09-12-2012 | 15:57 ч.

Даниела Петкова: Симеон Дянков да не премахва втория стълб на ПО, това е държавен фалит

Даниела Петкова: Симеон Дянков да не премахва втория стълб на ПО, това е държавен фалит

Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие", Мистър Икономика 2012 за принос в развитието на небанковия финансов сектор в България,  разговоря с Илиана Беновска в ефира на „Радио К2". Тя коментира титлата Мистър Икономика, като каза, че приема наградата не толкова като признание към самата нея, колкото към развитието на небанковия финансов пазар.


Г-жа Петкова заяви, че по един или друг начин, трудностите, които се отразяват във всички сфери на икономиката, са причина за развитието на такава дейност като допълнителното пенсионно осигуряване. Целта е дългосрочното натрупване на средства, за да се осигури по-висока социална сигурност и защита, чрез възможността тези средства в един бъдещ момент, които е различен за всеки от участниците, да получат по- високи пенсионни доходи, отколкото получават сегашните пенсионери. Допълнителното пенсионно осигуряване е начин в един бъдещ момент, когато приключи периода на натрупване, да се получават по- високи пенсионни доходи под формата на сумата от две пенсии- едната от разходо-покривната система, а другата от капиталовата система.


Водещата Беновска припомни за слушателите, че Пенсионно Осигурителна Компания "Доверие" стартира през 2000г., като в началото е имала 90 хил. клиенти с 11 млн.лв. активи. В края на 2011г. са имали 1,250 млн. граждани, като активите са надхвърлили 1,400 млрд. лв. Тук Даниела Петкова  се включи, като уточни, че Пенсионно Осигурителна Компания "Доверие" е регистрирана и работи от 1994г., а от 2000г. започва процесът на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Предходните шест години е имало само фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Тя допълни, че в момента активите, които управляват са около 1,800 млн.лв.


Г-жа Петкова коментира, че в условията на криза, когато има масов недоимък на финансови средства и в добавка в България „това доста политизирано общество", парите, които се управляват на целия пазар на допълнителното пенсионно осигуряване, надхвърлят 5 млрд.лв. Това е една значима сума в сравнение с макрочислата в българската икономика, според нея. „В този смисъл, има известно усещане от наша страна, че това започва да ни поражда проблеми, но бих искала да уточня, че ние наистина управляваме тези средства в полза на осигурените лица, те са тяхна собственост, те са в техните индивидуални партиди. Всеки ден, доходът от инвестиции, какъвто и да е той, ние разпределяме по индивидуалните партиди."- заяви г-жа Петкова. Тя продължи с това, че до момента фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са увеличили размера на получените вноски, които са постъпили в полза на осигурените лица и напоследък, както тя отбеляза, се забелязва непрофесионална интерпретация на цифрите, защото тази дейност „никак не е простичка". Тя каза, че въпреки, че фондовете се намират във фаза натрупване, пенсионните фондове изплащат средства и хората, които твърдят, че размерът на нетните активи на пенсионните фондове са по- малко от получените в тях вноски, „доста непрофесионално изваждат само част от цифрите, докато други ги премълчават". Г-жа Петкова уточни, че цифрите, които се премълчават са размерът на изплатените от пенсионните фондове средства. Тя каза, че притежават над 5 млрд. нетни активи, които са в резултат на над 5,5 млрд вноски. Между 2000г. и 30.06.2012г. пенсионните фондове в България са изплатили над 830 млн. лв., част от които на самите осигурени лица по повод на настъпване на осигурителни случаи. В периода на натрупване на средствата, осигурителните случаи, въз основа на които се изплащат плащат пари на клиентите, са в доброволните фондове. В задължителните пенсионни фондове, инвалидизиране и смърт, се изплаща или част от натрупаната сума, или се изплаща цялата сума на наследниците. 580млн.лв. са платени на хората, които по един или друг случай са придобили такова право. Тя припомни, че прехвърлят пари в НОИ и към края на юни месец тази година, пенсионните фондове са прехвърлили от професионалните пенсионни фондове 249 000 376  лв.


Даниела Петкова се съгласи с изказването на министър Дянков, че държавата дава все повече пари за пенсии. Доказателство за това са цифрите от бюджета на НОИ. Според нея, въпросът обаче е защо даването на повече пари не води до по- висок размер пенсии. Тя уточни, че тези повече средства за пенсии не са свързани с дейността допълнително пенсионно осигуряване, защото вноската за универсални пенсионни фондове е 5% и не се е променяла. Тя каза още, че въпросът дали държавата дава тези пари е спорен, защото 2000г., когато се е въвело допълнителното задължително пенсионно осигуряване, размерът на личната вноска, която се удържа от заплатата на всеки трудещ се в България, е увеличена, а законово не е уточнено, че тези пари постъпват в допълнителното пенсионно осигуряване. Тя допълни това, че държавата дава все повече пари в солидарния пенсионен фонд. Държавата не дава повече пари в фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване.  


Даниела Петкова коментира, че политиците „много обичат да си играят с размера на вноската". Съществена промяна, която се отразява върху парите, които държавата дава в пенсионното осигуряване, е въведеният през 2009г. регламент държавата да плаща 12% върху осигурителния доход на всички лица, които са наети по трудов договор. „Тук е момента да уточня също, че идеята така, както беше презентирана тогава, че държавата в известен смисъл ще реимбурсира тези, които си плащат вноските, някак си до пътя до приемането на закона се поизкриви. В крайна сметка, се оказа, че държавата ще плаща 12% на всички, независимо дали си плащат вноските или не, дали са постъпили вноски от тяхна страна или не, което доведе до това 2009г., 2010г. и 2011г. тези 12 % да се внасят от държавата в НОИ и паричното измерение на тези пари са 2,069 млрд.лв. през 2009г., 2,300млрд. лв. през 2010г. и 2,480 млрд. лв. през 2011г. Сега ще видим колко са тези пари през 2012г." - коментира Даниела Петкова.


Г-жа Петкова продължи с това, че държавата е задължена да плаща пенсии, но решенията, които се вземат за законови регламенти как да функционира солидарният пенсионен фонд, са фактор, от който зависи как той ще се финансира. Тя даде пример със законодателно решение, взето преди три години, което предопределя необходимостта държавата да дава повече пари. Според нея, държавата трябва да дава тези пари, защото бюджета на НОИ от към разходната част е броят на пенсионерите по пенсиите, които се раздават. Даниела Петкова коментира, че въпросът как се разпределя тежестта между държавата, работника и работодателя за финансиране на тези пенсии е ключов. Тя посочи, че в последните три години законодателните решения са в посока на това държавата да дава повече пари, извън обективни икономически дадености и процеси, които влияят върху това колко вноски се събират. Решението за 12%, според нея, е решение за едно различно преразпределение между парите, които се дават за пенсии за разлика от 2009г. Включването на държавата с тези 12%, съществено намалява вноската на работодателите. „Това беше едно решение, чиято цел беше свързана с това, да се даде възможност на бизнеса да реализира по- високи резултати, да му се даде глътка въздух, защото кризата беше настъпила"- коментира г-жа Петкова. Тя допълни, че освен тези пари държавата винаги доплаща дефицита на солидарния пенсионен фонд и заяви, че това, което се получава е, че държавата финансира тези 12% от една страна, а от друга- дефицита, който има солидарният пенсионен фонд. Тя добави, че в случая цифрите са обезпокойтелни, „което стои вероятно в основата на изказването на г-н Дянков" и тези цифри показват, че сумарно тези 12%  плюс финансираният дефицит, надхвърлят 60% от общия бюджет на НОИ. „Най- общо казано около 6,5- 7 млрд.лв. са пенсиите, които се плащат ежегодно. От тях над 4млрд.лв. ги плаща държавата, останалите са от осигурителни вноски."- обобщи тя.


