03-12-2012 | 10:14 ч.

Конфискация в полза на жертвите

Конфискация в полза на жертвите

m.trud.bg

 

Дали новият закон за необяснимото богатство може да работи за пострадалите от престъпления? 


В България няма действащ закон за конфискацията от 19 ноември. Това е датата, от която на хартия влезе в сила новият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество и отмени стария - за конфискация на престъпното имане, по-известен с името на автора си Георги Петканов.

Новият нормативен акт не успя да заработи, тъй като на 13 октомври Конституционният съд (КС) отмени няколко текста от него. Така в закона се отвори дупка още преди да е влязъл в сила. Управляващите имаха повече от месец, за да я запълнят, но се заеха с тази задача едва след като се стигна до правен вакуум.

Отговор на въпроса защо се забавиха толкова няма. Още повече, че промените, които трябваше да бъдат направени, за да заработи законът след решението на КС, са меко казано елементарни и технически. Всъщност това, което направи новия нормативен акт напълно неприложим, беше отмяната на срока от 15 години назад, в които може да се проверява за престъпно богатство. Така не се знаеше колко назад държавата може да рови за незаконно имущество. Падна и сходната разпоредба, която обявяваше, че правата на държавата да конфискува се погасяват 15 години след придобиването на имота.

Промяната, която се искаше от парламента, беше просто да замени 15-те години с 10, тъй като този срок беше препоръчан от конституционните съдии. Точно това и направиха трима депутати от ГЕРБ - Емил Радев, Красимир Ципов и Светослав Тошев.

 

Проблемът

Покрай смяната на сроковете обаче те предложиха и други промени в закона, които останаха незабелязани. Основното изменение в закона, което предлагат тримата, е революционно и ако бъде прието и прилагано правилно, може да се окаже най-големият плюс на иначе спорния закон за конфискацията. Представете си, че сте жертва на организирана престъпна група. Според новия закон още с повдигането на обвинения срещу членовете на бандата започва проверка на имуществото им и ако се установи, че то се разминава с 250 000 лв. със законните им доходи, срещу тях започва дело за конфискация.

Наказателното дело срещу бандата, което би трябвало да я вкара в затвора, може още да не е започнало, а съдът вече да е постановил цялото или по-голямата част от имуществото на членовете да бъде отнето. Като пострадал от престъплението вие имате право на обезщетение. То обаче може да ви бъде присъдено най-рано едновременно с присъда срещу бандата. И какво става - имате да вземате пари от престъпници, които вече са били ошушкани от държавата и ставате жертва за втори път, защото няма да получите нищо.

 

Решението

Това няма да се случи, ако бъдат приети поправките, които предлагат тримата депутати от ГЕРБ. (Че законът трябва да бъде поправен в тази насока им подсказа КС.) Напротив, ако новите текстове заработят, може да се стигне дотам жертвите на престъпления да се молят имуществото на престъпниците, от които са пострадали, да бъде конфискувано, защото много по-лесно ще си получават обезщетенията. Промените, които те предлагат, предвиждат държавата да встъпи в признатите по съдебен ред парични задължения към пострадалите. Това означава, че тя, а не престъпниците, ще плати на жертвите на престъплението, след като са спечелили в съда граждански иск за компенсация. Ще е достатъчно да си извадите изпълнителен лист срещу престъпника, който ви е наранил или ощетил, и ако той не ви плати доброволно обезщетението, да се обърнете към държавата с искане тя да го направи вместо него. И тя ще трябва да го направи по силата на закона. След това си е нейна работа да си търси парите от престъпника, ако му е останало някакво имущество.

Държавата ще ви плати, разбира се, до размера на това, което вече е конфискувала. Така, ако ви е присъдено обезщетение от 100 000 лв., а от бандита е отнето имущество за 80 000 лв., тя няма как да ви даде повече от 80 000 лв. Ако пострадалите от престъплението са няколко, администрацията ще разпредели сумата съразмерно между тях. В горния пример - ако жертвите на бандата са две, ще вземат по 40 000 лв.
Всичко това ще се случи само ако законът бъде тълкуван и прилаган правилно. Трябва да се изясни и процедурата, по която жертвите на престъпления ще си търсят парите от държавата. В проекта обаче няма и дума за това. В закона не е посочено дори към кого ще трябва да се обърнат те - дали към комисията за конфискация, дали към междуведомствения съвет, който ще управлява отнетото имущество, или пък към министерствата на финансите и правосъдието.

Добрите намерения на поправката могат лесно да бъдат извратени и от администрацията. Тя може да бави с месеци или дори с години плащания към пострадалите. А по закон няма начин да пратиш съдебен изпълнител, който принудително да събере парите, които ти дължи. В ущърб на пострадалите ще е и ако на някого му хрумне, че държавата ще плати на пострадалите само ако е успяла да осребри имуществото, отнето от престъпника. Представете си да чакате да купят замъка на мафиота, който ви е измамил или отвлякъл, за да ви платят обезщетението.

Всички тези въпроси трябва да бъдат уредени изрично в закона, и то в полза на жертвите на тежките престъпления, за да не стане, че с добри намерения отваряме пред тях поредния път към ада на бюрокрацията и незаинтересоваността.

 

Привличат магистрати в комисията

Промените в закона за конфискацията, наложени от решението на Конституционния съд, са гарнирани и от няколко чисто кадрови нововъведения. С тях управляващите занижават изискванията към председателя на новата комисия за конфискация, която трябва да бъде сформирана до 19 януари 2013 г. За да станеш неин началник, ще се изискват не 12, а 10 години юридически стаж.
Това предизвика коментари, че за поста се гласи някой с по-скромен юридически опит. От друга страна, с промените явно се цели за редови комисари да бъдат привлечени действащи магистрати и прависти в заника на кариерата си. Това издават две промени, лансирани от депутатите от ГЕРБ.
Първата предвижда, че навършването на 65-годишна възраст няма да е основание за прекратяване на мандата на комисар.
Другата пък признава стажа в комисията за конфискация за магистратски и регламентира, че съдебната власт ще пази мястото на съдиите и прокурорите, които са влезли в комисията за 5 години.
Според запознати кандидатите за комисари не са много. Най-смущаващо за бъдещите конфискатори било изискването да бъдат проверени от ДАНС за допуск до секретна информация.

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

Беновска: Борисов, Пеевски, Петков, Денков: България „плъзгате“ към територия без име ли?

07-10-2023 | 18:43 ч.

Прочети повече

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

Беновска: Пеевски, Борисов, Василев, Петков: Като нестинари ли танцувате в НС/МС по горЯщи въглища/ПВУ?

30-09-2023 | 16:37 ч.

Прочети повече