25-11-2010 | 13:03 ч.
Може да изкупим виното ви за 100 години напред
Може да изкупим виното ви за 100 години напред
В. СТАНДАРТ
Вече няма политика на мачкане, а на взаимен интерес, казва Юрий Исаков
-Г-н Юрий Николаевич, разкажете за визитата на г-н Путин. Какво остана скрито от предварителната подготовка например и какво е неизвестно след отпътуването му?
Посланикът на Русия в България Юрий Исаков гостува в студиото на политическо радио К-2. Стана традиция дипломатите на водещите държави да отговарят на въпросите на Илияна Беновска. Пред нея Негово превъзходителство коментира българо-руските отношения броени дни, след като у нас гостува руският премиер Владимир Путин. 
- Първо, аз смятам, че съдържателната страна на тази визита беше уникално отворена, прозрачна. Ние се съгласихме на нестандартна дипломатическа крачка да бъде публикувана стенограма на пленарните преговори. Нямаше никакви тайни и никакви тайнствени споразумения. Имаме много интензивен преговорен процес за европейски стратегически проекти. Има тенденция да ги наричаме по-скоро руско-български, с ударение върху руски, но това не е коректно. Примерно "Южен поток" е 100% европейски проект, в който участват около десетина страни, повечето са от ЕС. България получава допълнителни много сериозни ресурси.
Както казват англичаните, всички печелят в тази ситуация.
- Как тълкувате жеста на руския премиер Путин да се отзове в София, след като Бойко Борисов, по едни или други причини нямаше възможност да замине за Русия. Контактът между двамата премиери сякаш е повече телефонен, това връща ли ни към времето на сърдечните отношения между Русия и България, в добрия смисъл на думата?
- Реакцията на руския премиер беше нетипична, но позитивна. Тя е отражение за поява на тези добри отношения и на пределно уважително отношение от страна на Москва към София. От моя гледна точка в добрите ни и сърдечни отношения не се съмнявам ни най-малко. И според мен тези чувства са взаимни. Що се касае до политическите отношения, по-коректно е да говорим за стратегически интереси и на двете страни. Обичта идва и си отива.
- Добре, че не ви слуша съпругата ви...
- Е, какво, освен тези чувства има и други на уважение, на необходимостта от общуване, загриженост един за друг. Все пак устойчив и най-добър цимент за нашите отношения са взаимните стратегически интереси.
Пак се връщаме на нашите проекти. Има хора, които обичат да спекулират на тази тема. Едва ли не за това, че тук става руска експанзия, енергиен империализъм. Защо да не попитаме: Дали България има достатъчно лостове да преодолее кризата ? Аз не ги виждам в големи количества. Но виждам абсолютно реална възможност за страната ви да излезе от кризата, ако ние реализираме нашите енергийни проекти колкото се може по-скоро. Защото критиците не говорят за това, че примерно след десет години България ще застане пред дилемата какво да прави със своите тецове, които за съжаление са доста овехтели и не съответстват на евростандартите. Това са големи пари, инвестиции. За това тези критици мълчат. Ние сме в нормален, пазарен свят. Нашата печалба не е по-голяма от българската, или на Европа като цяло.
- Подозренията са, че ние сме твърде малка държава, може би не можем да капитализираме своите възможности изцяло в наша полза. Така че къде е клопката - големият лъв подава лапа на малкото зайче България и казва добре дошъл в прегръдките ми, нашите печалби са еднакви.
- Така говорят хора, продължаващи да използват категориите от Студената война, която ние успешно преодоляхме, за което свидетелстват резултатите от срещата Русия - НАТО. Няма повече Студена война. Нямаме желание да натискаме партньор, да захванем тази заешка лапка и да я смачкаме. И за нас е не по-малко важно отколкото за вас да имаме източници, ресурси, а за вас да потребявате. Затова ние можем да говорим за взаимна зависимост.
А България има шанс не само да получи уникални придобивки - антикризисни лостове, доходи за сметка на транзитиране, нови източници на енергия. Обаче има и по-важни неща. Честно ще ви кажа, ако има воля отгоре, България ще премине в друга политическа лига, по-висока.
- Ние сме малко разпънати в две посоки - старата ни и добре отиграна енергийна връзка с Русия и евроатлантическите ни задължения във връзка с членството ни в ЕС и НАТО. Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик не е склонен да загуби битката без бой. Има ли съперничество между САЩ и Русия за територията на България по отношение на енергийната територия.
- Руското ръководство сериозно възприема сигналите за рестартиране на отношенията между Русия и САЩ, които получаваме от Вашингтон. Когато се касае за някои изявления на американските официални лица, включително и в София, които се стараят много мъгляво да представят нашите проекти и да ги замъглят, то те не говорят съвсем коректно за тях. Това нека тяхната съвест да го решава. А що се касае за конкуренцията, тя е здраво, нормално явление в съвременния свят, стига да е добросъвестна. Убеден съм, че България има определен интерес от по-дълбоко енергийно сътрудничество. Но ние няма да се стараем всичко ние да направим. Не, нашето ръководство неведнъж е казвало - искате да реализирате "Набуко", добре, няма по никакъв начин да възпрепятстваме. От друга страна, задаваме конкретен въпрос за "Набуко" - дали има суровина за този проект, за този тръбопровод? Съмнявам се. Има ли финансови проекти, финансово обоснование? Съмнявам се. Има ли политическата воля за решаване? Съмнявам се. Накратко, дайте да говорим с реални категории. Понякога чуваме, за какво са на България проектите с Русия? Нека шистов газ например да разработват, дайте да поставим перки, които и без това влошават състоянието на българското крайбрежие. Говорете с еколози, как те разглеждат гибелта на птиците, които загиват край перките? Как те разглеждат въздействието на вятърните генератори върху вашата земя? Дайте реалистично да подхождаме. Подчертавам, никакви екзотични, виртуални видове енергия не са способни да заменят това, което реално предлага Русия. Никаква друга алтернатива не съществува. Това е.
- Сломихте ме. Кажете ми как се развиват отношенията в другите области извън енергетиката ?
- В Русия не само искат, но помнят и ценят традиционните български стоки. Като започнем от вино, тютюн и фантастични консерви, а да не говорим за вашите домати. Доста неща обаче се промениха. Погледнете състоянието на българското селско стопанство, там има сериозни изменения и не само в най-добрата посока. Но това е първият фактор. Вторият фактор, дайте да вземем едно перспективно нещо - търговия с български вина. Съотношението между цената и качеството при тях е несравнимо с всички други. Българските вина бият френските и италианските, колкото и парадоксално да звучи. Русия би могла да изкупува цялото вино от България и да сключи споразумение за 100 години напред, което би било изгодно за всички. Проблемът е в това, че производителят в България, те са разделени на 300 юридически лица и всеки производител дава съвсем малки количества - 500, 700 литра, и то това е голямо количество за тях. И когато започваш да говориш с руските потенциални купувачи на едро, те питат, колко най-напред? Ние казваме 500 хиляди литра. Той казва, шегувате ли се? Един микрорайон в Москва десет пъти повече изпива. Честно казано, този подход е неправилен, не трябва да се мерят с такива категории нашите отношения.
Аз смятам изхода в създаването на едри асоциации, дружества. След това да се създаде рекламна компания за българска продукция.