Даниела Петкова обясни, че се наблюдава тенденция на намаляване размера на осигурителните вноски. Има обективни дадености, свързани с кризата. Според нея, не може да се очаква вноските в НОИ да се увеличават при безработицата, която има. Тя каза, че според последните статистически данни, вноски не се плащат от брой хора, далеч надхвърлящ броя на хората, които се водят безработни. Между 16 и 64 години, хората които се водят в трудоспособна възраст и наброяват 1,600млн. души са неработещи и не плащат вноски. „Това е едно много голямо число, което се отразява върху приходите от осигурителните вноски"- коментира г-жа Петкова. Тук тя заяви, че системата е изградена по такъв начин, че този, който не плаща вноски на НОИ, за него не постъпват вноски в допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Добави още, че факторът събираемост на вноските също дава своето отражение и иронично отбеляза: „Националният осигурителен институт се нуждае от пари, а не от затворници".


Даниела Петкова заяви, че идеята за криминализиране на длъжниците няма да увеличи събираемостта на вноските в пенсионния фонд. Според нея, най- важният компонент, който липсва е, че не са включени самите осигурени лица като естествена форма на контрол чрез създаване на мотивация у самите осигурени да следят за техните вноски. Тя коментира, че законово се предвижда да не се губят осигурителни права, както пенсионни, така и здравни, ако техните вноски не са постъпили в НОИ или НЗОК. Според нея, съществува неравнопоставеност между хората, които са на трудов договор и хората, които се самоосигуряват, защото самоосигуряващите се възползват от правата си,  ако за три месеца са им постъпили вноските. Във връзка с тези 12%, който държавата плаща за пенсионно осигуряване на всеки, който се труди, г-жа Петкова коментира, че отново е допусната неравнопоставеност по отношение на самоосигуряващите се, които са около 350 хил. души. Държавата дава тези 12% на самоосигуряващите се, при условие, че те самите са си платили вноската за съответния месец.


Главният изпълнителен директор на ПОК „Доверие" заяви, че на базата на опита, които са натрупали и доколкото са част от една единна пенсионна система независимо, че работят в частта на пенсионната система, която е капиталов принцип на пенсионно осигуряване, биха могли да дадат експертно си становище в полза на държавата. „Напоследък сме малко принудени да правим паралели между дейността на капиталовите пенсионни схеми и солидарния пенсионен фонд, защото ни предизвикват с публични изказвания, които не са съвсем доброжелателни към нас."- отбеляза г-жа Петкова.


Даниела Петкова коментира, че в област като пенсионното осигуряване има много значими анализи, които водят до изводи, които  поставят под въпрос досега съществуващите правила. Факторите, които влияят в момента, за да се направят нови фундаментални анализи за функционирането на пенсионните системи, са няколко. Първо, това са ефектите на кризата. Второ, това са демографските тенденции, които са валидни за целия свят и които дават своето отражение върху всички социални системи. Тя каза още, че в България по- дълбоко се отразява демографията. От една страна, защото тенденциите са много по- сериозни, а от друга, до момента никой не  подхваща сериозно  въпроса за програма и стратегия на държавата за преодоляване на проблемите, които възникват от тези демографски тенденции и които влияят върху цялото икономическо развитие на страната. Г-жа Петкова коментира, че тези проблеми само се отбелязват, а тенденцията показва, че след още около 30-40 години населението ще бъде приблизително 5,5 млн. души.


„Бюджета за 2013г. е просто една нищо и никаква година. Това е една година срещу натрупани тенденции за няколко десетки години и срещу бъдещи мерки, които трябва да са точно толкова дългосрочни, колкото и времето, в което те са се очертавали."- заяви Даниела Петкова. Тя добави това, че доколко управлението на демографските тенденции са решения, които задължително трябва да бъдат дългосрочни, то те „излизат извън рамките на интересите на политическите партии". Според нея, тук става въпрос нещо много надпартийно, свързано с цялата държава. Първата мярка, която би могла да се вземе, е изготвянето на програма, която да бъде национална и надпартийна. „Ако се върнем върху влиянието на всичко това, свързано с демографията върху пенсионните системи, то мерките, които трябва да се вземат са далеч надхвърлящи просто едно вдигане на пенсионната възраст. За съжаление толкова са дълбоки демографските промени, че нито с мерки, които са просто за повишаване на раждаемостта сега и веднага, могат те да бъдат преборени, нито с увеличаване на пенсионната възраст сега и веднага, те могат да бъдат преборени. Тук става въпрос за много конкретни мерки, които трябва да намерят сили да се започне работа по целият техен комплекс."- препоръча г-жа Петкова. Тя посочи още, че демографията освен със застаряването на населението, е свързана и с удължаването на средната продължителност на живота. Според нея, социалните системи трябва да се адаптират към тази тенденция. Тя разказа за излязла наскоро информация, която оповестява, че през този век хората и учените се подготвят за продължителност на живота надхвърляща сто години. И тук тя запита: „Как трябва да се адаптират социалните системи и на здравеопазването, и на пенсионната система, защото там имаме пожизнена услуга?" Г-жа Петкова коментира, че ако се погледнат данните на НОИ се вижда как непрекъснато се повишава средната продължителност на живота след пенсиониране.


Илиана Беновска иронично отбеляза, че с повишаването на пенсионната възраст се увеличат и разходите на министър Дянков за изплащане на пенсии. Тук Даниела Петкова отново се върна на изказването на финансовия министър, като заяви: „Той като че ли изрази тезата, че вторият стълб на пенсионната система може би не е необходим на тази пенсионна система. Нека да кажем, че  на фона на проблемите, за които говорим в пенсионната система в резултат на демографията, в комбинация с ефектите от икономическата криза и да заличат втория стълб, и всички над 5 млрд.лв. да бъдат прехвърлени в солидарната пенсионна система, това би оправило проблема на солидарната пенсионна система, съответно на повечето пари, които дава държавата, за не повече от година и половина. Това пак е една изключително краткосрочна визия, която от една страна ще даде комфорт на тези, които управляват в рамките на периода, когато ще се харчат тези пари, но отлагайки вземането на решение, което е същинско и наистина борещо лошите демографски тенденции, то по- скоро ще бъде много вредно за пенсионната система." Г-жа Петкова отбеляза, че има държави, като Унгария и Аржентина, които са предприели такава мярка, вследствие на което техният рейтинг се е намалил. Тя постави ударение на това, че в международен мащаб специалистите, които разбират от пенсионно осигуряване, анализаторите, които следят как се справят държавите и какви са техните икономически характеристики на макрониво, знаят колко е вредно една такава мярка да бъде предприета, защото населенията се лишават от възможността дългосрочно да имат част от пенсионните системи, които са по- малко подвластни на демографията, каквито са капиталовите системи и такива мерки лишават населенията и обществата от възможността да получават по- високи пенсионни доходи, доколкото на специалистите е ясно, че солидарните пенсионни системи ще изпитват все по- големи трудности да изплащат нормални по размери пенсии. Тя отбеляза още, че  Унгария и Аржентина са пред „фактически фалит като държави" и добави, че „при нас се съобщава, че икономиката ни е стабилна", затова такава мярка според нея „би била спорна и предизвикваща много въпроси".


За финал в ефира на „Радио К2", в отговор на въпроса на Илиана Беновска дали ако финансовият министър в „скрита форма" препоръчва премахването на втория стълб в пенсионното осигуряване, практически признава, че България е във фалит, Даниела Петкова отбеляза, че е факт, че държавите, които имат втори стълб и които са стабилни финансово, не пристъпват към такава мярка.

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече