна Сърбия и Източна Черна гора - продължава коментарът.

„...След двете Балкански войни от 1912 и 1913 г. и мирната конференция в края на Първата световна война повече от половината от населените с албанци райони остават извън територията на Албания.

За какво жадува албанската душа?

По случай годишнината от независимостта албанският премиер Сали Бериша изпрати недвусмислено послание към албанците във всички страни: "Всички албанци, желаещи албанско гражданство, ще го получат, независимо от това къде живеят", обеща им Бериша. А според германския Тагесцайтунг правителството в Тирана вече подготвяло съответния закон за това.

Успешната формула срещу "албанофобията" е обединението на всички албанци, гласеше друго от посланията от 28 ноември. То беше посрещнато с бурни възгласи в населените с албанци райони от Превеза до Прешево и от Скопие до Подгорица; и със свити сърца в Атина, Скопие и Белград.

......................

Помирителният процес на Балканите представлява съревнование с времето. На фона на задълбочаващите се социално-икономически проблеми в страните от региона раните от войните не бързат да зарастват. А едновременно със загубата на доверие в ЕС се топят и надеждите на хората за по-добър живот. Безработицата в страните с големи албански общности се движи между 30 и 50 процента с тенденция към нарастване...".

 

Един от големите проблеми на БЮРМ е именно албанският етнос, но скопските политици все още не са го осъзнали достатъчно, като предпочитат да насочват агресията си предимно към София.

Не ми се ще да гадая какво би се случило, ако албанците в БЮРМ /приетото от ООН име на Македония - бел. Л. М./ решат да се включат в мечтаната Велика Албания - тогава омразата към българите ще мине на заден план... Да не забравяме какво се случи с албанското малцинство и Косово, където бяха населени още етнически албанци, за да се стигне до претенции на Прищина за независимост и отделна държава!

Няма основание да се мисли, че с БЮРМ ще се случи нещо по-различно, въпреки че засега Брюксел и Вашингтон заявяват в прав текст, че границите на Балканите вече са прокарани и не подлежат на корекции. Няма причина да се приема, че при сформиране на една Велика Албания някой ще тръгне да се съобразява с другите балкански държави като Македония и Черна гора. Засега може да се приеме, че Сърбия плати своята част в тази агресия с отделянето на Косово...

Няма причина и да се мисли, че това, което НАТО и САЩ причиниха на Сърбия няма да се повтори в по-различен вариант с Македония например.

„Оптимистите биха казали: довиждане в Европа! А песимистите биха отвърнали: без граници на Балканите се живееше и в бивша Югославия, преди убитите и прокудените в страните от региона до отворят още по-дълбока рана в съзнанието на хората" - заключава немската медия.

Пари на вятъра...

 

Трудно ще се нормализират отношенията ни с БЮРМ, особено след 22 февруари 1999 година.

На 22 февруари 1999 г.,

премиерите Иван Костов на България и Любчо Георгиевски на Република Македония подписаха в София Съвместна декларация, която според всички наблюдатели ще открие реална възможност за решаване на спорните проблеми и нормализацията на отношенията. Други експерти по международни отношения приеха документа като заложени неприятности за в бъдеще между двете държави.

Два са абзаците в декларацията, които маркират параметрите на постигнатия компромис.

Първият абзац е свързан с т. нар. "езиков спор", който разделяше двете страни и не даваше възможност да се подпишат 22 споразумения. Декларацията беше подписана "на официалните езици на двете държави - на български език, съгласно българската конституция и на македонски, съгласно конституцията на Република Македония".

Този текст недвусмислено показва, че Македония е приела една от 12-те български формули за решаване на спора, предложени още през 1995 г. Според него България признава македонския език като език на територията на Македония, но не и на България. По този начин се дава възможност за преодоляване на различията и да се излезе от съществуващото безизходно досега положение, без обаче окончателно да се реши проблемът, защото по този начин България не признава изцяло нито езика, нито македонската нация. Окончателното решаване на този въпрос е оставено за по-добри времена, без да се уточнява кога ще настъпят те.

Вторият абзац от Декларацията, който заслужава особено внимание е, че "Двете страни нямат териториални претенции една спрямо друга" и "нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута на лица в България, които не са граждани на Република Македония".

С този текст Македония декларира, че повече няма да предявява претенции за наличието на македонско малцинство в България и да настоява да му се предоставят съответни права и свободи. В случая е особено важно, че този текст влиза в пряко противоречие с чл. 49 от Конституцията на Македония, според който тя трябва да се грижи за правата на македонските малцинства в Гърция и България.

След всичко изложено дотук остава въпросът: „Защо тепърва правителството ще поръчва на БАН материал за това как точно да се тълкува "добросъседството с Македония", след като мнението ни и позицията ни изготвя и налага Брюксел.

Тук е време и да се изясни как така една Великобритания може да поставя своите интереси и суверенитет на преден план пред ЕС, а България в същото време да слуша, козирува и изпълнява.

Защо трябваше да чакаме Брюксел да поставя условия на така наречената Македония и да реагираме чак сега на неприемливото отношение на съседите ни към нас, демонстрирано вече 20 години, а на де реагираме на нападките и обидите досега?

Дали Брюксел взе самостоятелно своето решение за Македония, или то беше продиктувано и внушено от САЩ, тъй като в БЮРМ вече има и албанско население, което изповядва исляма? А кой иска разширяване на територията на исляма на Балканите - Турция, която чрез външния си министър Ахмед Давутоглу веднага след блокирането на Македония засвидетелства своите добри чувства към нея.

„Нашата теза, оттук нататък, след всичко, което се случи през последните години е, че към Република Македония ние трябва да се отнасяме като към всяка една останала държава. Никакви изключения от правилата, никакви преференции от правилата, защото всички преференции и изключения до този момент на нас са ни коствали повече отколкото..."/Тук Кошлуков започва да говори върху говорещия Младенови думите не се чуват добре - бел. Л. М./.

Досега обичахме тези, които ни мразят. Отсега нататък ЕС внуши на политиците ни, че трябва да се „еманципират" по македонските проблеми и премиерът хукна да търси учените за тяхното компетентно мнение, въпреки че немалка част от тях не спря да обяснява, че омразата не е градивна и не води към добро.


В Скопие си направиха и Триумфална арка, подобна на тази в Париж...Тепърва западните ни съседи ги очакват проблеми и то не откъм София, Букурещ, или Атина, а вътре в самата държава. След Декларацията, която подписа Иван Костов през 1999 като премиер трудно ще може да се говори за български корени на население, на което сме признали и езика, освен държавата.

Няма спор, че корените на населението на БЮРМ са български, но дали не е време да размислим - трябва ли да продължаваме да настояваме и повтаряме, че българското самосъзнание на населението в тази държава е редно да се възвърне, вместо да се загърбва и забравя?

Не е ли това загубена кауза, която едва ли Брюксел и Вашингтон някога ще прегърнат и одобрят?

Гърция няма да приеме името и знамето на така наречената Македония, независимо какво смятат и чертаят в ЕС и Щатите по въпроса, но ние се включихме твърде късно и след много грешки на разноцветни политици в проблема и то се включихме по чужда воля, а не защото сме дошли в съзнание и сме били заляти от една историческа носталгия.

Човек не се отказва от кръвта си, но в политиката нещата са различни...

Едва ли учените ще решат проблема с Македония и бъдещото ни поведение към  нея, друг въпрос е дали политиците ни ще приемат техните доводи и тези, след като са твърде зависими от натиска на външни фактори и чужди геополитически сметки.

Тогава защо Борисов поиска учените да му дадат насока за Македония - няма ли това да са пари, хвърлени на вятъра, след като сме наясно какво е отношението на правителството на ГЕРБ към тази част от родната интелигенция?


Митичният Прометей, също обявен за македонец, на когото обуха гащи за една нощВ Скопие за часове монтираха статуя на гръцкия бог Прометей и след това за часове му навлякоха гащи!

На Балканите всяко случващо се действие е несигурно и предпоследно, още повече, когато повечето от нещата се решават в Брюксел и САЩ.

П. с. Пиша горното с ясното съзнание, че част от корените ми са от Охрид, Битоля и Крушево, но това е лична позиция и нямам претенции да е в съзвучие с официалната или тази на отделни учени и политици.

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече