12-01-2013 | 11:27 ч.

ВМЗ „Сопот” - Апокалипсис сега

ВМЗ „Сопот” - Апокалипсис сега

lubamanolova.info

Министър Дянков изплю камъчето за закриване на оръжейната промишленост. Следва тютюневата и енергетиката

„Няма защо държавата да произвежда оръжия, няма защо държавата да произвежда цигари...държавата не би трябвало да е в управлението на производствата, които не са пряко свързани с нейните задачи..." заяви в Нова телевизия министър Симеон Дянков.

Това, което най-слабият министър-председател на избухналата демокрация в България, Филип Димитров начена, „свенливият" Ивайло Калфин допусна да се случи като подписа Споразумението с Кондолиза Райс - „силният" Бойко Борисов и протежето му Симеон Дянков довършват успешно!

С какво помним неуспелият кандитат на Станишев за президент Ивайло Калфин - с беззъбата външна политика и подписването за разполагане на американски бази на територията на България, без да е известен договорът!

Заседанието по ратифициране на Споразумението за разполагане на американските бази на българска територия не бе предавано по телевизията.

 

Какво прие Калфин, пред какво принуди да клекне парламент, правителство можете да видите от стенограмата от това заседание, която публикувам със съкращения:

 

Изтегли

Тях не ги интересува, че оръжейното производство е хранило десетилетия наред два града и издържало държавата чрез износа си!

 

 

Тях не ги интересува, че тютюна също е изхранвал и давал поминък на цели райони, в това число и полупланински!

 

 

Тях не ги интересува, държавата, на която са начело да просперира и населението да не е сред най-бързо обедняващите и измиращите в Европейския съюз!

Те изпълняват поръчка на новия Голям брат: да се закрие всичко, което може да помогне за оцеляването на тази страна, за да се освободи по-бързо територията й за съседна Турция и геополитически да се улеснят САЩ в един бъдещ плацдарм към Русия!

Възможността Русия да произвежда у нас ново военно оборудване и техника, с нейни лицензи, които да се изнасят за трети страни на практика отпада...

А мнозина се питаха как точно Дянков ще ги нашамари руснаците... Всъщност той и премиерът му с протекционистичната политика да се бламира всичко свързано с Русия - удариха и удрят смъртно българите.

Навлизането на американските военни бази на българска територия удари не само суверенитета ни като държава, това навлизане бе твърде унизително, защото стана тайно, договорът, който изпрати бившият държавен секретар Кондолиза Райс бе подписан, без да е прочетен! По-слугинско поведение 1300 - годишната ни държава не бе имала в историята си и не се помни!

А в същото време американците ни дадоха нагледен урок как се защитава американско производство, как се запазват работни места с този договор. Оказа се, че очакваните инвестиции в района на базите няма да се състоят, заетост на населението там - не се очаква, тъй като американската армия ползва стоки американско производство и се обслужва от служители които са предимно американци!

Днес малцина помнят как Филип Димитров стъпи на Голанските възвишения и обеща България да не изнася повече оръжие за арабския свят!

Факт е, че някои от политиците ни смятат, че като закриват държавното участие в оръжейната промишленост „удрят" Русия! Вятър удрят - удрят по бъдещия просперитет на страната...

Русия постави рекорд по износ на оръжие през 2012 година. Вместо планираните тази година 13,2 милиарда долара, сумата по договорите надхвърли 14 милиарда. Тези данни обяви президентът Владимир Путин на заседание по военно-техническото сътрудничество. По-рано ръководството на „Рособоронекспорт" прогнозира обем на доставките за чужбина на ниво около 14 милиарда долара и той се случи! Докато в България прогнози за обем на производство и доставки в чужбина няма - тук се случва това, което изрича Дянков и премиерът Борисов!

Докато руската отбранителна промишленост влиза в период на преход към ново поколение оръжия и военна техника - ние, един от дългогодишните партньори на това производство го закриваме, обричайки държавата и в частност два града - Сопот и Карлово на глад!

Преизпълнението на плана беше очаквано, тъй като руската промишленост, в частност военните предприятия, които строят кораби, получиха допълнителни поръчки от чуждестранните партньори. Плюс това Русия подписа договори за модернизация на вече доставена военна техника, и специално на тази, която е останала от СССР и досега се използва в някои страни.

9 януари, 2013, студиото на Нова телевизия, предаване „Здравей, България!" с участието на министъра на финансите Симеон Дянков

Водещ: Говорихме в началото на този разговор за безработицата и не мога да не ви питам понеже и във ВМЗ „Сопот" започнаха нови протести, имали спасение за това предприятие и другите държавни предприятия, които са на същото положение?

Симеон Дянков: Спасението е просто много по-добра финансова дисциплина, което в това предприятие с годините го е нямало, както го е нямало в БДЖ, както го е нямало в системата на енергетиката допреди година, година и половина. Държавата като цяло не би трябвало да е в управлението на производството, които не са пряко свързани, това е мое мнение, които не са пряко свързани с нейните задачи. Няма защо държавата да произвежда цигари, няма защо държавата да произвежда оръжия, няма защо държавата да е много от секторите, които по времето на социализма тя е била. И това се показва, че държавните предприятия във всеки един от тези сектори се справя по-зле от частните предприятия. ВМЗ „Сопот" е такъв пример. Има частни предприятия в този сектор, които работят с една трета от хората, които има във ВМЗ „Сопот" и всъщност имат по-добра печалба. Така че там пътят е приватизация, сравнително бърза приватизация, ако може, и просто да се работи на пазарния принцип. А не да се разчита винаги хайде държавата да дойде и да ни даде повече пари, хайде държавата да дойде и да ни даде повече пари - това е принципът на социализма.

Водещ: Казахте, че един от приоритетите 2013 ще бъде борбата с безработицата, може ли да се насочат някакви специфични усилия към Сопот заради този проблем и другите градове, в които големи предприятия изпадат в тази ситуация?

Симеон Дянков: Може и трябва, защото не са виновни хората в Сопот, че по времето на социализма са решили, че там ще има едно огромно предприятие, както беше въпросът с „Кремиковци", както много други в по-малки населени места в България. Така че да, може да има специална програма и всъщност се работи от около три седмици, сме се срещали няколко пъти с Тотю Младенов, Делян Добрев, аз самият при премиера. Специална програма, за да може за част от тези работници и не само за работниците във ВМЗ „Сопот", въобще в този регион да се мисли за алтернативна работна среда. Възможно е, има такива примери, успешни примери.

Кой от политиците ни е прозрял, че като приемаме да се разположат американски военни бази на българска територия, страната ни и нейното население се превръщат в мишена за тероризъм?

Отговорът е - никой, а когато едни политик , или политици от различни политически сили са на един акъл по подобна важна тема - това означава само едно: България е в опасност от нагласата на политиците, които я управляват!

За сведение на Симеон Дянков и сие - бърз поглед назад

"Едните не желаят нищо да знаят,

защото това вече е минало,

другите - защото все още не е минало".

Из книгата на дисидента Владимир Буковски

"Един дисидент сред архивите на Кремъл"

През декември 1990 г. от Великото народно събрание промени на Указ №56, с който бе отменена на практика и задължителната регистрация на задграничните дружества в бившето Министерство на външноикономическите връзки. Така оставени без контрол, тези дружества бяха пререгистрирани на физически лица или в други еднолични фирми и след закриване на Министерството на външноикономическите връзки от Филип Димитров стотици милиони останаха в частни ръце!

Някому да е хрумвало да изправи Филип Димитров пред съда за това безразсъдно решение - днес той е посланик на ЕС в Грузия, защото Катрин Аштън хал хабер си няма от „политическите" му качества.

Така се стига до абсурда: изпълнителната власт да не може да задължи фирми с държавни капитали да дават отчет и информация за сделките, печалбите и дейността си.

Частичният разрешителен режим, изискващ при превод на капитали от Българска народна банка предварително съгласуване на целесъобразността с Министерството на финансите и на закритото от Филип Димитров - Министерство на външно икономическите връзки бе премахнат, с което бе приключено с държавния контрол върху износа на капитали.

Република България окончателно загуби контрола върху средствата и имуществото на българските задгранични дружества. Тези действия на няколко правителства и парламенти след 10 ноември 1989 г. се подсилваха и от фактите, че е липсвала организация за наблюдение на движението на капиталите на тези задгранични дружества /393 на брой, според една от последните документални статистики от средата на 1992 година - бел. Л. М./, че от 1989 г. отпаднало и задължението на директорите на тези дружества да изпращат копия от ежегодните баланси и отчетните си доклади на бившето Министерство на външноикономическите връзки /МВиВ/ и Министерството на финансите /МФ/.

Преустановена бе практиката на така наречените балансови комисии, провеждани ежегодно да се канят и представители на посочените по-горе министерства и на Българската външнотърговска банка. А точно на тези събирания дотогава се  разглеждаше цялостната стопанска и финансова дейност на задграничните дружества /ЗД/, анализирали са се допуснатите слабости и са се набелязвали мерки за тяхната сигурност.

Така веднага след свалянето на Тодор Живков от власт умишлено бяха ликвидирани всякакви възможности за превантивен държавен контрол върху създаването и дейността на ЗД, а директорите на фирмите майки в България получиха икономическа свобода да се разпореждат със задграничните капитали и целесъобразното им изразходване. Дадена бе зелена светлина за безпроблемно прехвърляне на валутни средства в ЗД и за откриването на нови такива в трети страни, без сумите по тези дейности да бъдат отразявани като задгранични инвестиции в баланса на съответната държавна фирма. Умишлено са задържат печалби, тяхната акумулация и натрупване, с далечната цел при евентуална бъдеща приватизация на държавните фирми тези капитали да се върнат в страната, но на разположение на частни фирми и лица.

Прехвърляха се добри професионалисти, делови връзки, пазари, клиенти в паралелни фирми, вече регистрирани с прелят в тях държавен капитал. Стигна се дотам, държавна фирма да кредитира или гарантира дейността на частните фирми, или държавни фирми да участват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие - частно и на капитали от страната, намиращи се в чужбина, за да дойде естествено моментът, когато присвоеното от смесените фирми да заличи следите от държавното участие, както и да се прикрие каква част от капиталите са били държавна собственост някога.

И веднага ще дам един пример за толерираната безстопанственост, от времето непосредствено след 10 ноември 1989 година. В отдел "Задгранични дружества" на бившето МВиВ в оперативен ред е била заведена книга за постъпленията и разходите по фонд "Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие". Основанието за завеждането и отчитането във въпросната книга е било да се отчитат изпращаните банкови извлечения, както и партидите на кредитополучателите, с условията и датите на погасяването им, съгласно сключените договори на Българска външнотърговска банка /БВТБ - под това име е съществувала от тези години днешната Булбанк - бел. Л. М./ с гарантите по кредитите. Тази отчетност е позволявала във всеки един момент да се знае състоянието на фонда и остатъчното салдо по него. Така е било възможно да се види черно на бяло, че изводите на Министерство на финансите се разминават с действителността.

Тази книга, при ликвидацията на Министерството на външноикономическите връзки изчезна и никой не я потърси!

Не мога да не припомня, че в качеството си на премиер, Ф. Димитров отправи писмено запитване до ръководителите на правителствата на западните страни да окажат помощ за разкриване на валутни средства и друго имущество, което принадлежи на българската държава, но юридически и организационно е оформено под смесени фирми с участие на български акционери. Този призив прозвуча странно и дилетантски, тъй като данните за изнесени капитали са си били в самата държава, чийто ръководител е бил самият Ф. Димитров.

Тук не мога да не припомня, че в две правителства вършили горните действия министър на финансите е бил Иван Костов. Пак по негово време, вече като премиер много от десетките дружества бяха ликвидирани, а парите - насочени... единствено Костов и Христо Михайловски /частично/ знаеха къде бяха насочени те.

Що се отнася до печелившия износ на българска продукция ще дам един пример:

 

ИЗНОС В КОНВУРТИРУЕМА ВАЛУТА

Вид    на стока                               Количество износ                        Стойност на износа

Сирене	4 528 т.	15.3 млн. щ. долара
Кашкавал	712 т.	2.8 млн. щ. долара
Птиче месо	5 381 т.	6.9 млн. щ. долара
Тютюн	10075 т.	37.3 млн. щ. долара
Цигари	3 164 т.	21.2 млн. щ. долара
Месо	4 815 т.	10.6 млн. щ. долара
Живи животни	29 474 т.	40.2 млн. щ. долара

ИЗНОС В ПРЕВОДНИ РУБЛИ

Вид стока                                        Количество                                                Стойност на износа

Сирене	9 166 т.	12. 5 млн рубли
Кашкавал	1 152 т.	1. 9   млн. рубли
Птиче месо	8 996 т.	7.3 млн. рубли
Пшеница	48 496 т	6. 2 млн. рубли
Свинска мас	9 947 т.	5. 5 млн. рубли
Тютюн	19 120 т.	65. 2 млн. рубли
Цигари	42 158 т.	333. 2 млн. рубли
Месо	1 361 т.	1. 6 млн. рубли

• Цифрите и Таблиците със справки за размерите на количествата и плащанията по износа и вноса са взети от официалния архив на Министерство на външно-икономическите връзки през 1990 г. - бел. моя.

За последните десет години преди 10 ноември 1989 цифрите от износа на селскостопанска продукция, който е поне 10 пъти по-малък като приход от износа на оръжие е следният

 

СПРАВКА

Износ и внос на селскостопански и хранителни стоки за периода 1980-1990 г.

ИЗНОС	1980	1981	1982	1983	1984	1985	1986	1987	1988	1989	1990 /10 м./
Соц. страни-млн. рубли	1198	1254	1453	1509	1642	1792	1305	1305	1280	1187	714
СССР - млн. рубли	942	963	1162	1216	1338	1407	1089	996	989	944	620
Несоц. страни - млн. $	550	525	461	446	546	763	202	230	295	246	173
ВНОС	1980	1981	1982	1983	1984	1985	1986	1987	1988	1989	1990 /10 м./
Соц. страни - млн. рубли	143	194	182	211	241	245	195	201	203	203	149
СССР- млн. рубли	14	20	20	8	21	25	18	13	16	19	24
Несоц. страни - млн.$	213	291	175	185	129	345	313	280	449	496	253

1 милиард долара най-малко годишно е бил чистият приход от износ на оръжейна продукция от България сочат документи, които цитирам в книгата си „Външният дълг и задграничните дружества - в документи и факти".

Тези цифри и познаването в подробности на тази материя ми дават основание днес да заключа, че закриването от държавата на оръжейната и тютюневата промишленост, или преминаването им в много по-малък размер в частни ръце граничи с национално предателство!

Кой го е решил, та Симеон Дянков така лекомислено го съобщи - едва ли ще научим...

За финал ще попитам: защо Бойко Борисов отиде на среща с оръжейниците - след признанията на Дянков отговорът е само един: за да се намира на приказки и да си направи поредната реклама колко е съпричастен с мизерията и безпаричието обхванали стоици семейства в два български града.

Следващият въпрос е: защо министър-председателят Бойко Борисов и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев се срещнаха с ръководствата на държавните дружества ВМЗ Сопот и "Кинтекс" и с представители на работещите в завода. За да им върви приказката.

За какво „поемане от бъдещия приватизатор на задълженията на работниците" иде реч, говореше Делян Добрев, след като Дянков обяви, че държавата няма работа в оръжейната промишленост?!

Премиерът се срещна със синдикални лидери по време на стачката - защо? За да опита да предотврати разрастването на протеста, а не в интерес на гладуващите оръжейници.

А протестът е за вече заработени пари и продукция четири месеца назад?!

Към днешна дата, докато Дянков се упражнява в логореята си, работниците от ВМЗ „Сопот" са на студа и снега, гладни, прекарали празниците с хляб и сланина, на студено.

3 100 оръжейници и техните близки нямат храна, пари за лечение, платени здравни и социални осигуровки /въпреки държавния дял в предприятието.

Синдикатът „Подкрепа" даде по кашон с храни на колкото работници успя.

При приватизацията държавата ще се изтегли от ВМЗ „Сопот", ще бъдат извършени съкращения, даже се чуха твърдения, че машини ще се режат на скраб!?

„Няма приватизатор, който да се съгласи да вземе ВМЗ-Сопот с поставените условия - да не се съкращават хора, да не се оптимизира дейността", заяви премиерът Бойко Борисов в сутрешния блок „Здравей, България" на Нова телевизия. "Аз им слушах исканията и няма приватизатор, няма човек, който да се съгласи да вземе завод с такива условия - да не се съкращават хора, да не се оптимизира дейността. Там работят над 3000 души, докато в частните военни заводи работят около 700-800.

А наясно ли е Борисов, че освен ВМЗ, в района няма фирма, която да поеме бъдещите съкратени хора на работа?

„...единственият начин, по който можем да решим проблемите на „ВМЗ-Сопот", е като го приватизираме. Това е трябвало да стане много по-рано, още преди десет години, а не сега, защото очевидно държавата не може да го управлява така добре, колкото частните дружества в този сектор. В този сектор има множество частни предприятия, за които не сме чули каквито и да е проблеми с плащане на заплати. Това е дългосрочното решение на проблемите във „ВМЗ-Сопот", поясни министър Добрев в някакво изявление, което за пореден път показа, че той е космично далече от професионалното разбиране за развитие на българската икономика.

Абсурдно е държава да се отказва от печеливш бизнес - такъв отказ е по-скоро подарък за някой не случаен човек, а не израз на нормално държавническо мислене.

В момента на публикуване на този анализ, изтече съобщение, че приватизаторът щял да изплати заплатите на оръжейниците. Аз е вярвам на това, дано да греша.

Днес в парламента цитираха древногръцкия философ Платон. Ще го цитирам и аз: „Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци."

 

Казал го е Платон, но е актуално още.