07-11-2012 | 11:37 ч.

България бе осъдена в Страсбург за кървава спецакция на "ген. Б.Б."

България бе осъдена в Страсбург за кървава спецакция на "ген. Б.Б."

segabg.com

Държавата ще плати 50 000 евро на наследниците на загиналия при полицейска операция през 2003 г. Тодор Димов-Чакъра Светослав Терзиев

Снимка: Борислав Николов"Генерал Б.Б." през 2003 г., когато нарежда да се обстрелва къщата на Чакъра с РПГ.

 

България беше призната вчера за виновна от съда в Страсбург за гибелта през 2003 г. на Тодор Димов Тодоров-Чакъра при операция, командвана лично от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Държавата ще трябва да плати 50 000 евро на вдовицата и двамата му синове плюс 4700 евро за съдебни разноски, защото е допуснала смъртта на Чакъра при зле организираната акция, но и не е разследвала достатъчно прецизно обстоятелствата. Борисов е представен в решението на съда като "генерал Б.Б.", тъй като по принцип не се цитират имена на трети лица. В случая спорът е между държавата и тъжителите.

Делото "Димов и други срещу България" доказа, че властите са се увлекли в употребата на сила за залавяне на престъпник, като са употребили срещу него не само леко стрелково оръжие, но и ръчни гранати и дори противотанкови гранатомети, за да ускорят приключването на операцията. По този начин те са погазили чл. 2 (право на живот) на Европейската конвенция за правата на човека, като нарушението е утежнено и от недостатъчно ефективно разследване защо се е стигнало до такава развръзка и можело ли е да бъде избегната.

Правителството на премиера Бойко Борисов, което по стечение на обстоятелствата е ответник, се опита да оневини бившия главен секретар на МВР "генерал Б.Б.", че всички приложени мерки са били в строго съответствие със законите и че освен това според експертизата Чакъра се е самовзривил с ръчна граната, а не е загинал от огъня на полицаите и спецчастите. В решението по делото се посочва, че: "Не е задача на Съда в Страсбург да определи дали е било така; достатъчно е да се отбележи, че г-н Тодоров е загинал по време на полицейска операция с употреба на смъртоносна сила срещу него. Затова въпреки че не е установено дали смъртта на Тодоров е причинена пряко от изстрелите и гранатите на полицията, важното е дали операцията е планирана и извършена по начин, така че да се избегне или намали до минимум колкото е възможно всеки риск за живота. Във връзка с това - пише в решението - трябва да се отбележи, че когато започва полицейската операция, г-н Тодоров е бил жив, а когато завършва, е мъртъв и освен това не е установено кога точно е умрял".

В обезвреждането на Чакъра, който се беше барикадирал въоръжен в къщата на майка си, са хвърлени няколко полицейски групи, а спецчастите изстреляха поне 15 противотанкови гранати, които изтърбушиха приземния етаж, под предлог да се осигури проход за атака. Използвани са също ръчни и димни гранати, автомати "Калашников" и по-леки оръжия. Най-мощният обстрел е след като съпротивата отвътре е прекратена. Опожарен е таванският сектор на къщата, където е намерен обгорелият и разкъсан труп на Чакъра. Според разследващите на един от пръстите на дясната му ръка е намерена халка на предпазен щифт от ръчна граната, която според тях е причинила смъртта му при самовзривяване. Той обаче е бил "десняк" и би трябвало да държи с дясната ръка гранатата, а с лявата да изтегли предпазния щифт. Този факт е пренебрегнат от разследващите. Те са се задоволили с разказите на полицаите, които обаче странно съвпадали почти дума по дума сякаш са се наговорили да твърдят едно и също.

"Медиапул" припомни, че в жалбата на близките на Чакъра е цитирано и интервю на Борисов пред в. "24 часа", в което той категорично заявява: "Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз."



ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Решението е взето с шест гласа срещу един в колегия от седем съдии. Българският съдия Здравка Калайджиева си е направила отвод и е заместена от Павлина Панова. Тя е изразила частично несъгласие със своите колеги, защото според нея при операцията е спазено изискването за използване на сила "не повече от абсолютната необходимост".



УБИЙСТВОТО

На 10 декември 2003 г. патрулна кола паркирала пред вилата на Чакъра със заповед за ареста му. Той трябвало да излежи 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък от Ивайловград. Към това се прибавяли и 3 г. за обир на чейнчбюро в Харманли през 1994 г. Осъденият обаче посрещнал патрулката с изваден автомат "Калашников". Извикал на майка си да бяга надалеч и открил огън по колата. Полицаите успели да си тръгнат чак през нощта. Двама от тях цял ден лежали в локва, за да не бъдат застреляни. Незабавно пристигнали още патрулки от Харманли. Те отцепили черния път към вилата. Дошли и 7 коли с барети от София и Хасково, изпратени със заповед на вътрешния министър Георги Петканов. Шестима снайперисти също заели позиции. Според очевидци над 200 униформени са се струпали на мястото до вечерта. Пристигнали и две пожарни, за да осветяват вилата през нощта. От Харманли пък докарали две фадроми, зад които да се крият командосите. През целия ден сестрата и синът на Чакъра се опитвали да го убедят да се предаде, но без успех. С мъжа преговаряли и психолози от МВР, но той останал непреклонен. В 20.30 ч. полицаите изстреляли няколко димки, които трябвало да го изкарат от къщата, но вместо това подпалили покрива. На мястото пристигнал и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Междувременно приятел на Чакъра споделил, че преди дни двамата минирали целия район на вилата. Заради опасността се наложило да бъдат изстреляни 15 снаряда с гранатомети РПГ-7. Атаката започнала около два и половина през нощта и продължила няколко минути. Целта била от вибрациите да се активират взривните устройства в къщата. Операцията се оказала успешна - последвала серия от взривове във вилата. Едва часове по-късно полицаите се осмелили да се приближат.